Търсещ истини

Противоречието дали риба или рибарлък е добре обяснено- за спешни случаи и хора в невъзможност и за почти всички в епоха на сложна система на специализация- риба. Ловът е за избрани, той е не само умение, но и желание, а малцина го желаят. Нали?!

От ИИ ✅ „Рибата“ (незабавно удовлетворение) Предимства: Моментално удоволствие – носи радост и удовлетворение още в настоящия момент. Намалява стреса – често моментната награда действа като емоционален буфер. По-малък риск от неизвестното – бъдещето е несигурно, така че настоящата полза е гарантирана. Мотивация и енергия – малките, бързи радости поддържат позитивното настроение. Подходящо за краткосрочни цели – когато няма нужда от големи жертви или когато времето е фактор. ✅ „Ловът на риба“ (отложено удовлетворение) Предимства: По-значими резултати – големите постижения почти винаги изискват търпение. Развитие на самодисциплина – укрепва волята и устойчивостта. По-добра възвръщаемост – инвестиция на време, усилия или ресурси често води до по-голяма награда. Усещане за смисъл – дългосрочните цели дават посока и цел в живота. Натрупване на стойност – навици, знания и умения с времето се превръщат в голямо предимство. Или казано кратко: „Тук и сега“ = удоволствие и сигурност. „По-късно“ = растеж и по-голяма награда.

Няколко възражения срещу смисъла на афоризма Когато си гладен точно сега – ако умираш от глад, няма време за уроци по риболов. По-добре е да ти дадат рибата, за да оцелееш. При болест или старост – възрастен или тежко болен човек няма сили да се учи и на риболов. За него е спасение някой да му даде готовата храна. При кризи и бедствия – след земетресение, наводнение или война хората нямат време и ресурси да учат нови умения. Те имат нужда от директна помощ – включително храна. Когато си дете – децата първо трябва да бъдат нахранени, за да растат здрави. Никой не очаква двугодишно дете да учи друго, несъответно нъ възрастта. Когето някой няма желение да се учи – Исус е нахранил хиляди души с пет риби и 3 хляба, а е учил да ловят риби само 12-те си ученици. В модерното градско общество – не всеки има достъп до река, езеро или море. Хората разчитат на това някой „да е хванал рибата“ и да им я достави. Когато си зает с друго – ако си лекар, инженер или учител, времето ти е ценно. По-добре е някой друг да ти даде рибата, докато ти развиваш собствените си умения. Когато става дума за споделяне – понякога даването на риба е жест на любов, солидарност и човечност. Уроците са хубаво нещо, но понякога една риба бива оценена повече от хиляда думи.

Похвална е употребата ти на ИИ. Отбелязвал съм, че ТРЯБВА да го използваш.

Коментар на ИИ по Това е пример не за креативно преобръщане, а за лошо използване на образно мислене – хаотични, несвързани асоциации, които разстройват смисъла. Ето защо: 1) Нарушена рамка на метафората Оригиналът („не риба, а умение“) има ясни роли: учител → умение → ученик → самостоятелност. Текстът изоставя тази рамка и личностно прехвърля фокуса към „безмълвна риба/пълна уста/вулгарност/конкретни хора“. Това е смяна на домейна (обучение → обиди/власт в речта), при която изводите вече не следват от изходния образ. 2) Буквализация и категория грешка „Рибата е безмълвна → ако говори, не е риба“ буквализира метафората. В оригинала „риба“ е резурс/резултат, не комуникативен субект. Превръщането ѝ в „говорещ“ или „с пълна уста“ е категориална грешка – смесва свойства на буквална риба с символа „резултат“. 3) Смесване на несъвместими образи (метафоричен разпад) Редуват се риба, пълна уста, „правят те на риба“, гьол, лов „за спорта“. Липсва изоморфна карта (кой е учителят, кой е ученикът, какво е средата, какво е действието). Това прави веригата непоследователна – изреченията звучат остроумно сами по себе си, но не водят логично към извод. 4) Ад хоминем подмяна на тема Вмъкването на никове и оценъчни квалификации измества разговора от принципния смисъл към персонални внушения. Резултатът е реторична агресия, не аналитично тълкуване на метафората. 5) Неподкрепен финал („дай гьол“) Изводът „нито давай, нито лови → дай гьол“ е интересен, но не е подготвен аргументативно. Ако „гьол“ = среда/инфраструктура, това е друга теза (екосистемен дизайн), която трябва да се изгради с нова и последователна мапинг-логика, а не да се появи като реторичен скок. Как изглежда доброто образно мислене (критерии) Ясна карта на ролите: кой е учителят, ученикът, умението, ресурсът, средата. Една рамка: оставаме в домейна на „обучение/умение“, не прехвърляме към „обиди/мълчание“. Съответствие на свойствата: не приписваме на символа свойства на буквалния обект (безмълвие). Икономия: малко, но последователни образи; без странични ефекти и персонални атаки. Проверим извод: финалът да следва от мапинга, а не от емоционален импулс. Защита на критичната позиция (обобщение) Текстът не разбира как работи образът в поговорката (ресурс vs. умение), нарушава рамката и буквализира символа. Асоциациите са хаотични и взаимно несъвместими; няма непрекъсната причинна линия. Финалният „гьол“ е нелогически скок – интересна идея, но неподкрепена от предходната образна логика. => Следователно това не е креативно преобръщане, а пример за разпад на метафората чрез неконтролирани асоциации.

Мисионерите в изостанали страни често използват този афоризъм. Разбираемо е. Попът, който е отишъл с един гол... кръст няма какво друго да даде освен поучения за свят живот, който ще се отплати в бъдеще- най често при Второ пришествие. Коучовете на бизнес- тренинги също наблягат на това, което в българското недоверие към шарлатаните се нарича "продават мурафети". Лаладжии, които омайват, че раздават злато, а самите те едва си покриват заемите за костюм и кола с редките и несполучливи презентации на поученията си. Абе, льольо, за всички е ясно, че който може- прави, а който не може- учи другите. Попрочели оттук- оттам по нещо и без да го направят за себе си и семейството, вече го продават на другите. Ами те приказките са по- лесни от делата Психолозите- и те в същия глас- не давали съвети, а променяли живота. Аз не зная някой да се е променил от посещения по кабинети повече, отколкото от промените в живота. Ама то и в конкретния образ- за рибаря, нещата са очевидни. Никой рибар не е толкова самонадеян, че да учи на рибарство повече от това да си вържеш кукичката. Другото е толкова непредсказуемо, че цял живот се учиш ( и е...) и накрая ни научил се, ни нае... се. Който е имал умения и шанс да налови риба, той отива на пазара и там се срещат с клиента. Единият продава риба, защото я има в излишък, другият купува риба, защото иска тук и сега да яде. Клиентът хич не го интересува Как, Кога, Къде. Той се интересува Колко и Върху колко. Пък ако има някаква тайна, пиша за бизнес- успехите, най- много да я предадат на някой в семейството заедно с активите. Другият въпрос- дали да се нахвърлим на рибата или да се учим как рибарят я лови, оставям за после. Все пак занаятът храни по- дълго.

"Не си тук за да ти дам риба, а да те науча да ловиш риби" Това е модерна поговорка в бизнес училищата, при психолозите и при свещениците. Какво мислите по въпроса в заглавието? Аз самият ще изложа своя отговор съвсем скоро- до ден, максимум два, но не искам да започвам пръв, за да не повлека другите отговори в една посока.

Ще погледна от друг ъгъл. Психотерапията гладува от към клиенти. Посещават обикновено жени. А ако се постави въпросът защо мъже не споделят болките си- психологиическите проблеми, няма ли и те да тръгнат? Ще се абстрахирам за момент от физиологическите проблеми, че мъжете пренебрегват някои заболявания, не посещават лекар и това води до лоши последици. Ще се абстрахирам и от срамните физиологични проблеми на една рижава актриса, която се жали, че й мирише лошо... лоното- то са рекламни трикове за увеличаване броя на жените- клиентки. Връщам се на мъжете- клиенти на психотерапевтите. Аз лично не вярвам на врачки, баячки, попови заклинания, психотерапевти по Юнг и Фройд, и хипноза... общо взето на повечето течения (пак се сетих за оная с миризливото). Психотерапията не е постигнала явни резултати. Почесват интереса на клиента и егото му и правят така, че да е доволен и идва пак, пък с времето всичко се оправя. Е, мъжете не щат да се занимават с ала- бала, не толкова да се срамуват. Тези които имат време за ала- бала ходят по врачки... до психолози и психотерапевти. Отскачам до болестите на тялото. Какво мислите, че рекламите за мъже, които не говорят за Слабата струя", "нощното ставане" и "сексуалната немощ" са насочени към здравето им, а не към продаване на стоката? Фармацията не печели, ако мъжете се срамуват и не питат за лекарства за ... онова. Та това е поглед към срамуването като нещо лошо и дързостта да си купуваш фарма- продукти като нещо мъжествено

Бих поставил въпроса така: А има ли СРАМНИ болки. За кои болки мъжете се срамуват да говорят? Ще игнорирам срамните болки на жените, за които те не говорят, но искат мъжете да говорят- чудна работа. Според мен СРАМНА болка е тази, която унижава мъжа. Ако мъжът иска (а то и жената иска) да бъде видян като силен, отговорен, здрав, хубав, атлетичен и пр., то всяка проява на обратното е срамна. Несъмнено, мъжът ще го е срам да говори, че изпитва слабост, безотговорност, болнавост, загрозяване, безформеност и пр. Така че, МЪЖЕТЕ СЕ СРАМУВАТ ДА ГОВОРЯТ ЗА БОЛКАТА СИ, защото това руши самочувствието, достойнството им/ни. Такива неща се говорят пред доверени специалисти- лекари, адвокати, които няма да пускат клюки. Обаче във форуми, скрит зад анонимността на ника може..., само дето няма никаква полза. Това обаче не е срам, а безполезност. Като излезе някой зов за помощ в тема Психология и какво?- полза никаква.

Днес, през 21 в. образът на Георги Димитров е загубил своята яркост. До голяма степен се е превърнал в символ и както всички символи е по- схематичен, черно- бял. Но тъй като ролята на символа е да означава символизираното, той остава да означава комунистическите възгледи. Чрез сравняване с него се мери дали някаква личност е комунист или друго. В приемането или неприемането на възгледите му се отразява защита или атаката срещу образа му в паметта. Именно срещу създадения образ, а не личността, която е противоречива, ярка, многоцветна. А приетият образ може да е по- пълен или по- едностранен, схематичен. Както комунизмът бива атакуван от социалисти и антикомунисти, така бива атакуван и символът Димитров. Защитата е рядка, комунистическите възгледи не са на мода. В търсенията си за значението на Георги Димитров в 20 в. стигнах до приятни и поучителни резултати. Научих колко значим е бил за света в началото на настъплението на Кафявата чума. Видях как е бил превърнат в икона и част от Троицата на българския социализъм- комунизъм: Благоев- Кирков-Димитров. Научих, че сега е схематичен и определя отстоянието до комунистическите идеи, което не е никак малко за малкото коментари по същество. Като цяло- беше ми интересно и полезно.

Интересно е че в условията на Студената война личността на Георги Димитров е превърната в символ на комунизма- от едната страна на бариерата възвеличаван, а от другата срещу него са водени целенасочени атаки, включително чрез фейк новини и манипулации. Да, Студената война беше време на идеологическо противопоставяне, в което всяка известна личност от „противниковия лагер“ можеше да бъде превърната в инструмент за пропаганда и нападки. Пример за това са публикации и клеветнически материали, които се появяват в западните медии през 50-те и 60-те години, често без реални доказателства, но с ясна цел да дискредитират Димитров и комунистическата идея. Те го представят като диктатор или „комунистически заговорник“, без да отразяват контекста на неговата дейност и ролята му в борбата срещу фашизма. Представянето му като невъздържан женкар е типичен пример за фейк- информация, поднесена като факт, но изкривяваща истината и манипулираща общественото мнение. Освен това, атаките не се ограничават до текстове. В пропагандни кампании се използват карикатури, портрети и политически плакати, които изопачават образа на Димитров, превръщайки го в символ на „злия комунизъм“. Това показва, че атаката е била системна и целенасочена- не просто критика, а инструмент за влияние върху настроенията на населението в условията на глобално напрежение между Изтока и Запада. Фалшивите новини и манипулациите по време на Студената война не са били случайни, а част от стратегията на идеологическо противопоставяне. В този контекст образът на Георги Димитров е бил своеобразно бойно поле - символ на комунизма и мишена за пропагандата.

Много впечатляваща симпатия проявяваш. Допускам, че както и избрания ник, така и много други изказвания са несъответстващи на истината. Край!

Размишленията ми над експеримента "Вселена 25" подбудиха и следното обяснение за гибелта на мишките: Те, като същества с повече инстинкти са поставени в ситуация, в която тези инстинкти не са потребни. Това, което инстинктите осигуряват, го има осигурено. Остава им инстинкта за агресия и за почистване. Инстинктът за продължаване на рода е заменен от инстинкта за физическа агресия и някакво фалшиво самозадоволяване при същото почистване.

Може да се каже, че Студената война е фабрикувала повече лъжи за Димитров, отколкото дори нацисткия режим в Германия. Изглежда е заради това, че е бил най- познатият български политик по света, при това с комунистически възгледи, станал пример за мъжествено поведение.

Старче, ти пишеш неща, които не са факт. Проверих коя е Ирма Рьослер и тя е предмет на описание в съмнителни по достоверност български издания, но не и чужди. Има само едно споменаване в Шпигел 1959 г. и това е лесно за проверка. Нормално е, пропагандата да работи с клюки, а следствените дела с факти, аз избрах фактите, ти клюките. Историк!?!?

Проверих за жените в процеса. Вж https://opinioiuris.de/entscheidung/1668#F._Der_Angeklagte_Dimitroff. Два цитата: "Подсъдимият Димитров е бил в Мюнхен в деня на пожара. Както се вижда от записа му в списъка на компанията за спални вагони, той се е върнал оттам в Берлин през нощта на 27 срещу 28 февруари. Свидетелката Рьослер, която се е возила със същия влак, свидетелства, че Димитров е говорил с нея и се е представил като професор или д-р Хедигер. Когато се срещнали на следващата сутрин за закуска, Димитров видял сутрешните вестници, които съобщават за пожара в Райхстага. Според свидетелката, той поклатил глава и не казал нищо повече. " "Не може да се счита за доказано, че Димитров, както свидетелката г-жа Хартунг смята, че знае, е бил ръководител на българската група в „Червената помощ“ на Доротенщрасе в Берлин през зимата на 1928/29 г. Очевидно тук е имало объркване с Теодор Димитров, който според ръководителя на организацията за помощ на емигрантите, свидетеля Дитбендер, е работил там. " Това са двете свидетелки. Съдът се отнася към г-жа Рьослер като към случайна свидетелка и не я обвинява в лъжесвидетелство. Г-жа Хартунг свидетелства против Димитров, но очевидно греши. Това е моят отговор към ЛЪЖИТЕ и ВНУШЕНИЯТА на ник communismatic. Нямам основание да го смятам за непредубеден, напротив, силно е повлиян от лъжите на пропагандата от Студената война и е недостоверен.

Особености на историята като "разказвателен предмет". За съжаление, историята в повечето случаи не борави с факти, а с разкази и интерпретации, които силно се влияят от лични и обществени нагласи. Така се появяват много противоречия в разказите на съвременници и в интерпретациите на учените. Студената война, подчини историята на политиката и направи много за изкривяване на разказите. Това повлия на всички. Аз заради това се стремя да стигна до нещо, което не е разказ, а факт, цифра. Ето, безпристрастно и без коментар представих неколцина българи, ранжирани по брой чуждоезикови статии в Уики. Не съм и правил опит да коментирам защо Фердинанд и Борис имат такава разлика в преводите. Нито Стоичков и Костадинова. Не че не може, но не ми е тема. Тук пиша за Георги Димитров. Други не се и стремят към обективност. Лепват пропагандни лъжи като формален поздрав. (Кажи му добър ден, пък ако ще и камъни да падат). Особено ме впечатли тази изцепка: " доста премълчаван факт е, че той се спасява от затвора, но не заради защитната си пледоария в съда, а понеже жените с които е "хойкал" са му служили за алиби. Просто те потвърждават, че той е бил с тях, правил е това-онова и по тоя начин те го спасяват." Предполагам тези жени си имат имена, а не са като мургава продавачка на Битака. Обаче фейк- новините не се интересуват от истината, а това не е хубаво. Димитров не се "спасява от затвора", той е НЕВИНЕН, изкупителна жертва на немския нациизъм. Това е признато от всички юристи... някои "историци" може да не го признават, но това е- повтарям, защото историята е разказвателен предмет. Людмила Живкова статии на 16 езика.

Да. Слабостта на аргументите бе заменена от лични оскърбления. Просташко поведение, спъващо нормалната комуникация! Ето как светът възприема някои български личности. Имам предвид, че авторите и редакторите на Уики по света са сметнали за важна личност българин и са му посветили статия. Христо Стоичков 64 чужди езика Тодор Живков 58 Георги Димитров 55 Фердинанд I Български 54 Борис III 50 Стефка Костадинова 49 Александър Стамболийски 30 Богдан Филов 26 Христо Николов Луков 17 Владимир Вазов 13 Иван/Ванче Михайлов 11 Емил Димитров 10 Това са личности, които мнозина смятат за ярки. Ако съм пропуснал мнозина, то не е преднамерено, допълнете ги.

Не съм изненадан, че започваш да увърташ. После ще питаш какво ще рече По-популярна? По-влиятелна? По-уважавана? Това е защото не може да бъде противопоставена положителна личност от българската политика. Тогава започват характерните за Студена война напеви "Ама Димитров е женкар, пияница, тараба и пр." от по- горе. Опити да бъде принизен. Дори при опитността си в историята не можеш да намериш съперничеща личност. Няма да те унижавам да си признаваш това, но макар скромно да съм написал "Георги Димитров- ярка личност на 20 в.", щом няма поне равностойни, следва да стане "най- ярката", така че потруди се.

Верно! Искам да нищя с твоя милост и сравним предложена от теб българска политическа фигура от 20 в., по- ярка от ГеоргиДимитров. Истината е достатъчно важна за да рискувам някакъв си автогол, пък бил той и страхотен.

То е очевидно- Търся истината. А тя е, че Георги Димитров е най- ярката българска личност на 20 в., позната по света. Много хора с интереси NBA, Sex, Football, дори не знаят за това.

Още двама за Димитров: Цар Борис ІІІ : "Ние, българите, се гордеем с Димитров", като същевременно е отказал да посети Германия, докато Димитров не бъде освободен. Юлиус Фучик за Лайпцигския процес: "Тази схватка на Димитров с Гьоринг е страница от историята на човечеството. Въплътени в своите най-добри представители, се срещнаха двете класи. Буквално с пяна на уста от ярост Гьоринг нареди с помощта на полицията с най-грубо насилие да бъде отстранен пролетарският му противник. Димитров потъна в мрака на килията. Гьоринг се отдалечи сред триумфален шпалир от вдигнати ръце. Но победи Димитров. И целият свят се преклони пред неговата победа." Още едно мнение: "Георги Димитров е велик, не защото е безгрешен, а защото изигра изключителна роля в световната история, в историята на международното социалистическо движение, в историята на българската социалистическа партия и на българската държава през първата половина на ХХ век". Той не е икона, нито светец. Както не са без заблуди, без грешки и без грехове личности като Стефан Стамболов и Александър Стамболийски. "

А какво е новото през тези месеци?

Препоръчвам статията Самоубийство в уики. Там има потвърждаващи сравнения. Често жените взимат несмъртоносни лекарства или несмъртоносни количества. Или се обаждат за да се "сбогуват" с близки, а то е за да ги спасят. При "скачане" избират евентуално несмъртоносни условия. Прим от 6 ет. е смъртоносно, но върху клони на дърво е "само" осакатяващо. За осакатяването, естествено има нарочен виновен. Пиша го със съжаление, защото самият акт на самоубиство е лошо и причинено от нещо лошо. Прочее, в уики пише и за "мода" когато самоубийствата в някакви райони се сгъстяват.

Интерпретирането на тези данни е деликатно. Първо, не са сравнени с опитите за самоубийства и второ, самите опити за самоубийство не винаги се заяввяват. Защо това е важно? Защото жените по- често извършват опити за самоубийство, които са демонстративни. Примерно да се "самоубие" така, че да бъде открита навреме или спасена, или с недостатъчна сериозност. Това престорено самоубийство е да накаже мъжа- "Видя ли до къде ме докара, ти си виновен и грешен. Като оживея, трябва да направиш отстъпки". Докато мъжкото самоубийство е сериозна и добре свършена работа. Премислена и направена. Освен това, безизходицата, която не е болест, не е и депресия, често е трудна за решаване и от семейството, а мъжът подпита, подпита, сподели- с приятели, колеги, семейство, но не намери отговор и- Пат.