Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Мълчание. Тежи като олово.
Съвсем различно е от тишина.
Когато ти мълча – говоря много.
Когато съм притихнала – летя...
И щом не правиш разлика от двете
кое е синонимът на тъга,

тогава ще се слея със небето
и с бурите от там ще ти мълча...
А после вероятно ще притихна.
Това почти граничи с примирение.
Отеква с гръм светкавица – усмивка,
а после и две думи – за спасение...
Обичам те. Не беше много трудно.
И без да искам разтопих оловото.
Ще взема (за момент) да скрия бурите,
че имам да ти казвам адски много.


Мира Дойчинова – irini
 
Публикувано изображение
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Непокорна съм, знаеш ли? автор : Гергана Шутева Такава съм... да знаеш - трудна за обичане... с тежък характер - много тежко разпятие! Като прошката - тиха, боля... при изричане! Мога твоя д

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

Публикувани изображения

Ще премина безкрайни вселени,
не години, а знам – векове...
Но едничка вселената в мене
ще остане за вечност дете...
Ще поглежда с очи към небето
сякаш първият път е това,
в който хвръкнало в порив сърцето
следва своята светла мечта...
Сякаш всичките дни отредени
са единствено миг и следа,
в който спомени – ту споделени,
ту самотни – се сливат с прахта...
Но изгрява щастлива дъгата
над валящи звезди –дъждове...
И ми стига това, че душата ми
ей така, през сълзи, ме зове...
И навреме да срещна награда,
ще се питам: Какво от това?!?
Щом за мен най-голямата радост
е да хукна по пътя... С душа.


irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сладък грях

Вълшебна нощ - луна, звезди и сласт,
вода кристална – две тела горят от страст...
Легло им е тревата мокра,
небето тяхната завивка топла.
Завихря ги света в тоз сладък грях,
превръщайки задръжките във прах.
Прегърнати преплитат свойте длани
в стенание от сладостта обляни.
Потъват в тишината пламенни и голи,
потокът само нещичко ромоли.
Душите им - отнесени в любовната игра
танцуват със светулките до сутринта.
В такъв разкош посреща ги зората.
Пристига и денят, огрян от красотата!
 
Ева Георгиева
 
Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Весна, весна! как воздух чист!   Как ясен небосклон!Своей лазурию живой   Слепит мне очи он.

Весна, весна! как высоко   На крыльях ветерка,Ласкаясь к солнечным лучам,   Летают облака!

Шумят ручьи! блестят ручьи!   Взревев, река несетНа торжествующем хребте   Поднятый ею лед!

Еще древа обнажены,   Но в роще ветхий лист,Как прежде, под моей ногой   И шумен и душист.

Под солнце самое взвился   И в яркой вышинеНезримый жавронок поет   Заздравный гимн весне.

Что с нею, что с моей душой?   С ручьем она ручейИ с птичкой птичка! с ним журчит,   Летает в небе с ней!

Зачем так радует ее   И солнце и весна!Ликует ли, как дочь стихий,   На пире их она?

Что нужды! счастлив, кто на нем   Забвенье мысли пьет,Кого далёко от нее   Он, дивный, унесет!

 

Е.А.Баратынский..


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти си

За мен си слънцето в небето,
галещо ме сутрин със лъчи
и чувствам как изгаря ми сърцето,
отваряйки две сънени очи.

За мен си вятъра с полето,
рошещ нежно моите коси.
А как пронизва ми лицето
щом посоката си промени.

За мен вълната си в морето,
носеща ме властно на ръце.
Разбива се в брега и ето
превръщам се във пясъчно зрънце.

За мен луната си красива,
докосва устните ми във съня,
но в утрото отново се покрива
оставяйки ме да мечтая за нощта.

За мен си облачето бяло,
прегръщащо ме с пухкави криле.
Отваря свойто одеяло
и рея се в небесното поле.

За мен звезда си в небосклона,
пътя ми рисува в светлина.
Внезапно падне ли зад склона
загубвам се във тъмнина.

За теб не мога да забравя
дори далече по света,
защото всичко ми подсказва,
ТИ СИ магията на ЛЮБОВТА!!!

 
Ева Георгиева

 
Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За теб

За теб е всяка моя мисъл

И пак живота има смисъл.

За теб е нежната усмивка

И всяка мъничка извивка.

За теб и слънцето изгрява

И в моите очи се отразява.

За теб от чувства аз преливам,

До тебе искам да заспивам.

 

Докосвам те, целувам те,

Усещам твоето сърце.

Събуждам се истински щастлива,

Защото ти си в моите ръце!

 

Ева Георгиева

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Животът ме научи да греша,защото всяка грешка е от Бога.Ако децата имаха крила,те щяха ли след време да проходят.Те щяха ли да знаят, че в светаосвен, че грее слънце – идва есен,и че дълбоко – вътре сред пръстта,се ражда житото – след морна песен.Живея и се уча да греша,и всяка грешка ми е много – много свидна,когато падна – ставам след товаразбрала, че съм всъщност адски силна.Разбрала, че когато преболиизгрява ден – и той е още по – прекрасен,след болката – започва да ръмии погледът избистря се по – ясен.Животът ме научи да греша,калих сърцето си – започнах да прощавам,и грешка подир грешка осъзнах:обичам да греша, за да създавам!

 

Маргало

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За мама

Една сълза отронваш сутрин рано,
за твоите слънца далече от дома.
И пак отваряш туй сърце голямо,
за всички живи малки същества.
 
Прости ми мамо за тъгата,
за всички мои глупави бели,
за сребърните кичури в косата,
за хилядите ти тревожни дни.
 
Благодаря ти мамо за нещата,
направили ме днешното дете!
Благодаря за твойта грижа свята,
за нежните ти майчини ръце!
 
Една сълза отронваш вечер късно,
за твойте гълъбчета по света.
В съня потъваш неусетно,
с надежда утрешна за доброта...
 
Ева Георгиева

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако знаех, че утре ще свърши света
всички песни в душата си щях да изпея,
всяка болка, обида и грях да простя...
Малко повечко може би щях да се смея...

Ако знаех, че утре ще свърши света
премълчаните истини щях да разкажа,
вместо стихове аз за Любов да редя
всяко чувство потискано щях да покажа.
Ако знаех, че утре ще свърши света
бих събрала накуп всички стари предмети,
и кибритена клечка ще хвърля над тях
за да греят, там Слънцето дето не свети...
Ако знаех, че утре ще свърши света
щях да бъда безумна, обичаща, смела..!
И за ден на душата ми ще позволя
да навакса това, дето съм и отнела...
Ще отворя сърцето си за Любовта
като Феникс, възкръснал от пепел - красива!
Ако знаех, че утре ще свърши света
аз ще имам цял ден... за да бъда щастлива!


Павлина Соколова

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Колко чист е денят. Като бяла тетрадка,
на която да пишем свойте цветни мечти.
Да повярваме силно, че макар и за кратко
се превръщаме в смисъл. А пък после в творци...
И рисуваме с обич всички дневни задачи,

и трохички за птиците, и вода за цветята.
Подареното време колко много ще значи,
а пък малко ни струва. И го носим в душата.
И раздаваме с шепи всичко скрито във нас.
Не скъпим радостта, щом пречиства тъгата.
Чуй, най-светлите думи, уж са в нашия глас,
а пък всъщност говорят вместо нас небесата...
И денят става друг. Смел. Сияен. И нов.
Чиста страница всеки със надежда отваря.
Свойте стъпки записваме в редовете с любов.
И така ден след ден.
Докога?
До безкрая.


Мира Дойчинова – irini
 
Публикувано изображение
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Среща в нощта 

Нощта е майска и дъждовна, 
и вече чакам срещата греховна.
Дали ще дойде в този късен час?
Се питам аз почти на глас.
И нейде там в далечината,
съзирам аз усмивката позната.
Пристъпва той едва забележимо
с букетче розички - така неустоимо.
Привет – успявам само да отроня,
не мога хилядите мисли да прогоня. 
И въпреки тоз вятър хладен,
изгарям аз от погледа му жаден.
Навежда се и плахо ме целува,
подтиквайки душата да танцува. 
Разбирам, че така ще бъде винаги,
сърцето ми пленено е завинаги...
 
Ева Георгиева

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Любовен етюд 

 

Не знам дали обичаш кадаиф,или те кефи повече локумът,ама, понеже с тебе съм щастлив,ще те почерпя – и ще те целуна.

 

А келнерът ще бъде с фрак – екрю! –и винцето ще плисне цвят карминен.Ще си говорим тихичко – на „ You”,и ще си мисля как на „Ти” да минем.

 

Ще гледам твоя, строго вдигнат, кок –и ще си казвам: – Еех, да го нароша!Поръчай си един доматен сок? –че водката във туй бистро е лоша.

 

Щом келнерът започне да гаси –и тъпо да примигва полилеят,ти ще си тръгнеш с тъпото такси.

И аз ще се напъхам във тролея.

 

Душица стиснал – и, преглътнал вик,ще изтрезнея утре с два компота.Пропуснах с теб да бъда не за миг! –пропуснах с теб да бъда три живота.

 

В пижамата на дрипаво райеще дъвча тъмнината с дървояда.И твоето изящно бюстиевъв мъжките ми сънища ще пада.

 

*****

Когато птичите ятаизвият сетното стакато,аз ще подам на есентаза отлетялото ми лято –стрък неповехнали цветя,непосетен от пеперуди,и сигурно ще си простяза всички минали заблуди,и сигурно ще вярвам пак,загърнат в мекото на шала,че бризът – шеметен хлапак! –ще вейне роклята ти бяла,че някой ден ще съм щастливда те прегърна – и целуна,и да ти пиша със курсивстих – върху есенната дюна,да вихря твоите косинад пясъци и над тръстики –дъждът над мене да висисъс копия, стрели и пики,и да ми стяга на вратана хоризонтите каишът! –

когато птичите ятав небето името ти пишат.

 

*****

Животът ми като че ли лети на ски.А дните пъплят – танкови армади.Така навярно бавните рекипревръщат се в несвестни водопади.

 

Така се срутва камък в сипей сив.Потегля глетчер, срива се цунами.Ще бъда стих, написан със курсивв небето – и в учебните програми.

 

И аз ще се стоваря в пропастта.Кой е прескочил сетните си бездни?Преди да си отида от света,ще ви оставя песните си звездни.

 

Когато тръгна в своя дълъг път,ще съм една вихрулка в снеговея.И ако песен ви слети отвъд,ще е от мен – дори и там ще пея.

 

Ще остря с ножа пачите перана мъдреци, поети, философи.Един щастливец – тъй ще си умра –заключеник във шепа тихи строфи.

 

Покорен роб на тежкия си ямби лекокрила птица из дактила,аз своята съдба добре я знам –Бог няма да ми стелне пух и свила.

 

Поезия – присъда до живот.И в океан – от пъкъла до Рая,поетът е Вселенски параход,за който аз пристанище не зная.

 

*****

Понеже нямам леля или стринкана остров Бали или Санта Фе,в любимата си Шишкова градинкате каня на един филджан кафе.

 

Еспресо с мляко, в пластмасова чаша.И ресто връща тоя автомат.И пейката за днес е само наша,а утре наш ще бъде този свят.

 

То тъй и тъй горчилките му пием,що да не идем в Чад – или в Перу? –ама така дълбоко да се скриемот КГБ, Мосад и ЦРУ!

 

Да ни оставят най-подир на мира –и да си гледат работата те! –защото – както всичко ни нервира,едва ли ще достигнем до стоте.

 

Наместо като псе след теб да линкам,да вия нощем фугите на Бах,в любимата ми Шишкова градинказа теб и тази сутрин си мечтах.

 

Не си мисли, че нещо те будалкам! –на тръгване към остров Санта Феза спомен взех си леката бъркалкаот чашката със твоето кафе.

 

Валери Станков 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма лесни пътеки. Те са само лъжа.
Но така и сме свикнали – да живеем в заблуда.
Търсим краткия път. А какво от това,
че въртим се във кръг?... Даже май сме учудени
кой така ни набута в този крив коловоз?
Ти самичък? Абсурд! Без вина си виновен...
А денят ли преваля – всеки спорен въпрос
се превръща в примирие. После само във спомен...
И така, всеки ден, във живот лабиринт.
Туй е тежката орис – скрита в лесни пътеки.
А пък някъде там – небосвода е син,
и живее свободен, автентичен, човека...
Да, далечен е много. А пък тука си ти.
Не от Господ, от себе си всъщност забравен.
Стига лесни пътеки и миражни лъжи.
Най-далечният път е щастлив. И неравен.

 

irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Една жена

Квартално кафене, аромат на курабийки,

една жена във ъгъла седи

привлича погледите на новодошлите.

И без да вижда никой от кафето си отпива,

защо ли толкова тъга излъчват и очите.

Мъжкото предателство сърцето е разбило

и всякаква надежда за прошка е убило.

От спомена за срещата потръпва цялата

със нож пронизват двете думи при раздялата.

„Обичам друга“ – успял е само да и каже,

и цялата и хубост без капка жал той да накаже.

Не вярва тя, че друга обич ще получи

и чужди устни с толкова любов ще вкуси.

Но някой мъж за нея ще попита,

косите и с ухание на маргаритки ще опита.

Ще целува до полуда изящното и тяло,

за страст и нежност отново закопняло.

Ще държи в ръцете си неговия ангел,

а той ще гледа отстрани, но само като зрител!

Ева Георгиева

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Забърках каша. Кой ще я оправи?(Обикнах безразсъдно и без страх).А който се е губил до забрава,той знае – ще поиска паквъв всеки миг да вижда невъзможности,да прави слон от мъничка муха,да бъде бог сред цялата безбожностс едничка власт – да случва любовта.С ръцете да достига всички птици,и сам да се разпери – да лети...Единствено човекът пак обича,дори когато много го боли.И всичко преобръща само с вяра,че утрешният ден ще е красив,ще помни, ще прощава, ще забравя –безсмислено, безпаметно щастлив.С гърдите си ще спира урагани,а после с пеперудите ще тича.От всичко на света ще чувства само,че диша, че е жив, че е обичан...И всичко да е толкова достатъчно,и нищо да не бъде много сложно...Да правиш от живота на земятареално случващи се невъзможности...Такава каша... Кой ще я оправи?Със сигурност обаче не и аз.Да можеш да обичаш до забраваподарък е за всекиго от нас. irini

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Върховна нощ

Във тази нощ върховно кратка,

докосваш устните в целувка сладка.

Усетих дишането учестено,

познах и чувството ти устремено.

В главата ми танцуват мисли бясно,

във твоята прегръдка е опасно.

Ръцете ти треперещи и потни

флиртуват с дрехите ми мокри.

Тупти сърцето в ритъм бесен,

въздишка, стон - така отнесен.

Въздуха изгаря до червено

от емоции избухва мигновено.

Превзел си ми душата вечерта

и тръгваш пак на сутринта...

Ева Георгиева

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Надежда

Защо усмивката угасна,

приятелю на ведрото лице?

Защо във тази лудост бясна,

изсъхнаха и твоите криле?

Къде са нощите безгрижни?

Танцуваше безспир до сутринта.

Защо живота се погрижи,

да ходиш със приведена глава?

Кога отново ще изгрее

слънцето в скованото сърце?

Надеждата отново да разсее

северните бурни ветрове...

Ева Георгиева

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Гледай, лека съм. Толкова лека,
че светът се опира на мисъл.
Не повярвах на лесни пътеки.
Все поемам по трудните. Чисти са.
Но пък всичко е толкова мое,
щом докосна небето с любов.
През сълзите – дъждовни порои –
виждам себе си. Като живот...
И тогава изгрява надеждата,
че след всеки научен урок,
ставам много по-силна и нежна,
като слънце в очите на Бог...
Гледай, лека съм. Тиха магия.
И раздавам мечти без остатък.
Нека в твойто сърце да се скрия.
А пък ти ме предавай нататък.

 

Мира Дойчинова - irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Очакване

Времето направо ме убива,

и само тръпки ме побиват.

Душата също пита се – дали,

а дъждът не спира да вали...

И ето идва пак нощта,

а аз не мога да заспя.

В очите ми отново той сияе,

и иска само мен да опознае.

В очакване и този ден минава,

но нашата любов крила ми дава.

Сърцето стене - няма да се бавя,

за този мъж аз всичко ще направя.

Ева Георгиева

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
ЖЕНАТА БЕЗ МЪЖ...

Жената без мъж е отворена книга,

написана в древен, пророчески стил....

И прочит единствен нерядко не стига.

Внимателно вниквай и пак я чети.

Жената без мъж – омагьосано цвете –

заплаква спонтанно със сълзи от кал.

Недей да се плашиш от тръни в полето.

Търси! Тя не вярва в пасивност и жал.

Жената без мъж все заспива по дънки.

Изведнъж се събуждаш - до нея заспал.

Омагьосано цвете?! Тя смее се тънко.

Осъмваш до нея, нищо пак не разбрал.

Елена Биларева
 
Публикувано изображение
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Копнеж

Къде са сините очи,

в които губя се безследно.

Къде е усмивката прекрасна,

даряваща ме с щастие неземно.

Къде е мойто слънчево момче,

изгарящо сърцето ми ранено.

Къде остана толкова далеч

и само лутам се безцелно.

Защо така копнея за ръцете,

карайки ме цялата да тръпна.

Защо ли трудно е да дишам

без да мога в него да надзърна.

Защо не мога да живея

без тези истински очи.

И щастие не ще намеря

без ти до мене да стоиш...

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване