Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


На майка миМамо.И аз ще се завърна, както винаги.И както винаги, най-неочакванопрозореца ти ще изпълня в тъмното -не ставай изненадано от стола си.Не падай във ръцете ми -погледай меи позволи ми да сваля палтото си.Да насека дърва и във нозете тида коленича - да запаля печката.Над куфара ми се склони усмихнато.Над дрехите ми, книгите ми, мислите.И докосни ги, моля те, накарай меотново да обикна тежината им.Не се страхувай - пристъпи в душата ми,прозорцити й избърши, пред някогогостоприемно разтвори вратити й -върни на огледалото й блясъка.И изпълни и счупените съдовесъс сребърната влага на очите си,за да живея - за да нося винагивъв мислите си твоето присъствие.Мамо,не остарявай, моля те, и никогане вярвай през деня на огледалото.В очите ми се гледай непрекъснато,Съпротивлявай се срещу тъгата си.За здравето си се бори отчаяно.И защищавай, моля те, душата сиот бръчките, от пясъка на времето.Не казвай, че е суета - понякогаси освожавай със червило устните...И не умирай - заповядвам ти! -до края.До края съществувай във живота ми!Явявай се в най-страшните ми сънищасъс бялата си рокля -съзерцаваа меот погледите на жените - тихите...Да се обърна стреснато след някояи да те видя във дъжда -в прозорците,в балконите, в дърветата и в себе си.Мамо. Не ме изоставай,мамо.Христо Фотев(25.03.1934 - 27.07.2002) 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Непокорна съм, знаеш ли? автор : Гергана Шутева Такава съм... да знаеш - трудна за обичане... с тежък характер - много тежко разпятие! Като прошката - тиха, боля... при изричане! Мога твоя д

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

Публикувани изображения

             Кукувица

 Ти кукувица си в живота

навираш се в чуждите гнезда

но знай че кукувицата самотна 

доизживява своите лета.

 

...и знай че някога ще плащаш 

за сълзите пролетите от мен

защото, има господ на Земята

защото, има съд за теб , за мен.

 

Не се чуди след време че сама си

че никой не отвори твоята врата.

Така е - всички виждат ти каква си

 а никой не обича подлостта.

 

 

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЧЕРНОВА ЗА ЛЮБОВНО ПИСМО

Няма нужда да ти пиша никак – освен любовно.
Освен надвесено и горчиво – или почти.
Нищо е всичко, което може би ще си спомня,

ако не помня всичко, което си ти.

Такова начало не бива да драска с нищо конкретно.
Дори една мигла би оставила белег голям.
Не казвам, но мисля, че крехкият намек за светло
е твоята сянка, паднала в ъгъл на храм.

Още няколко думи – и ще спра да рисувам по пода.
И ще стана сандала и прахта върху този сандал.
Още щрих – и ще видя как любовната дива природа
къса тъжните дрехи, с които досега съм живял.

Без да искам, в сюжета внезапно нахлуват ловците.
И перата на техните шапки размахват криле.
Аз се бавя нарочно. И от обич си скубя косите,
и приличам на голо, необлизано с устни сърне.

Имам всички поляни, но се крия сред острите шипки
и не помня дали една шипка ти бях обещал.
И гласът ми любовен е пресипнал от глупави срички,
и ти пиша писмо с мастило от любов и от кал.

Няма нужда да ти пиша писмо – та нали раздавачът
е пиян от изпити и дълбоки писма.
Още няколко зими и ще тръгна като щъркел да крача
пред високата пролет на твойта врата.

Може би ще ти кажа, че това е любов сред блатата
и от църква на влюбени жаби ще крякам до смърт.
Ако имаш уши, си сложи обеци... И ме чакай

както правят нозете, които не могат да спрат.

Николай Милчев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ПРЕБИТОТО ПСЕIУтрепано, пребито,с пречупена нога,то страшно, жаловито,със кал и прах покрито,квичеше до брега.И вдигаше крачетосъс мъка и със рев,и сякаш на небетопоказваше го, клето,с моление и гнев.Дълбока скръб горешевъв погледа му прост,плачът му остър бешеи черна кръв шуртешеиз счупената кост.IIВеднага дотърчахадеца метежен рой.„Удрете!“ – изкрещяхаи псето връхлетяхапак камъни безброй.И сред реката хладнанещастното скочи –от таз дружина жадназа кръв и безпощаднада се одалечи.Но камъните жестокопреследваха го паки кучето високосъс страх, с молебно окоридайше кат челяк.„В главата! Във главата!“ –бе общият ответи с весел смях децатаму дупчеха месатасъс удари безчет.Те имаха надмощье,не даваха му срок,крещяха: „Още! Още!“ –и гледаха как то щепотъне в бързий ток.IIIИ аз, мечтател бледен,присъствувах тогазна този вик победен,но тоя стон последени паднах в мисли аз:Детето е о боже,душа незлобна йощ –и то е ангел тоже, –но кой успя да вложиза злото в него мощ?Кой таз невинна младостспособна я сторив плачът да чува радост,в кръвта да сеща сладост –да пей и да мори?Закон на естеството,фатален, лют закон!Зародишът на злотое турен под челотокато един нагон.От първата минута,при първите зари,душата в мрака лутаи слаба, малка, люта,за жертви веч гори.При първа още крачкадетето – ангел благ –за радост, за играчкамравунчицата мачкасъс мъничкий си крак;ил бедната мушицана пламъка я тлей,ил божията птицас безгрешна си ръчицая дави и се смей.Кой даде му таз жаждаза злото във светът,та йощ кога се ражда,веселие угажда,че другите ще мрът?Отде във себе иматоз мрачния залог?Отде примери взима?Как може херувимада бъде тъй жесток!Но мъдростта немеепред тоз въпрос проклети разумът не смеетъмата да разсее,и нямам аз ответ.Мълчат! И само псето,дух тъмен и злочест,квичеше в кръв облетои своя към небетоизпращаше протест.То викаше: „О, спрете,о, чакайте сега!Над мене се смилете,да мра ме оставетесъс моята тъга.Меса ми са раздрани.За мене черна смръттук скоро ще настане,но мойте нови раниужасно ме горйът!Ох, страшно е да гинав вълните, що бучът!Треперя, тъна, стина!Ох, дайте да починана сухо, на брегът.Какво ви съм сторило?За път ви виждам пръв!В що вас съм увредило,та леете в беснилоневинната ми кръв?И аз, създанье клето,обичам божий свят,да припкам по полето,да гледам към небето,да дишам благодат.И ази с радост срящамзората, утрен час,що е добро, угаждам,кат вази болки сящам,и повече от вас!Ах, моля ви, ах, спрете,безжалостни деца!Така ме не мъчете,злодеи, престанете,злодеи без сърца!“Тез думи псето вещоче казваше, сфанàхи друго още нещо,дълбоко и зловещо,което не разбрах.IVТогава се затекох,смутен до глъбини,и битката пресекох,и кучето извлекохиз мътните вълни.И мокро, тръпно, калнои с кървава глава,животното страдалноизтегна се печалновъз новата трева.И тоз символ на вярност,във мен като опрявзор пълен с лучезарност,с укòр и благодарност,трагически умря!

 

ИВАН ВАЗОВ

 

:(

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

НомадНе съм на място. Никога не съм била.Така и не намерих тези измерения,в които боса ходя и виждам дъга.Все губя се из грешки и затъмнения.Не съм на място. Няма и да бъда.Дори от себе си не съм разбрана.И все се сънувам като някоя друга,и все копнея по някоя любов неизмечтана.Не съм на място. Така съм си родена -да търся, да се губя и да питам.Но всъщност ще съм по-изкривена,ако някога спра в безкрая да се скитам.19.03.2014г.гр. СопотСъбина Брайчева


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Елин Рахнев

 

. . .

Побърках се от подлеци и равнодушни типове
и дълго метох коридора на мечтите.
Разбрах, че оцеляват само тихите,
и много ме болеше, Господи!

Отпих от виното, което отлежаваше в сълзите ми,
и станах кораб, впил солената си гръд във сушата.
Бе странно това пътуване за хората
и с жабешки очи ме гледаха, дори ме скубеха.

Но аз не спрях, прилежно този свят прелистих
и влюбих се във пеперудите, окъпали кирливото му тяло.
Мечтаех да отида някъде, където ме обичат -
далеч от това човечество преяло.

И толкоз дълго търсих, че накрая се уплаших
и в кошче за боклук платната си изхвърлих, плачейки.
Нарамих участта си като раница
и във тревите скрих, за кой ли път, душата си.

Останах там, за да дочакам утрото
и пътя ми са освети до посиняване.
За да зашия раните си и да продължа
към мокрите очи на майка ми.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В очакване на вятъра 15 март, 2009 от Aksinia Mihaylova · 

Публикувано изображение
 

Уча се да пускам хвърчила
както се уча да бъда майка:
от вчера, от седмици,
тринайсет години вече.

Няма да успея – нито книгите,
ни съветите помагат.

Резки придърпвания на кордата,
ако я отпуснеш прекалено
слънцето ще опърли опашката
на хвърчилото;
кървава резка на показалеца,
върху баира
между магарешките тръни
по стръмното
издига се пада
оранжевият триъгълник,

улавям за миг
вятъра
и му се отдавам,
преди да се изгубя
сред ятото щъркели отнасящи
август и хвърчилото зад баира.

С единия крак в детството,
толкова белези по колената
и по чернобелите снимки,
ще успееш,

прошепва ми ангелът-хранител,

да пускаш хвърчила
е като да населяваш душата си
с нови небеса,
докато сам се превърнеш
на вятър.

Редактирано от дакини (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Предпазлива съм. Знам правилата.
Стъпвам тихо, на пръсти, с финес.
Всички тайни искрят в тишината.
А пък утре започва от днес...
Не крещя. Само с поглед говоря.
Не осъждам. Прощавам в аванс.
И когато съм права, не споря.
А когато греша – давам шанс...
Липсвам само наужким. Наистина
в твойте мисли безкрай съществувам.
Знам, Животът е низ от измислици.
Но без обич петаче не струва...
Не продавам душата си никому.
Пък мечтите си вечно раздавам.
Запечатвам запомнени мигове.
След това от сърце ги дарявам...
И такава съм. В ада ще сляза,
ще го стопля с любов. Предпазливо.
А когато на пръсти изляза,
даже Господ ще смигне щастливо.

 

Мира Дойчинова - irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЗА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА МАМА

 

Днес пак цветя ти подарявам,сърдечно ти благодаряи колко малко е,признавамкаквото и да ти даря.Безкрайна топлина намирамвъв твойте искрени очи.Надеждата във тях намирамвсред сноп от слънчеви лъчи.Но зная,че безсънни нощиза мене плакала си ти.Дори да се преструваш ощевъв тебе болката тупти.Аз виждам черен отпечатъкот мен на твоето лице.Отнех без жал живота кратък.Пожертвах твоето сърце.За мен безценни са,не струвати най-високата ценасълзите ти,не се купуват,не се купува младостта.Затуй пред теб сега заставами моля те да ми простиш.Аз неведнъж сгреших,признавам,но ти от обич ме търпиш.На тебе този ден е,мамо,но твои са и всички дни!Едничко нещо искам само –до мен да бъдеш вечно ти!Тъй,сгушена до твойто рамодъждът в очите ми вали.Щом ти си здрава,никой,мамоне може да ни раздели!

 

Миа

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Под на небето синкавия чулсветът саката кранта разиграва.И пред изтъркания му цървулотива си прехвалената слава.Царе, деспоти, паднали жени,империи, землянки, катедрали.. –изрежда преди сън светът броилкачовешки страхове и идеали.Над кланица, над храм, над всеки вход„Sic transit gloria mundi“ е изписано.И смешен ми е целия живот,защото е висок, а аз съм в ниското.Лирично отклонение пълзипо глезена на мургавото време.В маслинените му очи сълзитова, което няма да ни вземе.Светът подрънква шарено дайрес безбройни пръсти. И се ражда ритъм-поля и паша, кладенци, море-това се чува. И ще го изпитам.Светът върви и тегли своя халсуров, препечен. Лунно калайдисан.Понякога усещам – в мен е спрял,но само за да продължи описан.На прага на деня едно хлапеусмивка от неделята ми проси,протегнало очите си напред.Не питам кой е. Зная, че е Господ.

 

 

Е. Денева

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
 
 
Шегата  на края
 
 

Моя смешна тъга,

очите ми взела за свещи…

Разказвачка на смешки,

лисичка във есенни дрехи…

Помогни ми да стигна

на другия свят до завоя,

да ти светна оттам,

да ти кажа най-важното свое!

Но с какво да започна:

с това, че понякога плача?

И се скривам в нощта

след пороя от дневни задачи...

Всичко страшно е мит,

някой друг да те лъже за края.

Няма край във това -

щом и вчера закусвахме в Рая.

Ти си паяче златно,

обещание, връх и подарък…

И не зная с какво

съм заслужила твоята вяра.

Аз съм в тъмното бяла,

в светлото даже изчезвам –

но на всеки завой

ти оставям трохички от себе си.

Няма никакъв страх,

всеки страх е премръзнало коренче.

Ще се стопли светът,

и животът ще тръгне нагоре.

 

Виолета Христова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Идвайте си

Идвайте си, докато все още светят
две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи двама старци
трепетно ви чакат.
Идвайте си. В старото огнище
пън догаря – сух пън от черница
и до него спомени разнищват
стар баща и майка ви светица.
Идвайте си, докато на двора
тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора
и поели топлата десница,целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане...
Не ще има кой софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.
Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в бурени и лайка...
Тук ще дойдат нови, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви...
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи....

 

 

Автор Христо Медникаров

 

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Щастливата жена

Щастливата жена е като вихър.
Тя спира урагани със ръце,
и в този миг не може никой
да сложи облак в нейното небе.
Щастливата жена е несломима.
Тя само с поглед мести планини.
Вселената се радва, че я има –
да рони по безкрая й звезди...
Щастливата жена умее всичко.
Опъва брод над пропасти далечни.
Дори, когато мразят – тя обича.
И с всеки дъх ти обещава вечност.
Това е тя – щастливата жена.
Усмихната, красива и летяща.
Съзрял си във очите й тъга?
Това е сянката на истинското щастие...
Но няма как да падне върху теб
от нейните очи дори сълза.
Щастливата жена ти е късмет.
И спътница. И болка. И съдба.

Мира Дойчинова - irini

Редактирано от shefkata (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Самодивско Наричане

 

На камък да седна – ще оживее.
С ръка да докосна – ще заблещука.
С очи да погаля – ще се засмее.
С целувка да сключа – носи сполука...
На дърво да почукам – ще се разлисти.
С дъха си да вдишам – ще е магия.
Наужким да кажа – става наистина.
На скришно да бъде – ще го открия...
И враг да ме срещне – ще стане приятел.
И нож да извади – ще се прекърши.
Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър.
А злото – на възел ще се завърже.
Животно да скочи – ще го прегърна.
А птица да кацне – ще ми запее.
От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш.
На слънце ще стана – да те огрея.
Света ще превзема – с голо „Обичам те”.
И нищо да нямам – ще се раздавам.
Една душа нося – и влагам във всичко.
Парченце любов – и оживява.

 

Мира Дойчинова-irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сила

По-силна съм така.За губене да нямам нищо.Над нищо свое не треперя в страх,не си заключвам нищо със мълчание,не се озъртам да не ме ограбят.Безстрашна аз излизамсрещу световете на света.Е, шибайте ме, ветрове!Какво ли повече ще ми отнемете?Не нося тежеста на нищо свое,за да ме огънете.Не моля нищо свое да опазя,за да ме свалите на колене.Не стискам нищо в шепи,за да ме приклещите в окови.Свободна съм сега,с отвързани криле и мисли,за да обхвана всичко.Колкото ти повече ми вземаш, свят,толкова аз повече те притежавам.Никога не си бил така мой,както мой ще бъдеш, свят,когато няма аз и себе си да имам.

 

 

Блага Димитрова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защото обичам, защото съм аз,
светът ми изглежда по-цветен.
Животът прошепва с най-тихия глас,
че всеки урок ни е ценен,
че всеки дъх просто е крачка напред,
и всеки миг пак продължава
в едно пътешествие – стъпка към теб,
а след това – две към безкрая...
Светът ми изглежда по-светъл и тих,
усмихнат, и розов, и топъл.
Прегръдка, мелодия, цвете и стих.
И всичко е колкото толкова...
Защото обичам, защото съм аз,
денят не изгрява напразно.
Животът прошепва с най-тихия глас,
че всеки момент му е празник.

 

Мира Дойчинова - irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Благодаря ти, любов.Че в душата ми тихичко мина.Че на пръсти промъкна се, а остави всевечни следи.Благодаря за това, че превръщаш във пролети зимите,и след теб е по-светло, по-цветно, по-мое, нали...За това, че разбрах всеки смисъл на твойто очакване.За това, че мълчах, че се смеех, и болях, и летях.Благодаря ти, любов.Всяко толкова тихо проплакване е надежда за свят,в който няма самотност и страх...За това, че крилете ми винаги поникват по двойки.За мигът, в който аз преобръщах небета в сърцето си.И за всичката смелост през дните ми.Колкото толкова.Благодаря ти, любов.Че те имах. За вечност. До себе си.За това, че и ти с необятен замах ме създаваше също.Че укрепваш духа като щит, с всеки устрем на волята.И че винаги имам гнездо, във което се връщам.А пък ти съществувай. Сега. И завинаги. Моля те.Мира Дойчинова - irini
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

РЕКЛАМНОДрешката дългогодишна,избеляла,напъхвам и натискам азбутон.Дано да издържи и си останецяла,а „пералнята живее по- дългосъс КАЛГОН.”Пералнята живее, алапогледнетекак живеем ние днес състриста зора.Че дрехите ни днес погърбовете,повечето ни са употребавтора.А пък политици родни ибезроднисъс дрешки са бутикови- всенов модел.С нови дрешки и във лимузининови.Те пак паричките перат си ибез АРИЕЛ!...Ангел Шеев- Шею

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И всички ангели

Искам да ти оставя ей тоя завет:
когато изкачваш сам стръмното,
аз ще съм някъде, редом до теб,
и ще ти подавам ръка в тъмното.

Аз съм гласът, който казва, че можеш,
дори, когато оставаш без дъх.
Аз съм ти смелост за невъзможното
да бъдеш себе си, за първи път...
Щом се препънеш, да имаш надежда,
малка светулка – вяра в душата.
Някак, щом всичко безпътно изглежда,
ти да държиш ключа към вратата,
дето отваря безброй необяти –
сменящи с обич всяка омраза.
Аз съм ти силата. Вятър в крилата ти.
И всички ангели да те пазят


Мира Дойчинова - irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ПролетноВечната стара история!Пролет отново цъфти,главната аудиторияпак е разкрила врати.

 

И като весели птичета,сякаш в радостен сън,млади момчета, момичета,с вик изсипват се навън.

 

В шумната майска виелицаврътна се мойта глава,после пък изневиделица“Търси се!” глас изрева.

 

Явно човекът за яденетърсеше самокупон,но си личеше, че гладен е,по страховития тон!

 

Смешно ми стана и хубавов младия пролетен шум,смешно ми стана. И глупавонещо дойде ми на ум.

 

Казах си: Ех, да би можелотук да застана и аз,Търси се! – силно, тревожнода им извикам на глас.

 

Търсят се коли загубенивъв факултетния двор,търсят се погледи влюбени,търси се пламенен спор,

 

търси се чувство, обхваналонякога някой си млад.Търси се нещо, останало20 години назад!

Валери Петров

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пух от глухарчета

Като малка калинка, като пух от глухарчета,
аз политам над ниви, гори, върхове,
и се пръсвам в безкрая в сноп от слънчеви зайчета,
и изобщо не питай откъде, накъде...

Аз така си избрах – да се рея със вятъра,
да съм лека, по-лека дори от перце.
И каква гравитация? Аз си имам душата си,
а пък тя няма нужда да пита къде –
тя лети и лети устремена нататък,
към невидим, но зрим през сълзи хоризонт,
и сълзите са, знаеш, всъщност само от щастие,
а човешката радост се превръща във дом...
Нека всичките книги да се пренапишат –
аз летя! – Няма никакъв спор във това!
И каква гравитация?!? - Тя е просто излишна,
тя е само за хората с уморени крила...
Тези хора, така изтерзани се скитат,
и не вярват изобщо във пуха от глухарчета...
А повярват ли, гледай, как внезапно политат
и избухва Вселената цяла в слънчеви зайчета...


Мира Дойчинова - irini

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тази жажда за слава! До въздишката сетначовек си остава със душица суетна.Днестрима читателисъс чувствителност висша(тоест почитателина каквото напиша )на гости ми дойдоха и вместо букетвъв дар ми поднесоха един слънчоглед.Беше толкова хубав – със главата му жълтанеочаквана радост във дома ми нахълта!Но гостите почнаха: какъв майстор съм били как неподправено при мен бликало чувството,и как бил съм пробилсвой нов път във изкуството,модерно по същност, но без отказ от римата,като формоподдържаща… И тъй дълго и триматапродължиха с възхвалите в същия дух,че аз най-накрая съвсем се надух,тъй че после, останал със подаръка сам,дълго крачих из стаята, преизпълнен със срам,и понеже се движех насам и натам,а жълтата питадори не опитада ме следва със поглед, го обърнах на смях:нещо може би струвах, но чак слънце не бях.

Валери Петров

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Страхът-това познато чувствоОбсебващо по малко здравият ми разумИ безнадеждно ме поглъща в свойтаЧерна сянкаКак тайно идва и още по-незнайно отминаваА как се гърчи тялото под неговия бич и изнемогваНа някой му харесва да прекършва клоните,Да чупи  крехките душиИ хората изтрити от света за винагиКато палач да ги мориИ тъй прекрасния живот минаваЗанемарен от чувства и лъжиА смисълът далечОставаЗабравен в миналите дни.

 

Елена Желева 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ДАМЯН ДАМЯНОВ - Отивам си Отивам си. Но моля те, не страдай!Не се измъчвай и не се кори!Не си виновна ти да стигна адаи огънят му жив да ме гори.Не си виновна ти, не си виновна!Виновен е светът със хорски бяс,със тази пяна мръсна и отровна,изсипана зловещо между нас.Виновно е навярно битието,което изкопа между ни ров,което в злоби, в сметки ни пометеи не остави място за любов.Отивам си. Но ти не ме изпращай!Бих всичко друго преживял, освенразплаканите ти очи - две цеви страшнисъс два куршума - две сълзи след мен.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Молитва

 
Молитва нежно шепна във нощта
за моите звездички в небесата,
защото знам, че утре сутринта
любов и радост праща им зората.
 
Свещичка златна паля в тъмнината
за хилядите малки чудеса,
дарила ни със благодат земята
със всяка капчица роса.
 
За теб приятелю е таз молитва,
за твоите безбройни страхове.
Съдбата пак ти се усмихва
напук на всички грехове...
 
Ева Георгиева
 
 
Публикувано изображение
Редактирано от EniGeo (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване