Сънят е още тук и ме притихва
с една прегръдка време за събуждане.
Душата ми душата ти усмихва.
Така целуват само пеперудите...
С крилете си докосват, като вятър,
а след това отлитат. Неизбежно е.
След тях са много сини небесата.
Денят е друг. И обещава нежност...
И аз така. Ще обещая всичко,
А после ще се сбъдна. Като чудо.
Повтарям в тишината ти: „Обичам те.”
Така целуват само пеперудите...
И пак ще се измъкна, заедно с вятъра,
нарамила торбичката с копнежи.
А виж, след мен небето във душата ти
е синьо. И е обич. И е нежност.

Мира Дойчинова - irini

 

Не всяко „Браво!" е достойно.
Не всяко „Долу!" е позор.
Не всеки химн — заупокоен.
И не хвалебствен — всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина — последна.
Не всяка грешка — смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен — всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.

 

Надежда Захариева

Пази любовта си!
------------------------

Ще дойде друг и той ще си отиде
за него ще си само хубав цвят
ще вземе всичко и ще те обиди
пчелите винаги сами летят

Умей да пазиш любовта си
пази я двойно с възрастта
че, тя не е въздушни страсти
не е разходка във ноща

Живота труден ни обрича
на труд, на грижи, на беди
на песен любовта прилича,
а песен трудно се реди

И вечер ти сама като се върнеш
и легнала потърсиш ме с ръце
неусетно мъката си ще прегърнеш
изплувала от тъжното сърце

Ще имаш всички, всички ще те имат
ще бъде тъжно твоето сърце
и чувствата във него ще изстинат
Ще избледнее нежно бялото лице

Ще дойде друг и той ще обиди
ще бъдеш като пристан на съдби
ще вземе всичко и ще си отиде
и няма нищо да го заболи....
...

Напълни минутата с 60 секунди или изживей мига ...Защото той е неповторим и няма да се върне никога!

Дъждовница

 

Събирам се от твоите очи,
в които ме разпръсна влюбен вятъра.
Парченцата блестят като звезди,
а устните ми слагат отпечатък
върху извивките на твоето небе.
Валя те нежно, много, много нежно.
Щастлив като целунато дете
под капките ми се топиш копнежно.
Докосвам те по мократа коса
с дъждовно-разпиляните си мисли
и чувствам в себе си онази пълнота,
която рози във душата ми разлиства.
Прегръщам те с ръцете на дъга
и дълго по лицето ти се стичам,
а ти превърнал ме отново във жена
събираш ме в едно: Обичам те!

 

автор: Innocence

Неизказано

 

Запали ми сърцето без да знаеш,

горя от нови чувства неизказани.

По алените бузи пак ще ме познаеш,

изричам само думи преразказани...

 

Не мога да се крия вечно сред тълпата,

ще трябва да изляза някога на светло.

Дали ще бъда в твоите очи жената,

представата за щастие неземно?

 

Живея сякаш още по течението,

главата ми е пълна с блянове ненужни.

Треперя рано сутрин от вълнението,

че ще опитам пак от твойте устни...

 

 

Ева Георгиева

 

Дълг към душата

 

Бих искала да бъда непозната,
безименна за този грешен свят,
да не дължа услуга и отплата,
и всички чужди нужди да заспят,
да бъде като сън - за миг поне,
да чувам само своите копнежи,
и вятърът далеч да отнесе
на хората безумните брътвежи.
Да бъде само моя тишината
и изгревът да бъде само мой,
и никой да не съди и пресмята,
какво съм дала, и на кой...
Бих искала да бъда непозната,
да не дължа усмивки и сълзи,
защото всъщност само на душата
човек наистина дължи...

 

aвтор: Яна Вълчева

"Запита се дали възторгът, който човек изпитва, вдигайки глава към небето, се дължи не на самата гледка, а на вдигнатата глава."

Айн Ранд, "Изворът"

Ако можеш...
Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си,
ще повториш ли страниците,
в които си обичал,
без да бъдеш обичан;
страниците,
в които си давал,
без да получаваш
и си пътувал към нищото
заради спомена
от самото пътуване?
Ще повториш ли
разбитите колене на детството
и разбитото сърце на младостта,
превзетите баири
и непревзетите върхове,
шепота на звездите
в самотните ти нощи,
който никога
не успя да разгадаеш?
Ще признаеш ли любовта си
на момичето с най-красивите очи,
което се омъжи
за твоя приятел?
Ще повториш ли
миговете на слабост и поражения,
които предшестваха победите ти?
Сълзите, които изплака,
и онези, които преглътна,
за да се научиш
да бъдеш силен?
Ще повториш ли деня,
в който видя бялата лястовица,
но не я последва,
за да не изоставиш
приятеля си в беда?
Ще върнеш ли бащината си къща,
която събори,
за да си изградиш нов дом,
но още живееш в нея в съня си?
Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си,
ще повториш ли мечтите,
които загърби,
защото ти се струваха неосъществими?
Ще поискаш ли обратно
недоспалите си очи,
възпалени от взиране в слънцето
и болката от всяка стъпка
извън коловоза,
утъпкан от живелите преди теб?
Ако можеш да пренапишеш
книгата на живота си –
ще повториш ли себе си?...

Весела Димова

ДУШАТА МИ БЪРЗА...
Искам да живея до човечни хора, много човечни. Хора, които обичат да се смеят на грешките си. Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят; не се смятат за избраници, за елит, преди наистина да са станали такива. Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят; които не са се ожесточили от ударите на живота, а са останали с една мекота в душата и нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността....Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите същества и с моята съвест.
Надявам се това един ден да стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края!"

Марио де Андраде

ПОНЯКОГА ПОЧТИ...

И все така излюбвам те във стихове...
Понякога почти съм те докоснал...
Понякога почти си ме усетила...
Понякога почти те омагьосвам...

Понякога почти си ме обсебила...
Понякога почти съм си нормален...
Понякога - не казвам, че е истинско -
преставам да съм рицарят печален...

Понякога... Понякога си себе си
и искаш любовта да е пътека...
Понякога... Понякога си търсеща
и рамото ми дава ти утеха...

И после се разпръсва тъмнината
и виждам на ръцете ти окови...
Тогава ти ме срещаш непозната...
Забравила си, че си само моя...

И трябва да те чакам пак до мръкнало,
когато с тебе тука ще се срещнем...
Обичам постоянно, без задръжки...
И разумът не може да ми пречи...     >Нямам на идея от кого е<

Съжалявам за рефреша неволен клик беше

Редактирано 11 юни 201510 г. от Ерос и Танатос (преглед на промените)

"Пътищата на съдбата са жестоки понякога. Може би е по-добре , ако човек просто се откаже, когато вижда, че няма смисъл да се бори за нещо. Когато корабът е отплавал , само глупакът ще тръгне след него , след като е вече на мили разстояние....НО понякога е много по-добре да бъдеш глупак, тръгвайки след това , което искаш , а не да съжаляваш за всичко само , защото никога не си ОПИТАЛ!" Кап. Джак Спароу

Свалям шапка на този живот,
за всичко,което научих-
да вярвам на топли очи,
пък били те дори и на куче.
Да различавам добрата ръка
от тази,която ме цапа.
Да виждам и в грозното красота,
да мога да стискам и лапа.
Да се пазя от хитри очи
на хора и да вярвам в лисица.
Да осъзнавам преходността,
да съм сит и пред празна паница.
Да предпазя от суета
душата си с шепа искрици
и мъдростта да виждам света
с детските си зеници.

Рангел Мрянов

Обичал ли си някога жена, така, че хляб и глътка да забравиш? Да те боли проклетата душа, да я изтръгнеш - за да се избавиш! Обичал ли си някога жена, която влиза в потока да се къпе? И по прилепналата риза, о плътта, като вода - по нея да се стичаш! Обичал ли си някога жена, която в прегръдките на друг се вплита? При всяка ласка между тях, отново и отново да умираш! Обичал ли си някога жена? Един път може да е само. Не си живял напразно на света. Поне си се научил и да страдаш.

Три кибритки сред нощта запалени една след друга
първата да видя цялото ти тяло
втората да видя твоите очи
сетната да видя устните ти
после пълен мрак за да си спомня всичкото това
докато те грабвам в моята прегръдка.      

"На човек са му нужни само 8 прочетени книги, за да общува нормално със себеподобните. Но за да разбере кои са тези осем, трябва да прочете 8 000."

- Ларошфуко

КОГАТО ТЕ НЯМА

Когато те няма, светът е безличен.
Нощите дълги, утрото свъсено.
Когато те няма, ставам различен.
Тъжен, отнесен, с чело набърчено.

Макар, че още близо край мене,
присъства твоето свежо ухание,
твоята липса страшно ми тегне
и в стаята влиза ехидно мълчание.

Но само за миг ликът ти да зърна,
очите ти весели, устата ти хубава,
от жаба на принц ще се превърна,
щом ме погледнеш, красива и влюбена!

Когато те няма, боли ме ужасно!
И нещо от моето тяло е взето.
Когато те няма е сиво и тясно.
Душата ми страда и дава „заето“.

Автор: Живко Лазаров

"А животът е малък, но ми стига завинаги. Не искам много от него, общо взето, нищо не искам. Каквото дойде, за Бога, каквото дойде: ясна зора, бяла мъгла, студ, жега — все ще се справя, изобщо не се съмнявайте. Ако ми е позволено все пак да искам нещо, любов е, от себе си се подразбира."

Керана Ангелова, "Вътрешна стая"

Не се преглъщат
...
пропилени сълзи
недовършени любови
загубени години
За тях се наказва
...
с белег
с отсъствие
с безразличие
Не разбрах.
Кой поръча голата истина?

Как пониква ЛЮБОВТА

На всички жeни в този сайт!

Двe самотни рози

и само eдна луна!

Залeзът си тръгва,

за да спи отива,

той e бeз вина!

Слeд като обачe и...

той заспи, тогава -

луната розитe цeлува,

така изгрeвът сe ражда

и пониква ЛЮБОВТА!

- - -

27.06.2013 (00:30 ч.)

Ivaylo Atanassov

Ах, как обичаме, любими мои хора,
да се лъжем, че сме силни,
да се лъжем, че не сме зависими,
да се лъжем, че можем да се справим с всичко сами,
да се лъжем, че не сме влюбени,
да се лъжем, че не ни боли,
да се лъжем, че не ни пука
и да създаваме цял свят, изграден
върху гредата БЕЗРАЗЛИЧНОСТ.
Аз не искам така,
защото имам нужда,
защото обичам,
защото съм влюбена,
защото ме е грижа
и защото най -малко от всички неща на тази земя,
се чувствам безразлична.
И нищо, и нищо, и нищо,
че това би ви накарало да ме сметнете за глупава.
Глупаво е да имате толкова много хора за прегръщане
и да не го правите.
Глупаво е да обичате толкова много
и да не си го показвате.
Глупаво е да си липсвате
и да не си го казвате.
Глупаво е да не благодарите, когато му е времето.
Да не целувате, когато му е времето.
Да не оценявате, когато му е времето.
Да я отричате и хабите всичката тази любов.
А всъщност никак да не е така...

Една почти вълшебна градска приказка

 

Юни гасне в лилав полуздрач.
И се стапят крайпътните макове.
Над вечерния свят преваляват
тишини. И почти неочаквано
светват малки, добри светлинки.
Електрически градски светулки.
Аз безмълвно събирам с очи
всяко жълто внезапно блещукане.
Всяка нота на клаксон. И глас.
Всяка дума, дочута случайно.
А лилавият тих полуздрач
ме превръща във приказка. Тайна.
Прочети ме. Наум. Шепнешком.
Прочети ме със устни. Със длани.
Запомни всеки мой полутон.
Аз съм Юни.
Не знам ще остана ли…

 

Caribiana

ЛЮБОВ И МУЗИКА

Да докоснеш. Да целунеш.
Да прегърнеш. Да усетиш.
Да прогледнеш.Да се влюбиш.
Да изгрееш и да светиш.
Да дочакаш. Да посрещнеш.
Да не страдаш. Да не пречиш.
Да си тук и да те няма.
Да си близо и далече.
Да се молиш. Да раздаваш.
Да се смееш и да вярваш.
Да разбираш. Да не съдиш.
Да мълчиш. Да разговаряш.
Да си сам. Да си сред хора.
Да си себе си и всички,
не е никак, никак сложно-
стига просто да обичаш.
Катерина Кайтазова

Мачкай ме Животе!
/Добромир Радев/

Мачкай ти сърцето ми с омраза!
Мачкай го, недей ми го жали!
Цял живот за нещо все страдам!
Така че, не ми пука - разбери!

С нож човъркай старите ми рани!
Отдавна вече мен не ме боли!
Страдах някога във младостта ми!
Но, вече не ми пука - разбери!

Играй си с мен на котка и на мишка!
Изпивай ме ти яростно с очи!
А, аз ще ти отвръщам със усмивка!
Защото не ми пука - разбери!

Блъскай ме със своята жестокост!
Мечтите ми с желание кради!
Отдавна гледал съм го тоя фокус!
Така че, не ми пука - разбери!

Мачкай ме Животе! Ти не спирай!
Измъчвай здраво моята душа!
Напук на тебе аз ще бъда силен!
И здраво ще остана на крака!

 

 

Те носят ранения ангел
с превръзка върху очите:
едно момиче,
две селски момчета,
обхванати от отчаяние.

Наранената плешка,
тя е крилата на ангела.

Тя е и толкова лека
и то си личи по ръцете момчешки,
поели носилката.

Тежък е само
посивелият сън.
Мрачен е само пейзажът.

http://literaturensviat.com/?p=88767

Редактирано 14 юни 201510 г. от acnekt (преглед на промените)

" В света, драги приятелю, цари голямо безредие, пълна бъркотия. Идвам оттам и ще ти кажа, че хората, които най-много се трудят, имат най-малко и живеят най-лошо. Много по-добре са тези, които продават мъгла, откривателите на щуротии, създателите на ненужни неща, творците на нищо, арбитрите на модата, изкуството, красотата и популярността.
Най-добре живеят тези, които нищо не вършат. Бивши крадци и нищожества пишат
книги, своя неморал и нарушаването на законите превръщат в скъпо платени мемоари; за пеене вече не е нужен глас, нито слух даже, пеят и прегракналите, плагиаторите композират; най-много се продават лошите книги, които нямат никакво значение." - "Горещ вятър", Синиша Павич

ИСТИНСКА
/Вики ГорановА/

В приятелсво пред никой не се клех,
Че клетвите са тежки и подтискат
Лъжа-- „необходимост „ не пиех
А можех ли? Не знам- ала не исках.

И вечна вярност аз не обещах-
В живота всичко може да се случи…
След огъня остава само прах-
Поне това от времето научих.

От никой не поисках в любов
/или в какво ли не/ да ми се врича.
Духът човешки, вечно търси нов
По-светъл връх, различното превлича.

Но чиста си опазих съвестта,
Приятелите свои не предадох
Не казах „благородната „ лъжа,
А сбърках ли не молех за пощада

Не съм светица , имам грехове
Простете ми! Аз също ви прощавам.
Щом тръгвате -пътувайте добре,
Не ви обвързвам, нито задължавам…

Свободни сте , избирате сами…
И аз избрах си-истинска оставам
Дори от този избор да боли….
Душата си на дребно не продавам!

Добре Румка!   Браво приятелче!

* * * *

Имам и име и приказно детство.
Господ дари ме
с безкрайно наследство.

Болката, мъката
бяха ми дружки,
С тях след ръзлъката
берях теменужки...

Така не намерих
вълшебното цвете,
така не уцелих
Властта в Световете.

А не е позор -
брах цветя невидяни,
негледани с взор,
недокосвани с длани.
Когато се мислех за мнаго различен,
богато зациклях в бита безразличен.
Тогава, понякога се отегчавах,
- Във всичко и всякога аз себе си давах.

Да се чувствам ли лъган,
че нямам умора...
И то не излъган
от толкова хора,

А имаше в дните ми някакво бедствие –
Да бъда дълбок и да бъда последствие.
За толкова думи – и толкова може.
Намирайте друми, Светът е тревожен.

Защо ли да питаме –
кой с какви дрехи е,
вместо да опитаме
чия той утеха е...

Сега виждам хор
от момци изразпътени,
Те в този простор
са стрелци неупътени.

…А днес има буря
от „дръзки” момичета,
къде е контурът, де
растнат кокичета...

Поняга виждам далеч по-големи,
по- възрастни хора
от мен
– те са неми.

В тях целият глас
е превърнат в успивка,
да мога и аз
да съм само усмивка...

Когато ме стряскат с очи разни хора,
Да мога с лъчи да им върна Простора...
Единствено мисъл, Любов, вярно чувство –
Да, само така се създава изкувство.

Поети, поети
в псевдо - звездна лавина,
Помнете, че взети
сте от Исполина
на Конюнктурност, на Халтуризъм течен,
който е битвост, който е вечен.

Така злободневно умряха мнозина,
А Вярата гневно прозряха малцина.
Сега те са пътища и кръстопъти,
остава да има кой да те упъти...

Сега съм Магия и Вечност, Поклон,
Към всички ония, дето гинеха в стон...
Сега съм Лавина и нямам илюзии,
Аз искам от утре да няма конфузии.
Че въжделени, трогителни песни
са
осребрени молитви чудесни.

И има го Призракът,
Но го има и Рая,
когато капризът
изчезне в Безкрая...

Сега си направих
свое четене честно –
Тук Всичко е Мое
и всичко чудесно.

Рум Марк - 15. 06. 2015

КАКВО ХАРЕСВАМ В ТЕБ

Какво харесвам в теб?... Какъв въпрос!...
Очите, устните, лицето и косата,
извивката на ханша и гърба,
предверието нежно към бедрата...

И твоя пламък, палещ ме и мен...
Първичния ти танц в езда опасна...
Копнежа ти да бъда съвършен,
а ти до мен да бъдеш все по-страстна...

И укорите ти са несравними...
И ревността, по-остра от стрела...
Вкуса ти на непрекипяло вино...
Екстазът ти в момента на греха...

И нежността ти, галеща и мека...
Завесата на твоите коси...
Дъгата ти към лунната пътека...
Желанието ти със мен да си...

Харесвам те! Изцяло ме привличаш!...
А другото е прах и суета...
Защото ти си вечното момиче...
Защото ти си моята съдба...<откраднах го и няма автор>

ВЪРВЯ...





Вървя по път с остри камъни,

със наранeни - кървави нозe!

Вървя в поля със самозасяли сe,

до бeзкрайност тръни и бодли!

ВЪРВЯ по стъпканитe си МEЧТИ!



Във шeпи нося си душата,

разбита-болна-полумъртва...

родeна e била за друго врeмe,

ама... кой тe пита за това -

а тя от ужас в шeпитe пищи!



Щe я изхвърля...

за какво ми e такваз ДУША,

всe болна в житeйското бeзврeмиe,

излагаща мe всe прeд хората,

защото НEИСТОВО КРEЩИ!



Щe сe наложи да си купя нова,

eдна такава... която пасва

във всичкитe БEЗВРEМИЯ!

И ако тогаз и ТАЗ’ нe става...

(и понeжe вложил съм пари)

ЩE Я УДУША! А тя...



... нeка си врeщи!





- - -

Ivaylo Atanassov

01.05.2013 - (4.25 h.

                Покер


Хей, нещастнице злокобна,
наричана в света СЪДБА,
ела седни на масата за покер,
заложил съм главата си сега!

Не се страхувай - знаеш,
че не хапя и съм готин аз,
ти живота ми познаваш,
затуй със хъс те призовах!

Сега ще играеме хазарт,
а между нас е само БОГ !
Който падне, обаче мила,
на другия ще стане роб!

Седнал тук ти се заклевам,
няма да хитрея, да те лъжа аз,
виж ръкави даже нямам,
за да скрия, Поп, Вале и Ас!

Ето гледай, от тестето карти
станиола смъквам и ги мешам.
Защо така се дърпаш мила,
не ме ли виждаш, че издишам?

Тази вечер лесно ще ме биеш,
седни тук до масата на стола,
ако пък късметец имам,
ще те съблека аз тебе гола!

Ще ми станеш ти робиня,
ще те тъпча, ще се гавря с теб,
тъй както гавреше се ти с мене,
всичките години по-напред!

Защо не седнеш, страх ли имаш,
ще играя без измама и лъжа,
виж картите размесих вече,
раздавам даже вместо теб сега!

Къде ми бягаш  и защо излезна,
тук на Ада през желязната врата?
Как ще скиташ сам-сама в нощта
без мене, ТИ нали си МОЯТА Съдба?

- Хей, ти работата ми върни веднага,
и в живота моята добра жена, хей...!
Но ти не чуваш и замина:
- Tвойта "Мама...", ти най мръсна на Света!

 

. . .

Ivaylo Atanassov

13.01.2006 (02.30ч.)

Senftenberg-Germany