Как възприемате страданията, като духовно израстване или мъчение? Необходими ли са те според вас и защо?

и т.н...Който се сети за нещо да пише . Поздрави!

Посвещение

За да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори,

ти всяка вещ и образ покрай тебе

открий отново и пресътвори.

Пресътвори ги ти като лозата,

затворила пространствата в зърна,

като дървото в плод, като пчелата,

създала мед от пръст и светлина;

като жената стенеща, в която

по-траен образ дири любовта,

като земята връщаща богато

и облаци, и птици, и листа.

О, трябва всяка вещ да се изстрада,

повторно всяка вещ да се роди

и всеки образ, който в теб попада,

да свети с блясък непознат преди,

и мислите да правят в тебе рани,

мъчително и дълго да тежат

и всяка мисъл в тебе да остане

като зарастнал белег в твойта плът.

Как иначе това, което вземаш,

стократно оплодено ще дадеш

в горещи багри, в щик или поема,

в космичен полет и в чугунна пещ?

Как то ще стане дирене сурово

и кратък залез, и другарска реч,

и падане, и ставане отново,

и тръгване отново надалеч,

и ласка по косата и засада,

и хоризонти с мамещи звезди?

О, трябва този свят да се изстрада,

повторно трябва в теб да се роди

и всяка вещ и образ покрай тебе

сърцето твое да пресътвори,

за да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори.

Веселин Ханчев

Поздрав, за всички пишещи!

http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...mp;#entry888419

Сетих се за още един въпрос Защо идват страданията в живота ни???

Защо идват страданията ,може би точно за да ни научат да бъдем човечни.

а какво според теб означава да бъдем човечни. Ако го обясниш в същата форма както стиховете от поста ти, ще бъде много добре.

човечни ,за мен значи да не бъдем безразлични към нечие страдание, да помогнем

според теб какво имаш предвид в това "към нечие страдание", в смисъл - друг човек, друго живо същество, дори да вземем един извънземен (ако ги има), то и извънземния си е живо същество. И друго, какъвто и да е отговорът ти на този въпрос друго да те питам, хората по принцип човечни ли са и каква част от тях са такива.

Срещата със страданието е неизбежна. Неговото осъзнаване е възможност за динамични и фундаментални промени на личността. Когато това се случи, човек спира да гледа на страданието като на наказание. Нещо повече, не остава дълго време "потопен"в емоцията на болката, а успява да се оттласне от нея. Както се казва, научава се от лимона да прави лимонада.

Да бъдеш човечен, означава да не нараняваш съзнателно другите. Да бъдеш човек.

Да, изглежда срещата със страданието е неизбежна. Че има известен стимулиращ осъзнаването ефект- несъмнено е. Но твърде често при тези горчиви уроци ученикът просто не издържа. Счупва се. Така че не мисля, че може да се търси някакъв смисъл в страданието. Няма смисъл, но има причина и следствие. Не е наказание, а е само една среща със закона за причината и следствието. Струва си да размишляваме върху нея. И не си струва да си мислим, че като изтърпим- ще се извисим. Никак не е задължително това.

Всяко страдание е и болка

Защото съм страдала много-знам да ценя-живота,себе си,всеки миг,всеки ден

Защото съм плакала много-мога и още много пъти да стана

Мога отново да обичам

Мога отново да се смея

Отново и отново

Страданието ме научи на сила

Аз съм силна жена и се гордея със себе си!

Да бъдеш човечен, означава да не нараняваш съзнателно другите. Да бъдеш човек.

пак да попитам кои са тези другите, бъдете малко по-конкретни, да не нараняваш друг човек или пък примерно да не нараняваш природата (май имаше и такъв израз), просто дайте малко по пълни тълкования на вижданията си по въпроса, "да бъдем човечни".

Зависи чии страдания.

Своите или чуждите ?

За мен може би всеки човек преминава през страданията и изпитанията на живота,за да стане един ден и той светец, и той да може да помага на човечеството,но не можеш да бъдеш такъв ако не си познал мъките и страданията,не можеш да отсъдиш или помогнеш,без ти самия да си преминал през това.Предполагам това е и една част от пътя за издигането и подготвянето за Планетарен Логос,тоест един ден той/човека/ ще бъде Бог,за някои двуноги.Разбира се аз не знам,каква е йерархията след това, предполагам има безброй посоки към безпределността,но за себе си вярвам,че има и такъв път.

Колкото по-тежки изпитания може да понесе човек,толкова по-състрадателен и добър става той,а състраданието и добротата са божествени качества.

Защо идват страданията в живота ни???

За да се покаеме ... и после да се смириме и да дойде заветното : "да бъде Твоята воля..."

Толкова страдания познава светът, през толкова страдания е преминал човекът, не виждам нито да се покайва, нито да се смири. Наистина, ако все пак някой се покае и се смири, то в много случаи ще да е минал през много страдания. Но може и да не е задължително.

Гатанка са страданията. Кръстословица. Судоку. Който- както ги вижда...

Наистина, ако все пак някой се покае и се смири, то в много случаи ще да е минал през много страдания.

Да се смиря ли-никога!!!

Никога не съм прекланяла глава-дори и в болката си

Страданията ме научиха да се боря

Страданията ме калиха и ме направиха силна

Не знам за какво покаяние говориш изобщо

Всеки плаща на този свят

За да се покаеме ... и после да се смириме и да дойде заветното : "да бъде Твоята воля..."

според теб излиза, че ние живеем чакайки момента, в който трябва да се покаем ли...

тоест който страда му е ред, а другите чакаме знака...

така ли...

За да се покаеме ... и после да се смириме и да дойде заветното : "да бъде Твоята воля..."

Това имах предвид, когато споменах за покаяние. Но това не е от лесните думи. И задачи. Ама никак.

И ето:

Да се смиря ли-никога!!!

Никога не съм прекланяла глава-дори и в болката си

Страданията ме научиха да се боря

Страданията ме калиха и ме направиха силна

Не знам за какво покаяние говориш изобщо

Всеки плаща на този свят

И това е гледна точка. При това- по- често срещана. Израснали сме с образа на "богоборецът" Прометей. За съжаление най-интересната част от творбата на Есхил липсва.

Лошото на нашето плащане е, че сметките все не се изравняват. Докато изплатим едни, отваряме нови. Възможно е смисълът на живота да не е този безкраен сметков маратон.

Да се смиря ли-никога!!!

Никога не съм прекланяла глава-дори и в болката си

Страданията ме научиха да се боря

Страданията ме калиха и ме направиха силна

Не знам за какво покаяние говориш изобщо

Всеки плаща на този свят

Ей, как ме накефи само! Браво, маце!

Бих добавила към това още нещо - не само никога няма да преклоня глава, ами повече се изправя гръбнака ми - като струна е опънат. Кръстът се носи с гордо вдигната глава. Кръстът учи човека как да гледа страданието право в очите, докато не започне то да страда.

според теб излиза, че ние живеем чакайки момента, в който трябва да се покаем ли...

тоест който страда му е ред, а другите чакаме знака...

така ли...

ДА, но говоря за себе си, и не чакам знак част от пътя е.

Животът е страдание.

Това е заявил Буда преди 2500 години. Страдание са физическата или психическата болка, страдание е когато сме разделени от тези които обичаме, страдание е когато сме с хора или ситуации, които не харесваме. Дори в моментите на щастие се съдържа зародиша на страданието, защото щастието не е трайно, то е създадено от причини, променя се през цялото време и в крайна сметка изчезва. Всичко в обусловения свят е страдание. Всичко е страдание в сравнение с просветлението. На 29 години все още принц, бъдещият Буда се срещнал с основните и за съжаление неизбежни за хората страдания : болестите, старостта и смъртта. Тогава осъзнал, че това чака не само него но и близките му, всички хора. Неговият свят се преобърнал, той напуснал двореца, семейството, сигурността и приятелите си и тръгнал да търси решение на този проблем.

Страданието има причина.

Това открил Буда след шест години учене при различни учители, след като преживял истинската природа на нещата. Като причина за страданията Буда посочил невежеството ни. Невежество по отношение на това как стоят нещата. Ние не преживяваме нещата, такива каквито са. Природата на съвършенство, която е същността на всеки е "покрита" от няколко плътни "воала". Това са така наречените "смущаващи" чувства - гняв, гордост, завист, ревност, алчност..., дуалистичните ни идеи и фиксираните навици. Това което преживяваме сега е резултат от предишните ни мисли, думи и действия и с всяка мисъл, дума или действие сега определяме бъдещето си. Докато позволяваме на "смущаващите" емоции да управляват делата ни, ще създаваме проблеми и страдания за околните, които рано или късно се връщат при нас. Това е карма или закона за причина и следствие.

Страданието има край.

По пътя към просветлението "воалите" се трансформират в мъдрост. Слънцето на истинската ни природа винаги свети, но е покрито от "облаците" на "смущаващите" емоции, закостенелите идеи и навици - всички произтичащи от невежеството. Когато премахнем/трансформираме "облаците", резултата е преживяване на нещата каквито са. Което е край на страданието и абсолютно щастие.

Има път водещ до край на страданията и просветление.

Будизмът е учение за щастието. Просветлението, събуждането от съня на на невежеството е и абсолютно щастие, веднъж постигнато никога не се губи. Това е преживяване на безстрашие, радост, мъдрост и активно съчувствие, всяка мисъл, дума или действие на просветленият създават щастие за другите. Пътят към просветлението е съвкупността от будистките Възглед, Методи (различни медитации) и адекватно Поведение.

Това е опит за представяне на Будистката гледна точка.

Страданието от будистка гледна точка не е нещо възвишено. То е резултат от нашите собствени думи, мисли и дела. Страданието също така е илюзорно, това обаче не му пречи да е доста болезнено. :-))). Обусловеното страдание и обусловеното щастие са еднакво нетрайни, те се пораждат от причини, променят се през цялото време и рано или късно изчезват. Това, което преживява щастията и страданията в живота ни, това което мисли мислите ни и е между и зад тях, това което наричаме ум - винаги е. Безкрайна, безгранична, неродена ясна светлина. Сияйно огледало на повърхността на което се случват външните и вътрешните светове. Ние сме толкова фиксирани от картинките, че не забелязваме огледалото. Картинките идват и си отиват. Огледалото винаги е. Преживяването на огледалото е просветление.

Това са само думи, но така може и да се преживява.

пак да попитам кои са тези другите, бъдете малко по-конкретни, да не нараняваш друг човек или пък примерно да не нараняваш природата (май имаше и такъв израз), просто дайте малко по пълни тълкования на вижданията си по въпроса, "да бъдем човечни".

Да не нараняваме съзнателно другите: хората, животните, природата. Светът е единен и цялостен, израз на Божественото и всяка проявена агресия се обръща срещу нас самите. А ние, хората, сме си създали един малък ад на илюзии и самозаблуди, на лъжи и страх. И в този свят страданието е неизбежно. Това обаче не означава, че то е самоцел и че непременно води до извисяване. Напротив, то може да "срине" човека изцяло.

Страданието е отправна точка към много въпроси и търсенето на техните отговори. Иначе ще "плуваме" в самодоволство и всещастие.

Напротив, то може да "срине" човека изцяло.

Страданието е отправна точка към много въпроси и търсенето на техните отговори. Иначе ще "плуваме" в самодоволство и всещастие.

Да, когато страданието води до озлобление.

Трябва да имаме милост първо към себе си.

Страданието в този свят е избежно!

""Конфликтът е оскверняване на хармонията. Ако участваш в него, ти вече не можеш да бъдеш решението, а се превръщаш в част от проблема.

Всичко, с което си се сблъскал през жизнения си път, е било необходимо, за да стигнеш до тук.

Необвързаността е липса на необходимост да се вкопчваш в някого или в нещо. Това е начин на мислене и съществуване, който ни дава свободата да следваме потока на живота.

Толкова много хора очакват чудото, вместо да се превърнат в чудо.

Когато един от нас успее, успяваме всички. Отношението на другите към мен е тяхна работа, начинът, по който реагирам - моя..

В света на чистата мисъл не съществуват граници, затова няма и ограничения. Всичко в света е свързано чрез мисълта и просветлението е най-голямото разочарование за твоето его..."

Мъдрост за всеки ден ~ д-р Уейн Дайър

Да се смиря ли-никога!!!

Никога не съм прекланяла глава-дори и в болката си

Страданията ме научиха да се боря

Страданията ме калиха и ме направиха силна

Не знам за какво покаяние говориш изобщо

Всеки плаща на този свят

Какви прекрасни уроци, колко хубави опитности си придобила и те първа ще придобиеш . Аз се радвам когато срещам хора като теб. Казвам си, ето един прекрасен диамант който като се шлифова напълно ще заблести с невероятна, уникална, олепителна, неземна красота. Поздрави!

Редактирано 15 април 200818 г. от Алморот (преглед на промените)

.......... А ние, хората, сме си създали един малък ад на илюзии и самозаблуди, на лъжи и страх. И в този свят страданието е неизбежно. Това обаче не означава, че то е самоцел и че непременно води до извисяване. Напротив, то може да "срине" човека изцяло........

Ние сме създадени да страдаме,за едно или друго.Вече се убеждавам,че чак си търсим проблем,че да може пак да страдаме.Аз специално не,но заобикалящите ми познати,да.Има такива хора, като че ли виждат,че се самоунищожават по този начин,обаче не искат да се справят с проблема си,а дават напред да видят до къде ще издържат.Но със сигурност няма да издържат много,този им път ги води единствено към разруха на личността им.Чак ме е жал.

Аз като че ли страданията си ги приемам не много на сериозно,гледам да ги притъпя някак си,макар,че в дадени моменти не се получава,но искам да отминават и скоро да не се сещам за тях.Все пак един живот имаме,няма в страдания да го прекараваме,я!

На този свят безмъвно шептя,

а болката изгаря и не спира,

като карма ористта си нося,

като неспирен буен вятър.

Присядам,на пръстта свещенна,

земята да поеме моята болка,

луната с лъч да ме погали,

морето бурно да прелива.

Докосва ми нозете с ласка,

която само то умее да дарява.

Поема част от болката в мене

но тя в мене ще остане знам.

Притихвам като птица уморена,

заслушана в шума на вълните,

и само вятърът нашепва тихо,

запей,избърши сълзите.

Когато нещастието дойде,

приеми го като благословия;

когато дойде щастието,

приеми го като катастрофа.

Дзен стихотворение

Да не нараняваме съзнателно другите: хората, животните, природата.

да разбирам, че това според теб е да бъдем човечни, ами дали е така според другите човеци. Я да погледнем какво правят те, ами поне 90% от хората ядат месо, като се убиват животни постоянно, защото "трябвало" да се яде месо. Излиза че според теб тези 90% от хората не са човечни, а сега де. Я вземете образовайте малко хората какво е човечност, нали тук сте се събрали все възвишени души, само какви неща пишете за страданието чак лошо ми става, я да видим колко ли страда едно животно когато го колят.