shefkata

щурачето ми то

Най напред ще разгоня винарките та да го видя де е, после ще му мисля

Потънах в себе си... Удавих се във мисли. Умиращи с последния ми дъх... А крехкият ми дух, на смърт орисан, измъчено изкачва онзи връх... От който ще лети със волни птици... О, как жадувам диво да летя !!! Сред тишина, по – близо до звездите! Ще ми дадеш ли, Господи, крила ??? Че падах много пъти уморена. Сама във тъмнината и дъжда... Останах чиста и непроменена. Душата ми не се покри с ръжда... Обичах всеки полъх, всяко цвете и като изгрев от любов горях! Разкъсвах се на хиляди парчета... И пак непроменена оцелях! Но птицата във мен, дълбоко скрита, пак пърха и ме моли за небе... Душата ми след нея все полита! Ще ми дадеш ли, Господи, Криле ??? /Ева Корназова/

"Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце!" из приказката ,,Грозното Патенце,, "Човек винаги може да намери нещо, за което да е благодарен, независимо колко са се забатачили нещата." "Долорес", Стивън Кинг „Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно.“ Питър Пан.

туй пък модерното, дето го е старх да сЪ нарисува

смехуранка

шеметрон

тиква

сладурка

Днес съм лоша и хиляди дяволи танцуват със мен. На кръст ме разпъват доволно ухилени, душата ми режат парче по парче и глозгат до кокал плътта ми окъсана. Остана ми само едно голо сърце, гола истина, спомени голи. Тези дяволи в мен, тези луди съмнения след богатия пир ще си тръгнат. А аз ще възкръсна на другия ден, за да бъда отново добра или лоша... Нека само да съмне. автор: rumi

диване

лудетина

Опитомените човеци Живях сред опитомените човеци, в добре отглежданото лицемерие. Окатите ги водеше слепец един с очукана паничка суеверие. Прегазиха го. Друг водач избраха си. Той виждаше далеч, зад хоризонтите... Но нямаше сърце, а само прàхан бе, та се напукаха от жажда стомните. Гореше кръст. Отлитаха Архангели. А пръскаха се без надежда вените. И аз видях как тихо долу паднаха последните сълзи, опитомените... След тях и те. Потъваха човеците, протегнали ръце да хванат дивото. Но вече късно бе. Умря щурецът им, а праханта не хващаше огнивото... Илко Илиев

шматка

Щом ме стегне внезапно калпакът, и се скрия в десета гора, Слава Богу, че имам приятели – зарад мен да обърнат света. Ако гръм разруши тишината ми, и се спъна във свойта тревога, Слава Богу, че имам приятели – да направят каквото не мога. Ако хукнат безпътни краката ми, и се губя в безсънна умора, Слава Богу, че имам приятели – да проправят пътека в простора. Щом случайно замръкна в уплаха, и трепери земята от страх, Слава Богу, че имам приятели, и си носят зората със тях. А когато сияйна душата ми пак прелива във тихо обичане, Слава Богу, че имам приятели – да разчупя от хляба за всичките. Слава Богу, че имам приятели, и във тях всеки миг се откривам! Всъщност, пиша това в небесата си, да помоля да бъдат щастливи. irini

Арее, линчувайте мЪ Тъпия форум ме изплю снощи и хич не си правих труда да влизам пак

Искам ония дваминката веднага да ти разкажат продължинието, ама на ушенце Не може без зло. Кво шЕ прави иначе доброто само ? Трябва баланс !

Спрете със спама и двамата. Карайте по темата. Има си теме в която да бъбрите. Айде, че вадя метлата и почвам да забързвам всичко, което не е по темата. Искам да сте примерни деца, просто

Силните плачат сами. Не ръкомахат. Не викат. В гръб не забиват ками. И не се кланят на никого. Те овладяват света, без да си губят душата. Ала вървят и вървят само напред и нататък! Въпреки вечния страх. Въпреки всяка измама. Никой не може без тях. Рамо за силните няма. Те знаят как да простят, как на доброто да служат. Те не поглеждат назад. И не говорят ненужно. Те са внезапни искри от небесата дарени. Тяхната воля твори нови, незнайни вселени. Въпреки цялата мъст и доживотната завист, още влекат своя кръст и до безкрай се раздават. Мъката не ги ломи, прави ги по-всемогъщи. СИЛНИТЕ ПЛАЧАТ САМИ ... НО ВРЕМЕНАТА ОБРЪЩАТ! ... Веселина Атанасова

Не ми прощавайте! Красива и желана. Виновна съм. А вие ме мразете! И Господ полудя по мен. Избраната. Бедрата ми са дълги междуметия. Гърдите ми са твърди. Безкомпромисни. А гледката е трудна за понасяне. Косите ми са горди. Недокоснати. А кожата ми гладка като ласка. Оплювайте ме! Хищно ме хулете. Не ставам да съм цветето във вазата ви. Сълзата ми е щедра. Отхапете си! Облизвайте се. Вкусна и опасна съм. Душата ми е гола. Като лятото. (А дързостта е прошка към страха ни.) Щастливо ненавиждана. Богата. И съм добра! И дишате праха ми. Мразете ме за думите ми! Мога ги. Сънувайте ме. Алчно. Ненаситно. Наричайте ме кучка! Аз съм огън. Обичам ви. Но обожавам истината. Павлина Йосева Стоянова (pin4e)

Когато притъмнее във очите ми и синьото се смеси с мрака, небето ще остане без звездите си и никой, нищо хубаво, дано не чака. Кръвта, когато забушува, като река във топлите ми вени, повярвайте - не знам дали си струва, да бъдете наблизо покрай мене... Че всички демони до днеска спали, победната си песен ще запеят и всички урагани не вилнели до този ден - ще завилнеят ! Ще се излеят във потоп сълзите ми, започнат ли, не ще да има спиране. Затова, щом притъмнее във очите ми - пазете се, че ще е буря до умиране !

Нека е истина Той така ме обича, вече няма и капка съмнение, идиотски различна... Боже, дай му върховно търпение - аз съм трън във петата, щом се вмъкна веднъж, няма спиране - ще му взема душата, ще дълбая до кръв... до умиране! Няма друга такава - с орисия за лошо наричана, самодивска жарава, невъзможна почти за обичане. Ала той ме обича - с всички мои безумства и полети. И насън го изрича... Боже, нека е истина, моля те!... Ники Комедвенска

Мир на земята и любов между хората искам и толкоз.