Един....ми каза, че не съм заслужавала приятел като него (визирайки факта, че той никога не ми е бил такъв) и там приказки от 1001 нощи, та да ви кажа, скъсах се от рев

Ама това беше преди седмица-две...не помня. Минавах край темата и реших да се включа, да не кажете, че съм била безчувствена

Преди 20-на години .Но определено ми се прииска да заплача ,преди 4 ,не успях .А много ми се искаше

Вчера на Задушница Липсвате ми много Всеки миг,всеки ден...

Отдавна не съм. А честно да си кажа ми се е искало много пъти

не знам как го правите но аз съм много емоционална,дори най елементарни неща могат да ме разплачат и никога не мога да се здържам

не знам как го правите но аз съм много емоционална,дори най елементарни неща могат да ме разплачат и никога не мога да се здържам

Ти пък да не си мислиш, че всички са искрени...и най вече тези, които кзват, че не плачет

И аз не плача !!! Само дето вчера бях свидетел на една зверска катастрофа иииии без да си искам, усетих, че едната ми буза е мокра. И аз незнам защо. Мотористът умря на място, пък аз, дори не го познавах...

Щото ти все си съпричастна с другити и си прекалено добричка

а аз пък се зарекох, че няма да плача вече. Никакъв рев-е, поне в следващата година Но не включвам плачкането по време на филм

Аз немога да се зарека в такова нещо...Плача и ще продължавам да плача, когато имам нужда от това. И хич не ме е срам да си го призная. Само дето гледам да се скрия, та да не ме виждат околните, щот - нали съм шефка

Аз немога да се зарека в такова нещо...Плача и ще продължавам да плача, когато имам нужда от това. И хич не ме е срам да си го призная. Само дето гледам да се скрия, та да не ме виждат околните, щот - нали съм шефка

Че какво срамно има в това?Жена ми например казва ,че който не плачел(визира и мен )бил емоционален инвалид.Според нея съпреживяването и любовта към хората се изразяват и със сълзите .Аз не съм много съгласен ,защото ми е ставало много криво като гледам някои кофти неща ,но просто не се е стигало до сълзи.Тов защо би трябвало да ме прави емоционален инвалид (примерно)?

Редактирано 18 юни 200818 г. от scorceni (преглед на промените)

Че какво срамно има в това?Жена ми например казва ,че който не плачел(визира и мен )бил емоционален инвалид.Според нея съприживяването и любовта към хората се изразяват и със сълзите .Аз не съм много съгласен ,защото ми е ставало много криво като гледам някои кофти неща ,но просто не се е стигало до сълзи.Тов защо би трябвало да ме прави емоционале инвалид (примерно)?

Е, малко тежичко звучи...емоционален инвалид. Просто всеки, усеща нещата по-различен начин. Друг е въпроса, че има и хора, които просто не си го признават смятайки, че минават в общоприетата лудница за "силни личности"

Аз лично, доста често плача от яд и то се улавям напоследък, че се ядосвам на самата себе си. И в тези моменти, се чувствам адски слаба...

И след 15 минути, вече ми е минало

Тъй че, не се смятай за "емоционалин инвалид", защото имаш собствен начин, по-който да изразяваш чувствата си

Редактирано 18 юни 200818 г. от shefkata (преглед на промените)

Плачат не е слабост. Напротив, всички плачат. Ама да цивриш за щяло и нещяло и не говоря за филми, книги или прочие, а говоря за ситуация, в която някой ти каже нещо на криво и ти го удариш на рев, за мен си е чисто лиготия. Остатък от детството, че като са разревеш ще постигнеш това, което искаш. За мен е глупаво и обезценява сълзите. Ако някой ми циври на главата всеки ден, ще дойде момент, в който просто няма да му обърна никакво внимание. Нещо като приказката с лъжливото овчарче...

За последно си спомням,че плаках преди няколко дни и ми беше ужасно кофти.Чувствах се ужасно зле не ми беше до нищо,но сега съм по-добре,явно е трябвало да си излея мъката,зада ми олекне!

Снощи... Всички у дома си легнаха и заспаха, започнах да се приготвям и аз и изведнъж ми стана много тъжно и самотно и ....буквално избухнах. Не ми се беше случвало от мнооооооого време, действа разтоварващо...

Вчера, гледах новините. Не си спомням точно новината в момента, но беше за нещо което най-после се случило и зарадвало хората. Това ме разчувства А днес сутринта ми се насълзиха очите от яд към мен, че за пореден път съм се предоверила на човек.

Аз все още плача, утре се сбогувам с моята Барби. Малкото ми хамстерче, напомнями денят в които погребах сестра си.

Много ми е мъчно ,че съм от хората които не плачат.Много често ти идва по един или друг начин да си излееш мъката да ти олекне ,но неможеш.Плакъл съм само като малък(до 9-10 годишна възраст),тогава плаках заради това че си обелвах коленете От тогава не съм плакъл,от този тип хора съм които не споделят проблемите си на другите (приятелите) и винаги сами ги решават.Когато ми е много мъчно го избивам на ярост - или тренирам или удрям по стени и всичко което ми се изпречи на пътя (като се надявам да не е някои жив обект)

Снощи. Разплаках се от мъка че не ме разбират, сякаш говоря на китайски, а почти веднага след това от радост, защото усетих бебока да ритка и накрая плачех и се смеех без да знам защо. Било нормално... )))

Плаках вчера,щото се счупи нещото на което седнах и си раздрах крака..а още по-тъжно ми стана,когато сина ми (на год. и половина) дойде с една плюшена играчка да ме успокоява и развеселява.

оння ден , обаче беше кратко изпускане на напрежение. просто и да рева и да не рева нещата няма да се оправят , та за това гледам да избягвам подобни ситуации.

Вчера, от дълбока тъга и покруса, днес само сърцето ми плаче тихичко в мен.

Снощи. Разплаках се от мъка че не ме разбират, сякаш говоря на китайски, а почти веднага след това от радост, защото усетих бебока да ритка и накрая плачех и се смеех без да знам защо. Било нормално... )))

Мда, нормално е. Повечето ми приятели тук в Германия са бъдещи татковци и всеки божи ден ми се "оплакват". Само аз се ослушвам още ...(може би защото зная какво ме очаква) Девойките сте много емоционални в този период и раними. Желая ти лека бременност и красиво и здраво бебче!

(edit)

Ах, да, не отговорих на въпроса...Не помня точно кога, но беше преди около месец - насълзих се, когато гледах Earthlings....

Редактирано 26 юни 200818 г. от proletsearch (преглед на промените)

В тези горещини всички течности отиват за препотяване. Не мога да отделя за сълзи, а за щастие не ми се и налага. Опааа излъгах - днес потекоха няколко сълзи, но си бръкнах в окото, тъй че не се брои

одеве плаках ,че се карам на малкия без причина..

По принцип съм доста емоционална,та съм се отказала да водя статистика, кога плача, /защото често си рева /

Все пак, за последно плаках преди два-три дни... /то при нас - жените, хормони ли са, чудо ли е?!/

Мисля, че няма човек, който да не е плакал, дори и само вътрешно...

Днес...от радост, за първи път!!!!От 19 февруари насам!!!!