*****Имам дъжд във зениците.И въздишки по миглите.Казах „сбогом” на птицитеи обикнах мъглите,уж е есен, какво пък,свикнах някак с тъгата,а пък зимата тропатихичко на вратата...Всичко чуждо изхвърлих,своето си оставих.Всяка обич си върнах.Болката я забравих.Имам дъжд във зеницитене защото съм плакала,а защото тъгите мидо една се изчакаха...И съвсем се измиха –да е чисто и ново.Виж, светът се усмихвалистопадно, отново.Всички цветни измислицисе стопяват сами.Имам дъжд във зениците.Не, не плача.Вали.Мира Дойчинова - irini

Не съм за твоята уста лъжица.

Безкрайно съжалявам, но не съм.

Не си ловецът за такава птица.

Не си петата за подобен трън.


Какво ли да ти кажа за утеха?

Че няма цял живот да ти горча?

Че няма да те мъча като ехо?

Че няма като белег да лича?


Не вярвам във утопия такава,

макар че ми се иска да греша.

Нали от допира до теб оставам

самата аз с нащърбена душа.

 

Надежда Захариева

 

Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа -
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.

Лежи и не мръдва - същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет...
Навярно, убила съм моя врабец -
от толкова чувства, мълчи ми повреден.

Купи ми за Коледа кошче с мечти -
купчинка от мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да си наплитам небето.

Не искам големи - не са ми по ръст
(джудже си останах дори и в мечтите).
Мечти за човече по-малко от пръст,
което на по-невъзможни налита.

Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно - не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то...
Надникна и свърши преди да премигна.

Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че ги няма, но тези избрах.
Нали не очакваш да ревна за кукла?

Радост Даскалова

 

Принцесата е страшно уморена.От грахови зърна. И от обувки.Не и достигат сили. Нито времеда чака принца със вълшебната целувка.И как да я събуди, като тяне спи изобщо. Вече сто години.По цели нощи вярва в чудеса.И вечно губи вярата си на разсъмване.Принцесата е уморена. До сълзи.Светът я плаши. Струва ѝ се лош.---Сега тя просто иска да заспи.Не я будете. Лека нощ.  carbiana

Износих я. Последната душа.Досущ, като подхвърлен чифт обувки.Сега съм много тиха. Не боля.Платила съм си питите нощувки.Спокойно ми е. Нямам друга смърт.И нищо не остана да ти давам.Ти вярваш ли, че Господ е добър?Единствено в смъртта се помъдрява.Не съм го виждала. Не смей да питаш.Минавам все при тебе да отседна.Нощувка само. Аз сега съм тиха .И честно да ти кажа адски бедна.Какво пък...ще вечеряме на свещи.Не си ли плащал този месец тока?Ще викнем и луната. Да се блещи.За сметките е минал вече срока.Донесла съм последната душица.Не, вземай ти, че аз съм вече пила.Дано не ме помислиш за светица.Спокойно ми е.Всичко съм платила.Николина Милева

Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми -
моята днес ще говори.
Никой дори не се е запитал
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
Горя до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да са щастливи!
Себе си слагам на края.
Дворът е пуст под моя прозорец,
с вятъра аз разговарям.
В мрака притичват сенки на хора.
Кой ще ме чуе, не зная.
Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да са щастливи!
Себе си слагам на края. 

М.Белчев

КАМЪК

web

Остаряват хора и дървета; 
падат дни, нощи, листа и дъжд; 
неизменен в есента и летото, 
камък, ти стоиш все същ!

Нямаш нито жили, нито нерви, 
нямаш нашата злочеста плът. 
Съвестта и хилядите червеи 
никога не те гризат.

Ти не си изпитвал още жаждата 
от която почват вси беди: 
не грешиш ти никога: не раждаш, 
пък и сам си нероден.

Ти си свят. Не затова ли некога 
в огнените стари векове 
от гранит и мрамор е човекът 
ваял свойте богове?

Алена искра, от теб изтръгната, 
камък, истината в теб прозрях: 
вечно и светò е само мъртвото, 
живото живее в грях. 

 

1927 г . 

Ще приседнеш ли до мен, когатоутре хората с езиците си злибезмилостно започнат да ме хапяти по мене хвърлят клетви и вини?Ще се усмихнеш ли на думите им тежки,за да ме научиш да се смея с теб?Дори добрите понякога са грешни,щом веднъж са стъпили на тънък лед.Ще стиснеш ли ръката ми, когатобезсилна се окаже моята ръка?И с топлата си ласка като вятър,ще ме погалиш ли, да се свестя?Ще ми бъдеш ли приятел в дните тежки,за да съм приятел твой, завинаги и аз?Приятелството ти, най–хубавото нещо,желая повече от влюбване и страст.Сияна Георгиева

Сбогом приятели

 

Лош човек ли съм аз,

че забравихте моето бъдеще?

В паметта си зачеркнахте

всичко изпято до днес.

Закъснях може би

за последната среща със Дявола,

на която решехте,

че нямате нужда от мен.

 

Как да мъкна чувал

с мръсни дрехи и всякакви спомени,

без да имам до себе си рамо

на някой по-честен човек?

Проверих колко лева

отдавна съм скътал в джобовете

и разбрах, че не стигат да купя

жените ви с тях.

 

Мои бивши и всякакви някакви

мъжки приятели,

нецелунали нож, пистолет,

даже кръст и заспала вина,

моят гръб ще ви вдига от сън

по-добре и от Дявола.

Като сянка в стената

ще бъда разплата за вас.

 

Много сълзи изпях,

но трохите, които ми давахте,

не нахраниха моята гърбава,

нежна, ранима душа.

Риголето бях аз много дълго

и шут бях, и плаках.

И сега бих могъл,

но не искам да ставам палач.

 

Михаил Белчев

 

 

Във мен живеят точно три жени
и не отстъпва никоя на йота.
Едната шепне тихичко: " Падни !
Покорните са най-добре в живота."
А втората , настръхнала за бой,
плете въже от тънките ми вени
и драска нощем хищният й вой:
" Жените не застават на колéне !"
И третата… ах ! в този свят суров
така умело сваля всяка броня
и ме разлиства с толкова любов,
че и насън не ще да я прогоня…
Обичам си ги ! И не ме е яд
душата ми да ползват за постеля.
Но някой хубав ден на Оня свят
се чудя Господ как ще ги разделя…

Ники Комедвенска

 

Писмо до Дядо Коледа

Не съм ти писала така отдавна...
Пораснах май. (Така ли ми се струва?)
И ти навярно си ме позабравил.
(Понякога все още те сънувам...)
Не съм дете от цяла вечност сякаш,
но помня като да било е вчера –
в подаръците скрити под елхата
мечтите си все бързах да намеря...
И топлите копнежи на камината...
И сладките с ванилия на мама...
И как се изтъркаляха годините...
Е, вече съм достатъчно голяма –
подаръци не искам. Не това
съм седнала в писмото да ти пиша.
И сигурно учуден си сега,
че как така не пожелавам нищо?
Ти много от живота ми пропусна,
а може би неволно те надраснах,
но тук, сега, аз няма да те пусна
със цялото ти белоснежно щастие –
усмивките ще бъдат от сърце,
и още много купища надежда,
и ето, че и моето дете
във твоите вълшебства се оглежда...
Не искам друго. И ми стига даже
следите ти да виждам всяка зима.
А всъщност исках само да ти кажа:
Щастлива съм! И нека да те има...

irini

 

Аз съм мъжко момиче!
Мога в нощите да си легна сама.
Под дъжда много често съм тичала
с пълни чанти и мокри крака.
Аз съм мъжко момиче – не отричам.
Боря всеки ден, смело – с гърди.
Милиметри – минути, години
Аз съм мъжко момиче – за Бога….
И вратите отварям със крак
и цигара си паля в движение,
аз съм мъжко момиче! Че как…
Не, не ме съжалявай изобщо.
Няма смисъл… Нормално – съдби!
Да, разбирам – раздвоен си и тежко е…
Тя е нежна…
Аз съм мъжко момиче – върви!

Маргало

 

Малките неща...

Безкрайно благодарна съм на Бога
не за пари, късмет и красота,
а за това, че с Божа помощ мога
да съм щастлива с малките неща.
Опива ме ухание на цвете
вълнува ме осанка на дърво,
неказаните думи на ръцете,
които ме докосват със добро.
Един изпълнен с благодарност поглед,
една красива песен за любов,
един заслон в снега с дърва за огрев,
молитва за кураж във пътя нов.
Безкрайно благодарна съм на Бога,
че усет ми е дал за красота
и с нея пребогата съм щом мога,
да я намеря в малките неща.

Жива Кюлджиева

Мой си е, сине, и тежкият кръстда те науча на доблест.Да те извая от дух. От душа и от пръст,за да си Богу и себе - достоен.В едно те заклевам. В едно. И сега.Жена не разплаквай, която обича.Мъжът не оставя сълзи зад гърба.Мъжът е достоен. Дори необичащ.Мерзавецът бяга, но ти остани.Бъди по-голям от страха и вината.Глупакът мълчи, ала ти говори.Така че след теб светлина да остава.Така че след теб да пониква трева.Така че след теб някой друг да обичат.Дори необичащ, целувай ръка.Че всяко сърце е от Бог. И е живо.Мария Лалева

ПианоИзсвири ми река с евкалиптови хора!Изсвири ми гласа на бездомен елен!Изсвири ми платната на тръгващ си кораб!Изсвири ми безкрая на синьото в мен!Изсвири ми очите на всичките сови!Изсвири ми цъфтежа на ранен синчец!Изсвири ми неделя с отворен прозорец!Изсвири ми звездите и Малкия принц!Изсвири ми море, без което не мога!Изсвири ми ръце на танцуващ дервиш!Изсвири ми мълчание, колкото облак!Изсвири ми душата на черен клавиш!Изсвири ми най-босите стъпки по плажа!Изсвири ми надежда за утрешен ден!Изсвири ми любов, след която се плаче!Изсвири ми гора със зелени криле!Изсвири ми тъгата, небето, мъглите!Изсвири ми сезоните! Можеш, нали?Изсвири ми лилавия сън на тревите!Изсвири ми глухарче, което не спи!Селвер

В шепота на ветровете

Аз съм в хилядите ветрове които веят,
Аз съм тихо сипещия сняг,
Аз съм нежно падащия дъжд,
Аз съм полето зреещи жита, 

Аз съм утрешната мъгла,
Аз съм в изящно кръжащите птичи ята,
Аз съм сиянието на звездите през ноща,
Аз съм във цъвтящите цветя,

В самотата на тихата стая
и в песните на пойните птици,
навсякъде ще ме намериш!
Просто отвори сърцето си за Мен! 

 

 Хьо-Джин Ним (Корея)

простоКакво му трябва на човека?Дарена му от ближен риза,една разкаляна пътекасъс стъпките на някой близък.Един пакет лютив тютюни огънче: да не замръзне,половин препечен чер самун,минута отдих посред бързане,усмивка бегла от любим,две думи много отдалечепреди вовеки да заспинетрайната му (не)човечност.Едно дърво, едно детеи стих, удавил тишината.Молитва да му прочетеедин тих дъжд. Една познатаи топла галеща ръка.Един стрък слънце посред зима.Един ден, изживян така,че да си струва, че го има.И залез, с някой премълчан.Докосване. Прегръдка. Цвете.Миг време, за да стигне там,където води го сърцето.И шепа, малка шепа пръсточите му да се затворят.И после хикс. И после кръст.И тъмни погледи нагоре.Какво ми трябва и на мен?Една хипертонична криза:бездъх, тунел.. и съм спасенав прегръдката на някой близък..

 

E.Денева

Декември ме превръща в сняг.
Не ме прегръщай!
Искам да съм зима!
Искам жива тази топлина
и вярата, че утре ще ме има.
(В духа на светлината и надеждата.)
И аромата на канела нека се топи.
По устните ми, като цвят от вино.
В такива нощи няма място за сълзи,
искам само да съм силна.
Декември ме превръща в чудо,
което знам, че непременно ще се случи.
Не ме сънувай! Мен ме има!
В усмивката на следващото утре!

 

Десислава Наумова

 

ПОТЪВАТ В ТЪМНОТО КАТО СЪРНИ…Потъват в тъмното като сърни.

И делници, и празници среднощни…И си отглеждаме без съд вини.

За да окапем без сърца из пошлото.Това е свикване със птичи грак.

Да се въртиш сред кръгови пространства.Неизтребима болест, смъртен знак…

Да си човек, е скръбно постоянство.Да си човек е повече от кръст.

На кръста се умира някак бързо.А вярващите сочат нямо с пръст.

И към Душа душите си привързват.Блажени - всичките ни земни дни.

Потъват в тъмното като кошути.Ще слезе Бог, не грях да ни вмени.

Да преобърне в кръстове минутите…Илко Илиев

Общувам с тишината

 

Владимир Висоцки

 

Общувам с тишината,

страхливо свел глава,

за смешното в нещата

се ровя в паметта,

 

а докторите ахнали:

„Как? Шестстотин на екс!”

От смях ли е, от страх ли е,

но взе да ме тресе.

 

В морето станах капка,

във филма - кадър ням.

Заключиха вратата,

но пак се смея сам.

 

И спомени кръжат край мен -

комари на рояк

До ужас съм развеселен

и ужасен до смях.

 

Виденията плашат ме

с гигантския си бой:

ту с тая, ту с оная съм...

За смях... или за вой.

 

Аз здрав съм като бик - не спя,

витая тук и там

до неприличие разсмян,

сега ще влязат - знам.

 

Халатът пише с молив,

изви се - бял, крилат...

„Какво се смейте толкоз?” -

ме пита тоз халат.

 

Ухилен до ушите бях,

в креват се проснах аз -

„Природата на моя смях

неясна е за вас”.

 

В живота си до буква

аз „щъ” съм, да речем.

През лятото оттука

си тръгвам в плащ червен.

 

С ръка ще се захвана аз

за буквичката „я”,

ще ви подразня в края аз,

че още ще стоя.

 

С мен гънките се смеят

на аления плащ.

„Край! Питото - платено!” -

аз въобще се смях.

 

За смях съм аз в гол вид или

глава поливащ с тас,

ако сте се обидили,

не съм виновен аз.

 

Ни болести ми пречат,

ни тежък махмурлук!

И все до смях ми беше

на мен за всичко тук.

 

Часовниците тихичко,

тиктакаха: тик-так...

Вий скришничко хихикахте,

а аз на глас се смях.

 

Дума

 

Александър Геров

 

"Обичам те".

Трудна дума.

Тежка дума.

Голяма дума.

Рискована дума!...

- И за произнасяне.

- И за възпримане.

Като мислиш за мен, си представяй пустиня, в която
под последната дюна набъбват сълзите на ручей,
куха суха пчела, прелетяла възможното лято,
с вледенено хоботче прашец от снежинките смуче,
ураган, метнал прашни чаршафи и духнал в небето,
мокро коте, което сънува, че вече е птиче
и гнездо със светулка на дъното - нощем да свети...
Или тъмната струйка кафе, очертала момиче...
Направи този жест - измисли ме с плитки катранени
с доверчиви зеници, които се учат да питат,
дай ми циганска баница, намажи ми със слюнка раните,
запали като празнични свещи край пътя липите...
Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютър
или мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят.
Той е сънят, в който само за кратко се лутам.
Само за кратко - додето ме сепне прибоят.
Затова, като мислиш за мен, си представяй чайка -
спи в камънака солен, в синевата живее
и сама си е път, и гнездо, и яйце, и майка,
а когато пищи, се заслушай - всъщност пее.
Като мислиш за мен... По-добре не мисли горчиво.
Слез на някоя схлупена гара и поръчай кафе със сметана,
почерпи цигането - така безпричинно щастливо...
Аз не зная кой влак да изпусна и кой да хвана.

Николай Дойнов

От обичНе ми е във кръвта да бъда лоша.Дори и да ме спъне някой с крак,а друг да ми забие два-три ножа,аз пак ще съм добра. И пак, и пак...И не от глупост, Господи, от обичкъм онзи, който мисли, че със злов капаните си може да ме вкопчи.Когато му отвърна със добро,в душата му надежда ще посея.Тя може да порасне до любов,в която да повярва не е смеел,защото някой друг е бил суровкъм грешките му. Не е бил обичан.Израснал сред омраза и лъжи...Но види ли, че някой е различен -добрата му страна ще натежи.Аз шансът му не мога да погубя,защото шансът често е един.И сто пъти животът да ме удря,аз знам - добрият е непобедим.Васка Мадарова

Добро утро, Ден!

Добро утро, Ден!

Пак те дочаках,

макар и решен

да остана във мрака.

Добро утро, Ден!

С илюзии нови

и с край предрешен -

болящи окови.

Добро утро, Ден!

Бъди ми последен!

Веч не идвай при мен!

Аз не съм ти потребен.

Добро утро, Ден!

Ако утре ме няма,

пий едно и за мен

и речи "Няма драма."

Пък натам продължи,

дето малки главици

тихо, кротичко спят -

мойте мили дечица.

Не пропускай, ти, Ден,

всяка сутрин да идваш,

да им носиш от мен

усмивка щастлива.

Не забравяй, ти, Ден,

вечер щом си отиваш,

да им пееш от мен

песен сладка, приспивна.

И... бъди добър с тях, Ден!