на 26.12.2015 г. at 16:42, ПОТРЕБИТЕЛ 65 написа:

И нито си Бате, нито Милко! 

Captain Obvious, is that you?

За 3 дни прочетох на Захари Карабашлив - 18 % сиво.

 

А сега продължавам с Шогун.

Редактирано 28 декември 201510 г. от aMoPe (преглед на промените)

Това...Побутвам тази книга по рафтовете на библиотеките вече повече от година.

И сега от веднъж, те това ще чета. Определено се намирам в странен период.

преди 13 минути, shefkata написа:

Това...Побутвам тази книга по рафтовете на библиотеките вече повече от година.

И сега от веднъж, те това ще чета. Определено се намирам в странен период.

аз зорлем стигнах до половината

преди 8 минути, emmi написа:

аз зорлем стигнах до половината

Който зорлем чете, далеч не стига. П.П. Ако до 1/3 книгата не ти е харесала - зарязвай.

Аз след като приключих с панаира на книгата (Ю Несбьо - Полиция, Томас Енгер - Мнима Смърт и Ърнест Клайн - Играч първи, приготви се), направих леко лирично отклонение с Вероника Рот и серията Дивергент, и сега реших да си дочета страничните линии на Хонорвърс - суперправилно решение мога да кажа. БТВ те са изкарали втората част (от общо 13 от основната линия на български - само 20 години назад са горките.)

David Weber - Worlds of Honor

Редактирано 21 януари 201610 г. от flare (преглед на промените)

преди 3 минути, aMoPe написа:

 

Това чета
 

Интересен избор.

хвърлям око понякога ,защото нямам много време книгата на  Лео Таксил  Свещеният вертеп 

Редактирано 29 февруари 201610 г. от acnekt (преглед на промените)

"Мечката и драконът" на Том Кланси. Последната, която прочетох от него беше "Всички страхове". Голям фен съм на филма (гледал съм го три или четири пъти ) и книгата ме изкефи. Ама тая... 175-та страница и още не почнало действието. Въпреки сериозния ѝ обем - 1200 стр. реших да я хвана, като отзивите в goodread ме запалиха - предимно отрицателни . Уф, де го е йекшънъ...?

Редактирано 4 март 201610 г. от Методи Дамянов (преглед на промените)

преди 8 часа, Методи Дамянов написа:

"Мечката и драконът" на Том Кланси. Последната, която прочетох от него беше "Всички страхове". Голям фен съм на филма (гледал съм го три или четири пъти ) и книгата ме изкефи. Ама тая... 175-та страница и още не почнало действието. Въпреки сериозния ѝ обем - 1200 стр. реших да я хвана, като отзивите в goodread ме запалиха - предимно отрицателни . Уф, де го е йекшънъ...?

Тези и аз ги харесвам,споделям ти вкуса.Предполагам си ги гледал,но ето още няколко филма по негови творби.

The Teeth of the Tiger , Patriot Games , Red Storm Rising , The Cardinal of the Kremlin , The Hunt for Red October , Clear and Present Danger

А моята книга е...

 

Мда, последната я четох също ("Реална заплаха"). Всъщност, аз открих едва в края на миналата година трилърите като жанр, след като четох "Цифрова крепост" (Д.Браун) и "Божият гняв" на Жозе Родригеш душ Сантош. След това лапнах за по седмица "Състояние на страх" (определено ме изкефи с оглед на мнението ми за глобалното затопляне) и "Микро" на М.Крайтън и тея на Кланси. Отпускащи четива.

Редактирано 5 март 201610 г. от Методи Дамянов (преглед на промените)

http://kazanlak.live/the-self/malkiqt-princ-edna-roza-tri-vulkana-i-mydrost-za-vsyaka-vyzrast.166 Започвам "Гръцко кафе" на Катерина Хапсали и се задава "Черната кутия" на Алек Попов

"Преди да заспя" - филмът (в стил "Мементо") ме запали да прочета и книгата:

Не можах да я подмина и си я купих. Довечера започвам да я чета.

 

В началото ми беше скучничко, ама си е хубава книгата. Интересен поглед на автора  за главния герой.

Напомня ми за един човек

Препоръчвам. Различна е книгата.

Днес започнах "Иноваторите" на Айзъксън. Да си попълня пропуските в знанията относно историята на генезиса и развитието на компютърното дело, че съм доста бос в тази област.

Тази книга е определено по-добра от "Човек на име  Уве". Малко по-жива и динамична. Историята се върти около любовта между баба и внчука - която е увенчана в страната на почти будните - измисленият свят на баба и внуче, където те са супергерои.  А реалният свят е света на заплахи, лоши хора и място, където различните нямат място:  "Разбира се, баба не смята, че "бяга" от болницата, защото според нея трябва да има някакво предизвикателство, за да се брои за бягство. Като дракон, или поредица капани, или поне стена с приличен ров, или нещо такова. Може да се каже, че мама и болничният персонал не споделят мнението на баба."

Баба се разболява и умира. Оставя на внучката си куп писма с извинения, които са адресирани до определени хора. Почти осемгодишната Елса приема предизвикателството да предаде писмата -  наричайки го "Лов на съкровища". Тя, Чудовището и воршът поемат трудния и предизивкателен път да се срещнат с всеки, който е бил част от живота на баба и който е бил наранен по някаквъв начин от нея. 

"Баба праща поздрави и се извинява"

Най-ми прави кеф моментите, в които разбираш, че голямата дупка, страшния блок, страшнаата къща отсреща не са такива каквито си си ги представял като дете и разбираш, че си пораснал. Аз с тази книга се върнах в детсвото и в момента израствам пак.  

Препоръчвам! Трябва да се прочете

на 15.04.2016 г. at 21:12, Кондьо написа:

Днес започнах "Иноваторите" на Айзъксън. Да си попълня пропуските в знанията относно историята на генезиса и развитието на компютърното дело, че съм доста бос в тази област.

Оказа се добра. Айзъксън обяснява пределно ясно защо именно Мокли и Екърт са истинските изобретатели на съвр. електронен компютър, а не, както веднага биха извикали родните патриотари (или невежите), Джон Атанасов; показва колко е комплексен пътят за изобретяването на нещо ново (транзистор, микрочип...) и че всъщност се изискват колективни усилия. Препоръчвам!

Редактирано 30 април 201610 г. от Кондьо (преглед на промените)

След Дан Браун и послендата му книга "Ад"

се прехвърлих на друг мой любим автор

Вал МакДермид - Последното изкушение:

П.П. обожавам игри на думи... Една учителка по френски обясняваше, как учениците ѝ превеждали coup-de-grace като моторна косачка 

Днес започнах "Адмирал Канарис - върховният шпионин на Хитлер" на Е. Кержан. Минусът е, че в бълг. издание (нямам представа какво е положението с оригиналното, френско издание) липсва библиография и цитирана литература. Но съм още в началото и се въздържам засега от по-общи изводи.

Аз прочетох Алхимикът на Паулу Коелю, много я хвалят била хубава. Не ми направи голямо впечатление, плоска е на фона на останалите книги, които съм чел

Още съм в началото... Засега на места малко олеква, но е любопитно.

Редактирано 5 юни 201610 г. от Методи Дамянов (преглед на промените)

на 5.04.2016 г. at 10:13, flare написа:

"Преди да заспя" - филмът (в стил "Мементо") ме запали да прочета и книгата:

Ще я сваля, дано да е хубава!

В момента чета "The power of Now",

със сигурност най-полезното за мен духовно четиво, с което си обясних много неща случващи се в главата и подсъзнанието ми, механики и начини на мислене които принципно ме правят тъжен и депресиран.

Не знам дали я има на български, но я препоръчвам горещо.