Аз на Линда Хауард съм чела май само ласката на огъня и нещо не бях впечатлена...

Иначе сега си дочитам Брачни игри,а на компютъра чета 7-мата книга за Малори..за Бойд и Кейти

Ако обичаш да четеш съвременни любовни романи,ти препоръчвам да прочетеш на Линда хауърд - поредицата Макензи и Джон Медина(„Втори шанс“ съм я чела 4 пъти и мога още 10 пъти по толкова да я прочета) ,ако ти харесат прочети и останалите!Това е мое мнение!!!

Ами аз само историчекси чета от години...преди години четях и много съвременни,но в момента хич не са ми на сърце. Хммм.9-та лие книгата..защото на мен ми пише някакво номер 7

Редактирано 31 октомври 201015 г. от Gioiella (преглед на промените)

Абе,сега се светнах.Макензитата,дето са на български съм ги чела и са си най-обикновени Арлекини, приятни, че обичам индианци да са замесени,но чак суперлативи....или съм изкривена,или с къса памет,че съм ги чела предииии време.

Редактирано 31 октомври 201015 г. от Plqsak (преглед на промените)

Ами аз само историчекси чета от години...преди години четях и много съвременни,но в момента хич не са ми на сърце.

Хммм.9-та лие книгата..защото на мен ми пише някакво номер 7

Идея нямам. Ако четеш за Бойд и Кейт си е деветата. Седмата е мойто /сори приватизирах си го/ Джереме, а 8 е за Дрю още едно братче на Джордж.

Абе, мъча се да сборя втората книга "Легло от рози" на Норчето от "Сватбената агенция".Не ми върви и туй то.Същата картинка беше и с първа част,ама колежката е така добра да ми ги дава за неограничено време, а аз съм така проклета,че храня надежда да я дочета.Много са ми наивни някак персонажите,а и няма "гъделичкащи" моменти...Ама,хайде да не съм категорична,че не съм я дочела тая все пак.

Абе, мъча се да сборя втората книга "Легло от рози" на Норчето от "Сватбената агенция".Не ми върви и туй то.Същата картинка беше и с първа част,ама колежката е така добра да ми ги дава за неограничено време, а аз съм така проклета,че храня надежда да я дочета.Много са ми наивни някак персонажите,а и няма "гъделичкащи" моменти...Ама,хайде да не съм категорична,че не съм я дочела тая все пак.

Аз съм още по зле. До средата съм на първата. А и двете са наредени почти под носа ми и ми намигат с прекрасните си корици. Нооооо, явно не съм в период на Нора. Просто не мога да се накарам да ги дочета. Взе да ми се поизчерпва напоследък, но и няма как, след като ги бълва на конвейр. С носталгия си спомням старите й поредици, тях ги четях на един дъх.

Аз съм още по зле. До средата съм на първата. А и двете са наредени почти под носа ми и ми намигат с прекрасните си корици. Нооооо, явно не съм в период на Нора. Просто не мога да се накарам да ги дочета. Взе да ми се поизчерпва напоследък, но и няма как, след като ги бълва на конвейр. С носталгия си спомням старите й поредици, тях ги четях на един дъх.

Ми тя отдавна е от авторите,за които се твърди,че книгите се пишат от екипи, а тя слага параф накрая.Твърде вероятно според мен.В един момент подобно усещане придобих за Том Кланси и Гришам.

Това за Нора не бях го чувала . А Гришъм спрях да го купувам още след 10-тата. Ама първите му са наистина шедьоври.

Аз пък двечките нови на Нора ги глътнах много бързо.Не знам за екипа,но винаги усещам стила ѝ.Ако ги пишат екипи поне могат да пипнат и оправят недостатъците.Имам на ум романтичните и любовните ѝ сцени.Често са скучни или плоски.Няма страст и тва е. Иначе напоследък нищо не ми е интересно.Ако не е Нора или Кренц(и то на хартия) не почвам да чета.Пълна суша.

Бях забравила колко жестоко, направо до посиняване обожавам Амандичка, т.к. отдавна де що бях докопала нейна книга я бях оглозгала Преди няколко дни обаче бях приятно изненадана от нова (поне за мен) придобивка на руски - романът й The River Knowshttp://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Естествено със зверски плонж моменталически й се метнах и с грамаданско задоволство опосках поредния шедьовър на тази великолепна авторка Винаги, ама винаги, ако ще и на 200 години да дотропкам с треперещи ръце, цъкайки мишока и бинокъл на очките, за да се взирам успешно в компа, няма да престана да поглъщам поредната доза Аманда

За почитателките на авторката, само ще спомена, че романа е напълно в стила й - ексцентрични главни герои, които преследвайки общ враг, случайно стават партньори в търсенето на истината и справедливостта, като Аманда отново е забъркала експлозивен коктейл от невероятна романтика, съчетана с точната доза кримка. Накратко: главната се представя за обеднялала роднина на богата аристократка, зада има достъп до най-отбраното общество, т.к. тайно работи като разследващ журналист и така може да посещава всякакви балове и соарета, за да събира сведения за порочните и престъпни наклонности на някои аристократи. Главния пък е загубил годеница, която е обявена за самоубийца, а той е убеден, че е убита от един гадняр-аристократ. Така в търсене на истината, двамата главни се оказват, че преследват една и съща мишена, макар и да работят по различни разследвания. Тя се представя за невзрачна сива мишка, за да остане незабележима по светските събития и на спокойствие да си тършува из домовете на богаташите. Да ама на поредния бал, точно след поредния й набег в търсене на уличаващи документи, на излизане от спалнята на гадняра,тя се натъква на главния, чиято крайна цел също е сейфа на гадняра, скрит в неговата спалня. И докато двамцата се дрънчат кой има право да тършува из чуждите спални, ги спипва един от охранителите на гадняра и наште взеха да се целуват, за да симулират, че търсят любовно местенце за усамотение. И от там, решиха да си партнират в разследването, но за пред обществото се представяха за две влюбени гълъбчета. И се започна едно фиктивно ухажване,ама то се превърна баш в истинско, така се оплетоха милите, че в един момент забравиха и разследване и злодеи... И всичко това гарнирано с много свеж хумор, забавните и абсурдни ситуации направо ми докарваха на моменти мощно изреваване от кеф. А, да не забравя и страшно симпатичното алтаво семейство на главния - като се почне от таткото-аристократ, изобретател и се стигне до сестрата - писателка на драми, които неистово желаеха главния да се сдобие с любима и веднага и безрезервно приеха главната като манна небесна за всичките им страхове Ох, прочитайки отново книга на Амандичка, се почувствах все едно, че се върнах у дома след дълго скитосване. Може би, защото последните три месеца митарствах и хайманосвах из дебрите на непознати (за мен) авторки, опивайки се от новото и непознатото. При това все качествени авторки, чиито романи се четат в захлас и се поглъщат наеднъч - Sabrina Jeffries, Laura Lee Guhrke, Eloisa James, Elizabeth Boyle (огромни благодарности, Петенце, за тази великолепна авторка). http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Ох, и тук веднага бих искала да помоля за помощ: романите на Elizabeth Boylе от Серията Bachelor Chronicles : четвъртата - Confessions of a Little Black Gown, шестата - How I Met My Countess и седмата - Mad About the Duke дали случайно някоя добра душа ги няма на руски Направо ще ме ощастливи, т.к. поредичката е удивително великолепна, осветках първите тринки мълниеносно и като стигнах до 4-тата,предвкусвайки поредното съкрушително забавление, потривайки доволно ръце и хоп.... неприятна изненадаааа - няма я на руски - направо да се пукнеш откъм гърба от яд.

Редактирано 1 ноември 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Аманда Куик/Кренц винаги има странни герои,но напоследък и за семействата им може да се каже,че са леко откачени.Обаче на мен много ми допада.

Снощи почнах с Маскарад на Копола - почва как главната е в някакъв санаториум за душевно болни - любимият на всички ни Бадлем. И как разни хора плащат, за да гледат дошевно болните в клетките сякаш са маймуни в зоопарка. Направо ми настръхна косата - много зловещо. Та главната е затворена по обвинение че се е опитала да се самоубие като е скочила във водата - но всъщност някой я е блъснал. За капак е бременна, а казват че мъжа и бил покойник от много време. Става все по-заплетено и по-заплетено........силно се надявам да не ме разочерова тази книга, защото не съм чела нищо на авторката и не искам да си създавам кофти впечатления.

Прочетох "Благословията"-Джуд Девро. Сладка книжка,бързо се чете. Имах нужда от нещо сладникаво Чете ми се пак нещо подобно

Прочетох "Благословията"-Джуд Девро. Сладка книжка,бързо се чете. Имах нужда от нещо сладникаво Чете ми се пак нещо подобно

Били написала по-подробен коментар в някой от темите за оценките на книги ? За да знаем какво представлява книжката и какви са главните. И ако може и една оценка

Редактирано 2 ноември 201015 г. от Gael (преглед на промените)

Били написала по-подробен коментар в някой от темите за оценките на книги ? За да знаем за какво представлява книжката и какви са главните. И ако може и една оценка

Не ме бива много в писанията за това ще пусна анотацията на книгата

Когато преуспяващият бизнесмен Джейсън Уайлдинг неохотно се връща в родния си град по молба на брат си Дейвид, той ни най–малко не подозира каква изненада го очаква там. Дейвид е запленен от Ейми Томпкинс — объркана млада вдовица с невръстно дете — и се нуждае от помощта му. Но съдбата им изиграва лоша шега и Джейсън се превръща в съперник на брат си за сърцето на Ейми. Тримата се изправят пред съдбовен избор, който ще преобърне живота им.

Съвременна е. Действието се развива по Коледа. Героите са симпатични,горди,с чувство за хумор. Няма нещо с което да ме дразнят. Доста смешни моменти имаше и се посмях Приятно,ненатоварващо четиво,ако някой иска нещо подобно,да се захваща Книгата си е за 10

Редактирано 2 ноември 201015 г. от MariTe (преглед на промените)

Не ме бива много в писанията за това ще пусна анотацията на книгата

Когато преуспяващият бизнесмен Джейсън Уайлдинг неохотно се връща в родния си град по молба на брат си Дейвид, той ни най–малко не подозира каква изненада го очаква там. Дейвид е запленен от Ейми Томпкинс — объркана млада вдовица с невръстно дете — и се нуждае от помощта му. Но съдбата им изиграва лоша шега и Джейсън се превръща в съперник на брат си за сърцето на Ейми. Тримата се изправят пред съдбовен избор, който ще преобърне живота им.

Съвременна е. Действието се развива по Коледа. Героите са симпатични,горди,с чувство за хумор. Няма нещо с което да ме дразнят. Доста смешни моменти имаше и се посмях Приятно,ненатоварващо четиво,ако някой иска нещо подобно,да се захваща Книгата си е за 10

А да питам таз чудесия има ли я сканната? Погледнах у линковете ама то ся кво има кво бешело ми е тъмна индия пък туй ма заинтригува.

от това книжле,бяха пуснали цитат в играта.Нахъсах се и....нищо.Думата ми е не тръгвайте с голяма кошница.

Днес изчетох "Лекарство против северния вятър"-Даниел Глатауер. Не очаквах,че ще ми хареса. Дори краят ме просълзи.

Редактирано 2 ноември 201015 г. от MariTe (преглед на промените)

Днес изчетох "Лекарство против северния вятър"-Даниел Глатауер. Не очаквах,че ще ми хареса. Дори краят ме просълзи.

И на мен много ми хареса Ети. Сега можеш да продължиш с втората част "Седмата вълна", аз за разлика от теб я чаках доста време и също много ми хареса. Въобще не очаквах, че подобен стил ще ме грабне. Почнах я от любопитство, а я прочетох на един дъх, без да я оставя и за миг.

(огромни благодарности, Петенце, за тази великолепна авторка). http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Ох, и тук веднага бих искала да помоля за помощ: романите на Elizabeth Boylе от Серията Bachelor Chronicles : четвъртата - Confessions of a Little Black Gown, шестата - How I Met My Countess и седмата - Mad About the Duke дали случайно някоя добра душа ги няма на руски Направо ще ме ощастливи, т.к. поредичката е удивително великолепна, осветках първите тринки мълниеносно и като стигнах до 4-тата,предвкусвайки поредното съкрушително забавление, потривайки доволно ръце и хоп.... неприятна изненадаааа - няма я на руски - направо да се пукнеш откъм гърба от яд.

Боби първо да те поздравя за страхотния коментар за книжката на Аманда, излишно е да казвам че ми напълни душата!

Колкото до Елизабет Бойл, съжалявам мила но посочените книги ги няма на руски, нито като издадени, нито като фен преводи, ще ги следя и ако излезе нещо ще ти обадя. А специално последната Mad About the Duke излезе преди няколко дни в щатите и освен с малко коментари от амазона, не знам с какво друго можеш да се задоволиш

И на мен много ми хареса Ети. Сега можеш да продължиш с втората част "Седмата вълна", аз за разлика от теб я чаках доста време и също много ми хареса. Въобще не очаквах, че подобен стил ще ме грабне. Почнах я от любопитство, а я прочетох на един дъх, без да я оставя и за миг.

Само да я намеря и я почвам. Нямам търпение да разбера как ще се развият отношенията им.

Редактирано 2 ноември 201015 г. от MariTe (преглед на промените)

Боби първо да те поздравя за страхотния коментар за книжката на Аманда, излишно е да казвам че ми напълни душата!

Колкото до Елизабет Бойл, съжалявам мила но посочените книги ги няма на руски, нито като издадени, нито като фен преводи, ще ги следя и ако излезе нещо ще ти обадя. А специално последната Mad About the Duke излезе преди няколко дни в щатите и освен с малко коментари от амазона, не знам с какво друго можеш да се задоволиш

Ох, Пете, благодаря ти, мила, за съпричастността към моята дилема.http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Тази поредичка на Елизабет Бойл е една от малкото, в които всяка следваща книга с нещо превъзхожда предходната. Обикновено и закономерно първите книги в поредица са най-силните, след което има някакво размотаване и ошумоляване от авторката или по-точно казано изсмукване от пръстите при създаване историите на следващите романи, а тук имам чувството, че с четенето на всеки следващ роман се изкачвам емоционално с едно стъпало все по-нагоре. Оттук и неистовото ми желание да изчета поредицата докрай.

Първата книга от поредицата ме спечели за фен на авторката-забавна история преплетена с вълнуващи моменти, в които ти се ще да си ревнеш мощно по магарешки. Главния си седи спокойно в провинциалното имение, когато внезапно прочита в Лондонски всекидневник, че съпругата му се е настанила в Лондонския им дом и си пазарува наволя в столицата, пръскайки цяло състояние по магазините. Горкичкия, направо позеленя, щото той всъщност няма съпруга, а запред обществото си е измислил, че е женен, за да го оставят мамичките на разни дебютантки намира. И хоп, изведнъж се оказва, че измислената от него съпруга се появява от плът и кръв и се манда здраво в Лондон пред очите на всички. Моменталически главния изтърчава в Лондон, за да се разправи със самозванката, но обстоятелствата го принуждават да сключи временно примирие с нея и да се представят за две седмици като щастливи съпрузи... Ох, страшно е интересен романа, сега докато пиша коментара и се нахъсвам пак да му се метна

Във втория от поредицата, сюжета е още по-заплетено сграбчващ: главния е от най-чаровните женкари на Лондон и една вечер в театъра, порядъчно пийнал се метва по погрешка да целува главната, мислейки я за актрисата,с която има връзка. Ама така я награбва, че направо им се отвъртяха тиквите и на двамата, и забравиха на кой свет плуват. Сгащват ги, разбира се, две от най-големите клюкарки, едната от които е майка на годеника на главната-абсолютно противна крякаща особа (майката де). Оплюха я порядъчно главната, а баща й е един льохльо, дето не позволи на главния дори да направи предложение на главната, не пък да се ожени за нея. И я прати в провинцията, а на всички каза, че е умряла. Нашата стана преподавателка в едно от най-реномираните девически училища, а главния отиде в пансиона, за да събора багажа на племенницата си и там се сблъскаха ...

Третата книга от поредицата обаче направо ме нокаутира - така мощно ревах от смях и тропках с копита, че мъж ми от съседната стая дохвърча на подскоци, силно разтревожен и озадачен. Изработила съм си като мерило - единица мярка за забавен и увлекателен роман "Мъжът на моите мечти" на Джоанка. Е, този роман - Love letters from a duke е точно от ранга на "Мъжът..." на Джоанка.http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Яростно и с мощен устрем ми влезе дълбоооко под кожата, та се озова направо в сърцето ми. Главната живее заедно със сестра си и младата им братовчедка абсолютно мизерно след смъртта на баща им и единствения изход за оцеляването им е главната (като най-разсъдлива и практична) да се омъжи подобаващо. Четири години тя си кореспондира с дядото на главния, мислейки, че си пише с главния, който е бъдещ херцог.Така тя самата предполага, че е почти сгодена за главния. След смъртта на дядото, главния разбира за тайната кореспонденция и че е почти сгоден за непознатата дама и решава да й се представи, като й даде да разбере, че няма нищо общо с машинациите на дядо си. В момента, в който той пристига в дома на главната, там се очаква да дойде новия лакей, изпратен от агенцията. И естествено нашата, реши, че херцога е новия лакей и го назначи на работа като го истипоса в ливрея и му обясни, че ще му плаща рядко. И като се почнаха едни сладурски неразбории, на него му хареса да се преставя за лакей, като все отлагаше да й каже кой е, защото трябваше да се откаже от нея и годежа им. След това си постави за цел, да я накара да се влюби в него, в ролята му на лакей, за да е сигурен в чувствата й. И чак след това да й се разкрие кой е. Боже, имаше една трогателна сцена накрая, когато тя реши, че ще се ожени за лакея си и трябваше да отиде да каже на годеника си-херцога, че се отказва от годежа им и тя направо изпадна в шок като разбра истината... Неееее, не мога да го преразкажа - романа трябва да се почувства. Горещо препоръчвам

Следващите две книги са за сестрата и братовчедката на главната и направо не ми се мисли какво ли забавление ще е с тях. Ей затва толкоз драпах да осветкам и другите от поредичката, ама пустите му руснаци ми секнаха ентусиазма

П.С.Извинявам се за дългия пост.

Редактирано 2 ноември 201015 г. от bobych (преглед на промените)

П.С.Извинявам се за дългия пост.

Бобиии какво се извиняваш, страхотни коментари, направо ми пълниш душата с тях, а самите книги изглеждат направо невероятни Благодаря, че така подробно ги разказа.

Боби, ей заради един такъв твой коментар се захванах с превода на "Как да се омъжиш за маркиз" и дори за една секунда не съм съжалявала. И смях и сълзи, и забавни герои. Вече нямам търпение да го довърша и да го споделя и с останалите. Царица си на откритията на страхотни романи. Дано някоя ентусиастка се запали от коментара ти, та да преведе нещо и от новите ти попадения. По възможност последната

Ох, Пете, благодаря ти, мила, за съпричастността към моята дилема.http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Тази поредичка на Елизабет Бойл е една от малкото, в които всяка следваща книга с нещо превъзхожда предходната. Обикновено и закономерно първите книги в поредица са най-силните, след което има някакво размотаване и ошумоляване от авторката или по-точно казано изсмукване от пръстите при създаване историите на следващите романи, а тук имам чувството, че с четенето на всеки следващ роман се изкачвам емоционално с едно стъпало все по-нагоре. Оттук и неистовото ми желание да изчета поредицата докрай.

Първата книга от поредицата ме спечели за фен на авторката-забавна история преплетена с вълнуващи моменти, в които ти се ще да си ревнеш мощно по магарешки. Главния си седи спокойно в провинциалното имение, когато внезапно прочита в Лондонски всекидневник, че съпругата му се е настанила в Лондонския им дом и си пазарува наволя в столицата, пръскайки цяло състояние по магазините. Горкичкия, направо позеленя, щото той всъщност няма съпруга, а запред обществото си е измислил, че е женен, за да го оставят мамичките на разни дебютантки намира. И хоп, изведнъж се оказва, че измислената от него съпруга се появява от плът и кръв и се манда здраво в Лондон пред очите на всички. Моменталически главния изтърчава в Лондон, за да се разправи със самозванката, но обстоятелствата го принуждават да сключи временно примирие с нея и да се представят за две седмици като щастливи съпрузи... Ох, страшно е интересен романа, сега докато пиша коментара и се нахъсвам пак да му се метна

Във втория от поредицата, сюжета е още по-заплетено сграбчващ: главния е от най-чаровните женкари на Лондон и една вечер в театъра, порядъчно пийнал се метва по погрешка да целува главната, мислейки я за актрисата,с която има връзка. Ама така я награбва, че направо им се отвъртяха тиквите и на двамата, и забравиха на кой свет плуват. Сгащват ги, разбира се, две от най-големите клюкарки, едната от които е майка на годеника на главната-абсолютно противна крякаща особа (майката де). Оплюха я порядъчно главната, а баща й е един льохльо, дето не позволи на главния дори да направи предложение на главната, не пък да се ожени за нея. И я прати в провинцията, а на всички каза, че е умряла. Нашата стана преподавателка в едно от най-реномираните девически училища, а главния отиде в пансиона, за да събора багажа на племенницата си и там се сблъскаха ...

Третата книга от поредицата обаче направо ме нокаутира - така мощно ревах от смях и тропках с копита, че мъж ми от съседната стая дохвърча на подскоци, силно разтревожен и озадачен. Изработила съм си като мерило - единица мярка за забавен и увлекателен роман "Мъжът на моите мечти" на Джоанка. Е, този роман - Love letters from a duke е точно от ранга на "Мъжът..." на Джоанка.http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Яростно и с мощен устрем ми влезе дълбоооко под кожата, та се озова направо в сърцето ми. Главната живее заедно със сестра си и младата им братовчедка абсолютно мизерно след смъртта на баща им и единствения изход за оцеляването им е главната (като най-разсъдлива и практична) да се омъжи подобаващо. Четири години тя си кореспондира с дядото на главния, мислейки, че си пише с главния, който е бъдещ херцог.Така тя самата предполага, че е почти сгодена за главния. След смъртта на дядото, главния разбира за тайната кореспонденция и че е почти сгоден за непознатата дама и решава да й се представи, като й даде да разбере, че няма нищо общо с машинациите на дядо си. В момента, в който той пристига в дома на главната, там се очаква да дойде новия лакей, изпратен от агенцията. И естествено нашата, реши, че херцога е новия лакей и го назначи на работа като го истипоса в ливрея и му обясни, че ще му плаща рядко. И като се почнаха едни сладурски неразбории, на него му хареса да се преставя за лакей, като все отлагаше да й каже кой е, защото трябваше да се откаже от нея и годежа им. След това си постави за цел, да я накара да се влюби в него, в ролята му на лакей, за да е сигурен в чувствата й. И чак след това да й се разкрие кой е. Боже, имаше една трогателна сцена накрая, когато тя реши, че ще се ожени за лакея си и трябваше да отиде да каже на годеника си-херцога, че се отказва от годежа им и тя направо изпадна в шок като разбра истината... Неееее, не мога да го преразкажа - романа трябва да се почувства. Горещо препоръчвам

Следващите две книги са за сестрата и братовчедката на главната и направо не ми се мисли какво ли забавление ще е с тях. Ей затва толкоз драпах да осветкам и другите от поредичката, ама пустите му руснаци ми секнаха ентусиазма

П.С.Извинявам се за дългия пост.

"Зарибен съм!" - както се казваше в едно клипче пародия на Star Wars хихи. Много добре звучат книжките. Само не разбрах на английски или руски са но и в двата случая бих искала да се докопам до тях