Търсещ истини

Разбирам, че, меко казано, твърдиш, че или Константинов преувеличава ролята на Бялото братство и Дънов, или редакторите на сборника представят за негов някакъв текст- фалшификация, в интерес на Братството. Ами, добре. Аз съм склонен условно да приема достоверността му, имайки предвид значението на Лулчев, но съм предпазлив. Няма кой да потвърди нещо, станало на четири очи. От друга страна, не е чудно последователите да хиперболизират значението на Учителя си. Знае ли човек?!

Не. Обсъждаме участието на Дънов и Лулчев за спасяване на евреите, но ако искаш да разкажеш нещо за антисемитизма у нас, направи го. Ще отговориш ли защо смяташ случката за лъжа и кой е лъжецът?

Говорим за Дънов, все пак. Та, Константинов или Лулчев е лъжецът, или и двамата?

Кое те кара да се усъмниш? Кой от двамата смяташ за лъжац?

Книгата е сборник. Конкретният текст е от Методи Константинов ТУК. За споменавания също Лулчев ТУК.

Една интересна история за Дънов и спасяването на българските евреи от немските нацисти. Няколко пъти се споменава, че евреите знаят кой ги е спасил, но мълчат.

Ще обясня. Пиша "Георги Димитров е ярка личност" и ти искаш обяснение какво е "ярка". Пиша "Петър Дънов е ярка личност", никаква реакция. Поисках да се намесиш в темата за да разбера дали те дразни "ярка" или "Георги Димитров". Сега разбрах, че те дразни Георги Димитров. ОК . Това отговаря и на въпроса, че който не харесва Георги Димитров, не харесва и комунизма. В това е и мерилото. За харесването е друго- Димитров е бил харесван от демократи от цял свят. По въпроса ти с бягството, това е просто един от изходите. Мога да се карам, мога и да не се карам. Въпрос на избор. Избирам да не се карам и бягам. Хан Аспарух е избягал от хазарите и това не е недостойно. Приеми го както искаш. А! Дънов и Георги Димитров са били съседи на Опълченска. Наистина, Дънов е 18 г. по- голям.

Да. Че отношението към Георги Димитров е критерий за комунистически възгледи. Работи! Проверено е! Търся някой, с когото да дискутирам Дънов и евентуално да науча нещо за Бялото братство Отвличат ме други въпроси. Написах доста, надявам се, че ще има още.

Втори извод Основен мотив за писане при теб не е темата, а личността на пишещия. Не го приемай от морална гл.т., няма добро и лошо. Просто е факт. Благодаря.

Прочетох другаде, че Бялото братство имало двойно счетоводство на приходите. Това ме накара да мисля, че и в делата е имало скрита част, а това опеделено понижава оценката за поведението на Дънов. Не бързам да се отказвам от идеята, че Дънов е ярка личност на 20 в., защото е имал много последователи и трайно влияние, но ме учудва, че за communismatic Дънов не е спорна личност. Той просто не го интересува. А Георги Димитров (според него) трябва да бъде отричан.

И пред други бледнее. Но пишем за 20-ти век. (пиша го с арабски цифри и цяла дума, за да ме разбереш. Не зная как разчиташ ХХ в. дали не ти е ХъХъВъ и после да се надуваш, че някой си пише безсмислици, само защото не ги разбираш.)

Един поглед към семейството е как то функционира. Как взаимодействат и функционират неговите субсистеми, за да се смята цялостната система- семейство за здрва и пълноценна. Има много методики, на изследване с тестове, които определят семейството за нуждите на различни науки- социология, медицина, психология, правосъдие, като за нуждите на която и да е, има някаква специфика, факторите са различни, доколкото и проявите, функциите са различни. Ето някои обобщени фактори, изследвани в някои от методиките: 1. Структура, роли и организация Как е подредено семейството * яснота на ролите (кой за какво отговаря) * разпределение на властта и стил на управление * граници между поколенията * коалиции, триангулации * контрол vs хаос 2. Качество на взаимоотношенията / привързаност Колко „свързано“ и сигурно е семейството * емоционална близост * доверие * сигурност * интимност * топлина vs отчуждение 3. Комуникация Как семейството говори и се чува * яснота на изразяване * откритост * изслушване * конфликти и тяхното управление 4. Граници, правила и поведенчески контрол Как се регулира поведението * последователност * дисциплина * авторитет * прекалена строгост vs липса на контрол 5. Родителска компетентност и стил Как родителите упражняват ролята си * чувствителност към нуждите * подкрепа * автономия * коерсивност * свръхконтрол 6. Защитни фактори и устойчивост (resilience), Ценности, смисъл и културна рамка. Как семейството се справя с кризи * адаптация * справяне със стрес * ресурси * гъвкавост Какъв е „моралният и смисловият компас“ * ценности * религия * културни послания * възпитателни цели 7. Социална свързаност и външни системи Как семейството е вградено в обществото * разширено семейство * социална мрежа * институции * културна принадлежност 8. Развитие и нарастване * личностно развитие и просперитет * материални придобивки и благополучие 9. Фокус върху детската уязвимост Как семейството защитава и развива детето * безопасност * здраве * емоционални нужди * развитие Съответно, при по- тесен поглед се избира само нужната част от факторите и съответните тестове. В какъв аспект може да се оцени общо съвременното семейство, така че да се отрази нещо единно, в една дума? Не може! Семействата са толкова различни по всички фактори по- горе, че бих оприличил факторите с показателите на една кръвна картина. Има много показатели, част от тях, по- тясно се отнасят за едни болежки, друга- за други. С тази картина може да се оценяват съвременни и бъдещи, но не може да се каже, че този е по- добър от онзи, нито че всички днес са еди- какви си, а утре ще са инакви.

Пропускът не е пренебрегване, а само пропуск Прав си. Ако жената е сама е много сложно. Само ако има подкрепа от родителите й, нещата са по- лесни. Като тръгне по детски градини е вече по- поносимо и за самотните майки/бащи.

С промяната на обстоятелствата, се променя и семейството и като се променят те за всички, тотално се променя и семейството, а преди това да стане има една криза, деструкция. От мъжа в семейството отпадна функцията да закриля- светът е спокоен; отпадна функцията да печели- жената е равностойна, а има и социални помощи, достатъчни за оцеляване; отпадна функцията да лидерства- да си лидер означава да си изпитал и познаваш нещата занапред, а никой не се ориентира; отпадна функцията да е най- компетентен и да се допитват до него- децата и Гугъл, а сега и ИИ знаят повече и всеки има достъп до тях; дори сексуалната му функция е заменена от техника. Направо да се пита "Защо е нужен?" Явно семейната роля Съпруг е деконструирана. Ако се опита да лидерства, да води, мъжът е тиранин. Асо искада е лидер в семейния съвет- не е по- компетентен. Изобщо, нещата вървят на изуй ....

Поглед към семейството от към мюзикъла "Коса" Ню ейдж и Ерата на Водолея носят мечтата за : When the moon is in the seventh house And Jupiter aligns with Mars Then peace will guide the planets And love will steer the stars This is the dawning of the age of Aquarius The age of Aquarius, Aquarius Harmony and understanding Sympathy and trust abounding No more falsehoods or derisions Golden living dreams of visions Mystic crystal revelation And the minds true liberation Надеждите са за Хармония и разбирателство Съчувствие и изобилие от доверие Край на лъжите и подигравките Златни живи сънища от видения Мистично кристално откровение И истинско освобождение на ума Всъщност никой от героите не прави хармонично семейство. Джини е бременна и се безпокои за бъдещето на детето, което със сигурност няма да бъде гледано от прайда/племето. Всъщност с нейното безпроблемно мълчание, тя поставя най- трудния и важен въпрос, какво ще стане с новородения човек? Кой ще го гледа в безгрижното и със слаби връзки племе? Лафайет има годеница и тя пее хитова песен "Лесно е да бъдеш твърд" с преведено съдържание Как е възможно хората да са толкова безсърдечни? Как е възможно хората да са толкова жестоки? Лесно е да си твърд Лесно е да си студен Как е възможно хората да нямат чувства? Как е възможно да игнорират приятелите си? Лесно е да се гордееш Лесно е да кажеш „не“ Особено хора, които се грижат за непознати Които се грижат за злото и социалната несправедливост Грижиш ли се само за това да си горд? Ами нужен приятел? Имам нужда от приятел Как е възможно хората да са толкова безсърдечни? Знаеш, че съм влюбен в теб Лесно е да се гордееш Лесно е да кажеш „не“ Особено хора, които се грижат за непознати Които се грижат за злото и социалната несправедливост Грижиш ли се само за това да си горд? Ами нужен приятел? Имам нужда от приятел Как е възможно хората да са толкова безсърдечни? Как е възможно хората да са толкова жестоки? Лесно е да се гордееш Лесно е да кажеш „не“ Лесно е да си студен Лесно е да кажеш „не“ Хайде, лесно е да забогатееш Лесно е да кажеш „не“ Твърде лесно е да си студен Лесно е да кажеш „не“ Твърде лесно е да кажеш „не“ Една сериозна връзка, каквато е семейството иска да не правиш само лесните неща, а да бъдеш до другия, да не се отнасяш високомерно към семейните грижи, защото оправяш света, да бъдеш топъл и мек в семейните отношения. Клод, произлизащ от традиционно семейство, но не става дума за трайна връзка. Бергер, макар интимните връзки с Джиини няма намерение да поема роля на баща. Много интересно е семейството на Шийла. Богато, либерално, с формена емоционална топлота, без насилие, приемано от другите и приемащо различните. Защо тя бяга? Като че ли тя иска семейство с ясни роли, а като го няма, нека е никакво! Много интересни роли и прекрасен филм!

Във вашия случай е It takes a country to raise a child. Тези, които споменахте са държавни служители, работещи в интерес на държавата, а не рода/селото. Намирам за по- точен термин "влияние" от "възпитание", защото околните влияят и непреднамерено с поведение, думи, заповеди. "Донеси ми бира от хладилника" е заповед, която влияе, но възпитава в много противоречащи си посоки. Общо взето, семейното възпитание не е на съвременно ниво. Училищното е по- напред, но даскалиците са го занемарили, щото били учители в училище, а не възпитатели във възпиталище. Няма семеен час по възпитание, нито съвременни семейни методи на възпитание. Кара се под влияние на собственото възпитание "Така правеше татко" от което следва "Ще правя като татко" и "Няма да правя като татко".

Един от основните въпроси, които се уреждат законово по отношение на семейството е този за имуществото. Чак до времето между войните на 20 в. е било прието семейното имущество да е управлявано от мъжа. Предполагам в СССР е имало друг ред, като се има предвид, че пролетариите нямат какво да делят и управляват. А иначе, преди това, вариациите са били кой да поеме семейното богатство- най- големият или най- малкият син, но никога дъщеря. Англия винаги е била малко по- иначе, дори сега за кралица имат мъж. Там всички мъже са държали собствеността, с изключение на мъжа на кралицата. Сега е по- справедливо, доколкото приносът в семейството е равностоен, а значи и делът от имуществото е равностоен. Пак тази Англия... сър Пол Маккартни се раздели с 24- 25 млн. паундове (абе, кой ти брои 1 млн. отгоре, отдолу) след брак от 4 г., в който жена му няма принос. При нас, нещата са по- дребни. Няма доходи като тези на сър Пол, наследствата са апартамента и колата, което си е пролетарско като го погледнем критично. Тъй де, какво да делим и завещаваме? Още преди 100 г. в СССР приели, че двамата в семейството си носят своето имущество и ако се разведат си тръгват с него. Ако купи някой нещо- негово си е. При тези норми, съжителството не се различава по нищо- събрали се, любили се, галили се, после се разделили- куклите, парцалките и кой от къде е. Има едни "алименти" за децата, при болест, които обаче минават през съда, а кой пролетарий разбира от тез работи- жените остават без подкрепа, мъжете заживяват с нова булка и се крият от алиментите. Види се толкова радикална самостоятелност не е била градивна и след 1944 и там стягат нещата, че в семейството да има повече отговорност, а не да отпадне. Интересното от тогавашният опит е, че се установило, че жената не е равностойна. (!). Тя остава емоционално свързана с децата (в повечето случаи) и не може да съвмести грижа за тях и труд. Уязвима е! Заради това, сегашната жена не иска да се обвързва с деца, а да е равна с мъжа във всичко, изоставяйки единственото непостижимо предимство- възпроизвеждането на човечеството. ... не, не, ... излиза, че жената искайки равенство, СЛИЗА до мъжа. Преди това е правела нещо изключително, сега не ще да се зори да го прави. След 1944 г. СССР се отказват от това, съжителството да е наравно със законния брак. Аз не зная, защо нашите правят сега такива ултра- леви изцепки??? От разделите на мои съжителстващи познати- всичко е въпрос на човещина и съобразяване със справедливостта. Иначе може да я натири, пък тя да доказва, че има принос в къщата и мебелите. Пък за купената и продадена кола, нищо... супата! Пак ще пиша, но нека ми мине яда, че нашите правят щуротии.

В класацията "Велики българи" на БНТ през 2006-2007 г. Петър Дънов е получил гласове по- малко само от Васил Левски, с което е на второ място в класацията. ТУК. В Калдата също е обект на интерес в доста теми. Конкретно в темата, пряко посветена на него има 2517 коментара. Темата, която е изрично против е със значително по- малко участие Доколкото двете теми разглеждат, според ума ни, достатъчно продължително Дънов като духовен учител и религиозен лидер, то този аспект нека си остане в тях. Става дума за историческата ни памет към една значителна историческа фигура, която не бива да се изтрива. Какво мислите вие?

1. Увод Притчите на Петър Дънов традиционно се възприемат в контекста на неговия образ на духовен и окултен учител. В резултат, очакванията на публиката са за мистични или религиозни текстове, насочени към отвъдното, трансцендентното. Настоящото изследване предлага различна перспектива: чрез системен, честотен и структурен анализ на корпус от 130 притчи, показва, че тяхната доминираща насоченост е не мистична и не утопична, а педагогическа, светска и хуманистична. Основната теза е, че тези притчи не целят изграждане на „нов свят“, нито преобръщане на съществуващия ред, а представляват система за обучение на човека в правилата на света, в който той вече живее. Те не обещават чудо, спасение или изключителност, а настояват за разум, за разбиране на закономерностите на живота и поемане на лична отговорност. 2. Корпус и методология Изследването обхваща 130 притчи, анализирани чрез комбиниран метод, включващ: 1. Мотивни оси (М1-М7) - тематични и смислови ядра; 2. Редуцирани архетипи (Ю) - по юнгиански модел; 3. Наративни функции (П) - по морфологията на Вл. Проп. Прилагани са два вида честотен анализ: структурен (по една поява на индекс на притча); интензивен (всяко изрично отбелязване в анотациите). Тази двойна методика позволява да се разграничат структурните доминанти от локалните вариации, като се проверява стабилността на изводите. 3. Мотивни оси: доминация на закона и морала Честотният анализ на мотивните оси показва ясна йерархия. Най-често срещан мотив е М7 - законите на живота (духовни и природни), следван от М5 - вътрешен морал и характер и М1 - духовен път и истина. Тази конфигурация свидетелства, че корпусът е законно-етичен, а не социално-битов или религиозно-догматичен. Законът не е представен като божествен декрет, а като иманентна закономерност, действаща еднакво за всички. Любовта, вярата и намеренията не отменят този закон, а действат само в неговите рамки. Важно е да се подчертае, че притчите не предлагат визия за нов порядък и не съдържат утопични или апокалиптични мотиви. Светът не е представен като погрешен или зъл по същност; проблемът е в неправилното му разчитане от човека. 4. Архетипи: централност на Сянката и Ученика Архетипният анализ показва доминация на Ю3 - Сянката, следвана от Ю2 - Ученикът / Търсещият. Архетипът на Истината или Христовия принцип (Ю1) е по-слабо застъпен и почти никога не действа директно. Тази картина е показателна: притчите не изграждат геройски или спасителен наратив. Те не разказват за победа над злото, а за разпознаване на собствените заблуди, страхове и рационализации. Сянката не се унищожава, а се разобличава. Ученикът не се възнаграждава автоматично, а се учи чрез опит. В този смисъл корпусът е дълбоко педагогически: всяка притча представлява ситуация на учене, а не на откровение. 5. Наративни функции: разобличение вместо чудо Анализът на функциите по Проп показва ясно ядро: П7 - носител на нормата и П6 - разобличител. Те значително превъзхождат останалите роли. Функцията на съдията (П4) е слабо представена, а институционалното наказание почти отсъства. Това означава, че законът не се прилага чрез външен авторитет, а се проявява чрез последствия. Разобличението настъпва чрез загуба, провал, ироничен обрат или житейска ситуация. Няма чудеса, няма свръхестествено вмешателство, няма изключения от правилата. 6. Светски и хуманистичен характер на корпуса Особено показателен е лексикалният и тематичен фокус върху човека. „Човек“ е една от най-често срещаните думи в притчите, далеч по-честа от религиозни термини като „Бог“, „грях“ или „спасение“. Сюжетите са битови, земни и всекидневни: труд, пари, отношения, грешки, алчност, страх, отговорност. Макар авторът да е възприеман като окултен учител, самите притчи са лишени от мистично и свръхестествено съдържание. Няма видения, чудеса или тайни знания, достъпни само за посветени. Законът е иманентен, а не трансцендентен; поуката е практическа, а не ритуална. В този смисъл корпусът може да бъде определен като хуманистичен: в центъра стои човекът като морален агент, способен да учи, да греши и да носи последствията от изборите си. 7. Синтетичен модел Доминиращата структурна конфигурация на корпуса може да бъде формулирана като: М7 (Закон) ↔ Ю3 (Сянка) ↔ П6 (Разобличение) Този модел показва, че: грешката не се наказва директно; тя се разкрива чрез опит; поуката възниква от преживяното последствие, а не от морална проповед. 8. Заключение Притчите на Петър Дънов не изграждат нов свят и не разрушават стария. Те не обещават спасение чрез чудо, нито мистично преображение. Вместо това те обучават човека да разбере правилата на света, в който живее, и да се съобрази с тях. Корпусът представлява система за светско, педагогическо и хуманистично възпитание, основана на закон, разобличение и лична отговорност. В този смисъл притчите са по-малко религиозни, отколкото често се предполага, и много по-земни, практични и анти-сантиментални. Тяхната насоченост не е към утеха, а към съзряване. Приложения: В прикачен файл са разгледаните притчи и осите, по които са оценявани. Приложения.doc

Това би било много несправедливо!

Основният проблем за семейството днес е позициониран в епохата. А тя е ПОСТИНДУСТРИАЛНО общество. Моят поглед за момичетата, естествено, е от Индустриалното общество. С работата им в масовото производство, те ставаха материално независими; ангажирани в колектив извън семейството продължително време; създаваха много контакти, а то и потенциални сексуални и емоционални връзки; социалната им компетентност достигна и дори задмина тази на мъжете; добиха възможност за личен избор на пътя си занапред. Защо момичетата: Ами стана дума, че жената е пазител на семейството, защото в по- голяма степен се плаши от самотата. Иска да има другарче в по- голяма степен. Когато тя е самостоятелна и уверена в силите си, не чувства нужда от семейство. Обаче при Постиндустриалното време, гледам, че жените работят от къщи на компютър, опитностите им стават виртуални- каквото каже Гугъл и AI. От друга страна се привързват към деца (ако не смятат, че им пречат) към мъж, който може да помогне в проблеми. Явно новият начин на труд и заетост ще определи вида и връзките на семейството.

Абе-е-е.

Мисля така: Дървар ще отива в гората, където има мечки. По- съвременно- пожарникар тръгва на гасене. Кое е по- практично- да релаксират или да се активират? Според мен, трябва да са будни, готови за действие, да им бъдат подсказани ефективни начини на действие в евентуална критична ситуация... да са мобилизирани, че там ще има нещо и как да му се противопоставят. За успокоение на тревожността, но не и релаксация, някои носят късметлийски муски или си повтарят победни формули. (без алах-акбар и машалла) Нещо по- нашенско, като "С бога напред!"

Мисля си, че ритуалът на сватбата е предназначен да афишира случилото се- двама вече са семейство и като семейство ще имат други роли и вече съвместни семейни прояви. Те ще ходят заедно на роднински събирания, по обществени места и забавления и ще оказват съпротива на ухажвания и намеса. Родителите афишират, че тези са самостоятелни. Те се радват да афишират и благосъстояние, което поставя и младите в по- висок социален кръг. Те са "богати" отначало и не трябва да се борят за горната класа. Но сватбата е само знак за променен статут, като дипломирането, като първи учебен ден, като първо раждане. Хубаво е първият ден да е хубав и запомнящ се с добро. Иде ми на ум, че във връзка с Привързаността, хубавото на семейството е, че не си сам. Самият е прокълнат, а като си има, особено жената мъж, се чувства много по- спокойна и уверена. Кой да е мъж, и тя вече не се страхува от другите мъже и хора изобщо. В къщи не е заплашително тихо нощем, а като се разболее дете, има кой да поеме отговорност и да бяга по болници с нея. Именно жената, в повечето случаи, има нужда от семейството и заради това казват, че е пазителка на семейното щастие.

Можем ли да приемем, че най- важно за едно семейство е вътрешното чувство на привързаност, най- общо. От любовна, сексуална, емоционална, през сигурност, през децата и имуществото, до контрол, престиж и власт?