И това ако не е ледената Бри. Крис нали знаеш колко ги обичам тез сетрички.

Тя е, тя е. Или по-точно Родена в лед на Нора Робъртс. Знаех си че ще я познаете за нула време.

И новата загадка, книжката е съвременна: Главната застана на хълма с гръб към развалините на господарската къща. Гледаше към изпепелените поля. От маслиновите и портокаловите дръвчета бяха останали само сгърчени, обгорени скелети. Тя беше видяла всичко това през последните няколко дни, но тогава беше побързала да отклони поглед, за да не се поддаде на пристъпа на болката. Стоеше с изправен гръб, лице в лице с разрушенията, попиваше ги с поглед, поемаше в себе си болката която щеше да подхрани студения гняв и решимостта в нея. — Не трябваше да идваш тук — Главния застана до нея. — Не ти ли стигаше досега? Днес беше на погребение. — Имах нужда да видя това. — Тя не откъсваше поглед от овъглените поля. — Прав си. Сякаш е умряло мое дете. Никой няма право да направи такова, такова… грозно нещо. — Светът понякога е грозно място. — Не мисля така. — Главната поклати глава. — Винаги съм мислила, че има неща, с чиято помощ можем да държим злото настрана. Грешила съм. Главния пристъпи по-близо и протегна ръка да я успокои. — Главната, това не е краят на… — Не ме докосвай. Ръката му се отпусна. — Добре, разбирам. — Не, не разбираш. — Той си мислеше, че тя го смята за виновен за това чудовищно нещо, но тя винеше само себе си. Не искаше да му позволи да я докосне заради опасността, която той представляваше за нея. В миналото той притежаваше по-голяма сила да я накара да чувства, отколкото всеки друг. А чувствата застрашаваха бариерата, която тя беше издигнала срещу мъката.

Яне, това да не е нещо на Сандра Браун? Прилича ми на Пламъци, но не съм я чела от сто години

Това е "Вихрена страст" на Ирис Йохансен. Страхотна трилогия.

Това е "Вихрена страст" на Ирис Йохансен. Страхотна трилогия.

Да, тя е и наистина е страхотна поредицата. Ти си наход, мила.

Ето го и цитата (от историчеки роман): Главната се събуди със странното чувство, че някой я наблюдава и тъй като не разбираше къде се намира, усети, че я обзема паника. Пламъчето на една лоена свещ потапяше малкото помещение около нея в нежна златиста светлина; тя чувстваше топлината на огъня върху бузите си. Огромни, груби дъски се преплитаха в непознати шарки над главата й, твърде ниски и твърде тъмни, за да приличат на тавана в нейната спалня. Под бодливата завивка тя усещаше неприятна влага върху кожата си и когато попипа с ръка, веднага се досети: беше ризата й, единствената дреха, която Името на Главния й беше оставил, след като съблече роклята и фустите й. Изведнъж тя си спомни всичко, стаи дъх, изправи се и затърси оня мерзавец, впила поглед в тъмнината. Той беше много по-близо, отколкото тя предполагаше, и това я обезпокои. Главния седеше насреща, облегнал широкия си гръб на една подпора и отпуснал небрежно едната си ръка върху коляното. Погедът му беше вперен в нея и проблясна като дълбока, бърза вода при вида на полуголата й фигура. Наметалото се беше смъкнало надолу и беглият й поглед в тази посока потвърди опасенията й: цялата беше изложена на показ. Кожата й блестеше на светлината на огъня, а меките розови възвишения на гърдите й напираха под тънката материя. Уплашена. тя затаи дъх и вдигна нагоре вълнената дреха. - Откога сте тук и ме гледате как спя? – поиска да узнае тя. Усмивка трепна по устните му: - Достатъчно дълго.

Роза през зиматаааааа

Роза през зиматаааааа

Точно така . Ти си на ред.

хохо, какво съм ви приготвилааа. Исторически, винаги ме избива на смях с тия двамата Главния в същия миг бе до нея, опрял ръце на кръста си и с лице, вече потъмняло от гняв. — Удари ли се? Това бе по-скоро обвинение, отколкото въпрос. Тя се наежи, ала се насили да изиграе докрай ролята. Не бе съвсем сигурна как се правеше това, но Меги бе използвала мигли. — Не знам, може би съм си навехнала глезена. — Къде, по дяволите, си понесла това мляко? — Възмутено се наведе да огледа крака й. Съобщението, което бе получил късно снощи, тежеше в мислите му. Сега обаче виждаше как в очите й се надига буря. — Къде е Брат ти? Или онази вятърничава Прислужница, или някой друг? — Доенето не е работа на брат ми, а прислужничка и всички други са заети с приготовленията за гостите. — Всички мисли за крехкост и женственост се бяха изпарили. — Няма нищо срамно в доенето, лорд Главен. Може би вашите изтънчени английски дами не могат да различат крава от бик… — Това няма нищо общо с моите английски дами, както ти ги наричаш. Пътеките са хлъзгави, а ведрата са тежки. Говоря за това, че се нагърбваш с повече, отколкото можеш. — Повече, отколкото мога? — Тя изрита ръката му от глезена си. — Аз съм достатъчно силна, за да правя колкото теб, че и повече. И никога през живота си не съм се подхлъзвала на тази пътека. Той седна на пети и плъзна поглед по нея. — Магарешки инат, а, Главна? Това вече преля. Една жена не може да понася до безкрайност. Главна скочи и изпразни едната кофа върху главата му. Всичко стана, преди който и да било от тях да можеше да го спре. Тя стоеше, размахваше празната кофа, а Главен преглъщаше прясното мляко. — Ето една топла млечна баня за вашата английска кожа, милорд. Грабна другата кофа, ала преди да бе успяла да я плисне в лицето му, ръцете му се затвориха върху нейните. Държеше я много здраво, много твърдо, но в очите му гореше опасен огън. — Би трябвало да те напляскам заради това. Главна отметна назад глава и с нарастващо задоволство гледаше как млякото се стича по бузите му. — Опитай, (прякор на главния)

това мисля, че е бунтът на норчето - от една от страпните й поредици

еее със скоростта на светлината позна

еее със скоростта на светлината позна

да,тези ги знам всички

— Бременна съм.

Очите на Главния престанаха да преценяват похотливо краката на Главната. Погледът му веднага се върна на лицето й. Не можеше да е загубила ума си, но или беше това, или не бе чул добре.

— Моля?

— Бременна съм.

Главният се отпусна на кожения стол зад бюрото си и положи страхотни усилия да преглътне. «Поздравления» не изглеждаше най-подходящият отговор. Беше изстреляла двете думи към него като стрелички. Заявлението бе нещо повече от описание на физическото й състояние. В него се усещаше предизвикателство. Същото предизвикателство се излъчваше и от тъмнозелените й очи.

— Благодаря ви, че ми казахте, но бих могъл да почакам до обявяването на раждането — рече хапливо той.

— Вие сте първият, който научава.

— Има ли някаква определена причина за това?

— Да, и то изключително основателна.

— Да не би да намеквате, че имам нещо общо с вашата бременност?

— Не, не намеквам нищо. Бебето е ваше.

Сандра Браун - Голямата новина?

ох знам го ама не съм сигурна . Сандра Браун голямата новина ?

Сандра Браун - Голямата новина?

да ти си

Пускам елементарен цитат, с имена, защото трябва да изчезвам и не искам да спирам играта. За това успех на следващият. Просто това е един от любимите ми моменти изобщо и исках да го споделя с вас тази сутрин Трябваше да го освободи от затвора, дори ако се налагаше след това двамата да прекарат остатъка от живота си в нелегалност. Щеше да го отведе в Мексико и беше сигурна, че ще успее да убеди Блеър от време на време да й изпраща толкова пари, колкото са необходими, за да живеят сравнително прилично. Ако Кен не се показва твърде често и не привлича вниманието върху себе си, тя вярваше, че ще може да го опази от вмешателството на американското правосъдие. За нещастие Кен беше твърде известна фигура в много области на страната и по тази причина не можеха да се укрият в Съединените щати. Хюстън съжаляваше единствено, че не може да се сбогува със семейството и с приятелите си. Вероятно нямаше дори да може да им пише, тъй като писмата й непременно щяха да насочат полицейските агенти по следите на Кен и да доведат до неговото задържане. Въпреки всичко беше сигурна, че постъпва правилно. Освен това беше убедена, че ще намери своето щастие редом с Кен, дори ако трябваше да живее с него при мизерни условия. Даде указания на Закариа да изведе конете от скривалището им, да затегне коланите на седлата и да ги доведе по-близо до затвора. Ръцете й трепереха, докато помагаше на Ян да закрепи шашките динамит в основите на стената. Когато зарядът беше поставен и фитилите за запалване бяха разпределени както трябва, тя обясни с жестове на Ян, че иска да се качи на раменете му и да погледне през прозореца в килията. Кажи му да си увие дюшека около главата — пошепна Ян, докато я вдигаше. — Нали не сме сложили твърде много динамит, че да го раним? — попита разтревожено тя. — Токчетата на ботушите ти са дяволски остри, тъй че, моля те, не усложнявай още повече живота ми с глупави въпроси! Хюстън впери поглед в тъмната килия и видя Кен да лежи напреки на нара. Той беше твърде малък за него и значителни части от тялото му се подаваха навън. Тя хвърли едно дребно камъче в килията. Той не се помръдна и тя трябваше да хвърли още шест камъчета, последното от които отскочи доста шумно от гърдите му, преди той да се събуди. — Кен! — подвикна тя тихо. — Какво има? — понита той и се надигна. — Ти ли си, Хюстън? Какво търсиш посред нощ пред затвора? Тя му направи знак да се доближи до прозореца. — Нямам време да ти обяснявам всичко. Ян и аз ще те измъкнем от килията. Ще вдигнем стената във въздуха с динамит, затова се дръпни в най-отдалечения ъгъл и увий дюшека около тялото си, поне около най-важните му части. — Какво ще правите? — изпъшка Кен. — Динамит? Слушай, Хюстън, трябва да ти кажа нещо! — Хюстън! — обади се отдолу Ян. — Тези остри токчета направо ще ме съсипят. Цяла нощ ли ще стоиш горе? — Трябва да вървя — каза бързо тя. — Свий се в ъгъла, а когато стената се срути, конете ще са готови. Обичам те! С тези думи тя се дръпна от прозореца и слезе от раменете на Ян. Кен така си и остана до прозореца на килията. Значи тя не беше отфучала е каретата, за да прибере парите му на сигурно място, а, напротив, беше изработила точен план как да го измъкне от килията му. Той сложи ръце в джобовете си, усмихна се и започна да си подсвирква някаква мелодия, наслаждавайки се на мисълта, че Хюстън толкова се тревожи за него. Но както си свирукаше, чу някакъв странен шум, сякаш някой беше запалил опън под стената. — Динамит! — прошепна невярващо Кен, грабна дюшека и скочи в един ъгъл на килията. Изобщо не беше очаквал такъв страшен трясък. Имаше чувството, че му разбиват черепа, а гърмежите все не преставаха. Хюстън, Ян и Закариа бяха приклекнали зад един скален блок, когато предната стена на затвора почти грациозно рухна пред краката им. Динамитът взриви основите на стената, висока два стажа, камъните под тях се плъзнаха надолу, като че се откриваше някакъв паметник, и разкриха гледката към вътрешността на затвора. Кен се беше свил в далечния ъгъл, но когато пушилката постепенно се разсея, той не даде никакви признаци, че иска да излезе от скривалището си. — Ние сме го убили! — изпищя Хюстън и се затича към килията. Ян я следваше по петите. — Вероятно само сме го замаяли. Кен! — извика Ян, надниквайки шума на падащите камъни, а когато Кен отново не реагира, момчето се покатери върху купа развалини и скочи в килията. Младежът издърпа дюшека, с който се беше увил Кен, но братовчед му явно не проумяваше какво се иска от него, затова Ян опита с езика на жестовете. Вероятно експлозията беше зашеметила напълно Кен, тъй като той само клатеше глава като безумен. Ян трябваше почти насила да го измъкне между развалините, за да слязат на земята. Хюстън вече беше възседнала своя кон, а когато Кен пристъпи към нея, тя видя, че той непрекъснато се държи с две ръце за главата, сякаш изпитваше силни болки. Изглежда, искаше да й каже нещо, но сега нямаше време за това, така че Ян и Закариа побързаха да го качат на втория оседлан кон. — Вие двамата веднага се прибирайте в къщи! — заповяда Хюстън, когато видя, че, привлечени от шума на експлозията, вече много хора тичаха към затвора. — Напред! — извика след това на Кен и той я последва по южното шосе, което водеше навън от града, право към пустинята.

Сърце от лед - Джуд Деверо

Тук въпросът беше кой ще е най-бързият. Браво, Пете, ти си

Тук въпросът беше кой ще е най-бързият. Браво, Пете, ти си

Хихихи, дебнех от засада!

Моят исторически цитат:

"- О, Главен - прошепна тя. - Защо трябва да ме гледаш така?

Той продължи да се усмихва.

- Как така?

- По този начин. Като хищник. Толкова различно от учтивия поглед, който ти е присъщ.

- Но сега нямам желание да съм учтив, сърце мое. Би трябвало да го разбираш. Защото това, което искам да ти направя, може да бъде определено като всичко друго, но не и учтиво.

- Тогава прави го - каза Главната и затвори очи. - Но, моля те, не ме карай да гледам как ме изяждаш.

Той се засмя тихичко.

- Да те изяждам? О, Главна, как можеш да продължаваш да мислиш по този начин за плътската любов след миналата нощ?

- Не зная. Просто така мисля.

- Отвори си очите.

- Няма.

- Да. Отвори ги и ме остави да ти кажа, че си едно малко глураче.

При тези думи тя отвори наполовина очи и го погледна.

- И все пак ти искаш ли да се ожениш за мене или не? - попита той настоятелно.

- Искам.

- Тогава престани с тия глупости и нека се държим като хора, които наистина се обичат. Или ще ми вярваш, или не. Не искам да се отнасяш към мен като към безсъвестен похитител, който те е отвлякъл от вкъщи.

- Но аз...аз наистина не зная какво трябва да правя.

- Нека тогава ти покажа - продължи той и сложи ръка на кестенявите й коси. - Сега вече това не е изнасилване. Не е просто нещо, което аз ще ти направя, а нещо, което ще правим заедно."

Едно жокерче, че да не забива играта - книгата е за викинги

Мира, Ашланд Прайс Пете, жокерището беше направо грамаданскоооо

Редактирано 26 юни 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Мира, Ашланд Прайс Пете, жокерището беше направо грамаданскоооо

Хихихи, така е, все пак като се има предвид че на български има сигурно не повече от 10 книги с такава тематика, наистина си беше голяяяма подсказка. Ти си Боби

Следваща закачка

— Няма значение, любов моя — изрече той пресипнало. — Няма нужда да казвам, че бих рискувал всичко, за да те върна. Никога няма да позволя да си отидеш, Главната.

— Може би вече не искам да си отида — отвърна тя с не по-малко дрезгав глас.

— Защо е тази внезапна вътрешна промяна?

Несигурността правеше гласа му строг. Главната прехапа устни и извърна поглед.

— Не е… не е толкова внезапна.

Хващайки острата й брадичка с палеца и показалеца си, той я накара да го погледне в очите. Те бяха мрачни и безжалостно настоятелни.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Главната? Че изведнъж си се видяла омаяна от чара ми? От мене, един безимотен селяк? Вече не смърдя ли на тор и конска пот?

От гласа му капеше сарказъм.

— Отдавна не те смятам за селяк. — Тя изхъмка презрително. — Не само си глупав, ами си и задръстен.

— Глупав! Задръстен! Това ли е всичко, милейди?

Ревът му би изплашил и най-закоравялата душа, но Главната не беше малодушна. Макар че брадичката й затрепери, гласът й остана овладян.

— Не, милорд, не е само това.

Изражението му беше буреносно.

— Продължавай, милейди.

— Ти си по-смел от който и да било мъж, когото познавам. Понякога арогантността ти е непоносима, но винаги се отнасяш с уважение към мъжете, които те следват. Ти си почтен и надежден, с изключение на отношението ти към мене — добави тя с малко тъжна усмивка, — и красив.

Главния я изгледа втренчено, сякаш си беше загубила ума.

— А глупав и задръстен?

— И това. Само един задръстен мъж няма да види, че съпругата му се интересува от него, и само един глупак ще откаже да й се довери.

Сърцето на Главния се заблъска болезнено в гърдите му. Искаше да й повярва. Искаше да й се довери с цялото си сърце и душа. И все пак… Да не би да му казваше това, което той искаше да чуе, за да скрие от него истината за себе си и Гадняра?

— Искам да ти вярвам, жено.

Пристъпи по-близо, толкова близо, че топлината на тялото й го опари. Посегна, почти страхувайки се да я докосне, страхувайки се, че тя ще се изпари и ще изчезне. Беше ли си въобразил думите й, защото толкова силно искаше да ги чуе?

— Главния.

Тя се люшна към него и се озова в прегръдките му, така плътно притисната до него, че чуваше силните удари на сърцето му така, сякаш беше собственото й сърце.

— Божичко, Главната, никой мъж никога не е желал жена така, както аз тебе.

Господарят на мрака Кони Мейсън.

Господарят на мрака Кони Мейсън.

Айде, Яне, поемай щафетата