По повод на една анкета се разгоря, така де, припламна леко един спор. Как така се четат любовни романи? Те порно литература ли са? Що за възпитание и вкус? Дали любовните романи са изключително лековато четиво и пълна загуба на време, или и в тях, когато сме внимателни за качеството им, можем да открием някакъв хляб за душата си. Отварям тази тема, за да споделите мнението си.

Редактирано 24 януари 201115 г. от Xesi (преглед на промените)

Е сега стана тя каквото стана Като във всеки жанр си има и хубави има и боклук За съжаление в този жанр има повече боклук от колкото неща които са ценни за нас и ще се четат след нас от нашите наследници ! Само като им видя кориците с разни мускулести .... прегърнали разни принцеси ми са до .... ! Като се сетя и за филмираните книги които ги дават по БТВ в събота и неделя следобяд направи ми се .....

Е сега стана тя каквото стана Като във всеки жанр си има и хубави има и боклук За съжаление в този жанр има повече боклук от колкото неща които са ценни за нас и ще се четат след нас от нашите наследници ! Само като им видя кориците с разни мускулести .... прегърнали разни принцеси ми са до .... ! Като се сетя и за филмираните книги които ги дават по БТВ в събота и неделя следобяд направи ми се .....

Аве ти що ги гледаш ве. Чети. А колкото до класиката и булевардните тротоари, аз мисля че всеки посяга и към трите.

"Боклук", е твърде широко понятие и обикновено е доста разтегливо. Бих казала, твърде силна дума използвана за която и да е книга. Не виждам нищо лошо в четенето на любовни романи и изобщо на каквито и да е романи. Четенето при всички случаи само може да те обогати. Сигурно ще ти се стори направо светотатство г-н iliev72, но точно до Властелина на пръстените съм си подредила Гордост и предразсъдъци. За мен два велики романа, които ще останат във времето. Просто не всеки ден имам една и съща потребност да чета криминале, любовен роман или фентъзи. Зависи от настроението ми, от нагласата ми и от още един куп неща. Но човек не бива да изпитва предразсъдъци към цял един жанр, само защото е попаднал на някоя лоша книга. Всеки жанр си има своите шедьоври и лоши издънки. За мен любовните романи не са загуба на време. Нито някаква ниша в която витая в облаците. Знам коя съм и знам какво да очаквам от живота. Но след един тежък работен ден, когато не си си вдигнал главата от компа, понякога ти се иска да избягаш от действителността и да се посмееш на нещо леко и ободряващо. Това с нищо не ме прави по-бедна духовно или с по-елементарна ценностна система.

Аз тук да си кажа от написаните коментари единственото над което се замислих е промивам ли си мозъка като чета такова чудо. Аз пък не ме е срам и го превеждам. начи хептен съм са оплакнала. Ами не. Като не ми харесва казвам не ако ще и Умберто Еко да е. А много се пънах ми ареса. Ама нцъ. Обаче много други неща съм и продължавам да харесвам. Книгите са затова, да ни вдъхновяват, да ни окриляват и най първо да ни учат на света, в който сме и ще продължим да живеем.

Когато имам нужда от нещото ободряващо и размисващо - П.Г. Удхаус е автора Няма равен на себе и неговите истории за висшето общество в Англия

Аз пък искам да попитам господина как ще се почувства ако хвана да наплюя "Властелина на пръстените", който той беше отбелязал като "класика", защото според мен, книгата не струва. Няма да се изразявам по-вулгарно и обидно, защото за разлика, от господина, аз поне ценя вкусовете на останалите, и това, че на мен тази книга не ми е допаднала, не ми дава основание да я хуля и да обиждам тези, които я четат. И за разлика от господина, аз поне съм чела тази книга, а той едва ли е чел нещо от нашите книги.

.....

Като ти гледам подписа и аватара няма смисъл да оборвам думите Ти явно живееш в един друг свят който няма нищо общо с този тук

Е, все някой ден човек го изчита П.Г. Удхаус, по разбираеми причини, все пак отдавна е спрял да пише. И идва един момент, в който се насочваш към следващото... и по следващото... слава Богу, избора е огромен и разнообразен. п.п. Още едно светотаство от мен: Съвсем скоро открих една авторка на любовни романи - Джулия Куин, та чувството й за хумор много ми напомня това на Удхаус. Английското чувство за хумор е неподражаемо и когато се използва от майстор, ефекта винаги е един - разтоварване и забавление.

Редактирано 24 януари 201115 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Като ти гледам подписа и аватара няма смисъл да оборвам думите Ти явно живееш в един друг свят който няма нищо общо с този тук

Да гледай ги и им се радвай, по-добре са от твоете неизживяно детство.

Редактирано 24 януари 201115 г. от Ralna (преглед на промените)

......

За пореден път се убеждавам , че тук всеки чете последният пост Да чел съм голям част от книгите на Даниел Стийл и Любовника на Лейди Чатърли

А относно Дж.Р.Р.Толкин се чете на определена възраст и ако пропуснеш този момент колко и да я препрочиташ няма как да ти хареса и да я разбереш !

Така , че живей си там в твоя свят на принцове и принцеси и не се занимавай с приказният свят на Толкин - не е за теб

Да гледай ги и им се радвай, по-добре са от твоете неизживяно детство.

Ако не си разбрала мъжа винаги си остава едно дете независимо колко е голямо - по-добре Таз и шантавите рисунки отколкото някакви измислени принцове и принцеси

не съм модератор и съзнавам че не ми е работа но ще го кажа Илиев или къвто там прекаляваш. Има де чешем венците ако ти е мерак. Не обиждай момичетата, еле пък мойте! Няма отде да знаеш но не си давам стафа за нищо и прегризвам гърла.

Изобщо няма място за такава дискусия! Господинът не е човекът, който ще определя какво ще четем и ще харесваме. Аз може да съм чела книгата като Хобит или До там и обратно, но е оправдано от годините ми. Когато съм чела книгата е била с това заглавие, което посочих (благодаря за образователния урок). Господине, изтъквате Властелинът на пръстените във всеки ваш пост. И нея съм я чела и е една от най-любимите ми ако трябва да бъда точна. Но нима това е някакъв проблем да харесвам и друга литература? Да й се наслаждавам, без да бъда обиждана и провокирана за това? Добре, на вас като не ви харесва защо си търсите повод само да се заяждате с почитателките й и да ги провокирате? Защото вашето поведение си е истинска провокация, която е необоснована и неуместна!

Редактирано 24 януари 201115 г. от BlackRose (преглед на промените)

Що ли си мисля, че напоследък четем, за да кажем чел съм, а не щото ни се чете. И още нещо това че обичам зелено, а не червено ме прави просто зеленообичаща. Всяка книга е съкровище, и тази дето и викам боклук и другата дето ми е на нощното шкафче. Знам го защото аз поне лично съм интерпретирала много, че и създала една. Постарах се да възпитам такава култура вкъщи. Ся ша издам мъжо ама почнах с него. Посли подкарах и лапето. Е, доволна съм и не се меся във вкусовете им. Слава богу и те не се месят в моя. Четем си и ни е гот.

А аз за пореден път се убеждавам, че нямате и понятие от класиката в жанра "Любовни романи". Защото, колкото и да е известна, Даниел Стийл определено не се вмества в понятието "класически любовен роман". За Чатърли изобщо не си струва дори да споменавам. Що се отнася до другите жанрове, чета и харесвам както Джек Лондон, така и Лоис Макмастър Бюджолд; както Александър Беляев, така и Джером Селинджър. Но това, че харесвам тези автори, не ме спира да имам изключителна слабост към романтиката, която прави по-красив света.. макар и само в книгите..

Редактирано 24 януари 201115 г. от Xesi (преглед на промените)

Аз съм за любовните романи ... Някак си успяват да ми въздействат емоционално ! Veronika Decide Morrer ! Новела е и не е типична любовна такава ... Но се описват истини, които доста рядко се казват на глас в реалния живот и мен лично много ме впечатли ...Още преди филма ! И да любовните романи, новели ,есета ,разкази и поеми имат място под слънцето ! Както и техните преводачи ! Мое мнение ама тя романтиката не прощава на никого !

Четенето на любовни романи може да доведе до деформирана представа за реалността. Но който ги харесва, така или иначе ще ги чете, каквито и критики да слуша за тях.

Четенето на любовни романи може да доведе до деформирана представа за реалността.

Но който ги харесва, така или иначе ще ги чете, каквито и критики да слуша за тях.

И след деформацията става страшно и дори психоаналитиците трудно помагат Поне те(психонаналитиците) така казват

И след деформацията става страшно и дори психоаналитиците трудно помагат Поне те(психонаналитиците) така казват

Четенето на любовни романи може да играе и ролята на психоаналитична терапия.

Глупости. Все пак те са романи, не научни трудове. Всеки който посяга към роман си дава сметка че всичко е измислено и не търси в него доказателства и научност. Абсолютно не съм съгласен че властелина е за определена възраст. Просто мъжете и жените имат различни мечти. Затова и обикновенно в приключенските романи образа на жените е плитък (красива мацка с големи гърди) която е длъжна да се влюби в главния герой който е върхът и много по добре разработен като образ. Същото с обратен знак е и в любовните романи където е разработен образа на главната героиня, а мъжкия образ е много по плитък.

Аз съм почитателка на любовните романи, чета ги активно от около пет години и изобщо не възнамерявам да се откажа от тях. За половината от този период се сблъсках с негативното отношение на хората към този род книги, но в последно време изобщо не се впечатлявам от чуждото мнение, в крайна сметка всеки има право на такова и аз никога не съм карала някой да чете "моите" книги. Не виждам какъв е проблема, и с какво преча на "интелектуалците". Да кажа защо съм "За". Защото става въпрос за четене, а четенето на каквито и да било книги не може да се определя като нещо лошо. Лошо ли е да си запознат с доста исторически факти, за които 99% от познатите ти не са и чували...обърнете се към първия човек който видите след като прочетете коментара ми и го попитайте кога е избухнала Гражданската война в Щатите, или кога Наполеон губи при Ватерло, или кой е Уилям Завоевателят, да не продължавам да изброявам. Какво лошо има в любовните истории с щастлив край? Харесва ми когато всичко се нарежда, може на някой да му се вижда блудкаво, нереалистично, смотано, но за мен е по-важен фактът, че съм затворила книгата с усмивка и не съм натоварена емоционално, достатъчно голяма е драмата в личния ми и заобикалящия ме свят, за да се ангажирам с нея и когато чета. Напълно съм наясно, че това което се случва в книгите си остава там. Никоя почитателка на жанра не чака принца на бял кон, всички знаем че накрая се появява само коня... Водим съвсем нормален живот, работим, имаме връзки и приятелства, не сме болни от нещо неизлечимо и недейте да гледате на нас като на прокажени. Последното ме навежда на една мисъл, "критици" вгледайте се в половинките, майките или сестрите си, току виж някоя от тях се окаже една от нас Не виждам смисъл да се изтъкват качества и негативи на жанра, затова спирам. Нито ще бъда убедена, че си губя времето, нито пък ще убедя "критиците", че нямат право да обиждат чуждите интереси. Както казах по-нагоре не карам никой да ги чете, още по-малко да ги купува.

Редактирано 24 януари 201115 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Четенето на любовни романи може да играе и ролята на психоаналитична терапия.

всякаква друга терапия само не тази

Глупости. Все пак те са романи, не научни трудове. Всеки който посяга към роман си дава сметка че всичко е измислено и не търси в него доказателства и научност.

Ами не е точно така, защото тези книги могат да повлияят за определен тип поведение. Или пък да изпълнят някои фантазии.

всякаква друга терапия само не тази

Има психоаналитични теории за четенето.

Има психоаналитични теории за четенето.

не само такива романи http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif други може