scepsis108

Много силно твърдение. Не личи, обаче, да е така. Рам, това, което дразни не само мен, но и всички други, които общуват с теб виртуално, е че по най-брутален начин налагаш твоя дневен ред. Примерно, тази тема е посветена на будизма като философия и практика. Ти, обаче, се включваш тук и започваш да споделяш твоите си неща, нещата, които те вълнуват, без изобщо да се съобразяваш, че те нямат връзка с темата и също така, че никой от пишещите няма интерес към тях. Това е, меко казано, досадно. Да се спреш. Да си дадеш повече пространство.

Случва се постепенно. Примерно, в моята линия на приемственост е предсказано от Гуру Ринпоче Падмасамбхава, че ще има още четири или пет държатели на приемствеността. Но до каква степен те ще могат да преподават и на кого е друг въпрос. Принципно, дори обстоятелтвата да са най-негативни, то на тази планета остават някакви островчета от светлина, каквито е имало между третия и четвъртия Буда. Различни терми и дананг-приемствености. Но до тях има достъп много тесен кръг от практикуващи. В този смисъл, ученията не изчезват напълно, а по-скоро стават трудно достъпни.

Не би трябвало да му убягва, ако е честен със себе си. Разбира се, това е най-трудното. Понеже темата е за будизъм, то практикуването на Буда-Дхарма започва точно тогава, когато възникне подобна вътрешна искреност. Практикуването на Дхарма не зависи от формални критерии като взимане на Убежище в Трите Скъпоценности, даване обет на бодхисатва, получаване на тантраническо посвещение (абхишека/уанг) или директно запознаване с природата на ума (ригпа сел уанг, напр.). Има стотици хиляди хора, които са получили тези неща, но не практикуват Дхарма като път. За тях Дхарма е нещо като шарена самсарична играчка. Всъщност, няма значение дали ще е будизъм, фън-шуй, даоска алхимия или Таро. На Изток, мнозинството от будистите просто подкрепят материално будистките учители и манастирите, с очакване да получат добри кармични отпечатъци. Така са научени и това правят. На Запад, ситуацията е още по-иронична. Мнозина западни практикуващи искат да получават висши учения като тези от Анутарайога-тантра, Махамудра и Дзог Чен, без да са култивирали основните неща като разочарование от самсара, спокойно пребиваване (шамата) и щедрост (дана-парамита). Както казваше Трунгпа Ринпоче, те практикуват "духовен материализъм". Ситуацията е тази и няма нищо изненадващо, понеже сме в т.нар. "упадъчна епоха", когато тези учения постепенно изчезват. Но това е процес и няма да се случи за ден или два. Няколко поколение още ще се сменят преди всички автентични приемствености да изчезнат напълно.

Остави защитния режим, ако наистина искаш да говорим откровено и извън шаблоните. Рам, уважаеми приятелю, ти предложи тази игра, но сега не следваш правилата, които сам задаваш. Не те критикувам, когато казвам това. Не си длъжен да го правиш. Но тогава, моля, спри с претенциите. Прояви скромност, ако ти липсва кураж. Обяснявам го за трети път. Ако си индеферентен към социума, ако наистина следваш автентичен път, който те води до осъзнаване, то да споделяш, сравняваш и търсиш резонанс, ще е нещо напълно чуждо за теб. Ти непрекъснато правиш това, обаче, с което предизвикваш иронични реакции у всички, които те четат. Сори, че го казвам с риск да ми се разсърдиш.

И когато не получава, то Рамус, изпитва удовлетворение от това, че не среща разбиране от социума или стадото, което следва мейнстрийма. Това е съвсем елементарен капан, когато се опитваме да се развиваме и израстваме. И една от причините Будата да организира монашеска общност, както и общност от практикуващи миряни. Понеже, когато човек практикува сам, то възникват всякакви обсесии и погрешни представи. Когато, обаче, общува с други, които също практикуват, то може да види къде е сбъркал. Това не е шаблон, а елементарно съждение. Няма как да избегнеш тази оценка, ако продължаваш да пишеш тук и там. Може да твърдиш всичко, можеш да се прикриваш зад всякакви обяснителни конструкции, но в сърцевината на това, което правиш е стремежа за изява, оценка и сравнение. Не казвам, че това е нещо правилно или погрешно. Просто констатирам очевидното. –––––––––––– Прочие, обаче, нали наблюдаваш и изследваш себе си? Така твърдиш, поне. Ако е така, то не ти ли прави впечатление, че във всяка тема, в която започваш да пишеш, то се стремиш да зададеш твоя собствен дневен ред? Без значение е каква е темата. Важно е да представиш твойто разбиране за нещата. Хайде, моля, малко по аналитично подходи към себе си самия.

За мен, всяко мнение, което не е подкрепено от действие е шаблонно. Това са думички просто, зад които не стои нищо. Подобни думички човек може да изговори и изпише многократно през живота си като намерение, но това е просто копнеж да мине границата. Когато я премине, което изисква истински кураж и увереност, то необходимостта да се обяснява отпада. –––––––––––– Ще го напиша още по-директно, понеже си сериозен човек, както сам се определяш и няма да се засегнеш. Буда, когато става Буда не търси потвърждение на своето осъзнаване от никого. Той започва преподава, само когато е помолен от някого. Извън това, Буда никога не натрапва своето осъзнаване на другите. Ти, както сам каза, търсиш резонанс. Пробудените същества не търсят резонанс. Ако възникне резонанс, то е понеже други (непросветлени) същества търсят контакт с тях. Търсенето на резонанс е това, което е неубедително в твоите писания. Дори хора с посредствен интелект си задават въпроса "защо" този човек споделя и пише тези неща, които споделя и пише. И отговорът е очевиден. Има необходимост да го прави. След като има необходимост, то има дуален режим на възприятие. Следователно, това е просто още една самсарична поза. Нищо повече и нищо по-малко.

Самоцелното откъсване от социума не води до прозрение. Пример е Робинзон Крузо. Разбира се, той се откъсва от социума принудително, копнее за социума и накрая среща Петкан, с което социума отново се връща при него. Буда Шакямуни не напуска социума самоцелно. Той е мотивиран от състрадание към всички същества. Разбирането, че няма как да направи каквото и да е за тях, докато е в същия режим на концептуално (дуално) възприятие, в който са и те, го отвежда под дървото Бодхи в Бодгая. Според мен, самият факт, че някой изпитва необходимост от съпоставяне на своите идеи и преживявания, че търси резонанс, показва, че е част от социума. Не става дума просто за носталгия, която с времето ще отшуми, а за базова нагласа. Базова, не просто и не само, защото човек е социално животно, а и защото по природа нещата са взаимосвързани и взаимозависими, както е открила квантовата механика. Разбираемо ли пиша? –––––––– Има една интересна история, която разказва Гендюн Ринпоче, който беше един от най-високо реализираните тибетски учители, които са преподавали на Запад. Първата половина от живота си, той прекарва в постоянни ретрити в Тибет и Непал. Основно в пещери, съвсем сам и напълно откъснат от "социума". След като практикува по този начин в течение на 15 или 20 години, той бива помолен от своя коренен учител (16-ят Кармапа Ранджунг Ригпе Дордже) да иде да живее във Франция и да започне да преподава Дхарма там. Гендюн Ринпоче, казва, че понеже е бил наясно какво ще поиска от него Кармапа и понеже е нямало никакъв начин да откаже да изпълни молбата на своя коренен учител, въпреки, че изобщо не е искал да преподава, то първият път, когато Кармапа го е потърсил се е скрил под леглото. Разбира се, така само е отложил нещата. И накрая (това трябва да се види – има го в youtube на английски, затова не давам линк), когато разговаря с Кармапа, то последният казва: – Моята Дхарма–активност е свързана с теб, така както Буда е бил свързан с Ананда. Винаги, когато трябва да ида някъде, то първо изпращам теб. Искаш ли да знаеш кой си бил по-рано? И Гендюн Ринпоче отговаря: – Не. В никакъв случай. Това би ме объркало. И тогава Кармапа изпява Дорже Чанг Тунгма ("Кратка молитва към Ваджрадхара"), която призовава цялата Махамудра-приемственост, която започва от изначалното състояние (Ваджрадхара/Дордже Чанг/Дхармакая) и неговото проявление като Тилопа, Наропа, Марпа, Миларепа, Гампопа и другите държатели на тази приемственост (4-те големи и 8-те малки Кагю-линии) и казва: – Сега, ти си държател на тази приемственост на осъзнаване, ти си отговорен за нейното запазване и предаване... И когато Гендюн Ринпоче разказва това, той се разплаква по един съвършено чист и лишен от смущаващи емоции начин. Преразказвам с мои думи това, което съм успял да възприема. То, разбира се, не е повече от една десета от това, за което говори Гендюн Ринпоче. Все пак, дава някаква представа или идея за какво става дума. Това, за което става дума, е т.нар. "излизане от зоната на комфорта" или на това, с което сме привикнали. Това е единствения начин за развитие, който ми е известен. И най-непопулярния, разбира се.

От какво зависи?

A важно ли е за теб да възникне подобен резонанс (не конкретно в мен, а в някой). Ако е важно – защо? И ако не е важно – защо? Хофстатър е оригинален интердисциплинарен мислител. Не е музикален критик, изкуствовед или нещо подобно. Само вметка, понеже пишеш малко наизуст.

Категоричен си... Такива аналогии прави Д. Хофстатър в "Гьодел, Ешер, Бах. Една гирлянда към безкрайността". Нямам лична опитност – просто споделям информация. Умберто Еко, ако не бъркам, беше казал, че единственото нещо, което пишем наистина за себе си е списъка с покупки за пазаруване.

Аз не мога да пея - нямам слух, нито глас. Но съм рисувал години наред и мисля, че донякъде разбирам за какво говориш. Състоянието на съзнанието, когато човек наистина "потъне" в процеса е това, което някои наричат "поток". Това е трудно за описване на някой, който не го е преживявал. Предполагам, че това има аналог и при чисто аналитичните дисциплина като теоретичната физика и математиката, напр. Има и разлики, разбира се.

Пропада, понеже го водите някак много "лично". Всъщност и двамата сте интелигентни хора, и разликата в мненията ви за емоциите не е толкова голяма. Няма и как да е, понеже и двамата се интересувате от психология, неврофизиология и терапия. Просто решили сте да спорите, според мен.

Така е. ––––––––––––– Към rurk - има един подводен камък в тази работа. При култивирането на истински дълбока шамата, възникват като съпътстващи явления три преживявания (ням): неконцептуалност (митогпа), блаженство (деуа) и яснота (селуа). Когато се преживява въпросната яснота, то човек има чувството, че може да вижда през стени, да чете мисли, да сънува осъзнато, да пие алкохол без да се опиянява и т.н. И това наистина е така донякъде, но само донякъде и само отчасти. И освен това е временно явление и не бива да се бърка с директното постигане на пустотата или с пребиваването в ригпа, казано най-общо.

Махасидхите като Тилопа, Наропа, Сараха, Марпа и т.н. са демонстрирали подобни неща. Но Тило напр. не просто е пиел понякога, а и понякога се е хранил с вътрешностите на сурова риба, според намтара на Наропа. С други думи, Тилопа е бил отвъд понятия като "чисто" и "нечисто", понеже е имал пряко преживяване за пустотата на ума и феномените.

Tи не казваш нещо кой знае колко по-различно от мен. Мога да ти подскажа още един аргумент в защита на твоята теза. Социопатите са лишени от емпатични преживявания. Да. И между другото, това не значи просто да сме съзнателни или внимателни относно поведението си, а да сме в състоянието на изначална пробуденост (ригпа) постоянно (по 24 часа), което става възможно към 8-то бодхисатва бхуми.

Хм... Гаутама е бил мотивиран от това, което се нарича "разочарование" от самсара и по-точно от възможността да бъде открито трайно удовлетворение в рамките на самсара. Бил е мотивиран и от състрадание. Инак, не разбирам какво толкова има да се коментира относно емоциите. Емоциите на базово ниво или в суров вид са просто енергия, която е отвъд понятия като добро и зло, правилно и погрешно и т.н. Когато режимът на възприятие е дуален, то емоциите се превръщат в ментални отрови, който прикриват истинската природа на ума или изначалната пробуденост (ригпа). И разбира се, по природа емоциите са пусти, защото възникват като игра на Дхармакая (ригпа). В будизма изобщо не става дума да сме "за" или "против" емоциите, да им се подаваме или да ги блокираме. Дори не става дума и за това да ги надраснем и изоставим. По-скоро, става дума за това да ги разберем (не просто интелектуално, разбира се).

Не става дума за това. Миряните, които следват Дхарма (упасака и упасики) приемат убежище в Трите Скъпоценности като минимум. Оттам нататък, те могат да спазват един, два или всичките пет обета за миряни, последният от които се отнася до употребата на алкохол и други наркотични субстанции. Могат да не спазват нито един. Това е тяхно решение. За монасите и послушниците (бхикшу/бхикшуни, шиксамани, шраманери/шраманерики) нещата не стоят по този начин, разбира се. Употребата на алкохол, както и секс напълно се избягва в трите външни тантри (крия, чаря и йога-тантра). Не само това, а и самаите свързани с практикуването им са по-строги от посочените пет обета за миряни. Напр., при Нюнгне практиката с 1000-ръката форма на Авалокитешвара се спазват осемте со-джонг обета: 1) не само да не се убива, но и пълно въздържане от консумация на месо и риба; 2) да не се взима това, което не е дадено (кражба); 3) да не се изговаря неистина; 4) целибат (пълно въздържане от въвличане в каквото и да е сексуално поведение); 5) въздържане от употреба на алкохол и други интоксикиращи субстанции (освен ако са в състава на някакво лекарство при болест); 6) да се яде само два пъти (закуска и обед) или веднъж на ден (по обед); 7) да не се седи на високи места като тронове и други по-високи от 35 см; 8) да не се носят бижута, да не се ползват парфюми, да не се танцува и пее. При това през втория ден на Нюгне–ретрита тези правила стават още по-строги, понеже не се пие дори вода, не се яде изобщо и всякакви разговори са забранени. Обяснявам това, за бъде ясно, че представата за тантра като за някаква разюздана практика на отдаване на чувствени удоволствия, е напълно погрешна. Употреба на алкохол в количество, колкото може да се събере в орехова черупка, се практикува, при някои посвещения от висшата тантра (Анутарайога-тантра). За карма-мудра вече обяснявах, че се практикува след самая и дхарма-мудра. Това означава, че практикуващият трябва да е постигнал успех в тумо, напр. Нали се сещаш, колко хора го практикуват? Но всичко това, няма общо с Трунгпа Ринпоче. Трунгпа Ринпоче е признат от всички съвременни тибетски учители като се започне с Далай Лама, Сакя Тризин, Дилго Кхйенце Ринпоче, Кармапа и т.н. за Видядхара или напълно реализиран. Всъщност, той е държател на линията Сурманг Кагю (субтрадиция на Карма Кагю в Кхам) и трона на нейния основател – махасидхата Трунг Масе. Мненията за Трунгпа Ринпоче на някой си нямат никаква стойност. В крайна сметка, за Буда Шакямуни също има всякакви мнения – справка богословът А. Кураев и подобните нему.

Будистки сленг. Ще го напиша с мои думи, които може да са неясни. Който иска наистина да практикува Дхарма, трябва да приеме Дхарма така, както цветята приемат жизнените сокове от земята. Със същото отношение. Не просто като някаква теория, която ни дава повод да се чувстваме по-умни от другите. Това е от жизненоважно значение, предвид, че животът е кратък и може да умрем още тази нощ или ден, колкото и да не ни се вярва.

Рам, аз разбирам за какво говориш, но не мисля, че Това не е моя "дневен ред", както е модерно да се казва. Напълно се разграничавам от това. Ако исках да се ангажирам с това, то отдавна да съм го направил. Но моите примери са осъзнати същества като Миларепа, който казва: "Що се отнася до начина на практикуване, то има богати хора, които се считат за добри практикуващи. Те дават сто полезни и безполезни неща като милостиня, но с очакването да получат в замяна хиляда. Това е просто техния начин да следват самсара... Тогава, двама негови ученици, попитаха: "Можем ли да се отдадем на активен живот, ако е полезен за другите същества? Миларепа отговори: "Ако нямате привързаност към егоистични цели, можете, но това е трудно. Онези, които са изпълнени със светски желания, не могат по никакъв начин да помогнат на другите, понеже не са способни да помогнат дори на себе си. Все едно слепци да водят слепци..." Накратко това е, което трябва да се обмисли, според мен.

Наминах да погледна какво е писано в темата и попаднах на следното: Шуня, ще обясня. Не си ме разбрал. Никога не съм твърдял, че "традицията" е свещена. Това е пълно недоразумение. Винаги съм казвал, че е от значение автентичната приемственост от осъзнат учител към ученик. Няма как да бъде предадено нещо, за което се казва, че е неконцептуално и недуално, по книжки.

Автокоментар се нарича написаното от теб. Казвам го, за да не решат някои хора, че е неадекватно да се самоцитираш и размишляваш. Поздрав!

Не е просто, понеже до този момент логиката не те е освободила от страданието. Не само теб, а никой друг. Но, както казах, логиката е полезна за определен тип хора на определен етап. Задължителна е, всъщност. Книгата, за която говоря може да си я дръпнете оттук: http://gombajahbari.com/248743-chogyam-trungpa-download-kobo-books.html. На английски е, понеже повечето хора на планетата използват този език, но ако я прочетете, то разбирането ви за Дхарма ще нарасне в пъти, според мен. Успех във всичко и най-вече в практикуването на Дхарма. Книжката е моя подарък за всички в темата. Чудех се с какво да ви зарадвам за НГ, но ето, че се случи спонтанно. Дали ще го оцените, зависи от изцяло вас.

Нека не си играем с думите, все пак. Въвлякох се да пиша за Дзен, понеже е автентична будистка традиция, която ценя по същия начин, по който ценя и Тхеравада и тибетската традиция. Но аз познавам Дзен индиректно, т.е. от обяснения на някои мои учители, както и от книжки, които съм чел. Има една изключително интересна книга, която е написана от Трунгпа Ринпоче и е посветена на Дзен и Ваджраяна. Трунгпа Ринпоче, когато преподава в САЩ, се запознава и общува с основните Дзен-учители, които преподават там по негово време. Това е през втората половина на миналия век. И тези Дзен–учители, чиито книжки и учения днес са толкова популярни и се практикуват на Запад, оценяват Трунгпа Ринпоче като съвършен будистки учител. Но няма как тук да ви преразкажа цялата история. Написах това, за да разширя възгледа на всички, които пишат или само четат и не са запознати с тези неща.

Защо спориш, когато не говоря по книжки? Не казах ли, че логическият анализ е полезен за хора с определена ментална нагласа, какъвто съм и аз. Затова и изучавам логика, епистемология и философия. От подобни неща имат нужда хора с малък капацитет като мен. Те имат нужда да се освободят от съмненията си. Хора с висш капацитет просто нямат никаква нужда от подобни концептуални патерици. Отново зависи на кого ще я обясняваш. Ако ще я обясняваш на някой университетски професор с материалистична нагласа е едно, ако ще я обясняваш на някой като Наропа е друго. ––––––––––––––– Това е много обширна и интересна тема. Тя се отнася до постепенния и непостепенния път. Когато говорите за Дзен, то това постепен или непостепен път е? Когато казвате, че изучаването на логика е задължително и необходимо условие за постигане на осъзнаване, то това постепен или непостепен път е? Съобразете, моля, тези твърдения, понеже те се разминават напълно. Дзен се основава върху медитативна практика (дзадзен) и/или върху работа с коани, които, както казахте са парадоксални. Но значението на коана не се постига по пътя на логиката. Обратното е – коанът разрушава всякакво логическа перспектива. Но това е само "врата", която води до установяване на ума в неговото естествено състояние. Ако просто отключим вратата, но не минем през прага и не влезем в стаята, то не сме направили кой знае какво. Както и да е. Просто, споделям мнение и не ви се бъркам.

Добри цитати.Четирите негативни действия на речта са да не лъжем (дори, когато просто подвеждаме някого непряко), да не използваме груби думи и обръщения, да не разделяме хора, които са приятели чрез клевети и подобни, и да не коментираме безполезни теми като политика, бизнес и подобни. Аз наистина постъпих по начин, Пи, който тя прие така. Признавам. Писах и на ЛС и и обясних моята позиция. Към провокациите на Рамус се отнесох по същия начин като казах, че поведението му е грубо, провокативно и недопустимо. Причината, поради която не взех страната на Следа е, че считам, че тя трябва да се научи да се грижи сама за себе си, да не позволява да я провокират и да не реагира реактивно. Нямаше начин да ви обясня защо, когато я защитавате сякаш е някакво малко дете, което е одраскано от другарчето му, то и правите "мечешка услуга". Просто, емпатичната емоция да я защитите беше много силна. Но, продължавам да считам, че постъпих адекватно според принципа, че подобни емоционални реакции не бива да се подкрепят, а следва да се отслабват чрез пренебрежение. Пренебрежение, в смисъл, че те наистина не са важни, значими и полезни.