Недей да ме бъркаш с жените,
с които си бил досега.
Аз нося сърце във гърдите,
което презира страха.
Което лъжа не прощава,
което съвсем не търпи
любов и добро да раздава,
в замяна - да пие сълзи.
Аз няма и тихо, и кротко
пред тебе да свеждам глава.
Не съм от наивните котки,
които ще милваш с ръка
когато така ти изнася,
а щом ти омръзне - със крак
ще сриташ под някоя маса.
Не си и помисляй по мрак,
почерпен със трета ракия,
пред мене да сваляш звезди,
а денем от тоз куражлия
да няма ни стон, ни следи.
Недей да ме бъркаш с жените,
които на пръсти въртиш.
Пред мен не минават лъжите.
Излъжеш ли, скъпи - гориш!
Недей да ме бъркаш, че мога
да стана и зла, и проклета.

 

Васка Мадарова

 

НЕСЪСТОЯЛИЯТ СЕ РАЗГОВОР

 

Калина Ковачева

 

Исках да попитам, но отминах.

Искаше да отговори, но отмина.

С гръб един към друг вървяхме дълго.

Думите, деца на раменете ни,

мълком се сбогуваха.

Можеха приятели да бъдат,

можеха – родители на нови думи,

но нали не се реших

да го попитам.

Сега съм тук. Завърнах се от края,
наметната със плащ от анонимност.
Знам няма по какво да ме познаят,
през рамо само вятърът ми кимна.

Ще бъда друга - зла и арогантна,
дори и Дяволът ще ми завиди.
Днес слагам край на тъжните поанти
и на сълзи от болка и обиди.

Сега съм тук, но някак ми е празно -
дали защото вече съм различна?
Дали защото няма да доказвам,
на никого как мога да обичам?

Сега съм друга. Малко се страхувам,
че ще ме сбъркат с някоя позната.
Дали съм друга? Май, че се шегувам!
Мълчи ми се. Обичам тишината.

 

Kadife_

 

И В МЕН ПРОПЛАКА ПИЛЕ...Запалих си Душата. Без клечка, без фитили.Изцяло, без остатък. Напълно обезсилен.Оставих я да лумне. Гореше, като факла.А аз останах буден. Среднощ, да я изчакам…Минаваха бездомни. И кучета поспряха.Отгоре светна конник. Дете се сви под стряха.Липите се строиха. Помахаха бездумно.Горещичко и… тихо. Отнейде звънна струна.Запалих си Душата. И се налях със сили.За тука и оттатък. И в мен проплака Пиле...Илко Илиев

ЛЮБОВТА Е ОПИАТ

Любовта е опиат,
дрога някаква, магична!
Хормонален водопад,
вирус, болест романтична...
На брега на цъфнал ад!

Пие се почти на екс,
струва си да се опита!
Тя е химия и секс,
болка вляво... недопита.
Конституция, Кодекс!

Любовта е опиат
в шоколадова глазура!
Може да е занаят,
ерес, лудория щура...
Или пък хроничен яд!

Любовта е храм в степта,
в него влиза се на пръсти!
Лед изпръхнал от жарта...
Може Сатана да кръсти
с кръст изваян от страстта!

Любовта е опиат,
приказка, но без поука!
Листопад от звездопад,
недоучена наука,
порив, смърт, надежда, глад...

Върбан Димитров

От другата страна

 

Нели Господинова

 

Когато си отиваш ей така,
аз в стъпките ти лекичко се сгушвам,
но някак си след тази тишина
денят ме грабва, луд и непослушен...

И чудя се защо си се отбил,
защо отпиваш обичта на глътки,
защо света на две си поделил,
а крачиш сам по пътя неутъпкан?..

Дали и там, от другата страна
да се завърнеш, някой те очаква?..
Макар след теб да искам да летя -
аз виждам, че не бива да се случва...

Когато си отиваш ей така,
и в мислите си знаеш, че те чакам
аз грабвам тази наша тишина
моретата да разбунтувам в мрака

и да залея твоя двоен свят
и да измия всички недомлъвки...
...а може би те искам в друг живот,
затуй броя последните ти стъпки,

когато си отиваш ей така...
В усмивката ти тихо се стаявам,
прегръщам тази наша тишина -
последна глътка обич ти дарявам.

Декември

Готова съм за зимата. Да тръгваме.
(И вятърът танцува като луд.)
Най-хубави са винаги прегръдките,
когато сме замръзнали от студ...
Готова съм. Събрала съм багажа.
И сложих всичко най-необходимо.
Две-три слънца, от мрака да ни пазят,
и споменът, че лятото го има...
Ще взема малко хляб, но на трошици.
И не че с тебе ще изгубим пътя.
Но може би ще срещнем гладни птици,
които ще нахраним с обичта си...
Вода ще взема. Не че ожаднявам,
защото от целувките ти пия.
Но винаги ще помня, че душата ми
е буйна като морската стихия...
Ще взема сол. За да не се залъгваме,
че пътят ще е сладък като мед.
Готова съм за зимата. Да тръгваме.
И края на света ще мина. С теб.

Мира Дойчинова - irini

Не, не лъжат мъжете.Не лъжат.Те обичатдотам и така:щом достигнат средата на стълбата,все поглеждат надолу-от страхда не паднат от много високо,да не счупят я крак, я ръка.Не съдете ги толкова строго.Погледнете със милост към тяхУж са силният пол,а са слаби.Разпиляват се,търсят мига.Трябва силни жени да ги грабнат,да изстискат от тяхлюбовта.voda

НАПРЕД!Напред! Върви, гази, пъпли, фърчи!Но само не се спирай, не повръщай.Целта висока ли ти е - търчи.Напред, назади поглед не обръщай,Напред го насочи!Слова "кой знай", "не вярвам" и "не мога"из речника си смело избърши:ще можеш всичко - само се реши.В гърди зачуйш съмненье и тревога?Без жал ги задуши.Висок ли върха е и върл? Стигни го!Трънлив ли друма ти е? Тичай пак!Потокът бесен ли е - премини го!Непроходим ли е? Ти префръкни го -Мини на другий бряг.Ръцете не кръстосвай пред бедите.по-лют ли е врагът - пò мъж бъди!Упорний бой с упорство го води!Па ако паднеш, то със чест падни ти -по-харно - победи!Напред! Упорство, воля, вяра яка -тез сили правят чудеса, напред!Те дават подтикът на целий свет,печелят лаври верни на юнака,победата - навред! 

Иван ВазовСофия, 1899

На Игнажден

Полазиха ни грижи и тревоги.
И песимизъм дните ни вгорчи.
Мечтите ни – сираци босоноги –
във нас се взират с питащи очи.
Полазиха ни болести и вопли.
Издебнаха ни грапави беди.
Угаснаха усмивките ни топли,
и топлите ни мисли отпреди.
Полазиха ни разочарования,
проблеми и дилеми – цял керван.
Забравени са нежните сияния
и пътят ни е в сиво омотан.
Надяваме се Господ да ни пази.
И молим Му се пътят да е лек.
Кога, кажете ми, ще ни полази
един добър, достоен, чист Човек?

/Нина Чилиянска/

ГРИША ТРИФОНОВ

 

* * *Тя има срамежливи устни.Тя имасрамежливи устни,а не срамни.Понеже няманищо срамнов идеята на Бог за неяи малкотоостанал свят наоколо.Но няма какда сме в един живот.Аз могадва пъти да я целунапо усмивката,а тя – веднъж да ме погалипо смъртта.И толкоз.И няма време.И го няма времето.

Добрите хора

 

Добрите хора страдат неизбежно,усмивката им винаги е мила,дори прощават изневяра нежно,защото любят, любят с тиха сила.Добрите хора винаги ги мамят,утеха в добрината си намират.Когато за света ги вече няма,тогава ги желаят и разбират.Дамян Дамянов

Приличам на снега. Досущ съм като него.
Валя по теб. И после се топя.
А ти ме гледаш. Дълго, дълго гледаш
как се превръщам в мъничка сълза.
И галя миглите ти с нежни длани,
целувам бузата ти, като шепот.
Светът добива странни очертания,
когато го поглеждаш през сърцето ми.
Над белите пътеки пада мрак.
Валят звезди в косите ми и става тихо.
Аз съм сълза, снежинка и жена.
Докосвам устните ти. И заспивам.

caribiana

 

Не ме отлагай. Нямаш капка време
една любов на пътя да подминеш.
Животът свойта дажба ще си вземе.
Ще се усмихнем. И ще се разминем...
А после ще сме мигове пропуснати.
Какво изобщо е могло да бъде?...
Не ме отлагай. Измълчани чувства
звучат като измислена присъда...
Дали умея топло да прегръщам,
дали с едничък поглед съживявам?
Дали при теб безпътна ще се връщам,
и винаги в съня ти ще оставам?
Отложиш ли ме – как ще разбереш
дали съм скитница или съдба?
А времето? Не можеш да го спреш.
Но можеш да го скриеш в любовта...
И после няма как да се разминем,
защото всеки ще си е на мястото.
Отлагай бъдеще. Прескачай минало.
Единствено не се отлага щастие.

Мира Дойчинова - irini

 

Понякога съм тиха (като спомен),
невидима докосвам твоя сън,
а ти си и невинен, и виновен,
че твоя съм, но повече не съм.
Тогава съм и бледа (като восък)
от цялото това разнопосочие,
а някога бях палеща и боса,
и всеки миг превръщах в многоточие...
Ах, някога... Разливахме се в погледи,
премрежваше се нощното небе...
И днес изглежда толкова възможно,
но времето нашепва, че не е.
Понякога... Понякога съм същата -
онази шеметна причина да те има,
ухаеща на твоето прегръщане,
неутолима и неустоима...

 

Яна Вълчева

 

Видя се селото във чудо -събирам камъни в торбата!И обявиха ме за луда.Живея не по правилата!Не слагам зимнина в буркани.Почти не ям. Но пия водка!Прасе за Коледа не храня.Но храня седемнайсет котки!О, Боже! Не садя домати!И мога гладна да си легна!Но с тоя, що гората клатисе любя! Като за последно!Не гледам турски сериали.Наесен не мета листата.Обичам в тях да се търкалям!Защото мразя правилата!Ей на! Такава съм! От малка.И пея соло! Не във хора!Направо - пълна откачалка!Със камъните си говоря.Сълзи печеля!Битки губя.Изпращам залези печални...Нали ви казвам - чисто луда!!!Пази ме, Боже, от нормални...Гълъбина Митева

Когато чуждата земя те приютии ти даде това, което родната не иска,къде ще бъдеш по-щастлива ти -във новата, или във старата родина?Когато слънцето изгрява, и край тебе всичко толкова красиво и спокойно,ще идват мислите ти във объркан реди да направиш избор ще е невъзможно.Когато се завръщаш у дома,във оня дом, където детството ти мина,ще търсиш в спомените таз земя,където и тревите те познаваха.Но само бурените избуяли тами задушили крехката тревицаще бъдат господарите, а тище бъдеш гостенката от чужбина...Ще бързаш да се върнеш - там, далечкъдето чуждата сега те иска,и в своето завръщане ще разбереш,че щастието е където се почувстваш истинска.Райна Недялкова

Здравейте, Българи, в земи далечни,говорещи на всякакъв език...Нали на български мълчите вечер?И плачете със български сълзи...Честита Коледа! Добре ли спите?В небето чуждо как блестят звездите?Тъй топло ли, като над бащин праг?Не казвате. На български мълчите.И бягат мислите ви все назад...Назад... Към гробовете на бащите,където тихи свещи не горят...Назад... Към майките, които в здрачана коледната вечер са сами...Късмети слагат в българска погача,с надеждата за по-честити дни.Наздраве, Българи! Добре ли спите?Подаръците плачат под елхите.Витрините предколедно блестят.Дано да са достатъчно парите,спестени в емигрантска самота...И - преброени в есента на дните -да стигнат за поне една мечта...Гълъбина Митева

 

 

Обич за обич

 

Евтим Евтимов

 

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Вчера...

 

Мадлен Алгафари

 

Вчера ми предложиха света.
Отказах, само защото не ми го предлагаше ТИ.
А днес се моля на телефона да звънне,
дори само, за да ми кажеш, че няма да дойдеш.
Повече нямам какво да кажа.
Толкова е дълга изповедта на една просякиня,
на която вчера предложиха света.

 

 

От тебе, татко!От тебе се научих да се боря.От тебе, татко! Ти ми завещада крия мъж в чупливото си тялои да не падам никога на колена.От тебе се научих да се смеякогато до припадък ме боли.Животът, каза ми, по моему да изживеяи да преглъщам своите сълзи.Научи ме ръката си в юмрук да свивам,да стискам зъби и да отстоявампозиции и принципи човешки.Приятелите си да не предавам.И аз успях! Със воля се научих.Наричат ме " момичето кораво ".Не знае никой щом съм насамекак рухва умореното ми тяло.Приисква ми се да съм повече женаи някой моя гръб да пази.Не аз да съм водач, да правя път.А друг в непроходимото пред мен да гази....Добре, че ме научи да се боря!Аз като тебе, татко, днес обичам.По мъжки - безпардонно, безвъзмездно.Научих се на тебе да приличам!

 

Детелина Стефанова

 

Помниш ли ме?Зная, че ме помниш.Как ли се забравя тишина?Там, където някой те е стоплил,винаги ухае на тъга..Там, където някой те е чакалпътищата още те следят,опустяват гарите без влакове,нощите отказват да заспят...Страх те е навярно от сълзите ми-аз не плача. Аз съм светлина!Може би приличам на обичане,но съм само полъх на жена..Помниш ли? Усмивка, аромат,слънчево усещане за нежност...Другото е шепот в тишината,спомен някакъв... И още нещо...Яна Вълчева

Не готвиш, не подреждаш, не переш –
не ми е нужна тиха домакиня!
Надявам се за днес да избереш
онази рокля във небесно синьо,
обувките на белите цветя
и сребърните гривни от Мароко…
Сложи червило. Идва пролетта.
Прекрасна си! Направо си жестока!
Аз искам да се перча като лъв
със своята излъскана лъвица!
За другите мъже да бъдеш стръв,
но да си само моя!
Хубавица!
Такава те желая. Не с парцал.
Мъжете нямат нужда от слугиня.
Бъди красива! Всичко бих ти дал!
Но, моля те, не ставай домакиня!

 

Добромир Банев

 

Помни ме различна

Мъничко щура, дори неприлична,
заровена в своите чудни мечти.
Такава помни ме (от всички различна)
и вечно обичаща, с дълги коси...
С голяма Усмивка и винаги смела,
дете, преминаващо куп страхове.
Гоня мечтите съвсем отлетели
някъде в синьото безкрайно небе...
На облак се возя, раздавам Надежда
и гоня тъгата с вълшебна Дъга.
Живея живота- сама го подреждам,
отвътре ми свети, гори Любовта.
Вярвам в доброто и сляпо го следвам,
ранявам си често душата сама.
По пътя си бавничко с обич напредвам,
следвам пътека със знак "Любовта".

Десислава Церовска