Мария Калошева

С всичките.

Не очаквай, някой да ти каже, как да разбереш. Само сам можеш да разбереш. Ако в този живот не можеш, то в следващите ..., все някога... ще разбереш.

Не е нужно да умреш, за да живееш. Във всеки живот имаш дух, който да ти носи дарове, така че и в духовен план да не ти липсва нищо.

Съществува теория за наличието на "информационни банки" , в които се съхранява знанието за Вселената. Хората или по-точно тези от тях, които много искат и търсят да намерят отговорите на въпроси, които си задават, отговори, недостъпни чрез практиката и отсъстващи в книгите и целенасочено, активно и всеотдайно се стремят към тях, и не на последно място притежават аналитичен ум, биха могли да осъществят "връзка" с консервираното знание и да получат от ТАМ. (това "там" много си мисля, надявам се да е Хайдукпикасовото "там") Има разработена техника от психолози за целта и са правят експерименти, като се задават въпроси от рода на: Какво трябва да направи човечеството, за да спрат войните?, Как да се преборим с глада? В основата на техниката е абсолютна тишина, затваряне на очите, максимално абстрахиране от обкръжаващата действителност, концентрация на ума, усещане за безтегловност, безтелесност и мислено задаване на въпроса. Първата мисъл (словосъчетание, изречение или две, за повече от две прости изречения нямам данни да са получени, най-често се констатира една или две-три, при не малко - нищо) която се получава в мозъка, добре е да бъде записана, след отваряне на очите. Мерил, примерът с Франция не е поставен коректно. оттук идват и твоите основателни разсъждения. Грешката в примера е, че този, който не може да отиде във Франция пита :"Как е там? Това е пример за въпроса "Какво е, как е след смъртта?" А за въпроса "Има ли прераждане?" в примера трябва да се пита" Съществува ли Франция?".

И какво знаем ние!? Да цитирам ли Аристотел? Не взимам страна в спора. Само искам да вметна в името на истината, че Менделеев, след дълга, упорита и изтощителна, но безрезултатна работа, прави своето откритие, след като сънува таблицата.

Здравейте, Същността се променя до степен, в която преминава в нова същност.

Така е! Никой не се е родил два пъти, нито е умрял два пъти или повече Душата, същността или дхарма във всяко ново раждане, съответно смърт има различно проявление. Различна личност всеки път се ражда и умира. Същността й е една и съща, която с преражданията се променя.

Всички имат еднакви права и равен шанс за развитие от нивото, което са достигнали в миналия си живот. Има степени на развитие, има ерархия, има касти и това означава, че по-долните от нас са нисши, а по-горните висши. Проблемът в отношенията и появата на фашистки и расистки идеи идва от това, че хора, които са на ниско ниво в своето развитие, с което не могат да се примирят се опитват да застанат на по-високо, без да го заслужават. Не сме обречени да стоим в определена каста. Нищо във Вселената не е в застой и Човекът също. Преминаването от едно ниво (каста) в друго не зависи от обстоятелства, от други хора, от нашите желания, а единствено от нашето съзнателно, активно, целенасочено развитие на собствените ни възможности, способности, интелект и морални качества. Само така можем да преминем на по-горно ниво и в този, и в следващия си живот. Да, аз вярвам в прераждането.

Казваш, че нищо не зависи от човешкия разум. Всичко е една програма, по която всички живи живеем. За растенията, насекомите, птиците, рибите и животните това е така, там всичко си тече в реда на нещата. В този свят няма творчество. Всичко е по инстинкт. Аристотел казва,че Човек живеейки и взимайки житейските си решения осъществява съдбата си, в което е и неговата трагедия. Това трудно маже да се отрече. И все пак ... Библията започва с "И каза Бог и ... стана.". Човекът също "говори" ( поставям думата в кавички, защото в Библията под думата "каза" не се има предвид "изговори", а "каза" в смисъл помислил е, решил е и си е дала дума, (КАЗАЛ си е) че това ще стане. и при Господа и при Човека нещата става по този начин, един и същ. А този начин на ставане на нещата се нарича творчество. С творчеството си Човекът променя реда на нещата. Разбира се, дотолкова, доколкото може да твори.

Не, не си избираме родителите. Бъдещия ни живот - също. Ако нещо си избираме, то е в това дали искаме да сме активни в своето саморазвитие или не.

Но, казват, че след смъртта се озоваваме в отвъдното в пълно съзнание и запазваме съзнанието си много дълго, докато се предвижваме нагоре в невидимите светове .. Това е цитат от пост на Sieda от 10 юни 2014 , 23.37. Много дълго, много кратко ... времето е относително за всеки от нас и за всеки свят, затова ще използвам израза - в този период от време, в който след смъртта запазваме съзнанието си, за да допълня колегата, че точно тогава придобиваме знание за следващото си прераждане до степен да имаме оценки за бащинството на бъдещите си родители.

Бог и Жизнена енергия са различни неща. Не знам Жизнената енергия да съди, наказва, опрощава, напътства ... , както прави Бог, според Библейските писания. Жизнената енергия е безпристрастна. Тя не се вълнува от човешкото поведение и от поведението на останалите живи същества. А, и ние не се занимаваме с нея, така както с Бога.

За Хегел Бог е : "абсолютния дух", "абсолютната идея", "абсолютната истинна". В природата (Вселената) няма абсолютни неща. Ако нещо от съществуващото е абсолютно, то това е Вселената. Не може да съществуват две абсолютни неща, ( абсолюта означава над всичко ) следователно, бих добавила, Бог е Вселената или Вселената е Бог Науката приема абсолютни неща за даденост с цел да постигне възможност да изучава света. На някои хора им е нужен бог, за да разберат, какво е любов, приятелство, вярност, чест, кражба, подкуп, предателство ... и други морални ценности.

Откъде се знае оповестеното в статията? Какво гарантира достоверността й? Не са посочени източници на информация. Има ли такива?

А той дали ще иска?

Да праиш странджанки, с какво друго. Макар че, всъщност, каквото предпочиташ... Ти кажи, странджанки или принцеси?

Как можа да си го помислиш?

Харесва ми отговорът ти, Алия, но не се сещам, не виждам това, кой ни напада в гръб, преструвайки се.

Да, особени и своенравни сме, непокорни и инакомислещи. Трудно се подаваме не влияния. Имаме вяра - знаем, че сме християни, знаем, че църквата ни е Источноправославна. и сме готови да защитаваме тези свои знания със зъби и нокти пред всеки, които се опитва или се е опитвал да ни наложи друга религия, макар че малко знаем за православието, като религия и до ден днешен сме верни на езически, древни вярвания и ритуали, а и по ред причини носим божествената искрица в себе си, без да изпадаме в религиозен екстаз, характерен за повечето християнски и мюсюлмански народи, и без да възвисяваме и да се кланяме излишно на Църквата ни и на нейните отци. Горди сме в отчаянието от това, че не виждаме достойно бъдеще и, за да запазим честта си, посягаме на себе си, та дори и на жената, и децата. Примери много, от Турското робство и от наши дни.

Горното словесно творение много ми прилича на това, което чайничето сътворило: "Що не си вземете едно тракторче да ви кара!?", след като видяло две тенджери да спорят, коя е по-голяма.

Твърде елементарно отношение към познанието. Познанието не е това, което си научил в училище.И освен това прилагането на наученото също е познание. Ученето е само част от познанието. Познание е и всяка една екскурзия, или пребиваване в друга страна, или континент. Познаваме чрез опитите и грешките си и, когато се срещаме с различни хора, и посещаваме различни места, когато ставаме съпруг (съпруга), и ставаме родител, когато сме влюбени и, когато обичаме и сме обичани. Познаваме и, когато усетим удовлетворението и неудовлетворението и радостта, и болката, очарованието и разочарованието, в удоволствието и в неудоволствието, във вкуса на успеха и на неуспеха. Познанието се постига главно чрез дейностите, които извършваме и в общуването си с околните. Така опознавайки света, опознаваме и себе си.

Е, ти си намерил смисъла на живота. Той не го е намерил. Търси го, така както мислители, поети и философи са го търсили. За мен смисъла на живота е в познанието.

Най-вероятно не иска да се замисля, но се замисля, защото е мислещ. Съветваш го да поеме по лесния път, да си ближе близалката и да не мисли. Ама този човек не е от "безмозъчните" и, затова е пуснал тази тема. Явно удоволствията за него не са смисъла на живота. В отговор на ЦИТАТ на Emokoctov: За какво искаш да се замисляш бе човек. Живееш както си пожелаеш. Ако не ти харесва нещо не го прави. Прави само това, което ти доставя удоволствие. Целта е да достигнеш хармония с вътрешното си АЗ.

Което по никакъв начин не би ти попречило да не донесеш радост на нито един или да донесеш тъга на някой. Във всички случаи рецептата действа. По-голям егоцентризъм от това, здраве му кажи.

От времето на Бисмарк до наши дни много вода е изтекла. В момента времената са други. Все повече гражданите на България имат самостоятелно мислене, което в повечето случаи не се подава на внушения и манипулации. Не знам, какво означава израза "да ти изпуши аспиринчето". Но, подразбирам, че ми се присмиваш, подиграваш или там каквото си целял с тези си думи. Във всички случаи, това не ти прави чест, още повече, че аз с нищо не съм те засегнала, а дори и да бях те засегнала. Без да са ме засегнали, не засягам никого.