scepsis108

Няма сигурност в това. Няма гаранция, че ще видим дори приблизително едно и също. Но дори и да го видим, то от това не следва, че то съществува обективно. Напълно е възможно и двамата да халюцинираме. Няма аргумент, който да докаже обратното, понеже и моя и твоя наглед са просто ментални феномени. Тук винаги сме се разминавали. За теб, Дхарма е интелектуална игра. Затова и предупредих вчера нещо. То е, че интелекуалните игри са безполезни в екзистенциални моменти. Този тип игри са присъщи на най-грубото ниво на интелекта и са първото нещо, което се изпарява, когато умираме или заспиваме. Все едно, че нищо не съм казал. Не се приема сериозно за разлика от неща като светски успех, репутация в обществото и подобни. Не визирам теб конкретно. Пиша по принцип. Каква е ползата от Дхарма? Да пишем острумни постове в този форум ли?

Която е просто индуистка интерпретация на Нагарджуна. Няма лошо. Но, с цялото ми уважение към теб, то ти не следваш класическата Адвайта Веданта, която аз високо ценя, а нейните западни теософски и антропософски интерпретации, които са далеч от първоизточника. Разбира се. Просветлението не се отнася просто до това какво ще кажеш. Има reality check, който показва дали някой е просветлен. Ако Будата просто беше философствал, то никой не би му обърнал сериозно внимание. Такива в историята има много.

Това е добър аргумент, но много краен. В рамките на конвенционалната реалност, която възприемат определен тип същества, които имат сходна карма, то едните виждат колела, а другите виждат ябълки. Пчелите съвсем определено не виждат това, което ние наричаме цветя, напр. Самврити е "обективната реалност", понеже зависи от кармичните отпечатъци в алая, а не от нашето концептуално мнение какво е реално и какво не е. Затова, ако решим да скочим от покрива ще се убием, а няма да полетим като волни лястовички.

Идеята е не тази. Възприемащо съзнание без обект е немислимо, но и обект без възприемащо съзнание – също. Твърденията ти са типичен пример за прескачане от етернализъм към нихилизъм.

Toва е горе-долу добър въпрос. Контра въпросът, обаче, е дали зад явлението, което сме възприели различно стои нещо обективно, независимо от съзнанието ни? От какво следва това? Понеже двамата гледаме нещо и аз виждам "роза", а ти "розова парцалена топка". Къде е обекта? Имаме само два различни нагледа. На какво основание твърдиш, че те са породени от един и същ обект, когато са различни? И на какво основание твърдиш, че такъв обект съществува изобщо? ––––––––––––– И втори въпрос. Да допуснем, че такъв обект съществува, както е допуснал Кант. Той е ноумен, а не феномен. С други думи е непознаваем. Всичко, което имаме като съдържание на съзнанието са феномени, понеже ноумените са непознаваеми по дефиниция. Тогава какъв е смисъла и ползата да се занимаваме с тях, да ги постулираме и дефинираме? Те са извън познавателните ни способности и следвайки принципа на Окам, можем да ги отсечем като ненужни.

Дори не това е проблема, според мен. Проблемът е, че е нелогично. Ако всички явления се познават от и чрез ума, то няма как да твърдим, че едни са обективни и независимо съществуващи от него, а други са просто негови халюцинации, които нямат обективен корелат. Не заемам позиция. Просто, твърдя, че Бай Чеци не е последователен в твърденията си, а приема готов метафизичен възглед – този на материализма. Той не е с нищо по-недостоверен от този на нихилизма. И двата са еднакво непоследователни. Ако нещо съществува "вън и независимо от човешкото Съзнание", то е непознаваемо за човешкото съзнание, бре.

Сега, моля да споделиш, как отличаваш "обективни" от "субективни" явления?

Чувал съм това и преди, тъй че не знам защо си го приписваш. Може би, имаш претенции над формулировката? Но то е вярно по начало стига да не се довежда до крайност. В приказния или шаманския дискурс животните напр. говорят. Те разговарят и в рамките на научния дискурс, но по един по-различен начин. Твърдението, че животните говорят е валидно и в двата дискурса, но значението е твърде различно. Кой определя значението, кой определя дискурса? –––––––––––– Аз не питах това, което отговаряш, Бай Чеци, но няма значение. Не разбра какво питам. Обаче, написа друго: Това е метафизично твърдение за разлика от дадената от мен дефиниция.

На определено ниво на разглеждане тези дефиниции са валидни. Ето друга дефиниция: Всички явления, възникващи и преставащи, са ум. Това не е метафизично твърдение, а констатация, която произтича от анализа на когнитивните процеси. Разбираш ли защо? Това е въпрос за напреднали практикуващи в системи като Махамудра, Дзог чен, Дзен или Йога сутра, напр. Не мисля, че колегата ще разбере изобщо какво питаш. Отделно от това, доколкото го познавам, дори няма да се опита, понеже няма никакъв мотив да го прави.

С изключение на първите три или четири книги, то другото са фантазии писани с комерсиална цел. Но в първите няколко има полезни неща – особено в "Пътуване към Икстлан". Отново не пиша просто така, понеже познавам бивш ученик на Карлос. Двама всъщност.

Неестествено дълго време прекарвате в нета. Не е нормално, според мен, да сте логнати по пет, осем или дванадесет часа и да пишете във форума. Извън това, то първото нещо, което ще се разтвори, когато започнем да умираме са повърхностните интелектуални концепции, които в момента обсъждате. Те са напълно безполезни и това е лесно да се разбере, ако погледнете какво се случва, когато заспивате и започвате да сънувате. И т.н.

Не с лошо... Теоретично аз не мога да оценя дали някой е имал нещо кеншо или не. Мога да съдя само по поведението му отчасти. Но дори и да е имал, то това не е нищо инзвънредно или особено. Не е нещо необичайно. Дори хора, които никога не са практикували могат да имат и имат такива преживявания по няколко пъти в своя живот, понеже всяко същество има ум, а природата на ума е Буда. При определено стечение на обстоятелствата, то те могат да се докоснат до нея. И какво от това? Това не ги прави Буди. И една от пречките е, че не знаят как да продължат и задълбочат този миг на прозрение, а започват просто да го концептуализират. Това е, което мога да кажа.

Това, което описваш е нещо като кеншо от японското "кен", което означава "виждане" и "шо" - "природа" или "същност". Но това не е сатори (от яп. "сатору" – знам, разбирам) или просветление. Това е нещо отлично, прекрасно и ценно, но е като да отвориш вратата. Трябва, обаче, да продължим да вървим нататък, понеже ученето е като да гребеш против течението. Ако спреш да гребеш се връщаш обратно на изходната позиция или още по-назад. Написах горното с цел да те окуража като човек, който има куража да следва това, което е преподавал Буда. Много смислен пост си написал. Поздрав и моля продължи нататък.

Имено, друже. Цитираш тези превъзходни случки, но това е недостатъчно. Казвам го напълно добронамерено. Позволи да започна от самото начало, от нещо много просто:

Велик е мъдрецът, сляп за проблясъка на светкавицата. Казано е от Башо, който знаеш кой е. Казал го е по повод на поетите и философите, които започнали да го имитират и да свеждат чистотата на хайку и Дзен до наблюдение, последвано от коментар за непостоянството на нещата. Контекстът е, че "малкото знание за Дзен е опасно нещо."

Да, но какво означава това за теб? Чувал си историята за срещата на великия кашмирски пандит от Наланда Наропа с една дакини, нали? Наропа, който бил водещ учен в Наланда, пазител на една от четирите врати (т.е. водел дебатите с тези, които не приемали будисткия възглед - основно високо образовани индуистки пандити) и бил прочут с интелекта и ерудицията си из цялата индийска земя, веднъж седял в двора на университета (Наланда е монашески университет и тибетските шедри са създадени по негов образ) и четял един тантранически текст (или текст върху Праджняпарамита – има различни версии). И към него се приближила една отблъскващо противна възрастна жена, която го попитала: – Разбираш ли това, което четеш, сине? Наропа отговорил: – Разбирам думите, госпожо. Тогава жената започнала да танцува около него и се превърнала в прекрасна 16-ет годишна девойка. Запленен от това, Наропа добавил: – Както и смисъла на думите. Тогава, за негова изненада, девойката отново се превърнала в противна вещица и започнала да плаче. Наропа бил шокиран и попитал: – Какво се случи? Защо плачеш? – В началото каза истината, но след това излъга. Ти наистина разбираш думите, но не и тяхното съкровено значение. Затова се разплаках, защото дори учен като теб не прави разлика между двете. Наропа бил озадачен, но се осмелил да попита: – Кой тогава може да ми обясни истинското значение? – Това може да направи само моя брат, който е махасидха Тилопа. Ти трябва да се срещнеш с него. След тези думи дакини се разтворила в пространството. Наропа напуснал Наланда, въпреки възраженията на своите колеги и ученици и след като преминал през множество малки и големи изпитания под ръководството на Тилопа, постигнал съвършена реализация или състоянието на Буда. В този смисъл, питам се, дали разбираш просто думите на Бодхидхарма или разбираш това, което посочват? Понеже пръстът, който сочи към Луната, не е Луната, както знаеш. Ако някой няма сериозен опит в медитативната практика, то не би могъл да разбере за какво говори Бодхидхарма.

Няма никакъв смисъл. Написах го за протокола, както се казва.

В изначалното, открито и неродено пространство или Дхармакая няма нито наблюдател, нито нещо, което да се наблюдава. Това не може да бъде схванато от дървените философи, които изхабяват времето си в мъдрувания за природата на нещата, вместо да практикуват. То е като еднодневка да разсъждава над природата на светлината.

Кама лока, както и всяка друга лока, е творение на ума, а не някакво обективно съществуващо пространство, което съществата обитават. Сега, то е ясно, че демонологията и различните класификации на типовете съзнания, са много детайлно изследвани в различните будистки и небудистки традиции. Ако разговаряш с тибетски лекар напр., той ще ти обясни в детайли кои болести възникват от неприродосъобразен режим на живот и кои са провокирани от различни демони, каквито са някои видове онкологични, кожни, психологични и други заболявания. Давам пример просто. Но това не е толкова интересно. Ариядева казва в един коментар за праджня-парамита следното: Когато победиш осезаемите демони, то сетивно познаваемия свят ще престане да е твой враг. Когато победиш неосезаемите демони, то вредоносните якши и другите, мъжките и женските, ще бъдат обвързани да ненавреждат [чрез обета на бодхисатва – бел. моя]. ... "Осезаемите демони" са вкопчването в явленията – страстното желание, ненависта и отвращението. Как да ги победиш? Отпусни се в спонтанната свежест на ума, който е свободен от концептуална активност, подобно на празна гора... Или установи, че те не съществуват с помощта на острието на логическия анализ. "Неосезаемите демони" са магическите проявления на боговете и демоничните същества, както и гордостта. Ако те обхване ужас, потопи се в него така, както лечителят забива в плътта нажежена игла. И тогава открий Убежище в същността на реалността – пустотата. И т.н.

В повечето случаи, Вал, липсата на реакция или нулевото внимание към някой, който е подвластен на смущаващи емоции или предрасъдъци, е най-добрата политика. Инак, просто му се дава кукичка, за която се закача.

Мара в будизма е пресонификация на егото и дуалното възприятие. Съвсем просто е и не знам защо колегата се затруднява да отговори. Разбира се, може да се навлезе в детайли като 4-те типа мара описани в Чьод напр., но по същество Мара е невежеството или погрешното възприятие, отсъствието на мъдрост. Толкова висока оценка не мога да ти дам. ____________ OK. Конкретно – Будите са наричани "победоносни", защото са спечелили битката срещу четирите мари или демона, които са: страхът от смъртта, илюзията, че петте скандхи (психо-соматичните съвкупности) съдържат неизменна същност, смущаващите емоции и вкопчването в хедонистичните наслади. Будите са свободни от тези зависимости.

Само мъничко отговорих, понеже видях, че си разтревожена. Колебах се много да ти призная. Ако те интересуват детайли, то питай на ЛС. Съзнателно ти се "скарах", понеже това не е тема за тук. И Тхайе Дордже и Оргйен Тинли много настоятелно съветват учениците си да не влизат в никакви полемики по теми като легитимност. Но наистина това не засяга никого извън Карма Кагю.

Ми, какво те учудва? Карма Кагю е линията, в която практикувам от 20 години. Познавам повечето учители и учениците там, получавам посвещения и учения от тях по няколко пъти в годината, изучавам нейната история и философия, и практикувам методите, които се предават там. Това е моето духовно семейство. Съвършено ясно е, че съм единствения, който е компетентен да отговори на въпросите на Уит в тази тема.

Уважаема Уит, Макар да съм единствения, който е компетентен да отговори на въпросите ти, то няма да го направя. Бих прежалил половин час от крайно ограниченото ми време за писане на постове в този форум от уважение към теб, но не искам да насърчавам безполезното любопитство, което проявяваш по въпроси нямащи никакво отношение към теб като напр.: Кармапа Тхайе Дордже възложи ръкополагането на монаси на 4-я Джамгон Конгтрул Ринпоче Карма Мингюр Драгпа Сенге. Това име нещо говори ли ти? Монахиня ли ще ставаш и то в линията Карма Кагю, че те вълнува този въпрос? Къде го прочете това? Държателите на Сакя-школата винаги са били женени хора, както и мнозинството от държателите на Нийгма. Да не говорим, че цялата Ваджраяна идва от традицията на 84-та индийски махасидхи, които не са монаси (или са били до момента, в който са започвали да практикуват Ваджраяна и са напускали Наланда или Викрамашила – справка Наропа, Вирупа и т.н.). Монашеската традиция в Кагю-школите е въведена от Гампопа и винаги е съществувала паралелно с тази на не-монасите. Ранните държатели на линията като Марпа и Миларепа не са били монаси. Няма никакво правило, че държател на тибетска будистка традиция трябва да е монах. Нито пък това дали някой спазва целибат има отношение към духовната му реализация Поздрави!

Семето винаги е Татхагатагарбха – Буда-природата. Знаеш, че Дхарма–практиката е лична отговорност, личен ангажимент. Тя е насочена към това да промени собственото ни дуално възприятие и невротични реакции. Фокусът на практиката е върху собственото ни разбиране. Докато то отсъства, то не можем да направим нищо за другите. Не давам съвети – споделям мнение. Всеки отговаря за себе си.