Росица Копукова

Понякога един сюжетен сън разказва ми с езика на Всемира, уж всичко ясно, ала съм отвън и превод приземен не се намира. Съновници отварям и чета и търся ги посланията скрити, такъв сюжет не ще е без следа, но трябва да му разбера чертите. Сглобявам-разглобявам част по част. Съвсем не е от сънищата леки. И ,точно като ученичка в час, космичен превод правя отдалеко. Това съвсем не е за първи път и , случва се понякога накрая да разтълкувам на финал съня, когато се е случил,без да зная. Прескачам някъде аз из отвъд и пак се връщам. Думите са думи, обаче разшифровката е прът и бариера пред небесни друми! 13 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА

Фолкпевицата Полина психяса, вкараха я в лудница Бившият мъж на Глория имал кратка връзка с изпълнителката. 27 Юли 2011, 13:30 15890 прочита 12 коментара Бившият мъж на Глория имал кратка връзка с изпълнителката. <em>Пайнерката Полина преди няколко седмици е била въдворена в лудница след тежка нервна криза по настояване на майка й. <br /> </em><br /> Певицата прекарала в клиниката няколко дни, а след това била изписана с предписание от лекаря да приема силни успокоителни, тъй като страдала от тежко личностно разстройство. В момента младата жена е държана под ключ, за да не нарани себе си. По време на нервната си криза певицата заплашила, че ще се хвърли под влака, а после тръгнала да си реже вените, разкрива &quot;Всеки ден&quot;.<br /> <br /> Преди няколко месеца Полина имаше и друго изпълнение, с което предизвика медийното внимание. Тя се настани във фоайето на столичен хотел и заяви, че няма къде да спи. Няколко нощи изпълнителката нощуваше на пода между етажите пред шокираните гости и персонала, а управителят на хотела успя да я изгони с полиция.<br /> <br /> Според нейни колежки Полина мръднала преди година и половина, когато от &bdquo;Пайнер&rdquo; прекратили договора й. Певицата била напъдена от фирмата заради системни интриги и неадекватно поведение.<br /> <br /> Преди 6 години Поли имала връзка с бившия мъж на Глория Илия Загоров. Той й обещавал звездна кариера, но впоследствие я зарязал. Оттогава тя още не може да преживее този факт, одумват я в чалга съсловието.<br

Не ме спохождай никога, Тъга! Отдавна знаеш, че не те обичам. Обичам да си плувам в радостта и хубавите хора да наричам. Обичам тази сила на духа и здравето, дарено ми от Бога. Живях, помагайки, пак зауха на цветове и тичам босонога. Със вятъра общувам всеки път. И той ми казва: " Всичко отминава!". Сълзите ги заключвам в таен кът. За кратко са. И после продължавам. Късметът искам вечно да е с мен, аз знам в живота си какво да правя. Неуловима никога във плен и никога във зло да се не давя. Не ми омръзва някой да спася, не ми омръзва и да го оставя, ако усетя лошата душа, с Тъгата заедно да се оправят. 12 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА

Говорим си, говорим си, обаче около нас цари едно бездумие и редом с неразбирането крачим във този свят неоспоримо труден. И всеки трябва сам да се оправя, и да прозира истини в лъжите, животът неизвестности поставя, съвсем не са за всеки висините. И трябва винаги да сме наясно какво ли всъщност искат са ни кажат. Опасно е, наистина опасно със лековерие да се накажем. Аз вярвам, Бог държи ни със юздите, но ние, мислейки се за всесилни, сами поемаме към кривините- самодоволни, глупави, наивни. Човечността...Тя често не достига и смелите остават без подкрепа. Когато смятаме, че ще постигнем, оставаме и от слепци по- слепи! 11 януари 2023г., София Росица КОПУКОВА

Да напомним, че " Бели нощи" Фьодор Достоевски е написал през 1848 година. И пак по случайност Маргиту Питку ползвала същото заглавие за тъпите си стихчета в стихосбирка. А пропо, нещо и тя е недоволна от фамилията си: тя е Маргарита Петкова Иванова с изгонения си татко от троянско село Петко Иванов. Да не навлизаме в подробности защо, знае се от много хора.

ТАЗИ КНИГА Е ИЗДАДЕНА И ПУБЛИЧНО ОБЯВЕНА ПРЕЗ 2016 ГОДИНА. СЛУЧАЙНО ИЛИ НЕ НАМИРАМ ЕДНО МНОГО ПОДОБНО ЗАГЛАВИЕ ОТ МАРГАРИТЧЕТО ПЕТКОВА: Margarita Petkova 20 ч. · СПОМЕНИ ОТ БЪДЕЩЕТО """"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""" МАЛКО ПО-РАЗЛИЧНО, ЧЕ Е НЕПРИЛИЧНО!

Аз всеки ден благодаря на Бога, че още на Земята ме държи, на хората аз да помагам мога, особено на светлите души. В благословената страна живея, да я опази Бог от всеки враг, аз всеки ден помолвам се за нея и себе си след нея слагам чак. За шанса да представям млади хора и благородни хора да чета... Признавам, критикувам аз на воля, дано да има полза от речта?! И, смелостта ми е възнаградена от небесата, ако не от друг. Живее ми се, цялата Вселена в словата ми да се събира тук. Така е хубаво да се живее във мир и християнска доброта. Утопия е, но пък аз копнея един ден да пребъде над света! 11 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА

КОГАТО СЕ РАЗБИЕ В ДОБРОТАТА Когато се разбие в добротата най-земният ми реализъм здрав, не знам дали е правилна вратата във този луд живот и все корав. Аз винаги готова съм за битка, подобно воин в образ на жена, не могат да ме милнат с росна китка и най-непредвидими словеса. Обаче добротата има извор и вижда се, че няма примес лош. Тогава, не че ще изпадна в криза, но малко се усещам " стил Гаврош"! Невероятно, ала съществува като оазис сякаш в пустошта. Дори не предполагам колко струва да си намериш шепа доброта! 10 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА

Симеоново е в бяло и мълчи, тих снежец ръми под дим коминен, нито майка има да гълчи, ни дете с усмивка да намине. Непонятна януарска тишина, спотаени пътници за рейса, дали така е в цялата страна или само тука студовей се. Няма и пързалка ни една, ни шейна изнейде да се спуска. Стана ми студено, ей така, и печално, и не ме напуска. Пътниците до един мълчат като статуи сред бяла Зима. Самотата си направи път и неправомерен данък взима! 10 януари 2024г., Симеоново. София Росица КОПУКОВА

Дърво, животно, цвете не посичам, при мен елхите са изкуствено красиви, та щом гората им е дом, обичам да им се радвам, да са вечно живи. Природата да им реши съдбата, те всички са творения на Бога, изкуствени при мен са и цветята, но аз не съм изкуствена, не мога. Оставям красотата да вирее, душата ми да пълни на открито. И птиците в небето да ни пеят, и всички заедно да са честити! 9 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА

СПОДЕЛЕН ДУШ водата приема формата на тялото на струйки на криволици на капки на пръски ласкаво те обема целия ласкаво ме обема цялата когато ревниво се вмъквам под душа и тя спуска завеса върху двама ни на струйки на криволици на капки на пръски – обтекаеми сме стичаме се на пода в локвичка която лениво завихря въртенето на земята сякаш някой разбърква грижливо вселенската супа… след малко животът ще излезе на сушата © Margarita Petkova #ОщеБелиНощи б. м. На Ивановден по обичай ергените обредно къпят момите ;

Други времена и други нрави на жестокост и мъже корави, на победен ход на всеки хан и на войводите като Вълчан. Един изстрадан мир, една идея, България да бъде цяла в нея, духовността да води тя напред най-мъдра в този свят по Божи ред. И да си върне старите земи по мирен път от хищните лами. И ,изплатила тежката си карма, отново тя на себе си да вярва. Обичам тази приказна страна, пострадала от не една война, доказала се в този хубав свят, че българинът е на ум богат, че има дарби и духовна сила, тя винаги ще ми остане мила. Поклон дълбок на нейните герои, прескочили през бъдещето свое, оставили ни своя идеал... Народът ни да бъде жив и цял! Народ за следващите векове, в които да живее по-добре! 8 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА

СКЪСАНОТО ПАНТАЛОНЧЕ БАБА СКРИ КАТО БОНБОНЧЕ. ДРУГИ КЛИПОВЕ ПРЕДСТАВЯ, КЛОЗЕТНА ПОЛИ ДА ОПРАВЯ! БА-БА,БА-БА-БА, СВИРИ СЕЛСКАТА ТРЪБА!

На, и баба Анка Бохотската се развълнува. Ха-ха-ха-ха.... Баш простакесата!

БАБА СКРИ КАТО БОНБОНЧЕ. ДРУГИ КЛИПОВЕ ПРЕДСТАВЯ, КЛОЗЕТНА ПОЛИ ДА ОПРАВЯ! БА-БА,БА-БА-БА, СВИРИ СЕЛСКАТА ТРЪБА!

Техническа грешка в бързината, Тео Безглавов. Акъл ти липсва на теб, при мене е в повече!

РОМСКИ КОПНЕНИЯ С БРАТЧЕТО

Един клозетен текст ме изуми, той бил на Полито "умотворение", кръчмарски думи Поли подреди в любовното си стълкновение. И със парцаления панталон, замятала се Поли на кревата, отиват й и кръпките във тон със кърпения шев на словесата. Типична простакеса за пилон, на мама гордостта от Циганево, изритали са я като дърво, което става за пожар и пепел. Дори не гледа малкото Прасе във стаята сама на диспенсера, а мама кърши пръсти и реве, че свърши вече всяка далавера. Текст: Р.К.

/ Разказ по действителен случай/ Професорът по административно право Дино Козарев си беше коцко по рождение. Два брака, двама сина, един у лево, друг у десно и добра жена за маса и слугинаж, която на моменти не й издържаха нервите и го пухаше по гърба и по главата, колчем дочуеше за поредната студентка с мъжа й. Иначе беше перфектна домакиня, образована слугиня. То професорки ги правеше, нищо че кълцаха и мъцаха словото и акъл им не стигаше. Дино Козарев взе професорат по червено- партийни пътеки, но то сега мнозина взимат с рушвет под масата. Имаше се за умен. Родом от Плевен, по партийна линия стана софиянец. Жена му беше заможна от малко градче край Плевен. Свикнал да става на неговото, професорът не можа да приеме, че не успя да свали Ралица Куманова, 25 години по- млада от него хубавица, та откачи съвсем. На една обща екскурзия забрави жена си, взе такси и отпраши, да види дали е дошла Куманова. Друг път се изцепи пред колеги, че я обича, защото е красива и интелигентна. Трети път направи долна клюка от яд, но търпеше само провали и излагации, докато накрая Ралица напълно го отсвири и като човек и тогава вече Дино Козарев или стария козел взе, та залиня. Мъка, ревност и несподелен мерак го сломиха окончателно. Че бракът на Дино беше пълно фиаско, беше ясно на всички, само не беше ясно защо жена му, вече с голям син и равни дялове в семейните жилища търпеше тези унижения и не се разведе, за да запази достойнството си? Тя го надживя и никакъв лъже имидж не можеше да замаскира положението, в което се намираше. А беше много свястна жена. 5 януари 2024 г., София Росица Копукова

Не само думи, мислите чета, постъпките показват и вината, подлецът не обижда, но в света сам си намира майстора с делата. Не ми пишете глупости безкрай, аз всеки правилно съм преценила, стаена завист носи своя край, не се вълнувам, ако съм немила. Направила съм в повече добро и мога да се отчета пред Бога, а който носи злоба под крило не може и да полети по много. Да знаете, не слагам на сърце, сърдете се на себе си накрая, късмет си нямал, имаш зло лице, а то се откопирва чак до Рая. И имам силата след завистта да продължа за хубавите хора, и да оставя някаква следа, определена всекиму " отгоре"! Че после идва другия живот и на везна се мери кой каквото. Вселената е неизвестен брод, където се въртим на колелото. 5 януари 2023г., София Росица КОПУКОВА

Тео има житейски проблеми да живее все със чужди теми, с умните желае да се мери, но изпада в собствени химери!

Като нямаш пари, имам разбиране. Ха-ха-ха-ха-ха....

/ разказ по действителен случай/ Хубава девойка си бях и ербап, на 35 имах вид на 25, но нека да уточня, че бях на около 35, когато леля Христа, при която редовно се отбивах да ми метне един хороскоп и восък , да сверя с моите дадености, беше решила "добро да ми направи". Искаше да ме запознае с едно богато момче, ама богато, ама в къща - палат на ул. "Оборище" живее...и тя обстойно описва къщата, ама хубавец, ама работяга, та чак забравил да се ожени от работа... - Дадено! - викам. - Уреждай срещата. Таман се бях освободила от поредния неподходящ, дето много време владееше ума ми, ха да видим този. Леля Христа знаеше много добре, че държа да е хубаво момче с възпитание и образование, клетва даваше, че този влиза в тази категория. Определяме ден и час, инженер Иван Ментата се бави три часа близо, ама тя не ме пуска, уредила нещата, за резил ще стане. Стана ми интересно и останах. Аз не бързам да се сърдя, но винаги имам едно наум запече ли се нещо. Хеле пристига човекът, че хубав беше, хубав, спор няма, две години даже по-малък от мене, както каза тя, но затова няма да му чупя хатъра. Тя го вика уж нещо да й оправи, той се изненада като ме видя и гледа в тавана в една точка. Бързо схванах, че той знаеше за присъствието ми, но беше видимо притеснен . И е очаквал да не го дочакам с нарочното забавяне. Запознахме се ние, поприказвахме, оправи й той някакъв битов проблем, почерпи ни тя и аз си тръгнах, а той остана. Ярък признак, че има нещо гнило в Дания, защото си бях елегантна хубавица и никак не се връзваше работата с неговото поведение. Той не тръгна с мен, прибрах се и разказах на бащата каква пиеса се разигра. Хапнахме и решихме първо да направим леки начални стъпки към голямата лъжа за палата на ул." Оборище", като я минахме цялата с едно такси с баща ми и видяхме, че описаната къща не съществува, нито шофьорът, много печен човек, знаеше за такава. Оттам нататък нямаше проблем да проучим в рамките на месец-два цялата игра на бабите - баба Христа и майката на инженер Иван Ментата за осъществяването на сватлъка по взаимна договорка. Званието " инженер" беше реално , но нищо повече. Как подходихме оставям като семейна тайна, много ни биваше с баща ми в тези работи. Неговият нюх на стар следовател заработи, а моят също не беше по-долу. Оказа се, че момчето било на работа в Коми и там срещнало рускиня, която му разкатала играта и имаше здравословни проблеми. Годили се, разгодили се, не го одобрила сестрьонката. В София наистина имаше фирма със съдружник и беше много работлив, но със законови нарушения и отбелязан в полицията. Майка му, мила, супер простовата женица, загрижена какво ще го прави, решила да го уреди при мене отвсякъде, та го скроили от богат по-богат въздух под налягане. Не стига това, ами имаше разведена сестра с две деца в друг апартамент, която той поддържаше финансово и имаха проблеми с единия внук - наркоман. Понеже той не вярвал изобщо някога да се ожени. Като изяснихме биографията на инженера, той вина си нямаше, колкото бабите, хич не цепих басма ни на едната, ни на другата и им дръннах по едно телефонче с излагане на фактите. Настъпи бабина криза, припадане и на двете, а разгаданият Иван напуснал майка си и си взел стая под наем. И голям страх бра да не размиришем фирмата, но аз не съм от този тип хора. Нека си работи момчето. Максимата : "Гара за двама, спирка " по-далече" при мене винаги изиграва спасителна роля. Мина време, Иван се раздели със съдружника и след дълги мълчания, реши да прати приятел за разговор. Очевидно ме беше харесал, но го беше срам от цялата ситуация. Разбира се, че не се върнах, още повече, че бях вече харесала друг. Една година беше прекалено много време. При мен се редяха, няма да се размотавам , я. Така съветвам и младите днес - по-добре проучи навреме, разпитай, осъзнай се, отколкото да патиш после. За секс никога не е късно. 4 януари 2024г., София Росица КОПУКОВА

Нищо не знаеш ти за издателския бизнес. Ами чакай си, като си купиш книга, ще го видиш добре изписан. Леле, много си смешен!