Хаха благодарение на Съни, сега наистина имама нещо леко, бутам "Мой капитане" за по-късно и чета за Бойд Иначе Йори, и аз се надявам някой път и ти и останалите да я прочетете, че то преразказ, преразказ, колкото и да е детаилен, друго си е да го прочетеш лично, а и на аглийски кво съм разбрала, кво не, не бих отказала да я прочета отново на български книжовен език. И сега се досетих, че в книгата нямаше нито една любовна сцена, но сюжета така те грабва, че това хич не се и забелязва.

тамамън щях та питам къв капитан ве? и ине преразказа страхотен. камъка падна точно на място и ша видим семенцето ша покара ли?

тамамън щях та питам къв капитан ве? и ине преразказа страхотен. камъка падна точно на място и ша видим семенцето ша покара ли?

Я мило, аз малко не разбирам от намерци, правя си заключения, ама я кажи, кво за семенцето и камъка? Иначе мило, перфектен превод. Четкам си Дрю и му се радвам максимално. Мерси мило, уникална си

Инче,благодарности и от мен,че ме направи съпричастна към книгата Тя е прекрасна,но и много тежка.Незнам дали бих се захванала с нея някой ден.

Ххахаха, Сънчо, това е онзи мой любим цитат

Аз днес изгризках Дивия рай, вчера Прелъстена невинност, онзи ден май беше ред на... уф не помня вече кое. Ааа! сетих се, препрочетох Степното цвете и Грешница на Джонсън. Та ми свършиха книжките за четене, Жана тия дни като имам парички ще ти звънна за мойта купчинка , затова сега започвам да препрочитам Лори макбейн - Дяволско желание. Ще видим кой ден ще е точно, но вече определено започвам да негодувам. За съжаление утре ще ходя да ми правят разни неща на очите и имам задължителен отпуск със забрана за 2 дена четене, компютър, кино и телевизия. Направо не знам, мъж ми каза, че ще се пропия от мъка и той ще ми прави компания в НЕизтрезняването докато периода на заточение приключи

Затова, момичета, отсега ви казвам - чао и до другата седмица!

Инче, благодарности, мила. Книгата наистина изглежда изключително разтърсваща Ама и тая бабетка голяяяяяма зла вещица се оказа. Аз си я представях по-благородна и донякъде странна аристократка-снобка, а тя - въплъщение на злото,гаднярка злобна бррррррррр

Я мило, аз малко не разбирам от намерци, правя си заключения, ама я кажи, кво за семенцето и камъка? Иначе мило, перфектен превод. Четкам си Дрю и му се радвам максимално. Мерси мило, уникална си

Аде малко превод в ефир: камъка значи че ме заинтригува, а семенцето дали ша пък я преведа скоро? и слънце ти дрю не я ли прочете аз затова бате бойд ся изтипосах

Аде малко превод в ефир: камъка значи че ме заинтригува, а семенцето дали ша пък я преведа скоро? и слънце ти дрю не я ли прочете аз затова бате бойд ся изтипосах

Хих, много съм зле, чета Бойд, а пиша Дрю Сори мило. Преполових я. Страхотна я. Направо думи нямам. Много ме кефи къв е такъв импулсивен, а го описват и като леко брутален, мъж на силните страсти. Завалата таз девойка ще го поизмъчи, ама за сметка на това, на мен ми се пълни сърцето като чета. Обичам те мило.

Инче,много ти благодаря за книжката за Мария,много ми беше интересно,наистина разтърсваща история,ще взема да си ясваля на испански и да си я прочета

А колкото до "До края на света" края наистина ми хареса,всичко завърши добре,въпреки загубата на бебето и главния милия така съжаляваше,даже маше един момент,когато сам плачеше,мен много че разтърси,така че ако не си я започнала-давай

Започнах "Брачно предложение"-Джейн Фийдър. Една от малкото нейни книги,която ми харесва Почти съм накрая

Прочетох книжката за Бойд. Страхотна, уникална невероятна. Направо думи нямам да я опиша. Бойд и Кейти са страхотни. Прелестна двойка. Малъри както обикновено са черешката на тортата, а големия обрат, в книгата, никога дори не ми би хрумнало, че такова нещо може да стане. Тази Джоана Линдзи, просто надмина себе си. Очаквах всичко но не и "ТОВА". Сигурно в последната книга дето привидно нито главния нито главната са от фамилията, ще се окаже, че някой е Отново благодаря момичета за това, че ни предоставихте книжката, обичам ви, и продължавайте все така

Прочетох книжката за Бойд. Страхотна, уникална невероятна. Направо думи нямам да я опиша. Бойд и Кейти са страхотни. Прелестна двойка. Малъри както обикновено са черешката на тортата, а големия обрат, в книгата, никога дори не ми би хрумнало, че такова нещо може да стане. Тази Джоана Линдзи, просто надмина себе си. Очаквах всичко но не и "ТОВА". Сигурно в последната книга дето привидно нито главния нито главната са от фамилията, ще се окаже, че някой е Отново благодаря момичета за това, че ни предоставихте книжката, обичам ви, и продължавайте все така

Аз що мълчах кат риба ве? хихихихи

Да се разпиша и аз най-после в темата, че нещо напоследък хич не ми върви четенето. Вчера дочетох двулогията на Джейн Ан Кренц - "Сънят" и "Споделен сън" - много интересни и приятни книжки, кратки, ясни и точни. Накратко историята - Колби е писател на романи-ужаси и се е върнал в родния си град, за да довърши поредния си роман. В градчето се намират водопад и пещера зад него, които носят едно и също име - "Окованата жена". За пещерата се носи легенда, че преди мнооого години един воин оковал жена си в нея, защото отказвала да му роди син. Всяка вечер я навестявал и изпълнявал съпружеските си задължения, но тя така и не забременявала. Една вечер жената на война го пробола със собствения му нож, и докато той умирал в ръцете й я проклел, че докато не роди така желаният син, никога няма да е свободна. Толкоз за легендата. Колби черпи нещо като вдъхновение от историята за пещерата, а преди 20 години когато бил тинейджър прекарал една нощ в нея и оттогава сънува сънища свързани с нея.

Главната Даяна е прецакана от шефовете си делова бизнес дама, която просто иска да прекара спокойно лятната си почивка и попада в същото градче, където е Колби. Двамата се запознават, падат си един по друг, и си завъртат една аферка, като всеки път когато правят секс се пазят, все пак са възрастни хора, разумни. Докато една вечер Даяна не изяви желание да посети пещерата "Окованата жена", отидоха до водопада, но когато влязоха в пещерата навън се развилня буря и двамата бяха принудени да прекарат ноща вътре. Легнаха си върху якетата, заспаха си и всичко чудесно...докато не се събудиха и двамата обезумели от страст, и като се награбиха- леле мале, кой ще ти мисли за предпазни средства Прекараха си една по-буйна нощ, и Даяна естествено забременя. Колби й предложи да се оженят и тя прие. Така свърши първата книга, като на фона на взаимоотношенията между главните се разказваше за миналото на Колби, което също беше много интересно, имаше и доста забавни моменти със сина на главния, малко мистерийка - изобщо супер книжле.

Стигаме до втората част, за която наистина само няколко думи - започва със сватбата на Даяна и Колби, после как Даяна свиква със промените в живота си, как двамата с Колби сънуват един и същи сън - тя е окованата жена от легендата и го чака в пещерата уплашена, а Колби е война и се опитва да се добере до пещерата. И двамата не разбираха значението на сънищата ( и аз също, направо щях да се пръсна от любопитство) и ги сънуваха до малко след като роди Даяна, което беше на финала на романа. Самият финал много ме изкефи, интрига + екшън + най-после разплитане на мистерята и признание в любов!

Страхотни книги, препоръчвам ги горещо (който ме знае хич ме няма по съвременните романи, ама направо съм на път да се зарибя) и им давам оценка голямоооо десет.

Мисля, че е излишно да казвам какво чета в момента, почти съм влязла в монитора, а едва минах няколко странички. Как ги обичам Малори, направо съм забравила какво удоволствие е да прочетеш нова книга от поредицата - мека казано си примирам от кеф!

Да се разпиша и аз най-после в темата, че нещо напоследък хич не ми върви четенето. Вчера дочетох двулогията на Джейн Ан Кренц - "Сънят" и "Споделен сън" - много интересни и приятни книжки, кратки, ясни и точни. Накратко историята - Колби е писател на романи-ужаси и се е върнал в родния си град, за да довърши поредния си роман. В градчето се намират водопад и пещера зад него, които носят едно и също име - "Окованата жена". За пещерата се носи легенда, че преди мнооого години един воин оковал жена си в нея, защото отказвала да му роди син. Всяка вечер я навестявал и изпълнявал съпружеските си задължения, но тя така и не забременявала. Една вечер жената на война го пробола със собствения му нож, и докато той умирал в ръцете й я проклел, че докато не роди така желаният син, никога няма да е свободна. Толкоз за легендата. Колби черпи нещо като вдъхновение от историята за пещерата, а преди 20 години когато бил тинейджър прекарал една нощ в нея и оттогава сънува сънища свързани с нея.

Главната Даяна е прецакана от шефовете си делова бизнес дама, която просто иска да прекара спокойно лятната си почивка и попада в същото градче, където е Колби. Двамата се запознават, падат си един по друг, и си завъртат една аферка, като всеки път когато правят секс се пазят, все пак са възрастни хора, разумни. Докато една вечер Даяна не изяви желание да посети пещерата "Окованата жена", отидоха до водопада, но когато влязоха в пещерата навън се развилня буря и двамата бяха принудени да прекарат ноща вътре. Легнаха си върху якетата, заспаха си и всичко чудесно...докато не се събудиха и двамата обезумели от страст, и като се награбиха- леле мале, кой ще ти мисли за предпазни средства Прекараха си една по-буйна нощ, и Даяна естествено забременя. Колби й предложи да се оженят и тя прие. Така свърши първата книга, като на фона на взаимоотношенията между главните се разказваше за миналото на Колби, което също беше много интересно, имаше и доста забавни моменти със сина на главния, малко мистерийка - изобщо супер книжле.

Стигаме до втората част, за която наистина само няколко думи - започва със сватбата на Даяна и Колби, после как Даяна свиква със промените в живота си, как двамата с Колби сънуват един и същи сън - тя е окованата жена от легендата и го чака в пещерата уплашена, а Колби е война и се опитва да се добере до пещерата. И двамата не разбираха значението на сънищата ( и аз също, направо щях да се пръсна от любопитство) и ги сънуваха до малко след като роди Даяна, което беше на финала на романа. Самият финал много ме изкефи, интрига + екшън + най-после разплитане на мистерята и признание в любов!

Страхотни книги, препоръчвам ги горещо (който ме знае хич ме няма по съвременните романи, ама направо съм на път да се зарибя) и им давам оценка голямоооо десет.

Мисля, че е излишно да казвам какво чета в момента, почти съм влязла в монитора, а едва минах няколко странички. Как ги обичам Малори, направо съм забравила какво удоволствие е да прочетеш нова книга от поредицата - мека казано си примирам от кеф!

Ох ще дойдеш ти на мойто дередже. Ако ти кажа, че висчките й съвременни книги до една са толкова хубави като тези. Заслужава си да се прочете всичко нейно. Видя, че съвременното не хапе, затова като имаш време, давай нататък, аз мога да препоръчвам заглавия

От седмица съм на вълна Кренц и аз, редактирам арлекинки и са много сладурски,вече съм на шестата.Любовните истории са оригинални, я в следвие отмъщение, я на крими ситуация, а геройните са страхотни, по традиция все си имат по някоя особеност.

Аве вие га ша са научите че Малъри са пише с Ъ а колкото до Джейн още малко петенце и ша та върна в 19 век и пак ша ти е гот! но съм абсолютно съгласна с ина, че съвременното не пари, просто обогатява.

Аве вие га ша са научите че Малъри са пише с Ъ а колкото до Джейн още малко петенце и ша та върна в 19 век и пак ша ти е гот! но съм абсолютно съгласна с ина, че съвременното не пари, просто обогатява.

Ох мила сърце ме свива кат се сетя за Аркейн, пък и исторически, направо не мога да си представя, ква прелест ще да е.

Аве вие га ша са научите че Малъри са пише с Ъ а колкото до Джейн още малко петенце и ша та върна в 19 век и пак ша ти е гот! но съм абсолютно съгласна с ина, че съвременното не пари, просто обогатява.

Ох Сънчо, старите навици умират мнооого трудно, но скоро ще свикна.

Колкото до връщането в 19 век, нали знаеш че чакам с огромна доза нетърпение. Личният ми фонд - "И аз съм човек", демек касичката за Гепард се понапълни, така че тръпна в очакване на радостната вест.

П.С. "Прелъстяването" върви супер, а Джудит е страхотна сладуранка, чак забравям на моменти че е само на седем годинки...

Май тук е момента да попитам дали останалите момичета, които още не са подкарали книжлето имат нещо против по-подробните коментари за него, но тъй като аз обичам да изпадам в подробности, кажете за да не ви дразня

Ох Сънчо, старите навици умират мнооого трудно, но скоро ще свикна.

Колкото до връщането в 19 век, нали знаеш че чакам с огромна доза нетърпение. Личният ми фонд - "И аз съм човек", демек касичката за Гепард се понапълни, така че тръпна в очакване на радостната вест.

П.С. "Прелъстяването" върви супер, а Джудит е страхотна сладуранка, чак забравям на моменти че е само на седем годинки...

Май тук е момента да попитам дали останалите момичета, които още не са подкарали книжлето имат нещо против по-подробните коментари за него, но тъй като аз обичам да изпадам в подробности, кажете за да не ви дразня

Ох и аз обичам подробните коментари, направо езика ме сърби, ама стискам зъби.......

Пете, твоите коментари са винаги страхотни . Не съм чела все още Бойд ,не остава време ,но ще се радвам да я коментирате, но ако има някоя интрижка - моля замълчете още малко .Но иначе всичко друго чакам с нетърпение и аз като Инчето.

Пете, твоите коментари са винаги страхотни . Не съм чела все още Бойд ,не остава време ,но ще се радвам да я коментирате, но ако има някоя интрижка - моля замълчете още малко .Но иначе всичко друго чакам с нетърпение и аз като Инчето.

Много ме поласка мила, чак се изчервих от удоволствие. На моменти си мисля че малко се увличам в писане и ставам досадна, така да се каже успокои гузната ми съвест

Нямам нищо против подробните коментари.Така се настройвам по-добре за книгата.Аз за съжаление ще я дочета чак понеделник-вторник.

"Споделен сън"(кн2) я имам и да си кажа честно хич не ми хареса.Не помня как точно ,но само ме издразни.

Единственото което ми остана в главата е оня коментар за съзаклятието на всички родили жени-че както и да е минало никоя няма да каже,че е гадно,а само колко е хубаво да имаш дете и великата фраза как всичко се забравя.

Хах,имах щастието да го изпитам на собствен граб,но няма нищо да ви кажа и аз съм от заговорниците.

Тези дни прочетох новата книжка на Джуд Деверо(Искам те) и съм леко разочарована.

На вид и опис става,но вътре е пълна изненада.Разказва се за две братовчедки-Ариел и Сара,които са като две капки вода.Но Ариел е израснала като аристократка,а Сара с пияния си баща.На Ариел и идва идеята да се разменят(нещо,което в тийн годините ме кефеше много, но сега смятам,че е детинско и нереално),за да срещне отблизо шефа на Сара,в когото мисли,че е влюбена.Сара пък се надява на почивка от същия този шеф .Едно от най-приятните неща е описанието на тираничния му начин на работа.Честно си мисля,че книга само за работата с шефа(Ар Джей) щеше да е страхотно смешна.

Всичко започва от остров където Сара,Ариел,шефа и годеника на Ариел Даниел(много красив и симпатичен) отиват.Все едно попадаш в книга на Стивън Кинг-странен призрачен остров,странни хора.Натопяват ги че блъскат кучето на местния пияница и насрочват съд ама нали е петък чак за понеделник.Бързо им става ясно,че всичко е постановка за да ги оберат,но имат надежда,че ще се измъкнат някак.Това до момента,когато откриват собственика на кучето мъртав в банята си.Нещата очевидно загрубяват и те почват две отделни разузнавателни мисии.Всичко приключва след инцидент,но междувременно двойките разбират ,че се обичат.С изключение на известно цуни-гуни между влюбените почти няма страст или нещо подобно.

Някак претупано свърши(макар че имаше епилог показващ двойките след около година),крими елемента изяде романтиката,а любимата ми двойка се целунаха веднъж.

Ако някой я е чел и мисли другояче да свирка,аз очаквах повече.Дори не четох анотацията.Мислех,че щом е на Деверо лошо не може да е.(Типичен пример за което е "Дукесата"(скоро стана дума зя нея)-на пръв поглед двама мъже ,една жена ама си бе хубава книжка.)

Чудя се бг издателствата дали не вземат по-лошите книжки на известни автори и целят два заека-известно име за по-малко мъни!?!

Чудя се бг издателствата дали не вземат по-лошите книжки на известни автори и целят два заека-известно име за по-малко мъни!?!

Аз отдавна имам подобни съмнения...

Иначе по темата - снощи прочетох Mackenzie's Pleasure ("Удоволствието на Макензи", а може и да е "Наслаждението на Макензи") на Линда Хауърд. Според руския сайт, от който я изтеглих, е третата от серията за Макензи. Малко се измъчих - имаше доста разговорни думи и изрази, а и много отдавна не съм чела художествена литература на руски... но не можах да се отлепя до края! За Зейн е, и ми хареса много. И все пак с огромно удоволствие бих я прочела на български...

Сега иде ред на Бойд!

После ще се върна на следващата от серията Макензи - Mackenzie's Magic(за дъщерята Мариса)- за съжаление пак на руски...

Р.S. Без малко да забравя - благодарности на DeadSmurf за беглото споменаване на "Руский клуб" във връзка с книга на Линда Хауърд - така "захапах кокала" и го намерих, и си изтеглих много много непреведени на български книги!!!

Редактирано 26 февруари 201016 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

Играта с цитатите ми подсказа за книги,които звучат обещаващо и съм пропуснала.Сега довърщих една такава "Дамата на лорда"и...

съм разочарована.Ми то най-интересния момент беше цитата.Понеже действието е тъй да се каже "салонно" очаквах жив диалог,

да се разменят хапливи,остроумни реплики,присъщото на хайлайфа -изискано,с усмивка да се хапят.Не би.Доста свободен и необясним речник.

Цитирам по памет "оглушителен рев",така изказали недоволство четири благородни дами! :) .Най-дразнещо е,че 90 процента от времето,главния е предрещен като жена,ама не си кротува,ами се вре сред хората и успешно ги заблуждава.А е мъжествен екземпляр!Наивно,инфантилно,че чак обидно ми стана. Някой като пише,пък да си направи труда да е малко по-така.....Е,няма чак да сложа книжлето в "Книгите които не харесваме" амааа...

Уфффф, след едноседмична борба свободен стил, успях да туширам "Дивата хризантема" на Джейн Фийдър И то само заради очакващата ме апетитна награда-Бойдчо

Накратко: книгата започва с първата брачна нощ на главната с мъж, който е доста по-възрастен и при напъна да доказва мъжествеността си, взе, че се гътна. Главната, ужасена, че доведения й син (който също й беше метнал похотливо очо) ще я обяви за убийца, панически побягна към Лондон. Там естествено попадна на една мадам на луксозен бордей, която имаше уговорка с главния-херцога да търси девствено момиче за съпруга на братовчед му. Причината беше, че братовчеда е неизличимо сифилистично болен извратен тип (отгоре на това и обратен ), който ще загуби някакво родово имение и плана на главния беше да го ожени, а той да спи с булката на братовчеда, докато забременее, за да не загубят имението...

Ох,от една страна главната беше изключително силна, борбена натура и на моменти ме възхищаваше с куража си. Но.... това, че през цялото време беше любовница на главния и той наистина я ожени за този извратеняк-братовчед му, хич не ми понесе Отново, за пореден път съм с изключително противоречиво мнение от роман на тази авторка - не знам дали книгата повече ми хареса или разочарова

Редактирано 27 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Изчетох си "Брачното предложение".Краят ми беше толкова тъжен. Толкова несправедливо умря Шарлот. Точно, когато се намериха и трябваше пак да се разделят. а тя какъв ужас е изживяла в тоя затвор,поне в последните часове беше на свобода.С една дума поревах си

Редактирано 27 февруари 201016 г. от MariTe (преглед на промените)