Премини към съдържанието

interim

Потребител
  • Публикации

    12
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

5 Неутрална репутация

Всичко за interim

  • Титла
    Потребител

Информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

Информацията с последните посетители на профила ви е изключена и не се показва на другите потребители.

  1. За такива като теб има wikipedia... Да, той прокарва най-вероятно Богомилството, но митичният поп е част от промиването на мозъци как Богомилството е случайно появила се ерес. Не може да се обяви просто така, че в него е забъркана българската аристокрация на най-високо ниво... Явно казано от човек който не познава Богомилството... Говориш като религиозен фанатик, а не безспристрастен изследовател. Това е типично грешно мнение на хора които не познават Гностицизма. Проблемът не е материята, а кой я е създал. А това го пише в Евангелията. Позаинтересувай се защо Христос трябва да си тръгне защото "князът на този свят" идва... Всичко е въпрос наистина за четене, но явно от едно и също нещо, различно качество хора разбират различни неща... Библията е човешко творение. Гностичните християни вярват в божественият дух вложен във всички нас. Затова го поставят на първо място, т.е. за тях е най-важното личното преживяване. Второстепенно е това което Църквата е събрала и нарекла "Библия". Иначе принципно не са отричали нищо в Библията, просто са тълкували Стария Завет... по-различно. Що, ти лично ли си говорила с Исус и познаваш ученията му в най-чист вид? Не са седели и чакали наготово да бъдат спасени както Църквата тълкува Христос, за това си права... Знаеш ли изобщо кога Исус се е родил? Защото да ти подскажа, не е на зимното слънцестоене. Повечето хора дори не знаят какви "Християнски празници" наистина празнуват. Римската империя винаги е била езическа, и е приела Християнството само като параван, но реално са продължили култът си към Слънцето. Малко почети, малко... България е единствената държава която се е пробвала да прокара по-истинска форма на Християнството, но това е била естествено, една много по-различна България от днешната... Това изречение трябва ли да има смисъл изобщо? Гностицизмът възниква 1-ви, 2-ри век... "Боянчо" е син на най-великия български цар, може би е по-здравословно, поне с него да не се подиграваш... Както и да е, не отговарям на теб, а на хората които ще попаднат случайно на темата и може и да се замислят. За хората из тоя форум ми е ясно... Успех в материалния живот...
  2. Изглежда това поведение е характерно за хората които претендират за някакви познания... Да прочетат някое "светило" и да си се представят те самите за такова... Не чета "светила", чел съм какво е останало реално от Богомилите, което за съжаление е доста малко. Чел съм книги от Наг Хамади, чел съм разклонения на Гностицизма, които не са малко. Чел съм Индиузъм и Будизъм. И често казано е елементарно да се видят връзките... Също честно казано ми се повдига, че в България никой не си прави усилието, да види, че всички тези учения са свързани, и не са се пръкнали просто ей така. И това което се е развило в България, е имало международен характер. Не става ей така, българи да учат французи на Християнство, сещате ли се... Мнозина явно не... На един западен сайт даже бях правил съпоставка между класическият Гностицизъм и Богомилството, и какво точно е променено. По-добре се прие отколкото тук, но не е учудващо...А разликите не са толкова много, просто е по-християнизирана версия, докато по-познатия Гностицизъм е с по-силно гръцко митологично влияние. Принципно няма религия "Гностицизъм", това са различни учения които се въртят около идеята за дуална човешка природа, търсене на спасение на душата, и че за това е нужно познание, а и неговото практикуване. В тези движения има и Юдаизъм, и Индуизъм, и Гръцко, и Българско влияние. Ако тия "академици" имаха някаква роля, то е да излязат пред научната общност и поставят България където и е мястото, но реално правят точно обратното. Моите съболезнования за тия които под "четене" разбират това да се уповават на "авторитети", а не да си проведат собственото проучване и мислят със собствената си глава... Ако искате да критикувате, може да започнете с това да извадите конкретно нещо с което не сте съгласни и да покажете защо. Не да хвърляте празни констатации, с идеята колко сте велики и запознати с материята. Не знам дали си давате сметка, че никого не впечатлявате...
  3. Така го е нарекла научната общност. Виждам, че имате проблем с нея, но няма нужда да отнасяте проблемите си към мен... Тогава предполагам ще имате проблеми и с подобни статии, където вашият ограничен пример дори може да намерите (явно излязъл от приказките които мама чете) , Като искате прима виста, ей една... https://en.wikipedia.org/wiki/Solitary_animal https://en.wikipedia.org/wiki/Sociality https://www.thedodo.com/21-animals-being-single-awesom-988668711.html Пак ще ви благодаря, чудесно описание за вашето собствено изказване... Напротив, това за което говоря се нарича метафизика и е официален раздел във Философията като се започне от Платон, през Кант и Шопенхауер. Някой от вас да е присъствал в училище - сенките и пещерата, нещо? Имена, за които каквото и да мислите, стоят далеч по високо от вашите... Въпросът как идеалното се отнася към "реалното" е доказано от тях и поне за Платон и Шопенхауер знаем че не са религиозни по никакъв начин. Кант - вероятно е, поне в някакъв смисъл, но това не го прави по-малък като философ. Лакант е друг нерелигиозен голям френски психоаналитик, който преразглежда и поправя много от проблемите на прекалено големият "реалист" Фройд, чрез разбиране на "идеалната" природа на нещата, тъй като те са функция на мисленето ни. А аз определено не съм религиозен... Човек който не може да осъзнае, че мисленето му стои в центъра на възприятието, а не е обратното... поне няма място във форум Психология или Философия... Изобщо виждам, че като в повечето форуми, имената на разделите са безсмислени, и ви служат само за седянка, да се наслждавате на собствената си "гениалност". Написах коментарът си за този който може да разбере. Ако не можете, не се чувствайте задължени да ми "обяснявате". Аз от свободни приказки и лични мнения не разбирам. Прочетете малко биология, малко философия, малко психология, тогава може и да намерим за какво да говорим... Иначе за вълци, слончета, делфинчета... говорете си с мама, да ви каже - браво, много сте уми... Айде, със здраве...
  4. Благодаря, това е чудесна дефиниция какво не е наред на тази планета... Това е абсурдна мисъл, която просто звучи... интересно, драматично. Но не и логично... Зависимостта от колективната среда е единствено форма на еволюцията ни. Хомо - сапиенс е примат, и приматите са характерни със силни социални връзки. Други видове са далеч по-индивидуални и независими. Естествено, все пак такова ни е генетичното наследство, но гените се менят и адаптират, не са константа. Освен това, ако говорим наистина философкси, "другите" наистина са просто образи, или "феномен" в умът ни. Ние сме прекалено свикнали умът ни да прави асоциации между неговите вътрешни идеи, и външни репрезентации. Това има еволюционна полза, тъй като създава концепции като семейство, държава, любов, отговорност и т.н. Но изграждането на този пренос е вторичен процес. Това е което много не схващат. Тези неща трябва вече да ги има в ума, за да могат те да намерят външна асоциация. Разчитането на това да се появи такава външна асоциация, е една от големите драми на човечеството, защото то се захваща за нея и когато не се получи - страда. Страда и когато просто се опитва да я реализира, без да осъзнава, че тя сама по себе си не значи нищо. Тя е правят да значи нещо. Човекът е същество което като че ли тотално е забравило че то чувства, то съществува, наистина само по себе си, и необходимостта му от това да търси постоянно външни асоциации, води до едно съществуване което може да се нарече единствено заболяване...
  5. Търся един филм за който уж си спомням много и пак не мога да го открия... Започва с един мъж който се лута в планината. Някаква страхотна буря вилнее, но се спасява в една хижа. В нея вече има и други хора, всички са заседнали там поради бурята. В хижата започват да се случват все по-странни неща, хората са тероризирани от нещо. Накрая се оказва, че всички те реално са в крио камери (замразили са ги защото са болни или стари) и по някакъв начин са попаднали в общ сън. Един от тях обаче е разбрал, че това е сън и се е научил да го контролира, и той всъщност е манипулирал какво се случва в хижата.
  6. Ц... това са будистки интерпретации, които са грешни. Не ми се занимава да споря, гледам имате достатъчно подобни дребнави теми, всеки накрая вярва в това което иска да вярва. Но все пак да покажа позицията си, какво е наистина Ада, ще дам следния пример. Представи си, че имаш домашно животно - куче/котка/хамстер... Гледал си го 10 години и то умира. Естествено човек се привързва и това е тъжен момент. Будизмът ще каже - ей ти, страдание породено от илюзия че е имало аз, и че е имало животно към което този аз се е привързал. Но нека не се обръщаме към дебелите философии, а попитаме самият човек (който е минал реално през това) простия въпрос - ако сложи на кантар това което е получил като опит чрез това животно, и болката от загубата му, кое ще натежи? Сигурен съм, че 99% биха казали че цялото нещо си е струвало и пак биха направили този избор. Защо? Защото опитът който човекът е получил, е бил смислен/ценен за тях, пък дори и на фона на т.н. "страдание от загубата". Т.е. дори в този най-прост пример, човек осъзнава, че не може да се отдели някакво абстрактно понятие "страдание", то винаги има контекст в който се случва. Родител примерно може да изпрати детето си в чужбина. Страдание ли е? Страдание е, но ако е за негово добро, това страдание добива "смисъл". Няма значение дали ситуацията е илюзия или не. Субектът винаги е истински, макар че - да, будизма си затваря очите за този факт, или по-точно - това което е останало от будизма като секти днес. Адът е това да бъдеш разделен от истинското "себе си". В повечето религии това се описва като истинската реалност, Бог и т.н. Дори в Будизмът, центърът е този факт - че нищо около теб не е това "себе си", което някои не до там мъдри глави тълкуват като че ли няма такова "себе си". Ако нямаше, как щеше да е възможен горният пример? Той говори за това, че човек може да намери нещо от "себе си" чрез общуването с друго същество, и това му носи удовлетворение. Проблемът е страдание което не носи удовлетворение, а то е страдание породено от това, че не можеш да бъдеш истинското "себе си". Когато ти се чувстваш фалшив, когато ситуацията в която се намираш я намираш за фалшива, страданието също се превръща във фалшиво и безполезно. И това е много близко до ума, но колко хора го ползват тоя ум и наистина се наблюдават... Какво точно се получава на Земята, е голяма тема, но който не си дава сметка къде се намира и че това е важно... е в голям проблем.. Ще посоча някои прости неща като: 1) съществуваме в механични тела които са еволюирали по определен физически начин. Те си имат собствените потребности и виждания за живота, които са силно егоистични, защото природата на живота им е да оцеляват и да се използват един друг. Оставете малко субективният си морал настрана, и вижте как наистина функционира биологичният живот. 2) раждаме се малки, беззащитни и напълно зависими от останалите. Всеки малко или много става жертва на родителите си, защото това е огромна отговорност, с която поне в някаква степен винаги се злоупотребява. Това са в същото време най-важните години в живота, когато човек се оформя. По-сериозни травми през този период са непоправими. 3) дори и пораснали, малко или много зависим от обществото за пари, социални контакти и т.н. Чрез образователната система, работата, човек попива културата малко или много, а ако не успее (т.е. се предпази) се превръща в аутсайдер. 4) колкото и да "напреднем", научно или "духовно" (в кавички, защото всеки си има собствено мнение какво значи това), светът продължава да се върти около оцеляване, борба, егоизъм, физически нужди... Просто това е закодирано в тези тела, и това се проявява. 5) Човек има много кратък живот, но още по-кратък пълноценен живот. Като отпишем детството през което се развиваме, трупаме опит и старостта през която не можем да сме така физически и умствено активни, я останат 30 години, я не... 6) като цяло, опитваме се да проявим некрайна вътрешна природа, в изключително краен живот, в който разчитаме на 5 ограничени сетива, да ни разкрият кой е другия, и дори кои сме ние. Това произвежда не просто илюзия, а нездравословна илюзия, дистопия. Това е илюзия в която човек изживява заблудите за себе си и начинът по който гледа на света. Ако човек се замисли, ама наистина, това е единствената възможна дефиниция на Ад. Не, не е да те въртят на шиш, не е и да изпитваш болка. Адът е да се заблуждаваш кой си, да не можеш да проявиш това което си, да съществуваш в повтарящ се кошмар и рамки на възприемане. Будистите говорят много за желания, но пропускат истинският проблем - рамките в които това става. Когато сложиш желанията си в рамки като - трябва да си намериш високоплатена работа, да направиш семейство и 2.5 деца... Или пък трябва да си гларус, "душата на компанията", да се въртят около теб жени/мъже, да си "готин", всички да те харесват... Това са все рамки и рамчици които си изграждаме тук, базирани на физическата ни природа и възприятия, които да - водят до страдание, и то от тоя безсмислен тип, с краен резултат - чувство на празнота. Независимо дали ще я постигнеш тая рамка, или ще ти се изплъзне, в нея няма нищо, не можеш да намериш себе си в нея. Да се откажеш от рамките, не е толкова лесно, значи малко или много да се откажеш от апарата който ги произвежда, а това е човешкото тяло и мозък. Но това не значи и себе си...
  7. interim

    Смъртта.

    Ако проучиш темата, ще разбереш, че не е така лесно... "Научно доказано" е най-вече едно модерно словосъчетание клише. Науката може ли да ти "докаже", че си човек, или че виждаш дърво, маса, или каквото и да е? Науката се състои от 3 неща - 1) наблюдаване на даден феномен и 2) даване на някакво разумно обяснени 3) предвиждане на случването на този феномен. Какво точно трябва да се случи, за да се "докаже" дали "човек" "умира"? Първо, трябва науката да може да наблюдава какво е това "човек". Когато ти го наблюдаваш, виждаш някаква форма, някаква кожа, косми. Това е за теб феномена "човек". Ако между теб и него има стена, вече не можеш да го наблюдаваш. Дали наистина е "изчезнал"? Ако имаш по-развити прибори които засичат лъчение и извън спектъра на видимата светлина - не. Науката може да се порови какво има и под кожата на тоя човек, в мозъка му. Така че за нея, човекът става нещо повече. Но с умирането на тези неща които тя познава, изчезва и нейното понятие за човек. Има и трети вариант - ако ти самият представляваш този човек - можеш ли изобщо да "изчезнеш"?
  8. interim

    Къде да търсим щастието?

    Това е типично за Дъновистите и подобни на тях. Нещата им са толкова прости, лесни и ясни... като тотално игнорират реалността в която живеят... Това е също типично... До преди малко и ти беше част от Бога, беше голямата любов към Бога в човека. Но сега, като не ти се получава, само ти си си виновен/а щото не гледаш на нещата като нас... Иначе на такъв въпрос, мога само да се сетя за йезуитски отговор - Щастието го търсиш в себе си... Кой както иска да го разбира ...
  9. Всички сме реално в "Ада", така че явно всички тук го заслужаваме... Общо взето всяка религия/философия недвусмислено говори за пропадане на духа в материален живот. Дори в Юдаистичните религии няма кой знае какво описание за "ада", защото се подразбира, че той е на Земята. Някои се опитват да го преиначат, за да манипулират. Но реалността е, спокойно, вече си тук....
  10. Въпросът ти е много хубав като показател за изключително грешен начин на мислене... Много характерно: "Как да го накараме да не го прави ?" Личи си колко егоизъм е излят в темата, и как целта е да се предотврати нежелан от егото ефект. В случаят - реализацията, че животът може да е изключително неприятно изживяване. Разбираемо, егото е плод на този живот и самоубийството се явява негова анихилация. Дори убийството не е представлява такава стигма, защото то е насилствено отнемане на чуждо его. Така че парадоксално го приемаме по-лесно. Толкова народ измира от глад, войни, болести и го приемаме общо взето нормално. И то е нормално - това е наистина живота... Но самоубийството е самостоятелен отказ от това его, което разтърсва смисълът/вярата в собственото му съществуване. Дори най-примитивният човек който не е чувал за екзистенциализъм, може да бъде разтърсен чрез тази идея да искаш да отнемеш собственият си живот. Правилният начин да си отговориш, е да поставиш правилно въпросът си - защо този човек изобщо е стигнал до там? "Поправката" се крие не в изкуственото прекъсване на действието, да накараш другия да постъпи по определен начин, за да се почувстваш ти по-добре, а в пълното осъзнаване на ситуацията която е довела до това - т.е. емпатия, състрадание. Да го кажа по-просто - моментът който ти се струва важен, всъщност е маловажен, важният момент си го пропуснал, проспал. Но той никога не те е интересувал, защото не е засегнал егото ти, така както финалният акт го засяга. Затова и ти се опитваш да "поправиш" актът, вместо истинския проблем. Истинският проблем не интересува никой за съжаление, и това е и част от причините да се стига до там... Иначе, ако вече се е стигнало до там, аз бих дал моят съвет, който е - не бъдете оптимисти. Самоубийството се базира на предположението, че егото може да бъде убито, заедно със силите които го предизвикват. Ако това обаче е грешно? Проучете добре какво говорят религии, философии, какво си спомнят хора изпадали в клинична смърт, вашето собствено усещане. Наистина ли всичко ще свърши? Повечето неща говорят обратното - не свършва и ще продължите в същата въртележка. Още по-лошо - ще трябва да я започнете отново от нулата, и да минете през същите глупости. Смъртта е травма, раждането отново е травма, по-добре си ги спестете. Аз не налагам стигма върху самото самоубийството. Ако човек иска да прекрати животът си наистина, има правото да го направи. Но мотивите с които го прави често са такива, че го вкарват отново във въртележката. Това което е породило егото ви в този живот, ще продължи да търси реализация на същото его в следващият. Няма как чрез чисто физически акт да убиете това его, то първо трябва да бъде убито на метафизическо ниво. Това се постига единствено чрез дълбока реализация какво вие наистина представлявате, какво това его представлява, разбиране за живота тук, и прекъсване на връзката, освобождение. А иначе, в по-широк смисъл, има редица хора които просто искат да спрат да живеят поради заболявания, загуба на лично достойнство, т.е. по-скоро технически проблеми поради което не могат да водят пълноценен живот. И поради горепосоченият човешки егоизъм, не им се позволява да бъдат освободени. Хората в това състояние, трябва да разберат, че не дължат нищо на никого, че другите са егоисти, и се опитват да запазят "обвивката" им, за да се чувстват те по-добре в себе си. Което е грозно, но такова същество е човека... В едно развито общество, евтаназията би била централна тема. Според мен, всеки възрастен човек трябва да има подобна опция. Хора с тежки заболявания също - както физически така и ментални. Ясно е че тези неща уронват достойнството ти, правят те зависим, тежест, и в някои случаи това просто няма как да се заобиколи. Преглътнете малко егото си и се замислете поне веднъж в живота си, ама наистина - ако бях аз бях в тази ситуация. Къде е точно границата между оправдано и неоправдано е труден въпрос, но поне да има желание да се започне отнякъде. Разширете си малко представите какво е да "спасиш" някого от самоубийство. Да го спасиш от самият акт е много ограничено виждане... Хората които мислят над самоубийство, търсят начин как да се спасят от живота, което е напълно валиден мотив. Проблемът е, че самоубийството рядко представлява такова спасение, както и просто физическото му предотвратяване... Изпадането в подобни състояния трябва да се разглежда и като шанс човек да види и "тъмната страна" на съществуването си, да си задава повече въпроси относно себе си и живота. Нежеланието да видиш и изживееш тази тъмна страна е много разпространено, особено у тези които обичат да съдят останалите, за това че търсят спасение от живота. Реално, всички това правим на тази планета (макар че повечето не го осъзнават), просто има по-добри и по-лоши начини...
  11. Най-лошото което можеше да се случи на Богомилството е Дъновизма... Двете нямат нищо общо освен че са определени от църквата за ереси. Но Дънов (както и комунизма) хитро търсят допирни точки, за да се пришият към нещо по-стойностно от тях самите. Богомилството e Гностично Християнство. То не е създадено от никакъв митичен поп Богомил, а е привнесено най-вероятно от българската аристокрация която е учила във Византия. Основата на вярването им е, че животът който водим е резултат от пропадане на висше същество - създател. В Богомилството, то просто е наречено Сатана, докато Гностицизмът има по-развита космология вдъхновена от елинизма. Идеята обаче е една и съща - че светът който обитаваме е създаден от негативна/грешна сила която се опитва да ни заблуди създавайки свят отражение. Разликата с ортодоксалното християнство е, че Гностицизмът и Богомилството отричат Юдейския бог, като в него виждат тази негативна сила, която се преструва на истинския. Богът в Гностицизмът/Богомилството е подобен на хиндуисткия Браман, a духът вложен в нас - на Атман, и като цяло ученията им са много подобни на източните. Т.е. за тях целта на живота е постигане на Мокша - освобождаване от цикъла на прераждане. Те са вярвали в прераждането и са търсели пречистване и освобождаване от житейски страсти, много подобно на източните философии, но Християнизирани. Като цяло Гностицизмът го обвиняват в "дуализъм", т.е. че говорел за два "бога". Неговата цел, както всяка религия/философия е да обясни феноменът как идеален Бог създава неидеален/грешен свят. Докато в ортодоксалното Християнство цялата тежест се стоварва на хората чрез мистичният "първороден грях", в Богомилството този "първороден грях" се обяснява чрез второстепенно "божество-създател", което "заплита" други в творението си. Често то дори не се определя като "зло", а по-скоро като заблудено и заблуждаващо... Факт, всичко материално са го отдавали на това божество, и че то трябва да се отрече, надмогне, подобно на това как хиндуизмът говори за материалният свят като за илюзия. Това което обикновено се пропуска да се каже е, че това божество е всъщност част от Браман, така че ние сме тези които съществуват в дуализъм, не че има наистина две противоречиви сили. А относно кармата на България - да, определено е свързана и с Богомилизма, но не защото съществува наистина някакъв божествен морален закон, а защото той е просто поредния симптом с нестаналото българско самосъзнание. Ясно е че към 10 век България се е заформяла като културен център в Европа. Това е включвало и възможността да се излезе с нов прочит на Християнството - нещо което са правили и другите големи народи. Разликата между ерес и религия е единствено в това кой си, за да го отстояваш... Но поради вътрешни конфликти, просто това не се е случило, тогавашните властници, са се поддали на външни влияния и са предали Богомилите, за да се подмажат на Римската империя. Тази слабост, вътрешно разединение, безгръбначност, склонност да търсим одобрението на по-големите народи, я виждаме и до днес. По това време някъде България е избирала дали ще бъде Европейски фактор или става само за слугински народ...
  12. Т.е. не можеш да се влюбиш в друг човек с увреждания? Какво правим ако той е сляп? А ако не е достатъчно интелигентен или образован? След това пък си писала и че от същия град трябвало да е, щото кой знае какъв престъпник може да се извади... Не щеш и "простаци"... С какви очи обвиняваш в предразсъдъци останалите, докато ти самата си пълна с тях? Ти къде я оцени тая духовност у другия? Но очакваш те да я оценят в теб... Сексът служи за възпроизвеждане на вида, така че там са големите претенции. В крайна сметка всички са егоисти и те оценяват като генетичен материал и какво могат да получат от теб. Има достатъчно хора и без увреждания, които са в подобно положение... Спри да се изживяваш толкова на жертва, спри да обвиняваш това абстрактно понятие "обществото", и пробвай да правиш това което очакваш от другите, могат да ти се получат нещата...
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване