Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Любовен еликсир

 

Реших еликсир да приготвя

от капчици чиста роса,

за всеки да има по нещо,

в шишенцето синя вода.

 

Две щипки с надежда поставих,

от слънцето взех топлина,

лъжичка щастие също добавих

в коктейла ми с цвят на дъга.

 

Любовта за накрая оставих,

че исках две шепи да сложа...

За малко почти я забравих,

в стремежа си всичко да вложа.

 

Разбърках съставките нежно,

с усмивка затворих сместа...

Дарявам бурканче надежда,

за младост, любов, доброта!

 

Ева Георгиева

 

10940612_1534855586786799_64175054871436

 

Редактирано от EniGeo (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Непокорна съм, знаеш ли? автор : Гергана Шутева Такава съм... да знаеш - трудна за обичане... с тежък характер - много тежко разпятие! Като прошката - тиха, боля... при изричане! Мога твоя д

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

Публикувани изображения

Доброто

Не съм срещу напредъка,
но той нещо е “не така”,
и не само защото,
обективно погледнато,
у човека Доброто
е по-слабичко, бедното...
За човека
За един стар писател
от ХХ век
това име - Човек
дори и на дъното звук
бе имало горд -
Горкият говорел е за друг някакъв сорт,
не за познатия,
невдъхващ симпатия,
на крокодилърите,
на модерните мутри,
на лъжците по интернет,
на крадците с компютри.

Валери Петров

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дали съм ангел
 

Дали съм ангел? Сигурно не съм.
Така и не можах да се науча да прощавам…
Аз грешките ви не можах да премълча…
Душата си не се научих да продавам…

Не винаги бях слънчева жена…
Не винаги успявах да обичам…
Понякога потъвах в тъмнина…
Във черни мисли цяла се обличах…

А после често се затварях и мълчах,
горчилката на малки глътки пиех бавно…
Но никога не се предадох.Оцелях…
Загърбих всички лоши спомени отдавна…

И ето ме сега пред вас стоя.
На щастие живота си обричам...
Не съм аз ангел,но ще устоя
щом всеки ден със обич аз наричам…

 

Таня Симеонова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не бойте се!

Не бойте се, честни и примерни хора,
вашите покойници се пазят добре,
те си имат пазачи като тези в затвора
и рекат ли да бягат, има кой да ги спре.
Освен туй всеки гроб е добре ограден
със желязна решетка,
като детско креватче –
мярка разумна, ако питате мен,
предвид на това, че
може би и в съня ни, наречен
“вечен”,
сънища има, тъй че вашият скъп
покоен роднина, както спи си по гръб,
да сънува, че още е жив на земята,
и подобно детенцето, което се мята,
сънувайки нещо, и той да изрита
като детско юрганче в съня си гранита
и – хоп! –
да се изтърси от своя гроб…
Какъв ужас! Да падне в живота обратно –
това би било съвсем неприятно!
Представете си само: да трябва отново
с документи и слово
да се доказват толкоз много неща –
най-напред обичта,
после страданието,
след това завещанието…
Но спокойно, спокойно, честни, примерни хора –
покойните нямат възможност за втора
следсмъртна разходка по нашия свят –
когато веднъж им е упокоят изпят,
никакво връщане на старите теми,
тъй че вашите амфори със хризантеми
ще стоят непокътнати навред из алеите
и все тъй азалеите
ще красят мавзолеите
и вие без поводи да се тревожите
преспокойно ще можете
да градинарствате със своите лейки,
все така безутешно и дълбоко скърбейки.

Жак Превер


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Каква магия си, каква!

С какво необяснимо чудо

владееш цялото това

човечество? Върховна лудост

или върховна мъдрост си,

щом в своя порив, в свойта жажда

ти можеш да го покосиш,

тъй както можеш да го раждаш?

Чрез тебе съществува то.

Чрез теб родено, с теб умира.

Чрез теб душата му - листо

се носи тъжно из всемира.

И този цял всемир тъй тих,

и туй листо, и този вятър

ведно събрани - туй си ти!

Да, ти, едничката, която

си вред и всякаква - кълбо

от грешна плът и дух безплътен.

Чрез теб, безсмъртнице Любов,

дори смъртта е миг безсмъртен.

 

Дамян Дамянов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сравнения за приятелите

Имах облаци от приятели -
като комари.
И ги отвяваше всеки вятър,
и хукваха в надпревара,
щом светнеше лампа с повече вата,
крадливо и люто
хапеха в тъмнината...

Имах приятели като ракети:
с гръм ме връхлитаха -
празнични, разноцветни,
духовити,
искрящи от дързост...
Едно им бе лошо -
угасваха бързо.

Всичко пресява времето,
а най-много - приятелите.
В ситото си ги взема,
плакне ги и ги премята,
водата мътилки и тиня отнася -
остава накрая златният пясък.

Мои малцина,
мои отсяти,
дето в шепата ми се побирате -
време е да ви питам, приятели:
а вие в мене
какво намирате?

Станка Пенчева

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Търсачи на мечти
 
Всеки е загубил
някъде по пътя в тъмното
своята мечта
и я търси там,
където сам не е бил никога.
 
Търси я южнякът
през виелици далеч на север -
там, където слънцето
е мираж непостижим,
жадуван до изгасване.
 
Севернякът пък я търси
през пустинни пясъци на юг -
там, където слънцето
е жесток ножехвъргач
с нажежени острия.
 
 
А пък аз я търся
вътре в собствения юго-север -
в мен, - където слънцето
толкова е голо, беззащитно,
че нищожен гарван
може да го изкъве.
 

Блага Димитрова
1986

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Една малка любов във леглото се сгушила,

лавандула цъфтяла и тя я подушила,

едно крайче от слънце като зъб се подавало,

ромоляли щурци и почти се смрачавало.

Любовта била радост, смях и жестове мили,

непризната все още от великите сили,

а денят й бил кратък. Тя мълчала. Притихнала.

Нещо се замечтала, нещо се поусмихнала.

Кръг от чаша разлята – нейната територия.

Тя си нямала още нито път, ни история,

даже ясни желания не била си избрала.

Тя била като капка, съвършена и цяла.

Една малка любов, кротка, с пръсти изстинали.

Ще остане ли тук? Ще боли ли? Ще мине ли?

 

 

Мария Донева

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

МарияДонева

 

Който ме измисли

 

Малкото джудженце
страшен сън сънува –
няма си местенце
и не съществува.

 

През шума безсмислен
тънък смях се носи:
– Ти си бил измислен!
Хайде, без въпроси!

 

Всичко е измама,
о, джудженце младо!
И Снежанка няма.
И си нямаш дядо.

 

Ледено кристалче,
минато с ютия,
виквай да заплачеш,
хуквай да се криеш!

 

Към нощта голяма
то надигна чело:
-Може да ме няма,
но поне съм смело!

 

С паника – до тука!
Аз какво се чудя?
Ще се фрасна с чука
и ще се събудя!

 

Мракът се избистри
и страхът избяга.
– Който ме измисли,
той ще ми помага!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Създадена съм от една въздишка.
От захарен памук. И бели облаци.
От всякакви желания. От нищо.
От тайния копнеж по невъзможното.
Творена съм с любов и със надежда,
че всеки следващ ден ще е магия,
че в този свят, така лишен от нежност,
това, което трябва да открия
е точно в мен – звезди и пеперуди,
и залези, и вяра, и усмивки.
Ще вляза в твоя сън, да те събудя,
а после ще изчезна много тихо...
Защото съм направена от зима.
От вятър. От тъга. И щипка лудост.
Това ме прави тъй непредвидима,
защото съм жена. Очаквай чудо.

 

Мира Дойчинова - irini

 

10982473_940428419303179_496344069955498

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Със очи те прегръщам.
Море...
И с душата си –
пак те целувам...
А от болка –
дъхът ми ще спре,
че съвсем не умея
да плувам
Песъчинка от Тебе
съм аз...
Твоят Бряг –
е частица от мене.
Съзерцавам те пак –
до захлас...
Но защо ли не си до колèне?
Превърни в бяла чайка и мен...
Изпълни ме
със своята нежност...
Да се гмурна –
със Дух устремен,
в неспокойната Твоя
безбрежност...
Отвори се - да викна -
Сезам!
Ти, Море, си за мене
Вселена
Може би си
и моя сълза –
неизплакана още...
Солена!
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Докога –
ще сънувам
арени?
И преситени
лъвски тела?...
Труп –
безжизнен,
с разкъсани вени –
Твоя,
Господи,
пак съм била.
Нека тъй ме
запомни
Небето...
Ех, Любов,
без начало
и край!
Огнен вихър
калява
сърцето –
отредено за
лъвския пай.
И защо ми е
друга награда?
Цяла Вечност!
Въпрос –
след въпрос...
Дим...
И пепел...
Душата ми –
клада...
Пак възкръсвам.
Сестра –
на Христос!

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Автор: Павлина Стаменова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Петък не ми е ден като другите.
Още не зная с какво е различен.
Просто днес със усмивка се будя.
И ми писна от седмично тичане...
Понеделник е още далече,
а Четвъртъка вече отмина.
Всички Петъци ставам на вечност,
и така съм си май от години...
Да не кажа и дума голяма,
но се влюбвам основно във Петък.
И за тебе отнася се само.
Ти си все песента на сърцето ми...
И те пея през цялото време.
Вече зная какво е различно.
Нека другите дни да се сменят.
Но пък днес ми е ден за обичане.

 

Мира Дойчинова - irini

 

10450345_941764072502947_164151197892772

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,

ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало,
и под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито.

Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахранихме с събития
и те напоихме богато
с кръвта на хиляди убити.

Ще хванеш контурите само,
а вътре, знам, ще бъде празно
и няма никой да разказва
за простата човешка драма.

Поетите ще са улисани
във темпове и във агитки
и нашта мъка ненаписана
сама в пространството ще скита.

Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.

По синорите сме се раждали,
на завет някъде до тръните,
а майките лежали влажни
и гризли сухите си бърни.

Като мухи сме мрели есен,
жените вили по задушница,
изкарвали плача на песен,
но само бурена ги слушал.

Онез, които сме оставали,
се потехме и под езика,
работехме къде що хванем,
работехме като добитък.

Мъдруваха бащите в къщи:
"Така било е и ще бъде..."
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост.

Зарязвахме софрите троснато
и търтвахме навън, където
една надежда ни докосваше
със нещо хубаво и светло.

О, как сме чакали напрегнато
в задръстените кафенета!
И късно през нощта си легахме
с последните комюникета.

О, как се люшкахме в надеждите!...
А тегнеше небето ниско,
свистеше въздуха нажежен...
Не мога повече! Не искам!...

Но в многотомните писания,
под буквите и редовете
ще вика нашето страдание
и ще се зъби неприветно –

защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни,
затуй езика ни е грапав.

И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си,
парфюмен аромат не дишат,
а са навъсени и къси.

За мъката – не щем награди,
не ще дотегнем и с клишета
на томовете ти грамади,
натрупани през вековете.

Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.

 

Никола Вапцаров

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Различна

 

От утре ще бъда различна жена!

Ще нося изгладени дрехи и ниски обувки.

Ще хвърля в боклука омразната къса пола,

високите токчета с розови джувки.

 

От утре ще бъда по-скромна жена!

Ще спра да се смея на глас тъй цинично.

Ще махна и пошлото ярко червило, грима,

ще бъда прилежна, за мен тъй нетипично.

 

От утре ще бъда по-фина жена!

Ще спра да си ям шоколадчета скришно,

ще ходя на фитнес, на йога, масаж

и няма да споря със никой за нищо.

 

От утре ще бъда добрата жена!

Няма да пуша, да пия, ще бъда прилична.

Ще спра да затръшвам вратата в яда,

от утре, но днес ще съм просто първична...

 

 

Ева Георгиева

 

car_and_beauty-1479842.jpg

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мам, я в плену, но ты не плачь.
Заштопали, теперь как новый.
Меня лечил донецкий врач
Уставший, строгий и суровый.

Лечил меня. Ты слышишь, мам:
Я бил по городу из «Градов»,
И полбольницы просто в хлам,
Но он меня лечил: «Так надо».

Мам, я - чудовище, прости.
В потоках лжи мы заблудились.
Всю жизнь мне этот крест нести.
Теперь мои глаза открылись.

Нас провезли по тем местам,
Куда снаряды угодили.
А мы не верили глазам:
Что мы с Донбассом натворили!

В больницах раненых полно.
Здесь каждый Киев проклинает.
Отец, белей чем полотно,
Ребенка мертвого качает.
Мать, я - чудовище, палач.
И нет здесь, мама, террористов.
Здесь только стон людской и плач,
А мы для них страшней фашистов.

Нас, мам, послали на убой,
Не жалко было нас комбату.
Мне ополченец крикнул: «Стой!
Ложись, сопляк!» - и дальше матом.

Он не хотел в меня стрелять.
Он - Человек, а я - убийца.
Из боя вынес! Слышишь, мать,
Меня, Донбасса кровопийцу!

Мам, я в плену, но ты не плачь.
Заштопали, теперь как новый.
Меня лечил донецкий врач
Уставший, строгий и суровый.

Он выполнял врачебный долг,
А я же, от стыда сгорая,
Впервые сам подумать смог:
Кому нужна война такая?

 

Автор Сергей Гусев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обесването на Васил Левски

Христо Ботев

 

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

 

За мен това е най-силното стихотворение на Ботев, вероятно защото е и последното му...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Извинете, че все съм различна.
И така съм си просто достатъчна.
А когато ме мразят – обичам.
Не залитам в напразни очаквания.
Извинете, че пак не пораснах.
А Животът ме тегли нагоре.
И във нощите плача от щастие.
През деня мълчаливо говоря.
Да, простете ми всяко безверие.
Не повярвах във хорската злоба.
Разпилях се, и пак се намерих.
И в писмо се изпратих на Бога.
Извинете дори и мечтите ми –
че се сбъдват, макар и наужким.
А сълзите, валящи в очите ми,
все на някого, нейде, са нужни.
Извинете. Уших си криле
някак с моята тихичка грешност.
А светът е с душа на дете.
Само с прошка се учи човечност.

 

Мира Дойчинова - irini

 

11012591_946807205331967_728296415483603

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Чаршаф и Щипка за пране

- Ах, как боли! Недей ме стиска!
Защо тъй злобна си по нрав? -
към Щипката изписка
простреният Чаршаф.
Дочула неговата вопла,
смили се Щипката и - хоп-ла! -
по своя стар адет,
от вятъра подет,
Чаршафът литна от въже и прът...
Сега ще трябва пак да го перат!
Четецо, тъй е: съвестта ни щипе,
но всеки, който има малко пипе,
разбира, че макар да ни боли,
тя прави го, нали,
за да не литнем - фъррр! - във ветрен час
към локвата, очакваща сал нас!

Валери Петров

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дякон Васил Левски

О, Майко моя, родино света!

Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?

Гарване и ти, птицо проклета,

над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня;

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град София

вида аз стърчи черно бесило.

И твоят един син, Българио,

виси на него... Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.

Вихрове гонят тръни в полето

и студ, и мраз – плач безнадежден!

Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в мъглата;

старци са богу молат горещо,

жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила

твойте тиране скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

плачи за него, кълни съдбата!

Христо Ботев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пристанище на чувства

 

Душата ми пристанище на мисли,

натрупани във ъгъла стояха си стаени.

Не можех гласно да извикам с думи,

емоции отминали събирах уморени.

 

Добър приятел някога ми каза -

от малките човеци, че съм подменена.

Безмълвието трови ме като проказа,

разкъсва всякоя душа употребена.

 

Намерих смисъл в листа бял

и чакам рамо за да се отпусна.

А той ме търси вече, туй го знам,

събраните въздишки да почувства...

 

Ева Георгиева

 

21200_445291482288358_227405807300766860

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК

(разказ от едно дете)

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите... много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак,

и треперя малко, зима дойде вече.

Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:

помня го клането и страшното време.

Бяхме девет братя, а останах сам.

Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...

С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;

а пък ази плачех, па ме беше страх.

Само бачо Пеню с голям глас извика...

И издъхна бачо... А един хайдук

баба ми закла я под вехтата стряха

и кръвта потече из наший капчук...

А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз

с брадвата в ръцете и нещо продума...

Но те бяха много: пушнаха завчас

и той падна възнак, уби го куршума.

А мама изскочи, откъде; не знам,

и над татка фана да вика, да плаче...

Но нея скълцаха с един нож голям,

затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.

Не знам що не щяха и мен да заколат:

но плевнята пламна и взе да пращи,

и страшно мучеха кравата и волът.

Тогава побягнах плачешком навън.

Но после, когато страшното замина -

казаха, че в оня големи огън

изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,

и школото пламна, и девойки двесте

станаха на въглен - някой ги запря...

Та и много още дяца и невести

А кака и леля, и други жени

мъчиха ги два дни, та па ги затриха.

Още слушам, чичо, как пискат они!

и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?

Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.

Той пари с котела сбираше за тях;

но поп Трендафила с гвоздеи коваха!

И уж беше страшно, пък не бе ме страх,

аз треперех само, но не плачех веки.

Мен и други дяца отведоха с тях

и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,

мене ме запряха нейде под земята.

Аз из дупка гледах синьото небе

и всеки ден плачех за мама, за тата.

По-добре умирвах, но не ставах турка!

Като ни пуснаха, пак в Батак живях...

Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;

но нашето село, чичо, запустя,

и татко, и мама веки не станаха.

Ти, чичо, не си чул заради Батак?

А аз съм оттамо... много е далече...

Два дни тук гладувам, щото съм сирак,

и треперя малко: зима дойде вече.

 

Иван Вазов

Пловдив, 1881

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За спящата принцеса

Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.
Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.
Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава -
кой ще ти целува
бабичка такава!
Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.

Валери Петров

:)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

България

Какво си ти? Прашинка и безкрайност.
Земя. Огнище. Обич. И небе.
Светът е необятен по случайност.
Но в този свят, аз имам само теб...
Със всичките ти изгреви и залези,
с възходи и безропотни падения,
предавана, обичана, прощавана –
ти ставаш дом. И после пишеш времето...
И влагаш във мечтите ни надежда,
най-светлото през мрака преоткрила.
А името ти – синоним на нежност –
повтаря, че Човек е дух и сила...
И всичките истории повтаря,
поне докато първо не запомним,
че бъдеще се пише само с вяра,
и с топло чувство, че не сме бездомни...
Такава си: избра да ме обичаш.
Такава съм: избрах да бъда с теб.
Една мечта. Разцъфнало кокиче. 
Земя. Огнище. Обич. И небе.

Мира Дойчинова - irini

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване