Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Илюзия
 
Недялко Йорданов
 

Във болката. Във самотата.
В пронизващата тишина.
Там някъде – на край земята
те чака твоята жена.

И ти очакваш... Само Нея.
Коя е... Но не знаеш ти.
Въображение... Идея...
Без точно име... И черти.

Тя също те въобразява.
Изплаква те... И неведнъж.
Когато тъжно се отдава
в прегръдките на своя мъж.

Във болката... Във самотата...
И ежедневно... Мълчешком...
Къде е тя? На край земята...
Или във твоя собствен дом.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Непокорна съм, знаеш ли? автор : Гергана Шутева Такава съм... да знаеш - трудна за обичане... с тежък характер - много тежко разпятие! Като прошката - тиха, боля... при изричане! Мога твоя д

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

Публикувани изображения

Ти и Аз

Ти – прибираш се пиян от суета.

Аз – чакам те до късно вечерта.

Ти – предизвикваш ме да те докосна.

Аз – не искам вече да те пусна.

Ти - не спираш да ме галиш през нощта.

Аз - превръщам сънищата ти в мечта.

Ти - даряваш ме отново със наслада.

Аз - поднасям ти поредна изненада.

Ти – пътуваш вечно по света.

Аз - със теб се чувствам у дома.

Ти – отново стопляш ми сърцето.

Аз – изстрелвам те в облаците на небето.

Ти и Аз и в друг живот пак ще се срещнем.

Ти и Аз в щастие и болка ще посрещнем!

Ева Георгиева

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

НЕ СЕ ЗАГЛЕЖДАЙ

 

Не се заглеждай в чуждите очи-рискуваш да изгубиш самотата си.Красиви са, безбрежни, но уви,понякога са форма на разпятие .

 

Прозорец си намерил в две очи?Но не отчиташ верната прогноза.Облачно е в тях и ще вали.Студът не е симптом, а диагноза.

 

Към пагубни вселени са врати,очите, своя миг неизживели.Погледнеш ли ги - хиляди искриизбухват в фойерверки споделени.

 

И после няма как да се спасиш!Потъваш в тях, обикваш ги без време .Очи, с които вечно ще скърбиш,но искаш ги завинаги до тебе...

 

Любимите очи, без ешафод,присъда най-жестока изпълняват -безжалостно на кръст разпъват Бог,а после фарисейски съжаляват.

 

Да виждаш всичко в чуждите очи -това е дарба, носеща проклятие.Очите, замъглени от сълзи,безмълвно се превръщат във разпятие.

 

Камен Илиев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обичам

Какво да правя като толкова обичам

по улиците прашни с теб да тичам.

Обичам да се къпем голи във реката,

докато съвсем измръзнат ни краката.

Да скитаме сред царевицата в полето

докато със мрак покрие се небето.

Обичам да танцуваме до късно през нощта,

докато останем и без дъх от любовта.

Обичам да те виждам тайно във съня

със алено червена шапка на цветя.

Да носим смешни тениски с петна,

докато смеем се на хорската мълва.

Да хвърляме големи бомби от балони,

докато с децата си играем като клоуни.

Да скачаме със бънджи от скалата,

докато адреналина ни избухва във главата.

Какво да правя като толкова обичам

през твойта лудост вечно да надничам!

One Good Girl

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Не се отказвай никога от мене. Чуваш ли?
Да мине цял животът ако ще -
бори се - с' зъби, с нокти - измисли ме -
мрази ме, но не се отказвай! Моля те!
След стъпките ми в пясъка пледирай -

че твои са - единствени - за теб
и цялата земя да ме проклина -
обичай ме над всички - само мен.
Приемай ме за даденост. Търси ме.
На давай да ме любят без Любов -
катарзисът бъди - във мое име,
трагедията в целия живот.
Изплюй се в редовете ми от рими -
надсмивай се - критикът ми бъди -
душата ми във адът завлечи я -
не се отказвай само ти от мен. Боли!
Че лесно се обича светлината,
навярно плачеш, за да ми простиш,
но знаеш тайно - аз съм ти жената -
и някога ще спреш да ме виниш.
Лъжи светът - ласкай, бичувай - късай,
но ме обичай, там - където вътре в теб,
когато легнеш вечер и притихнеш -
се сгушваш във сърцето си до мен.


Маргало
 
Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всеки ден ще рисувам любов.От дъгата ще взема боички.Тази приказка с име „Живот”неизменно започва с обичане...От небето събирам си синьото,а от слънцето – жълтия цвят.И червено – от залези минали,неусетно през тихия свят...А зеленото – скрито в тревата –ще се плисне на листите бели.Виолетова литва душата ми...Колко нощи така сме летели...Ще си взема сребро от Луната –да ме пази от всяка беда.От звездите ще сбирам позлата –да оставя в безкрая следа...Ето, вече събрах цветовете,и рисувам мечтите си пъстри.Те докосват с любов световетеи ги учат да стъпват на пръсти...Всяка приказка има си край,и когато завърша картината –ще я хвърля пред себе си, знай,и във нея ще вляза. Завинаги.

 

Мира Дойчинова - irini

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Намерих те

Намерих сините очи,

в тях само топлина откривам.

И усмивката прекрасна

с която всяка вечер аз заспивам.

Намерих мойто слънчево момче

и повече не ще унивам.

Защото въпреки далеч

от него вечно ще отпивам.

Ще бъда ли в ръцете властни?

Ще вкуся ли от тези устни страстни?

Ще мога ли да устоя

на чувствата бушуващи, опасни?

Не мога повече да питам.

От всичко искам да опитам.

И все към него аз ще тичам,

защото толкова ОБИЧАМ!

Ева Георгиева

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма никой във тихия стон,
пропътувал далечни вселени.
Тишината звучи като дом.
А домът, всеки път, е във мене...
Няма никой в една самота,
във която се раждаш, умираш.
И се питаш през сън – докога?
Аз и ти сме едно. Не разбираш.
Няма никой, когато боли.
Не за болка се сбъдва човекът.
Всичко свършва, където си ти.
Аз започвам, във всяка пътека...
Няма никой, щом граница сложиш.
Безгранично е всяко приятелство.
Аз съм твоят билет невъзможен.
И гаранция. Че съм навсякъде.

 

Мира Дойчинова - irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От много, много отдалеч

 

Михаил Белчев

 

От много, много отдалеч

ще идвам винаги, докато мога,

но някой ден краката ми щом не издържат,

ще допълзя на лакти и колене,

за да ти кажа, че на този свят

обичам само, само теб.

 

От много, много отдалеч

ще пея винаги, докато мога,

но някой ден щом моя глас не издържи,

аз ще изпратя славей вместо мене,

за да ти каже, че на този свят

обичам само, само теб.

 

От далеч, много отдалеч

ще бъда винаги, докато мога,

но някой ден сърцето ми щом се взриви,

ще ви прегърна с другия до тебе,

за да ви кажа, че на този свят

съм имал много малко време.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Във някоя друга вселена…

 

Не искам никой повече да ме обича.

От много обичи приличам на решето.
От днес нататък искам безразличие.
… И да боли, ще преболява леко.
От днес нататък искам самотата си.
Не я населвайте с измислени любови.
Не искам никой да пробутва чудесата си.
Аз помня ябълката. И отровата.

Така че, сбогом. Беше ми приятно.
Театърът на чувствата ви е прекрасен.
(Възпитана съм просто… не е вярно…)
И все пак знам, че няма да намразя.
А просто тихичко ще си отида.
Къде – не питайте. И аз не зная.
А който трябва някога да ме обикне,
ще ме намери. И ще се познаем.

 

автор: Caribiana

Редактирано от shefkata (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Парче от Рая

Една любов от мрежата излезе

и в сънищата тайничко навлезе.

За теб на всички исках да разкажа

а чувството не можех да покажа.

Зарази ме с цветното си настроение...

Обичам те – това е крайното ми мнение!

Приятелите твоята усмивка виждат

и често даже малко ти завиждат.

Има ли причина да те искам?

В ръцете си сърцето ти да стискам?

Понякога си сляп и безразличен.

Понякога дори и мъничко критичен.

Но утре пак във тебе ще се сгуша,

съмнението ти с целувки ще запуша.

Докажи че мой ще си до края

и ще ти донеса парче от рая...

Ева Георгиева

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нямам мисли по себе си. Не обичам преструвките.
Днес съм само по смелост. И по блясък в очите.
Колко щастие има във куража да чувстваш
изтървани въздишки, стигащи до звездите ...
И какво, че минутите бързат и се изнизват –
във редици, под строй, или тъй, безпричинно,
и със строго мастило неотклонно подписват
онзи лист, на живота ми, в който още ме има...
Безразборно пилях всеки пясък на времето,
който уж е изтичал от невидим часовник,
а накрая оказа се, че светът ми е вземал
всички мигове с лихва, но пък няма виновник....
Затова съм сега точно колкото толкова.
Нямам мисли по себе си. И съм аз. И обичам.
Днес съм цялата смелост. Разсъблякох и болките.
И останах по блясък. Но пък той казва всичко.

 

Мира Дойчинова

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Още една звезда се върна на небето... :(

Поклон пред паметта на Станка Пенчева!

 

 

Нежност

Додето сме млади, додето сме хубави,

обичта покрай нас все кръжи и кръжи ...

Очите ни срещат погледи влюбени,

ушите ни слушат мили лъжи -

и ний разцъфтяваме като горди кринове,

къпани от ласкави дъждове,

галени от ветрове копринени,

блеснали в лъч мигновен...

Но когато очите ми избелеят

и по ръцете избият кафяви петна,

когато косата ми със снега се слее

и стана просто стара жена -

от всички, които са ме любили,

край мен ще остане само един:

и за него аз ще съм винаги хубава,

неотделима, както преди.

Той ще милва ръката ми, стара и грозна,

ще ме води полека с усмивка добра ...

Затова сега мисля със нежност за този,

с когото ще се състаря.

Станка Пенчева

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За смелите с любов

„Прекрасна си“ – шепнеше ми нежно ангела:

„Върви, кажи му чувствата без страх“.

„Не се разкривай“ – отвръщаше веднага дявола:

„Разбити ще са пак мечтите ти на прах“.

Две малки крачки и отново колебание,

замръзнаха краката ми без грам кураж...

Дявола измъчва грубо моето съзнание -

„Не се излагай скъпа, че ще си тръгнеш без багаж“.

„Не можеш да отлагаш, направила си избора.

Добър ли е, или е лош, ще трябва да опиташ“.

„Върни се мила - ще бъде той поредна авантюра,

от болка и страдание обратно ще залиташ“.

„С голямата любов умират само смелите,

преследват щастието си достигайки до ада!

Нима предпазвайки душата си от нараняване,

ще бъдеш ден и нощ сама на вечна клада...“

А вятъра на гарата пронизва ми лицето -

Какво да правя? Не мога да се върна, не и в този час...

Една усмивка беше нужна на сърцето,

да тръгне с него без да чува ничий глас...

Ева Георгиева

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ДИВА НОЩ

 

Грешно ли е? - шепна ти обичам.

В мен докосна всичко любовта,

боря се със нея, все отричам,

но чувствата нима са грехота?

 

Блъскам се като река пенлива,

тясни са ми тези брегове,

огън във кръвта ми се разлива,

пак взривявам нови светове.

 

Устните ми шепот тих опари,

страстно стене подивяла нощ,

Всички грехове са за Оскари,

щом раздават толкова любов!

 

Нека да се любим обич моя,

нека пламнат всички страхове,

нека да удавим с теб прибоя

и да сринем всички брегове!

 

Автор Евгения Георгиева

(Svidna)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В Неделя даже Господ си почива,
и спретва малък празник за душата.
Раздал е и последната си риза,

и гледа как човекът я размята –
току криле да си ушие с нея,
и сам да литне в своите простори.
А Господ стиска палци да успее,
и даже за това ще се помоли...
В Неделя вече всичко е привършено,
приключили сме с тежките задачи.
Сълзите до последна са избърсани,
и времето ни нищичко не значи.
Разчупваме от хляба си по равно,
но нещо сякаш липсва на трапезата.
Едно парче за Него, не забравяйте.
И Той ще мине, за да си го вземе.


Мира Дойчинова - irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вик от детството

Откъде се намери, откъде се намери,долетяло до мен като в сън,това тънко: "Валери!" и след малко: "Валери!"на децата отвън?

Знам, уви, тоя зов ог далечното детствоне за мен, не за мене е той -викат друг един малък, живеещ в съседство,едноименник мой.

Но макар че от случки, подобни на тая,честно казано, малко боли,аз преглъщам я мълком, защото си зная:ще е смешно, нали,

ако горе, от свойта библиотечна бърлогасе надвеси набръчкан старики отвърне с плачливо: "Не ме пускат! Не мога!"на детинския вик.

Валери Петров

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЕМИГРАНТ...

-------------------------------
Заминах за чужда страна,
оставих приятели и роднини,
мечтаех света да покоря,
мечтаех за бъдеще синьо.

Десет години съм тука
и всяка минута се кая,
самотен умирам от скука,
повярвай ми тук НЕ Е РАЯ!

И ето ме тук се пилея,
минават годините бързо,
и се мъча да оцелея,
но сякаш с примка съм вързан...
Гледат те с поглед навъсен,
теб, Господин чужденеца,
колкото чист си, си толкова мръсен,
ти си на лошите жреца...

Пристигнах тук буен и млад,
някога тръгнах без да се мая,
наричат ни... умрели от глад,
повярвай ми, тук НЕ Е РАЯ!...
И се чувстваш така изтерзан,
като Крал на самотните,
нещо като... Тарзан,
като човек сред животните...

След всички надежди огромни,
завърших пътя си славен,
но никой в къщи не помни,
кой съм - от всички забравен...
Прибрал се накрая в моя си град,
чувам да питат: Този пък кой е?

Натрупал съм опит, не съм вече млад,
и усещам, че чужд съм сред свои...
Разбирам, настъпил е краят,
а бях огромен талант,
повярвай ми ТАМ НЕ Е РАЯ,
съветва те ЕХ емигрант...

И седнал в парка на счупена пейка,
загледан в ръцете си груби,
отново загърнат в старата грейка,
си давам сметка, ЧЕ СЪМ ЗАГУБИЛ...

 

Автор Валентин Желязков Napolitano

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Боса да тръгна... Дали ще боли?...В тревата да легна... Дали ще е твърдо?...Детство да върна... Не мога, нали?...А някога можех света да обърна...Време да спирам... Дали ще е трудно?...В локви да скачам... Ще се намокря!...Света да изследвам – вечно учудена,без страх, че ще имам петна по роклята...Цветя да откъсна – сега ми е жал...Къде ли онази невинност остана?...В дъжда да се втурна и цялата в калда се прибирам при мама...Облак да хвана?... Ще го изпусна...След коте да хукна... Ще ме одраска!...А някога беше филията вкуснапоръсена само със сол и щастие...Стига ми толкова. Достатъчно раснах.Вече избирам да се смалявам.Боса ще тръгна... Боли ме... Прекрасно е!Божичко... Нека!... Не съжалявам... 
Мира Дойчинова-irini
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Юни

През Юни крия всички небеса
във пазвата на топлите си нощи.
Валя внезапно. Тичам през дъжда.
Не искам повече. И мога още.
Измислям най-вълшебните неща,
а истинските – мене ме сънуват.
Единствено през Юни е така –
прегръщам и безпаметно целувам…
Светът е обич. Как да ти го кажа?
Щом цялата в ръцете ти изчезвам…
Мигът е тук. И сам ще си покаже,
че времето дори ще спре от нежност,
че всички дъждове ще извалят,
а в локвите на тихите порои
оглежда се светът. Вълшебен свят!
Във който аз съм Юни. И съм твоя.

автор: Мира Дойчинова - irini

Редактирано от shefkata (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване