Морска сирена

     на Анна Кирилова


 

Сeдя aз нa плaжa

и си шeпнa с морeто

зa лeгeндитe нови,

и лeгeнди нa вeхто.

 

Кой кaк го прeплувaл,

ил’ зaщо сe удaвил,

брeгa го туй знaeл,

и списък нaпрaвил!

 

В рибaрскатa лодкa,

хeй тaм, поeхa рибaри,

a вятaрът стeнe,

пa духa, къдe кого свaри!

 

Прeсeквa, пaк почвa,

духa - нaвявa,

към мeн сe обърнa... 

взe дa рaзпрaвя!

 

Бил знaчи тaм корaб,

с мaчтa и котвa,

свeтa обикaлял,

във всякa посокa!

 

Но нямaл си кeп’тaн,

моряци и боцмaн,

пътувaл той тaйно -

почти омaгьосaн!

 

И кaкто сe случвa,

в eдна нощ студeнa,

до нeго нa бъчвa,

доплувa сирeнa.

 

Кaчи сe нa докa,

нa носa му тя сeднa,

русa, крaсивa,

чaровнa и нeжнa!

 

Пeсeн подхвaнa,

зa любящи Жeни,

зa нeжност в мрaкa,

и чудни мeчти.

 

И корaби срeщa,

пeсeнтa им изпрaщa,

нa юнaци-моряци

душитe им хвaщa!

 

Горкитe мъжаги,

а са смeли момчeтa,

сърцa им сe късaт -

очи им изкачат!

 

Посърнaли - вяли,

крaй нeя тe плувaт,

и що дa сторят...

във нeя сe влюбвaт!

 

Тъй знaчи ми кaзaхa,

вятъра и морeто,

брeгът го зaписa

нa хaртия и eто –

 

aз ти го прaщaм

в тaз’ зимнa вeчeр,

прочeти го ти милa,

aз остaвaм дaлeчe!

 

Зa тeб щe си мисля

и зa сирeнaтa дивнa,

нa Бог щe сe моля

и двeтe дa зърнa,

 

и в съня си двeтe

щe милвaм и любя,

до сутринтa синя,

докато сe събудя!

 

 

Ivaylo Atanassov

20.12.2005

Senftenberg-Germany

 

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.

           ГОРСКИ  ДУХ

    на  сестра  ми  Зита,  с  обич!

 

 

 

Вън вали дъжда и те приспива,

меко пада леден, зимен мрак.

Вечерта се мъчи да набира сила,

а и вятарът се е раздухал пак!

 

Тук при мене стой, ще те загърна,

ще те стопля с нежни думи аз.

Бръчките ти уморени ще целуна,

и ще бдя над тебе в този мраз.

 

Аз къдриците ще ти погаля нежно,

ти ще мъркаш като коте под юрган!

После пак нощта ще дойде неизбежно,

а дървета вият дирижирани от ураган!

 

Лекичко ще стана от кревата,

ще си сипя чаша руйно вино аз!

Ще помоля тихичко СЪДБАТА,

ще помоля БОГ дори на глас,

да тe пази - да ти съхрани душата!

 

После ще пристъпя - ще си тръгна,

тихо притваряйки аз пътната врата.

Ще боли душата ти от таз обида,

но не ме съди Богиньо млада,

аз горски ДУХ съм, а ти ЖЕНА!  

 

 

 

  -      -      -

Ivaylo Atanassov
22.12.2005 г.
Senftenberg - Germany

 

 

 

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.

       БОМБА

На Христо Смирнeнски

 

 

Взимат ти хляба,

ръцете ти връзват,

очите ти вадят –

и ставаш...

 

ТЪЛПА!

 

А едно време

се смееше  ТИ...

 

на  ТЪЛПАТА!

 

На озверени,

псуващи,

ослепени,

с вързани ръце,

гладни...

и - жадни!

Нечуващи,

невиждащи,

боси, окъсани,

смирени  и...

ядосани,

от всички управляващи –

ЛЪГАНИ и  роптаещи –

 

ТЪЛПА!

 

Възмутено презираща:

Политици,

администрати,

бюрократи,

намесници,

адвокати,

кметове,

корумпирани полицаи,

магистрати,

министри –

чиновници някакви,

заслужили незаслужено,

взели от общото,

взели от тебе, взели от мене –

 

ВЗEЛИ ОТ ВСИЧКИ!!!

 

Копелдаци нещастни

от банди опасни –

наричани бизнесмени!

Фараони на банки

червени – засмени!

Бандюги – чираци,

мафиоти – простаци,

ченгета фалшиви

биещи бясно,

мошеници всякакви

и НE на най-напоследно-

великите  БЪЛГАРСКИ...

 

НАШИ  БОРЦИ !

 

И стоиш

гледаш безмълвен...

Стотинки броиш

за утрето мислиш,

и душата ти се подува,

подува, подува, подувааааа...

 

П-О-Д-У-В-А!

 

Ставаш на бомба –

по-страшна от атомна!

Ако гръмнеш

би ги опръскал

със единственото

което имаш:

 

СДЪВКАНАТА  ОСКЪДНА  ВЕЧЕРЯ!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

29.05.2006 (05.40 h)

Senftenberg – Germany

 

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.

     АНТИПОДИ

 

 

 

Нощта пристъпва като невеста

весела, пак в черно е нагиздена!

Денят прегърбен е и без раздяла,

самотен тръгва си, замислен е...

Косовете чуруликат и пеят пак,

до Бухала, на дърветата в клоните.

Сенки се скитат в черния Мрак.

 

Душата сама е със себе си.

Тялото не го е еня за нея,

а двамата са толкова дълго

заедно – един за друг женени.

Единствен развод за тях е Смърта!

Студено е на Душата в Тялото.

Зъзнат ли всички Душú по света?

 

Отнякъде струи Светлина

и изчезва, погълната в Мрака.

Тишината - със невъзможен

Крясък на устни - мълчи!

Мислите потъват в Безсмислие!

Само моята Самота още скита се -

сама, търсеща антипода си...

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

25.05.2006 (02.06 h)

Senftenberg – Germany

                   EXODUS



Сeднал съм в нощта на масата,
прeд шишeто със ракия!
Гладeн съм и много жадeн съм,
запалил съм послeдната цигара.

Духът и тялото ми бъбрят си,
и густото сами си правят,
както глeдам, май излишeн съм,
кому ли трябвам, щом и тe нeхаят?

Прeглeдах всичко, ми сe струва -
спомeни, докумeнти и живот,
пак разглeдах снимкитe в шкафчeто,
eдин път - два... за кой ли път?

На Свeта май нищо няма да оставя,
кой ли вeчe спомня си за мeн?
Всe eдно, тъй по-спокоeн съм,
щe си отида тихо и бeз спомeн!

Отминал смях, работа, вeсeлиe...
бях бeдeн, бях богат, дори и бeз пари!
Eдно обикновeно eжeднeвиe,
нeсрeщано във днeшни дни!

Щe си излeзна прeз вратата тихо.
Щe мe посрeщнe Дявола със смях!
Eто идвам можe би при тeбe, Дружe,
живях чeстно, но дали бeз грях?

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

25.05.2006 (02.06 h)

Senftenberg – Germany
 

 

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.

                 Лeдeна любов

 

        На  студeнтската ми любов -

              сръбкинята Снèжана

 

 

Под обувкитe - хруптeшe ми снeгът,

прeд очилата ми танцуваха снeжинки.

Видях тe и сe влюбих, eй така от поглeд,

нали около очитe ми сe лутаха снeжинки!

 

Жeлаeх тe, дори да изгоря в този лeд,

дори да стана лeдeно кълбо с душа!

Жeлаeх тялото ти... нeдостижимото за мeн,

за нeгъра със бяла кожа, та дажe и с лъжа!

 

Дори при Дявола да слeзна в пeщта,

eзик изплeзил чак от зор да тe сваля,

да тe имам, да тe любя сам в нощта,

да достигна с тeбe съвършeнство - слят!

 

Снèжана! Снeжно цвeтe, обвито цялото в лeд,

уби мe ти в снeжната прeгръдка - нeжна своя,

сърцeто ми изтръгна... то коe ли бe подрeд?

Снèжана... òбична, в спомeна си тe боготворя!

 

Нe знам защо, но всяка слeдваща година,

прeз мeсeц фeвруари мисля винаги за тeб!

Ти толкоз нeжно, снeжно цвeтe - лeдeно!

Къдe ли си и с кой сeга? Обичам тe всe ощe...

                                    

                                                                           … Снèжана!

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

27.02.2013 - (01.15 h)

Senftenberg – Germany

 

 

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.

Редактирано 16 юни 201510 г. от Софийското КОПEЛE (преглед на промените)

Без да знам,
че надежда
има в твойте очи,
Аз не знаех,
че свежда се туй, което мълчи.
Параграфи повярвани,
Чиста плът
в моя път,
Пирографи, белязващи
и смехът и дъхът.
Пируети захласващи
– Красота е Духът.
И пътеки отрязващи
моя път...
в твоя път...
Безкомпромисни вещи
ни изпращат Потоп,
дето после със свещи
търсим Път, търсим Стоп...
Аз не искам да зная
от какво е Битът.
Търся близка омая –
че духът ми е плът.

Вече няма и рима.
Няма сходни слова,
Вечна, няма и зрима
ветроходна вълна...
Неповторност, когато
повторимото спре
И покорност, че някой
неспокойно ще мре.
Иде нощ талъсмна,
врагове и другари,
Нашта мощ е безсънна –
Богове, Черни твари...

Ние имаме млечно
- туй предимство, което
Е понякога вечно,
но предимно превзето –

- Да се лашкат душите
като по аутобани,
Да се фрашкат мъглите
с духове – грехобрани...

Дъждобрани за музика,
за стремеж, за копнеж,
Всичко туй е илюзийка,
пред която да спреш...

САМО ЕТО, ЧЕ СТИГА –
БЕЗДНАТА СЕ НАДИГА.
Нежна бездна, в която
все се взирахте свято...

Аз сега приобщавам
мойте мигове бляскави,
към игра посвещавам,
мойте мимиве ласкави –

че денят е за важност
а Нощта е мигът,
в който няма неважност
и крилете летят.

Наша нощ, пъстрокрилваща,
всеки взира се в теб.
С някои си подсилваща,
а за други - вертеп...

А дали да се поблазних
от тревата и щангите,
спирах ли или пък яздех
на словата мустангите,

Вече сетен Архангелът
спи и рисува,
и сънува черти,
по които ний - ангели
ще сновем Аз и Ти...

Рум Марк – 17 юни, 2015

ЛИПСВАШ МИ

И тази вечер няма да заспя,
ще дойда мислено при тебе да те видя,
ще вляза тихо в мрака на нощта,
със стъпки плахи, да не те събудя…

Застанал до главата ти над теб,
треперейки от щастие и жажда,
аз бих помолил Господ за ответ:
"Защо и щастието болка ражда?".

Но зная Бог ще замълчи,
защото пратил те е тъй далече,
душа и ум нашепват: "Липсваш ми!"
и всичко друго е без смисъл вече…

 

Добрите са родени за отричане

Да, знаех си, че трябва да съм лоша!
(Че кой ли ги обича днес добрите?!)
Защо не взех поне назаем кожа
от грубите, от злите, от лъжците?
Защо не се научих на омраза
поне към тия, дето ме разсичат?
Аз трябваше със думи да ги газя
(а не безумно все да ги обичам).
Защо не ги въртях на бавен огън -
жаравата нозете им да гърчи?
Защо като крадец не ги ограбих -
след мен сълзи да бършат, да подсмърчат?
Защо не бях и аз като жените -
любовница без съвест и без чувства?
Без срам да им се ровя във душите,
а щом им се наситя - да напусна.
Нали мъжете тези ги привличат -
безскрупулните, подлите и злите.
Останалите - дето ги обичат -
о, те са просто тежък делник в дните.
Да, знаех си, че трябва да съм лоша!
Щях да чуя думите: "Обичам те!".
Докато съм добра е невъзможно...
Добрите са родени за отричане!

Не е тук мястото на това, ама малко хумор никога не е излишен!  

Звъни телефона:
- Ало, сеньор Родригес? Обажда се Ернесто, иконома на вашата лятна вила.
- Да, Ернесто, аз съм. Да не се е случило нещо?
- Исках да ви кажа, че вашият папагал...умря,
- Как така умря? Призьорът ми от международни състезания?
- Да, сеньор.
- По дяволите, толкова пари съм дал за него. От какво умря?
- Яде отровено месо.
- Отровно? Кой го е нахранил с него?
- Никой, сеньор. Само хапна малко от умрелия кон.
- Кой кой?
- Вашият арабски жребец.
- КАКВО? Моят арабски жребец е мъртъв също?
- Да, сеньор. Той тегли една кола с вода и издъхна.
- Ти в ред ли си? Каква кола с вода?
- Такава, с която потушавахме пожара.
- Господи, пожар?
- Да, във вашата къща. Завесата се запали от свещта.
- По дяволите!!! Искаш да кажеш, че ми е изгоряла къщата от една свещ?
- Да, сеньор.
- Защо си палил свещ, Ернесто?
- За погребението, сеньор.
- КАКВО ПОГРЕБЕНИЕ?!!!?
- Вашата жена, сеньор. Прибира се късно една нощ, а аз помислих, че е крадец и я ударих с вашия нов стик за голф Taylor Made r7 SuperQuad 460

......... Дълго мълчание.........

- Ернесто, ако си ми счупил новия стик за голф, не знам какво ти се пише направо!!!!

Редактирано 18 юни 201510 г. от Ерос и Танатос (преглед на промените)

Когато спра да те обичам

Аз вече си платих, и то със лихви,
това, че дръзнах да те заобичам.
Приготвяй си най-свидните молитви,
защото днес навлизаш в нова притча,
в която пак си главният участник,
но ролите са малко разменени.
Щастливите сега ще са нещастни.
Раняващи - ще бъдат наранени.
Земята ще разтворя, ако трябва,
но ти ще разбереш какво е пропаст,
която, като хала, в миг те грабва,
която предизвиква в тебе колапс.
Ще бъда лоша, много лоша даже
(каквато и сама не се познавам).
Омразата ми просто ще те смаже.
Ще молиш. Ще повтаряш - съжалявам.
Но аз ще бъда зла и безпощадна,
свирепа като ято лешояди.
Ще няма кой, ще няма кой тогава
от този страшен ад да те избави!

И всичко щеше точно тъй да стане,
аз бих ти отмъстила, не отричам...
да можех, ах, да можех, моя рано,
поне за ден да спра да те обичам..     /   Така го е написала, че чак те вади от равновесие като го четеш!!  ...

  .Васка Мадарова

" Дори и на най-оживените житейски кръстовища пътни знаци няма!"  Хубава сентенция!!!  Аз до кога ще се въртя в кръговото ? Питам само де и отговор не искам Сега ще речете, ами защо тогава питаш?  

"Лесно е за този, който гледа отстрани, да каже,
че "времето ще излекува всичко, че ще отмине и това…"
и още разни такива.
Но когато не си отстрани,
времето спира, хората не забравят,
озоваваш се в неизменен вакум."

Джон Стайнбеk

ЗА КАКВО СА МИ...

За какво ми са всички жени на света?
Щом не мога, да имам онази..
За която сърцето ми стене в нощта..
За която аз спомен ще пазя..

За какво ми са всички любови в света?
Щом тя, моята вече замина..
И на нейното място дойде Самота,
Ние с нея сме вечно в комбина.

За какво ми са всички мечти на света?
Щом тя, нашата илюзия стана..
Беше толкоз прекрасна, нежна, добра
Беше тя.... Но вече я няма...

За какво ми са всички целувки в света?
Щом не са от любимите устни..
С аромат на канела, на любима жена..
Всички други са просто безвкусни..

За какво ми са всички пари на света?
Аз те питам! Кажи,за какво са..
И те чакам при мене! Аз те чакам! Ела!
Пък дори да си гола и боса...

Автор: Добромир Радев

Каквото и да имаш, пари, жени, власт, кариера и всичко отминава и е преходно...На финала да знаеш, че ковчега няма джобове !              Ерос и Танатос

…За любовта от Бог

Аз също мога за любов да пея
И не ми пречи.
А и опит имам вече
Любовта е дадена от Бог
И скрита е дълбоко във сърцето…
Не бъркайте насладата с Любов!
Любов-това е чувство свято
С което тръпнеш и гориш
И се извисяваш нависоко
Без и да се умориш.
Ти чакаш стъпките да чуеш
И бързо да притичаш,
Да видиш Той ли е
И тихо си въздишаш.
И плам ,и много плам
Гори лицето ти,и огън те обзема,
Защото Той за теб е
Цялата Вселена……
Насладата е друго нещо…
Инстинкт ,захлас и проявление,
Дори и без да е от уважение.
Така дошъл моментът.
Защо пък не? Нали е наслаждение…
Любов- е свята дума
И сила е в децата ни……
Омайна и красива…
С Любов…. около теб
света заспива,
Денят е по-красив, по-слънчев
А вятърът те гали, и ручеят е звънчев.
Летиш , летиш в безкрая
Понесена от трепета
Защото Той криле ти дал,
С уста е спрял дъха …
Любов и сладка, и опасна
Си Божи дар…За всички живи твари под небето.
Ти вечно ще живееш ….Истинска и чиста
Дълбоко в сърцето.

Няма значение колко обичате някого, вие никога няма да бъдете това, което другият очаква от вас.Това е грешката, която повечето от нас правят още в началото. Основаваме щастието си на другия и нещата не вървят по този начин. Правим всички тези обещания, които не можем да удържим и предварително се проваляме.

(The Mastery of Love)

"Благородството е дело на природата, а изтънчеността - на изкуството, първото е вродено, второто се придобива."

Из "Орас" от Жорж Санд.

Май прекалих Лека вечер на всички от сайта и спорен ден утре!

Редактирано 18 юни 201510 г. от Ерос и Танатос (преглед на промените)

Дните
Дните-птици бързокрили,
отлитат бързо ден след ден,
и сякаш от нощта родени
за малко спират се при мен.

 

Понеделник-ден за полет,
вторник-ден е за любов.
В сряда се разлиствам като цвете
и ражда се четвъртък нов.

 

Петък,отново съм влюбена
и чакам да дойде нощта,
подсвирквам си тихо,щастлива,
че тебе те има в света.

 

В събота тичаме боси,
в душите ни пърхат крила,
слънчеви снопи жъне денят ни
и бързо ги той овърша.

 

Неделя е ден за молитва
и искам да бъда сама,
да застана смирена и тиха
пред олтара на мойта душа.

Вера Илиева

"Прави всяко добро, което можеш,
с всички средства, с които можеш,
по всички начини, по които можеш,
на всяко място, на което можеш,
по всяко време, по което можеш,
на всички хора, на които можеш,
толкова дълго, колкото можеш."

Джон Уесли - английски духовен деец и теолог

Обичам те...

Обичам те. Надявам се, ти - мене.

Но - вжеглени във общия хомот,

да си го кажем просто няма време...

...И си отива нашият живот.

Във делници, в неща и грижи сиви,

във прози, в труд, и грапав, и суров,

безмислен, смислен - просто си отива.

Във всичко друго, само не в любов.

Между две скуки, между два етажа...

И ако някога се изтърва

"обичам те" срамливо да ти кажа,

повярвай, не е истина това.

"Обичам те" е просто малко. Много,

безкрайно те обичам! Но защо

да ти го казвам? Нужно ли е? То го

живеем двама. В двама ни е то.

В душите ни, в децата ни, във всичко.

И в общия ни път трънлив, не нов.

Обичам те. Но що са трите срички

пред нас - безкрайносричната любов.

 *   *   *

ПРИКАЗКА

Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,

прости ми, че дойдох при теб сега.

Душата ми се стяга до полуда

в прегръдките на свойта самота.

Самичък съм, а тъй ми се говори,

устата ми залепва да мълчи ...

Не ме пъди, ще си отида скоро,

аз дойдох тук на бурята с плача.

Ще седна до главата ти, ей тука

и ще ти разкажа приказка една,

в която е положил зла поука

един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал

и нивга не се връщал у дома,

вместо сърце, под ризата си скрита

той носел зла и кървава кама.

Преварвал той замръкнали кервани

и само денем криел своя нож,

а ножът му ръжда не хващал,

човекът като дявола бил лош.

Но кой знай, един път от умора

и той на кръстопът заспал.

Подритвали го бързащите хора

и никой до главата му не спрял,

а само малко дрипаво момиче

челото му покрило с листо.

Заплакал той за първи път обичан,

заплакал той, разбойникът, защо ?

Какво стоплило туй сърце кораво,

нестоплено в живота никой път !

Една ръка накарала тогава,

сълзи от поглед в кърви да текат.

Една ръка, по-топла от огнище,

на главореза дала онова,

което той не би откупил с нищо

ни с обир скъп, ни с рязана глава.

Но ти заспа, а тъй ми е студено,

туй приказно момиче, где е то ?

То стоплило разбойникът, а мене

ти никога не стопли тъй, защо?

"

"- Тангото е големият мъжки танц, момчето ми. Не заради двете стъпки напред, нито заради стъпката назад. Не е до правила и стъпки. А до онова чисто мъжко усещане коя точно жена да поканиш, за да превърнеш танца с жената в танц със съдбата.
- Как познаваш кого да поканиш, дядо?
- С кожата, дете! Ако искаш да предизвикаш мъжа в себе си, покани тази, която те притеснява, тази, която те измъчва. Дори тази, която ти тежи и боли, но я покани! Мъжът расте, предизвиквайки се.
- А ако ме победи?
- Моли се да те победи! Единственият начин да разбереш, че няма какво да загубиш, е точно да загубиш.
- Много "загубиш" се получиха.
- Как иначе да те науча да побеждаваш?!"

Мария Лалева, "Живот в скалите"

Редактирано 20 юни 201510 г. от Ерос и Танатос (преглед на промените)

Най важното на този свят
е допирът на твоята и моята ръка,
по-важно е от покрива, от хляба, от виното
и винаги ще е така -...

Стивън Кинг:
Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.

Порастваш, ставаш мъж, свикваш да получаваш по-малко, отколкото си се надявал, и изведнъж откриваш, че на машината за мечти виси огромна табела с надпис "НЕ РАБОТИ".

Ако си дете, се учиш да живееш; Възрастните се учат да умират.

Добър си с онези, които обичаш. Искаш да бъдеш добър с онези, които обичаш, защото знаеш: времето, прекарано с тях, ще отлети твърде бързо, без значение колко ще продължи.

СБИРКА НА АНОНИМНИТЕ АЛКОХОЛИЦИ

Казвам се Стефан и съм алкохолик.
Но не, не е това което изглежда, всъщност не пия. По-скоро не пия много, само колкото да ми стане весело, да замажа погледа и да направя някоя глупост... с някоя. И по жени не ходя. Така де... не много, само за флирта, да ги съблека и да се събудя в някоя къща... до някоя. Такъв съм или по-точно бях. Вече изобщо не знам какъв съм и кой съм, само знам, че съм пиян. Всъщност, преди месец я срещнах нея, от тогава не съм изтрезнявал. Въпросната дама, да не съм груб да я наричам “някоя”, да кажем, че се е казвала Мая. То и случката се случи Май месец, в един бар на плажа. Цял ден мръсна жега, грам облак няма, термометъра показва череп и кости и единственото спасение беше ментата със Спрайт, на сянка под покрива на този бар, направен от палмови клони. Там видях Мая за първи път. Нямаше как да не се загледам, все пак бях изпил няколко менти и погледа ми беше замазан търсещ “някоя”, но когато се спря на бара до мен, за секунда се напих, изтрезнях и се напих отново. Беше съвършена. Устните ѝ влажни, тъкмо отпили джина с тоник. Пиеше го с много лед и много лимон. Кожата ѝ беше с кехлибарен цвят, като на най-скъпото уиски. Косите ѝ руси, като водка с портокалов сок. Очите ѝ не се виждаха носеше слънчеви очила. Тялото ѝ беше направено за любов, а езикът ѝ, който умело си играеше със сламката от питието, подбуждаше сексуални желания във всеки мъжки поглед, който се спре на нея. Ама нали ми е станало весело вече, отивам да се правя на готин. Изстрелвам “Стефан, приятно ми е“, стягам корема, изпъчвам гърдите, присвивам очи, защото нали уж “слънцето ми пече” и сядам до нея. С една дума пълен кретен. А младата дама излезе разбрана и лъжите, че не е поредната бяха излишни. След час и нещо разговор бях забравил тотално за алкохола и гледах само как езика ѝ си играе със шибаната сламка, на която завиждах, че не съм на нейно място. Мая изведнъж стана и тръгна, без чао, без шамар или нещо по-грубо, което заслужавам по принцип. Усмихна ми се и отпраши. Точка. Стоях безмълвен, все едно не бях виждал момиче, гледам в една точка и се самосъжалявам. И седя си аз нали кат пън, превъртайки всичко казано в последните часове и представяйки си….сламката и тогава забелязах едно листче на бара до мен. На него пишеше: “ Вилна Зона Зора - Слънчев Бряг, Вила Селена. 24:00 часа не закъснявай П.С. и остави егото си у вас”. Ти дето четеш или слушаш, какво би си помислил ? Малеее, тази е готова, ще има рокли по земята, целувки, секс. И аз това си помислих, но стигайки до послеписа нещо в мене се обърна. Осъзнах се и разбрах, че тя няма да е от онези дами в група “някои”. Посоченият час дойде, аз съм пред вратата по тениска и къси гащи, без цветя, с бутилка джин. И нали по принцип по жени не ходя, но усещах как за нея бях готов да тичам, ако трябва даже и на спринт. Звани звънеца, отваря се вратата, а тя по тениска и къси гащи, без предизвикателни тоалети с бутилка тоник във ръка.
- Наблюдателен си. - каза със усмивка и ме покани вътре.
Пихме, говорихме, гледахме се, мълчахме, пак пихме, пак се гледахме, докато просто не издържах. Исках да видя какво ѝ е било на онази тъпа сламка в бара и я целунах. Трудно ми е да опиша какво почувствах. Устните ѝ сякаш бяха попили всички вкусове на изпитите джинове с лимон, леко горчиви, но в същото време меки и сладки. Опиянен от нея, не можех да спра, а и тя вероятно не искаше, личеше си, че знае как действа на мъжете, пристрастяващо като опият. И аз уж нали алкохол не пия, а тя направи ме алкохолик. Часовете летяха, а секса беше... като свръх доза. Но ето, че почна да се съмва и приказката беше към своя край. Джина беше свършил, тя също. И нали съм и аз разбран, лъжите, че не съм поредния и ще ми се обади, бяха излишни. Трябваше да си вървя. Целуна ме на вратата като за последно, сякаш искаше да ме убие.
И това е. Край. Нито я чух повече, нито я видях. Следващите дни прекарах в часове пиене на алкохол, предимно джин с тоник, опитвайки се да върна вкуса на устните ѝ. Уиски също много пих, да си припомня цвета на тялото ѝ. Исках да бъда максимално опиянен за да изпитам отново същия екстаз, като при секса с нея. Но уви, без успех. И така. Вече месец се опитвам да върна времето, за да остана завинаги там, в миналото с Мая. Не знам какво работи, не знам с какво се занимава и фамилното ѝ име също не знам. Знам обаче, че понякога хората са като вредните навици. Вредят ти, убиват те, но точно те, те карат да живееш.
Казвам се Стефан и съм алкохолик. Алкохол не обичам. Обичам Мая. Апропо имената Мая и Стефан са измислени.

Ерос и Танатос

Във този луд живот си струва
за някого да бъдеш хляб и вино
за теб сърцето му да се вълнува,
да те мечтае под небето синьо.
Във този луд живот си струва
за някого да бъдеш дъжд и огън,
до утрото щастлив да те сънува,
тъгата си със теб да превъзмогне.
Във този луд живот си струва
за някого да бъдеш рай- мечта,
за него слънцето да нарисуваш,
над облаците му да заискри дъга.
Във този луд живот си струва
за някого да бъдеш изгрев нов,
със теб до своя залез да танцува,
душата му да стоплиш със любов.
Ивелина Никова

Вървя по острието на живота,
изтръпнали са мойте ходила.
Ранявана, оплювана, виновна,
прощавана, обичана, добра.
На раните не отговорих с рани.
Обидите не върнах, а простих.
С проблемите кръстосвах шпаги,
със вятърните мелници се бих.
Познах и болката, и самотата,
и радостта от малките неща.
Разбрах - по-ценна е от злато
протегната приятелска ръка.
Допуснах много, много грешки -
за някои дори и аз не си простих.
Усещах често завистта човешка
във уж приятелски очи…
Нерядко лутах се във лабиринти…
Изгубвах се, но пак напред вървях.
И вярвам, гледайки луната и звездите -
ще се преселя някой ден при тях.
И болка преживях, и радост…
Открих и преоткривам любовта.
Не крия, че уплаших се, когато
лице в лице застанах със смъртта.
Понякога съм като в път без изход -
обръщам се, но няма път назад…
Несигурно пристъпвам, но не спирам,
макар най-лесно е да се предам.
Вървя по острието на живота,
със уморени и ранени сетива.
И ценен ми е всеки миг, защото
неповторим е и единствен на света…
Автор : Селвер

Редактирано 20 юни 201510 г. от Ерос и Танатос (преглед на промените)

Аз не догоних вятъра в нощта

и още ми е жадно във душата.

Дори когато глупаво греша

направените грешки не пресмятам –

дали съм дала въгленче любов,

звездите будни с него ли си купих?!...

Щом моят свят все още е готов

след хиляди лъжи да бъде влюбен

навярно пак ще гоня ветрове…

и в лунни нощи лудо ще танцувам.

Днес в мен боли… Но утре, ако спре,

отново моя изгрев ще будувам.

 

Автор Йорданка Господинова

Спомни си!

Когато там бурята прекърши ти крилата,

Когато там ти трябва светлина,

Когато луташ се там някъде в мрака,

Когато сърцето те боли,

Когато трепериш и от студ и жегата дори,

Когато всичко в тебе се руши,

Когато проклинаш себе и цялата вселена...

Спомни си ти какво реши?

Тръгвам си и край!

Обичам те и моля те прости!

Направих грешка и моля те недей,

Искам си те тук, сега и винаги...

Крещиш неистово и жално...

А там една зловеща тишина,

Отговор ти дава...

 

Ерос и Танатос - 20h 15min 21.06 2015

Редактирано 22 юни 201510 г. от Ерос и Танатос (преглед на промените)

Женски стихотворение

 

Познаваш ли ме гола и без маска?!

Със белези от скалпел по корема.
Със рана от лъжлива сива ласка.
Разплакана, крещяща и сломена
от минувачи, клели се във вярност,
от сто шамара, шибнати с усмивка,
от думи, произнесени нахалост,
от злост до черно. Тъжно некрасива.
Разрошена от нежности на заем,
помилвана до синьо от убиец.
Познаваш ли ме?! Питам, за да зная
защо и ти след ден ще си отидеш.

 

автор : Мария Лалева

"Здравей мамо,
Днес денят е прекрасен,
океанът е кротък - неземно зелен,
планините край него, обрасли във храсти
и цветя. Топъл пролетен ден.
Аз съм седнала леко облечена само
на верандата с каничка черно кафе
и ти пиша. Как искам да пипна лицето ти, мамо...
И как искам да вярвам, че ти си добре...
Няма изгледи сякаш да дойда по Коледа.
Не плачи, знаеш - не всичко зависи от мен.
Ще работя тогава. Плащат ми двойно.
Прозаично, нали? Прозаично. Съвсем.
Може би ще се видим след другото лято
Може би... Може би... Дявол знай!
Не тъгувай. Обичам те. Все си в главата ми...
Стискам зъби и вярвам в щастливия край.
Това за мене. Кажи, как я карате вие?
Вече чух, че цените са скочили пак
до върха на църковната камбанария...
Сляп е Господ, потънал е в черния мрак...
А народа търпи, търпи като куче.
И се свива в колибка, и кокал гризе.
Или, както и аз, се възползва от случая
и изчезва нанякъде. За да бъде добре.
Но да бъдеш добре не е толкова лесно.
Не е лесно да бъдеш щастлив.
Чужди хора, език... Да ти кажа ли честно?
Тук дори и .. дори и света ми е крив.
Красотата на чуждия пясъчен бряг
не ме радва. Не ме вдъхновява.
Аз копнея да стъпя на родния праг,
да си вляза у нас, моя майчице бяла...
Не плачи. Аз не плача. Аз само сънувам.
Всяка нощ аз се връщам насън у дома.
През деня аз работя и съществувам,
а живея щастлива край теб през нощта.
Мила мамо, пиши ми! Завършвам, защото
заваля. Просто пролетен ден!
Има капчици дъжд по писмото...
Приеми сто целувки от мен!"

 

Автор Румяна Симова

Рима от пролетни стихове

Любовта траела месеци казват,
а голямата две, три години,
но великата веднъж те наказва,
преобръща живота завинаги.

Ще го срещнеш по пътя си някъде,
този мъж за когото умираш,
този мъж без когото си никъде
и без който не можеш да дишаш...

И когато до тебе го няма,
ще се питаш къде ли е смисъла,
да живееш живот във измама
от фалшиви усмивки орисана.

Някой ден като стигнеш до края,
омърсена от всякакви видове,
този мъж ще те чака в безкрая,
като рима от пролетни стихове.
 

Ева Георгиева

 

"Обичам те някак необяснимо, всъщност неизразимо, по начин противоречив.
Обичам те с многобройните си нагласи на духа,
които променят състоянието си непрекъснато,
Заради... но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта...
Обичам те в един свят, който ми е непонятен,
сред хора, за които оставам неразбран,
с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки,
с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието,
с двусмислеността на извършеното.
Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам.
Дори когато те мамя, не те мамя.
Всъщност най-съкровеният ми подтик е
да се опитам да те обичам по-добре.
Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено,
стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално.
Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани,
за да обоснова тази любов, която чувствам към теб,
която избликна мистериозно от нищото,
която не промени магически нищо, но чудно как,
малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен.
Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл,
от сърце, неразумно и с глава, загубила координация.
Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам,
без да ме интересува защо те обичам,
без никакво съмнение защо те обичам.
Обичам те просто, защото те обичам.
Аз самият не знам защо те обичам."
Пабло Неруда

Страхотно е и нямаш думи след това! ....... И ред не мога да напиша.. А, колко мога...

Редактирано 23 юни 201510 г. от Ерос и Танатос (преглед на промените)

Не ми пораснаха крила.
Но понякога съм птица.
Честичко насън летя.
Харесва ми да съм различна.
След захарни мечти не тичам.
Зная точното си място.
Умея силно да обичам.
Със живота съм наясно.
Горда съм поне за трима.
А пък гордостта е грях.
Честолюбива съм. Ранимо.
Никой не намразих. Не можах!
От стореното до сега не се отричам.
Миналото бих повторила отново.
Никога не съм била мушица.
Непонятна ми е всяка злоба.
Искам хората да се обичат.
Вярвам във това...и се подхлъзвам.
И понеже съм умница
сто поуки на ухото връзвам...
Продължавам със усмивка
да раздавам добрини.
Без дори да ги поискат.
Въпреки, че ще боли...

 

автор : Калинка Милева

Вятърни мелници

В модерния ни грешен свят на суетата,
избрах да изиграя положителен герой.
С усмивка гордо влязох във войната
и мислех да спечеля битката без бой...

Опитах се със зъби и със нокти,
вятърните мелници да боря,
със ценности и идеали кротко,
не можех злост и завист да съборя.

Подложена на злобни чужди погледи,
приятели в кавички зарязах по средата.
Реших напук на всички хорица отровени,
с достойнство да изляза от играта.

Ева Георгиева

 

Безверие

 

Кога изгубих своята усмивка

и почна да горчи от тишината?

Кога реших, че всичко е преструвка,

а приказки се пишат за децата?

Защо съм изморена от безверие,

а всъщност искам много да повярвам.

На теб, на устните ти, на ръцете ти,

дори на смешните ти колебания,

с които ме изгубваш лековерно,

а после ме намираш бездиханна...

Във нощите, които са ми черни,

а свършват със усмивката ти ранна.

Във чаша вино.

И навярно във съдбата,

която не събира безпричинно.

Защо тогава пия със тъгата,

а всичко ми се струва просто... сиво?

 

автор : Мариета Караджова

Помниш ли? А. как помниш ти!

Помниш ли> Какво и как си говорехме?

 Не помниш! Минало е вече!

Така е хубаво, за теб и после?

Как ще е за теб? Едно истинско приятелство,

ще чакаш... Дали ще го дочакаш

след това? Мен ли питаш?

Попитай себе си и после замълчи!

Там завинаги...!!!