Прочетох "Златната долина".Очаквах малко повече,иначе бива.

Най-накрая успях да прочета Отдаването/Аманда Куик/ ! Равносметката поне за мен е, че след 70стр. се забързва действието и започва да се развива загадката в сюжета, но това ни най-малко прави книгата по-интересна. Сега започвам Ласката на огъня от Линда Хауърд-неусетно прочетох първите 30 стр..

Най-накрая успях да прочета Отдаването/Аманда Куик/ ! Равносметката поне за мен е, че след 70стр. се забързва действието и започва да се развива загадката в сюжета, но това ни най-малко прави книгата по-интересна.

Сега започвам Ласката на огъня от Линда Хауърд-неусетно прочетох първите 30 стр..

Така неусетно ще стигнеш и до края.

Книгата е прекрасна,запленяваща и не ти дава мира за да стигнеш до края

Аз сега съм на вълна Арлекинчета и чакам нещо грабващо

да ми се появи в полезрението

Но има цели 20дни до очаквания,бленуван и сънуван момент

Редактирано 31 юли 201015 г. от Книжно човече (преглед на промените)

Така неусетно ще стигнеш и до края.

Книгата е прекрасна,запленяваща и не ти дава мира за да стигнеш до края

Аз сега съм на вълна Арлекинчета и чакам нещо грабващо

да ми се появи в полезрението

Но има цели 20дни до очаквания,бленуван и сънуван момент

И аз толкова, сигурно бленуваме за едно и също http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif А и предполагам, половиата момичета запознали се с "Брадството на черния кинжал" Аз продължавам с удърна вълна четени романи, и яхам викингите на Хедър Греъм, а после и тези на Джоана

Всички чакаме... Дръжте се не остана много...

Всички чакаме... Дръжте се не остана много...

Да бе двайсет дни, бълха ни ухапала

Да бе двайсет дни, бълха ни ухапала

Щом не е кърлеж, се ядва...

Иначе аз оставих за момент настрана Дар от злато на Кренц и захапах Изгорена жива на Суад (поредица Преживяно) и неусетно я преполових...

В този форум Дженифър Уайлд определено е недолюбвана. Така че като я прочетеш, драсни едно мненийце за книгата.

Аз изпапках До края на света на Елизабет Лоуел. УАУ! Невероятна книга. Който не я е чел - да не се двоуми

Ами книгата е добра, става за четене,отначало ми беше криво е е в първо лице, ама се свиква.Като цяло доста реалистично пише Дженифър, историята е хубава, не описва любовните сцени толкова много и е добавила повече романтика в тях, отколкото някакви мръснишки изрази, знаете какво имам в предвид.Единственото, което не ми хареса е, че авторката се впуска в излишни описания.Например винаги описва кои с какво бил облечен, каква била онази и така нататък, демек едва ли не даже прислугите са описани от къде идват, кои са майките и бащите им и бля бля бля, просто в такива моменти ми се искаше да прескоча тия ненужни описания, защото направо се отклонява от сюжета.Според мен не трябва всички персонажи да са описани толкова много.Но иначе историйката е хубава, разказва се за едно момиче, което от джебчийка и бедна хлапачка се превръша в хубава млада и богата дама,не е от най-добрите книги, който съм чела, но общо взето става

Прочетох "Преди да те срещна" на Джудит Макнот, романът е много много хубав, но малко ми бледнее в сравнение с първите два. В него си има всичко - разчувствах се, посмях се (не са чак толкова много забавните моменти), въздишах си, исках на няколко пъти да удуша Стивън.. нормналните неща Главната Шеридан е много нежна, чувствителна и мила, и в същото време си е доста упорита, а Стивън.. ами Стивън, честно да си кажа много хубав главен ама ми идеше да му извия врата... Не ми се разказва с подробности, защото може само мен да ме е ядосвал така с отношението си към Шери... Иначе имаше моменти, в които се държеше безупречно, чак аз се разтапях, но имаше и моменти, в които ... Добре, че после се реваншира магарето му с магаре! Намесата на Ники Дьовил в романа беше страхотна, той учатва в една от любимите ми забавни сцени, на която не просто се хилих, а се и търкалях от смях е моментът, когато Стивън отива в клуба да спука от бой Ники, а след като се поступаха... просто не мога да го представя толкова добре: — По-добре кажи какво стана там вътре, иначе тези двамата няма да могат да се концентрират върху играта. Няма дори да успеят да заспят, докато не разберат какъв е изходът от двубоя. Трябва да ти кажа, че с Лангфорд се държахте невъзпитано, Дьовил! — добави той. — Няма нищо за разказване — отвърна Ники, взе тестето карти от средата на масата и майсторски ги разбърка. — Обсъждахме една сватба. Баскервил го погледна обнадежден, двамата младежи очевидно бяха развеселени, но само по-пияният от тях прояви нетактичност да попита: — Сватба ли? Че какво толкова има да обсъждат двама джентълмени, когато става въпрос само за някаква си сватба? — Кой ще е младоженецът — отвърна нехайно Ники. — И взехте ли това решение, сър? — попита приятелят му, опитвайки се да заглади лошото впечатление от държанието на другаря си, като се престори, че вярва на тази съшита с бели конци история. — Да — рече Ники и хвърли няколко чипа на масата. — Аз ще съм шаферът. — Сватба! — изсмя се пияният и отпи от чашата си. Никълъс Дьовил вдигна очи от картите си, впи ги в лицето на нахалния младеж и хладно понита: — А може би предпочитате да се превърне в погребение? Баскервил се уплаши да не последва нещо лошо, затова побърза да отвлече вниманието на Ники, като попита: — И какво друго дискутирахте с Лангфорд? Доста се забавихте. — Обсъждахме също и малките стари дами с объркани спомени — иронично отвърна Ники. — И се чудехме на Божията мъдрост, благодарение на която езиците на тези старици продължават да работят дълго след като мозъкът им е престанал да функционира. Херцогът на Станхоуп остро го изгледа: — Надявам се, че не говорите за дама, която познавам! — Всъщност познаваш ли дама, която са нарекли „Черити, вместо да й дадат много по-точното название „Кокоши мозък”? Херцогът едва потисна смеха си при това описание на по-възрастната му сестра. — Може и да познавам — отвърна той и кимна на новия играч, приближил се до масата им. Новопристигналият свойски се настани, кимайки на Баскервил и Дьовил, и погледна въпросително към младежите. — Тези двамата с увиснали челюсти и дълбоки джобове са лордовете Банбратен и Айсли — представи ги Ники. — Вие вече сигурно сте виждали графа на Лангфорд? — попита той младите лордове. Те едновременно кимнаха. — Добре. Сега, след като приключихме с представянето, двамата с графа ще се заемем с благородната задача да приберем остатъка от бащините ви пари. Ники раздаде картите, но когато вдигна своите, го прониза остра болка и той сгърчи лице. — Лоша ръка, а? — изсмя се доволно херцогът на Станхоуп, тълкувайки погрешно гримасата на противника си. Стивън помисли, че въпросът е отправен към него. Той хвърли поглед към изранените кокалчета на ръката си и отвърна: — Не е чак толкова зле. — Обърна се и взе от таблата на стоящия зад гърба му сервитьор две чаши с бренди. Едната сложи пред себе си, другата подаде на Никълъс Дьовил. — Моите поздравления! — рече той и погледна изпитателно към единия от младежите, който в този момент разля виното си. — Не може да си държи чашата — обясни Ники, просле­дявайки погледа на Стивън. Графът кръстоса крака и неодобрително изгледа два­мата пияни младежи. — Някой е трябвало да ги научи как да се държат, преди да ги пуснат сами в обществото — отбеляза той. — Взе ми думите от устата — съгласи се с готовност Ники. Много хубав роман и ако трябва да му дам оценка бих му дала 9.5, защото нещо не ми достигна или може би прекалено много се ядосвах на Стивън, но определено е по-слаб от Кралството и Уитни (поне за мен ) Сега мисля да чета Вълшебства, за да видя какви ще ги натвори и чаровният французин, но май и там голямо дърпане ще пада.. А Джулиана ми хареса още сега в Преди да те срещна..

Прочетох "Преди да те срещна" на Джудит Макнот, романът е много много хубав, но малко ми бледнее в сравнение с първите два. В него си има всичко - разчувствах се, посмях се (не са чак толкова много забавните моменти), въздишах си, исках на няколко пъти да удуша Стивън.. нормналните неща Главната Шеридан е много нежна, чувствителна и мила, и в същото време си е доста упорита, а Стивън.. ами Стивън, честно да си кажа много хубав главен ама ми идеше да му извия врата... Не ми се разказва с подробности, защото може само мен да ме е ядосвал така с отношението си към Шери... Иначе имаше моменти, в които се държеше безупречно, чак аз се разтапях, но имаше и моменти, в които ... Добре, че после се реваншира магарето му с магаре! Намесата на Ники Дьовил в романа беше страхотна, той учатва в една от любимите ми забавни сцени, на която не просто се хилих, а се и търкалях от смях е моментът, когато Стивън отива в клуба да спука от бой Ники, а след като се поступаха... просто не мога да го представя толкова добре:

Много хубав роман и ако трябва да му дам оценка бих му дала 9.5, защото нещо не ми достигна или може би прекалено много се ядосвах на Стивън, но определено е по-слаб от Кралството и Уитни (поне за мен )

Сега мисля да чета Вълшебства, за да видя какви ще ги натвори и чаровният французин, но май и там голямо дърпане ще пада.. А Джулиана ми хареса още сега в Преди да те срещна..

Наистина книжката бледнее пред първите две, но както и ти каза си има своя чар и наистина разчуства.(: Обаче честно да ти призная останах ужасно разочарована от "Вълшебства", просто не беше това, което очаквах. Особено както обожавах Ники Дьовил... но се надявам на теб да ти хареса, Блеки.

"Обречени на любов"-Даяна Палмър. Главния ме дразнише малко,но се пооправи.

Редактирано 1 август 201015 г. от MariTe (преглед на промените)

Наистина книжката бледнее пред първите две, но както и ти каза си има своя чар и наистина разчуства.(: Обаче честно да ти призная останах ужасно разочарована от "Вълшебства", просто не беше това, което очаквах. Особено както обожавах Ники Дьовил... но се надявам на теб да ти хареса, Блеки.

Еееее,единственото разочароващо е , че е кратичка.Иначе какво чувство, каква нежност,трепет.Абсолютен връх в майсторството на писателя,да разчувства така с 5 странички.Аз напоследък съм много реалистично,даже песимистично настроена,а така се разнежих......след книгата за Джордан,тази и Кралството.... са ми най на сърце

Еееее,единственото разочароващо е , че е кратичка.Иначе какво чувство, каква нежност,трепет.Абсолютен връх в майсторството на писателя,да разчувства така с 5 странички.Аз напоследък съм много реалистично,даже песимистично настроена,а така се разнежих......след книгата за Джордан,тази и Кралството.... са ми най на сърце

За сега съм прочела само първите три от поредицата и Кралството ми е най-любима, ще видим оттам насетне. А за Вълшебства мисля, че ще ми хареса... все пак много харесвам и Ники и Джулиана. А за останалите три коментари, когато им дойде времето

Редактирано 1 август 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)

Еееее,единственото разочароващо е , че е кратичка.Иначе какво чувство, каква нежност,трепет.Абсолютен връх в майсторството на писателя,да разчувства така с 5 странички.Аз напоследък съм много реалистично,даже песимистично настроена,а така се разнежих......след книгата за Джордан,тази и Кралството.... са ми най на сърце

Всъщност така е. Най-разочароващото е, че книжката е невероятно кратка, което е много жалко, защото от писателката очаквах да напише доста повече за Ники. Но нищо, като цяло историята е също така прекрасна като останалите, с единствена негативна точка, че е прекалено кратко.

Аз още съм на "целувката на пирата" на Катлийн Драймън.Нещо не мис е чете тези дни,затова я влача.Иначе е интересна.На половината съм,но прелистих нататък и знам горе долу какво ще стане.

Моля сподели за "HEARTBREAKER" на Линда Хауърд/накратичко/ .

И появяват ли се вече познатите ни герои?...

Главният в "HEARTBREAKER" е Джон Рафърти - споменава се в "Диамантения залив"(беше съсед на главната и накрая и помагаше в една стрелба с лошите). Докато четях "Диамантения залив" си мислех, че сигурно има книга и за него, и че сигурно ще завърти нещо с ветеринарката, дето беше приятелка на главната - ама то нищо подобно - оказа се че главната в "HEARTBREAKER" е съвсем друга - казва се Мишел, и е съседка - или почти... баща и почива и оставя ранчото и много дългове, които уж направил за да я глези и да и осигури най-висок стил на живот, тя наскоро се е развела с някакъв ужасен ревнивец, дето почнало да го избива и на бой, и е решена да спаси ранчото на баща си, като се опитва да върши сама и най-тежката работа... Открива че баща и е дължал много пари и на Джон Рафърти, и решава да се срещне и да говори с него... и така се завързват нещата между тях. А, впрочем те двамата изпитвали много силно привличане един към друг откак се видели за пръв път преди много години, но тя била много млада и не посмяла да го покаже, защото се притеснявала, и затова винаги си вирела носа с него, той също, щото смятал че е разглезена и че не го понася...Както и да е, станаха за нула бройки любовници и Главния си я прибра в къщи, да му е под ръка и да я пази от бившия и мъж, който почна да им прави мръсотии... и така нататък, и всичко това подправено със много страст!

Мога да я сравня с "Онази нощ" по горещите страсти, и макар да я четох на руски (имаше доста съвременни разговорни изрази в превода, не всички от които разбирах добре, тук-там хващах само най-общо смисъла, и много се дразнех...) и на компа, книжката е страшно увлекателна - не можах да я оставя, докато не я прочетох!

Аз също съм силно пристрастена към Линда Хауърд, имам всички нейни, издадени на бг, с изключение на "Ласката на огъня" и "Сърцето на амазонката", (добре поне, че ги има в електронен вариант!), и най-редовно си ги препрочитам за да се заредя с емоции!

Свалила съм още петнайсетина други нейни на руски, като прочета някоя, ще пиша пак...

Редактирано 2 август 201015 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

Главният в "HEARTBREAKER" е Джон Рафърти - споменава се в "Диамантения залив"(беше съсед на главната и накрая и помагаше в една стрелба с лошите). Докато четях "Диамантения залив" си мислех, че сигурно има книга и за него, и че сигурно ще завърти нещо с ветеринарката, дето беше приятелка на главната - ама то нищо подобно - оказа се че главната в "HEARTBREAKER" е съвсем друга - казва се Мишел, и е съседка - или почти... баща и почива и оставя ранчото и много дългове, които уж направил за да я глези и да и осигури най-висок стил на живот, тя наскоро се е развела с някакъв ужасен ревнивец, дето почнало да го избива и на бой, и е решена да спаси ранчото на баща си, като се опитва да върши сама и най-тежката работа... Открива че баща и е дължал много пари и на Джон Рафърти, и решава да се срещне и да говори с него... и така се завързват нещата между тях. А, впрочем те двамата изпитвали много силно привличане един към друг откак се видели за пръв път преди много години, но тя била много млада и не посмяла да го покаже, защото се притеснявала, и затова винаги си вирела носа с него, той също, щото смятал че е разглезена и че не го понася...Както и да е, станаха за нула бройки любовници и Главния си я прибра в къщи, да му е под ръка и да я пази от бившия и мъж, който почна да им прави мръсотии... и така нататък, и всичко това подправено със много страст!

Мога да я сравня с "Онази нощ" по горещите страсти, и макар да я четох на руски (имаше доста съвременни разговорни изрази в превода, не всички от които разбирах добре, тук-там хващах само най-общо смисъла, и много се дразнех...) и на компа, книжката е страшно увлекателна - не можах да я оставя, докато не я прочетох!

Аз също съм силно пристрастена към Линда Хауърд, имам всички нейни, издадени на бг, с изключение на "Ласката на огъня" и "Сърцето на амазонката", (добре поне, че ги има в електронен вариант!), и най-редовно си ги препрочитам за да се заредя с емоции!

Свалила съм още петнайсетина други нейни на руски, като прочета някоя, ще пиша пак...

Ах и аз искам да я прочета тази. Изглежда много интересна, а аз отскоро съм голям фен на Линда и купувам всичко нейно до което се докопам

Иначе аз сега съм на "Робинята на викинга" на Хедър

Главният в "HEARTBREAKER" е Джон Рафърти - споменава се в "Диамантения залив"(беше съсед на главната и накрая и помагаше в една стрелба с лошите). Докато четях "Диамантения залив" си мислех, че сигурно има книга и за него, и че сигурно ще завърти нещо с ветеринарката, дето беше приятелка на главната - ама то нищо подобно - оказа се че главната в "HEARTBREAKER" е съвсем друга - казва се Мишел, и е съседка - или почти... баща и почива и оставя ранчото и много дългове, които уж направил за да я глези и да и осигури най-висок стил на живот, тя наскоро се е развела с някакъв ужасен ревнивец, дето почнало да го избива и на бой, и е решена да спаси ранчото на баща си, като се опитва да върши сама и най-тежката работа... Открива че баща и е дължал много пари и на Джон Рафърти, и решава да се срещне и да говори с него... и така се завързват нещата между тях. А, впрочем те двамата изпитвали много силно привличане един към друг откак се видели за пръв път преди много години, но тя била много млада и не посмяла да го покаже, защото се притеснявала, и затова винаги си вирела носа с него, той също, щото смятал че е разглезена и че не го понася...Както и да е, станаха за нула бройки любовници и Главния си я прибра в къщи, да му е под ръка и да я пази от бившия и мъж, който почна да им прави мръсотии... и така нататък, и всичко това подправено със много страст!

Мога да я сравня с "Онази нощ" по горещите страсти, и макар да я четох на руски (имаше доста съвременни разговорни изрази в превода, не всички от които разбирах добре, тук-там хващах само най-общо смисъла, и много се дразнех...) и на компа, книжката е страшно увлекателна - не можах да я оставя, докато не я прочетох!

Аз също съм силно пристрастена към Линда Хауърд, имам всички нейни, издадени на бг, с изключение на "Ласката на огъня" и "Сърцето на амазонката", (добре поне, че ги има в електронен вариант!), и най-редовно си ги препрочитам за да се заредя с емоции!

Свалила съм още петнайсетина други нейни на руски, като прочета някоя, ще пиша пак...

Иве, мерси че сподели

И аз си мислех,че ще има заигравка с ветеринарката,ама той Джон си е важен

Сега изпадам в тиха ярост,защото нашите издатели не са я превели

По същия начин съм с чувствата и за непреведените книги от поредицата за Макензи,

дори за тях малко повече http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Прочетох и Вълшебства, наистина е хубава.. и като идея и като сюжет. имаше си пак от всичко, но по-малко, защото си е мааалко претупана. До де се зачета да ми стане интересно и свършиии

Иначе страхотен финал. Ако беше и малко по-дълга и не толкова претупана, щеше да е трепач

Сега ще се мятам на Сега и завинаги...

Луиз Бегшоу-Родена във вторник.Много приятна книжка,но е по-скоро чиклит отколкото любовен роман.Главната е голям образ и минава през много перипетии.Всъщност е леко наивно,но мъжко момиче и накрая двамата лоши получават заслуженото си.

Рекох да видя,що е то съвременен роман на Макнот и почнах Гордост

Рекох да видя,що е то съвременен роман на Макнот и почнах Гордост

Един от любимите ми съвременни романи на Макнот. Страхотен е, а главните са големи сладури!(: Надявам се да споделиш мнението ми.

...По същия начин съм с чувствата и за непреведените книги от поредицата за Макензи,

дори за тях малко повече http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

О, аз като нанюхах руските сайтове, първо останалите от поредицата за Макензи прочетох - върховни са!!!

Да се молим нашите преводачи да се множат, и сред тях да има фенове на Линда... още по-вече, че книжките за Макензи не са много дълги...

Редактирано 2 август 201015 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

О, аз като нанюхах руските сайтове, първо останалите от поредицата за Макензи прочетох - върховни са!!!

Да се молим нашите преводачи да се множат, и сред тях да има фенове на Линда... още по-вече, че книжките за Макензи не са много дълги...

Дано наиситна стане така,че мъжете на Линда ме разтърсват направо

Луиз Бегшоу-Родена във вторник.Много приятна книжка,но е по-скоро чиклит отколкото любовен роман.Главната е голям образ и минава през много перипетии.Всъщност е леко наивно,но мъжко момиче и накрая двамата лоши получават заслуженото си.

Луиз Бегшоу пише много приятно. Но Родена в понеделник ми харесва много повече. Страхотна е. Ето това е анотация към нея:

"Трийсет и две годишната Анна Браун се счита за твърде висока и твърде пищна. Разминава се с общоприетите критерии за красота, затова никак не е изненадана, че приятелят и я напуска. Параноичната и шефка непрекъснато и натяква, че е на най-ниското стъпало в продуцентската компания. У дома Анна се чувства като слон до миниатюрните си съквартирантки – манекенки. Но когато в ръцете и попада обещаващ сценарий за касов хит и когато богат английски наследник я избира за своя годеница, тя съзира своя златен шанс. А щом и най-успелият британски режисьор проявява еднакъв интерес и към сценария, и към нея, в живота и най-неочаквано нахлува вихър от емоции и събития..."