Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот..!

В човешкият мозък има един център, нуклеус акумбенс, който отговаря за преценката за красота на друг човек.
И алкохолът стимулирал този център.
От мен обаче да знаете, че не харесате ли една жена до третата-четвъртата ракия, не е нужно повече да си насилвате акумбенса.
Алкохолът помага, но чак чудеса не може да прави.

 

>Може да не е тук мястото на поста ми и предварително се извинявам, но не може да сме без шеги и хумор!<

Цената на мечтата

Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!...
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай: ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата!
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата...
НЕ ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!...

Благодаря за предупреждението от модератор capnemo... За в бъдеще ще знам да не пускам шеги или хумор в сайта!

 

 

 

 

ПРОЩАЛНО НОКТЮРНО

Пак нощ е... няма да липсвам
и сълзи нe ще да се леят,
когато от теб си отида,
а птички дори ще запеят.
Когато от теб си замина,
дъждът не ще да вали,
земята обратно ще тръгне,
ще съмне... без да боли.
Пролет ще стила се бяла,
със капки роса за из път,
в часа на нашта раздяла,
когато друг ще бъде светът.
Не ме изпращай с фанфари,
в очите не ще да се втурна,
там нейде... проплака китара
за сбогом в прощално ноктюрно.

- Но аз наистина го обичах.

- Голяма работа. Била си влюбена в някого. Не виждаш ли какво е станало? Този тип е докоснал в сърцето ти нещо по-дълбоко от това, което си била способна да достигнеш, тоест разбил те е, детко. Но любовта, която си изпитала, е само началото. Само си вкусила от нея. Това е просто ограничена, дребнава, тленна любов. Почакай да видиш колко по-дълбоко можеш да обичаш.

- По дяволите, Бакалничке, ти си способна един ден да обикнеш целия свят. Това е съдбата ти. Не се смей.

- Не се смея. - Всъщност плачех. - И моля те, ти не ми се присмивай сега, но според мен причината толкова трудно да забравя Дейвид е, че сериозно го смятах за своя сродна душа.

- Сигурно е бил такъв. Проблемът е, че ти не разбираш какво означава тази дума. Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това.

Но истинската сродна душа е огледало - такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? Нее. Твърде болезнено е.

Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват. И слава Богу, че е така. Проблемът ти е, че просто не искаш да пуснеш тази душа да си отиде. Всичко е свършило, Бакалничке. Предназначението на Дейвид е било да те разтърси, да те извади от брака, който е трябвало да напуснеш, да поразкъса малко твоето его, да ти покаже препятствията и лошите наклонности, да разбие сърцето ти и да го отвори, за да може вътре да влезе нова светлина, дотолкова да те отчае и извади от равновесие, че да трябва да промениш живота си, после да те запознае с духовния ти учител и да офейка.

Това е била работата му и той се е справил страхотно, но вече край. Ти обаче не можеш да приемеш, че връзката ви е имала наистина кратък срок на годност. Ти си като куче на бунището, мила - само ближеш празната консерва и опитваш да извадиш още храна от нея. И ако не внимаваш, тази консерва ще се залепи за муцунката ти завинаги и ще направи живота ти ужасен. Затова я пусни.

- Но аз го обичам.

- Ами, обичай го.

- Но той ми липсва.

- Ами, нека да ти липсва. Пращай му малко любов и светлина всеки път, когато помислиш за него, а после го пусни. Просто те е страх да освободиш последните остатъци от Дейвид, защото тогава наистина ще останеш сама, а Лиз Гилбърт е уплашена до смърт какво ще се случи, ако наистина е сама.

Ето виж какво трябва да разбереш, Бакалничке. Ако разчистиш в ума си пространството, което сега използваш за обсебване на това момче, там ще се получи вакуум, празно място - входна врата. И познай какво ще направи вселената с тази врата? Ще се втурне вътре - Бог ще се втурне вътре - и ще те изпълни с повече любов, отколкото някога си се надявала. Затова престани да използваш Дейвид, за да запушваш тази врата. Пусни го.

"Яж, моли се и обичай"
Елизабет Гилбърт

Чувство.
- Доспехите ми тежът .. сякаш тежък товар е на плещите ми .. свалям ги . Свалих шлема си .. вдишах въздуха който беше Ти . Усетих силата с която ме зареди . Раните ми .. те нямат значение защото твоето присъствие бе за тях лечение. Свалих ботушите си , усетих меката почва под нозете си която беше Ти. Ти ме държеше изправен . Боляха ме ръцете от замахването с меч .. забих го в земята и тогава гръм разцепи небесата . С оглушителния си тътен сякаш виках те . Тогава .. от мъглата незнайно от къде се появи ти .. девица с изпепеляващи очи , красота която не мога да сравня с нищо на този свят. С аромат на разцъвтели рози .. сякаш райската градина се бе отворила. Тяло на богиня и кожа нежна сякаш от коприна .. докоснах те и сякаш ток премина по мен .. сърцето ми затуптя тъй лудо , че и най-добрия жребец бегач не бе способен да го победи . То биеше ли биеше .. до пръсване. Прошепнах тихо :
- Оставам в твоя плен докато силите ми не ме предадат ..
А тогава Ти каза :
Няма да е нужно,защото ще сме .. двама с теб до края.
Потънах в думите ти сякаш погълнат от стихия . В прегръдки топли , в изпепеляваща страст .. буря ,огромни вълни разбиващи се в изсечени хребети .. тътен от разбиването им ... но не .. нямаше нещо с което да сравня това. Твоето усещане за топлина.
Обичам те .

В тринайста нощ...тринайста дата,
немирна щура се луната
и без нотки на преструвка
изпраща ми мечта - целувка.

Звезди щастливо щракат с пръсти,
небето страстно се прекръсти,
протегна шия в своя взор
с един любовен метеор.

Примижа с тръпка тишината,
снага разкърши във стъклата,
ръка подаде без да пита
за бурната ни компарсита.

Тринайста нощ....тринайста дата
луна...небето...тишината,
във нощно-звездните контрасти
сияех аз.... и те от страсти!

Никой не може да притежава залеза, който наблюдава, или вълшебния миг, в който вълните се разбиват в скалата. Никой не може да притежава най-красивите неща на земята. Но може да ги познава и обича! Спокойни почивни дни за всички !

ДОВЕРИ МИ СЕ...
Този свят е безумно красив!
Не го гледай под свъсени вежди.
Довери ми се, има защо да си тук..
Всеки идва със своя причина.
Не си стискай душата в юмрук,
отпусни се, защото те има.
И живей! Този свят покрай теб е любов...
Всеки лъч ти е ласка от Бога,
всяка нощ ти е тайна, звездите са зов,
както знаеш - звездите са много.
Довери ми се. Дар ти е всяка зора,
всеки залез е край и начало...
Усмихни се и скачай без страх във света.
Изживей го до край. Заслужаваш.
...
Румяна Симова

Не мога като злато да те заровя,
Като пръстен на ръката си да те нося,
Пия с виното и тънка отрова –
Ще дойде след мен
Друга някоя дългокоса.
Не мога с девет ключа да те заключа –
Все някога сърцето ти ще изстине.
Едно те заклевам –
Каквото и да се случи,
Не докосвай отминалото!
Не смей да я водиш по пътеките,
Нашите,
Осеяни от есенна шума;
Не й давай глътка от своята чаша,
Не й казвай в ухото същите думи.
Оная песен беше на двама ни –
Нека онемее, нека!
И онова място, на дясното ти рамо –
То е мое, сега и навеки.
Нищо наше, и най-дребното –
Не повтаряй!
И да спя – насън отчаяно ще извикам.
Мъртва ли съм – гръм ще удари...
Не ме замествай с друга никоя,
С друга никоя.

 

Прости на гладния
откраднатия хляб…
На болните –
безсънните си нощи…
Прощавай на глупака
завистта
и на мъдреца –
трудните въпроси…
На своите приятели
прости
натрупаните грешки
и мълчания…
На враговете
злостните стрели
прости –
и бързо излекувай раните…
Прости на времето,
което отминава,
откраднатите мигове
на щастие…
(Откраднатата вяра
не прощавай…
Върни си я –
и дай на сиромасите…).
Накрая сам на себе си
прости
по пътя разпилените любови…
И ако можеш,
просто продължи
с отворено сърце
да търсиш новата…
Намериш ли я –
ще ти е простено
безумството,
че късно си я срещнал…
И чист ще си отидеш
някой ден
от този свят –
и праведен, и грешен…

 

ДА МОЖЕХ САМО...
-------------------------------
Да можех само, да сваля обидата,
тъгата ти на вълците да дам,
сърцето да отворя, като мида
да вляза в него и... остана там...
Да взема светлината на цветята,
и нежният Божествен аромат
със него да измия аз душата ти
и стопля вечният и хлад...
Да можех, аз усмивката да върна,
оназ усмивка с топлите очи,
да дойда сетне плах - да те прегърна
и до край на вечността - да помълчим....

Редактирано 15 август 201510 г. от capnemo (преглед на промените)

САМО ОБИЧ.
Друго няма какво да ти дам.
Само обич самотна и дива...
Само обич , много малко е знам,
затова пък не е ли красива ?
Не е ли шеметен всеки наш миг?
Всяка истина, всяко докосване.
И всеки път този, силният вик.
На звездите прогонващ въпросите…
И ако някога всичко умре,
за това аз няма да имам вина.
Щом така трябва да бъде, добре.
Свети болка в очите ми вместо тъга.
Само обич самотна и дива.
Само обич , много малко е знам.
Но затова пък не е ли красива?
Нямам друго какво да ти дам.
...
Дамян Дамянов

 

Ти толкова вълшебни мигове ми подари,

Вълшебнице със чуден аромат

Усмивката ти със любов ме озари

и Слънцето изгря във моя свят

 

Косата ти е с неговия цвят

очите ти — с лазура на морето

За устните ти аз изпитвам глад —

целуват ме със жара на детето…

 

Лежа опиянен от твоята красота —

в очите ти блестят неземни тайни

В прегръдките ти в мир съм със света

и искам да не свършват нощите безкрайни

 

Марио Кроненберг

 

Редактирано 17 август 201510 г. от Aumi (преглед на промените)

Мога само думи да ти дам...
Дали ги искаш, щом не ги докосваш?
В далечната любов останах сам...
Ще замълча! Защо да се ядосваш?
Да кажеш, че обичаш не боли!
Раним е този, който не разбира!
Любов желана тя не тлее в дим!
Тя огън е и с време не умира!

...Усмивка е любимата ми дреха...
Познаваш ли ме? Не, не е така.
Страхът не е любимата ми дреха.
И не от страх понякога мълча...
Копнея за любов, не за утеха.
Когато в мен разбиват се скали
(аз обещах да съм непоклатима),
се моля на света да ми прости,
че силата е често непростима.
Смирението ражда мъдростта,
калява всяка мисъл неизбежна.
Напомня, че за мен е участта
да бъда раздавачът на надежда...
Да бъда вестоносец на мечти.
И даже в мигновената си слабост,
когато всяко вдишване тежи,
да мога да ти дам парченце радост.
Е, вече ме познаваш... Все така,
усмивка е любимата ми дреха.
Събличам я, когато съм сама.
Копнея за любов, не за утеха...

 

МОЖЕ БИ....
Старец непознат, пред малката си къща,
сред буките зелени на Балканското селце,
в моите спомени детски, ме връща,...
докосва ме, сякаш с вълшебно перце

 

и ме превръща в момичето малко,
седнало в скута на дядо си мил,
и ми става тъжно, и толкова жалко
за стареца, мъка в очите стаил...
Можи би, не чака внуците си вече,
а може би, пази надежда една ,
че те, макар да са толкоз далече,
ще се върнат от другия край на света
да го прегърнат със сетна прегръдка,
да му стоплят старото, болно сърце,
а той от виното, за тяхната сполука, глътка
доволен да отпие....и щастлив, тогава да умре...

Редактирано 18 август 201510 г. от capnemo (преглед на промените)

СЛЕД ВСЕКИ КРЪСТ

 

Ще те разпъват с ярост и от страх.
На кръста сам - самичък ще се качваш.
И думите си ще превръщаш в прах,
която сам ще газиш и оплакваш.

Ще имаш сто причини да си звяр.
И още сто - да милваш и прощаваш. 
Ще си залагаш нощите на зар,
а дните ще купуваш и продаваш.

И много често само шепа пръст
ще имаш, сине, за да оцелееш.
Но вярвай ми, след всеки кръст 
ще бъдеш по – голям от вчера.

 

автор: Мария Лалева

 

МОЖЕ БИ....

Старец непознат, пред малката си къща,

сред буките зелени на Балканското селце....

 

Колега, като крадеш от Дейзи Патън, поне да се беше сетил да я посочиш като автор!

Колега, като крадеш от Дейзи Патън, поне да се беше сетил да я посочиш като автор!

То в постовете на въпросната персона, никога не се посочват автори.

Да не говорим, колко постове има не по темата.

Да, пуснал съм доклад и дано този път толерантността да не надделее. Не случайно въпреки броя на коментарите си е под модераторски контрол. За беля няма как да докладвам, без първо да одобря коментара.

Редактирано 18 август 201510 г. от 1Force1 (преглед на промените)

Няма точка в правилата на сайта да се изисква да се посочват задължително авторите! 

Не му е нужно много на човек
Не му е нужно много на човек-
една усмивка, думичка добра…
Денят му става хубав и по-лек,
дори щастлив е просто ей така…
Достатъчна е знам една ръка,
която в тъмното да те държи,
една сълза отронена в нощта-
да знаеш някой,че за теб тъжи.
Понякога един единствен жест
дори и ледено сърце ще разтопи.
Да знаеш, че на някого си нужен днес,
че иска някой с теб да помълчи..
Не му е нужно много на човек-
един приятел стига само май…
Дори в животът труден и нелек
да знаеш,че ще бъде с теб докрай…

 

ЧАКАНА ПРИКАЗКА
Ако можех да избягам далече
от вятъра, който като тебе ме гали,
от звездите вълшебни по вечер
сякаш очите ти в мен засияли.
Ако можех от теб да се скрия,
да изчезна сред морски въздишки,
щом не мога дъха ти да пия,
а самотен плета многостишия.
Разпилявам песъчинки по плажа,
чайки с писък тананикат балади
и разплисквам вълни да ти кажа
как за теб ще редя серенади.
Сто щурчета ще свирят с китари
пеперуден ще бъде ми хорът,
ще ти нося в шепите щастие,
а луната за нас ще говори.
Не, не смятай, че това е измислица,
тази приказка чака за сбъдване
и любовта ни довчерашна скитница
ще е нашето нежно разсъмване.

 

-------------------------------------------------------------------

 

Най-нежните ръце
Грубости? От грубости не ме е страх!
Но виж, ръце, протегнати за ласка...
Най-нежните ръце, това разбрах -
най нежните ръце са най-опасни!
Най-нежните ръце, разбрах, оставят,
в душата белезите най-дълбоки.
Че никой удар, тъй не наранява,
подобно тях - помахат ли за Сбогом.

 

На Нея
Здравей!... Как си?... Помниш ли ме още?
Разбира се - помниш ме... Глупав въпрос!
Че ти пиша е глупаво също, но просто...
човек оглупява... когато чувства любов...
Затова не съди ме, когато понякога,
неканен почуквам на твойта врата.
Повярвай, не искам да бъда натрапник!
Не искам... но просто не мога да спра
да мисля за теб! Да търся очите ти...
Извинявай... пак глупаво взех да звуча...
Като някой хлапак - решил - Че обича!
А може би всъщност е просто така...
Аз търсих олтар - да положа пред него -
всичката своя събрана любов!
И ето те теб! - В точното време.
И аз си помислих - Изпраща я Бог!
Да, Господ, така си помислих,
изпрати ми теб, в тъмната нощ.
След всичките тези горещи молитви -
Най-после е тя! Най-после любов!
И толкова стихове за тебе изписах...
Ама и аз един съм глупак!
Неможещ да каже, че някой обича -
пред него в очите - без свян и без страх.
И ето че пак ме човърка отвътре...
И не зная дали любов е това.
Но знам че усещам горчилка и мъка,
от момента в който си казахме - Чао!

 

НЕ ДОЧАКАХ ТЕ
Не дочаках те, моя любов!
Уморих се, ти не порасна -
малка, крехка, две устни живот,
мила, звездна, бяла и страстна.
Не дочаках те, моя любов!
Беше зрънце, покълна в ръцете,
реката бе вчера, въздишка и брод,
днес - тръпчиво, нагарчащо цвете.
Не дочаках те, моя любов!
Да приседнеш в скута ми в мрака,
не дочаках те, плъзна мъгла
и постелята мигом заплака.
Не дочаках те в дългата нощ
до прозореца свит и тъгуващ,
тичаше вятърът гневен и лош
и размина ме с поглед ликуващ.
И луната без дъх онемя,
лудо крачеше в стаята скучна,
не дочака те даже съня,
в звездни улеи ядно се спусна.
Не дочаках те, моя любов!
Остарях, ти не порасна -
огнена, дива, две шепи живот,
чудна, слънчева, вечна, прекрасна!

 

ДВЕ КАПЧИЦИ ЛЮБОВ
Две нежни капчици любов
ще смесим с виното червено,
в зениците искри ще блеснат,
ще галиш чашата смутено.
Ще бъдем двама - аз и ти,
ще звъннат чашите щастливи,
морето в твоите очи
ще плисне в урагани диви.
Ще пием еликсир блажен,
луната кротко ще ни пази,
а вятърът с познат рефрен
в косите страстно ще полази.
Ще пием капчици любов,
ще бъде сладко суетене,
две капчици любов трептят
по устните ти кадифени.
Ще пием жадно цяла нощ,
ще бъдеш мойта кръчма свята
и всяка глътка ще въздиша
в прегръдката на тишината.
Две нежни капчици любов
целувка сля ги в звучна рима,
танцува виното във нас -
с една любов необяснима!

 

МОРЕТО ДНЕС МИ ПРОГОВОРИ
Морето днес ми проговори,
прошепна влюбено - обичам
и в пърхащата тишина
ме близна с устни на момиче.
Мечтано слънце се търкулна,
с усмивката ме омагьоса,
задъхано към мен се втурна
по пясъка... момиче босо.
Прегърна ме, мечтано сгуши,
разля на рамото косите,
ревнивец вятър се заслуша
със онзи трепет във очите.
Вълните нежно зашумяха,
в морето залезът припламна,
гальовни устните горяха
докоснати от страст жаравна
Нощта напираше в сумрака,
с луна по пясъчните кули,
целуна ме момиче босо
и в шепа тишина потули.

 

И ако трябва нещо да поискам,
преди да си отида от света,
една любов, без име и без смисъл
мечтала бих за миг да споделя.
И ако трябва да целуна някой
със устните, преди да се стопят,
ще искам да е Той. И да е лято.
А след това... те нека да мълчат!
И ако трябва да пресметна всичко,
похарчено от мъка в някой бар.
Платила бих един живот. И лихвите.
Но аз сама не ставам за лихвар.
И ако трябва утре да си ида
аз бих избрала точно този мъж,
да срещне любовта ми за да види,
че истинската идва по веднъж!

 

ДА ПОМЕЧТАЕМ...
Да помечтаем искаш ли сега
със приказния вятър полетели,
в небето да бродираме дъга
и там да бъде нашата постеля.
Да пием капки влюбена роса
от облаците, гдето ни завиват,
а мил южнякът с песен на уста
танца на целувките да слива.
По слънчеви пътеки да вървим
и луднал дъжд да ръсим по земята,
две волни птици да се утешим,
загърне ли ни с ласки тишината.
А щом забляскат звездните поля
с вълшебните воали на луната,
с усмивка да заключим във съня
мелодия от страсти недопята...

Редактирано 18 август 201510 г. от capnemo (преглед на промените)

"Пътят е отвъд думите, отвъд разума."
- Лао Дзъ

*****
Загърбила на думите копнежа –
мълча активно. Просто си мълча.
Най-светлата покълнала надежда
се пръска в обич. После в тишина...
Отмервам си наум резервно време,
броя си крачки, месеци, години...
Коя съм аз ли? Ангел да ме вземе,
представа нямам. И това ще мине...
Отвъд една измислена тревога,
чертая слънце, после по лъчите му
се качвам чак до скулите на Бога,
за да си взема малко от сълзите му,
че с тях животът трайно се полива,
и пак разцъфва. Някъде. Отвъд.
Където в някой сън ще съм щастлива.
Където мъдреците имат път.

Мира Дойчинова - irini

Лятна нощ

Нощта разстила своята снага –

в косите ѝ са скрити тихи тайни,

щурчета и пшеничена луна,

която сее приказки омайни.

Преливат бавно сенки и следи –

кирпичената къща се е свила.

Изминали са хиляди луни –

тя хиляди потайности е скрила.

От крушата се носи нощен хлад,

а в клоните ѝ лунен вятър шушне.

По кожата полепва аромат

с дъха на мед и тайни непослушни.

Прелитна бухал. В облак ли се скри?

Презряла круша тупна на земята.

Проблеснаха светулки. Вълк изви.

Излая невестулка под луната.

Но някак си земята ги изпи,

разтворила недрата си безкрайни.

Имането – зарито – на звезди

се пръсна с мисли знайни и незнайни.

И куполът на тази нощ преля…

А мъртвите очите си измиха.

Наръсиха нощта със красота –

света на живите благословиха.

 

Нели Господинова

Ейй. Появи се начи. Ади - довечера пак!

П.П. Добра стига!

РАЗЛИЧНА
Маргало

Днес съм цялата своя и не моля, а искам!
Нямам време за вечности скучни.
Всеки миг се опитвам да хвана с ръцете си
той е тук и сега и се случва.
Давам своята обич, за ден в който ти
ще обърнеш света ми наопаки,
брегове ще рисуваш във моите очи
ще си всичко без никаква логика.
Във часовникът свила съм топло гнездо
всяка грешка поставям в кавички,
всяко зло го облепям с етикети: "добро",
днес римувам живота във срички.
Нямам никакви граници, нито условия,
всеки миг претворявам в "Обичам те!"
” Адекватно ” живея във реални условия
и се влюбват реките в очите ми.
Днес е ден за разкош и за моето аз -
поразрошено, смешно, неясно.
Да живея по права - си е истински фарс,
този свят е красив наобратно.
Ще валя като дъжд насъбран „ до поискване ”,
дълго спал изпод топлите клепки,
ще се вричам на нищото, ще се раждам пречупена
в светлината на прашните делници.
И създала те в утрото на изгрелия ден
в понеделник ще бъда в наличност
всички дни ще са празници, ще ги кръстя на теб.
Тази седмица ще е адски различна.

 

Духът държа над тебе лък и стреля,
Кентавър бяхме ние, бяхме цяло.
Навярно ще се съберем след време -
след век или след ери, мое тяло.

Какъв безкраен комплимент ни прави
смъртта, когато прибере телата.
Смъртта ни прави повече от равни,
смъртта ни приравнява към земята.

И краят ни завръща там, където
е коренът на цветето и хляба.
И щом държи филия с мед детето,
то значи, че се трудим както трябва.

Какво, че от въздушните си кули
оплакват тъжно тленността ти, тяло...
О, гробът е една квадратна нула,
с която всичко почва отначало.

 

Добромир Тонев

 

 

 

Ейй. Появи се начи. Ади - довечера пак!

П.П. Добра стига!

 

Добра да е, Дарки.. Добра да е. ( :

 

 

Редактирано 22 август 201510 г. от Уиш... (преглед на промените)

Карамфил

Кажи, ми кажи, млади ле момко,
кажи ми, ален Карамфил,
де расна момко расна порасна,
сила и хубост кой ли ти даде ?

Аз верен син съм, син на Балкана
и Розовата Долина.
Сила и хубост дар ми дариха,
как да се боря теме учиха.

Горо ле Горо, Горо хайдушка
и ти гранитен наш Балкан,
днес ние раснем млади юнаци
на Карамфила верни потомци.

^{Текст от едноименната песен на ансамбъл Пирин}

 

Е, ади де. Земи мецни малко. Завърти се и от тук. Ръсни малко щуротии от кошера и насам...

В живота исках простички неща,
но така и не успях да ги намеря.
Навсякъде е само фалш или лъжа,
подлост, гнусотия, лицемерие.
Всеки се кълне във нещо свято
търсейки изгодата в човека.
И затъва в свойто миризливо блато
не виждайки ни път или пътека...
Оплитайки се във лъжи красиви
и давайки напразни обещания,
ний мъчим се отново да избягаме
от болката на своите терзания.
Отказах се! Не търся нищо вече
Каквото дойде... Все ми е едно...
Но запомни това от мен човече:
,,Прави добро, да найдеш ти добро".

Мило момче, знаеш ли какво е да обичаш?

Знаеш ли какво е да си мъж?
Ти си момче, а момчетата грешат,
мислят в розово, летят в облаците, без парашут.
Когато си момче, мислиш страстта, сексът за любов.
Но, оф!
Падаш потрошен.
Когато си момче, тичаш по фусти с къси мечти и широки крака,
мислиш, че това е любовта.
Но, прас! Кости потрошени.
Когато си момче, объркваш красотата, порядъчният ум,
с порядъчна жена.
Но, опа!
Тя била е в 100 легла досега.
Когато си момче, мислиш ангелското излъчване за светица,
но, ой! Тя оказа се мръсница.
Когато си момче, оплакваш се, проклинаш плътска красота,
мислиш, че това е любовта.
Когато си момче,
проиграваш душата си на комар,
за момиче, което оказва се най-големия ти кошмар.
Когато си момче, страдаш и наричаш, че това е любовта.
Това не е любов, моето момче, това си има друго име - страдание.
Когато си момче, оставаш предан на свой приятел,
а той отмъква ти принцесата, почти като истински предател.
Когато си момче, предаваш пак приятел,
отмъкваш му жената, не от друго, а от злоба,
измъкваш се тихомълком, по тъмна доба.
Когато си момче, ти всъщност не обичаш, не любиш,
ти учиш се да губиш.
Когато си момче, ти не познаваш значението на любовта, уважението, жената…
Ти сега се учиш.
И докато сполучиш,
ще има да грешиш, и грешиш, и пак да грешиш…
да опитваш насила, да буташ, да риташ, да псуваш,
от бяс да маршируваш…
Обаче, не!
Малък си още!
Чуй ме, сине,
като майка ще ти го кажа:
вие момчетата, нищо не разбирате от жени,
и затуй постоянно се вкарвате в беди.
Живей, опитай, греши, поумней,
и когато станеш мъж, и когато се научиш да обичаш,
и когато найдеш истинска жена, дом, семейство,
тогаз ела и целуни на майка си ръка.
Поискай й прошка и кажи:
прости мамо, и аз някога ранявал съм жена!