Днес преживях поредната смърт. Погребах поредния човек. 

Вчера (06.12,2020г.) на 81г. години е починала София. Нека Бог и прости волните и неволни грехове! Амин

Тя бе "луда" и настанена в една "лудница". 

Признателност към социалния работник = Таня. 

Вече знам колко струва едно елементарно погребение. Да, поех разходите, за да облекча социалните грижи. 

Бях сам на погребението. Може би аз съм последния от роднините който ще я помни и знае къде е нейния гроб. 

преди 8 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Днес преживях поредната смърт. Погребах поредния човек. 

Вчера (06.12,2020г.) на 81г. години е починала София. Нека Бог и прости волните и неволни грехове! Амин

Тя бе "луда" и настанена в една "лудница". 

Признателност към социалния работник = Таня. 

Вече знам колко струва едно елементарно погребение. Да, поех разходите, за да облекча социалните грижи. 

Бях сам на погребението. Може би аз съм последния от роднините който ще я помни и знае къде е нейния гроб. 

Моите съболезнования, брат

Тя е у Дома, добре, при Бог

 

 

 

Поредна смърт в моя хоризонт. 

Какво да се прави ... отново ще преживявам ... 

Бог да прости волните и неволни съгрешения на Радой! Амин

п.п. Бе верен другар!!!

Ето какъв ми е късмета. Тръгвайки на погребение се случи и друга очаквана смърт. Тъщата. 

Та, така преди да "изпратя" годината се налага да изпращам още хора. Определено съм станал "специалист по смърт".

Бог да прости волните и неволни грехове на Иванка. Амин 

Моите съболезнования

https://novotopoznanie.com/hristo-nanev-dushite-ni-sabirat-opit-na-zemyata-za-da-se-razvivat/

преди 14 минути, haidukpikaso написа:

Моите съболезнования

Благодаря ... то и Папа Жан (Иван) си замина ... ех ... и той бе странна птица .... Бог да прости и неговите волни и неволни грехове. Амин 

Та ... определено ми е "черна" годината ... НО .... живите продължаваме!!!

Вечна памет на мъртвите ни познати! Амин

СТЪПКИТЕ НА БОГ

Разхождах се с Господ по брега на морето,

а сцени от живота ми блестяха в небето!

Навсякъде виждах по два чифта стъпки,

но в мигове страшни, спиращи дъха ми,

стъпките бяха само едни! И Бога попитах:

"Боже, следвах те, вярвайки в тебе,

че винаги, когато си ми най-потребен,

до мене ще ходиш все неотлъчно...

Но сега съм раздвоен... Стана ми мъчно...

В най-трудните мигове има стъпки едни!

А аз те молех безкористно:"ПОМОГНИ"!...

Бог се усмихна и рече:"Мило мое дете,

В ТЕЗИ ТРУДНИ МОМЕНТИ, НОСИЛ СЪМ ТЕ НА РЪЦЕ!!!..."

 

Допитвам се тук.

Редно ли е при положение, че знам нещо, но не присъствах на погребението на някой да направя корекция в Уикипедията?

Някак си не мога да му "затворя" очите на въпросния човек. Все още считам, че това не е истина, но от достоверен източник знам. 

Редно ли е?

 

Без запознаване с конкретния случай? Иначе - не. По-скоро не е редно. Но в уикито всеки може да си пише каквото си иска.

преди 34 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Допитвам се тук.

Редно ли е при положение, че знам нещо, но не присъствах на погребението на някой да направя корекция в Уикипедията?

Някак си не мога да му "затворя" очите на въпросния човек. Все още считам, че това не е истина, но от достоверен източник знам. 

Редно ли е?

 

пиши, дано не изтрият

преди 8 минути, haidukpikaso написа:

пиши, дано не изтрият

Благодаря!

Ще изчакам и днес ... някак си не ми се нрави да е до деветия ден, но ... може пък някой да ме изпревари ... 

Ще го направя, ако след деветия ден някой не го е направил.

Решено!!!

Къде да натисна бутона = Решен проблем!  

п.п. Прощавай за хумора в тази тема. 

 

 

на 7.12.2005 г. в 14:56, haidukpikaso написа:

Преживях смъртта-а всъщност такава няма. Отворих тази тема,защото знам че това се е случило и на други. И искам заедно да продължим,да си помогнем. Защото вече нищо не е същото. Защото никой не ти вярва,когато му разкажеш-за Бог,за Вратата и Светлата пътека.И затова как си видял Дома... И как повечето хора ще ни мислят за луди. Животът вече е друг,нов.Все едно си се родил пак. ...Изведнъж всичко стана черно,една непрогледна тъмнина.Не виждах,не можех да дишам. Престанах да усещам тялото си-просто го нямах. Започна да се върти лента. Все едно че ме бяха сложили в кино,само че този филм беше живота ми-до тук. После се отвори Вратата. Видях светла пътека,по която трябваше да мина. И тогава дойде Бог и ме попита дали искам да се прибера у Дома.Или искам още да остана тук. Бог ми даваше за първи път правото да избирам. Просто стоеше и чакаше моя отговор.Вратата беше отворена.Не знаех какво да му отговоря.Защото нищо не ме задържаше тук,освен близките ми. Казах му че искам да остана,а самата аз не знаех защо. Можех да се прибера.Там у Дома.Беше Светла пътека и ме чакаше-да ме отведе. Това се случи с мен тази нощ-07.12.2005 После дойде и отговора-защо останах. Сега вече го знам. Останах защото искам да помагам на хората като мен,искам да си помагаме взаимно,искам да кажа че няма смърт,че има Бог. И искам да напиша книга за нас-различните-някой ден. Нали започвам отново да живея... А ако някой не желае да споделя тук,нека ми пише: [email protected] Ще помоля също така и за подкрепата на администраторите и модераторите в Калдата-да бъде изтрит всеки пост,а то сигурно ще има много такива,в който ни смятат за луди и т.н. Не сме. Само че вече не сме същите. Защото бяхме за малко Там. При Бог. Върнахме се. И само затова трябва да ни уважавате. Защото сме се осмелили да останем. Отново. А това не може всеки.

Знам какво си преживяло, дете мое. Напълно те разбирам. Аз също съм го преживял. Някога, много отдавна, поисках сам да си отида от този свят. Да, никога вече не е същото. И колкото и години да минат, като затвориш очи, то все едно сега се случва. Отново и отново. Споменът е вечен. Не можеш да го опишеш с думи, това е извън езика и думите. Не може да се обясни с думи. То се изживява. Не може да се опише с думи човешки какво е, когато си Там, у Дома, в Светлината. И цялата Вселена е в теб, и ти си в цялата Вселена. Превърнал си се в точка и геометрично понятие. Превърнал си се във Всичко и Нищо. Едновременно. 

Но ето ме отново тук. Нещо ме уби. Умрях. Минах тунела. И после .......... после не може да се опише с думи. Ти си ТАМ, У ДОМА. За 11 секунди земно време отброено по часовник. А всъщност за теб Времето е спрало. Няма време. Няма и пространство. Ти и Бог сте ЕДНО. После Нещо те връща. Върнах се от тунела.  Или по-скоро Бог ме върна. Защото не ми е дошло времето да умра, когато трябва да умра. Не ми беше дошло времето да бъда заличен от Книгата на Живите. 

Оживях. Или възкръснах. Като феникс. Сега съм друг. Различен от онзи. Отново Аз.  Отново съм жив. Още съм жив. Преди и След. Преди знаех, а сега вярвам. В Бог. В абсурда на живота. В хаоса. В безсмислието на нещата. Преди живеех, а сега изразявам себе си.

Ти ме разбираш, нали ? Знаеш за какво говоря. 

И ти си тук. Жива. Като спомена. Който ти напомня. 

на 21.02.2021 г. в 19:51, Попъ Онуфрий написа:

Ти ме разбираш, нали ? Знаеш за какво говоря. 

Онуфрииииий нещо си съгрешил в миналото и очакваш друг да помни хубавото ли?! 

Тя, може да е съгрешила, но ти си този който си требе да и простиш!!! Не тя на тебе!!! Или какво ... не си поп ли?! Значи си лъжец, че си попЪт ...  

О, .... очакваш покаяние ... е до колко си праведен ПопЪееее?! ...  

п.п. Искрен ли си или какво?! Ако, желаеш прошка, то знаеш към кого да се обърнеш за разбиране. Тя определено не ще да е ...  

 

Какво се случва с душата, след като умрем и има ли живот след смъртта? (част I)

 

Какво се случва с душата, след като умрем и има ли живот след смъртта? (част II)