Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

tuksum

Къде да търсим щастието?

Препоръчан отговор


преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Връзката е, че се заяждам. В този смисъл, тъй като твърдя, че искането на едно и също не води до скука, а до война, правя сравнение с популярното разбиране за Обективната истина, да се свети името и, че Обективната истина е това, което всички сме съгласни, че виждаме. Момчето, което казва, че царя е гол ще го наритаме, да мълчи там. Образно казано.

Ами така кажи. Че халюцинираме и водим войни в това състояние, което състояние има връзка с обективната истина доколкото се отличава от нея?.. Впрочем връзката с приказката на Андерсен е занимателна. Царят съвсем сериозно вярвал в лъжата, че не е гол. Е, гол ли е бил или не е бил гол, и какво друго му казало детето, освен истината? Според поуката в приказката де. 

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Зависи, как ще обусловим що е въртене, обект, и ос на въртене. Всичко е според зависи. 

Знаех си аз откъде ще почнеш да вадиш вода, че всичко е според зависи. Добре, разбира се, че зависи - ос и въртене са взаимозависими, а "въртящ се обект" от въртенето и оста съответно. А при теб оста е "всичко е според зависи" и около нея се въртят нещата, за което не споря... Обаче как да разбирам следващото 

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Но как да знаем, дали и доколко това има нещо общо с обективната истина,

дали като съмнение във всеобщата взаимозависимост? :)

преди 9 минути, witness написа:

ос и въртене са взаимозависими

Пффф, дали? Не съм сигурна)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, witness написа:

дали като съмнение във всеобщата взаимозависимост? 

Общо взето да.

"Тези, които вярват в пустотата (тук смисълът е относителност, зависим произход б.Р.И.) са болни" - Нагарджуна.

Въпросът е дали субекта, в частност човека (каквото и да означава това) може да има критерий, що е обективно или що е божествено.

Прави ли са списвачите на божествени текстове, като заявяват, че пътищата божии са неведоми ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Реджеп Иведик написа:

Зависи, как ще обусловим що е въртене, обект, и ос на въртене. Всичко е според зависи. Но как да знаем, дали и доколко това има нещо общо с обективната истина, каквото и да означава това и независимо дали я има или я няма.

Връзката е, че се заяждам. В този смисъл, тъй като твърдя, че искането на едно и също не води до скука, а до война, правя сравнение с популярното разбиране за Обективната истина, да се свети името и, че Обективната истина е това, което всички сме съгласни, че виждаме. Момчето, което казва, че царя е гол ще го наритаме, да мълчи там. Образно казано.

Според зависи е. Зависи от позицията на кой realm или на кое ниво на проявление задаваш въпроса. Тук на нашия свят , на втвърдена кора, обективната истина съществува. Но в дълбините на материята е друг свят, там няма обективна истина защото обект и субект се преплитат.

преди 6 часа, Реджеп Иведик написа:

Общо взето да.

"Тези, които вярват в пустотата (тук смисълът е относителност, зависим произход б.Р.И.) са болни" - Нагарджуна.

Въпросът е дали субекта, в частност човека (каквото и да означава това) може да има критерий, що е обективно или що е божествено.

Прави ли са списвачите на божествени текстове, като заявяват, че пътищата божии са неведоми ?

В този смисъл няма противоречие, точно защото на нашия свят съществува обективна истина, божиите пътища тук са неведоми.

Ако искаш да кажеш, че обективно = божествено, не, човекът няма критерий що е божествено. Но всъщност и кората на земната материя и самият човек, каквото и да значи това, са божествени и не са. И да и не.

Редактирано от Sleda (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Sleda написа:

Ако искаш да кажеш, че обективно = божествено

Да, в този смисъл го употребявам. Ако не правя разлика между вярващи и невярващи (в Бог),  не звучи добре в друг смисъл. Включително в твои мнения съм чел, че вярващите възприемат материята, като Бог в проявление. Вярата прави Бога (не, че съм убеден в това, или в обратното), същата вяра, но у други хора, обожествява Обективната истина. Един вид, и при вярващите и при не вярващите, обективната истина е Бог в проявление. Нюансите ги приемам за не съществени. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Sleda написа:

там няма обективна истина защото обект и субект се преплитат

Дали само ТАМ обект и субект се преплитат, или ние възприемаме, че само ТАМ се преплитат.

Татхагата казва на Субхути: "Същества, същества Субхути, Татхагата говори за тях, като за не същества, за това им се вика същества".

Сега, дали Татхагата е знаел, че някой си хер Макс, както си се разхожда унтер ден линден и ще му хрумне, че всъщност не сме в състояние да възприемаме по друг начин "обекти" с размери по малки от определена величина, наречена по късно на негово име. Пак всичко се върти около нас. Големината на константата на Планк, от големината на човек ли зависи ? В този смисъл, прав ли е Протагор, като казва, че човека е мярката за всички неща ? И още по интересно е продължението "за съществуващите, защото съществуват и за не съществуващите, защото не съществуват".

Разгледано през призмата на казаното от Протагор, ти например, или квантовите механици, като твърдят това нещо, те, т. е. вие, защото сте хора ли възприемате света така, щото логиката на възприемане да се обръща от една константа нататък.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бог е мярката и Бог в човека е мярката. Затова трябва да любиш Бога и да обичаш Бог в човека. И тогава ще си Истинен, а това е повече от щастлив. И решаваш всички проблеми.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 минути, mecholari написа:

Затова трябва да любиш Бога

А как да знаем, кога обичаме Бога и кога не. Кой е оторизиран да обуслови критерия ? По какъв начин Той може да ни даде критерий за любов към Бога ? Не е ли пак чрез пророците, които са хора, или богове преобразени на хора, родени като хора, защото неведомата божия истина следва да ни се сведе от нам подобни. Доколко сме способни да ги разберем обаче ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Любовта е нещо много голямо, и човек е само проводник на любовта. Т.е. через човека Бог люби сам себе Си. Да бъдеш проводник на Любовта е заложено в човека и се възприема директно от Бога, и тъй като Той е мярката, като усещаш не се заблуждаваш. И в един момент не се учиш, а разкриваш истинската същност заложена в тебе, преди сътворението на света.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, Реджеп Иведик написа:

Дали само ТАМ обект и субект се преплитат, или ние възприемаме, че само ТАМ се преплитат.

Татхагата казва на Субхути: "Същества, същества Субхути, Татхагата говори за тях, като за не същества, за това им се вика същества".

Сега, дали Татхагата е знаел, че някой си хер Макс, както си се разхожда унтер ден линден и ще му хрумне, че всъщност не сме в състояние да възприемаме по друг начин "обекти" с размери по малки от определена величина, наречена по късно на негово име. Пак всичко се върти около нас. Големината на константата на Планк, от големината на човек ли зависи ? В този смисъл, прав ли е Протагор, като казва, че човека е мярката за всички неща ? И още по интересно е продължението "за съществуващите, защото съществуват и за не съществуващите, защото не съществуват".

Разгледано през призмата на казаното от Протагор, ти например, или квантовите механици, като твърдят това нещо, те, т. е. вие, защото сте хора ли възприемате света така, щото логиката на възприемане да се обръща от една константа нататък.

Големината на константата на Планк не зависи от големината на човека. Логиката на възприемане се обръща защото се встъпва в друг свят с друга логика.

Ще кажа само аз какво мисля, сигурно е тъпо... Не е същественото, че са малки, същественото е че най-малките градивни частици "обекти" на нашата материя, които всъщност вече не са обекти, не са "плътни твърди корави"  т.е няма маса. Трябва да се стигне до най-малките за да се разбере, че няма маса а само "енергия" на кванти която се движи с колосална скорост. Ние го възприемаме това, т.е. човеци или "науката".

Дали има Бог? За нас това е само идея, но някак си е вградена в хората от както са били маймуно-човеци. Как се е появила?

Зазидани сме в нашата плътна физическа материя и ако има Бог, неговите пътища са неведоми за нас, т.е. нямаме директен контакт. Но това не е затвор и лошо нещо. Нищо в Божия план не е лошо. Полезно е защото на този свят се учим да мислим правилно. Инертната плътна материя дава тази възможност. Всяко нещо което се създава първо е мисъл. Мисъл-форма. След като се направи това нещо, включително и софтуер, и се пусне да работи винаги първият модел греши, поправят се грешките в мисълта, поправя се модела и т.н. Защото в бъдеще ще трябва само със слово да създаваме живот и не би било добре да създаваме уроди...   :shock11:  :lol6:

Редактирано от Sleda (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, Sleda написа:

Логиката на възприемане се обръща защото се встъпва в друг свят с друга логика.

Така е, но от наша човешка гледна точка. Самият Хайзенберг, в опит да защити твоята теза, моли въображаемите опоненти, да не търсят не човешки гледни точки. 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 24.09.2017 г. в 18:18, Реджеп Иведик написа:

Прави ли са списвачите на божествени текстове, като заявяват, че пътищата божии са неведоми ?

:offtopic_s:Не зная. Взех да се чудя обаче къде и дали изобщо са казвали такова нещо. Откъде е дошъл израза. Ще взема да питам в темата за библията, в нея какво ли няма. Може обаче да се окаже фейк, нещо съчинено за наше успокоение. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Винаги можеш да си намериш причина за да се почустваш щастлив, както и такава за да се почувстваш нещастен. Причините, които ни карат да се чувстваме нещастни обаче, винаги се основават на временното състояние на нещата. Тези причини, които ни карат да се чувстваме щастливи могат да имат своето основание не само във временното и променливото, но и в познаването на вечните и неизменни принципи на съществуването. Това прави щастието основано на тези последни причини непресъхващо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

само един въпрос - за уточнение и изясняване на моят прочит на това дотук:

ЩАСТИЕ... дето го наричате, всеки неготово си - то "чувство" ли е?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ok, зависимо е. Точно както е и нещото, наречено "ЩАСТИЕ"... както и 'бог' примерно... И въпроса "ИМА ЛИ ГО ИЛИ ГО НЯМА" е в твърде наивна посока, в сравнение с обикновения ситуативен анализ на "ЩАСТИЕ". Самото понятие е конструкт обобщаващ състояние от позитивни изживявания. ИЗЖИВЯВАНИЯ... !!! както и "бог" - е договорена, чисто психична, идеална проекция, която за много се превръща във фикция...

Имало ли ... или ги нямало, а още повече КЪДЕ... или пък КОГА - са възможно най-наивните въпроси, единия от които, отгоре на всичко, е заглавие на самата тема.

за да възникнат въпроси от рода КЪДЕ ДА ГО ТЪРСИМ, съвсем аналогично както и за бог, означава най-малкото че за "търсачите" е напълно неадекватна яснотата, че възниква в самите тях, от техни потребности и процеси. И в сънуването и компенсациите им "го има, и го няма".

Самата идея че "за да изпиташ нещо... е нужно друго нещо", е начална, и е наивна спрямо натрупания последствие опит и наблюдения. И като такава означава че "търсача" е твърде "млад" и е съвсем "в началото", съвсем е няма още идея кое, какво, как... и защо.

При наличие на такова "объркване и смесване" и при наличие на изгубване в тия първичности и началности, сънувайки ги колко са истински, защото е достатъчно 'да изглеждат', да си нагласиш усещането, възприемането и изживяването им.

Именно заради аналогията с "голия цар", като символен образ от притчата, който според УИТ "вярвал искрено" в образа в който се оглеждал... ето това е "сънуването" на лично генерирана реалност, която се забърква отвътре, прожектира се като 'истинска' на мястото на "истинската" . Разбира се че "разбирането коя е "истинска" възниква именно с начините и прийомите за различаване. И това да кажеш на някого "че е обикновен гол сънувач пред обикновеното свое вътрешно огледало" не върши никаква работа... Сред неговите сънища той вижда и ЩАСТИЕТО и БОГ като някакви съществуващи извън него явления, защото това е част от личните психични "спектакли" сред които се живее. И от това че са масови, от лични стават и групови сънища и още повече се засилва илюзията им, защото се допълва от канала на социалните инстинкти.

За сънуващия ги - те са неговата реалност, неговата истина, неговото битие... и сред тях е неговата единствена форма да постанови СЕБЕ СИ (АЗ). И така се затваря схемата на образуване и изживяване на конструирана реалност, която цялата е сборна съставна проекция на самия й потребител. Хем зависи и излиза от самия него... но не и за оная част, която (се) "сънува".

Само сред изгубения сред сънищата си, въпроса за "ЩАСТИЕТО по отношение на "къде е", как да го намерим, как да го изпитаме, как да го привлечем... е адекватен. защото това дори не са търсачи - това са изживяващите хора -  Живеят от изживявания, сред изживявания, мерят по изживявания, сравняват по изживявания, потребяват и ползват изживявания. Именно това е и условния лакмус, за това че се сънува. защото изживяванията не са само реактивни... те се конструират отвътре, чрез сложна , но принципно-определяема, психична игра. В този смисъл сънувача е с объркана причинно-следствена връзка - че изживяването може да се предизвика само "отвън" и понеже гони преживяване, инстинктивно предпоставено да е със силен позитивен уклон, той живее в сън като обикновено реактивно същество, като "платно, за което непрекъснато е нужен вятър" и според него "ЩАСТИЕТО" трябва някъде да се търси - някъде там... Него го "ИМА" и е нещо като изгубен "диамант" - ако го изживяваш - го "има", ако не - търси да го изживява отново...

И такааааа - "къде да търсим... и да "намерим" ЩАСТИЕТО"? :)  Този въпрос също има логически и смислов проблем. Значи - търсим, защото "го няма". Докато го "няма" възниква съмнението "има ли го въобще". Но се "вярва" че го има, дори и тия за които никога не са го "изживявали". Те пък го проектират изместен във времето, защото дори и да вярват че го има и да го търсят, създава други форми на "запълване" със смисъл, със значение...

Именно така "всяка липса" се запълва, чрез играене на запълване, някак си... сред вътрешния театър, наречен обобщено с конструкта ЖИВОТ. Сред битийност на такова ниво, играта не е игра, а е единствения реал. В този смисъл е и "сънуване" - не е сънуване, а е "живеене"...

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз намирам щастието в малките неща ,дори и да ми се усмихне човек се чувствам щастлива :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 25.09.2017 г. в 3:52, mecholari написа:

Бог е мярката и Бог в човека е мярката. Затова трябва да любиш Бога и да обичаш Бог в човека. И тогава ще си Истинен, а това е повече от щастлив. И решаваш всички проблеми.

Колко просто и лесно а

Но на практика в земния ни път това не се получава.

Дори и да го знаем това то какво ни помага ?!?

Невъзможно е да обичаш всички нали !

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 6.12.2018 г. в 19:10, Лорито написа:

Аз намирам щастието в малките неща ,дори и да ми се усмихне човек се чувствам щастлива :)

Ша ти мине.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, haidukpikaso написа:

Колко просто и лесно а

Но на практика в земния ни път това не се получава.

Дори и да го знаем това то какво ни помага ?!?

Невъзможно е да обичаш всички нали !

 

    Идеята е, че ако не харесваш даден човек и не го обичаш, това не означава, че няма някой, който да не го харесва и обича. Всъщност, Бог му е последната надежда за това, да бъде обичан.

    Дара на живота и свободната воля като проявление на нечие държание могат да те провокират, като негативна мотивация, но все пак мотивация да бъдеш различен от това, което не харесваш, така поне се увеличава любовта към самия себе си. Защото има хора, които не се обичат достатъчно, те са в полюса, където се самоотхвърлят като недостойни, не че не им помагат контактите отвън. Тогава трябва да търсиш Бог вътре в себе си, да има все някой, за който си ценен. И например Бог дава на човека ангел хранител, който му помага и бди за неговото развитие, да го наречем "висш аз", и ако обиждаш човека, когато прави грешки, тогава обиждаш неговия ангел, който се старае, и не вярваш в крайния резултат, който може да бъде проявен след милиарди години.  Човекът е процес, но не е завършен. На него му е позволено дори да падне, инволюира и деградира, а Бог е този, Който обръща всичко това за добро. Допускайки недоволство към Бога, недоверие към Неговия Замисъл се превръщаш в човек отровен от самото недоволство и преставаш да търсиш смисъл. Тогава може ли да се осъществява "личното ти развитие"?

   Сега да вземем "интуиция"-та, вътрешният водач, "ин Тао", "Вътрешния Бог", който бива слушан или не и един пречистен, фин човек, който обръща внимание на малките неща, микроскопичната радост. Това е антипод на недоволството, и когато се задоволяваш с малко, то расте. Капка по капка – вир, вир по вир – язовир. И този човек е в постоянно търсене на Бога в себе си, той слуша и иска да го "чуе" и започва да навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко, става все по-тих и по-тих, за да не пречи с шума. И той започва да открива самия покой, на мисли, чувства и започва да се окъпва в това състояние, да го цени с микроскопичната радост, вглъбява се и открива себе си, открива Бог в себе си и малко по малко радостта се превръща в тържество. Вдъхновението му расте и иска да даде това и на другите, да им каже как да Го постигнат. Такъв човек може ли да се отчае, може ли да вярва, че това състояние не е достъпно за тях, че Бог ги е ощетил? Самото състояние е Неговия Дар, Неговия подарък, то го крепи, ако излезеш от него надеждата е ,че пак можеш да се върнеш там. Щом веднъж си бил ще се върнеш. Това се нарича доверие а ти си влюбен в  това състояние, и то е влюбено в теб, това вдъхновение е обяснение в любов към Бога, Който е вложил това в теб и не му е сложил граница, то може да расте към Безкрая. Стигнеш ли дъното, започни да копаеш... Бог е повече от Любовта, Той я превъзхожда.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 16.12.2018 г. в 23:55, haidukpikaso написа:

Колко просто и лесно а

Но на практика в земния ни път това не се получава.

Дори и да го знаем това то какво ни помага ?!?

Невъзможно е да обичаш всички нали !

 

Това че на теб не ти се получава в твоя земен път, защо да не му се получи на друг?

Помага да се смириш. Ако е невъзможно да се обичат всички, тогава как точно го изискваме от Бог? И като имаме изпитание обвиняваме всеки друг, но не и себе си, за товас какво сме го заслужили. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, Callipso написа:

Това че на теб не ти се получава в твоя земен път, защо да не му се получи на друг?

Помага да се смириш. Ако е невъзможно да се обичат всички, тогава как точно го изискваме от Бог? И като имаме изпитание обвиняваме всеки друг, но не и себе си, за товас какво сме го заслужили. 

хаха зер ми знаеш земния път и си ми ходила в обувките

:lol6:

и аз изисквания към Бог нямам никакви - за разлика от тебе

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, Callipso написа:

Ако е невъзможно да се обичат всички, тогава как точно го изискваме от Бог?

точно затова се "изисква от бог" - все неща, дето за хората са напълно невъзможни.

Затова и бог е измислен - защото чудесно помага на хора да живеят сред фантазния си свят, да проектират извън себе си и отговорността, и страховете, и надеждите, представите, желанията... и всичко онова, което сме привидели че "ни спасява" от...... каквото и да смятаме че ни застрашава, че ни грози, че ни пречи или ни е враг...

Причините за личното усещане за беда, нещастие, несполука винаги е нужно да се проектират в обединен междуличностен образ с договорени първосигнално и инстинктивно, характеристики...

А всички желания, представи, въжделения за спасението, за сполуката, наградата, усещането за спокойствие, сигурност, надежда за изход... в някакъв универсален социално договорен образ през който животът да е повече поносим, повече спасителен от всичко онова, което изглежда и фантазира като ужасно,  несправедливо, неприемливо, вредно или опасно... 

В предишни хилядолетия - е имало много 'богове' - за всяка подходяща нужна проекция от житейски спасителен характер - даден обобщен образ - име, характеристики, легенди...

При някои се стига до "еднобожество", събиращо всички възможни идеални характеристики и нужни на потребителите си прикачени качества, възможности, характеристики... с които се "затваря" представата за света и ролята на човека в него.

Всичко това е просто наука и познание - за тия, дето им е възможно.

За тия, дето е нужно спасението, обърканите и нещастните, отчаяните или "бедните духом" - се спасяват с проекциите си за "спасението и наградата, условията и описанията... за основния им спасител и важността да бъдат близо до него, да изпълняват волята или нарежданията, да чуват гласа му, да му говорят и той да им говори, да привиждат неговата "универсална и вселенска "правилност"... И да им дава сигурност че всичко е подредено, справедливо, правилно и контролирано, дори и "сътворено" от най-върховната фантастична сила, власт, мъдрост - вечни и безкрайни... Все пак това е за тях единствената възможност за по-лесно справяне с несигурността и изменчивостта на живота.. и страха от смъртта, тлеността и преходността... Затова са и измислени и... им придаваме 'съществуване'.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, haidukpikaso написа:

хаха зер ми знаеш земния път и си ми ходила в обувките

:lol6:

и аз изисквания към Бог нямам никакви - за разлика от тебе

Не е нужно аз да съм ти ходила в галошите, достатъчно е още на петима от твоето село пък да им се получава, по този трънлив земен път. Тогава логично се досещаме, че проблемът си е твой, а не че по принцип е трудно.

Става въпрос за обичането и че това как ТИ не можеш да обичаш всички, нали? Но Бог може. Тогава си много далече от подобието му. И за това отново си си виновна само и единствено ти, защото имаш Душа като всички останали божи раби.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 16.12.2018 г. в 23:55, haidukpikaso написа:

Колко просто и лесно а

Това е типично за Дъновистите и подобни на тях. Нещата им са толкова прости, лесни и ясни... като тотално игнорират реалността в която живеят...

преди 19 часа, Callipso написа:

Това че на теб не ти се получава в твоя земен път, защо да не му се получи на друг?

Това е също типично... До преди малко и ти беше част от Бога, беше голямата любов към Бога в човека. Но сега, като не ти се получава, само ти си си виновен/а щото не гледаш на нещата като нас...

Иначе на такъв въпрос, мога само да се сетя за йезуитски отговор - Щастието го търсиш в себе си... Кой както иска да го разбира ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...