Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Рецепта за Пролетно Почистване

На всичките тревоги – извинявам се.
Не съм била родена да съм с тях.
И грижи, и неволи днес – прощавайте.

Не съм съгласна да живея в страх.
Не сме един за друг, това е ясно.
И точно затова ще се сбогуваме.
Проблемите почистих. Беше тясно.
И май разбрах какво е съществуване...
За спомени от вчера – ще размисля.
На днешният ми ден му трябва място.
Виж, просто се усмихнах – да е чисто.
На себе си простих. Да съм си щастие.
И ето, че така ми стана леко.
Дори и Пролетта се спря във мене.
Рецептата е лесна. И за всеки:
От обич и за обич сме родени.


Мира Дойчинова - irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Непокорна съм, знаеш ли? автор : Гергана Шутева Такава съм... да знаеш - трудна за обичане... с тежък характер - много тежко разпятие! Като прошката - тиха, боля... при изричане! Мога твоя д

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

Публикувани изображения

ТЕРМИНАЛ № 2

 

Всеки знае, втори Терминал!
Всеки миг излитат самолети.
Плачат всички! Да ти стане жал.
Заминават емигранти клети.

 

Всеки помни, втори Терминал.
На света, най- тъжното летище.
Ще те води, самолета бял?
далеч от дом и бащино огнище!

 

Тъжна гледка, втори Терминал.
Едва ли някой тук ще го забрави?.
Бащи и майки, старец побелял.
Плачат тука и сърца корави.

 

България е втори Терминал.
Рани само носим във сърцата.
Всеки политик ни е продал.
България прогони си децата.

 

Плач и сълзи, втори Терминал.
Във душата се отваря рана.
Всеки втори днес е отлетял.
Нищо свястно вече не остана.

 

Ех Родино! Втори Терминал,
е раната кървяща от години.
Затова ли Бог ни е създал ?
Боже мили Боже, помогни ни !!

 

 

Автор Пейо Пеев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Под липи натежали от цвятстъпват тихичко шарени сенки.И е Юни. Надежди валят,и се сливат във свойто безвремие...Колко истински, колко измислени,мойте сънища тръгват на път,и такива, от порив по-чисти,те пред твойта врата ще се спрат...Ще почукат, а ти ще отвориш.Колко дълго си чакал, нали?Само в мойте безбрежни просторитвойта обич докрай да лети...Да чертае небесни пътекив този толкова приказен свят,и вълшебства да сбъдва навекипод липи натежали от цвят...Всеки Юни се случва това –сякаш всичко е само магия.От любов е направен света.Ти и аз. Тишина. Просто ние.

 

Мира Дойчинова - irini

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Русия!

 

Бях - малък аз, но още помня:

във стаята ни бедна, скромна

висеше образ завехтел

до божата света икона.

Над него имаше корона,

под него пък - двуглав орел.

И често майка ми тогази

ме вдигаше да видя ази

отблизо тоз лик свят и стар

и нежно думаше ми: "Чадо,

целуни тоя хубав дядо,

целуни българския цар!"

И оттогаз го аз обикнах.

Кога на възраст попристигнах,

от моя тейко аз узнах,

че руский цар родей се с нази,

че турците той гони, мрази,

че той ще ни спаси от тях.

Кога ни псуваше тиранът,

"Московци!" - викаше ни с гняв.-

Разбрах, че тейко беше прав.

И вярвах, че да ни отбранят,

ще хвъркнат бърже къмто нас,

все колчем плачехме със глас.

И тъй отрано с таз идея,

с таз вяра хванах да живея.

И чакам аз, за мъст готов,

и целият народ ми чака,

кога в теглото и във мрака

да чуем руский силен зов.

И чакаме... тъй както роба

на мъка си последний час,

тъй както Лазар чака в гроба

да чуй гласа на своя спас!

Навред, де чуват се въздишки,

де сълзи ронят се вдовишки,

де тежки железа дрънчат

и дето кървите течат,

и дето има мъченици,

и обезчестени девици,

и бедни, голи сироти,

и окървавени бащи,

и черкви, села развалени,

и пълни с кокали полени -

при Тунджа, Тимок и при Вит;

вред, дето робът жаловит

към север горестно поглежда,

вред, дето грей една надежда,

вред, дето пълно е с тъга,

навред, по всичка България,

една се дума чуй сега,

един стон, един глас: Русия!

 

Русия! Колко ни плени

туй име свято, родно, мило!

То в мрака бива нам светило,

надежда - в нашите злини!

То спомня ни, че ний кога сме

забравени от целий свет,

любов, що никога не гасне,

за нази бди с най-сладък свет.

Русия! Таз земя велика

по шир, по брой, по сила! Тя

с небето има си прилика

и само с руската душа!

Там, там молбите ни се чуват

и в днешния печален час

сърца все братски се вълнуват

осемдесет милйона с нас!

О, скоро нам ще се протегне

могъща, силна, братска длан

и кръв поганска пак ще текне,

и пак ще гръмне стар Балкан!

Че царят волята си ясно

яви в свещената Москва

и през уста му едногласно

Русия цяла хортувa:

"Решил съм, каже, да избавя

от робство братята ни днес.

Това дългът ми повелява,

това го иска руска чест.

Ще гледам с мирен начин ази

да стигна таз свещена цел,

но не сполуча ли - тогази

ще вдигна руският орел.

В такъва случай се надея,

че всяк от вас ще бъде пръв

за таз великата идея

да жертвува имот и кръв!"

И от далечната Камчатка,

дори до финските моря

една светкавица засвятка,

един разчу се вик: "Урра!"

 

О, здравствуй ти, Русийо мощна,

света трепнa от твоя глас,

скокни, царице полунощна,

зовем те ний, ела при нас!

България сега те вика.

Часът настана: твой завет

и твойта мисия велика

да ги изпълниш в тоя свет!

Затуй си ти прочута, славна

и друга нямаш с тебе равна;

затуй обхващаш полусвет -

царства, народи, океани -

и нямаш изглед, край и чет;

затуй те бог до днес отбрани

от толкова беди, душмани;

затуй можа да съкрушиш

Мамая-хан и Бонапарта,

затуй врага си ти страшиш,

кога те гледа и на карта,

затуй зовеш се ти Света,

затуй те любим кат баща

и чакаме като Месия:

Затуй си ти Русия!

 

Иван Вазов

22 ноември 1876


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ВълнистоЗатворени понятия за обич.И хиляди причини за звезди.Оставания с повод и без повод.И думи във дълбоките води.А някой преговаря всички зими.Безкраят е без вкус и цвят.От птиците така ми става синьо,че чак ми се завива свят.Тогава дните са вълнисти.И цялата съм в корабни платна.И съм наблизо. Много близо.Макар да не разбирате това.Макар да не разбирате, че могада съм светулка със затворени очи.А всяка мъничка тревогаме прави по-чуплива от преди.И само някаква предишностмежду ребрата на деня.Оставя вкус на диви вишнипо устните и по съня.Селвер

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Диалог
 
 

-Какво да донеса от своя път, дете

щом морните нозе при теб ме върнат?

-О, татко мой! Да бъде къс небе...

и две добри ръце - да ме прегърнат!

-Какво ще пожелаеш в твоя сън, дете

щом Сънчо спусне твоите клепачи?

-О, радост татко, в бащино сърце,

да си при мен - без тебе дълго плача!

-Каква ще станеш някой ден, дете,

когато аз ще гледам от звездите?

-Ще стана храст от розово поле,

хамбар до горе пълен с тежко жито.

Ще бъда паметта ти - вечна песен,

децата ми ще носят твойто име.

Но щом ме стигне мойта късна есен,

на облак бял ще дойда - посрещни ме!

-Дете, безценен дар небесен, замълчи!

На тази есен дните са далечни...

Виж пролетта разцъфва в твоите очи,

ще бъдем живи с теб, ще бъдем вечни!

-О, мили тате, искам да си с мен...

В една безкрайна приказка красива.

Помръква без смеха ти моя ден...

Аз само с теб, папа, съм най-щастлива!

 

Боби Кастеелс

Редактирано от Уиш... (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
ТИ И АЗ
 
Когато си беден, когато си слаб,

когато трепериш за късчето хляб,когато отвсякъде, кой както свари,препъва те с крак и ти удря шамари -недей се отчайва, недей се навежда,не си позволявай да губиш надежда!

Защото макар да е жилаво злото,в човека все пак побеждава доброто.

 

Какво е охолство, какво са парипред светлата участ да бъдем добри!Когато в сърцето ти гняв се надига,кажи си наум кротко думата "стига!"и вярвай, че пак ще спечели двубоясъс лошите мисли усмивката твоя.

Защото макар да е жилаво злото,

в човека все пак побеждава доброто!

 

Недялко Йорданов

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

През всичките си нощи те живея.
През дните съм заета да летя.
Подреждам тишината си. И в нея
пак теб откривам. (Нека!)... Докога?
Завързани на сложен цветен възел
пътеките ни вечно се преплитат.
Подреждам невъзможния ти пъзел.
Когато не разбирам нещо - питам.
Когато съм дъждовна - ти мълча.
Когато се изгубя - съм невидима.
Разбираш ли, заета съм. Летя.
Небето само знае, че ме има...
И няколко щурчета... За късмет.
Където и да ида, все откривам
крилете си - рисувани от теб.
И точно там усещам, че съм жива.

 

Мира Дойчинова - irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сезон за блатни вещици

 

"Are my dreams gone?
Are my words forgiven?"

Chemicals - Diary of Dreams 

 

Безумие на клетъчно ниво
И прекалено много химикали.
“Защо” е детронирано “какво”.
А “николко” е колкото съм дала.
Пулсират слепоочията. Чукове
в главата ми коват коварни песнички.
Безочливо ми смига от капчука
наднормената влага този месец.
Безумие по всички показатели.
И прекалено много химикали.
Обичам ви до слънцето, приятели.
Защото много всичко сте ми дали.
За размисъл – безкрайно твърди теми.
Отвлечености смътни – за мечтаене.
Когато вън изсъхне, ще ви взема
по кост от всяка нежност – за гадаене.
Дано на всички вас да ви се падне
по щастие, но колкото вселена.
На мене са едни криле за падане
и корен от пророчество във вените.
Безумие. Безумие обичано!
И прекалено много химикали.
Капчукът се стопява и се стичат
Божествените планове в сандалите ми.
А как очаквам да се върна в себе си!
Но няма нищо там да ме посрещне.
Ще се отложат всичките горещници.
Сега е цял сезон за блатни вещици.

 

Е. Денева

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Житие върху битието

 

 

Ще си измисля някакъв живот,

какъвто си признавам, че го нямам.

Щастлив. Насън, наяве - бод след бод,

с фантазиите си на килограми.

 

Ще кърпя сивото си битие -

ще го усмихвам с едри цветни кръпки.

Не лъжа себе си – не съм дете.

До тук вървях, а не оставих стъпки.

 

Ще си го намечтая друг и мой.

Страхотно бива ме да съм мечтател.

И после няма да се питам кой

от двата ми живота е предател.

 

Простих си истини, простих лъжи

и обещах си, че ще оцелея.

Живота си със шини от мечти

превързвам, та дано го доживея.

 

Ще го измисля. Някакъв красив.

Макар, че друг ми бе написан свише.

Изкуство е да се опазиш жив.

Изкуство е и да се пренапишеш.

 

Радост Даскалова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

СИЛАТА НА БЪЛГАРИНАВелик с безшумний свой живот,ти нямаш себе равенв борба неравна – о, народ,през векове забравен!Привел глава и мълчалив,какви беди не среща?Така безкрайно търпелив-със тая кръв гореща!Най-кроткият в света орач-това е войнът наши!Чуй песните му – те са плач,а нищо го не плаши!Той векове бе приниженпред силни и пред слаби:но кой позна го него ден,когато меча сграби?Къс вик, от който се смрачив полята и горите:“Напред!”- светят във очина чудна бъдност дните.КИРИЛ ХРИСТОВ

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не можеш да изчезнеш, щом си там,
където е сърцето ти, нали?
И просто няма начин да си сам,

защото, знаеш ли, светът си ти...
И знаеш ли, че прагът на душата ти
е именно пределът на мечтите?
Протегнеш ли ръка, за да ги хванеш,
ти вече си Вселената. Опитай се.
Опитай се да бъдеш просто тук,
и там, и по средата, и навсякъде.
Животът все препуска като луд.
Но ти ще го прегърнеш с тишината си...
И в малките пролуки за почивка
превръщаш се във себе си. И в чудо.
Ти имаш време. За една усмивка.
И време да мечтаеш до полуда...
Мечтата ти е истинска мечта,
когато към душата ти те връща.
Със срок за изпълнение: Сега.
Подписана със Щастие. И бъдеще.


Мира Дойчинова
Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На заем

На заем взела съм ти мислите,

подлагам ги във моя полза на промяна.

Не чаках одобрение от другите,

усмивката си давам във замяна.

На заем вземам ти и добротата

от топлите очи си черпя щастие.

Не знам дали ще падна на земята,

предавам се в ръцете без участие.

На заем взела съм ти силата

и мъжкото ти рамо ползвам си безсрамно.

Не мисля много за отплатата,

предлагам ти сърцето си огромно.

На заем вземам за последно чувствата,

играя си със тях ужасно безпощадно,

оставяйки се да ме завладееш цялата

във твоите обятия ще се погубя бавно.

И пак на заем взела съм си всичко,

без страх живота си изцяло преобръщам.

Безплатно казаха ми няма нищо

и после тръгвайки ще връщам...

Ева Георгиева

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Не ми постилай,
мога и в тревата
под твоите прегръдки
да заспя.
Не ме завивай,
нека ми е хладно,
така по-дълго всъщност
ще горя.

Не ме изисквай,
няма да съм твоя.
Не ме затваряй
в четири стени.
Отдавна съм разбрала,
че покоят
разбива бавно,
тихичко руши.

Не ми купувай
пръстени от злато,
не ми отива
този скъп метал.
Не ми наливай
вино в тънки чаши.
Трошат се лесно,
после ми е жал.

Не ми чертай
кроежи и разкрои.
Не ща да знам
какво ми предстои.
Рисувай ми в живота
с тънка четка
и бяло
по платното остави.

Недей да ме издигаш
нависоко.
Когато падна,
много ще боли.
Не ме преследвай,
нито ме догонвай.
Със своите криле
до мен лети.

Не ми поставяй граници
в небето.
Аз зная
до къде да полетя.
Докато си ми вътре
във сърцето,
единствено
край тебе
ще кръжа.

Автор: jade_alex
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Въпрос на гледна точка

 

Денят ми пожелава лека нощ
с една прегръдка. Днес обичах много.
Погледнат през сълзи, светът е лош.
Погледнат с радост, целият е обич...
Загубила остатъка от себе си,
оглеждам се във няколко въпроса.
Насън да съществувам, свикнах, лесно е.
Така налучквам вярната посока...
Така се преоткривам до забрава,
и всичко някак синьо ми се струва.
Една любов се сгушва и остава.
И още имам сили да танцувам...
А някаква луна на пръсти слиза,
за миг да стане мое огледало.
И знаеш ли, под черната ми риза,
душата ми е бяла. Просто бяла.

 

Мира Дойчинова - irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

СТИХОТВОРЕНИЕ БЕЗ МЕТАФОРИ 

Живял сред вас гръмоотводно -натрупал ток за гръм и мълнии,аз викам с болка любородна:омръзна ми от тъпи българи!

Омръзна ми от тарикатии от безродни помияри,нахлули скверно в мойте златниславяно-български олтари!

Омръзна ми да се срамувамзатуй, че ме срамят в чужбина,че разни идиоти псуватна майка моята Родина.

Омръзна ми от рап-цинизъм,от политически бакали,от богаташки героизъми еднолични идеали.,от псевдобългари-орловциот чалгаджийски романтици,от прекупвачи и търговцина гащи и на наркотици.

Срамувам се, че няма нуждаот чест със горди левски знаци,че българското ни е чуждо,а с дяволското сме ортаци...

Кажете ми: къде сме тръгнали?Къде ще стигнем? Аз не зная,но знам, че Бог е също българин,а го е срам да си признае.

 

Ивайло Балабанов

ТЪЖНО

 

Ние сме народ от мазохистиспоред тази днешна ситуация.Предоставихме на комунистида ни правят демокрация.

 

Васил Станилов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пуснах всичко. И щастливи, и горестни дни.Нямам време за тежки товари.И писма, и преструвки, знаеш, всичко гори,като снимка със спомени стари.Не запазих мечтите си. Те сами си вървят,пък юзди да им сложа – не мога.Две сълзи, и усмивка. После пак съм на път.А билетът ми – също във огъня.Изгорих и тъгата. Нямам толкова място,че такъв квартирант да отглеждам.Колко трае изобщо всяко истинско щастие?Точно колкото всяка надежда...Пуснах всичко. Да лети. Да си ходи на някъде.Как да скъташ прекрасния ден?Колко просто било – виж, обратно със вятъравсичко мое се върна при мен.Мира Дойчинова - irini

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някой ден ще сме точно като от мой стих.Аз ще съм същата – свободна и луда.Ти ще си същия – усмихнат и тих.Общият сбор – необяснимо чудо.Ще сме преживели всичките катаклизми,ще сме прескочили с лекота драмата.А светът ще е красива измислица,сътворена от нас – двамата.Ти ще ми бъдеш отново небе.Аз ще ти бъда Луна по мярка.И ще се срещаме тихо, за по кафе,на ъгъла на една звездна пряка.Някой ден ще си преразказваме спомени –тези, които живеем сега. Ти и аз.Размечтах ли се много? Не се смей, моля те.Само те заобичах на глас.

 

Мира Дойчинова - irini

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нося си кръста. Не ме питай отколко
години го нося. Не ти стига броенето.
Радост видях. Щастие, болка,
колкото толкова. Измита ги времето...

Минах в живота точно ето такава:
Нека всеки да вземе, по много.
Не поисках прегръдка. Не разчитах на слава.
Но раздадох звезди, смях и обич...
Разпилях се по вятъра, като прашинка,
сътворих безконечни вселени.
Разтопявах тъга, като лятна снежинка,
давах вечност. Всеки да вземе.
Нося си кръста. Заедно с него летя.
Не тежи. Не ме гледай с насмешка.
Вярвам до лудост, че всяка мечта
сбъдва се с обич. Съвсем по човешки.
Моят полет е спомен за синьо небе,
и през болката все съм различна...
Този, който от мене най-много си взе,
точно този най-много обичах.


Мира Дойчинова - irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Днес почистих душата си! Изхвърлих всичко ненужно от нея!

 

Кристина Филипова

 

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Поетът е пастир на пеперудите,които тръгват винаги към пламъкас надеждата да се повтори чудото,наречено отместване на камъка,

 

 

и сред души от злобата помътени,сред тонове нескривана омраза,поне един – във вихъра безпътенда разпознае себе си във Лазар.

 

Георги Ангелов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не ми е фен дори и Дяволът

Не ми е фен дори и Дявола.
Видя ме и започна да се... кръсти?!
Не бил измъчвал като мен такава.
Намръщи чело и закърши пръсти.
Не ми се кефи хич Лукавия.
От цяла сутрин темето си скубе:
"Не си добра. Не си красавица.
Какво във тебе мога да погубя?"
Не му допаднах аз на Луцифер.
Вари ме, пържи ме, на шиш ме пече.
А аз мълча - ни стонове, ни звуци,
със поглед вперен някъде далече.
Е, малко скучен ми е Сатаната...
И явно аз му се видях досадна.
Остави ме да си троша главата
и дори душата моя не открадна.

Пепа Лулова

Редактирано от shefkata (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не се замислих колко ли ще трябва
в живота да заплащам всеки миг –
за правдата, за виното, за хляба,
за прошка, за предателство, за вик,

за нечии пропуснати очаквания,
за чуждите амбиции за власт.
За нощите, студени и разплакани,
за крадени звезди в незнаен час,
за тихите въздишки по паважа,
за споменът, забравен за добро.
За всеки таен порив да разкажа
кога въобще съм жива и защо...
За всеки мой недоизказан стих.
За сълзите, удавени в дъжда.
Прощавайте. За всичко си платих.
Безплатна ми е само любовта.


Мира Дойчинова - irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На тръгване

Преди да тръгнеш помисли,

ще можеш ли обратно пътя да намериш.

Рискувайки прекрасните си бъдещи мечти,

дали ще бъде там ако се върнеш?

Нима сега не си щастлива?

Оглеждайки се в истински очи

и всеки ден като го преоткриваш,

отново влюбена си до уши.

А утре знам ще те разочарова

със някаква безумно глупава лъжа,

но ти не слушай чужди хора,

ще плащаш за решението си сама.

Нима света е безпогрешен

и въпреки, че днес обидено тъжиш,

безкрайно много го обичаш

и малките му грешки можеш да простиш.

За туй за миг се обърни преди да си заминеш

и виж невидимите му от любовта сълзи,

че слабостта си той пред тебе няма да покаже,

но тръгнеш ли сърцето му ще изгори!

Ева Георгиева

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване