Според мен трябва да се определи какво е щастие първо. Защото за всеки  то се крие в различни идеи , мечти , цели. И добре , че за всеки е различно защото иначе би било определено скучно.

Или сички ше търсят едно и също,и ше се изчерпат количествата,мхм...

Количествата едва ли ще се изчерпят , но всичко би изглеждало идентично . В този ред на мисли и логически е възможно и човечеството да започне да изглежда характерно идентично. От своя страна би се изгубил и смисълът за размножаване и възпроизвеждане. Може би , изглежда логично , според мен .

Нещо не разбрах, ся щастиетоли търсим или размножаването...

За някои щастието е в размножаването. 

Ай ся удари под кръста... питам кат човек. Ти примерно къде го търсиш... там квото търсиш.

Аз не мога да определя още какво търся. Изследвам все още.  А ти къде търсиш щастието ?

В малките неща. Зайчета, котенца, кученца... патенца. Що пък да нее там? 

п.п. Изследваш значи...

Редактирано 18 септември 20178 г. от Зайо (преглед на промените)

преди 11 минути, Зайо написа:

В малките неща. Зайчета, котенца, кученца... патенца. Що пък да нее там? 

п.п. Изследваш значи...

Казват , че имало щастие и в простите неща , но аз съм скептично настроена за това . Погледнато реално е твърде лесно за постигане , следователно всеки щеше да го има това щастие. Щастието според мен би следвало да идва поне трудно , след като е толкова желано , а трудно постижимо , в повечето случаи. 

Всички неща са прости. А желаното не е винаги в търсене на щастие. А трудно постижимото... за мен е трудно да взема горно "до", но ако станедали ще ме направи щастлив?

Как ще откриваме нови неща и ще се развиваме, ако сме щастливи с това, което имаме? Щастие не съществува, а дори и да съществуваше, то щеше да е вредно.

Mи то си е казано- няма пълно щастие...

преди 8 минути, Зайо написа:

Всички неща са прости. А желаното не е винаги в търсене на щастие. А трудно постижимото... за мен е трудно да взема горно "до", но ако станедали ще ме направи щастлив?

Според мен щастието е по-скоро във постигната наслада . Взаимоотношения , духовен план , богатство на избор. Да "вземеш горно "до" едва ли ще те направи 'щастлив" , по-скоро е друго определението за резултата на постигнато.

Богатият избор, няма ли да го направи неразпознаваемо?

Може да открие повече възможности за постигането му , а там някъде да се разпознае някоя емоция като щастие . Знам ли , вероятно е.

Мислиш, чещастието е емоция?

Да. Така мисля. И го мисля защото емоцията се образува , избухва по сетивата и отшумява . Щастието също не трае дълго според "статистиката".

Ааааа... щастието не трябва ли да е състояние,а не миг? Че то иначе си губи смисъла...

Емоцията не е миг. Продължителността е различна като времетраене , но "миг" е твърде категорично кратко.  Състояние е по-правилното и според мен.

На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът. - Александър Дюма-баща

 

Щастието трае дотогава , докато човек го оценява . Ако не умееш да си различиш състоянията , едва ли някога ще разбереш кога си бил щастлив.

на 18.09.2017 г. в 14:32, Амели написа:

И добре , че за всеки е различно защото иначе би било определено скучно.

Войната бива страшна, страшна и страшна. Не съм чувал за скучни войни. Не помня писах ли, че войната е страшна.

Ако искаме едно и също, ще се избием. Което се случва периодически, да не дава Господ.  Обективната истина е от Лукаваго.

на 19.09.2017 г. в 0:22, Амели написа:

Щастието трае дотогава , докато човек го оценява . Ако не умееш да си различиш състоянията , едва ли някога ще разбереш кога си бил щастлив.

С първото твърдение не мога да се съглася, с второто да. Бих казала, че щастието трае дотогава, докато не започнеш да го оценяваш. Оценката като сравнение неизбежно включва осъзнаване и на липсата му, така че Александър Дюма-баща е прав. Щастието за опитващия се да го улови е нещо като обещаният мармамалад от "Алиса в огледалния свят" - мармалад утре и мармалад вчера, никога мармалад днес. 

преди 10 часа, Реджеп Иведик написа:

Обективната истина е от Лукаваго.

По навик ли го добави, или има съществена връзка с останалото ) Между другото, първо, ако няма обективна истина, никога не можем да искаме едно и също, даже при голямо желание. Второ, колко различни хора се опитваха да ти възразят, че самата ти категоричност обезмисля твърдението, че няма обективна истина. Можеш ли да намериш съвсем окончателно, или да отхвърлиш, че някой въртящ се обект има ос на въртене? Например. 

преди 1 час, witness написа:

Можеш ли да намериш съвсем окончателно, или да отхвърлиш, че някой въртящ се обект има ос на въртене? Например. 

Зависи, как ще обусловим що е въртене, обект, и ос на въртене. Всичко е според зависи. Но как да знаем, дали и доколко това има нещо общо с обективната истина, каквото и да означава това и независимо дали я има или я няма.

преди 1 час, witness написа:

По навик ли го добави, или има съществена връзка с останалото

Връзката е, че се заяждам. В този смисъл, тъй като твърдя, че искането на едно и също не води до скука, а до война, правя сравнение с популярното разбиране за Обективната истина, да се свети името и, че Обективната истина е това, което всички сме съгласни, че виждаме. Момчето, което казва, че царя е гол ще го наритаме, да мълчи там. Образно казано.