В Америка ще я пуснат септември и ако изхождаме от първата при нас до края на годината.... а дали ще е последната нямам идея...

Ууууууууу ти дявол, аз не мога да завъша рицаря, че утре имам изпит и уча ли уча. На всичкото отгоре изпита ми е по Английски, и викам на доцентката да вземе да ме изпита на книгата, ама тя неще, та сега чета за разни растения, торове и глупости

`звинявам се,учи си учи,ама то по-добре успех да ти пожелая,че сме утре.Айде,успех,да го вземеш без проблем!

`звинявам се,учи си учи,ама то по-добре успех да ти пожелая,че сме утре.Айде,успех,да го вземеш без проблем!

Оф мерси, корем ме боли, главата ми прелива от думи на английски, и тръгвам. Ако го взема, ще е благодарение на вас, че ми стискате палци, и за награда ще ида да си купя 5-6 книжки

Айде успех! Ако го вземеш и на мен може да ми вземеш 5-6 книжки

Оф мерси, корем ме боли, главата ми прелива от думи на английски, и тръгвам. Ако го взема, ще е благодарение на вас, че ми стискате палци, и за награда ще ида да си купя 5-6 книжки

Стиснала съм сичкото пръсти налични слънце ама знам че няма защо. Взела си го. Аз си познавам момичетата

Снощи започнах "Бък", но все още съм прочела едва 20-тина страници. Това ми е първата книга от този вид и засега нямам оплаквания освен от първите две страници. Хич не обичам книгите да започват с развръзката, ама карай.

Харесва ми да чета за наранени и озлобени мъже, лоши само привидно. С удоволствие ще проследя как Хана, бавно но сигурно ще му влезе под кожата.

Снощи започнах "Бък", но все още съм прочела едва 20-тина страници. Това ми е първата книга от този вид и засега нямам оплаквания освен от първите две страници. Хич не обичам книгите да започват с развръзката, ама карай.

Харесва ми да чета за наранени и озлобени мъже, лоши само привидно. С удоволствие ще проследя как Хана, бавно но сигурно ще му влезе под кожата.

Всъщност това не е развръзката а най-началото на всичко, но ако не си чела Джейк е съвсем нормално да се объркаш. Наслаждавай му се на магарията на Бъки и естествено си чакам коментара после.

Хахахаха, Сънчо, как я скастри набързо

Аз току що приключих Кралството на мечтите, сладко книжле

И аз ги обичам мъжете в книгите едни такива дръпнати и огорчени, да им идва акъла в главата малко по малко.

Сега се чудя кое да започна, свалих на кака Макнот всичкото, което намерих, освен една за която липсва сийд, но и нея ще й дойде времето.

Като прочета следващата ще ви кажа.

Хахахаха, Сънчо, как я скастри набързо

Не съм дееееее само изяснявам. И аз не съм чела много неща и също мога да се объркам. Тогаз ша ма просветляват пък мен.

Само чакам да видя тоз момент. Май имам да си чакам доживот

То и аз още не съм чела Джейк, ама така като го гледам Грийнуд ще го подпукам когато намеря повечко от нещата му на хартия или поне 90% от творчеството му на БГ.

Виж как хубуу ми изглежда подписа сега! Кис-кис-кис-кис...

Редактирано 8 април 201016 г. от DeadSmurf (преглед на промените)

Само чакам да видя тоз момент. Май имам да си чакам доживот

То и аз още не съм чела Джейк, ама така като го гледам Грийнуд ще го подпукам когато намеря повечко от нещата му на хартия или поне 90% от творчеството му на БГ.

Виж как хубуу ми изглежда подписа сега! Кис-кис-кис-кис...

Не си рекла не съм ти организирала литературно четене хихи. А подписа е трепач аз съм кръстила блога ганепедия отдавна.

Иринче, Съни, благодаря ви В момента малко съм го поизоставила, но ще му дойде времето пак.

Ние не бързаме за никъде. Хубавите неща стават бавно

Стиснала съм сичкото пръсти налични слънце ама знам че няма защо. Взела си го. Аз си познавам момичетата

Взех гоооо мерси на всички за стиснатите пръстчета. Изтормозиха ме и ме обърнаха с хастара нагоре, ама имам 6

Айде успех! Ако го вземеш и на мен може да ми вземеш 5-6 книжки

Хаха добре, аз днеска не можах да си направя подарък, че не си аресах нищо, и на тебе нищо не аресах, ама почнах списъците с желани книги за рожденния ден Иначе аз с гордос и малко ужас, (заради английската реч) продължавам с моя любим Лорджин

Бравоооооо!

Браво Инче, давай все така.

Може ли да попитам, ако поредицата на Лей Гринууд за каубоите е толкова свързана, трябва ли да прочета първо "Джейк" или може и след "Бък"?

Аз преди два дни свърших Бък и мога да ти кажа, че спокойно можеш да я прочетеш и без да си чела Джейк или Уорд. Поне аз смятам така, но нека пишат, които са чели и трите.

А Бък ще коментирам друг път, че сега нямам време.

Редактирано 8 април 201016 г. от Слава (преглед на промените)

Всички досега се изказаха, че може и без Джейк и Уорд и че хронологията не е чак толкова застъпена, а сюжетите обвързани. Не се притеснявай, чети си с наслада и спокойствие.

Браво Инче, давай все така.

Може ли да попитам, ако поредицата на Лей Гринууд за каубоите е толкова свързана, трябва ли да прочета първо "Джейк" или може и след "Бък"?

Кристи чети смело- всяка история в тази поредица има собствено очарование. Аз имах предивд, че нямаше да се объркаш от миналото на Бъки. Но всичко което трябва да знаеш за Джейк ще го научиш и тук къмто средата. Да не говорим, че ще имаш кратка, но запомняща се среща и със малкия Зак от невестите. Още веднъж приятно четене.

Благодаря на всички, извинявам се ако съм била досадна.

Браво,браво за изпита!

Мерси момичета

Значи първоначално и аз се подведох по резюмето й, което хич не ми допадна и викам само ще я прехвърля,ама като започнах ме увлече. Накратко книгата се разказва от главната в първо лице отначало за живота й после първите трепети на любовта. Влюбва се много силно в Харди(той всъщност е главния от Синеокият дявол, но той решава да замине без да се обвързва с нея, защото иначе няма да може да се откаже от нея, а амбициите му да напусне града и да преуспее са по-големи. Главната живее само с майка си , тъй като баща й е починал. Майка й се омъжва за друг и ражда момиченце, но по-късно и майка й умира. Така главната остава да се грижи за малката и отношенията между двете бяха много сладко показани в книгата. Междувременно главната се среща с други мъже, но така и не успява да забрави Харди. По нататък среща един Чърчил, който е значително по-възрастен от нея и е много богат, но нямат никаква любовна връзка помежду си. Той я кани да живее тя и сестричката й в къщата му и те приемат. И ето тук среща главния Гейдж, двамата му братя Джо и Джак и сестра им Хейван(няма да казвам тя коя е, за да може да прочетете и вората книга ) Гейдж е адския особняк, който от пръв поглед изпитва неприязън към главната и постоянно се джафкат... Спирам до тук иначе няма да ти е интересно, а нататък става много интересно :rolleyes:

Благодаря ти за коментара, явно става въпрос за поредното подвеждащо резюме

Вчера дочетох Бъкчо Определено надмина дори невероятно високите ми очаквания. Като се има пред вид, че чичко Лей от мноооооого отдавна ми е страшен любимец и отдавна съм изчела всичко негово, издавано на БГ, малко се страхувах, че както съм си се настроила кефски и .... да не иде коньо у реката.

Естествено и този път майстор Лей е сътворил великолепен шедьовър с описание на толкова силни и могъщи чувства,че дълго време след като прочете романа, човек продължава да живее с героите и тяхната съдба, техните чувства и мисли, и да съпреживява случилото им се. Т.к. предполагам, че повечето отдавна са чели романа, няма да го разказвам, само бих искала да вмъкна някои любими моменти от него. Докато го четях, той предизвикваше у мен най-различни емоции:на забавните моменти - от бурен смях, стигащ до озъбване до философски размисли върху непреходните човешки ценности, минавайки през подсмърчане и сълзи на особено трогателните сцени.

Този е един от любимите ми моменти, на който само дето не зацвилих от смях. Кръстих си го Новаторските идеи на Хана за жигосването на животните:

-Тези крави са мои - каза тя. Безумно твърдение на една безумна жена, за каквато той най-вероятно я мислеше. Нямаше нищо против да се държи като такава, ако успееше да изкопчи информацията, която я интересуваше. - Не искам да ги преследват през половината Тексас, докато над главите им летят куршуми, да ги разстройват и да плашат малките им до смърт.

Бък я изгледа, като че ли тя напълно бе изгубила разсъдъка си:

- Мисля, също така, че е жестоко да ги горят с тези нажежени до червено дамги. Вместо това може да им се вържат панделки около врата. Е, разбира се, те може да паднат. А няма ли да е по-добре да им се боядисат рогата?

Бавна усмивка разтегна устните на Бък.

- Това е добра идея. Можем да използваме яркочервено за женските крави и кралскосиньо за мъжките говеда. Това ще им помогне много през размножителния период. Нали разбираш, ще улесни тези, на които им е за първи път.

И още един от най-любимите ми моменти: него съм си кръстила сцената с всеобщите прегръдки.

Когато Бък най-сетне разбира кои са най-стойностните чувства и кое е истинското му семейство. Ревах като дърта магарица, потапяйки се в толкова силни и мощни чувства, излъчвани на страшно много места в този прекрасен роман, но този момент ме затрогна особено силно:

Бък си спомни Коледите, които бяха прекарали заедно. Първите две посрещнаха в хотела, а последните четири в тяхното собствено ранчо. Той знаеше, че и тази година иска да бъде с тях на Коледа.

- Ще дойда.

- Обещаваш ли?

Съмнението в очите на Изабел го нарани. Той се наведе да я целуне по бузата, нещо което никога не бе правил досега. Тя изглеждаше изненадана, но щастието бързо върна топлината в очите й. Когато той опита да се отдръпне, тя протегна ръка да го спре.

- Не се шегувай с мен за Коледа.

- Ще дойда - каза той. - Зийк също.

Изабел обви ръце около врата му и го прегърна.

- Благодаря ти - прошепна тя. - Няма да е същото, ако не си дойдете и двамата.

Бък внезапно се почувства неловко, като че ли не знаеше какво да прави с ръцете си. Той прегърна Изабел в отговор Тя беше по-ниска от него, изненадващо крехка и слаба. Той винаги бе мислил, че е много силна, буквално несломима жена.

Сега осъзна, че не е така и му се прииска да я закриля.

- Обръщам гръб само за миг и ти веднага се опитваш да ми откраднеш жената.

Бък отскочи назад, притеснен. Вратът му пламна независимо от широката усмивка на Джейк. Но не си тръгна. Сега имаше възможността да каже неща, които трябваше да сподели още преди години.

- Просто си казвахме довиждане. Тъй като Изабел е единствената, която бих могъл да нарека майка, не ми се стори достатъчно само да се ръкуваме.

- А щом аз съм единственият, когото можеш да смяташ за баща, ще прегърнеш ли и мен?

Бък помисли, че Джейк се шегува, но не можеше да бъде сигурен. Какво пък? Най-много Джейк да го събори на земята. Нямаше да го убие.

- Разбира се.

Бък така и не можа да разбере кой беше по-изненаданият от двамата. Или по-скованият и тромавият. Никога повече не би го направил, но се радваше, че го бе сторил поне веднъж. Надяваше се, че този жест ще покаже на Джейк колко му е благодарен - много по-добре от вся-какви думи.

- Бък обеща да си дойде за Коледа и да доведе и Зийк - каза Изабел, бършейки сълзите от очите си.

- Това причина ли е да плачеш? - попита Джейк, на когото му отне малко по-дълго да се съвземе, отколкото Бък беше очаквал.

- Не ми обръщайте внимание - каза тя. - Откакто се роди Идън плача за какво ли не. А ти дa,се пазиш! - обърна се тя към Бък. - Само месец, откакто си тръгна, и вече те простреляха, и се забърка с някакъв стрелец.

- Бягай, докато още можеш - обади се Джейк. - След минута вече ще те е увила в пелени.

- Дойдох да кажа довиждане - измънка Дрю. - Да не си посмял да ме прегърнеш, защото ще ти фрасна един по носа!

Бък усети как започва да го изпълва истинско щастие.

-Ще ме заплашваш, така ли?

- Ти, грамадна буца такава - каза Дрю, докато го отблъскваше, бършейки ядно страните си с опакото на ръката си. - Трябваше да те гръмна и в другото рамо. - Тя рязко се завъртя, само за да види двамата пакостници, които стояха точно зад нея. Уил я гледаше с широко отворени очи, смях искреше в очите на Зак.

- Само ако споменете на някого за това и сте мъртви и двамата.

Тя се отдалечи с наперена походка.

- Аз нямам нищо против да ме прегърнеш - каза Уил.

Бък знаеше, че вече не може да се отдръпне. От всички момчета Уил винаги бе имал най-много нужда от демонстрации на привързаност. Бък отново се почувства странно. Уил се държеше така все едно в това нямаше нищо необикновено. На Бък също му се искаше да възприема нещата така естествено.

- Да не си посмял да ме прегърнеш - каза Зийк. - Аз не съм ти брат.

- Никой не би могъл да ми плати достатъчно, за да го направя - отвърна Бък. - Не искам да хвана въшки.

- Ако знаех, че ще се прегръщаме, щях да си остана у дома - присъедини се и Люк.

Бък вдигна поглед. Те всичките бяха там - Чет, Мат и Шон.

- Ако знаех, че ще трябва да прегръщам и теб, нямаше да ти позволя да припариш тук - изстреля Бък.

За момент се поколеба. Ако прегърнеше единия, трябваше да прегърне и останалите. Всичко, което бе започнало като импулс, сега придобиваше съвсем различни измерения. И все пак, една прегръдка не би могла да изрази чувствата му към всички тези хора и благодарността му, че дойдоха да му помогнат, без дори да ги е молил. Нито пък би могъл да им благодари за чувството на принадлежност, което му даваха, и това, че се чувстваше част от нещо толкова сърдечно и удивително.

- Не се бави дълго тук - каза Люк, докато отговаряше на прегръдката му. - Идън харесва твоите приказки преди лягане вечер.

След това не му бе трудно да прегърне Шон. Беше пораснал и беше станал огромен и мускулест. Все едно трябваше да прегърне двама души едновременно.

- Не мога да разбера защо е нужно да хващаме добичетата с ласо - обърна се Бък към Джейк, - когато Шон би могъл с един удар да ги свали на земята.

Шон се усмихна, горд от внушителното си телосложение.

- Сигурен ли си, че не искаш да останем? – попита Чет.

П.С. Сънчо, чакам направо със зверско нетърпение Чет (мамооо, страшна слабост ми е, милия ) И ако случайно не види бял свят на БГ, просто ще се гътна Да не споменаваме и останалите сладурковци, че тогава сърцето ми направо ще се пръсне.

П.С.2 Kristi, моето лично мнение е, че първо трябва да се прочете Джейк,т.к. в този роман е поставена основата и от него можеш да разбереш какво е сполетяло като деца и какво е трябвало да преодолеят главните герои на следващите романи от поредицата. Така ще можеш по-пълно да разбереш защо Бък е такъв и освен това какво го свързва с останалите членове на новото му семейство, което той толкова упорито не ще да допусне до себе си.

Редактирано 8 април 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Боби,жестоки моменти си подбрала.

И ще взема да си го препрочета Бъки,щот ми стана хубаво на душата

Редактирано 9 април 201016 г. от Книжно човече (преглед на промените)