Търсещ истини

Съгласен съм в значителна степен. Ето какъв пример има в историята: Елините правят невероятна наука- Евклид, Архимед, Птолемей, Аристотел. Римляните правят велики инженерни постижения- акведукти, мостове, Колизеят и Пантеонът. Обаче хората се насочват към християнството, защото то им дава някакви възгледи, които им създават комфорт- "Блажени нищите духом"= Не ти трябва наука, а вяра в бога. Изглежда истината се разпада от собствената си тежест. Погледнах в ученическите учебници колко сложни и пълни с непрактични проблеми са. Завършилите като нищо ще приемат някой пастор или гуру, който им обещава душевен комфорт без усилие, дори да им сипва наркотици в комката. Така че, постистината е нещо като гипсокартон вместо тухла- прилича на стена, но не държи. Достъпно, евтино, колкото да ти радва душата.

Разбирам

Смятате ли за добра идея, да объдим написаното от ИИ, че постистината е религиозна, а не научна истина?

Работата на учените в съвремието изглежда наистина е да казват различни неща. За да им обърнат внимание не е необходимо да надстройват, да усъвършенстват, което е трудно,а да бъдат различни. Стига се до там, че съсъществуват две противоположни "научни твърдения". Има еволюция + няма еволюция. Човек е особена форма в живота + човек по нищо не се различава от другите форми в живота. Земята е плоска+ земята не е плоска. Успоредните линии не се събират + успоредните линии се събират. Да не говорим за "истините" в диетологията. Плодове се ядат преди основното+ плодове се ядат след основното. Пържени картофи със сирене:НЕ+ пържени картофи със сирене: ДА. Да не добавям още. При това положение, че се приемат за верни две противоположни твърдения, не обикновените човеци изпитват объркване, а учените. Пука му на обикновения човек за еволюцията или успоредните линии. Обаче сериозният учен по по- горе казаните начини се сдружава с единомишленици и скоро започва да говори различен език от противниците. Явно съвременните хора в опита си да създадем всеобхватна наука, опитваме да изградим Вавилонска кула до небето. Историята с онази кула е довело до разделението на езиците. Сега постистината е състояние на разделение на истините. Едни ще говорят съвсем аргументирано, че земята е сфероид, другите, съвсем аргументирано, че е плосък кръг. ... и така пак няма да стигнем небето. Жалко. Оу, и антрето ли е на ИИ? А кое е твое?

Братство с наричащите се българи в Руската федерация е за мен нещо древно, но не и съвременно. Първо, защото имат друга вяра и език, с които сме се отдалечили през изтеклото хилядолетие. Второ, защото с избиването на българските родове при покръстването, генетичната връзка е скъсана. Нямам опит с враждебни към българското македонци, усетил съм презрение от страна на сърби и хладност от бъгарите от Западинте покрайнини. Българите от Украйна също не са кой- знае колко щастливи да им е майка една толкова неуредена страна. Преди говорих с един българин от Добруджа, който смяташе, че ако са в Румъния ще са по- добре. Ubi bene ibi patria или Ubi panis ibi patria, това е положението. Не можеш да приобщаваш външни, когато вътрешните са деморализирани от към родолюбие и бягат. В общ поглед, смятам, че темата има значение за историческото обсъждане и документиране на някаква стара- стара близост, която можеше да се възстанови само ако България беше независима и силна. Обаче сега, когато България е провинция на ЕС, интересът на братята зад граница е по- скоро за пашапорт на ЕС и миграция в някоя друга провинция. Примерно Чехия, Словения. Дори Германия.

Постистина е многообхватно явление. Макар да е в рубрика Психология, това, което очертава като значимо ИИ се отнася до Философия: Политика и идеология: Култура и културология Представеното от ИИ влияние върху човека за усвояване на постистини е едно и също при усвояването на истините. Няма някакво различие. Съждението за диалог между групите, за съжаление и в нашия форум среща враждебност. От психологическа гл.т. нещата са обяснени в другите точки, предложени от ИИ. Пътят за диалог е труден и е обусловен както от индивидуални, така и от културни и пр. предпоставки Критичното мислене също не е чест приоритет на участниците, защото означава и критично отношение към своите възгледи. От моя гледна точка, спорно е дори дали постистината е естествено явление в динамиката на знанията и на обществата или е формирано според някакви политически намерения. Не става дума само за дезинформацията, но в по- голяма степен за несигурността в истината, включително научната. Едни учени казват така, други- иначе и обикновеният човек няма средства за да избере една позиция. Накрая се доверява на някой авторитет, който случайно е наблизо или случайно се е озовал в живота му. Най- често този авторитет е по- близо до религията и вярата, отколкото до знанието и истината.

"Личностен план" не са мои думи. Да! В "Пир" на Платон така правят. Жалко. Надявам се, че след като обсъдим подробно моята личност и поведение, ще минем към темата. Все пак, за вас* този аспект е най- важен, а не този или онзи ник и поведението му. * Естествено, че за вас. Тук всеки може да си каже Х-Х-Х-Х как той го разбира.

Темата е интересна, Уики.англ. и отделя много внимание разглеждайки основно проявите на медиите, а не в личностен план "позната (политиката на постиситната) предимно чрез публични изявления в специфични медийни контексти (като коментари по големи телевизионни мрежи, подкасти , видеоклипове в YouTube и социални медии ), тя се изучава специално като феномен в медийните и комуникационните изследвания със специфични форми на казване на истината, включително умишлени слухове, лъжи, конспиративни теории и фалшиви новини " За мен Постистина е, когато някой каже "Как може да мислиш така!" и то не защото чака отговор как така го мисля, а защото е шокиран, че някой може да мисли свободно и да вижда нещата не от ъгъла на медиите и пропагандата.

Един, пътувайки от Атина към Мегара, наел магаре. Като станало жега, поискал да спре и да се подслони в сянката на магарето. Обаче магаретарът не му дал, защото е наел само магарето за да го язди, но не и сянката му за да пладнува под нея. Наемателят пък твърдял, че е наел магарето с всичките му възможности. Стигнало се до съд. Мнението ми е, че както е дадено в първото изречение, то наистина е наел магарето с всичкото му. Ако беше инак, условието (!) щеше да започне с "Един, за да стигне яздейки от Атина до Мегара наел магаре". Обаче от друга страна ...

Темата ми е интересна, ще изложа мнението си: Ние формираме идеите си за нещата от практиката и от културата. Така че глобалният наратив от глобалната култура не е монополен. Примерно войниците които виждат как се топят и отстъпват, а медиите ги помпат с победи, колкото и да искат емоционален комфорт, се сблъскват с практиката. Това беше екстремен пример, но и в мир, както беше при Ковид-а. Вярваш, вярваш на медиите, пък пробваш различно и гледаш, че не е по- лошо. Обаче не можеш да измениш споменатия наратив, но пък можеш да създадеш това, което пишеш- "ехо камера" от съмишленици. Така че, намирам за най- добър начин на търсене на истината осмисляне на своя опит и практика, споделяне с други, дали и при тях е така.

Няколко примера за хора, за които кучешкият живот е бил по- ценен от човешкия. За престъпления срещу човечеството те са осъдени от международен съд или са се отървали от присъда със самоубийство. Адолф Хитлер е имал куче — германска овчарка „Блонди“ Херман Гьоринг • Известен с любовта си към животните, особено кучета. Отглеждал е няколко ловни кучета в имението Каринхал. • Осъден на смърт в Нюрнберг, но се самоубива преди изпълнението. 🐕 Рудолф Хес • Също е имал кучета преди войната. • Осъден на доживотен затвор. Юлиус Щрайхер • Известен антисемитски пропагандист. • Имал е куче (по спомени на свидетели), макар и това да не е особено известно. • Осъден на смърт. Това иде да подскаже, че любовта към кучетата не води автоматично до хуманност. Това искам да разберем! ИИ обясняна нацисткия парадокс- да обичат животни, а да изтребват хора: (обърнете внимание на т.4 Психологически механизми) Парадоксът „нацистите защитават животните, но избиват хора“ изглежда нелогичен, но има ясни исторически и психологически обяснения. Най-важните са следните: # 🟥 1. **Нацистката идеология разделяше света на „ценни“ и „неценни“ същества** За нацистите „хуманност“ не беше универсална. Тя важеше само за това, което те смятаха за: * *„расово чисто“* * *„естествено“* * *„жизнеспособно“* * *„близко до германския дух“* Животните и природата бяха идеализирани като „чисти“ и „невинни“. Но огромни групи хора бяха **дехуманизирани** – евреи, ромите, славяни, хора с увреждания и др. Така те са възприемани като „биологична заплаха“, а не като личности. 👉 **Когато не смяташ някого за човек, жестокостта вече не се възприема като жестокост.** # 🟥 2. **Животното като „идеален германец“** В нацистката символика животното представлява: * сила * чисти инстинкти * верност * природен ред * отсъствие на „дегенерация“ Германската овчарка, вълкът, орелът — всичко това беше част от идеологическата митология. # 🟥 3. **Нацистката любов към природата беше част от расовата политика** Това не беше екологизъм в модерния смисъл. Природозащитните закони на нацистите (които наистина са едни от първите в Европа) се използваха за: * контрол върху земята * контрол върху селското стопанство * ограничаване на „неподходящи“ индустрии * укрепване на „връзката между германец и почва“ (Blut und Boden) Тоест това беше **идеология**, а не хуманизъм. # 🟥 4. **Психологически механизъм: селективна емпатия** Човек може да обича животни **по лични причини**, а не защото е морален човек. Животното: * не противоречи * не критикува * не е „чуждо“ * позволява пълна контролируемост * дава вярност и емоционален комфорт Психолозите отдавна отбелязват, че някои хора, дори и жестоки, могат да са привързани към животни, защото животното не застрашава егото им. 👉 **Обичта към животни може да бъде форма на нарцисизъм, не на хуманност.** # 🟥 5. **Компенсация и разделяне (психологически механизъм)** Някои нацисти са използвали животните като начин да се виждат като „добри“ хора — в собствените си очи. „Аз обичам кучето си → значи не съм чудовище.“ Това е класически механизъм на психично **разцепление**: добър към „моето“, злодействам към „другите“. # 🟥 6. **В нацисткия морален кодекс животът имаше цена само ако служеше на държавата** Човекът беше ценен не като личност, а като: * войник * работна сила * член на „правилната“ раса * част от „народното тяло“ (Volkskörper) Животното можеше да бъде ценено по същия начин – ако символизира расова чистота и сила. --- # ✅ **ЗАКЛЮЧЕНИЕ** Нацистката „любов към животните“ ❌ НЕ е хуманизъм ❌ НЕ идва от доброта ❌ НЕ е признак за нравственост Тя е **част от расова идеология**, която идеализира природата, но дехуманизира огромни групи хора. Затова няма нищо противоречиво в това, че някои нацисти са били нежни към кучето си… докато заповядват геноцид. ИИ обяснява какви точно са били нацистките закони за животните и защо изглеждат „модерни“ на пръв поглед. # 🟩 1. Нацисткият режим действително създава едни от първите мащабни закони за защита на животните в Европа Това е исторически факт, но често се разбира неправилно. Някои ключови закони: ## 🇩🇪 1933 – Закон за защита на животните (Tierschutzgesetz) Забраняваше: ненужни страдания при експерименти насилствено хранене на гъски кожарство върху живи животни жестокости към дивата природа До днес някои разпоредби са запазени в модерното германско законодателство. ## 🐎 1934 – Закон за защита на дивите животни Ограничаваше лов, бракониерство, унищожаване на биотопи. ## 🌳 1935 – Закон за защита на природата (Reichsnaturschutzgesetz) Една от най-ранните приро­дозащит­ни рамки в света, регулираща: запазване на ландшафти създаване на резервати защита на видове --- # 🟥 2. Тези закони бяха идеологически мотивирани – не морални Нацистката концепция за „защита“ беше подчинена на две идеи: ## 🧬 (1) „Расова хигиена“ – защита на „естествения, чистия“ германски пейзаж Природата се виждаше като част от расовата идентичност. „Чиста раса → чиста природа.“ Затова защитаваха ландшафта — не защото са екологично загрижени, а защото вярваха, че природата е „расов ресурс“. ## 🐺 (2) Култ към „силното, хищническото, чистото животно“ Орли, вълци, овчарки, коне – животни, които символизират: йерархия сила чист инстинкт „борба за живот“ (Darwin изкривен в социален дарвинизъм) Това няма нищо общо със състрадание. Това е естетика плюс идеология, а не етика. --- # 🟥 3. Нацистите НЕ бяха „добри“ към всички животни Въпреки защитните закони, животните се използваха без ограничение, когато това служеше на държавата: масово тестуване на оръжия върху животни използване на кучета в лагери унищожаване на „нежелани“ видове ловни спортове на елита тестове в концентрационни лагери, когато се смяташе за „необходимо“ Нацистите защитаваха някои животни, но не всички. --- # 🟥 4. Нацистките закони за животните бяха пропаганда и политически инструмент Те изиграха ролята на: ### ✔ средство за международен имидж Германия искаше да изглежда модерна и цивилизована. ### ✔ средство за вътрешна пропаганда „Вижте колко е благородна Третата империя – защитава невинните животни.“ Докато същевременно се извършваше: геноцид казармено отношение към хората масово насилие експерименти върху хора --- # 🟥 5. Жестокостта към хората и защитата на животните не са в противоречие в тоталитарна идеология Психолозите наричат това селективна моралност или разделена емпатия: към избраните „чисти“ животни → нежност към „нечистите“ хора → жестокост В идеологията на Третия райх това е напълно логично. --- # 🟩 6. Защо тези закони изглеждат „модерни“ днес? Защото формално съдържат елементи, които днес са стандарт: забрана на жестокости регулиране на експерименти защита на биотопи защита на дивите части Но мотивите са различни. Днешната екология = етика и устойчивост. Нацистката екология = расова мистика + контрол върху земята. --- # ✅ ЗАКЛЮЧЕНИЕ Нацистките закони за животните бяха: едновременно реални и модерни по текст но дълбоко нехуманни по мотив част от расовата идеология, не от любов към животните средство за пропаганда исторически парадокс само на пръв поглед Те доказват: 👉 Любовта към природата или животните НЕ означава човечност. 👉 Моралът може да бъде силно селективен и идеологически изкривен. ---

Хора, прочетете Стайнбек! Човекът е важен! Спомнете си Кирчо, който трошил бутилки за да уплаши Мария Габриел! Бихте ли му имали доверие? А изглежда толкова умен и красив. Ако беше ритал куче, щяха ли да го осъдят? А за оказано психическо насилие над жена нищо не му направиха. Нали казвам, объркана работа.

Да.

Постъпката му може да е укорима, но не е осъдителна. Може да е проявил някаква небрежност и да е укоряван за нещо си, но не и да е съден. Колко убийци на пътя се отървават с условни присъди, спомням си един прокурорски син от Северозапада, Кристиян Николов, който е бил надрусан с три вида наркотици и с 95 км. в час помете Милен Цветков е осъден на 9 години затвор. Приспадат му и тези, дето е бил при леки условия в предварителния арест, после за добро поведение ще го пуснат предсрочно. Общо взето хуманно отношение. А за смъртта на бездомно куче, което ТРЯБВА да бъде уловено от Екоравновесие по плана на общината ще търсят отговорност? Крещят "Убиец" и оскърбяват човешко достойнство, санким имаме повече нужда от кучета, отколкото от лекари. Объркани ценности и приоритети.

В Индия, сред индуистите кравата е свещено животно. Те я смятат за "втора майка", която изхранва деца и спасява хора от глад. В щати с преобладаващи индуистки вярвания има закони, забраняващи убиването на крави. По правило европейците смятат, че свободното движение на безпризорни крави по улици, пътища, градове и обществени места е израз на простотия и не се съобразяват в тези си оценки със статута на свещено животно. В съответствие с модерните изисквания големите градове, дори да са в щати с индуистки вярвания взимат мерки да не скитат безстопанствени крави. Има и градове със слаба власт, където могат да се видят тези свещени животни, но това е признак на лошо управление. Най-тежкото наказание за умишлено убиване на крава (клане) зависи от щата, защото в Индия законите са различни в отделните щати. Ето няколко примера: В Гуджарат наказанието може да стигне до доживотен затвор. The Times of India В Харяна законът предвижда строг затвор до 10 години и глоба до 1 лакх рупии. The Indian Express В Утар Прадеш (UP) по новата поправка наказанието за клане на крава е до 10 години затвор и глоба до 5 лакх рупии при повторно нарушение. theweek.in+1 Очевидно, сравнено с нашите наказания, в България кучето е "свещено животно". Редно е на герба двата лъва да носят образ на куче. А ето и законите за прегазване на крава в Индия според ИИ: В Индия наказанията за неволно причиняване на смърт на крава с автомобил зависят от щата и от обстоятелствата. Обикновено законът различава умишленото убийство от неволното. Ето как стои въпросът: ## 1️⃣ Основен принцип Умишлено клане → строго наказание (до доживотен затвор в някои щати). Неволно увреждане или смърт → по-леко наказание или глоба, ако има доказана небрежност. Обикновено шофьорите не са подлагани на същите санкции, каквито са за клане на крава, освен ако не е доказано грубо нарушаване на закона (скорост, алкохол, опасно шофиране). --- ## 2️⃣ Примери по щати Махаращра: при случайно сгазване – глоба и/или административно наказание; затвор рядко се налага, освен при сериозна небрежност. Гуджарат / Харяна / Утар Прадеш: ако смъртта е случайна, често се налага глоба и регистрация на инцидента в полицията. Затвор се налага само при груба небрежност или пиене. --- ## 3️⃣ Какво обикновено се случва 1. Шофьорът е задължен да спре. 2. Сигнал към полицията и/или ветеринарна служба. 3. В зависимост от щата, може да се наложи глоба от няколко хиляди рупии до ~50 000 рупии. 4. Затвор обикновено не се налага, ако няма умишленост или груба небрежност. --- ### ✅ Извод В Индия неволното сгазване на крава с кола обикновено води само до глоба и административни санкции. Тежки наказания като затвор се прилагат само при умишлено или грубо нарушаване на правилата за движение. ******************* Потвърдено- в България законите се отнасят към кучето като към "свещено животно" и са сходни с тези в Индия, по отношение скитащите крави, смятани за дивотия от цивилизованите европейци. Смяташ ли, че прегазилият куче д-р Ненад Цоневски е "убиец"? Аз смятам, че е абсолютно невинен.

Ето и обяснение на ИИ ### Стресът води до хормонални и невронни промени, които променят сетивната чувствителност и могат да причинят сърбеж без външен дразнител. Това става чрез: покачване на кортизола освобождаване на CRH и медиатори в кожата активиране на мастоцити промяна в нервната проводимост усилена централна обработка на сетивни сигнали ### Почесването временно „надписва“ (override) сърбежния сигнал в мозъка чрез болкови и тактилни сигнали, които потискат невроните, отговорни за сърбежа. Почесването работи, защото „пуска“ по-силен сигнал (болка/натиск), който изключва по-слабия сигнал за сърбеж. Освен това задейства мозъчни центрове за награда и успокояване, което временно намалява стреса → и така чувствителността към сърбеж пада.

Не, не виждам човеците както ти ги виждаш.

Някои нормативни положения: ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ Обн., ДВ, бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., изм., бр. 80 от 9.10.2009 г., бр. 8 от 25.01.2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. и доп., бр. 92 от 22.11.2011 г., изм., бр. 53 от 27.06.2014 г., изм. и доп., бр. 34 от 3.05.2016 г., изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 17 от 23.02.2018 г. Глава пета. БЕЗСТОПАНСТВЕНИ ЖИВОТНИ Чл. 40. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., изм., бр. 34 от 2016 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите приема Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България. (2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на земеделието, храните и горите издава наредба за прилагане на националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност Чл. 40а. (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) (1) Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България се основава на следните принципи: 1. постигане на здравословна среда за гражданите на Република България и подобряване хуманното отношение към животните; 2. управление и намаляване на популацията от безстопанствени кучета по ефективен начин чрез масова кастрация. (2) Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България съдържа: 1. цели и задачи; 2. оценка на състоянието и динамиката на популацията на безстопанствените кучета; 3. мерки за овладяване и контрол на популацията на безстопанствените кучета чрез кастрация; 4. мерки за подпомагане изграждането на регионални приюти за безстопанствени кучета; 5. мерки за контрол върху развъдчиците, търговците на кучета, пазарите за животни, зоомагазините и собствениците на кучета, отглеждани като компаньони; 6. изисквания за ръководство, координация, контрол и изпълнение на програмата; 7. изисквания за управление и оценка на програмата, докладване и отчетност, уведомяване на обществеността; 8. очаквани резултати; 9. мониторинг на средата чрез индикатори за изпълнение; 10. коригиращи действия при констатиране на несъответствия при изпълнение на програмата; 11. други мерки и дейности, свързани с т. 1 – 10. Чл. 40б. (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Изпълнението на дейностите по Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България се финансира със средства от: 1. държавния бюджет; 2. общинския бюджет; 3. дарения от физически и юридически лица; 4. международни програми и проекти. Чл. 40в. (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Мерките за овладяване на популацията и ветеринарномедицинските манипулации на безстопанствени кучета се осъществяват в регистрирани ветеринарномедицински амбулатории, като на животното се осигурява престой за възстановяване не по-малко от 24 часа. Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и 6 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. (2) Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни. (3) Кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал. 2. (4) Приютите за безстопанствени животни се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. (5) Организациите за защита на животните могат да създават собствени приюти за безстопанствени животни. (6) Всеки приют разработва и прилага система за информиране на гражданите за животните, които се предлагат за отглеждане, в т. ч. в интернет страница и публикации в медиите. Чл. 42. (1) Залавянето на безстопанствени животни се допуска по начин и при условия, които гарантират здравето им и с минимално страдание, от лица със специфична квалификация, инструктирани от ветеринарен лекар. (2) Транспортирането до приюта на заловените кучета по ал. 1 се извършва със специално оборудвани и обозначени превозни средства с добра вентилация. (3) Членовете на екипите за залавяне на безстопанствени животни трябва да са преминали курс за обучение за защита и хуманно отношение към животните. (4) Екипите за залавяне на безстопанствени животни се ръководят и контролират от ветеринарен лекар. (5) При залавянето на кучето се поставя нашийник с идентификационен номер. Чл. 43. (1) Кметовете и организациите за защита на животните, които стопанисват приюти: 1. сключват и прекратяват договор с управител на приюта, който трябва да има висше образование; 2. осигуряват ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните; 3. осигуряват необходим брой и вид служители; 4. осигуряват свободен достъп на гражданите в приюта; 5. създават условия за обществен контрол; 6. осигуряват възможност за връзка с приюта. (2) Лицата по ал. 1, т. 1 - 3 преминават курс за обучение за защита на животните. Информационна система АПИС с Чл. 69. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Кмет на община, който не организира изпълнението на програмата и плана по чл. 40, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение глобата е в двоен размер. НАРЕДБА НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА ПРИДОБИВАНЕ, ПРИТЕЖАВАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ - ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ (КУЧЕТА И КОТКИ) НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА Приета с Решение № 379 на СОС по Протокол № 92 от 23.06.2011 г. Чл. 7. Принципи на отглеждане. (1) Всеки, който отглежда куче - домашен любимец или се грижи за такова, е отговорен за неговото здравословно състояние и е длъжен да му осигурява условията, грижите и вниманието, съобразени с естествените му нужди, като: 1. осигурява необходимото пространство, свобода за движение, естествена светлина, добра вентилация и обезопасяване от вредни газове и изпарения; 2. предпазва от контакт с предмети и препарати, които могат да го наранят или да предизвикат отравяне на територията на дома; 3. предоставя достатъчно количество храна, вода и свободен достъп до тях; 4. използва подходящи съдове за хранене, поставени по начин, който не позволява замърсяването им; 5. грижи се за него и не го изоставя, включително и неговото потомство; 6. предприема всички мерки за предотвратяване на бягството му; 7. отглежда кучето - домашен любимец при условия и начин, които не формират агресивно поведение; 8. осигурява поведение на кучето - домашен любимец, безопасно за здравето и живота на други животни и на хората; 9. осигурява ветеринарномедицинско обслужване: 9.1. при необходимост, поради нарушено здравословно състояние и нараняване; 9.2. за целите на профилактиката от опасни за хората и животните заболявания - ваксинация и обезпаразитяване, съгласно изискванията на ЗВД; 10. не допуска в непосредствена близост животни, притежаващи естествена или придобита нетърпимост едно към друго. 11. не нарушава спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост. (2) В случай, че собственикът на кучето - домашен любимец не може да го отглежда по независещи от него причини, той го предава в приют, спасителен център или на нов собственик, който да го отглежда в съответствие с физиологичните и поведенческите му особености. Раздел III. Присъствие на куче - домашен любимец на обществени места Чл. 11. На обществени места собственикът на куче - домашен любимец е длъжен: 1. да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето - домашен любимец, проявена на обществени места и не допуска ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. 2. да не оставя кучето - домашен любимец без надзор и да осигурява постоянен и непосредствен контрол върху поведението му. 3. собственикът на кучето - домашен любимец взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. 4. да не допуска контакт на заразно болно и опасно куче - домашен любимец с други животни и хора. 5. да не използва кучето - домашен любимец за комерсиални цели - просия, фотография, игри на късмета, хазарт и бой с други кучета. 6. да събере и изхвърли на подходящо място екскрементите на кучето - домашен любимец. 7. да носи със себе си следните регистрационни документи на кучето - домашен любимец: 7.1. ветеринарномедицински паспорт или копие от него; 7.2. документ за платена такса за съответната или предходната година, или копие от него, ако кучето - домашен любимец не е освободено, съгласно чл. 175 от ЗВД; 7.3. за ловните кучета - ловен билет, издаден от БЛРС; 7.4. собственикът е длъжен да предоставя документите на кучето - домашен любимец пред ветеринарните и/или общински власти при поискване. Чл. 13. Собственикът на куче - домашен любимец е длъжен: 1. на обществени места да води кучето - домашен любимец винаги и задължително на повод до 1,5 м, а при кучета - домашни любимци над 10 кг на неразтеглив повод до 1,5 м или с намордник. Чл. 24. Санкции и глоби (1) За констатирани нарушения по чл. 11, т. 6 и т. 7 от настоящата наредба, на нарушителите се налага глоба с фиш до 20 лв., а при повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер до 200 лв. (2) За констатирани нарушения по чл. 13, т. 1 от настоящата наредба на нарушителите се налага глоба с фиш до 50 лв., а при повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер до 400 лв. (3) В случай, че стопанинът допусне нежелано размножаване и не осигури кастрация на животното - домашен любимец, съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от настоящата наредба, му се налага глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер от 300 до 500 лв. (4) За констатирани нарушения на чл. 10, ал. 3 от настоящата наредба, на нарушителя се налага глоба с фиш до 50 лв., а при повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер от 350 до 1000 лв. (5) В случай, че собственикът не осигури поставянето на микрочип на кучето - домашен любимец и не го регистрира, съгласно чл. 4, ал. 1, т. З, т. 4 и т. 5 от настоящата наредба, му се налага глоба с фиш в размер до 50 лв., като се дава писмено предписание за извършване на регистрация в едноседмичен срок. При повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер до 200 лв. (6) При разхождане на куче - домашен любимец над 10 кг на обществени места от лица под 14 г. без родител, попечител или други лица, които полагат грижи за него, или без придружител, пълнолетно (дееспособно) лице, на отговорното за него лице се налага глоба с фиш до 20 лв. (7) На собственика на куче - домашен любимец, нанесло тежки телесни повреди по смисъла на чл. 20, ал. 2 от настоящата наредба се налага глоба с издаване на наказателно постановление в размер от 1000 лв. до 2000 лв., освен ако за извършеното нарушение не се предвижда по-тежко наказание по друг нормативен акт, като кучето се отнема от собственика и се настанява в общински приют. (8) На собственици на кучета - домашни любимци, нарушили разпоредбите на чл. 11, т. 5 и чл. 15 от настоящата наредба се налага глоба в размер от 500 до 1500 лв., за което се издава наказателно постановление. (9) Наказанията по предходните алинеи се налагат, ако за извършеното нарушение не се предвижда по-тежко наказание по друг нормативен акт. (10) За констатирани нарушения по настоящата наредба, различни от описаните в предходните алинеи, на нарушителите се налагат глоби от 100 до 200 лв., а при повторни нарушения в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер от 250 до 500 лв. ПРАВИЛНИК за организацията на дейността на Общинско предприятие "Екоравновесие" СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ Приет с Решение № 352 по Протокол № 20 от 12.07.2012 г., изм. - Решение № 478 по Протокол № 66 от 24.07.2014 г., изм. - Решение № 507 по Протокол № 86 от 23.07.2015 г., изм. и доп. - Решение № 251 по Протокол № 33 от 18.05.2017 г., изм. - Решение № 157 по Протокол № 74 от 28.03.2019 г., изм. - Решение № 58 по Протокол № 9 от 20.02.2020 г., в сила след влизането в сила на Решение на Столичния общински съвет за прекратяване на споразумението за стратегическо партньорство с фондация "Четири лапи", изм. - Решение № 527 по Протокол № 42 от 10.07.2025 г. II. ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ, СТРУКТУРА И ЧИСЛЕН СЪСТАВ Чл. 3. ОП "ЕКОРАВНОВЕСИЕ" се създава за изпълнението на общински дейности и има предмет на дейност: - стопанисване на общински приюти за безстопанствени кучета, кастрационни центрове и клиники на територията на Столична община; - залавяне, подслоняване, ветеринарно обслужване и други дейности, предвидени в Закона за ветеринаромедицинската дейност, Закона за защита на животните, наредбите към тях и нормативните актове и решения, одобрени от Столичен общински съвет; - събиране, приемане, временно съхранение и предаване в екарисаж труповете на животни; - създаване на организация по унищожаване на опасни биологични отпадъци от ветеринаромедицинските манипулации, извършвани в приютите, кастрационните центрове и клиники - общинска собственост. *************************** Закони има. Обаче има и безстопанствени кучета, които навреждат на здравословната среда за гражданите на Република България. На първо място са правата на гражданите!

А, защо, много разбираемо пишеш,два пъти си го повторил: Живота на хората трябва да е много по-малоценен от живота на животните Просто не съм съгласен, на обратното мнение съм. Не зная каква ти е средата, та си стигнал до извода, че " Ние сме изроди, садисти, болката и разрухата ни доставят удоволствие.". Тези покрай мен не са такива. Не бих искал да живея в твоя квартал.

Не ща и да имам. Веднъж разхождам чуждо куче и то разлайва дворните кучета. Един стопанин излезе и ми се нахвърли с думи, че му нервирам и плаша кучето. Казах му, че аз за кучета с хора няма да се карам и вече не минавам край тях с куче. Ето един пример, как куче може да смрази човеци, особено ако някой поставя връзката си с куче пред тази с хората. Сигурен съм, че ако утре пламне къщата на онзи с кучето (не дай си боже), аз ще изляза да гася, а не кучето му. Нищо че той ме поставя на второ място. Той греши, не аз.

Възразявам.

Разкажи, моля. За какво те осъдиха на 1 година? Къде я изтърпя? Кое е особеното на затвора, където беше? Имаш безценен опит. Сподели! При демокрацията хората (демоса) формират законите. Участвам в обсъждането на законите с мнението си и аз. Д-р Цоневски очевидно е предпочел пред "особеностите" на българското законодателство това в РСМ, където ни смятат за прост народ. Хрумна ми, че поставянето на кучетата по- високо от хората е присъщо на Кинокрация или Цинико- крация, от куче κῠνός. Прочее, оприличаването на Диоген с куче е било оскърбление от устата на достойните елински демократи. И у нас думата "псувам" произлиза от "псе", сиреч, едно време хората са недолюбвали хората, които викат на кучетата "Маминото". Наистина, ако някоя жена е майка на куче, следва да е била голяма кучка преди прераждането си. Въпросът, който поставям е, не че не трябва да се пазят животните, а че ценността човек е значително над ценността куче. Съответно не е естествено животът на ДВАМА човека да е по- малоценен от този на едно куче. Нещо трябва да се промени в законодателството или в съдопроизводството.

Д-р Ненад Цоневски е застрашен от присъда - 2 до 8 години затвор и глоба от 2000 до 10 000 лева. За сравнение Ал Капоне е бил в затвор 7 години, а шофьорът убил Ани и Явор е осъден на 6 години затвор. Тези, които са на страната на кучетата ми се виждат неадекватни. Не може да убиеш двама... Не, явно може. Това са объркани ценности. Лоши работи стават.

Самонаблдавах се тези дни, идеята, че почесването при проблем е от изпотяване или от настръхване не се потвърди. Настроението на объркване не води нито до страх, нито до гняв. Почесването е твърде скоро след проблема за да има изпотяване. Друга хипотеза, която е съвсем непроверима би била, че при формирането на мозъка в ембриона, той се получава от завитите навътре кожни и сетивни клетки и така може да се допусне, че притеснението, което има огнище в мозъка, създава връзка с кожата на черепа. Така възбудата на мозъчните клетки се проявява и в кожен сърбеж. Обаче мозъкът се формира така и при други животни, който са с по- древен произход, но не зная да се зачесват дето не ги сърби. Чета и не си вярвам. обаче ще го оставя до по- добра хипотеза.

Тези нашенци, които трайно се настанят в чужбина се смятат за "хора на света", за "космополити" само защото бързо се ориентират по летищата. Казват, че в новата им родина никой не ги отличава, но не зная дали е вярно. Почти всички звезди на естрадата, които отидоха в чужбина се върнаха, което ще рече, че тук ги ценят повече. Това беше ясно и преди да хванат пътя на Чико от Порто Рико. В някакъв смисъл те са "Модерни хора", защото са били динамични, рискували са, тук сме ги смятали за успели, навярно и те са се смятали за успели. Обаче измежду тях не намирам пример. Нито братя Аргирови, нито Кръпката, нито Кичка, Кеми Тодороу или Милена. Може би Соня Йончева, но някак си не е популярна, не зная защо. Във всички случаи, просто такива са процесите, който и да стане "модерен човек", той носи нещо народностно и ако не от миналото като корен, то от настоящето. Напоследък има едно фрагментиране на народностно- българското. Тези дни в Концертната зала на радиото ще има концерт за който рекламират, че ще е на копанари, казълбаши, арумъни и пр., но не и на българи. Националното се раздробява по Имперския принцип и "модерните" хора стават едни безродници, които имат някакво невярно самочувствие, което като се сблъсква с реалността и приема чуждата идентичност. Това пиша за да стигна до търсенето на значимото, което бихме отнесли в Модерна и Постмодерна от България. На мен ми се иска да имаме дързост, самочувствие. Ония са свикнали да ни унижават, да ни смятат за прости- като в "Кандид" и "Оръжията и човекът", но като работим успешно, ще ни признаят. Искам да кажа, че някаква специализация, някаква трудова ниша в световната работилница да имаме и за нея да се казва "Българска", това е вече място в Модерна и Постмодерна. Нещо като дюлгерските или зографски школи и традииции, но в новите дейности. Ама не в чужди фирми, защото това е техен успех, а в български... ... стана много лирично, но не искам да го трия, защото го мисля така, заради това ще спра.