Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Какво става с нас след като умрем?


Препоръчан отговор

Someone_Else, сънищата наистина не винаги са в розови краски. Могат да бъдат силно емоционално негативно наситени. "Ада" и "Рая" са състояния на съзнанието, а сънят е врата през която минават всякакви същности.

За да бъдеме отчасти по темата, сънувала ли си починали хора? И смяташ ли, че те са само спомен? Защото аз подведох разговора така, изразих позиция, че не са само това.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Someone_Else, сънищата наистина не винаги са в розови краски. Могат да бъдат силно емоционално негативно наситени. "Ада" и "Рая" са състояния на съзнанието, а сънят е врата през която минават всякакви същности.

За да бъдеме отчасти по темата, сънувала ли си починали хора? И смяташ ли, че те са само спомен? Защото аз подведох разговора така, изразих позиция, че не са само това.

За страха не е от сънища, а от друго нещо.

Сънувала съм, да. Няколко пъти сънувам тази година именно духове - единия на жена, другия на мъж, Месията... При 1-те двата усещах студ като са в близост до мен в съня. Преди много години и дядо ми, Бог да го прости, сънувах. И Девата с Христа като пеленаче съм сънувала и ми е казвала да се пазя. После се оказа, че има защо. Малко след това (колко точно не помня) щях да умра.

Дали са били само спомен? За дядо ми - не мисля, че беше сън, иначе как ще го виждам като отварям очи, ще ме е страх, ще се завивам през глава в следващия момент, стискайки очи да не го виждам. За Девата с молбата да се пазя - имаше за какво да ми го каже, как ще е спомен?

Редактирано от Someone_Else (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

по т. 2 - човешката система се състои от смъртни и безсмъртни компоненти. Най - общо безсмъртните се обозначават с термина микрокосмос. В него се "записват" опитностите от животите и в определено отношение определят кармата или по-точно - кармичното наследство.

Ох :) Близко е до възгледа на будистката школа Читтаматра (буквално "само ум"), алая-виджняна, т.е. съзнание, което е запазва всички впечатления... Не ми се сърди, но това е едната крайност (етернализъм), другата е, разбира се, нихилизма. Но, пак е на границата, т.е. - не мога да преценя докъде води, защото терминологията (повтарям се, за което съжалявам) е различна... Успех :)

Редактирано от dagpo (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

В момента през една стена от мен лежи поредният труп от моята дейност.

Ще лежи още два часа и след това - в моргата.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

В момента през една стена от мен лежи поредният труп от моята дейност.

Ще лежи още два часа и след това - в моргата.

Ако съм, разбрал правилно, съжалявам... Всяка среща, завършва с раздяла, всичко построено се разпада, всичко натрупано се разпилява, всяко раждане завършва със смърт...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

В момента през една стена от мен лежи поредният труп от моята дейност.

Ще лежи още два часа и след това - в моргата.

Трудно е да бъдеш бог.

Да си човек - още повече.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

За страха не е от сънища, а от друго нещо.

...........

За дядо ми - не мисля, че беше сън, иначе как ще го виждам като отварям очи, ще ме е страх, ще се завивам през глава в следващия момент, стискайки очи да не го виждам. За Девата с молбата да се пазя - имаше за какво да ми го каже, как ще е спомен?

В религията битува едно понятие "духовни очи". Фигурира примерно във житията на светците. А Ванга е пример за сляп човек, който вижда образи и картини. Дали го прави точно с "тези органи"? Мен ме устройва нагласата "нещата се случват, дори и без да го искаш"...

Когато съм се страхувал по време на сън, често съм се молил с молитвата "Отче наш". Но имам и един друг подход спрямо болката и страха- не бягам от тях. Това е като да видиш как веригата на танк преминава през тебе и разкъсва тялото ти и да се оставиш на болката и ужаса. Да го изживееш. Или да ти се нахвърлят страшно грозни същества, и да почнат да късат и ядът от теб, а ти да оставиш да го направят. Твърдя, че се получава едно мисловно освобождение-сега пред теб съм цял и цъкам клавишите пред компютъра. Когато го изживееш-изпълваш се със спокойствие.

Следващия път, не затваряй очи.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

1. В религията битува едно понятие "духовни очи".

2. Мен ме устройва нагласата "нещата се случват, дори и без да го искаш"...

3. Когато съм се страхувал по време на сън, често съм се молил с молитвата "Отче наш". Но имам и един друг подход спрямо болката и страха- не бягам от тях.

4. Следващия път, не затваряй очи.

Обичам нагледността в такива случаи и заради това съм ги направила на точки.

1. Да, знам, чувала съм. А и тези духовни очи съм се убеждавала в тяхното съществуване не само поради това.

2. И мен ме устройва "нещата се случват, дори и без да го искаш". Не пита, а те връхлита. Защо - не знам.

3. Не използвам научени молитви. Не го чувствам така - излияние с твои думи до Него един вид и на ум или с много тих глас, само Бог да те чуе, както се казва. А и той ни чувства, вижда. За болката и страха - не искам да ме е страх, но ме е страх понякога (не от смъртта). Не искам да боли, но понякога боли. Такъв е живота.

4. Не винаги затварям очи. Два пъти се е случвало да виждам 1 (в период от 9 години), да не е сън и да не затварям очи, а да замръзна от страх първия път, а втория да избягам в другата стая. Затова понякога казвам "много говорят, ама ако го видят наистина, кой знае как ще се напикаят в гащите".

Редактирано от Someone_Else (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Затова понякога казвам "много говорят, ама ако го видят наистина, кой знае как ще се напикаят в гащите".

Бих го направил, за да се почувстваш по-добре.

Благодаря ти за откровения разговор.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

В момента през една стена от мен лежи поредният труп от моята дейност.

Ще лежи още два часа и след това - в моргата.

Док,още веднъж ще ти се извиня!Извинявай!Не съм искал да те засегна или обидя!Явно не си видял репортажа,дето го натовариха като току що заклано прасе в линейката с едно одеало.Все си мисля,че това не е според правилата.

А поредния труп би следвало да е въпреки твоята дейност,надявам се това трябва да се подразбира от поста ти.

А какво става с Нас като умрем, ми е абсолютно безинтересно в тоя момент. ;)

Трудно е да бъдеш бог.

Да си човек - още повече.

:-)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

не се притеснявай, че нямаш отговор какво става - колкото и да се хвалят разни хора, никой не знае, всъщност. Просто всеки си има любима теория.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не вярвам някой тук да се хвали с нещо. Всичко е споделено, каквото и да е то - дали гледни точки, дали преживелици реални - няма значение.

За моето - знам само това, което съм видяла и разбрала.

Редактирано от Someone_Else (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Всичко е споделено, каквото и да е то - дали гледни точки, дали преживелици реални - няма значение.

Реалното преживяване е с по-голяма тежест.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Реалното преживяване е с по-голяма тежест.

Доколкото човек е субект и е невъзможно той да се самосхване обективно, реалното преживяване е само едно пречупване през неговата субективност, през неговия визус, през неговото око, тоест - отново една гледна точка.

Редактирано от Lucia_free (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Доколкото човек е субект и е невъзможно той да се самосхване обективно, реалното преживяване е само едно пречупване през неговата субективност, през неговия визус, през неговото око, тоест - отново една гледна точка.

Да. Но като понатрупа повече опитности вече има вариант да вижда едно и също нещо от различни гледни точки.

Стига да има смелостта да го направи.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Доколкото човек е субект и е невъзможно той да се самосхване обективно, реалното преживяване е само едно пречупване през неговата субективност, през неговия визус, през неговото око, тоест - отново една гледна точка.

Всъщност, или го имаш или го нямаш. Можеш да намериш подобно в някоя книжка или у друг човек. Иначе си фантазираш в буквоядството.

Редактирано от mecholari (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не знам какво става.

Лично моето мнение е,че съществуваме тук и сега и никъде другаде.

След като умрем,си отиваме и това е.

Няма ни повече...

И въпреки това скрито се надявам,да не съм прав...Би било толкова тъжно...

Редактирано от Гост (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 седмици по-късно...

Какво става с нас след като умрем? От доста време мисля в/у този въпрос и немога да стигна до еднозначен отговор!

Книгата пътят на душитесе опитва да даде тоя отговор. И е доста интересна.

Аз търся истините по темата от доста време... На сайтът ми смятам да направя доста широко и разнообразно изследване по тея въпроси... за сега става бавно, но всичко с времето си

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 4 седмици по-късно...

На остров Бали погребението е празник

bali.jpg

Погребенията на остров Бали са едни от най-екзотичните в цял свят. Самият ритуал не представлява унило и тъжно зрелище, а прилича на истински фестивал, с песни, танци и усмихнати хора.

Според индуизма, който проповядват жителите на острова, човек се състои от четири стихии – вода, въздух, земя и дух. Когато умира, той се превръща в тези четири стихии.

Най-добрият начин това да стане, според местните, е тялото да се кремира. Така то се слива с петата стихия – огъня и това според религията на жителите на Бали е най-добрият подарък за починалия, защото кремацията освобождава духа от тленната му обвивка – тялото.

Взависимост от финансовото състояние на роднините – тъй като пищното погребение изисква много пари, и взависимост от индуистките празници тялото на починалия може да бъде кремирано 2-3 месеца след смъртта му.

Тогава роднините го погребват, а когато се сдобият с достатъчно пари, го ексхумират и мъжете от рода го носят към мястото за изгаряне.

После изгарят тялото ритуално. То се полага в близост до голяма фигура на слон, обкичва се с цветя и се изгаря.

Всички роднини и приятели на починалия събират пари, за да може да се посрещнат разходите по погребението, на което обикновено присъстват около 500 гости, които трябва да бъдат почерпени.

Смята се за напълно нормално, ако хора, които съвсем слабо са познавали мъртвеца, дадат пари за изпращането му в последния му път.

Източник: sanovnik.bg

Редактирано от novobranec (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Какво става с нас след като умрем? От доста време мисля в/у този въпрос и немога да стигна до еднозначен отговор!

Много по-важно е какво става с нас, докато сме живи.

Каквото приживе, това и след смъртта.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 месец по-късно...

За мен няма никакво съмнение ,че след смъртта остава душата или някакво друго съзнателно информационно поле.

Една нощ малко преди да се събудя в преходното състояние преди събуждането ,починалият ми баща ми се яви и изглежда се е опитал да ме убеди да не заминавам за Австралия но аз не съм бил съгласен с него защото ми беше дадено да запомня само типичното за него измърморване с думите"Ти не приемаш съвети от един умрял човек"

Има и друга информация от него дадена на майка ми но няма смисъл от подробно описание.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

След смъртта аз залагам на белите червеи, всичко друго ми е нелогично. Това от една страна кара човек да се замисли.....

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 седмици по-късно...

За какво става след смъртта,се сещам единствено и само за думите на Ванга/най-много тя ми е повлияла,признавам/

"Ако кажа на хората какво е след смъртта,никой няма да иска да остане жив на тая земя"

.........

Ванга никога не е плакала на погребения,за нея това е било празник..........

Незнам,но според мен,иска ми се да й вярвам,макар че човешкия мозък не е устроен така,че да ползва целия си капацитет,и просто не можем да го възприемем.

От друга страна,ако цялата тази информация се възприеме,то човек неминуемо полудява...а иронията че ''лудите'' ги затваряме,лекуваме и се мъчем да ги докараме до нашето възприятие за света като цяло....

В някои религии стискането на ръка от луд човек е равнозначно на помъдряване.....

Редактирано от dreemer (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Ванга никога не е плакала на погребения,за нея това е било празник..........

Преди много години, това е било повсеместно. При прабългарите е било например същото. И сега някои племена празнуват смъртта и тъгуват при раждането на бебе.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Сподели

×
×
  • Добави ново...