Росица Копукова

Къде си,любовнико?

/ Разказ по действителен случай/ Моя приятелка Невяна обича като мен екскурзиите и като мен, мине не мине време, понатрови с храна чувствителното си стомахче. Преди година й станало зле по време на екскурзия, помогнали й, викнали линейка. Скоро се оправила. Минали два месеца и росна като магданоз след дъжд отишла да се запише за нова екскурзия. Каква била изненадата й, когато собственичката деликатно й отказала, защото пътнички доста преувеличили състоянието й и отказвали да пътуват, ако тя се появи: - Представяш ли си, Рос, изтърпях психически болни, крясъци на малки деца, крясъци на простотии, а мен, кротката мравка, била съм ги уплашила. Да не й навредя на бизнеса. - Никак не се изненадвам. Особено ако не е и покрила застраховките. - Виж, за това не се бях сетила. - Тарикатлъци и алчност навсякъде. - А ме виждат, че съм добре. - Виждат, ама страх лозе пази. - А като ми прилоша, само една лекарка и екскурзоводката се притекоха. - Бездушието е повсеместно, Невяна. Лошо се развива обществото ни. - Отказвам да пътувам повече с фирми... - Е, не прибързвай. - Потресена съм, да ти кажа. Потресена. И си удържа на думата. Аз пък й разказах как една чудна хитрица ме покани на юбилеен рожден ден и, понеже не можех да се озова веднага, тя после се скри и не почерпи, та подаръкът го оставих за себе си. - В такъв случай, Невяна, гледам широко на света и си повтарям често, мила: " Интересът клати феса, днес съдейства за прогреса". Па рекох да сложа по едно кафе и сладки, че ми беше на гости. 19 юни 2023г., София Росица Копукова

- * * * Автор: missana Наднича вятър иззад облачните щори (скучаещ) към надмогващата синева. С кокичетата минзухареното слънце спори, ухае на пране върху простора вял... Усещам щастието като прана - неземно върху миглите струи. Лекува незарасналата рана и с пламъче в душата ми гори.

1. Измъква Поли от Психиатрията в кв. Строгозия, Плевен 2. Отива да говори с П.П. и Б.Б., анджак, колко е Поли препатила, че е побойница няма да споменавате. 3. Намира й работа. 4. И повечко мъже за цвят и аромат. 5. И се приготвя да не може да се отърве от бабата, не по-малко луда от щерката! УСПЕХ!

По-малко тук са чистите души, но Бог ме среща, за да се открием, не искам този свят да се руши, под руините ли да се прикрием? Така е хубаво да бъде цял, а не разтърсван все от нечовеци. И всеки нещо да е преживял, с което да осмисли вековете. Аз знам, че ви говоря пак така, защото от добро небе съм слязла, но моите очи са към света като хармония, не като драма. И, позволете ми до сетен стих да търся аз Всемирно красотата. Аз злото никога не го простих, щом Раят може да е на Земята! 17 юни 2023г., София Росица КОПУКОВА

Казълбашите отстъпиха на Нита една каруца в нея да порита, знамето да сложи и да кара и прасето вътре да подкара. Със една година остарява, а пък те са й рода тъдява, да попее малко ромски песни, да обиколи село несвестно. Ой ти, Ано, дърта грозотийо, с цепената буза на пинтия, разкажи колко мъже утрепа и години във пандиза клепа. И защо подгони поетеса с твойте глупави лъжи, Гротеско, и защо ли Господ те наказа, двете луди с щерка ти ви смаза?! Има си защо, такива няма да търпи Вселената голяма, за безкрайните души е порив. А за тебе е от въшки обрив! Карай със каруцата и пей си, и със Бохотските крави ти поблей си! Примитивна , бабо си родена, примитивна си оставаш ден до деня. Росица КОПУКОВА

Казълбашите отстъпиха на Нита една каруца в нея да порита, знамето да сложи и да кара и прасето вътре да подкара. Със една година остарява, а пък те са й рода тъдява, да попее малко ромски песни, да обиколи село несвестно. Ой ти, Ано, дърта грозотийо, с цепената буза на пинтия, разкажи колко мъже утрепа и години във пандиза клепа. И защо подгони поетеса с твойте глупави лъжи, Гротеско, и защо ли Господ те наказа, двете луди с щерка ти ви смаза?! Има си защо, такива няма да търпи Вселената голяма, за безкрайните души е порив. А за тебе е от въшки обрив! Карай със каруцата и пей си, и със Бохотските крави ти поблей си! Примитивна , бабо си родена, примитивна си оставаш ден до деня. Росица КОПУКОВА

РАЗДВОЕНИЕ Човекът е устроен май така, Че в повече му идва добротата И на главата качва ти крака, И взима те наивник на земята. Та затова е нужна строгостта В житейския мегдан да се намеси, И прозорливост, и добри слова, И питката добре да се омеси. Та да се тръгне някак си напред, Човек да стане всякакво човече. Аз добротата я деля на две, От много милост няма полза вече. 14 юни 2023г., Симеоново Росица Копукова

/ Разказ по действителен случай / Големи приключения имах с една пишман поетеса, дошла от Аспарухово в София на една сбирка да чете стихове. Отдавна писателските съюзи не подбират кадърни хора, членски внос да има. Та членувахме заедно. Четохме, що четохме, забеляза ме Поли и ме покани на сладкарница след това, към луксозен хотел, където беше отседнала. Заприказвахме, разказа ми колко е богата, за семейството си, ама пусто не я признавали ни за интелигентна, ни за творец. То и така си беше и по двата въпроса, но мълча. Мъжът й въртял бизнес с грузинци, имали огромна къща, дето идвали с жените си и добре, че бил много честен, че онези хич не си поплювали. Моли ме Поли да й оправя една стихосбирка в ръкопис и се разбираме вместо хонорар тя да издаде моя стихосбирка във Варна. Разменихме си адресите, после ръкописите и работата тръгна. И тя даде книгата, каза ми в кое издателство, вярно беше. И аз работех по стиховете й и доста ги пооправих и й ги пратих, защото тя искаше да ги издаде . Книгата й стана много красива и Поли ми изпрати една. Аз не бързах. После се умълча, но след време се обади издателят. Поли не доплатила уговорената сума, но на него моята поезия много му харесала и той направил книгата, по- скромно, но в същия тираж, нищо не иска в повече: - Поли просто изчезна и аз не знаех какво да правя- каза ми човекът. - Трябваше да се обадите, щях да доплатя. - Не ми беше удобно, госпожо Копукова. Попита как да ги изпрати и аз му казах,че ще дойда до Варна, както и сторих. Преди това не се обадих на Поли, но се зарекох, че ще я намеря и ще я направя за резил у тях. Метнах се много рано на експреса, та у Варна. Намерих издателството, взех тиража и благодарих на човека. Двеста бройки неголяма стихосбирка " И Бог каза: " Бъди поетеса". Не беше лоша, но не като нейната. Обратно на гарата, оставих всичко на гардероб. И кой мисли, че не мога да се оправя по Варна и по Аспарухово, да има да взима. Седем години съм летувала в този град, че отделно по екскурзии минавала с преспиване. До гарата беше автогарата, взимам билет до Аспарухово и тръгвам по петите на Поли. В рейса ми обясниха, че там е опасно богат квартал, но аз отговорих, че не се плаша. Слязох и тръгнах по указанията. От двете страни на дуварите пише :" Внимание, зло куче" и " Стреля се без предупреждение". А камери? Чет нямат. И жива душа няма, но аз намерих палата. Три коли в двора. Три етажа огромни, тераси към морето. Звъня продължително и чакам. Ей ти излиза Поли: - Ела ми, ела да се изясним на чисто какво лъга ти?! Стресна се бая, а аз като я почнах на висок глас, не се спрях. Излезе и мъжът й, и дъщерята. Синът беше семеен и живееше отделно, та само той не чу . Поли се заоправдава, че съпругът й получил инфаркт от напрежение, което аз приех, но се изпусна най- същественото: не съм й написала стиховете така, че да не се познаят и мастит варненски литературен критик й казал: " Пооправили са ти ги козметично, но бездарието ти личи". - Много правилно ти е казал. Никога не сме говорили в София аз да пиша нови стихове от твоите глупости и ти да си слагаш твои имена. Очаквах да се скараме с близките. Нищо подобно. - Ние й знаем и номерата, и тъпотата, - рече ми дъщерята. - Моля да я извините. Колко още е обещала да плати? - попита мъжът й. - Благодаря, че питате. Не искам нищо от нея повече. - Моля ви не я разнасяйте по писателите. Беше мой ред да се смая. Затова изчаках да минат много години, за да разкажа случая . Едва ли са живи старите, но такава наглост не ми се беше случвала. Сбогувах се и поех обратно към спирката. Най-често имаше надписи: " Внимание. Свлачище". Кой ти гледа? Замък до замъка, палат до палата. Поседнах на един камък да погледам морето. А то спокойно, бавно идва вълна след вълна, сякаш ми говори: - Я не се ядосвай, карай спокойно като мен. И да ви кажа, подейства ми. Автобусът дойде. После гарата, експресът и София. И една поговорка за утеха, която често си повтарям:" Бог дава много пари на идиотите, да се доближи някой до тях, та белким си издигне и той малко". 15 юни 2023г'., Симеоново Росица КОПУКОВА

Захарий Стоянов хвърля светлина на финала за предателствата и трагедията на оцелелите четници и не спестява позора на предателите. Все пак има оживели. Хвала на този ценен наш писател и неговата съпруга. А главата на Ботев е отрязана и разнасяна за назидание.

Продължавам да чета и преживявам съдбата на Ботевата чета, описана от Захарий Стоянов в "Опит за биография". Много силна и искрено написана книга. Били са излъгани още в Букурещ Ботев и обкръжение от депеша на някой С. Заимов, че България се е надигнала за Освобождение, а такова нещо не е имало. Само един стар хайдутин е предупредил хъшовете да не вярват на този човек, защото го познава, но в радостта си никой не го е чул. МНОГО МОТИВИРАНО Е РАЗКАЗАНО КАК ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ САМ СЕ Е ОТКАЗАЛ ОТ ПЪРВОНАЧАЛНАТА РЕВОЛЮЦИОННА ИДЕЯ, ЗА НЕГОВАТА СТРАХЛИВОСТ И МАЛОДУШИЕ И СИ Е НАВЛЯКЪЛ СПРАВЕДЛИВИЯ ГНЯВ НА ХРИСТО БОТЕВ! Разказано е вълнуващо за приготовленията преди тръгване. Ботев е летял просто. Майка му е оставена при противния му Евлоги Георгиев по нейно желание. Преди това е мизерствала заедно с него и Венета. С Венета много са се разбирали и е имало любов. За писмото до жена му после и прощаването с новородената Иванка. Потресаващи моменти! Разбира се, на Козлодуй никой не е посрещнал четата. 205 момчета са били. Всичко е разказано - как са превзели "Радецки", как са се разбрали с капитана, какви писма му е оставил Ботев за да се оправдае и какво е говорил той и показвал писмата пред своето началство. Ботев се е надявал на Враца, но четата е оставена сама. Във Враца е имало бунт, но мнозина са се уплашили и разбягали, други са били изклани от черкезите, но до сливане с четата на Ботев не се е стигнало. А пропо, тя е избила също доста турци и Ботев, войвода по принуда, защото старите хайдути са се отказали, не я е водел лошо. Обезсърчаване и въодушевление са се смесвали на периоди. Не е вярно, че Ботев е искал да обърне вниманието на Европа към нас, като е разпратил писма по посолствата. Искал е голямо въстание, но е останал излъган. Не е вярно, че четниците са се карали и той е убит от български четник, както се опитва да докаже в своя книга Стефан Влахов- Мицов. Крепели са се до последно. Последно са водили цял ден бой до мръкнало. Турците са заиграли някакъв свой танц таин и Ботев се опитал да види какво става. Улучен е от неизвестен куршум и друг умен четник Пера дори не е казал на никого от близкостоящите и им е дал знак да мълчат, за да не се отчаят напълно останалите живи четници. В тези заблуди и от Заимов, и от Враца, която нито е вдигнала голям бунт, нито се е присъединила към Ботевата чета, въпреки наистина храбрите битки отстрана на българите и ликвидирането на много турска сган, съдбата на четата е била обречена. Захарий Стоянов е разпитвал много хора десетина години след смъртта на войводата и голяма част от четата, за да напише тази книга. Включително и как овчарин им е поискал пари за агнетата, с които те са наклали огън за да се нахранят втория път. У Ботева прозира една честност и лоялност, но и едно презрение към малодушието и егоизма български, които авторът достоверно разказва. Това още веднъж доказва, че Христо Ботев е различен от тълпата овчедушници, която той не разбира и не понася до края на смелия си родолюбив живот! Росица КОПУКОВА

Диалогът приключи. Колкото можеш да схванеш, толкова!

Събудих се във този мирен ден, Но няма да ми довкусее хляба, Война гърми, безумието в плен Държи света, смъртта в морето плава. И без символики ще изкрещя: " Достатъчно. Животът е прекрасен. И не плашете хората с дула. Не замъглявайте простора ясен. Един народ не може над света Да доминира, нито повелява, Това е смисълът и мъдростта И вековете просто го доказват. Бог не прощава, който сее смърт. Какво ще се отчитате оттатък? И с тежка карма няма лесен път За поколенията идва влакът. Аман от полуделите за власт. Животът Бог го дава и прибира. Отворили сте ненаситна паст, А хората не искат да умират. 14 юни 2023г., София Росица Копукова

Наред със хора без морал и чест, не се огледали във тях самите, изпращащи по мен нелепа вест от черните недра на недушите, Благодаря на Бога, че по път ми прати и порой прекрасни хора, от мрачните мнозина стигна смърт, прибра ги сякаш доста рано горе. Но за онези, многото добри сега е моят стих на благодарност, дошли, когато делникът заври, показали ми своята лоялност, за тях ще пиша винаги с възторг, ей тъй, да се присещам, че ги има, безкрайно да благодаря на Бог, да си ги спомням всекиго по име. Онези, дето още са край мен с хармония приятно-нерушима, взаимно да вървим до сетен ден, дори когато няма да ни има! 12 юни 2023г., София Росица КОПУКОВА

Вярвам, че не са поискали. За натътък ще видим. Но има и един такъв момент: знае се, че ако поискат българи в НАТО, изпускат сариозно влияние върху България, която има специално отношение към Русия. Но те не искат. На ключово място сме. А американците не са глупави, те дирижират нещата, както и обединението на ГЕРБ с ПП. Това са реалностите.

Съвсем други неща се казаха, но ще видим.

Не се признавам глупава жена, която хитреци да надиграят и, с притаена някаква злина, чак победители да се изваят. Благодаря на Бога, съм от сой, но ми е дал и в повече закрила да предусещам всеки вълчи вой, преди съдбата да ме е сразила. Късметът е небесен, затова започвам всяка сутрин със молитва да ми даде най-точните слова Божествената сила, с тях да литвам и работа да върша тук и там, додето стиховете понапиша, че те са ми един духовен храм, където по-спокойно в него дишам. Между добро и зло, и пак напред, и смелостта ми все да ме проводи, където се застава първи ред, където честността спокойно броди. Разкрия ли поредния пигмей, потъва из горите Тилилейски, задавил се в лъжите си, живей... Ама е то един живот?! Юдейски! 12 юни 2023г., София Росица КОПУКОВА

Снощи по телевизията Би ти ви съвсем открито заяви министърът, че наши войници не са искани в НАТО и че се разпространяват лъжи да плашат народа, нито наши самолети МИГ! И че публично тече нарочна фалшива информация! Да видим кой казва истината?!

07.06 19:32 - С голяма признателност към Роси Автор: missana В този мой постинг изказвам голямата си благодарност на госпожа Росица Копукова. Снощи /7-ми юни/ в интервала 2 - 2.30 часа в програма Нощен Хоризонт Роси е прочела и мои стихове, казвайки много хубави слова за мен и творчеството ми. Дълбоко съм трогнат. Щастлив съм, че в нейно лице имам толкова стойностно приятелство и съмишлие. Бог да те пази, Роси и да те вдъхновява за нови творчески изяви. Желая ти нови големи награди - напълно заслужени, за да прославяш и занапред България с извисеното си творчество! Амин!