преди 9 минути, 16562 написа:

Така сме и ние хората спрямо боговете

от кога бебчовците се самонаричат "хора"?

Ти някъде сред делюзиите си даже и "духовен и възвишен"... при все това да е пълна недоумица, но... пък " си човек"... 

То така и духовния кукуригу Ангел - той се има за духовен, щот осигурявал "духовна пенсия сред вечността".  Калдатския "необудист" също се има за осъзнат, медитатор... даже и мядхямик, докато е кукла на конци - за да му олекнело в живота.

състезавате се кой от каква идиотщина да изцепи и да си я настоява, щото това му носило  нещо си - в случая се фантазираш че си бил "човек"... душицата той. Те... такива "човеци" сигурно все глупости като твоите ръсят... и се фантазират като подражават на свещените си заемки. Е, да - човешко, но инфантилно.

В известен смисъл усещането за щастие/нещастие е въпрос на това, как ще обосновеш състоянието си. Но каквато и причина да намериш за своето нещастие (болест, бедност, спор, неуспех...) винаги можеш да я съпоставиш с по-мощна причина за щастие. Естествено най-силно основание за щастие дава увереността, че духът е над всичко преходно и земно, а последното има власт над човека само доколкото той му я позволи. С умението да не си подвластен на настоящия момент, а да обхванеш в съзнанието си и неизбежното бъдеще с всички възможности за един много по-красив, смислен и пълноценен живот, е докосване на човека до вечността. Докосване при което всичко добива вече съвсем друго значение. Вкл. и щастието.

здравейте, щастието може би е различна величина за всеки. 
аз намирам щастие в една проста разходка с моето дете. дори и да не говорим. прсото да се вървим за ръка зарежда ме с положителни емоции 

на 8.01.2025 г. в 15:12, Theros написа:

е въпрос на това, как ще обосновеш състоянието си.

Състояние - в психологията - не може и няма как да бъде когнитивно ОБОСНОВАНО. Отново невежеството и напора някой да си покаже с какви измишльотини си е издокарал нещо си за да се самонадъхва. Като че ли целият форум е постановен именно за депресирани, травмирани и зависими "нещастници" и тук дежурният "техен пастор" трябва да ги оКУРажи и презареди с типичните и за него самия автосугестивни афирмации.

Сред ФИЛОСОФИЯТА  е друго, но ЩАСТИЕТО е психологически етикет с който се обозначават комплекс от сложни психични наслагвания, в даден момент.

Сред ФИЛОСОФИЯ - понятието ЩАСТИЕ е само основа за някои съждителни и мисловни упражнения относно значението и важността му, а не по същество, произход, конструкция, тип на взаимодействия...

преди 15 минути, soniapandova написа:

щастието може би е различна величина за всеки. 

Щастието Е различно за всеки, ДА, но не може и няма как да е ВЕЛИЧИНА, защото за него не може да се прилага количествен фактор.

Както и няма как емоционалната окраска на дадено СЪСТОЯНИЕ да се нарече "Щастие", както и да се измерва само по емоционалните ползи от негативни, до "зареждащи позитивни".

ДА, емоционалният компонент е най-универсалният за което и да е човешко СЪСТОЯНИЕ и самото понятие ЩАСТИЕ възниква именно от него, като по-късно се генерализира и допълва с много други аспекти.

на 13.01.2016 г. в 20:03, октим написа:

В  себе  си!

!

на 19.10.2008 г. в 21:32, tuksum написа:

Как смятате, къде можем да търсим щастието?

 Щастието е свързано със съзнанието, а не с характера.

Щастието няма нищо общо с успеха.

Щастието няма нищо общо с амбицията.

Щастието няма нищо общо с парите, властта, престижа.

Това е съвсем различно измерение.

Щастието е свързано с вашия ум, а не с характера ви. Нека ви напомня: характерът е нещо, което отново е присадено във вас. Можете да станете светец, но все пак няма да бъдете щастливи, ако вашата святост не е нищо повече от тренирана святост.

Лесно е да промените характера; истинската работа е да промениш съзнанието, да станеш съзнателен. Когато си в съзнание, не можеш да се ядосваш, не можеш да бъдеш алчен, не можеш да ревнуваш, не можеш да гониш амбиция.

И когато всички гняв, алчност, амбиция, ревност, притежание, похот изчезнат, енергията, свързана с тях, се освобождава. Тази енергия се превръща във вашето блаженство. Сега то не идва отвън; сега това се случва във вашето същество, в най-дълбоките кътчета на вашето същество.

И срещата на вашето съзнание с отвъдното е точката на блаженството, истинското щастие. Това блаженство не знае нищо за нещастие; това е чисто щастие. То не знае нищо за смъртта; това е истинският живот. То не знае нищо за тъмнината; това е светлината и да я познаеш е целта.

Щастието е винаги с теб.

Щастието се случва. Може би затова хората го наричат щастие: случва се.

Не можете да го организирате, не можете да го разработите, не можете да го подредите.

Щастието е нещо извън вашите усилия, извън вас самите Но ако копаете дупка в градината, ако сте напълно погълнати от това, ако целият свят е забравен, включително и вие, това е всичко.

Щастието е винаги с теб.

Щастието няма нищо общо с нищо.

Това е просто неочаквано, отпуснато, неограничено състояние на вашето същество с съществуване и то остава с вас; не идва и си отива.

Той винаги е там, точно като дишането ви, пулса ви, циркулацията на кръвта в тялото ви.

Щастие винаги има, но ако го търсиш, ще намериш нещастие.

Щастието е осъзнаване на момента тук и сега.

Били ли сте някога нещастни тук и сега? Точно този момент – има ли някаква възможност да бъдете нещастни точно сега?

Можете да мислите за вчера и да станете нещастни. Можете да мислите за утрешния ден и да станете нещастни.

Можете да донесете нещастие от миналото, от паметта. Вчера някой ви е обидил и може би все още носите раната, може би все още носите болката, може би все още се чувствате нещастни поради това: „Защо? – защо ми се случи това? Защо този човек ме обиди? “

Или може да сте недоволни от утрешния ден. Утре ще останеш без пари – къде ще живееш тогава? Какво ще ядеш? Утре ще останете без пари! – сега влиза нещастието. Идва или от вчера, или от утре, но никога не е тук или сега. Точно в този момент, в настоящето нещастието е невъзможно.

Щастието означава да бъдеш себе си.

Има само едно щастие на този свят – и това е щастието да бъдеш себе си. И тъй като никой не може да бъде себе си, всеки се опитва да се скрие по един или друг начин – зад маски, преструвки, лицемерие. Всеки се срамува от това кой е.

Научен си на всичко, освен да бъдеш себе си. Най-грозната възможна форма на общество, защото прави всички нещастни.

Да не бъдеш това, което всъщност си, да не бъдеш това, което искаш да бъдеш, да не правиш това, което искаш – всички тези неща са в основата на цялото ти страдание.

И от една страна обществото е успяло да направи всички нещастни, а от друга страна същото общество очаква от вас да не показвате нещастието си по никакъв начин – поне публично, открито. Това е ваш собствен бизнес.

Нещастието е създадено от самото общество – всъщност това е обществен, а не личен въпрос. Същата тълпа, създала всички причини за твоето нещастие, накрая ти казва: „Ако си нещастен, това си е твоя работа, но когато си на публично място, се усмихвай. Не показвай на другите нещастното лице“. Това се нарича етикет, обноски, култура. Това е лицемерие в основата си.

Винаги искаш да бъдеш себе си – това е естествено – и обществото не позволява това. То иска да бъдеш някой друг. Иска да си фалшив. То не иска да си истински, защото истинските хора са опасни; истинските хора са бунтовници.

Изхвърлете ума и ще бъдете щастливи без никаква причина.

Умът никога няма да ви позволи да бъдете щастливи. Каквито и да са условията, умът винаги ще намери нещо, от което да бъде недоволен. Нека го кажа така: умът е механизмът за създаване на нещастие. Цялата му функция е да създава нещастие.

Ако изпуснете ума, изведнъж ставате щастливи – без никаква причина. Тогава щастието е естествено, като дишането. Дори не е нужно да го осъзнавате, за да дишате. Просто продължавай да дишаш. Щастието е абсолютно същото.

Щастието е вашата вътрешна природа. Не се нуждае от никакви външни условия; просто е, щастието си ти. Блаженството е вашето естествено състояние; не е постижение. Просто като излезете от механизма на ума, вие започвате да се чувствате блажени.

Щастието се случва, когато си в унисон с живота си, настроен толкова хармонично, че каквото и да правиш е радостно.

- ОШО

преди 2 часа, Solly написа:

Нека ви напомня: характерът е нещо, което отново е присадено във вас. Можете да станете светец, но все пак няма да бъдете щастливи, ако вашата святост не е нищо повече от тренирана святост.

Лесно е да промените характера; истинската работа е да промениш съзнанието, да станеш съзнателен. Когато си в съзнание, не можеш да се ядосваш, не можеш да бъдеш алчен, не можеш да ревнуваш, не можеш да гониш амбиция.

Характер - въобще не е това, за което ОШО е визирал...

Поне дузина от тия "откъси" така представени, сред контекст едни до други - взаимно се изключват и противоречат, освен че са и дълбоко погрешни.

Така представени компрометират Ошо, само и само авторката да си презентира проекциите, фантазните си блянове и личния си идол... Други като нея си презентират тяхното си - що и тя да не си изходи нейното с пейстове...

И накрая - тази тема има заглавие, което е лакмус за "нещастниците". Само човек в нещастие може да "търси щастие" и да се фантазира "къде да го търсил"... Това е като играта от българският класически разказ за "неволята" - дето я търсил героят тук или там, викайки я "невольо, невольо...".

Именно това е парадоксът през думите на ОШО и да пуска някой негови думи сред тема като тази, е просто тотално компрометиране, заедно със същото и на самата себе си.  Много добре е ясно защо наивници и популисти са се нахвърлили да се фантазират по думи на ОШО, при факта, че той е адресирал именно "като за тях" голяма част от думите си наживо.

Докато го търсим едва ли ще го намерим : )

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Характер - въобще не е това, за което ОШО е визирал...

Поне дузина от тия "откъси" така представени, сред контекст едни до други - взаимно се изключват и противоречат, освен че са и дълбоко погрешни.

Така представени компрометират Ошо, само и само авторката да си презентира проекциите, фантазните си блянове и личния си идол... Други като нея си презентират тяхното си - що и тя да не си изходи нейното с пейстове...

И накрая - тази тема има заглавие, което е лакмус за "нещастниците". Само човек в нещастие може да "търси щастие" и да се фантазира "къде да го търсил"... Това е като играта от българският класически разказ за "неволята" - дето я търсил героят тук или там, викайки я "невольо, невольо...".

Именно това е парадоксът през думите на ОШО и да пуска някой негови думи сред тема като тази, е просто тотално компрометиране, заедно със същото и на самата себе си.  Много добре е ясно защо наивници и популисти са се нахвърлили да се фантазират по думи на ОШО, при факта, че той е адресирал именно "като за тях" голяма част от думите си наживо.

Ошо не на едно или две места говори за щастието, нещастието, както и за всички останали човешки състояния и преживявания.

На който му е нужно, ще разбере най- важното от цитираното.

Темата е точно за щастието, и няма по-подходящо място да се пускат точно такива цитати.

 

 

Къде да търсим щастието?

In herbis, verbis et lapidibus!

преди 17 часа, Solly написа:

ще разбере най- важното от цитираното.

ми сигурно, но е весело, след като папагалещата ги въобще няма такова "разбиране", още по-малко пък за "най-важното".

преди 17 часа, Solly написа:

Ошо не на едно или две места говори за щастието

И... затова ли е "говорил" - за да може всеки наивен комплексар и фантазьор да му краде от "говореното" за да си подпира делюзиите? Леле - колко бил удобен тоя "Ошо" Всъщност материал за делюзии всеки с тях ще си ги нагласи дори и друг да е 'говорил'... Но посланията са важна работа за няколко дечица тук - това им дава възможност да се изиграят на важни и значими, заедно с допълнителното потвърждение на заблудите си.

преди 23 часа, _ramus_ написа:

Поне дузина от тия "откъси" така представени, сред контекст едни до други - взаимно се изключват

Умният човек ще се досети, че контекстът е различен и ще съотнесе съответното твърдение към верния. Но трябва желание за взаимно разбиране, а не търсене на повод твърденията да бъдат бързо отхвърлени.

преди 1 час, Theros написа:

а не търсене на повод твърденията да бъдат бързо отхвърлени.

няма твърдения, няма и отхвърляния. Няма и "умен човек" зад цитирания коментар.

ОШО никога не е поднасял твърдения, заради това събирането на цитати от различни речи довежда до тия бъркотии - като горната. Затова ОШО не е написал сам нито ред - заради "ТВЪРДият и неизменчив характер на писменото слово" и последващите го естествени интерпретации на един или друг тарикат

А преводачите са си толкова невежи, колкото и залитналите по тия думички, тъй като "умните и знаещите хора" много добре биха се досетили че "характер" от думите на ОШО въобще няма нищо общо с пълнежа на думичката в познавателен план.

Когато говориш на елементарници за сериозни работи, е жалко в какъв цирк се хвърляш да играеш и какви думички и измислици да им нагласяш, в опит да стигне нещичко до тях. И накрая - същите да си ги записват... после записаното да си го подреждат, папагалят и подхвърлят по сайтове, защото това ги надъхвало и трябвало да го "споделят". И какво останало от "ОШО" - душички жадни за надъхвации, една от които са и ти, само дето с друг "ошо".

Колкото до "контекста"... остави на умните хора и не си губи залъгалката.

преди 6 часа, _ramus_ написа:

ми сигурно, но е весело, след като папагалещата ги въобще няма такова "разбиране", още по-малко пък за "най-важното".

Дали имам или не, и доколко разбирам това което е казал Ошо, касае лично мен. А твоето мнение си запази за теб, да те топли в студените дни и нощи! 😃

преди 12 минути, Solly написа:

касае лично мен

Ми не - в момента, който си играеш на "споделяне" вече НЕ КАСАЕ САМО ТЕБ.

Игричките на "споделяне" всъщност... са така - изкарани на светло, делюзиите ви вече не касаят само вас си.

Даден е текст точно по темата. Интерпретациите върху текста са свободни. От думите на Ошо всеки взима и осъзнава толкова, колкото му е нужно, и колкото му е възможно да проумее и осъзнае. Друг е въпросът доколко думите му достигат до съзнанието на четящия.

При теб, както "виждаме",  думите му не докосват твоето съзнание, а докосват желанието да търсиш непрекъснато кусури у другите.

Ами търси си - мен това не ме вълнува и не ме засяга. Хубаво е човек да може да подминава с насмешка хората които непрекъснато търсят с кого да се заядат, без да им подхранва допълнително егото.  

преди 1 час, Solly написа:

Даден е текст точно по темата.

И - какво от това? Темите да не са в литературен форум и тук да се играе на литературни анализи, на матура по литература?

И между другото - текста, сложен сред мястото на твоя ник, някак си минава като твое мнение ли? Или щото ти направо си написа що е това щастие, или пък "щастието" - според ОШО. Щото темата, например не е за ОШО, а за щастието. Ако всеки вземе да налее кой какво бил казал за щастието трябва ресурс повече отколкото всеки дейта-център.

Всъщност точно така празните дечица си наливате който каквото докопа да се самонадъха... А после играе на "докосване до съзнанието". Бебчото играе същата игра, но не с ОШО, а със своята свещена анонимка.

Ама думите не докосвали нечие съзнание - нито знаеш какво е съзнание, нито "са докоснали твоето". Нито някога нечии думички биха пробутали наивността и повърхностната емоционалщина на осмокласничка.

Да спориш с Рамус, е все едно да спориш с развален грамофон. Не си заслужава да си губите нито времето, нито емоциите! 

преди 3 часа, Solly написа:

Да спориш с Рамус,

ЪЪЪ - искаш да кажеш че фантазираш как "спориш с рамус ли"? Интересно - рамус не е разбрал нищичко от това. Нито ти можеш да спориш, принципно.

Някой да си отстоява неговото си, не се нарича спор, а е обикновен инфантилен инат. Всички се борят за "тяхното си" още след раждането си... просто някои никога не го израстват.

Щастието се случва успоредно със случването или с постигането на нещо, което искаш. Има хора, които се опитват да подредят света около себе си по начина, който желаят. Това обаче често е невъзможно и води до конфликт с желанията на другите. Все пак светът не е само въпросния човек, колкото и да му се иска да е. Но ако очакванията му са такива, той неуспявайки да постигне желаното, няма и да бъде  щастлив.

Ако щастието е свързано с удовлетвореността от това, което човек прави, то е по-устойчиво, отколкото ако е обвързано с резултата. Първото е процес и по-продължителен във времето. Ако човек има дългосрочна перспектива свързана с дейност носеща му удовлетворение, щастието ще е по-пълно.

Издирвайте щастието в другите. Ако намерите подобно на вашето, то значи, че сте щастлив, иначе до края на живота си ще бъдете нещастни. 

В повечето случаи духовните хора са мрачни, т.е. те рядко са щастливи, защото техния идеал е недостижим. 

преди 1 час, (:IdioibI:) написа:

Издирвайте щастието в другите. Ако намерите подобно на вашето, то значи, че сте щастлив, иначе до края на живота си ще бъдете нещастни. 

Преди всичко, човек трябва да бъде щастлив независимо от другите. Неговото щастие не трябва да бъде зависимо от другите, и човек трябва да бъде малко егоист и да мисли преди всичко за неща които му носят щастие лично на него. В противен случай, животът му може да мине в угаждане на другите, а това не винаги може да му носи лично удовлетворение.

преди 1 час, (:IdioibI:) написа:

В повечето случаи духовните хора са мрачни, т.е. те рядко са щастливи, защото техния идеал е недостижим. 

Това е внушение наложено в голяма степен от религиите. Религиите не те учат да бъдеш щастлив тук и сега, а ти обещават щастие в бъдещето, в Отвъдното, като заклеймяват всичко в този живот като лошо или грешно.

Религиите и духовниците ви са мрачни хора, целите облечени в черно. Проповедите са скучни и монотонни, не носят никаква наслада и щастие  на човека. Карат хората да бъдат черногледи относно живота на земята.

преди 1 час, Solly написа:

Преди всичко, човек трябва да бъде щастлив независимо от другите.

Темата е къде да се търси, т.е. да, по презумпция човек е самодостатъчен, но щастието не е "пълно" и не срещайки друг с такова, то няма как да бъде отново и отново такова. 

преди 1 час, Solly написа:

Религиите и духовниците ви са мрачни хора, целите облечени в черно.

Това е крайно Ваше схващане и не е истина, т.е. не религията или духовниците определят кой е щастлив и кой не. Функциите на въпросните е да помагат на човек в трудни моменти. 

Влизате в излишен спор, т.е. пролича се, че имате пристрастия към дадена философия, която е базирана на предразсъдъци, че освен Вашите разбирания, то другите са нещастни, а това не е така. 

Щастието е чувство, т.е. то ако не е споделено - не съществува! То не е свързано с вяра, а с взаимно изживяване в добри и лоши моменти от живота ни. 

Какво забелязвам: Вие повече сте съпричастни към животните. Издигнали сте ги в култ. Това ви прави щастливо. ОК, но за мен по-важно е човек да е щастлив. Кое щастие е качествено, моето или вашето?  

преди 5 минути, (:IdioibI:) написа:

Вие повече сте съпричастни към животните.

Щастливият човек желае щастие на всички същества. Щастливият човек не насилва и не убива други същества. Това го правят нещастните хора търсейки щастие в чревоугодничеството, като си въобразяват, че дадена храна ще им донесе щастие, а нейната липса - нещастие!

преди 14 минути, Solly написа:

Щастливият човек желае щастие на всички същества. Щастливият човек не насилва и не убива други същества. Това го правят нещастните хора търсейки щастие в чревоугодничеството, като си въобразяват, че дадена храна ще им донесе щастие, а нейната липса - нещастие!

Какво ме интересува какво правят нещастните хора?!  По-важно за мен е да направя другия щастлив. 

Щастието не е свързано с това какво консумира човек или животно, т.е. Вие на хищно животно давате ли веган храна, за да се чувства щастливо???  

п.п. Ако бяхте видели (в момента) как един котарак направи "щастлива" една от моите котки, то не мислете, че това е защото тя бе нещастна от това, че я храня с месо.