когатоискам да ми е тихо ...запълвам вените си с Музиказа да заглуша Тишината в себе сиза да спра течението на Думитеза да спра да пиша SOS по пясъказа да спра да се движапо хребетите на желанието сида заспя до умората ти(отляво)за да спра очите сида търсят(Теб)във всеки гръбвъв всяка походкавъв всяко дихание ...Ти! знаеш ...мога да те позная навсякъдесамо по стъпките тии мислитекоито оставяш след себе Си.(очите ми не знаят)Тогава!изчезвам ...съм Никъде ...съм Никой ...в тълпата ...като на 'онази' гара, ("Mr.Nobody")гарите, Mr. N. са самотни местакрай мене ...стъпки на хора - забързани, провлаченивесели, ситни, едри, тежки, тихи ...стъпкистъпкидвижениеритъмвихри от цветове ... от ароматихоранякакви всякакви никаквии просто хора(тук там проблясват Човеци)стрелките на часовника се въртятвсе по-бързо и по-бързо(ненавиждам часовници които поКАЗВАТ!!!)Времената текат в различни посоки(моите също...)и аз Там, Тогава!Път без знаци по него(липса на територия)застинала...едновременноЦентър и Периферияанонимна...(НЕ)аз ...изатворен прозорец(освен за онова, което ми е)Тогава!когато искам да ми е тихо...рисувам буквите Ти! Върху пулса Си.само...А...T

Морето!Най-голямото събитие!Как ме издига към върха си - целияотново ме зазижда във кристала си.В блестящото съжителство със люспитена рибите - с крилете на комарите...(Как ми тежаха дрехите - и тялото,зазидано във паметта ми... Името.)След оскърбителното, страшното във навикада се живее - приеми ме!Никогааз няма да те принизя до своитепечални средства за очовечаване.Аз ще живея с теб, тъй както рибите,за да си върна детското довериев ръцете си, в нозете си. Прекрасно е,че си голямо. Може би единственоси вярно ти във строгата абстракцияна картите... В най-мътните ми спомени.Как въздухът изгаряше хрилете ми,и перките ми блъскаха дърветата.И люспите ми падаха по пясъкахилядолетия преди сълзите ми...Море - и най-интимното движение(с което се съблече пред очите мии се венча със въздуха... Ноември е.Сезонът на легендите и чашите.)Ти смъкна най-драстично цветовете си -по-голо и по-истинско от въздухасе извиси срещу ми... А делфините?А тяхното грегорианско пеенена старогръцки? О, море на изгрева.Море на вечерта - и полунощите,опитомено в толкова пристанища.Върни ми и хрилете ти, и перките,и радостта ми от живота в твоетопространство, светлина...А хоризонтитекак бягаха на пръсти по вълните ти.Поети и моряци - в отчаяниете гледаха - голямото събитиев живота ни и може би единствено...Прекрасно съчетание на толкованесъвместими елементи - кончета,актинии съзвездия и гларси...На пясъците - пеещата струяна бившите скали... Но невъзможно еда продължа по ръста ти със думите.Ще спра за да живея аз -сълза съм азот скулите ти - тръгнала към устните.

 

Христо Фотев 

 

***********************************

 

Едно са и морето, и любовта, уви;морето е горчиво и любовта – горчива,морето крие бездни, и тя ни в бездни срива,и в двете вият бури над нашите глави.

А който от водата се плаши и вървивсе по брега, и който не знае страст ревниваи от любов ранена, гръдта му не кърви –ни буря ги връхлита, ни давят се такива.

Морето, то е люлка на любовта; макар иизлязла от водата, разпалва тя пожари,но огън като тоя с вода не се гаси.

Щом не гаси пожара на любовта водата,как оня пламък, който разпали ти самата,да угася в морето на моите сълзи.

 

Пиер дьо МАРБЬОФ 

Редактирано 16 януари 201412 г. от Гост (преглед на промените)

Ескимосът от южната улица

 

"... седем думи за сняг. И една за любов."Филип КабакянАз - ескимосът от южната улицаимам няколко думи за обич - то сняг не вали.Само дъжд сипе днес във гнездата обруленисвоите обли сребристи стрели.Имам "мама". Ала упорито мълча пред децата ни.И по тях сричам "слънце" и много "добро".Добро утро от ескимоса, който нощем се мятавъв жаравата сънна на своето горещо легло.Имам няколко думи за обич. Но важен е смисълът.Щом олекне, започва в очите ми да тежи.И сърцето ми става иглу, от лавина затиснато.И полярната нощ червенее и в ушите жужи.Аз - ескимосът от южната улицаупорито под двестата кожи надеждата пазя.И ако онемея сред бялата пустош, ще чуетедве-три думи за обич. И нито една за омраза.

 

E. Денева

Редактирано 16 януари 201412 г. от Уиш... (преглед на промените)

МАЛКА КИБРИТОПРОДАВАЧКА

Спряла под навесите порутени
докосни надеждата ми в миг
с клечиците - празнично барутени
за живота пъстро многолик.

Усмихни зениците си бисерни.
Чипоноска, тръгнала на бал.
Тази вечер нека сме написани
в приказка, родена от кристал.

Аз съм онзи странник, непознатият,
който чуден стих ще ти дари.
Искам само твоята симпатия -
огънче в ръцете ти добри.

И усмивка, грейнала в луничките -
месечина сред звезди от смях.
Извади кибритите си, всичките!
Нека пламнем приказно от тях!

Нека ни издигне горе вятърът!
Стар чудатко с шепнещи ръце!
Да огънем влюбени екватора
в огнено красиво сърчице!

След вълшебства, смаяни от лутане,
да те върна в дрезгавия здрач,
спряла под навесите порутени
с клечици за тихия ми плач.

Ясен Ведрин

 

Кучка съм! Така ми се харесва!
Казвам истината във очите,
колкото и да боли - по-честно е.
С риск мнозина да са ми сърдити.
Кучка съм! Светица съм и грешна.
Слабите умират да ме хулят -
отдалече, подло, безуспешно.
Орехите с камъни се брулят.
Кучка съм! Но вярна за приятели -
истинските, без да се преструват!
Безкомпромисна съм трайно за предатели -
спират в моя свят да съществуват!

Мая Попова

 

Благодаря ти,че те има
в живота ми,в сърцето и душата.
Че любовта ти е неповторима,
че ти прогони самотата.
Благодаря за всеки миг вълшебен,
за всяка малка радост споделена,
защото правиш пътя ми...неземен,
защото ти си моята вселена.
И колкото и трудно с мен да става,
и колкото и пътят да завива,
щом си до мен,ще победя накрая..
Благодаря ти обич,че те има!

Ана-Мария Сапунджиева

Не трябва да те търся...

 

Дамян Дамянов

 

Не трябва да те търся. Няма! 
Не бива да те виждам. Няма! 
Не можеш да ме любиш. Няма! 
Завинаги от теб ще си отида. 
Ще се превърна в сянка - невидимка. 
И цял в мълчание ще се зазидам! 
Но само, само да не те обичам - 
това не мога да ти обещая!... 
И страшното тогава ще настъпи: 
останала съвсем, съвсем без мене, 
без мойте тромави и тежки стъпки, 
без моя поглед, без гласа ми дрезгав, 
без моята любов, така безкрайна, 
ти цялата във студ ще се загърнеш, 
от себе си сама ще се уплашиш. 
И пак във всичко ще ме преоткриваш: 
ръцете ми - в прегръщащия вятър, 
очите ми - в звездите дето падат, 
гласа ми дрезгав - в тишината мъртва, 
а любовта ми - в цялото пространство. 
Когато се уплашиш, ме извикай! 
Където да съм, твоя глас ще чуя, 
защото все ще слушам тишината... 
Ако е късно, о, ако е късно, 
отдън земята жив аз ще изляза, 
ще тръгна с ветровете, със звездите, 
със тишината, с цялата вселена, 
със всичко, от което съм направен. 
Ако не аз, то моята мечта.

Здравей

Пише ти една умна жена.
Писала ли ти е някога умна жена?
Името ти?
Нека оставим имената настрана.
Любим или съпруг,
приятел или непознат-
това е,
което има значение.
Не се страхувам да споделя
мислите си с теб.
Но и не вярвам-
че ако го направя-
те ще стигнат до теб,
и твоя свят.
А твоя свят-твоят Запад,...
е обезценил думите,
опитомил е мечтите,
и пет пари не дава
за чуствата и мислите на жените.
Докато плащаме
със секс за любовта,
забравяме да живеем в телата си.
Когато консумираме
секс без любов,обезлюдяваме душите си.
Жените от рекламите, от клишетата,
и от кутийте за еднократна употреба-
не говорят за чуства.
А аз искам да говоря-
за свободата си,
защото свободата ми е изградена
върху разбитите парчета
на семейстото ми.
Не приемай думите ми като обвинение.
Аз самата неискам
да виждам в теб мъжете,
-които ме изоставиха,
-които ме излъгаха,
-които ме предадоха.
Аз пиша,
но не знам дали стената,
която лежи между нас има отворена врата.
И ако има дали ще я намеря.
Незнам защо са нужни
на твоя свят стени,които да рзделят
мъжете и жените.
Има райска градина,
вярваш ли ми?
Тя е тук и сега.
Само трябва да я населим.
Не се дразни от мен.
От това,че съм умна.
Не бих се преструвала на глупава,
за да ти се харесам.
Не се страхувай от мен.
От това,че съм силна.
Не бих се преструвала на слаба,
за да ти се харесам.
Истинските неща нямат нужда от маски,
а само от голотата си.
ДО ТЕБ В ЛЕГЛОТО АЗ СЪМ ЖЕНА!
И нима не бяхме изгонени
от райската градина заради това?

Помогни ми!
Искам да спра!

Искам да спра да живея
в подножието на стените на страха,
погребана в зидовете на миналото,
балансираща върху погранични линий,
с барутни погреби от неизживяна любов.
Искам да те изживея.
До последната клетка на тялото ти.
До най-дълбоките бездни в душата ти.

Искам да се излекувам от
генерализацийте.
Да ослепея от падаща звезда
и когато възвърна зрението си,
да видя Първо Теб,
и само теб!
И ти ще бъдеш моят свят.
Ще те населя с косите си,със смеха си
със смеха си,
с топлината на тялото си,
с парфюмите,дантеленото бельо,
обувките на висок ток и с поезията си.
И аз ще бъда твоя свят,
макар да съм толкова малка,
че се побирам в ръцете ти...

Наречи ме
любима,съпруга,
приятелка,непозната...
Само това има значение.
Не имената.
Няма значение дали ме разбираш.

Умната жена,
която говори на своя собствен език,
не очаква да бъде разбрана
от мъжката логика.
А не ти ли казах в началото,
че аз съм

ЕДНА УМНА ЖЕНА?

автор: Ваня Кирицова
из ,,Писма от тигана''

136 години от рождението на Яворов. Поклон!

ПЛОЩАДВъзрастта ми е просто такава.Да ти казвам болезнени истини.Да съм остра, когато съм права.Да руша и до дъно да чистя.Всеки фалш е без място до стола ми.Не подавам ръка на лисиците.И не вярвам, когато ме милватхора вместо с длан, с ръкавици...Не се срамувам да се събличам.Да признавам на глас, че обичам.Това нещо "живот" се живее.Вече няма какво да го сричам.Само смелите могат да искатда ги има в моето време.Ти за къде си събираш вещи,и пари, и коли, и проблеми?За къде...Само колко си смешен!А душицата... как си затворил.Като пиеш кафе със двукракида не мислиш, че си човек сред хората.Нямам право така да те съдя.Но ще ти кажа: до мен не се спирай!Като те гледам такъв влюбен в себе синаправо ми се умира!...Биляна Попова

Господарю мой, Пише ти една глупава жена. Писала ли ти е някога глупава жена? Името ми? Нека оставим имената настрана. Рания или Зейнеб Хинд или Хафа Най-глупавото нещо, което носим, Господарю мой – са имената. Господарю мой: Страхувам се да споделя мислите си с теб. Страхувам се – че ако го направя - небесата ще се запалят, защото твоят Изток, мой скъпи Господарю, конфискува сините букви, конфискува мечтите от ковчежетата за бижута на жените, практикува потискане на чувствата на жените, Използва ножове… И брадви… Вместо думи за жените. Посича пролетта и страстите, и черните плитки. И твоят Изток, скъпи Господарю, извайва своята изящна корона от черепите на жени. Не ме кори, Господарю, ако написаното от мен е неправилно, защото аз пиша, а от другата страна на вратата ми има изваден меч, а отвън се чува воят на вятъра и на кучетата. Господарю Мой! Антар ал Абис е зад вратата ми! Той ще ме заколи, ако види писмото ми. Ще отсече главата ми, ако ме чуе да говоря за моето мъчение. Ще отсече главата ми, ако види колко прозрачни за дрехите ми. Защото твоят Изток, мой скъпи Господарю, обгражда жените с копия. И твоят Изток, мой скъпи Господарю, издига мъжете и ги прави Пророци, а жените погребва в прахта. Не се гневи от мен! Мой скъпи господарю, от тези мои думи, не се гневи. Ако сега си позволявам да изрека задушаваното с векове. Ако си позволявам да отворя съзнанието си. Ако избягам… от стените на харема. Ако се разбунтувам срещу смъртта си… Срещу гроба си и срещу корените си… Срещу тази гигантска кланица… Не се гневи, мой скъпи Господарю, когато ти разкривам чувствата си, защото мъжът от Изтока не се интересува от поезията на чувствата. Мъжът от Изтока – прости ми грубостта – не разбира жените, освен в постелята. Прости ми, Господарю мой – ако съм обидила кралството на Мъжете, защото в голямата литература – литературата на мъжете - любовта винаги е отредена на мъжете… А секса се продава като наркотик. Безумна измислица е свободата на жените в нашите страни, защото няма друга свобода освен свободата на мъжете. Господарю мой, Наречи ме както искаш. За мен няма значение: Плиткоумна… Глупава… Луда … Ограничена. За мен това е без значение… Защото жената, която описва своите мисли с логиката на Мъжете е наричана глупава жена, А не ти ли казах в самото начало, че аз съм една глупава жена?  

автор: Ваня Кирицова из ,,Писма от тигана''

 

Хубаво е всичко да свършва навреме –
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано –
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши…
Не ме докосвай никога без обич.

Станка Пенчева

 

Не знаеш колко шутове разсмяхи колко черни дяволи разплаках.И колко клоуна умираха от страхда не надяна маската им в мрака.Не знаеш с колко блудници опях смърттана светлите им бели мисли/И колко пъти с демоните в смяхубивахме копнежи неразлистени.Не знаеш в колко Юди преоткрихнай- честното смирено разкаяние.На колко Клавдиевци театъра простих.Сега разбираш лизащо не плача...Мария Лалева

Линее нашто поколеньенавред застой, убийствен мраз;ни топъл луч, ни вдъхновенье  не пада върху нас.  Къде вървим, не мислим твърде,посока няма в наший път,спокойно бият тесни гърди,кога от злоба не кипът. Стресни се, племе закъсняло!Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!След теб потомство иде цяло -какво ще да му завещайш?  Ил твоят път се веч изравни?Ил нямаш други ти съдби?Ил нямаш ти задачи славнии цяло бъдеще с борби?Недей оставя, мили боже,без лампа твоя свет олтар,без химна твоето подножье,без вяра живата си твар!Недей оставя без звездицаморяка, в нощний мрак остал,без утро мъничката птица,народите - без идеал.Иван Вазов

Приятелю, във тази празна нощ,
когато световете се разбиват
на пух и прах във моето легло,
аз дишам болка, за да я будувам.
Издишвам вятър. Хладно и вина,
прелива изпод всяка тясна клетка.
Изпращам непораснала мечта…
Разделям се на пръсти с’ щипка „светло“
Изплашена съм. Може ли при теб,
за миг да поостана, час – минута?
Пресичам си мъглите със сърце,
трапчива съм и някак страшно глуха.
Приятелю, във тази празна нощ,
стените ме приклещват и под прицел
вървя към теб…
Дано е за добро,
не ме отричай…
Моля те – обичай ме…

Маргало

 

На един делфинДелфините целуват без да знаят,дали си цял отвътре или не.Дали е истински безкраят.Дали ги има дивите коне.Делфините целуват без да питат:"Защо е тъжно в твоите очи?".Не ровят в нежностите, скритив лилавите ти дълбини.Делфините целуват без да искатлюбов до гроб.Едната им душа е птица.А синьото е техен дом.Делфините целуват като облак.Минавайки през теб.Обичат те със устни. Много.Обичат без ръце.Когато ми е пълнолунно,дочувам синия им смях.Делфините целуват безусловно.Човеците не можем като тях.Селвер

Не, няма да ти спазвам правилата.
Кога да мразя, колко да обичам?
Кои са врагове, кои приятели?
Кои да са зачеркнати с различие?
Кога светът да бъде много сложен.
Кога да нямам даже хляб на масата.
Кога да ме боли до невъзможност.
Кога да отрека и чудесата.
И колко от мечтите са приемливи.
А другите? В отдел за рециклиране.
Родили сме се от едно безвремие,
което тук му казваме умиране...
Но ето, че съм жива и те дишам,
Живот, и всеки дъх ми е обичане.
Не ми поставяй граници излишни.
Човек е синоним на безграничност.
И знаеш ли, че шепотът в душата ми
все още не е трайно заглушен.
Не, няма да ти спазвам правилата.
Не са били написани от мен.

irini

 

На изпроводяк

С ръце, треперещи от старостта
и от вълнение, че пак си тръгвам
подава баба китчица цветя,
сълзи в очите бърше тихомълком.
Сполай ти, чеде, че намина
и тази зима да ме видиш.
На, носи ги тез цветя,
дано миришат и в чужбина.
Дано ти пазят топличко в сърцето,
когато си ми болно, уморено.
Дано ти носят спомена, където
в ръцете мои спеше притаено.
Дано са на късмет кокичетата, бабо -
отвръщам, а сърцето ме боли.
Защото осъзнавам, че едва ли
догодина ще се видим с теб, нали?
Ръце целувам ти, ръце на чернозема.
Орали, плели, бърсали сълзи.
Деца отгледали. Деца съдбата взема,
ала за внуче, казва баба - най-боли.
Остани със здраве, мила бабо,
остани на пътя с чакащи очи.
Дано децата твои да се върнат
при таз земя, която ги роди.
Тогава ще запеят калдъръмите.
Кокичета ще цъфнат и през май.
Тогава бабо, в твоята градина
цветя ще има. И мене ще ме има, знай.

/galia.k/

Вече не ми се бърза за никъде.Бързах достатъчно. Да се родя, да обичам...И пропуснах толкова много мигове –ей така – в непрекъснато тичане...И прескочих толкова много вечности.... Почти безкрайни са били, вероятно.Цялата ми необятна човечност –сега си я искам обратно.Вече не ми се бърза за никъде.Бавно пристъпвам. Оглеждам се.Толкова много забързаност... Стига ми.Слизам на гара „Надежда”...За какво беше цялото тичане?Никой не може да хване времето...Време има за всичко. И за обичане.Всъщност, най-вече за него...irini

Колко пъти ти казах - живея високо.
Всеки облак е мой. И всяка звезда.
Нямам време изгубено. И нямам посоки.
Нямам глупави мисли...
Имам крила !
Имам табун от коне - еднорози.
Имам измислици. Цял гардероб !
Имам пясъчни замъци. И изгреви в розово.
И съм Слънце опалващо...
И съм летен потоп...
Колко пъти ти казах...Душа - любопитница
как да вържа на тази Земя ?
Все ме дърпа нагоре...Викат ме птиците.
Нямам време за губене.
Имам крила !

 

 

caribiana

 

Валентин Дишев

 

***

Да си игра

за нечие въображение;

да изучава

плавните ти описания;

да нищи

липсите и ги допълва;

да пише

собствената монография;

да идва

и си тръгва – при живота си...

Това осмисля

тленния ти

сън...

папирус, ако си.

Ако ли не – не дишай.

ВМЕСТО АВТОБИОГРАФИЯ
 

Не съм вода ненапита -
сега съм пенлива река
и ми е тясно коритото,
в което отколе тека.
Не съм срамежливото пламъче
на скромен, домашен уют -
искрите така се разпалиха,
че в буйни огньове горят.
Не съм ароматното цвете -
украса за мъжки ревер.
Показвам си остро бодлите.
Внимавай преди да береш
божури от моите устни,
иглики от мойте очи!
Когато във Рая те пусна,
яж ябълки и си мълчи!
 

Елица ВИДЕНОВА