Търсещ истини

От последната серия на филма, който препоръчах в началото се затвърди у мен мнението, че това, което е правил Зимбардо не е психологически експеримент, а пърформънс, както на Абрамович. (Благодаря на Мери) за препратката към нея). Зимбардо е поощрявал грубосттта на "надзирателите", получила се е картина на неговата представа и на студентите за американските затвори. Това обаче не е научен експеримент,а изображение. Това само по себе си не е лошо- психологизмът в изкуството ни дава познание, просто не е наука. Целта на науката в контролирания експеримент е да се абстрахира от някои променливи и да изследва други. Тези "Други фактори" си имат имена и място в някаква теория. В случая Зимбардо прави нещо от рода "Я да видим какво ще стане?" В този смисъл, той е измамник, че прави наука- той прави изкуство, той режисира поведения, които обявява измамно, че се формират сами. На място са и спомените на съфорумниците от казармения живот. Те потвърждават, че човек проявява доста жестокост, когато не бива наказан. С това се съгласява всеки- правосъдието не е спряло да води процеси срещу такива от време оно. Това потвърждава изобразеното от Зимбардо, както и политически речи, романи за затворнически и казармен живот и пр. Обаче това остават разкази, изображения както писах. Интересно е, че във филма имаше няколко главни роли, героите им бяха поканени да участват в репродуцирането на разказа. Същевременно има и незначителни- останалите, които не са станали жестоки. По бройката им се съди, че по- голямата част от тези, които са също без контрол, не стават жестоки. Това може да се потвърди и от съфорумците със спомени от казармата- те ще кажат за неколцина, които са се държали зверски и много други, които не са. В случая съсСтанфордския експеримент, това е некоректна научна работа. Редно е да се укаже какъв процент от надзирателите реагират така и какъв иначе. Така или иначе, този "научен" експеримент е компрометиран и пренесен в сферата на изкуството, което е честно и вярно

Георги Димитров и Македонският въпрос. Македонският въпрос е сложен и никой български политик не го е решил, нито е създал доктрина за решението му. Не бива да се очаква от Георги Димитров, който не блести с дипломатически умения и гъвкавост да го реши. Неприемлива е истеризацията, че той е виновен за нещо, което е продължителен процес, воден от силни държави и дипломации. Още преди Освобождението там има и католически, и протестантски, и сръбски, и гръцки, и мохамедански интереси. А това са определено много силни влияния. За Македонския въпрос Тук и на още 12 езика, всеки със своя трактовка. Неоспоримо е, че той е българин по народност с родители българи- бежанци от репресии. В следващия си коментар ще изложа мнението си относно Балканската федерация, тясно свързано с Република Македония.

Нищо де, това е етап. Първо се установява сходството, а после неговата степен. Примерно животът на човек е аналогичен на този на амебата и на приматите, но е по- близко до приматите. Или генът на детето е аналогичен повече на този на бащата, а не на съседа . Поставяш интересно ново условие- "да хармонира", т.е. степента на въздействие не е една и съща, и зависи от хармония или някакъв резонанс. Енергия на маршируващ взвод може да събори мост, ако влезе в резонанс с размерите му и е без значение за тлъста кал. Естествено, при формулата, която обсъждаме, това не е аналогично. Там има само сила, маса, ускорение. Разбирам. Законът за запазване на енергията позволява. Дори си представих, как емоционалната енергия се превръща в разни други, докато стигне до своя енергичен, експлодиращ завършек.

Защо "психични енергии", много ли са? Аз съм склонен към идеята, че психична енергия е онова, което определя способността на психиката да свърши някаква работа. Някои смятат, че психичната енергия е витаещо или запълващо света поле, но за мен това е чуждо. Много добре е описана ТУК Мнението ми е, че енергията за психичната дейност се доставя чрез метаболизма на необходими вещества- хранителни, минерални, така че да са налични енергийните ресурси на клетките за осъществяване на връзките. Процесите могат да се интензифицират както от стимулиращи вещества, така и от действието на дялове от мозъка, които са ангажирани с това. Поради това, че клетките и цели дялове са активни, те променят и ел. потенциала си, а също и топлината. Това са нормални физически промени, но по тях не може да се съди за друго, освен за интензивността на процеса. Така по затоплянето на компютър не научаваме какво прави, а само колко е активен. Общо взето, превръщането на енергията няма значение за качеството на свършената работа по мисленето. Има шега, за да се каже на някой, че е луд, допират с ръка челото, тръскат ръката като от опарено и й духат с думите "Ти добре ли си?". Луд умора нЕма, само се поти! Така се въвежда и разликата между интензивност на умствените процеси и качеството им.

Пак няма близка аналогия с физиката. Да речем комедия или трагедия. Някой от зрителите е преживял нещо подобно и това нещо е вътре в него. Нещо от пиесата отключва нещото и този зрител реагира много по- ярко. За другите този стимул/сила е незначителен. Нещо като камъче за спутване на лавина. Външната сила е малка, но последиците са големи. Другото е, че няма линейна зависимост. Нито имаме линейно подреждане на стимули- такива примерно растящи с 1 повече от предишните, нито реакциите са линейно свързани. а=К.в. Съгласен съм, че може да се открият аналогии във всичко- светът е един, обаче някои са продуктивни, други не стават. Тази за силата и ускорението не става в психологията. Психиката е свързана със статистически, вероятностни процеси. Може би психичните имат аналог с други процеси, но тези за силата, просто не са им аналогични.

Лайпцигския процес, ТУК, отнасящ се до палежа на Райхстага е събитието, което прави Георги Димитров световно известен. Най- ефектният момент е, когато свидетелства Министърът на вътрешните работи на Прусия и втори по значение в НСРПГ след Хитлер Херман Гьоринг, който губи психично равновесие и Димитров му казва "Вие се страхувате от мен, г-н министър!". Пак по Уики: "На Нюрнбергските процеси, генерал Франц Халдер свидетелства, че Гьоринг признава отговорността за пожара. Той казва, че в обяд, проведен на рождения ден на Хитлер през 1942 г., Гьоринг казва: „Единственият, който наистина знае за Райхстага, съм аз, защото го запалих!“

За да се възползваме от постиженията на физиката и по аналогия да обясним нещо в психологията, нека първо си изясним що би било "движение" в псхологията. Че ще е промяна, промяна ще е. Промяна може да има в сетивата- физическа, като ти избия окото или психическа , измислям си- да те накарам да вярваш, че ледът те пари. На по- високо ниво, ако има промяна на нагласи, познания и пр. личностни характеристики все е промяна/движение. Дори да приемем такива механистични възгледи за психиката, пак не можем да решим задачи, отнасящи се до психиката. Според физиката, ако едно тяло е много инертно за промяна, то има голяма маса. По аналогия- ако човек е инертен за промяна, би трябвало да има много информация или нещото, което сме приели, че е подобно на масата. Всъщност, психологията нарича тези, които не се променят от приложените усилия ригидни, а понякога и идиоти.

Звучи, като да си единствения истински комунист. Ама те познаваме

В случая, мисля, че не става дума за подобие, а за съставна част- елемент. При правилни, пък и неправилни многоъгълници определяме площта като опитваме да ги представим като съставени от фигури, на които можем да определим лицето, а те са елементарните. Заради това смяташ, че си приличат, но не е коректно. Един раЗностранен петоъгълник не може да се изчисли по броя на страните. А иначе, приемам, че имаме различни мнения по това що е аналогия и за да го преодолеем предлагам уикепидчната дефиниция: "Аналогия (от гръцки analogía, „сходство“, „еднаквост“, „съпоставяне“) в най-общ смисъл означава сходство, подобие между предмети, явления, образи. Това е и когнитивният процес по пренасяне на информация за един конкретен субект по отношение на друг. По-конкретно терминът се използва в литературата, където означава стилистичен похват, използван за установяване на сходства между неявни, но сродни по някой важен признак понятия или явления. Елементи на свързване по сходство има и при сравнението (при което се съпоставят тъждествени понятия или явления), и при метафората, и при паралела. Отличителното на аналогията е, че при нея двете художествени представи са различно развити, като едната се пояснява чрез другата. С думата още се означава и средство в литературната критика за установяване на типологически сходства между литературни типажи и произведения в различните страни и епохи. Аналогията играе значима роля във възприятията, запаметяването, общуването, креативността, решаването на задачи, взимането на решения. Използва се не само в литературен, но и всякакъв друг контекст. Известна е мисълта на полския математик Стефан Банах: „Математикът е човек, който умее да намира аналогия между твърденията; по-добрият математик умее да вижда аналогии между доказателствата, а най-добрият – умее да съзира аналогии между теориите. Можем да допуснем, че математикът на всички математици е онзи, който може да открива аналогии между аналогиите.“ Това, че подчертах "пренасяне на информация" е за да отбелеха, че пренасяме информация от познания към непознат обект, който му е подобен. Разбирам и мнението ти, че намирайки аналогия, констатираме единство на света, но това непълната индукция решава с по- малко опити, не е необходимо, пък и не може, да са безброй.

За Георги Димитров Уикипедия пише, Георги Димитров (1882 – 1949) – български и международен комунистически водач, министър-председател на НРБ (1946 – 1949) Българин по народност, с началното си образование започнал да работи в печатница и става синдикалист. На 31 г. е избран за народен представител. Ръководи Септемврийското въстание на 41 г. Продължава със синдикална и политическа дейност. Привлечен е като обвияем в Лайпцигския прозес на 51 г. възраст- оправдан. Живее в СССР по време на ВСВ, оглавява Коминтерна. През 1945 г. се завръща в България и 1946 г. е министър- председател. Умира 1949 г. на 67 г. Георги Димитров е ярка личност, известен в много страни през 20 в. И сега Уиикпедия го отбелязва на 55 езика.

Пак има доста условности/различия. Примерно по формулата за кръг пренесена за триъгълник не можеш да определиш периметър. Ако знаеш формула за периметър на кръг и същата важи за триъгълник, ще съм благодарен. В какъв смисъл "верни неща за светлината"? Посредством светлината виждаш, различаваш форми и цветове, и разбираш обкръжението, по същият начин както чрез мисълта правиш същото по отношение на умстветите представи. Разграничаването е трудно, защото докато ние гледаме света около себе си, умът е активен и участва в осъзнаването на видяното. Примерно ползваме подобни триъгълници за да измерим височината на Хеопсовата пирамида. Забиваме вертикално копие/жалон с известна дължина, така че краят на сянката му да съвпада с края на сянката от пирамидата. Имаме подобни триъгълници с 3 еднакви ъгъла. Измерваме дължината от края н сянката до копието и до центъра (до половината от ширината на пирамидата) и определяме пропорцията между единия катет. Тя е същата и при другия- височина копие/височина пирамида. В случая ЗНАЕМ височината на копието и по подобие научаваме височината на пирамидата. От това,че знаем нещо за светлината, какво научаваме по подобие за мисълта? Че светлината, отразявайки се от нещата предава на сетивата данни за тях не ми върви да го кажа за мисълта. Дори да приемем, че тя се носи като светлината, нито можем да кажем на кое сетиво предава, нито дали се отразява, засенчва, пречупва и пр. При това мисълта може да се отнася за несъществуващи предмети, а светлината се отразява само от съществуващи. Тук е на място Диоген Циника, който със запален светилник търсил през деня Човек. Очевидно не е работа на светлината, а на ума. Да- метафорично/поетично можем да ги сравним, но не и научно. Имат си специфика и е добре да си въобразяваме (от въображение) подобия, но ако не сме поети или копирайтъри, трябва да ги докажем някак си, а иначе въображението е безгранично. Така стигам до това, че подобието в художественото мислене е метафора. Пак казвам, не е лошо и много се използва в изграждане на образи и реклама, но в науката подобието си е подобие Има си теория Вж. тук

Добре, де. Кои от верните неща за светлината пренасяш върху мисълта или обратно?

Според мен, темата не е психологическа, а философска и после ще докладвам за евентуалното й преместване. Първо няколко думи за мисленето по аналогия. За да е полезно, трябва някои от елементите на сравняваните неща да са подобни, а още по- добре еднакви. Примерно за един триъгълник можем да мислим по аналогия, когато два ъгъла са еднакви. След като установим подобието, можем да приемем някакви изводи, верни при единия обект че се отнасят и за другия. За подобието по- подробно ТУК. Не зная някакви еднакви или подобни елементи между физичното и психичното. Да речем, че авторът на темата е имал предвид (много ми е смешно), че психиката (ВНД) работи с квантови количества информация, което прилича/подобно е, на физическото, което е от някакви частици материя. Тази натрупана информация той предполага, че се съпротивлява на всяко въздействие подобно на инерция или маса. Има данни, че придобита информация, която не съответства на предишната предизвиква когнитивен дисонанс. По подобие- психиката се сблъсква с някаква система от информационни елементи и се поменя, деформира или променя състоянието си. Много ми е трудно да приема, че законите на психиката са толкова прости, защото когнитивния дисонас не се решава механицистично. Вж. ТУК. Но хипотетично можем да приемем при цялата условност, че наличната информация се отнася по някакъв начин към новопостъпилата, както масата към нова маса. На какво е подобно ускорението? Преди това авторът на темата трябва да обясни на какво в психиката е подобно движението във физиката, а от там- по- лесно. Във физиката е някакво преместване, като масата е една и съща, а при психиката?- не ми е ясно. Може и да е невъзможно, но да го оставим да помисли Като обясним подобното на движението можем да въведем конструкта Сила и подобното й, но то е доста по- късно след идеята за движение. Връщам се в началото. Не мога да намеря подобие между законите за движение във фиизиката и нещо в психиката. Просто едни явления не са подобни на други. Това което обяснява кръга не обяснява триъгълника. Наистина, те са геометрични фигури и като такива са двуизмерни, но кое друго им е подобно? Така че смятам идеята, че има нещо като Сила, Маса и Ускорение в психиката за невярна. Това не означава, че авторът не може да изложи аргументи за да докаже тезата си. Напротив. Подобието се доказва, както е при триъгълниците и това е много убедително.

Самият пърформънс не дава основание да се мисли за "огромна част". Колко да е Неапол? Колко да са влезли на пърформънса за 6 ч.? Колко от влезлите да са се държали жестоко? Отбелязва се, че в публиката е имало хора (не знаем дали свои на авторката или случайни), които са били група, влязла в конфликт с тези, които са прекалявали. Та "огромна част" е нещо като 75%, което не е така. За другите е очевидно, че поуката за Мери), относно пърформънса Ритъм 0 на Абрамович е, че огромна част от хората са склонни да извършат чудовищни неща, на което репликирам, че това "огромна" се отнася за над над 75% , пък казаното зрелище не дава повод за допускане, че съществуват такива маси злодеи. Така съм уточнил което искам да кажа, но на тебе трябва да ти се обяснява постоянно, че не бива да демонстрираш умствено неприличие.

Заданието може да е и от папата или от ректора на университета и пак да е манипулирано. Когато полковникът идва на инспекция, фатмакът събира ротата и извършва проверка. Пипа копчетата, поправя колана с ръка (манипулира реалността). Изучава и оправя, за да е годна да мине пред началството. После, като го пита инспектиращият, "Как е?", отговаря "Всичко е по устав", като манипулира и резултатите за недостатъци от своето наблюдение та да съвпаднат с очакваното. Пиша фатмашки, за да ти е разбираемо. Можеше и по фазански, ама ти е висока топка. Изкуственият интелект не допуска, че мнението боде и чрез лошотията си, с агресивната простотия. Какво да се прави, човешката етика е по- просторна. Боде ме и драката, без да се разпознавам като ... какъв? Тази пролет здравата убоде, но не е нападнала овошките. Не-е, къде ти!? Ти разпозна ли къде сгреши? Прескочи въпроса, няма да го разбереш... не, по- добре попитай ИИ. Връщане към темата Зимбардо предпоставя ролите Надзирател и Затворник. Във форума тук, участниците сами си избират роли. Някои са откровено враждебни и вредни, тосични за общуването. Те нямат власт да определят чуждото поведение, но могат да привличат внимание. Нещо като трън в петата. Не можеш да си вършиш работата. Във филма има реплика на един от "затворниците". Той се надявал, вероятно защото такава е била идеята му за затвор, че ще може да размишлява и медитира. Обаче Лошите не го оставяли на мира. Прочее Нелсън Мандела по това време е бил в затвор с порядки, които му позволили да издържи 27 г. и после да стане президент. Алберт Швайцер- нобелов лауреат, бил в затвор в Габон, където организирал взаимоучителни сказки, при които затворници говорели за това, което правят професионално и дискутирали. Кърт Вонегът бил немски военопленник през Втората Световна. Там се държал като разказвал истории на другите лагеристи. В концлагер бил и Марко Марчевски, който преразказвал и фантазирал разкази за чудни страни, които след Девети възпроизвел в "Остров Тамбукту". Явно тези модели не харесвали на Зимбардо.

Във филма е интересно разяснението на най- набеждавания като злодей участник- надзирател. Той обяснява, че е влязъл в роля, както я разбира. Дори преди влизането в експериманталното помещение е стоял малко отвън, за да се вживее. Смятал е, че обект на изследване ще са затворниците и той трябва да пресъздаде гадна обстановка. Смятал, че така помага на идеята на филма. Т.е. не става дума за естествено поведение, а за престорено. Накрая и той определя Зимбардо като измамник. Манипулатор. Е, глупаво пишеш. Как да ти отговаря човек? Бих ти казал да се `земеш у ръце, ама нема как да го напра`иш.

Самият пърформънс не дава основание да се мисли за "огромна част". Колко да е Неапол? Колко да са влезли на пърформънса за 6 ч.? Колко от влезлите да са се държали жестоко? Отбелязва се, че в публиката е имало хора (не знаем дали свои на авторката или случайни), които са били група, влязла в конфликт с тези, които са прекалявали. Та "огромна част" е нещо като 75%, което не е така. При това имаме и желание за скандалност и известност с каквото и да било. Херостратовщина някаква. Този, който я е порязал и е ближел кръвта си представям как е гледал камерата ли, фотографа ли, за да изглежда по- добре. Ако не е имало камера, а разчитаме само на устни предания, по- добре на Женски пазар. Отнасям се към пърформънса на Абрамович като към нещо упадъчно и интересно, което очевидно има силно влияние.

Не! Експериментът на Зимбардо не е точен, за "абсолютно" да не говорим! Споменах, че той е инструктирал "надзирателите" да пречупят затворнците, след което прави извод, че поведенето им е променето от средата, а не от инструкцията му. Друг извод на Зимбардо е, че това е поведение на всички, като не отчита нито субективните разбирания за ролята, личните нагласи, социалните примери и условия. Да речем, ако инструкцията беше "След този затвор затворинците трябва да излязат по- добри!" А? По повод Абрамович, сравнението е интересно и много поучително. Първо и основно е, че Абрамович прави изкуство в съответната среда- изложбена зала, и съответен избран от нея реквизит, сред поканена или случайна публика, но която се предполага, че има отношение към изкуството. А от изкуството се извеждат субективни поуки, докато от науката се правят обективни изводи. Примерно моята поука от художествения експеримент Ритъм0 от 1974 г. е, че човек не бива да афишира "Правете с мен каквото искате" с думи, букви или поведение, защото ще си изпати. А поуките могат да бъдат, че поклонниците на Абрамович стигат до крайности, че в Неапол мъжете са жестоки, че ако има пистолет, той непременно ще гръмне, че жертвата провокира извършителя, че и художествените галерии не са безопасно място и още БЕЗБРОЙ други. Моля, кажете вашата поука от художествения експеримент на Абрамович. Разбирам, че негодувате от поведението на публиката(!), но конкретизирайте го. А иначе, художествените произведения описват неща от живота и това е ценното в тях. Науката се стреми да анализира, като изчисти обстоятелствата, така че да се абстрахира от някои фактори. Примерно изводът на Зимбардо можеше да е: При поставяне на случайни бели американски студенти в ролева ситуация на затворнически надзиратели, при която са инструктирани да пречупят характера на друга група такива студенти и при обстоятелства на социални размирици, стигащи до агресия и широко приета, популярна представа за физическо малтретиране в американските затвори, се стига до застрашаваща здравето агресия. Гледай филма, който препоръчвам в анонса!

Разбирам споделените от вас наблюдения, но при своя "експеримент" Зимбардо е инструктирал "надзирателите" за твърдост, а после е правил извод, че обикновени хора проявяват твърдост в тези условия. В това е неговата измама. Не зная за такъв устав, морален или правен закон. Измисляш съществуването на лоши норми и твърдиш, че съществуват. Прочее, така правят лошите хора и защитаващите ги. Не е единственото нещо, което не си. Карай.

Един христоматиен експеримент е компрометиран. С него се компрометира и това, което стои зад думите "Психолози доказаха". В надпреварата за пари и слава, дипломирани специалисти са готови да мамят публиката като най- обикновени зарзаватчии от Женски пазар. Ето ТУК и ТУК. ПРЕДСТОЯЩИ ИЗЛЪЧВАНИЯ ПО ТВ NATIONAL GEOGRAPHIC https://www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/stanford-prison-experiment-the-unlocking-the-truth НЕДЕЛЯ 13 ЮЛИ 22:00 КРАСИВА ЛЪЖА ПОНЕДЕЛНИК 14 ЮЛИ 00:50 КРАСИВА ЛЪЖА СРЯДА 16 ЮЛИ 22:00 КРАСИВА ЛЪЖА

Интересното за системата на подреждане в САЩ, която е по доходи, както в древна Атина, че е само социологическа, не е узаконена както при Солон и не предвижда никакви ангажименти. Това, което се иска и дава на най- богатите е по воля на властта и не винаги е прозрачно, а е по- скоро предмет на частни договорки и симпатии, както беше до някое време с Мъск.

Кавалерството като ритуал на подчинение. Посвещението на рицаря е акт на официално обявено подчинение. Той свежда покорно глава, а над него е властта с меч, която ако усети, че покорството е само привидно, може да клъцне главата. Рицарят заявява, че е готов да служи на своята дама, което е заявка за подчинение. Тя е господарка на сърцето и живота му. И днес, когато искат белези на кавалерство, жените искат белези на подчинение. Една българска приказка показва други нрави. При тях мъжът е дивак, некултурен и никакъв кавалер, но остава първо жив и второ непокорен. Историята е по модела за трима братя, които отиват при ламята. Направо за третия... Той стига до овошната градина на ламята и започва най- дивашки да лапа ябълки с шумата. Малкото на ламята тича при майка си и й разказва какво е видяло. Ламята е притеснена, че с този няма да се справи лесно. Тя има отработен и коварен начин за поглъщане на юнаци- кани ги в къщата си, слага тор в огнището за да запуши, след което ги моли да раздухат огъня. Юнаците се надупват към огъня, а тя, както змията- мишка, бавно ги навлича цели. Третият брат пристига, добре похапнал и ламята започва своя номер с проблема на огнището. Моли го да раздуха огъня (можеше да го ангажира с водопровода, басейна, колата), но дивакът отсича "Аз съм ти дошъл на гости, а не да ти прислужвам." В онези времена гостите са били тачени като пратени от божеството- могат да научат на нещо ценно от други земи, а могат направят и лошо. Ламята вътрешно се озлобила, но чадът трябвало да се разпръсне. Навела се да припали с огнен дъх, а гостенинът, който този път носил зло, я халосал с боздугана си. Отървал се, а отървал и братята. Приказки с поука. Призивът за кавалерство от жена, която не ти е своя е заредено с коварство. Да си кавалер, означава да си се примирил с ролята на подчинен, на сервилен (от латински- слуга) Да се престориш на дивак, макар да се приема негативно от "кавалерите", не е толкова лошо. Хубавите момичета обичат лоши момчета. Един виц за кавалери Тръгнал един човек на почивка, но точно се мръкнало и колата ми се развалила в едно село. Мъчил се да я оправи, но не успял. Видял един селянин да минава по пътя и го попитал има ли къде да преспи в селото пък утре да оправя колата и да продължи. Селянинът му казал: – Навсякъде е пълно с курортисти, но има една вдовица на края на селото, нейната къща е празна, там може да преспиш. Намерил човека къщата, почукал, отворила му жената, той я питал може ли да преспи. Тя му казала: – Може, но имайте предвид, че аз от 5 години съм вдовица… Мъжа я прекъснал: – Госпожо, аз съм джентълмен! Жената сложила вечеря, изкарала вино. Вечеряли, жената започнала да оправя стаята за спане и пак казала: – Да ви кажа пак, че от 5 години съм вдовица и… – Госпожо, аз съм джентълмен! Моля ви не се притеснявайте! На сутринта човекът се събудил, излязъл на двора и видял жената да храни кокошките. Направило му впечатление, че има 5 петли, а само една кокошка и попитал: – Защо има цели 5 петли, а само една кокошка? – Ами то само един от тях е петел, другите са джентълмени!

Съдейки по харвардско образованите ни администратори, стигам до извода, че не знанията, а практиката прави управляващите. Щом можеш да управляваш някаква група, то значи умееш да се съобразяваш с характерите, настроенията, интригите, външните условия. По- добре такъв земеделец, чобанин или фирмаджия, отколкото харвардец, който е бил в компанията на едни, които ще управляват, него включително.

Реализацията на съсловната йерархия се осъществява от взаимодействието на обективните фактори (развитие и форми на политиката, икономиката, технологиите)+ социалните очаквания+ личните възможности и амбиции на лидера (характер, харизма). Например военните се издигат като основна движеща обществото сила при генерал Бонапарт; теократичните кръгове идват в постмонархически Иран с аятолах Хомейни, готов и способен да поеме отговорността за държавна власт; монголските скотовъдци завладяват и са начело на огромна империя при Чингис хан; християнството се налага с различни политически позиции на изток и запад- при ап. Петър национално и подчинено на владетеля, при ап. Павел- наднационално и подчиняващо владетелите. Обаче, който и да е успял лидер, той има изградени управленчески умения от своята среда и съответно харесва и издига лидери от тази среда. Нормално е коневъдът Чингис хан да цени способностите на тези, които управляват коне, а Аврам повече тези, които управляват кози и овце, повече от способностите на тези, които сеят ориз. Така че издига не само родственици, но и хора със същия поглед към живота и управлението. При функционирането на една държава, се оказва, че рангът на кастата е много важен основно при разпределението, тъй като приносът е доста условен и трудно измерим. Приемането на монасите като тунеядци е разпространено и приносът им в държавното управление не съответства на облагите. При определени условия това може да се каже и за военните, за учените и дори за обожествяваните императори. При други условия, същите могат да се явят в ролята на спасители на държавността.

А ето и подрежданията на класите в различни общества. Очаквах, че ще си схождат, защото във всички общества има и управляваща администрация, и военни, и духовници, и търговци, и земеделци, и пастири, и учени. Обаче подреждането на класите бива различно, дори управленческият елит бива от войни, но и от духовници, от бизнесмени или пастири. Китай: Император и императорски двор Класа на чиновници, учени и образовани хора. Свързани с Конфуцианството, но то е философска и етическа доктрина, а не религия. Земеделци Занаятчии Търговци Военните са извън класацията, защото Конфуцианството е философия на реда, а войната е нарушение, неспазване на реда. Духовенството също е извън йерархията, защото е частен избор. Пастирите са презирани, защото не са уседнали, белег за нецивилизованост. Византия Императорът и неговото семейство Аристокрацията и висшите чиновници – често римски по произход, с наследствени титли и земи. Християнско духовенство. Военната аристокрация. Занаятчии и търговци Земеделци и пастири Роби – извън йерархията. Средновековна Западна Европа Духовенство (Клир) Светска аристокрация (Нотабили)- Кралят, херцози, графове, барони и рицари. Поземлено или военно съсловие с административни функции. Трето съсловие Свободни граждани: търговци, занаятчии, лекари, нотариуси. Свободни селяни: притежавали или наемали земя, но не били обвързани със земевладелец. Крепостни селяни извън официалните съсловия, но съставлявали мнозинството от населението. Роби (в редки случаи) Индия Брамини (духовенство) Кшатрии (военни и управляващи) Вайши (търговци, земевладелци, занаятчии) Шудри (работници, слуги, занаятчии) Извън системата: Далити (т.нар. „неприкосновени“) Антична Атина след Солон Най-богатите граждани – с доход над 500 медимна (мярка за зърно) годишно. Хипеи „Конници“ – с доход над 300 медимна. Зевгити Средна класа – доход над 200 медимна.Служели като тежковъоръжени пехотинци (хоплити). Тети Най-бедните граждани – под 200 медимна. Древна Персия Царят и кралското семейство Цар и цаско семейство Жреци (магове) Аристокрация и съветници Военни Търговци и занаятчии Средна класа, търговци, занаятчии Земеделци Роби Асирия: Цар Жреци Аристокрация и военни Чиновници и писари. Занаятчии и търговци. Селяни – основно земеделци. Роби Египет Фараон Висши чиновници Жреци Писари и военни Занаятчии и търговци Селяни – 80% от населението. Роби Инка Сапа Инка – върховният владетел Владетелско семейство Благородници а. висши благородници от Куско б. благородници по заслуги в. местни вождове и администратори Обикновени хора– земеделци, пастири, занаятчии Слуги и работници в служба на благородниците Преселени общности, използвани за колонизация и труд Роби Майа Владетел Благородници– управлявали, водели ритуали, притежавали земи Жреци – отговаряли за календара, астрономията и религиозните церемонии Занаятчии и търговци – често със специален статус, особено ако работели за елита Обикновени хора – земеделци, строители, работници Роби Османска империя Султан Управляващата класа: военни, администратори, съдии, учени, висши духовници. Освободени от данъци. Рая – „поданици“ Земеделци, занаятчии, търговци – мюсюлмани и немюсюлмани. Роби и слуги Арабски халифат Халиф и неговото семейство Арабски мюсюлмани (особено курайшити) Мюсюлмани неараби (маули) Димита– „защитени“ немюсюлмани християни, евреи, зороастрийци. Търговци, лекари, учители, занаятчии –без политическа власт. Роби и жени Монголска империя Потомци на Чингис хан и висши военачалници и администратори. Монголски благородници и воини Чуждестранни администратори и съюзници Местно население (покорени народи) Монголска йерархия в Китай Монголци Централноазиатски мюсюлмани и други чужденци Севернокитайци (бивша династия Дзин) Южнокитайци (бивша династия Сун)2 Занаятчии и търговци Селяни и номади Роби Съвременните САЩ Горна класа Милионери и милиардери, собственици на корпорации, инвеститори. Горна средна класа високообразовани професионалисти: лекари, адвокати, професори, мениджъри. Средна класа бели якички, учители, дребни предприемачи. Работническа класа сини якички: строители, шофьори, складови работници. Работещи бедни на нископлатени позиции (касиери, сервитьори), често без здравна осигуровка. Подкласа / Безработни Хронично безработни, бездомни, зависими от социални помощи. Британска империя 1. Монарх, кралска фамилия и аристокрация- перове – херцози, маркизи, графове, виконти, барони, членове на House of Lords (Горната камара на парламента). Баронети и рицари – по-нисши благородници, често с наследствени титли. 2. Джентри земевладелци без благородническа титла, често заемали длъжности като съдии, магистрати, офицери. 3. Средна класа а. горна средна класа – лекари, адвокати, университетски преподаватели, висши чиновници. б. средна средна класа – учители, чиновници, търговци, банкери. в. ниска средна класа – дребни предприемачи, занаятчии, собственици на магазини. 4. Работническа класа а. квалифицирани работници – ковачи, машинисти, строители. б. неквалифицирани работници – хамали, миньори, фабрични работници. 5. Слуги и бедни Домашни слуги – готвачи, камериерки, икономи – често живеели в домовете на господарите си. Бедняци и безработни зависими от благотворителност или помощ от енорията Институции за най-бедните, където трудът бил задължителен. Шумери царе (лугали) жреци чиновници занаятчии селяни роби. Картаген олигархия с търговска аристокрация силно развито робовладение. Етиопия цар благородници търговци занаятчии селяни роби Викинги ярлове (благородници) карли (свободни хора) трелове (роби). Древен Рим Патриции .Аристократи по произход, потомци на първите хора със значение. Ползвали и система на клиентелизъм, първоначално само те с политически права Еквити „Конници“ – богати, но не аристократи търговци, финансисти,чиновници. Плебеи: земеделци, занаятчии, търговци. Либертини Освободени роби. Роби в домакинството, мините, армията, администрацията. Първото впечатление е, че класата на управляващите отразява развитието и обусловеността на съществуване на самата държава. Преди да станат управляващи по род, личностите в нея са измежду тези, които я правят устойчива. Управляващите могат да произхождат от войни, от земеделци, от пастири, от философи и духовни водачи. Иде ми на ум първото изречение от приказката на Андерсен "Славеят": "В Китай, както знаете, императорът е китаец и всички около него са също китайци." Царят на животните е редно да е животно. В този смисъл управляващите са онази консервативна класа, която се съобразява и основава властта си върху особеностите на държавата. Изглежда много простичко, нали?