Факт е, че сме "дарени" със свободна воля. А дали имаме смелостта да поемаме последствията от нея?

Факт е, че сме "дарени" със свободна воля. А дали имаме смелостта да поемаме последствията от нея?

Едното предполага другото. Иначе не е свободна воля, а реакция на принудитени импулси.

Редактирано 20 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

Факт е, че сме "дарени" със свободна воля...

Кой каза, че е факт?

Нека свободната воля е само измамно чувство... но ако отречем съществуването и, как ще вменим вина? Не можем.

Според мен не всички се радват на свободна воля,смятам че има страни,в които не е възможно да имаш свободна воля..говоря за някой страни от Арабския свят..като съм виждала жени дори и очите им не се виждаха-само през мрежички гледат-въпорс на вяра и религия може би а може би не?А и смятам,че волята е ограничена-в смисъл имам желанието,волята,но нямам обходимата материална база за развитието на моята воля.Има една поговорка-"каквото си надробиш това ще сърбаш"и аз вярвам в това нищо не остава ненаказано-рано или късно получаваш това което сам с постъпките си си предизвикал-независимо дали е нещо добро или нещо зло

Нека свободната воля е само измамно чувство... но ако отречем съществуването и, как ще вменим вина? Не можем.

Правилно! Една от причините да считам наказателното право и процес за non sense. Наистина, понякога необходим non sense, но все пак - non sense.

Редактирано 20 април 200818 г. от Стефан Чолаков (преглед на промените)

За мен чувството за отговорност изключва чувството за вина.

Именно заради това са законите, за да ограничат свободата на волята. Защото добро и зло са субективни характеристики и никога няма да са обективни, макар че са толкова прости за разбиране. Ето дилема, ядем и затова убиваме. Не ядем ли няма да оживеем. Убиването е необходимост. А за някои дори забавление. Ако сега човечеството, да речем утре, открие студеният ядрен синтез или друга подобна нерешима все още загадка на физиката и получи огромен енергиен ресурс, който ще му позволи да премахне глада и каквото и да е материално неблагополучие у всеки индивид на кое да е място от планетата ни, че даже и на други планети може би, пак ще се намери някой със свободна воля, който да сложи прът в това задвижено колело. Или пък да стане Властелин на Света с този ресурс, ако се докопа пръв до него. Зависи от свободата на волята му (им). И не веднъж са слагани такива пръти и продължават да ги слагат разни самозабравили се.

Свободната воля се простира само до изборите които правим, последствията всеки си ги понася иска или не иска. Това е

Нека свободната воля е само измамно чувство... но ако отречем съществуването и, как ще вменим вина? Не можем.

и все пак смятам свободната воля като относителна, с други думи свободна доколкото обстоятелствата, а не волята позволяват

Помня, че преди няколко години точно на тази тема, ни изгониха с едни приятели от масата. В продължение на повече от 5 часа се водеше разгорещен спор по отношение на свободната воля. В края на крайщата, аз и до ден днешен си поддържам тезата, че свободната воля е крайно относително пониятие, което се влияе предимно и само от обстоятелствата.

свободната воля е избор живота е низ от избори и последсвията от тях точно и ясно

свободната воля е избор

живота е низ от избори и последсвията от тях

точно и ясно

Съгласен съм. Само дето последствията са обикновено следствие от чужд избор.

Съгласен съм. Само дето последствията са обикновено следствие от чужд избор.

донякаде съм съгласен

30-40% от нещата ставащи в нашият живот не зависят от нас

как да кажа - съдба може би ?!? http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Всеки човек има свободна воля и последствията от нея са кармични.

Прощавайте за лирическото отклонение, но не ползваме ли тавтология? Щом е воля, значи е свободна, ако не е свободна, значи не е никаква воля. Аз лично си имам своите задръжки съществува ли волята. Ако трябва да бъда по-ясен, бих я оприличил като гравитацията. Земята е света който познаваме и привлича към себе си ябълката (всеки един от нас). Самата ябълка, обаче, със своята маса също придърпва към себе си планетата. Разбира се отношението е такова колкото и разликата в масите им и евентуално малко повече, ако си тежиш на мястото. Хората са твърде предвидими за да допусна, че притежават воля, особено когато си въобразяват, че нещата зависят тъкмо от тях...

донякаде съм съгласен

30-40% от нещата ставащи в нашият живот не зависят от нас

как да кажа - съдба може би ?!? http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Не съм много съгласна

Съдбата е по-скоро резултат от миналото, докато свободната воля е резултат от настоящето.

Поне аз така го виждам.

Например силните репресии по отношение на свободата на словото и печата има в не малко части от света, защото политическата система го налага. Но политическата ситуация в тези държави е такава, в следствие на дълга история и обстоятелства, които не са под контрола на един индивид роден да кажем - 20 години по-късно. Човек се ражда в дадена среда и с годините оформя поведението си, вижданията си и разбиранията си под влияние на средата, в която е отгледан. Това за мен е съдбата - нещо, което не можеш да контролираш или манипулираш по никакъв начин и тя е свръзана с миналото.

Свободната воля е друго нещо.

При свободната воля можеш да се бориш с обстоятелствата наложени ти от съдбата и обществото, в което живееш. Вече последствията от една такава борба, никога не са красиви.

И все пак пониятието "свободна воля" е прекалено относително и се влияе прекалено много от обстоятелствата.

Всъщност (започвам да си противореча вече, усещам, но не съм си изяснила много добре идеята в главата) свободната воля има допирни точки със съдбата. Термина табула раса индикира празното съзнание и липсата на mental content. От там нататък знанията, уменията, разбиранията и т.н. идват от натрупаният житейски опит и способността ни да възприемаме и интерпретираме средата си. Всички се раждаме еднакви - с празно и неопетнено съзнание. Но всички израстваме различни и това вече е повлияно от средата.

Идеята за свободата и свободната воля е много хубава, но в контекста на обществото, в което живеем - не особено приложима.

Например, аз искам да имам свободата на да не бъда претърсвана по 1 час на летището, да не се налага да събувам обувките си и личните ми вещи да бъдат претърсвани, но нямам избор.

В този ред на мисли, хората през годините малко по малко раздават парченца от свободата си, в името на абсурдни идеи, продиктувани им от някого.

Охх...всичко в този свят е прекалено относително.

Вчера ме питаха какво мисля за модерното изкуство. Казах им - аз не мисля за модерното изкуство. Относително е.

Но мисля, че творбите на Марк Ротко са притенциозна изгъзица.

Но всички израстваме различни и това вече е повлияно от средата.

това е съдбата : къде ще се родиш, кой и как ще те възпита ,какво ще преживееш ,мир или война ........всичко е много относително :)

това имам в предвид като казвам съдба!

Но всички израстваме различни и това вече е повлияно от средата.

това е съдбата : къде ще се родиш, кой и как ще те възпита ,какво ще преживееш ,мир или война ........всичко е много относително ;)

това имам в предвид като казвам съдба!

Да де, то и аз донякъде, ама се омотах в собствените си мисли.

Нищо - като ги подредя ще се намери и смисъл в думите ми

няма проблем нали знаеш че малко или много всички ни "хапе кучето"

Съдбата е по-скоро резултат от миналото, докато свободната воля е резултат от настоящето.

Ако настоящето е следствие на миналото, а бъдещето - на настоящето, то бъдещето което градим е просто следствие на преживяното, това което сме и ни е било направено. Не бива да се гледа веригата прекъсната...

Редактирано 28 май 201016 г. от am-am (преглед на промените)

Свободната воля може да е свободна воля принципно, ако е приложима към "вакуумна" ситуация. Когато обаче има дори и един допълнителен параметър - свободната воля започва да зависи от него. Свободна воля /само според мен/ е имал Стефан Македонски. Не се е обвързал с нищо и никой в своя си живот, за да не зависи от нищо и никой. И знаем какво е постигнал. Дали е бил щастлив, на колко е умрял - това е друга тема. Въпросът е за свободната воля. Много ми се искаше да отговоря някои неща на госпожа класната ръководителка на родителската среща, но детето ми ще отнесе плувката. От друга страна госпожата зависи от директора на училището /което не значи, че е най-умния човек на света/ и т.н. и т.н. Докато зависим от чувства, роднинства, желания, договорни отношения и каквито и други връзки в социума, в който живеем - до там ще е и свободната ни воля. Само ако си абсолютно сам и взимаш решенията абсолютно и само за себе си и никой няма да зависи от евентуалната ти грешка - тогава може и да си позволиш да бъде твоята воля. Аз така мисля. И май за първи път съм на 100 процента съгласна с ам-ам. Което е верно си е верно.

Само ако си абсолютно сам и взимаш решенията абсолютно и само за себе си и никой няма да зависи от евентуалната ти грешка - тогава може и да си позволиш да бъде твоята воля. Аз така мисля. И май за първи път съм на 100 процента съгласна с ам-ам. Което е верно си е верно.

Можем ли, принципно, да бъдем така сами? и има ли смисъл такава самота? И това ли е смисълът на нашето съществуване?

Спомням си една детска песничка,май от една радиотеатрална постановка, в която се пееше: "Притрябвал ми тоя, притрябвал ми оня ... сам ще играя, сам ще се гоня ..."

Та ... малко мъничка ми изглежда тази представа за свободна воля.

Може би това търсене е точно в противоположната на правилната посока. Затова и не можем да намерим в тази посока свобода. И затова сме се опетлали в последствията от избора си на този вариант на проява на свободната воля.

Можем ли, принципно, да бъдем така сами? и има ли смисъл такава самота? И това ли е смисълът на нашето съществуване?

Спомням си една детска песничка,май от една радиотеатрална постановка, в която се пееше: "Притрябвал ми тоя, притрябвал ми оня ... сам ще играя, сам ще се гоня ..."

Та ... малко мъничка ми изглежда тази представа за свободна воля.

Може би това търсене е точно в противоположната на правилната посока. Затова и не можем да намерим в тази посока свобода. И затова сме се опетлали в последствията от избора си на този вариант на проява на свободната воля.

Никъде не съм казала, че това е моят път и моят живот. Никъде не съм казала дали това ми харесва или не. За смисъл на съществуването пък въобще не съм взимала отношение. Това са неща, които всеки сам си избира, защото всеки сам живее собствения си живот. Точно за това съм казала, че този вид свободна воля може да съществува само, ако сме във вакуум и не сме обвързани с нищо друго - а ние сме обвързани индиректно макар с целия свят, не само с най-близките си. Казала съм кое според мен е идеала, но аз също съм на мнение, че перфектните неща, идеалните неща, нирваната са недостижими от хората в един живот. Вчера погледа ми се приплъзна по нещо, но нямах време и съжалявам, че не запомних нито точно цитата, нито точно автора - беше в смисъл такъв, че при отсъждането на правилно и неправилно се допускали грешки, а безгрешността се добивала с опит, но пък опита се добивал с допускането на грешки. Дори не си спомням относимо към какво беше това, май беше в правен аспект, но важи и за случая. А съвсем друг е въпроса, че вече лично аз, лично за моя си живот реших, че не искам да търся кое е правилно и кое е грешно, а просто да се опитам да бъда щастлива. Толкова е простичък този живот, а го правим тоооооооооолкова сложен, че чак се задъхваме.

Никъде не съм казала, че това е моят път и моят живот. Никъде не съм казала дали това ми харесва или не. За смисъл на съществуването пък въобще не съм взимала отношение. Това са неща, които всеки сам си избира, защото всеки сам живее собствения си живот.

Да. И не би ми хрумнало да обсъждам твоят личен избор. Считах, че коментирам тезата. Която се споделя от много хора, в някаква степен и в някакъв момент от живота ми и от мен. Обаче открих, че е тупикова. Това се опитах да споделя, но може да не е било много успешно.

Считам, че самата идея на такъв вид свободна воля- да искаме да е независима от останалата част на света, си е обречена и именно тя води до живота, който водим - непрекъснати сблъсъци помежду ни и със света, в който живеем и в една нарастваща тревога и дори ярост, че нашата свободна воля се оказва така ограничена, непрекъснато сблъскваща се с други свободни воли ограничаваща и ограничавана от тях.

Дали може да има друг вид свободна воля? В обратна посока на тази? (под обратна посока разбирам - вместо към търсене на невъзможна независимост и отделеност - напротив- осъзнаване , приемане на всеобщата взаимовръзка, осъзнаване и свързване с първоизточника на Живота, съзнателен и свободен избор именно на тази връзка) Как би изглеждала? Дали би имала други последствия?