Всички повече, или по- малко мислим. Не е много ясно как. Има множество теории, и нито една от тях не е кой знае колко неверна и в същото време не е и достатъчно изчерпателна. Което показва, че нещата са все още извън възможностите ни за получаване на ясна представа. Но дори и без ясна представа за това, какво е мисленето, все пак го използваме. Но откриваме и някакви допълнителни резултати. Освен процес, който се случва в главата на мислещия, резултатите от мисленето излизат много извън нея. Мислите се материализират по разни странни начини. Формите, които се получават, като че добиват даже някякво самостоятелно съществуване. Редица автори така и ги наричат- мисълформи.

Каква е ролята на мисълформите според вас и вашия опит?

Могат да са цели светове... когато е творческо мислене, или в някаква степен - застой, ако е логично...

Дори да бъдат пагубни, могат. Да пораждат... ненужни емоции у друг.

И във всички случаи ни променят.

Или...?

Енергии...

Редактирано 23 май 200818 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Мислите и ума

Като вълни, всичките дейности на този живот безкрайно се търкалят, една след друга, и при все това те ни оставят да се чувстваме с празни ръце. Рояци мисли са минавали през ума ни, всяка от тях пораждаща множество други, но те само са увеличили нашето объркване и незадоволеност.

Когато изследваме отблизо обикновените навици, които ръководят всичко, което правим и се опитаме да открием откъде идват те, виждаме, че самият им източник е нашата неспособност да ги изследваме както трябва. Ние действаме, изхождайки от заблуденото схващане, че всичко притежава някаква истинска, субстанциална реалност. Когато погледнем по-внимателно обаче, ние откриваме, че феноменалният свят е като дъга – жив и шарен, но без никакво субстанциално съществуване.

Когато в небето се появява дъга ние виждаме много красиви цветове – и при все това една дъга не е нещo, с което можем да се облечем, или което можем да носим като украшение. Няма нищо, което да можем да хванем; това е просто явление, което се появява пред нас поради съчетаването на различни условия. Мислите възникват в ума точно по същия начин. Тя нямат абсолютно никаква стабилна същност или присъщо съществуване. Следователно няма логична причина мислите да имат такава власт над нас, нито някаква причина поради която да сме поробени от тях.

Умът е онова, което създава и самсара, и нирвана. И при все това в него няма кой знае какво – той е просто мисли. Щом веднъж разпознаем, че мислите са празни, умът повече няма да има силата да ни заблуждава. Но дотогава, докато приемаме своите заблудени мисли за истински, те ще продължават безпощадно да ни тормозят, както са правели през безброй минали животи. За да придобием контрол върху ума трябва да осъзнаем какво да правим и какво да избягваме, и също така трябва да сме будни и нащрек, постоянно да изследваме всичките си мисли, думи и действия.

За да отсечем вкопването на ума е важно да разберем, че всички провления са пусти, като появяването на вода в мираж. Красивите форми не подобряват ума, нито пък грозните форми могат да го наранят по някакъв начин. Скъсай оковите на надеждата и страха, на привличането и отблъскването и остани безпристрастен в разбирането, че всички явления не са нищо повече от проекции на твоя собствен ум.

Щом веднъж осъзнаеш абсолютната истина, тогава ще видиш, че цялото разгръщане на относителни явления, които се появяват в нея не са повече от илиюзия или сън. Да се осъзнае, че проявлението и пустотата са едно е онова, което е наречено простота, или свобода от концептуални ограничения.

Дилго Кхйенце Ринпоче

И във всички случаи ни променят.

Или...?

Енергии...

Да. всичко е битка за животоспасяваща енергия. Мисълформите, които създаваме, не могат да съществувант без нас, техните създатели. И те започват така да манипулират живота ни, че да ги подхранваме отново и отново...

Взаимодействието на различните видове материя е характерно за Новия свят. Всяка епоха има свой отличителен белег. Силата на мисълта ще бъде белегът на Новия свят.

Към мислите си трябва да бъдем по-отговрни,отколкото към действията си,трябва да се научим да ги контролираме.

Ако искаме да знаем повече за мисълформите,трябва да научим повече за Менталното си тяло,защото именно то е носителят на мислите.

Редактирано 23 май 200818 г. от агни (преглед на промените)

Могат да са цели светове... когато е творческо мислене, или в някаква степен - застой, ако е логично...

Дори да бъдат пагубни, могат. Да пораждат... ненужни емоции у друг.

И във всички случаи ни променят.

Или...?

Енергии...

Много голям раздел се прокара - творческо и логическо мислене - създаване на светове срещу застой...

Винаги има и други гледни точки, нали...

Творческото (в нормалните ни възприятия) мислене представлява най-често свързаност с определна част от астрала, която среща своята материализация през съответния човек, който пък често приема тази материализация като изцяло негов продукт и се свързва още по-сериозно със съответната част в астрала...

Логическото мислене най-често търси наличните взаимовръзки, като просто проследява последователности, по който начин не създава свои собствени мисълформи (подхранва, но по-малко) и по-малко се обвързва с аморфните ментални и астро-материйности. В зависимост от упражнителя на това мислене и възможностите му за проникване в по-нископлътни астрални области може да се проследяват и взаимовръзки, чиято характеристика да отговаря в голяма степен на изложеното по-горе за творчеството.

В същото време творческото мислене е нормално да бъде оплодявано само от творчески импулси, по нататъшното развитие на които не би могло да стане по друг начин, освен чрез проследяване на взаимовръзки.

Та, границата между двете, не знам доколко контрастно съществува извън моментните ни нагласи.

А говорейки за взаимовръзки, трябва да спомененем и асоциативните, които от определена гледна точка са не последователни, а паралелни, но с изявата в си човешкото мислене няма как пък да не бъдат последователни...

Що се отнася конкретно до мисълформите, те, именно според природата си, не биха могли нито да са напълно сътворени от човека, нито само използвани, без захранване. Друг е въпросът, че най-често имаме съвсем лично отношение (как би могло да е иначе, нали са атрибути на личността ни) към собствените такива и то обича да се облича в една от споменатите крайности...

Малко по-нагоре Дилго Кхйенце сочи към абсолютната природа на мислите и ума.

На относително ниво - мислите сега, по-късно стават думи и действия. Всяка мисъл дума или действие създава причини за съответни следствия. Животът ни сега е резултат на мислите, думите и делата ни в миналото, и с всяка мисъл дума и действие определяме бъдещето си.

На относително ниво - мислите сега, по-късно стават думи и действия. Всяка мисъл дума или действие създава причини за съответни следствия. Животът ни сега е резултат на мислите, думите и делата ни в миналото, и с всяка мисъл дума и действие определяме бъдещето си.

Точно така е, но някои изживяват този затворен цикъл като приковаване към смъртната природа.

Със сигурност, обаче, есенцията на мислите няма нищо абсолютно в себе си, освен ако не приемем материята като приемащото (женско) начало на творението. Обаче спрямо същата позиция можем да приемем за абсолютни и разпадащите ни се тела. А мислите са точно това, част от нашите тела, или планетарните тела и т.н.

Редактирано 23 май 200818 г. от Венцислав (преглед на промените)

агни

Силата на мисълта ще бъде белегът на Новия свят.

Към мислите си трябва да бъдем по-отговрни,отколкото към действията си,трябва да се научим да ги контролираме.

Така е. Силата на мисълта... Бих добавила и чистота й. Ние можем да контролираме мислите единствено чрез изчистване на съзнанието си - потопени в мисловния свят, няма как да притежаваме никоя мисъл, мислите не са наши, те само минават през нас и от нас зависи единствено какви ще допущаме - чистото съзнание мръсно не прихваща и нечисто не държи...

Вало

На относително ниво - мислите сега, по-късно стават думи и действия. Всяка мисъл дума или действие създава причини за съответни следствия. Животът ни сега е резултат на мислите, думите и делата ни в миналото, и с всяка мисъл дума и действие определяме бъдещето си.

Да. Това, което казва Вало е много вярно.

И мислите са още по-важни... защото тъкмо сега човекът изгражда менталното си тяло. Което значи, че то е определящо за карма, защото е основа на кармичното.

Христос на това ни учи - не само делата ни, но и мислите ни да са светли. Защото един ден освен по делата и по тях ще ни познаят. И ние ще се познаем доколко сме чистички.

Многото красиви думи... не помагат. И като тръгнем да си ходим от този свят, в който сме само гости и временно пребиваващи, за всяка мисъл ще ни се държи сметка. Както и за всяко дело тук. И там зад красиви думи не можем се скри. Ако делата ни ще са съдиите, то мислите ще са свидетелите. И на присъдата си няма да се сърдим, защото сами сме се осъдили. А ако има обжалване - моля, има и изправяне на тежка карма...

Но колко по-хубаво е не от страх от карма да бъдат чисти мислите на човека, а просто такава да си му е природата. Която пак той сам си е направил някога в миналото...

Редактирано 23 май 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Да. всичко е битка за животоспасяваща енергия. Мисълформите, които създаваме, не могат да съществувант без нас, техните създатели. И те започват така да манипулират живота ни, че да ги подхранваме отново и отново...

За съжаление, освен посочените до тук, съществуват и други.

И са насочени към... обект на атака, да кажем. Изграждат се умишлено, и съществуват независимо от нас.

Поемайки ги, собствените ни мисълформи потъват. Страх.

И се получава един наистина затворен кръг.

Би ми било интересно именно как можем да опазим мислите си чисти...

Като опазваме всичкото си чисто. Но не култивирано, а чисто...

Да... Отвътре навън.

Мисълформите са силни, имат влияние върху нас. Атаки от чужди мисъл форми? Ами... (съжалявам, все към приказки ме избива! ) Та сещам се за Герда. Когато тръгва към двореца на Снежната кралица, за да намери Кай. Срещу нея излизат пълчища от огромни снежинки, които не валят от небето а се движат по земята. Те са ледени, както се полага на снежинки, и стават все по- огромни, с доближаването на Герда... Но от дъха на Герда се получава ... пара, която се сгъстява и става на малки войничета, които стават все по- големи, те излизат срещу воините снежинки и ги разпердушинват. Някои остават при Герда. Пазят ръцете и (останали без ръкавици) и нозете и (останали без ботушки) Така Герда успява безпрепятствено да достигне до двореца на Снежната кралица.

Та така. Нека оставим вътрешната чистота да свърши каквото трябва! И нека не се съмняваме, че точно така става!

Малко по-нагоре Дилго Кхйенце сочи към абсолютната природа на мислите и ума.

На относително ниво - мислите сега, по-късно стават думи и действия. Всяка мисъл дума или действие създава причини за съответни следствия. Животът ни сега е резултат на мислите, думите и делата ни в миналото, и с всяка мисъл дума и действие определяме бъдещето си.

Вало, съгласен съм с теб. Та замислям се според мислоформите на Багира, какво бъдеще ни очаква.

Те не признават авторитети. Някаква болка и безпокойство струи от тях, та чак стърчи от тях като бодли. Но рядко допускат съчувствие, а ласката и кротостта на възрастните около тях (родители, учители, близки) само подсилва огъня на странната и бездънна ярост, която буквално блика от тях. В света на полярностите има какви ли не при тях: С ясни, красиви очи на детското чисто лице ще гледа с любопитство какво ще се случи, ако нажежи вилица със запалка и жигоса с нея нищо неподозиращото момиченце до него. С усмивка ще гледа как се гърчи някой останал без дъх след внезапен удар от негова страна където трябва... За всички въобразими и невъобразими идиотщини ще съобщи за изключително логични и основателни причини да постъпи така... В очите няма и сянка от съмнение, или смут.

Някое друго пък ще каже за мъчителите си:"Те не са лоши! Не им се сърдете!". Ще съчувства на безпомощните си учители, на смазаните от грижа родители.

Сякаш в бясна надпревара с някакво изтичащо време живеят в ускорен и недостижим за доста възрастни темпоритъм...

Телата им са кекави и тромави...

Това им оставяме...

Нека не виним хилядолетието за това...

А бъркайки в астрала след като прочетох горните Багирини думи ми се внуши следното стихотворение:

В напуканите устни на старица,

намерих глъдка отчаяние.

Обреченост на бивша птица,

очи препълнени в страдание.

„Защо живях, защо се смях,

защо се борих?

Защо ридах, защо не спрях,

защо с живота спорех?..”

Бездънна яма на отворени зеници,

напират от дълбокото сълзици...

Е, нищо чудно. Това е подходящ образ за обречеността на напъните на човешкото същество да контролира свят, който не му е работа да контролира.

Но това, за което говорех, не е моя мисълформа. Колкото и да се напъвам, такова нещо просто не мога да измисля. Можех само да се кокоря, когато го видях.

Бъдещето е мрачно, ако останем в старите коловози. И имаме много стимули да излезем от тях. Нашите деца са едно много сериозно основание.

Но извън старите коловози съвсем не е така!

Този образ също е и поредното доказателство за вълновия характер на събитията. Има основания да премине през мен такъв безнадежден старчески образ...

Но има основание да премине и друго видение ...

Редактирано 23 май 200818 г. от Багира (преглед на промените)

Убедила съм се-в силата на мисълта

Тя е като бумеранг

Та затова са и казали-внимавай-какво си пожелаваш

Какво пожелаваш на друг

Е, нищо чудно. Това е подходящ образ за обречеността на напъните на човешкото същество да контролира свят, който не му е работа да контролира.

Но това, за което говорех, не е моя мисълформа. Колкото и да се напъвам, такова нещо просто не мога да измисля. Можех само да се кокоря, когато го видях.

Бъдещето е мрачно, ако останем в старите коловози. И имаме много стимули да излезем от тях. Нашите деца са едно много сериозно основание.

Но извън старите коловози съвсем не е така!

Този образ също е и поредното доказателство за вълновия характер на събитията. Има основания да премине през мен такъв безнадежден старчески образ...

Но има основание да премине и друго видение ...

А аз съм чел Толтекската книга на мъдростта, където пише , че словото е магия. "Не злоупотребявайте със словото" е посланието там. Та думите които си написала са нещо като черна магия, която си изрекла за бъдещето на човечеството. Не знам защо го правиш. Но ми се разминава с представата за "чистота".

Не бива да се приемат нещата буквално. Нима мислиш, че ако изричам : "Чистота, чистота, чистота! " ще става по- чисто? Може и да стане, но за сметка на една голяма мръсотия след това!

Много, много съжалявам, ако така приемаш нещата. Такъв хубав свят, а аз с моите мисъл форми да го развалям!!!Освен да те посъветвам да кажеш (както в Силва метод учат): "Cancel, cancel" ! (а там добре учат хората да боравят с мисълформи!)

Но май малко ме надценяваш. Нищо по- лошо от това, което вече е, не бих могла да направя, уви... Промяна би могло да означава само нещо по- хубаво!

Редактирано 23 май 200818 г. от Багира (преглед на промените)

Каквито са ни мислите, такъв е светът около нас...

Светът отразява нашето вътре. И ако не съумяваме да видим нещо красиво в света около нас, нека не се сърдим на него...

А аз съм чел Толтекската книга на мъдростта, където пише , че словото е магия. "Не злоупотребявайте със словото" е посланието там. Та думите които си написала са нещо като черна магия, която си изрекла за бъдещето на човечеството. Не знам защо го правиш. Но ми се разминава с представата за "чистота".

Словото е магия, да... и вълшебство е...

Особено ако някой подкрепи тази магия.

Иначе си отминава...

Не знам как е

Аз никой и никого не проклинам

Който ме нарани - му пожелавам живот и здраве

Но на всеки нещо му се случва - почти веднага

И то много лошо

E, освен мисълформи има и причинно следствени връзки. Те са неумолими и безкомпромисни. Богинята Немезида...

Някога четях в захлас фантастика. Това явно е замествало глада по мистичното. Та доста след като прочетох "Соларис" на Станислав Лем разбрах за какво говори там Лем. Не знам той самият какво точно е имал предвид, но сега ми е ясно, че така ще да се държат именно мисъл- формите. Те са рожби на мозък, който има творчески потенциал, но не познава нито този свой потенциал, нито тези, с които се среща и се опитва да си взаимодейства. И създава реалности, които не са много реалности- в смисъл- на са самостоятелни. Не могат да съществуват отделени от източника си на информация. Пощръкляват, когато източника се опита да се откъсне от тях. Нужна е колосална енергия, за да се отстрани една конкретна мисълформа, но пък после тя пак се завръща.

Нашите собствени мисълформи действат по подобен начин. Не са самостоятелни, имат нужда да са в близост до "източника на информация", който е и техен създател. Една мисълформа може да се ликвидира само ако се прекъсне захранването и с източника. Но тя доста умело се съпротивлява на това. И е възможно с това да причини немалко страдание на "източника " си. Не че ми е жал за мисълформата, но ми е жал за "източника"...

E, освен мисълформи има и причинно следствени връзки. Те са неумолими и безкомпромисни. Богинята Немезида...

Някога четях в захлас фантастика. Това явно е замествало глада по мистичното. Та доста след като прочетох "Соларис" на Станислав Лем разбрах за какво говори там Лем. Не знам той самият какво точно е имал предвид, но сега ми е ясно, че така ще да се държат именно мисъл- формите. Те са рожби на мозък, който има творчески потенциал, но не познава нито този свой потенциал, нито тези, с които се среща и се опитва да си взаимодейства. И създава реалности, които не са много реалности- в смисъл- на са самостоятелни. Не могат да съществуват отделени от източника си на информация. Пощръкляват, когато източника се опита да се откъсне от тях. Нужна е колосална енергия, за да се отстрани една конкретна мисълформа, но пък после тя пак се завръща.

Нашите собствени мисълформи действат по подобен начин. Не са самостоятелни, имат нужда да са в близост до "източника на информация", който е и техен създател. Една мисълформа може да се ликвидира само ако се прекъсне захранването и с източника. Но тя доста умело се съпротивлява на това. И е възможно с това да причини немалко страдание на "източника " си. Не че ми е жал за мисълформата, но ми е жал за "източника"...

Да съжаляваш хората за мен означава, да смяташ, че са жалки. Жалки в страданието си... Това е нещо като да им нямаш доверие в силите, може би. Интересна мисъл форма, да виждаш хората така. Та така ли ги виждаш?

Моята мисъл форма е, че всеки си заслужава реалността с мисленето си.

Да съжаляваш хората за мен означава, да смяташ, че са жалки. Жалки в страданието си... Това е нещо като да им нямаш доверие в силите, може би. Интересна мисъл форма, да виждаш хората така. Та така ли ги виждаш?

Моята мисъл форма е, че всеки си заслужава реалността с мисленето си.

С последната ти мисъл съм напълно съгласна! И всеки изгражда реалността си, и я заслужава. Но не е добре това да е мисълформа. Това е просто отчитане на закономерност.

Но мислите ти преди тази хубава мисъл са ми странни. Така "интересно" виждаш ти. Твое право е да виждаш както намериш за добре. Но това съвсем не е задължително да има нещо общо с мен.

Когато твърдим за някого нещо с убеденост, но всъщност нямаме достатъчно информация, реално говорим повече за себе си... Това е един от его-мотивите, впрочем, да не съдим.

Собствените ми мисълформи са ми донесли и ми носят достатъчно страдания. И то достатъчно глупави, защото сама си ги създавам. Жална работа. Разбира се, това не се случва само с мен. Това си е общочовешки проблем. Може ли човек да се справи с този проблем? Може. Праща си мисълформата надалеч с ракетата... (по Лем)Лишава я от енергия. Разбира как тя го манипулира и осмуква. Или пък не разбира. За жалост... Но и това не е чак толкова зле. Все един ден ще разбере.

Но мислите ти преди тази хубава мисъл са ми странни. Така "интересно" виждаш ти. Твое право е да виждаш както намериш за добре. Но това съвсем не е задължително да има нещо общо с мен.

Когато твърдим за някого нещо с убеденост, но всъщност нямаме достатъчно информация, реално говорим повече за себе си... Това е един от его-мотивите, впрочем, да не съдим.

"Интересно", "странно", в тези понятия влагам неяснота. А в момента съм на вълна "откровение". ТА ако бях убеден, че това влагаш в думите си нямаше да те питам "Така ли ги виждаш"?.

Да ,говоря за себе си... Не съм сигурен какво виждаш в хората. Знам само , че жално ги съжаляваш . А аз не ги, защото вярвам в тях, в силата, която притежават. Може би усещам силата в себе си.

Редактирано 31 май 200818 г. от mecholari (преглед на промените)

Да. Има сила в хората. Но ако не идва от "синаповото зрънце" ... или е за горчив урок (което не е чак толкова лошо, защото все пак е урок- има перспектива) , или е направо за погибел (при по- малко ученолюбивите). Разказват хората за Атлантида. Верно ли е, не е ли... За какво му е на човек сила, ако не може да я управлява?

В изумителната си книга "Понеделник започва в събота" братя Стругацки описват един такъв колос с неограничена сила. Той си може всичко! Модел на всестранно задоволен човек! И какво прави? Започва да свива пространството и времето към себе си... Иска всичко и може всичко... Ах, добре, че има и магове!