15 неща, които крадат от емоционалната и физическата ни сила

https://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/910-15-neshta-koito-kradat-ot-emocionalnata-i-fizicheskata-ni-sila?fbclid=IwAR2WUws9CIeIC2z_OJmRUEy4dVZ6NrGNpDZtjvFIlrl8F45MF4UpD8LuOuI

Забравихме ли да живеем...

• автор: Марияна Дживтерова

"Всеки е откачил заради някаква мания да притежава разни неща. Всичките тези неща, които хората искат да притежават, са тънки като хартия, късат се като хартия. И хората са така, прозрачни са и се мачкат като хартия." - "Хартиени градове" Джон Грийн

Превърнахме дните си в безспирно преследване на вещи, коли и имоти, а забравихме да ценим чувствата, емоциите и споделените радости.

Научихме се да завиждаме, а забравихме да се радваме.

Превърнахме децата си в огледало на неосъществените ни амбиции, а забравихме да им разказваме приказки.

Научихме се да ги заразяваме с нашите неврози, а забравихме да се грижим за душите им.

Превърнахме връзките си в търговски отношения - кой какво очаква и какво предлага. Днешните двойки са като юридически издържани трудови или търговски договори - с права, задължения, бонуси и неустойки...

Научихме се да се преценяваме и анализираме, а забравихме да се обичаме и уважаваме, да се разбираме и приемаме, без да налагаме своите правила и изисквания. Забравихме, че не можем да променяме никого, ако той сам не изпита нужда да го направи за нас.

Превърнахме мечтите си в абсурдни виждания за това, какво трябва да притежаваме, а забравихме, че сме тленни и вещите остават тук и след нас, защото душите ни нямат багажни отделения и нищо от тях не вземат със себе си.

Научихме се да трупаме, а забравихме да се смеем, да танцуваме и да пеем под душа или на горската поляна.

Превърнахме живота си в сложен лабиринт от ежедневни грижи за материалното, а забравихме да дишаме свободно и дълбоко. И все повече започнахме да се задушаваме от тревогите си!

Научихме се да пресмятаме - кой колко взел, кой колко дал и кому какво трябва да върне - пари, вещи, омраза и завист...

А забравихме да живеем!

Животът би бил толкова лесен и достъпен, ако успеем навреме да се спрем в бясното препускане след целта сами да си го усложняваме!

И най-важното - ако се научим просто да го обичаме и живеем!

Всеки ден!

Три стъпки, с които да привлечете благополучието в своя живот

https://www.gnezdoto.net/partners-posts/764-tri-stypki-s-koito-da-privlechete-blagopoluchieto-v-svoq-jivot

“Тайната на щастието е винаги да мислиш за хубавите неща, които имаш. Дори когато са малко. Дори когато е само едно.”

Щастлива вечер

 

Съмнявам се, че се намира в интернет пространството, ама нейсе.

Като гледам, колко хора го търсят в него, явно има нещо сбъркано в системата.

преди 3 часа, ruminkaS написа:

Съмнявам се, че се намира в интернет пространството, ама нейсе.

Като гледам, колко хора го търсят в него, явно има нещо сбъркано в системата.

по-точно сбърканото е в ценностната система

Ако животът е различен от това, което искате да бъде, опитайте да кажете истината.

Ако се чувствате слаби и отхвърлени, ако сте объркани и отчаяни, опитайте да кажете истината.

В Рая всеки говори истината. Точно това го превръща в Рай.

Казвайте истината.

откъс от книгата "12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса" от Джордан Б. Питърсън

 

https://www.gnezdoto.net/promeni-sebe-si-promeni-jivota-si/3183-jordan-peterson-kazvaite-istinata-ili-pone-ne-lyjete

Не е необходимо да застанеш пред огледалото и да го видиш. 

Огледай се около теб. Не го ли забележиш, значи е в теб.  

"В живота не е важно от къде идваш и къде отиваш, а дали успяваш да си щастлив по пътя!"

Щастие може да се "намери" навсякъде, стига човек да може да види красивото, полезното и ценното за растежа във всяка една ситуация. Ако успее да се абстрахира от неприятното и трудното, ако използва препятствията за развитието си, промени отношението си към тях, те вече не са толкова страшни. Разбира се, трябва да се започне от малкото, преди човек да добие тъкъв контрол над психиката си, че да игнорира силната болка или да не се предаде пред "нерешимите" проблеми.

пак си изпляскал вдъхновителните си глупости - Пожелания за трябването, за започването, препятствия пред развитието, фантазиите за "контрола на психиката си"...

Луд умора не може да има - защото за него "това е живота".

Аз съм щастлив. Пожеланията си ги реализирам постепенно с времето, а новите пожелания ще са още по-далечни за такива като теб пълзящи по земята. Как да се отлепи пълзящото съзнание от плоския си свят? За него птиците фантазират, а щастието им е невъзможно. Това положение на нещата червеите не могат да преглътнат и желанието им е да принизят непонятното до под своето равнище, и така да постигнат капчица удовлетворение.

Огледайте се около вас. Ако не го намерите, то преместете се на друго място. И тъка докато го съзрете. После е лесно. Заселвате се там и почвате да гребете с шепи от него. 

Щастието е в, а не извън човека. Аз съм винаги щастлив, каквото и да се случва. Да, от време на време нещо може да го затъмни, но само за кратко, като примерно рецидиви на неизживени негативни емоции. Те обаче не променят основното усещане за щастие. То произтича от разбиранията ми за живота, които рефлектират върху сравнително по-реалистични преценки и очаквания, и съответно водят до по-малко разочарования. Каквото и да предложи животът, то носи нещо на човека - разкрива нещо от действителността, което е ценно като опин и знание. А аз асоциирам щастието имено с това, с въпросните натрупвания оставащи завинаги с човека. Така мога да съм щастлив и в "нещастието".

на 22.06.2024 г. в 13:54, 16562 написа:

Каквото и да предложи животът, то носи нещо на човека - разкрива нещо от действителността, което е ценно като опин и знание.

Живота нищо не предлага!!!  Затова и щастието не е в живота, а в живота който ти правиш, създаваш, сътворяваш или раждаш. За всеки щастието е различно. То няма еквивалент извън тебе. 

Извън него обаче има съблазън и лукавство. Затова и живей в бъдеще време. Твоите мисли трябва да са насочени и утре да си щастлив, а не пак да чакаш живота да ти го поднесе на тепсия.  

на 22.06.2024 г. в 13:54, 16562 написа:

Аз съм винаги щастлив, каквото и да се случва.

на 19.05.2024 г. в 16:20, 16562 написа:

Аз съм щастлив. Пожеланията си ги реализирам постепенно с времето

Айде ако може отново напиши "колко си щастлив и как си винаги такъв'.

Личните утвърдителни сугестии са станали като наркотична доза за няколко калдатски ника. В темата "будизъм", един друг самопосветен НЕОбудист си ги списва тия вече над 10 години.

Положителните самоутвърждения... имат съвсем банална стойност и значение. Ама... толкова банална, че чак скучна. Хората, които имат нужда от подобен похват имат специфичен психопрофил. А хората, които са вманиачени и обсебени от същото - съвсем строго специфичен.

Похвати с това се изучават като част от някои терапевтични техники и стратегии... Таргета на тия стратегии - добре изучен. Въпросът е... че с годините се натрупа социалният опит при който на доста от таргета спира да му върши работа - както е при всяка самосугестия.

При този вид терапия, в началото е нужен водач. Той въвежда принципните положения и основните автосугестивни формули. Идеята е била поне първоначално откопчване от негативните "кошмарни сънувания" от психотравми и заместването и промяната им с "нови вътрешни скелета". Съпротивата се оказва твърде значима, особено при отделни индивиди се стига до намаляване на ефекта, до постеленно отпадане от него.

На този проблем са налице две реакции - но най-значим и инстинктивен е увеличаване и насищане на посланията, за да се компенсира кратковременния им ефект.

Всъщност - самоутвърдителите послания са като всяка друга форма на терапия. идеята е просто субекта да се измъкне от затворения негативен кръг, който го определя с вектор към деструкция и разпад, но сценариите на развитие са огромен брой и понеже хората сме различни... резултата от една и съща рецепта, приложена върху много различни случаи, става и той много различен.

РАзбира се - както и при всяка друга терапия, въпроса с "дозата" е от решаващо значение. И за хората с по-тежки проблеми за компенсиране, се пресягат точно до "прекаляване с дозата" на принципа - ще има още, като взема още....

И се стига до тия елементаризми тук... от типа "аз съм много щастлив" и съм възвишен, докато червеите никога няма да разберат колко съм щастлив и възвишен... щото съм птица. И само червеите от злоба си говорят че си "фантазирам"..

 

Всичко се свежда до това, щастието да не се свързва с дадено конкретно условие, събитие или очакване, а да е едно цялостно приповдигнато тастроение на духа. То следва да се утвърди като обичайто състояние. Практически не е лесно, защото в началото такова едно състояние ще бъде нарушавано доста често от събития към които сме привикнали да реагираме с раздразнение, отчаяние, тъга или др.под. Въпросът е да се прояви търпение и настойчивост за да приучим себе си към запазване на състоянието на щастие. То идва и с нагласата, че всяка трудност преминава, а човекът в своята същност е вечен и не може да бъде засегнат от нищо случващо се. Но винаги може и трябва да извлече нужния опит за да израстне.

преди 1 час, 16562 написа:

Всичко се свежда до това, щастието да не се свързва с дадено конкретно условие, събитие или очакване, а да е едно цялостно приповдигнато тастроение на духа.

но това са глупости. кой с какво щял да "свързва ЩАСТИЕТО" е едно, а че щастието било "цялостно приповдигнато настроение на духа", е съвсем друго дори и като пълна глупост.

Народните клишета са пълна щета откъм познание  и смисленост :

1 - това не е щастие - цялостно приповдигнато настроение... Още от  базата на самото понятие и вече си "в киреча"

2 - настроение ... никога не може да бъде, да дойде от, или да доведе до "цялостност". Явлението НАСТРОЕНИЕ се съотнася до аспект от емоционалните преживявания и е част от линията им - емоция, настроение, преживяване, състояние, по критерий на степента на преходност и изменчивост.

3 - каквото и да значи "дух" той не може да е нито "проповдигнат", нито да е в "настроение" Както и че дори и в окултизма ЩАСТИЕТО няма нищо общо с ДУХА. Съвсем нищо! ДУХЪТ не може да е нито щастлив, нито нещастен, доволен или сърдит, влюбен или мразещ... в настроение или не...

Всяко изречение от горните е редене на личните ти повярванки и готови летящи идеализми с които е изпълнена анонимката. И друго нищо... СЪВСЕМ НИЩО!

За твоят свят може да е някакво си, извън него - е голо нищо! За пореден път коментарите ти са готови идеалистични клишета като на безкраен курс по самопомощ и надъхване за нещастници, депресари или зависими.

Дали приповдигнатото настроение било щастие - разбира се, че е щастие. Няма нужда от празни приказки - то се изживява. Защо да изпадам в униние, раздразнение, гняв, омраза, съмнение, отчаяние и др., след като това реално с нищо няма да ми помогне в една или друга ситуация? Само ще замъгли преценката и ще изцеди силите ми. А общото усещане, което ще изпитам е именно нещастие. С приповдигнатото настроение е точно обратното. То съчетано с усещането, че съм част от Живота, с цялата му красота и разнообразие, с неизмеримото му величие и безкрайно разнообразие... Но всичко това може да бъде усетено единствено в щастието и то не в това щасгие, което е зависимо от едни или други външни условия.

преди 14 часа, 16562 написа:

Дали приповдигнатото настроение било щастие - разбира се, че е щастие

Разбира се че не е щастие,бебчо. А защо не се прочетеш че написа към това малоумие "че това било за духа"?

За бебчовците и завалиите по сбирките за анонимни алкохолици - може и именно това да е щастието. Всеки бебчо или комплексар си го къдри където му се пука черупчицата и където го чеше сърбежа...

Всичко в последния ти коментар са оправданията и обясненията на емоционален комплексар, като изразните средства са подражание на стила в анонимката. Ти затова си падаш толкова по нея. Извън заемките и фантазиите ти - всичко това е фейк. Всичко, без изключение.

 

на 28.06.2024 г. в 18:07, 16562 написа:

Всичко се свежда до това, щастието да не се свързва с дадено конкретно условие, събитие или очакване, а да е едно цялостно приповдигнато тастроение на духа. То следва да се утвърди като обичайто състояние.

Това го искате с Мадхямика ама щастие без причина това си е налудно. Нали случката или събитието резултира на аза и егото като части от сборното понятие дух и е необходимо условие.

преди 10 часа, shishmanovp861 написа:

Това го искате с Мадхямика ама щастие без причина това си е налудно. Нали случката или събитието резултира на аза и егото като части от сборното понятие дух и е необходимо условие.

Случката сама по себе си е нищо. Тя е част от живота и ще отмине. Смисълът, красивото в живота, осъзнатостта носят истинското щастие. Те може да не присъстват, поне не лесно-различимо, в отделната случка, но са основна част от Живота в неговата цялост. Абстрахирайки се от негативното влияние на дадено събитие, остава винаги нещо полезно, колкото и да е малко. Самият факт на последното твърдение носи щастие. То изразява съвсем естествен закон. Да, този закон е причина за щастието, но това не е отделното преходно събитие, което кара хората да сменят едно настроение с друго. Това винаги присъстващо щастие е на една по-голяма дълбочина, под повърхността на Потока на Живота, където се появяват и изчезват преходните състояния на човека.

Ако може с конкретика и с примери а не така обобщено.

преди 26 минути, 16562 написа:

Смисълът, красивото в живота, осъзнатостта носят истинското щастие. ... са основна част от Живота в неговата цялост.

пак си изходил недоумици, бебчо. За пореден път показваш за пример как вживения сред фантазиите си не може да мисли, особено пък самокритично:

Пояснявам като за двойкаджии във втори клас:

"ЖИвота в цялост", не може да има "основна част",

нито дадени "части" да носят нещо "истинско", а останалите да не го носят.

Отделно глупостите за "дълбочината и потоците на живота"... не носят ЩАСТИЕ, бебчо. Щастието - никой не го "носи"... както и "мислите" не са някъде сред "потоците на живота", а само сред потоците от самозаблуди в нечии "главици".

И всичко това защото отново се преживяваш на глашатай на повярваните си романтични заемки. Нищо друго не правиш сред форума - едно и също, вече толкова години. като че с това ти започва и завършва форумния ти герой.

Нещо си, наречено договорено "щастие" го търсят хора, които го нямат. Те и "неволята" така са я търсили - в едно литературно произведение, докато и сред форума мнозина си бълбукат за друго "договорена фикция" наречена "любов", или пък "бог", или пък "свобода"... така е - бълбукат си хората.

Който си няма нещо... си играе да го "търси". Много подобно е на оня, който си търсил ключовете сума време, пък накрая се оказали стиснати през цялото време в ръката му, докато той ги "търси все някъде там"...

Мушицата жужи ли жужи - това е представата й за щастие. Но за хората си е просто жужене. Така сме и ние хората спрямо боговете, и нашето щастие спрямо тяхното. Мярката на мушицата за щастие не струва за пред хората, но тя все си жужи "щастливо" - толкова може.