Днес и аз забелязах темата ....

 

Ето нещо - не е мое, просто е много актуално и ... ми харесва ...

 

... а мама ми говореше по скайп

 

... а мама ми говореше по скайп 
и исках да я галя по ръцете, 
върху които двойка паяци 
годините ѝ в мрежа вплетоха... 

И исках да ѝ кажа как ми липсва, 
как зее празнина в душата ми, 
да ѝ разкажа тъжната си истина 
и колко до сега съм се напатила, 

 

и колко ми тежи вината... 
Вината, дето бавно ме убива...
И колко всъщност мразя скайпа, 
и опашатите лъжи, че съм щастлива. 

 

.. а мама ми говореше по скайп-а
и виждах във очите ѝ надежда, 
че мога с всичко да се справя, 
че всичко покрай мене се подрежда. 

 

И трябваше да ѝ спестя заблудите, 
но нямах сили да го сторя... 
Затова се втурнах като лудите 
със кармата си да се боря. 

 

... а мама ми говореше по скайп 
и колко ласкав бе гласът ѝ, 
и вярваше във мене до безкрайност, 
и ме побиваха студени тръпки 

 

при мисълта, че хората са смъртни 
че утре може да потърся мама, 
но с някой друг роднина да се свържа, 
и да ми каже - Майка ти я няма... 

 

.. а мама ми говореше по скайп, 
накрая ме целуна през монитора 
и аз потънах като в тайнство 
и топла обич се разля в гърдите ми...

osi4kata

 

 

И аз съм българче!

 

И аз съм българче!
Макар, че
в Мадрид родих се и живея,
а баба, щом ме гушне, плаче,
защото виждаме се с нея
веднъж в годината, през август,
със внуците на шест етажа-
от Солун, Рим, Мадрид, Чикаго,
от Сидни има в блока даже...
Бледнеят всички карнавали
пред тази наша пъстреница.
Но дядото на Джон с кавала
щом почне в двора ръченица,
подскачаме край него лудо,
душата знае ритъм, стъпки.
И всяко лято става чудо,
и все ни сбира тази тръпка.
Българийо!
Недей да плачеш
за внучето на твойто племе!
И аз съм българче! Макар, че
родих се във разделно време.

Петя Божилова

Редактирано 20 септември 201411 г. от jhoro (преглед на промените)

За любов ли говорим? Тя е сляпа и няма-

ближе рани любовни- оскърбената дама.

Като призрак в сърца наранени се скита

като хищен ловец във случайности скрита.

За любов ли говорим? Тя докосна ме само.

После... хвана си пътя! Още плюя през рамо.

Припозна се във мене, тази обич проклета

та събирам до днес разпиляни парчета...

Ври в кръвта любовта и жигосва навеки,

като остър кинжал във сърце на Монтеки!

Тази болест лечима е единствено с близост,

но лишена от подлост и  спасена от низост.

И без срещи миражни, нито бърза раздяла-

секс във нощи случайни- вероломен провала!

За любов ли говорим. Но къде е? Кажете!

И я чакат жените? И я търсят мъжете?

Пак безчувствено някой ще и хвърли монета,

тя горката  саката от чувства... ще  крета !

Ще поглежда виновно, ще мълчи неразбрана,

със душа като  тънка, трептяща мембрана!

Ще очаква сърдечност, ще получи- разплата,

ще я срещнеш отново, но съвсем непозната.

Със усмивка ще стъпи- боса в твойта пустиня

и ще стане икона, и ще бъде светиня...

Пак за жертви готова и  какво не би дала,

във сърцата ни страстно... да бе  поживяла!

 

Боби Кастеелс

Фантазия

Прибирам се, а пак съм там,

разхождам се във твойто подсъзнание.

А ти си вечно неразбран

и търсиш пак за грешките си оправдание.

В главата ти съм рошава, пияна

и боса тичам си по пясъка.

От светлина усмивката обляна,

не можеш ли да ме изтриеш с крясъка?

А вместо туй ти дрехите ми късаш жадно

и нямаш сили да се обуздаеш.

Не можеш да ме имаш тъй нахално,

без малко и душата да ми опознаеш!

Мечтаеш ли си да ме имаш цялата

и голи да посрещаме зората?

Тогава спри с фантазиите, скачай в ямата

и утре ще се срещнем в надпреварата.

Редактирано 22 септември 201411 г. от quickJO (преглед на промените)

Парченца есен

 

Парченца есен си нареждам
до мислите, тъгата и мечтите.
Прилича изтънялата им прежда
на спомена за нечие "Обичам те",
прошепнато отдавна и забравено,
превърнало се в избелял портрет...
Победа искаше тогава разумът.
Получи я. А любовта все чака ред.

 

Парченце есен до парче надежда.
Живот до смърт. До сивотата - багри.
Не есента, животът ги подрежда.
Във пъзел, който никога не се повтаря.

 

Иванка Гичева

ДАЛАВЕРА

Било днеска или утре,
Ако щете било вчера,
Всеки върши, прави, струва.
- Далавера.

Вред, където се обърнеш,
В проста или висша сфера,
Като фар в нощта проблясва
- Далавера.

И доставчик, и министър,
Нека всеки хване вяра,
Волно ил'неволно вършат
- Далавера.

Банки, фирми и търговци
Газят лука и пипера,
Със фалити се спасяват
- Далавера.

Момък млад, красив се влюбва
В богаташка кат холера,
И слепеца там ще види
- Далавера.

Девки мили, млади, свежи
В късна нощ, подир вечеря
Се разхождат, те пак кроят
- Далавера.

Партии се коалират
И създават атмосфера,
Та да падне кабинета
- Далавера.

И кръчмаря във виното
Сипва си вода без мяра,
Със умисъл да направи
- Далавера.

Адвокатът защищава
И апаша, и банкера;
И за двамата излиза
- Далавера.

Покрай заемите разни
Някои стегнаха кемера...
Осветена от закона
- Далавера.

И аз тука песни пея,
Чрез тях изход да намеря.
И това, е сам признавам
- Далавера.

СТОЯН МИЛЕНКОВ, Декемврий, 1928 г.
1889-1953

 

Знаеш ли.... 

- Знаеш ли, че те обичам?
- Зная, но го казвай още!
- Мое слънчево момиче....
- Само теб сънувам нощем!
- Аз пък те мечтая денем...
- Вярно ли? И аз мечтая!
- Да си винаги със мене....
- ...от началото до края?
- Всеки ден да ме посрещаш....
- ...като слънцето изгряло!
- Трябва да те питам нещо...
- А след края?
- Отначало!!!
- Винаги към теб ще тичам....
- Всичките ми дни и нощи!
- Знаеш ли, че те обичам?
- Зная! Но го казвай още....

Мира Дойчинова - irini

..

Понякога по-много се обичахме...

 

Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докога ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкова далечно - като теб.


Христо Фотев

Редактирано 24 септември 201411 г. от Уиш... (преглед на промените)

Есен

Ах, колко е хубаво! Листата са всички
сякаш от блокче за водни боички:
виж, ясенът, който цял в пламък червен е,
се моли на бука :- Дай жълто на мене! -
а жълтият бук му отвръща :- Съгласен,
но дай ми ти първо червено от ясен!

И толкоз са пъстри и шарени всички,
че няма в боичките толкоз панички,
какви ти панички! - езикът ни даже
не може със думи докрай да изкаже
колко е хубаво!...

Валери Петров

Дъжд вали - слънце грее

"Дъжд вали-слънце грее",
а във въздуха пресен
над града пламенее
разточителна есен:

тук се жлътват пътеки,
там е винен килима -
свои радости меки
всяка уличка има.

И аз, минал оттатък,
извънградския прелез
на живота си кратък
вдъхвам гнилата прелест,

гълтам Витоша близка
под небето сияйно
и така ми се иска
да пътувам безкрайно

в този танц на водата,
в тез лъчи освежени,
на които децата
викат:"Мечка се жени!"

Валери Петров

За вечния двигател

 

Във природата нямало, казват, “вечен двигател”.

Не е вярно, не знаем ний кой на нас го е пратил,

но той вечно върти ни - така-так, така-так -

и човек да го спира няма как, няма как.

 

И ги помним тез думички: “скъпи мой” и “любима”,

да, “перпетуум мобиле” във природата има!

Цял живот то върти ни: така-так, така-так,

ха да спре, но след малко - ей го пак, ей го пак!...

 

Да, до гроба от люлката неуморно ни тласка

този зов на сърцата ни за любов и за ласка,

цял живот той върти ни: така-так, така-так,

и защо му се сърдиш ти, глупак със глупак!

 

Валери Петров

Питам се кой движи Вечния двигател; кой създава Вечността и придава смисъл на кръговрата  -  обичта на Ирини, красотата на Христо Фотев или любовта на Валери Петров.

Това ли е сезонът на тъгата?
Когато свършва всеки летен зов?
А птиците отлитат в необята,
отнасяйки със себе си любов?
Така ли свършват всички сини сънища,
а после се подменят с ветрове?
Пък аз рисувам своето завръщане...
Пътувам път, незнайно накъде...
И зная, че листата са усмивки,
танцуващи към нечие небе.
И с всяка стъпка ставам все по-чиста –
играещо под слънцето дете,
понесло своите мечти и думи,
които вятърът ще претвори във песен...
Сезонът не е тъжен, чу ли?
А просто тих. И просто есен.

 

Мира Дойчинова - irini

 

Лоша черта

Лоша черта от рождение.
Как да се боря със нея? -
Нямам за нищо търпение.
Искам в аванс да живея.
Пътя си губя от бързане.
Ябълки късам зелени.
Моите бъдещи възрасти
тичат след мен уморени.
Харча за утре. И книгите
бързо чета от средата.
Даже щастливите мигове
идват със минала дата.
В някаква синя виелица
чезнат и хора, и вещи...
Моят живот е поредица
от недочакани срещи.
Лоша черта. Това си е.
Ала тъй какво живея,
няма да срещна смъртта си.
Ще се размина
и с нея.
Георги Константинов

Рецепта за магия

Канела, мед, тъга и лавандула,
и две въздишки, колкото за цвят.
Луната мигом, чула-недочула,
надникна в чашата ми с шоколад...
Забърках и на нея – цяр за обич,
жена е също, знае да боли.
Добавих скришом в чашата й облак,
и цялото небе се промени...
Откъснах стръкче мента за надежда,
че моята е вече за поправка.
Внезапно, в закъснялата си нежност,
реших да ти изпратя незабравки...
Поне да ме привиждаш все такава –
най-хубавите спомени обула.
Вълшебство за любов не се забравя:
Канела, мед, тъга и лавандула.

Мира Дойчинова – irini

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

( От Пейо Яворов на Мина)

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
 
НА ЛОРА
(Пейо Яворов)
 
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!
 
За двете жени в живота му тук

ПТИЦАТА В ТЕБ

 

Какъв е смисълът да бъдеш птица

във този свят на пагубна мъгла,

щом всеки път смъртта остава жрица

пред твоите разперени крила?

Щом синьото е някъде далече –

в един необозрим, заключен свод,

а облаците плуват в кръг обречен –

предел са те на полет, и живот...

 

Какъв е смисълът да бъдеш птица?

Навярно във утехата, че ти

оставяш вяра, колкото искрица

на другият след теб – да полети...

А щом в мъглата се издигне ято –

с дъха си то прегради ще руши,

за да открие в синевата златна

Надеждата за нашите души.

 

Ясен Ведрин 

От какво е направен света?
От изпуснати в мрака въздишки?
От смеха на щастливи деца?
От безкрайното нищо? От всичко?

Или може би малка комета
се разби в самотата със вик?
И тогава роди се небето
цяла вечност събрало във миг…

А дали пък светът не е спомен,
за сънувани в бъдното дни?
И човекът – крещящо бездомен
все си търси къде да лети…

И гнездо да си свие понякога,
ей така – да отгледа любов.
А с крилете ще спира и вятъра –
станал стряха за този живот,
който ражда звезди и вселени,
и се пръска в безбрежни простори…

Вече знам, че без капка съмнение
този свят е направен от Обич.

irini

Я кажи ми

Я кажи ми, облаче ле бяло,

отде идеш, де си ми летяло?

Не видя ли бащини ми двори

и не чу ли майка да говори:

„Що ли прави мойто чедо мило,

с чужди хора, чужди хляб делило?“

Ти кажи й, облаче ле бяло,

жив и здрав че тук си ме видяло.

И носи от мене много здраве.

Много мина, мъничко остана.

Наближава в село да се върна,

да се върна — майка да прегърна.

Ран Босилек

 

Днес се навършват 56 години от смъртта на Ран Босилек, български писател, поет и преводач. 

Поклон пред паметта му!

 

Днес се навършват 56 години от смъртта на Ран Босилек, български писател, поет и преводач. 

Поклон пред паметта му!

Само да добавя за тези които не знаят/помнят - Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов.

Роден е на 26 септември 1886 в Габрово.

С всеки дъх

 

Научих се единствено на смелост –
да мина през живота като вихър,
да вярвам без съмнение във себе си,
да бъда любопитна, цветна, тиха,
да помня правилата по учебник,
а после да ги пиша с мое право...
Да случвам всяка мъничка потребност,
без никой да ми каже свойто „Браво”,
защото този свят е непонятен,
и винаги крещи за малко нежност...
А аз раздавам влюбено душата си,
и всяка есен дишам със надеждата,
че сбъдна ли мечтите си докрая,
листата ще се пръснат в пеперуди...
Да бъдеш лек, не значи да си в рая.
А с всеки дъх да се превръщаш в чудо.

 

Мира Дойчинова - irini

 

Франсоа Вийон "Балада за смисъла на нещата" - не го бях срещал до гледането ми на Himizu (на Сион Соно) 

Знам, че се лепят мухи на мед,

знам и кой със тога се намята,

знам, че злото има свой разцвет,

знам, че чакат круши от върбата,

знам дървото, видя ли смолата,

знам кое и как да го прахосам,

знам лентяя и потта пролята —

всичко знам, но не и аз какво съм.



Знам на ближен ризите безчет,

знам и колко расов е абата,

знам и монахиня с луд късмет,

знам го господаря по слугата,

знам ги номерата във играта,

знам как лудият заглажда косъм,

знам на много бурета вината —

всичко знам, но не и аз какво съм.



Знам дръглив катър и кон напет,

знам какво е пяна на устата,

знам жените и за мой късмет,

знам кого го бие днес парата,

знам наяве и насън нещата,

знам със ерес как да ви ядосам,

знам, че Рим е пъпът на земята —

всичко знам, но не и аз какво съм.



Ваша милост, блъскам си главата,

знам кое и как виси на косъм,

знам, че песента ми е изпята —

всичко знам, но не и аз какво съм.

Настръхващо. Особено на място във филма...

Рецепта за щастие
(На дъщеря ми )

 

Бъди добра. Бъди разумна, дъще.
И блясъкът в очите си пази.
Когато те обидят, не отвръщай.
Проклинат ли те, ти - благослови.
Не се стреми към гордост и към слава.
Във малките неща е радостта.
Животът често взима. Ала дава
добър урок в замяна на това.
Ще падаш и ще ставаш много пъти.
Не се плаши. Страхът е лош другар.
И мъка, и тревога ще настъпи,
но ти приемай всичко като дар.
Главата дръж изправена високо.
Не се влияй от хорските мълви.
Приятели недей да съдиш строго.
Дори да те засегнат, им прости.
Животът е безумно кратък, дъще.
Не го пилей в омраза и във яд.

Обичай! Любовта ще ти се връща.
И по-красив ще става твоя свят.

Васка Мадарова

 

Капчица любов

 

Не си мисли, че на върха е лесно

и като спиш в копринено легло,
ще те обичат безрезервно
или преструвайки се би могло.
Живота се променя за секунда,
не ритай кучето захвърлено в калта,
че утре като него по принуда,
ще чакаш някой да ти подаде ръка.
И този някой може да е грешен,
но в твоите очи ще бъде Бог.
Добър не означава да си смешен,
раздавайки по мъничко любов!

 

Ева Георгиева