Търсещ истини

Колко много връзки не разбираш... скръбно и смешно. Ще го погледна от тъжната страна, защото не можеш да се промениш. ПП Връщам се към основното правило "Не подхранвайте с внимание троловете"

Две допълнения към бога на Айнщайн. За него "Бог" е кратък израз на изпитвано преклонение, обожание на света. "Религиозността на учения се състои във възторженото преклонение пред хармонията на законите на природата, доколкото тези закони са достъпни за нашия разум. В това е всичко" Става дума, че да откриеш, да направиш достъпни за нашия разум част от съществуващите закони е много вълнуващо. Да гледаш на съществуващото с неговата необхватност и "хармония на законите" е чувството на поклонник пред бога си. Богът му не е нещо извън, а чувството на обожествяване на природата вътре в него, "възторженото преклонение" За афоризма "Бог не играе на зарове" Този афоризъм Айнщайн е казал по повод теориите в квантовата механика, че събитията са случайни като хвърляне на зар. Можем да кажем, че някакви събития се случват с еди-каква-си вероятност, но не можем да предскажем, дали това събитие ще се случи именно тук и точно сега. Явно Айнщайн търси закономерност, причинност. Естествено, нещата се случват по някаква причина, а не случайно, но ако до този момент не е установена причината и има някакви условия за да не може да бъде установена, то статистическите методи заместват обяснението на причинността. Казаното за заровете означава, че природата се управлява от закономерности, а не случайности. Това е сериозен философски възглед, който се противопоставя на съвремието в което обясняваме нещата постфактум с това, че "попаднал на неподходящо място в неподходящо време", което види се , според Айнщайн е из основа неправилно.

Благодаря за разяснението. В случая изобщо не разбираш, че става дума за създаване на култура за толерантно събеседване между двама с коренно различни възгледи. Както е известно от психологията, твоите образи идват от твоята среда на живот. Непознаването на друга среда води до бедност на изразните средства, което не ти пречи, щом леко ти идват образите при изразяването от твойта. С малка досада се отнасям към позицията ти да коментираш единствено участниците, а не съществото на темите, но и това спада към културата на толерантността. А иначе, съжалявам, че изкуственият интелект е по- умен от нашия форум. Въпреки това, ще продължаваме да обсъждаме от човешки позициии, като ти препоръчвам да комуникираш с ИИ. То е като любов с кукла, когато не ти харесват хората от живота.

Колега, моля, ако не се отнася до Айнщайн, да объсъждате бога в друга тема. Откакто разбрах, че бог е създал диоид по свой образ и подобие, станах атеист. Не мога да вярвам в толкова прост бог.

По повод способностите на диоид, това гълъбче, ще разкажа епизод от филм в който животните се сговарят да воюват със злото. Измислям си другото, освен последната реплика. Лъвът:Ще водя войската; вълкът:ще ги разкъсам; конят:ще ги стъпча;мечката:ще ги удрям до смърт;магарето:ще съобщавам заповедите;лисицата:ще водя дезинформацията. За да се присъединят и гълъбите, рекли "Ще ги подрискаме"

Ще обясня мотивите си. Има и други, та не знаех за кого става дума. Предполагах че може да е диоид. Обикновено в анонимност хората са по- невъздържани. Когато стане дума, че някой в тълпата е познат, той става по- умерен. Когато ясно кажеш и споменеш името, че еди кой си постъпва лошо спрямо теб, той се променя. Това ще го видим, може да е истина, а може и не. Самото споменаване на името, в много филми е белег на общност и за това се препоръчва в общуването. Просто в името има някаква магия. Като че ли владееш особено познание за него. Заради това, като се променят хората, започва да не им отива, сменят името си, слагат избрани псевдоними. За мен псевдонима "рамус", клон, разклонение, нещо което не расте направо, а в страни, отразява поведението. Друг е въпросът защо лаборатории Рамус са избрали същото име. Така че в Рамус има необясними неща, които не пречат. ПП Имах приятел "Бастуна". Той така- прав, прав, па изведнъж се изкриви и не можеш да го познаеш. Много му отиваше.

И кой е ТОЙ?

Нова теория или допълнение на теорията за други условия? Когато Минковски е очарован от Теорията на Айнщайн, той смята,че е настъпил краят на онова разделено възприемане на времето и пространството. Повече от 100 г. по- късно, Нютон си е Нютон, пространството си е пространство, времето- време и силите като термин са си сили. Включително и гравитацията. Значи става дума за една еуфория, че се създава нова теория, която измита старата. Впоследствие се разбира, че обясненията на старата теория не са толкова лоши за много случаи и новата теория надгражда за специални случаи, а именно за големи маси и енергии. В този смисъл ОТО покрива нови научни територии, като старите обяснения си остават за земни условия. Въпрос е и дали "Геодезичните линии" заменящи понятието гравитация са нов подход или нова теория. Това е епистемологичен въпрос, по който мнението ми е, че са нов подход. Да речем разглеждаме географска карта с начертани изохипси- линии свъзващи точки с еднаква височина. (припомнете си на географската карта онези затворени линии около върховете, които се разширят надолу, а в котловините отново стават едни по- малки криви кръгчета). На всяка точка от тази линия някакво тяло ще има една и съща потенциална енергия. Ако не е задържано, то ще пада към линия с по- малка височина. Ако изобразим тримерна повърхност около някакво тяло с едни и същи гравитационни потенциали, ще има някакво съответствие на споменатите изохипси. Това е и идеята за особеното изкривяване на пространството. Телата имат тенденция да се преместват към тези "мембрани, балони", които са по-ниски. Това е нов подход, но не и нова теория. Създаване на мрежа от потенциали не променя нито географията, нито силите. То обаче ги онагледява и дава възможност за други обяснения. Тук е мястото да споделя, че пробелмът с това, как прецесията на Меркурий защитава ОТО и не е обяснима от Нютоновата механика не ми е ясна. Предполагам, че ако бъде изобразена около Слънцето мембрана с еднаквите стойности на гравитационната сила или сумата от гравитационни и електромагнитни сили, това ще се изясни и чрез Нютоновата механика.

Защо? Ето какво имам предвид с въпроса си: Кое е по- добре за теб- дали да не влизаш в конфликт като го разкриеш, дали той ще се промени към теб като проявиш деликатност да не го позориш като трол или пък може да се промени като го посочиш с пръст? От друга страна соченето с пръст за трола е като соченето с пръст за синята коса на пънкара: лоша реклама няма. Кеф му става. За мен троленето в нета е като хулиганството в живота. Едни с детски ум искат да бъдат забелязани и като няма с какво смислено, правят пакости. Други искат да научат границите на обществената търпимост и постъпват на границите на престъпното да видят дали ще ги ударят през ръцете и ако не ги ударят, продължават и нататък. Кофтито е, че се прикриват зад някакви права. Имали право на мнение. Да, обаче като оскърбяват (около границата на допустимото) те нарушават мира на другите, значи трябва да си понесат последиците. Моето предложение е, такива да бъдат докладвани- все пак администраторът е като полицая за хулиганите,а ако този със задължения не си върши работата, а не искаш да слизаш до нивото на хулигана и влизаш в разпри, игнорирай. Поне аз, като видя пиян скандалджия, минавам на другия тротоар. Е, ако се бият е редно да се обадя на 112. Една случка- С жена ми сме в нейната махала и се разминаваме с един Пешо- не го познавате. Той преднамерено ме блъска с лакът и аз озадачен се обръщам за извинение ли ще е, за обяснение или някакви последици. Жена ми го познава като скандалджия и ме дръпва да не се занимавам, а после ми разказва за золумите му. Просто не си струва нито да се обаждам на полицията- те си го знаят, нито да се разправям и бия- това е негова територия и е по- опитен, просто игнор. Обаче там знаят името на Пешо и го свързват с простотиите му.

Иде ми на ум, че научният подход на Айнщайн интуитивна хипотеза- математическа проверка- експериментално потвърждение е доста различно от Галилеевско- Нютоновския, че и Максуелски подход експериментално установяване- обяснение- математическо формулиране на закономерностите. Това е ДРУГ ПЪТ за обяснение. Въпросът е дали е по- добър. Според мен- не, защото част от хипотезите може да се окажат непродуктивни, несъответни на действителността. В него има риск от нещо схоластично, нещо, което със своята интуитивност може да изследва и Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла. Смята се, че у Айнщайн интуицията е гениална и неговите решения са все плодотворни. Това обаче ни извежда към лични дарби, което е по- присъщо на изкуството. За да не подхождам и аз интуитивно, няма да бързам с определения кой е по- по- най-, а ще проследим практиката. Много, на пръв поглед не-приложни математически закономерности, намират свое приложение във физиката, "когато им дойде времето".

Като философско приемане на Айнщайн отбелязвам и това, че не само материята е съставена от частици, но и енергията. Той предполага, че те са безмасови и се движат със скоростта на светлината, но отчита, че се влияят от ускорението и гравитацията, т.е. не го казва, но излиза че имат някакъв материален носител. Още от времето на първите дискусии учени като Лоренц отбелязват, че по- висока скорост от светлинната не е открита, а не че няма, така че с откриването на такава ще се оправи галимацията, че се движат със скоростта на светлината, но имат маса. Моля да отбележите, че това е тема за философия, а не за физика.

ЕДИН бог и дух не би било ПАНтеизъм.

Хайде, бе! Може би имаш нещо повече предвид, когато пишеш "женско начало"? Не може да изолираш от човечността "мъжкото начало" и мъжествените мъже. Не мога да кажа, че са мъжки твърдост в отстояване човешкото, запазване на рода от агресия, активно усвояване на природата и мястото в обществото. Женските са много жестоки когато малките им биват застрашени, мъжките са много милозливи и жертвоготовни към своите рожби. Това са общочовешки начала. Имам впечатление, че едно "женско начало" е себесъхранителната позиция- жената по- често казва "Не мога това" за да не се товари, а мъжът поема повече усилия и готов на саможертва. Когато има труп от катастрофа, жените скриват поглед и бягат, вкл. докторици, а мъжете се намесват, спасяват. Това е много човечно.

Изводът, според мен, е, че в общофилософските си разбирания Айнщайн не приема съществуването на персонифициран бог- дядо Боже с роба и фъркащи божета. Той смята, че има нещо изумяващо, величествено и неразбрано в природата, което се проявява когато човек я изследва и човекът го възприема като отвъд гранично, трансцендентално. Това няма нищо общо с наличие на душа, безсмъртие на душата, човек създаден по образ и подобие на някого. Тези разпространени възгледи, както и ад, рай и послесмъртни душевни преживявания Айнщайн отхвърля. ... което условно го характеризира като пантеист, но не в онзи смисъл, че всяко нещо има своя нимфа или пан, или персонално божество, а че във всичко има нещо, както споменах, изумяващо, величествено и неразбрано. ... както космоса и глупостта.

Отношението към бога е всъщност отношение към неизвестното, което е величествено, непостижимо и всесилно. Заради това е и обект на оценка като философия. От друга страна, Айнщайн размишлява, т.е. философства за бога, а това го изразява като философ. Ито един опит за обобщение от ТУК:

Айнщайн е обсъждал критерият Фалсифицируемост за различаване на науката от художественото съчинение. За съжаление аз не съм запознат кой е критерият, при нарушаване или установяавне на който Теория на относителността би била невярна, т.е. е научна. Това, че "Лоренц след публикациите на Айнщайн неколкократно подчертава, че в тях се постулира, онова, което в неговата теория бива извeждано" насочва към система от постулати, които трябва да са очевидни, но не са. Дали пък ТО не може да се обори с логика, защото няма какво?

След като четох статията за Дилтай в Уики.де в чудесния превод на Гугъл, се убедих, че това не е моя философ. Въпреки това, за курсова работа там има достатъчно. Ето част Естествени науки – Обяснете Хуманитарни науки – разбиране Обектът е природата. Може само да се изследва и наблюдава. Правят се предположения за причините за естествените процеси; повторното им преживяване не е възможно. Негов предмет са продуктите на човешкия ум. Те могат да бъдат разбрани, защото са произведени от самия човек. Процесите в природата се разглеждат като частен случай на абстрактен общ закон. Обектите на хуманитарното изследване се разбират в техния конкретен контекст. Научното разбиране е неутрално спрямо обекта на изследване и е от по-малко значение за развитието на личността. Разбирането на чуждото съществуване, миналите култури и личности води до трансформация на себе си. Интелектуалното съдържание на други хора е ярко интегрирано в собственото. Не зная дали го има у Дилтай или му го вменявам, но ми харесва идеята, че човек разбира света, бидейки цялостен, съвкупност от всички свои преживявания. Нашето разбиране за поведението на човек, владетел или народ може да е различно дори само за това, дали харесваме и сме преживели нещо с трендафИли или карамфИли. И да го няма у него, пак ми е интересно.

Не познавах Дилтай, обаче намирам за интересна и важна гещалт психологията. Питането ти привлече вниманието ми и с любопитство поисках от ИИ план за есе по темата. Ето какво ми предложи: Ще работиш ли по това или да накараме многознайкото ИИ да ти напише домашното? Няма да ни откаже, но да не е банално? Извинете, че не е по темата, но ме подведе асоциацията, че "душевният живот се разбира", т.е. преживява и как стои въпроса с "преживяването от ИИ. Дилтай пише, когато никой не е имал идея за ИИ. Заради това поставих въпрос Суперзубърът да ми отговори на въпрос за душевния живот.Ето: Явно възгледът на Дилтай за разбирането на душевния живот е друго, щом и машина без съпреживяване може да го разбере. Простете за отклонението.

Тук става дума, че и Лоренц се отнася към Теорията на относителността като към философия на физиката, по- точно епистемология. Това е и причина Нобеловата награда за физика, която Айнщайн получава да не е за ТО а за фотоефекта. Искам да отбележа, че съм дал препратка за източника, защото всички останали данни са от ХОФМАН,Б. Альберт Эйнштейн. Творец и бунтарь. М.,1983.

Защо науката е куца, може да се каже и саката, безнога? Защото ученият е поощрен от етическите послания на религията, която изповядва. Дали в името на бога или на хората, или дори на себеизявата си, но ученият има мотив и съответно етични ограничения за труда си. Етика в която "Принадлежиш към непосветените, гяурите, тъпогрозните, робите, илотите, гоите" не мотивира за наука. Виждаме, че "Бог ти вярва, обича те" има много по- мотивиращо влияние за да изправи науката на крака. Само дето Айнщайн вижда в религията авторът на етическите постулати. Днес те са плод на научни и политически екипи и заключения.

Много експлоатиран е афоризмът на Айнщайн, че Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа. Общият смисъл е, че и двете отговарят на въпроса Защо?, обаче науката е концентрирана в "Как, по какви причини?", а религията в "С какъв смисъл и цел?". При такъв поглед, явно Айнщайн е приемал религията като нещо положително, но в какъв смисъл? Той декларира, че е религиозен в смисъла на Спиноза, т.е. смята Природата за Бог. Не приема съществуването на чудеса, т.е. свръхестествени авления, не приема и антропоморфен бог.

Имам предвид частици с много малки размери, които са хипотетични все още и не могат да бъдат установени експериментално. Имам предвид също частици, които се движат с близка до светлината скорост и тяхното място не може да бъде наблюдавано. Установяването за това има физически ограничения.

Един от общофилософските въпроси, които Айнщайн разглежда, е този за едновременността на събитията при високи скорости и мигновени процеси. Тогава едновременността се определя спрямо отправната система. Критично погледнато, научното изследване има проблем не с наблюдателя, експериментаторът лесно може да бъде приет за основна отправна система, а със средствата за измерване на разстояния и време, клонящи към нула. Просто такива измерителни уреди са физически невъзможни.

Отново от Суперзубъра: Макар че Алберт Айнщайн е най-известен със своите научни трудове в областта на физиката, той също има значителен принос към философията на науката. Някои от съчиненията и текстовете му са особено философски по своята същност. Ето няколко примера: 1. "Физика и реалност" (1936) Това есе разглежда връзката между физическите теории и нашето разбиране за реалността. Айнщайн обсъжда ролята на абстракцията, математиката и експеримента в развитието на физиката, като се фокусира върху философските аспекти на научния метод. 2. "Еволюцията на физиката" (1938) Написана в съавторство с Леополд Инфелд, тази книга разглежда историческото развитие на физическите идеи и тяхната философска интерпретация. В нея се анализират концепции като причинност, симетрия и взаимовръзката между теория и експеримент. 3. "Етосът на науката" (1941) В това есе Айнщайн обсъжда етичните и философските основи на научното изследване. Той подчертава стойността на интелектуалната свобода, истината и творческото мислене за прогреса на човечеството. 4. Кореспонденция с философи Айнщайн води активна кореспонденция с философи като Ернст Мах, Анри Пуанкаре и Бертран Ръсел. Особено известни са писмата му с Карл Попър, в които двамата обсъждат принципите на фалсификацията и природата на научните теории. 5. Обща релативност и философия Във връзка с развитието на Общата теория на относителността, Айнщайн публикува есета, където разглежда понятието "пространство-време" и неговото въздействие върху философски въпроси като абсолютната истина, структурата на реалността и субективния опит. 6. "За религията и науката" (1940) Тук Айнщайн изследва взаимоотношението между наука и религия, като защитава идеята, че и двете са съвместими и допълват човешкото разбиране за вселената.

Какво ми отговори суперзубърът АI дали според E=mc квадрат, 1 гр. бира е със същата енергия като 1 гр. уран: Съвременните възгледи за формулата на Айнщайн E=mc2E = mc^2E=mc2 не отхвърлят основния ѝ принцип, но я разглеждат в по-широк и нюансиран контекст, съобразен с развитието на физиката и химията. Ето няколко ключови аспекта: 1. Енергията от материя зависи от контекста Формулата E=mc2E = mc^2E=mc2 посочва теоретичния максимум енергия, която може да се освободи при пълно преобразуване на масата в енергия. На практика, пълното преобразуване на маса в енергия е изключително трудно и рядко постижимо. Например: При ядрен синтез или разпад се освобождава само малка част от масовата енергия (около 0.1% от масата на ядрата). Античастици и тяхното унищожение с частици са случаите, при които на практика може да се постигне почти пълно преобразуване на маса в енергия. 2. Различия между видовете материя Въпреки че 1 грам въглерод и 1 грам уран имат еднакъв теоретичен енергиен потенциал според E=mc2E = mc^2E=mc2, реалната енергия, която може да се извлече, зависи от атомната структура: Уран е радиоактивен и при делене (ядрен разпад) освобождава значително количество енергия. Въглерод не е радиоактивен, а изгарянето му (химична реакция) освобождава далеч по-малко енергия, защото то се основава на електронни взаимодействия, а не на ядрените сили. 3. Науката за високите енергии В съвременната физика, особено в контекста на ускорителите на частици, като Големия адронен колайдер, E=mc2E = mc^2E=mc2 се използва за разбиране на процесите, при които масата на частици и тяхната енергия могат да се преобразуват взаимно. Масата не е константа. Частици като фотоните нямат маса в покой, но имат енергия, което показва, че маса и енергия са два аспекта на едно и също явление. 4. Технологични и философски въпроси Въпросът за пълното преобразуване на масата в енергия е интересен за научната фантастика и теоретичната физика. Например, материя-антиматерия реакциите са най-близкият до идеала случай. Днешните технологии не са способни да реализират преобразуването на 1 грам маса в енергия по практически начин. Заключение: Формулата E=mc2 E = mc^2E=mc2 е универсално вярна, но в практически контекст тя не означава, че всеки грам материя може лесно да бъде преобразуван в енергия. Съвременната наука разглежда това като теоретична граница, до която се стремим, но която е трудна за постигане. Разликите в материалите и реакциите определят реалната енергия, която може да бъде извлечена.