Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Николай Хайтов - "Дервишово семе" - въпроси, есета и анализи

Featured Replies

хора моля ви спешно... упря ми яйцето до гъзо и не знам какво да правя...

вземете прочетете приказка за неволята

  • Отговори 577
  • Прегледи 583,1k
  • Създадено
  • Последен отговор

Можете ли да ми помогнете моля ви. Изборът на личността и традициите рода в разказа Дервишево семе?

моляя айде някоии да ми помогне със съчинението "Безсилието на човека пред лицето на родовия закон" много ви моля трябва ми доо 1 2 часа може ли ЛИС на темата "Безсилието на човека пред лицето на родовия закон" моляви

  • 2 седмици по-късно...
  • 3 седмици по-късно...

много ви моля и на мен ми трябва ЛИС на тема Изборът на личността и традициите на рода в разказа Дервишово семе ... много ви моля спешно ми е : :angry::):help:

Редактирано от 1an437y (преглед на промените)

:) Здравейте ! Нов съм в сайта и още не му разбирам много но имам една молба към ва .. Трябва ми интрепретативно съчинение на темата - Изборът на личността и традициите в разказа "Дервишово семе" . Много ви моля ако някои има време и му се занимава да ми отговори ..и да не е цялото преработено няма проблем защото просто тези дни съм много зает и не ми достига време .

Хора трябва ми малко инфо./примерно съчинение или критика за "Проблема за Избора в Дервишово семе" !!! :ph34r::lol6:

Моля ви. трябват ми интерпретативни съчинения по темите 1.Раждането на човека в разказа Дервишово семе 2.Образът на родовия свят в .... 3.Проблемът за избора в ...... спешно е и ако ги има съжалявам но не можах да ги намеря

  • 4 месеца по-късно...
  • 1 месец по-късно...

хора спешно ми трябва интрепретативно съчинение на темата - Защо Рамадан бави своето отмъщение? :headphones: Благодаря ви предварително :)

Редактирано от mimZz (преглед на промените)

  • 2 месеца по-късно...

Здравейте!!!Нямам време за представяне(сажелявам) ъ да спешно СПЕШНО ми трябва,,Изповедта като начин да се построи разказ"" 6а е много хубаво ако някой отговори бързо благодария предварително :):wors: :wors: :wors:

  • 3 седмици по-късно...

Здравейте! Искам да ви помоля да ми помогнете със сбит преразказ на "Дервишево семе". Моля Ви! Трябва ми до края на вечерта..Някой ако можее да ми помогне..Багодаря Ви предварително! :)

  • 3 седмици по-късно...

Здравейте! Днес се регистрирах тук защото имам проблем! Може ли да ми помогнете да напиша есе на тема "Един живот-една голяма мъдрост" или "Да надмогнеш себе си" (Дервишово Семе) разгледах всички 33 страници на тази тема подробно, но не можах да намеря това което ми е нужно. П.П. ако е възможно да е нещо като за 8 клас :) , Мерси предварително!

"Да надмогнеш себе си" (Дервишово Семе

Като порасъждавах кога надмогваме себе си - според мен само когато обичаме защото мислим за другите повече отколкото за самите себе си...и като потърсих темата за любовта и обичта в "Дервишово семе" скалъпих от постовете на Арти ето това (дано ти свърши работа):

Със своя разказ, "Дервишово семе", Хайтов разкрива силата на любовта и по много естествен и непринуден начин и ни показва и доказва, какво е любов, обич и омраза. Той сякаш води читателя за ръка по пътя на размисъла за ценностите в краткия ни живот, убеждавайки го с прости думички в истинността и дълбочината им и значението им за всички нас. Толкова простичко ни разкрива какво е дълг, обич, чест, безкористност, благородство, омраза, гняв, ярост, безсилие. Все първични емоции и чувства, както и самият пример за тях - живота на един от многото обикновени хорица.

Любовта може да окрили човека, да го накара да надмогне себе си както се случва и със самия Рамадан, едно обикновено селско момче, за което гръмките фрази и думи не съществуват, а се заключават в усещанията за любов. Докоснал се до щастието, той започва да възприема света по нов начин и да вижда красота навсякъде около себе си: ,, старата ни къща бе огряла като слънце, засмели се бяха и гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки......Имаше едни коси, ей оттук ако ги видиш - руси! Ако се поместиш малко - видят ти се червеникави, като че греят. Още като се поместиш - жълто злато като живо заиграваше по тях!" Колкото и неочаквана да е пристигнала за него, толкова силна става тя и не спира да идва, през целия му живот. И всичко вече е друго, по - живо, по - красиво, по - търпимо. Любовта му расте с такава сила,кара го да надмогне себе си така, че даже прераства в омраза дори и към слънцето, без което не би бил възможен животът: " Спряло се онова лятно слънце мързеливо.......идва ми да подскоча и да го брулна с кривака. И да го заровя в земята повече да не излиза". Рамадан е ненаситен за ласките и близостта, които до този момент са били само една свенлива мечта за него, един невъзможен свят. Това е истинската любов, чиста като сълза. Но както често се случва в живота щастието винаги е последвано от нещастие, което те удря с нечувана сила и те оставя като вкаменен и ти вече не се усещаш и не мислиш, защото си празен и тъжен, отчаян. Отнемат му най - любимото, най - скъпото нещо в живота и то заради "два пърча с големи чанове". Цена твърде низка и недостойна за един човек. Но както казват древните: "Човек си избира боговете според интереса си".

Така изведнъж детето у него си отива и идва големият мъж, който е готов да отмъсти за любимата, да я спаси и върне при себе си. Втори път Рамадан се опитва да надмогне себе си и да мисли само за любимата Силвина….У него се поражда мъст, озлобление към този, който се е осмелил да стъпче любовта му, което нараства за да се прероди в дива ярост........, но и в една обуздана, все пак, злоба. Възпира го желанието на дядото - продължение на рода. Да не се загуби семето….Дали това е най - важното - живот на всяка цена? Важно или не Рамадан се примирява с участта си, както и често се случва в живота. Но в душата му вече са посяти семената на омразата:" Тука, в сърцето сто пиявици като че се бяха впили". Всичко, което изживява от тук насетне го пробожда до смърт. Но лесно се мре, трудно се живее. Макар, че сърцето му е празно и тъжно, разума у него крещи:"Бори се, отмъсти..". Жаждата за мъст става неговият "двигател".

Но живее ли само със злоба и омраза? Та нали ако се остави на тъмната си страна, тя ще го изпепели и заличи. Той проявява здрав разум или страх, кой знае, и затова не успява да намери сили в себе си да действа по единствения начин в такъв случай - отмъщение на всяка цена. Той осъзнава в себе си , че ще загуби и най - малката надежда, да бъде до своята любима: "В затвора нама дупчица да има към Силвина." И след всички разгорели се у него размисли и страсти той се оставя на течението да го носи, да го блъска с надеждата един ден да го изхвърли на брега, където може би ще го завари неговата мила Силвина. Но сега той се носи по "реката на живота" сред буря от чувства разкъсващи сърцето му.

В битието често се стига и до парадокси и обрати, за които нито сме мечтали, нито сме си мислели, че са възможни.

Да надмогнеш себе си.

Всъщност правиш го всеки ден.

Когато не ти е до усмивки, но ги раздаваш с пълни шепи, докато усмивката стане част от естествената ти визия.

Когато ти идва да вдигнеш скандал, ала премълчаваш, защото изхода не е в кавгата и избираш цивилизованият разговор.

Когато си паднал поради нечия грешка и трябва да станеш , а не ти е много до това, поне не веднага.

Когато си разочарован от себе си , а трябва да се обичаш, защото разочарованието трябва да е преходно и от него нищо не можеш да почерпиш.

Когато постъпваш така, както не би искал да постъпиш в дадена ситуация, но знаеш , че е правилно и, че е за добро- за теб, преодоляваш себе си.

Но какво става, когато трябва да преодолееш доброто в себе си, за да се съхраниш?

Има ли друг начин за преодоляване... това все още се чудя....

Здравейте,спешно ми трябва ЛИС на тема "Изборът на личността и традициите в рода в разказа Дервишово семе"

Здравейте спешно ми трябва есе на тема "Един живот-една голяма мъдрост" моля ви и благодаря предварително

Здравейте,Трябва ми ЛИС на тема "Любовта като радост и болка".Ще съм ви много благодарен ако намерите нещо.

Радост,страдание,болка и мъка,силно желание,трепет в душата и може би грях-това е тя-любовта.Има ли я?Къде е тя?Ако долети до мене,как ще се чувствам?Бих ли я познала?

Любовта,това е нежност,ласка,бленуван сън,нежни слова,жадувани милувки...Това е радостта да изпиташ тези чувства и да ги споделиш.

Връхлита те като ураган,но то е любов,то е мъка и болка,но желана и сладка болка. Емоции,чувства,срещи и раздели.И изневери...Всичко е свързано с нея.А какво е грехът? Грешно ли е да обичаш?Не,не мисля. Грешно е да предадеш чувствата на другия,грешно е да излъжеш,грешно е да изневериш.

Всеки се стреми към една любов,толкова различна и толкова истинска.Една любов така недостижима,а всички се стремим към нея.И търсейки я,се разкъсваме между Небето и Земятя,между душата и плътта. Но някои преодоляват човешките окови и намират истинската радост.

В щастието да даваш свобода на другия. В любовта,за която няма прегради в пространството и времето.Дано я открием.

Нахвърлени мисли,разпилени листа...Какво се опитвам да сътворя?Аз не съм писател или поет. Просто обичам да разсъждавам за нещата от живота.

А любовта и грехът са част от него.Любов и грях-щастие и болка...Две думи и други две,а събрана толкова истина в тях.Да обичаш и да бъдеш обичан е най-великото щастие. Да,но на каква цена?

Редя днес писания тъжни,писания за спомени,отдавна отминали. Спомени, раздиращи сърцето ми.Спомен един тлее в душата ми,спомен за радост,отдавна отминала.Спомен за къща на хълма, приютила две души,блуждаещи и лутащи се. Нима в сърцето си тая те още,нима надеждата не ме напуска, нима не мога да забравя...

Аз знам,че грях това,но не мога да те пусна.Пътувам назад в отминалите дни търся нещо,което да ме нарани, но...не откривам.Нищо не намирам.Само любов,изтаряща и изпепеляваща сърце ми. И греховна страст, по-силна от всичко това. Как бих могла да те пусна от оковите на очите ми, така примамващи и омагьосващи!Как бих могла!

Но те моля,върни се в къщата на хълма,отвори ръждясала врата и погледни в душата си...Ако сърцето ти не трепне,ако моя образ не изплува от дълбините на душата ти, ако не чуеш сладкия ми,мамещ глас и, ако всичко е изгубено във вечността, то тогава аз те пускам да отлетиш,там,където искаш. Но дотогава...

О,моля те,любов не ме напускай!Къде изчезна радостта от отминалите дни?Нима всичко вече свърши? Защо ме отбягваш?Защо се криеш от мен?Пуста е душата ми без тебе,любов!Колкото и страдание и болка да носиш след радостта, след споделените мигове и след греховните нощи,аз пак те моля, върни се при мен!

Не се изплъзвай като пясък между пръстите ми. Нима не заслужавам да бъда обичана? Как жадувам за обич и топлина! Нима винаги в живота става така? Искаш да получиш, а не можеш, искаш да дадеш, а отсреща стена. Стена от студенина.

Грешно ли е да се бориш за любовта си?

Понякога тя минава покрай нас,а ние дори не я забелязваме. Минава като случайно срещнат поглед,като изпусната въздишка, като капеща сълза,попила в утринна роса.А ние...какво правим ние,за да я повикаме,за да я спрем,за да я заслужим?

Нищо.Просто стоим и чакаме.А трябва само да се протегнем и да я докоснем.Друго не е и необходимо.Тя-любовта,ще разбере молбата ни.И може би пак ще дойде при нас,стига да я заслужаваме.И мисля,че не е грешно да се борим за нея.

Голямата,истинска,вечна любов!Или може би...не толкова истинска,голяма и вечна.Е,каквато и да е,важното е да можеш да я наречеш любов.

Чиста,неосквернена,не коварна и предателска,но...има ли такава любов?Сама по себе си любовта е грях. Грехът ни съпътства навсякъде и ни изкушава. И ни завладява... може би,ако му се поддадем...

:D:):wors::wors::wors::wors: Моляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя виииииииииииииииииииииииии! Помогнете ми да напиша тема за публично изказване за Утре Дервишово семе - Родът окови или устои? pllllllllllllllllllllllllllssssss :wors::wors::wors:
  • 3 седмици по-късно...

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

Разглеждащи това в момента 0

  • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

Дарение

  • Подкрепи съществуването на форума - направи дарение
    25%
    Дарени 252.69 EUR от нужните 1,000.00 EUR

Бюлетин

Получавайте известие, когато има важна промяна или новина свързана с форума.

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.