Аз започнах "Виконтът, който ме обикна". Ужасно съм благодарна, че сте се захванали да превеждате тази поредица, разкошна е! Харесвам двойки от типа женкар-срамежливка, страшно сладки са Вече нямам търпение да се появи книжката за Пенелопе и Колин, те са ми най-любимата двойка

Редактирано 10 февруари 201115 г. от Il colombo (преглед на промените)

Прочетох „Виконтът, който ме обикна“ .Много забавно семейство са това Бриджъртън.Авторката пише прекрасно.С голямо нетърпение очаквам следващите книжки от серията.Чакам Колин !!!

Джул справила си се прекрасно, намесата на Крис и Гай е направила превода професионален.Да си призная честно, взирах се като идиот във всяко изречение, да открия някаква слабост – ами няма, всичко е изпипано идеално.И което е най–важно при един превод, предаване на чувствата и трепетите на героите си го има с пълна сила.Идеше ми на няколко пъти да прасна Антъни по главата да спре да мисли, че „желае Кейт, но трябва да се ожени за Едуина“,и в същото време сърцето ми натежаваше от мъка за демоните , които го измъчваха.Болеше ме сърцето и си ръснах и някоя сълза за Кейт, която въпреки, че вътрешно го искаше за себе си , разреши на Антъни да се ожени за сестра й.Добре , че беше тази добра пчеличка, да ги принуди да се сгодят , че да им дойде акъла в главата.Много са и смешните моменти, на които съм се смяла от сърце. Любовните сцени са предадени с толкова чувство, че докато ги четях, тръпки пронизваха гърдите ми.

Благодаря ти Джул,за труда, благодаря и на Крис и Гай за труда, тази прекрасна книга да стигне до нас, читателите на родния език http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif .Много е приятно, когато прочетеш , че труда ти е оценен, независимо, какви са отзивите ти за книгата, защото това те стимулира да започнеш да превеждаш следващата с повече ентусиазъм.Дори самото прочитане на романа е една признателност за труда на преводача и на редакторите.А, тези момичета отделят от личното си време, за да ни ощастливят нас любителите на любовни ронани с поредния бисер.

Прочетох я,прочетох я!!!! За Виконта... иде реч.Момичета,страхотна работа сте свършили.Историйката е направо бонбон.А как ссе лее само,ммм... На няколко пъти мислех да спирам,че ми окапаха очите,но не можех да се помръдна.Като се затопли тръгвам да си търся пчела- току виж ми излязал късмета,хи-хи. Още веднъж-на всички работили по книгата БРАВО!!!!

Аз последната седмица нямах време за четене. Бях си приготвила Прелъстяване на Аманда Куик. Но, като прочетох последните 3-4 страници и страхотните хвалди по последните шедьоври на Дрийм Тийма, се чуда дали да не започна първо с Да изгубиш сърцето си и Виконта Мисля да подхвана Да изгубиш сърцето си първо

Аз последната седмица нямах време за четене. Бях си приготвила Прелъстяване на Аманда Куик. Но, като прочетох последните 3-4 страници и страхотните хвалди по последните шедьоври на Дрийм Тийма, се чуда дали да не започна първо с Да изгубиш сърцето си и Виконта

Мисля да подхвана Да изгубиш сърцето си първо

хубаво мислиш. и двете ще те очароват по различен но еднакво сгряващ душицата начин.

Аз обачи го закъсах и преводи не чакайте докат не се омакензя порядъчно. още в първа страница се оказа че си имам работа с индианец дето с келтски корени и го не е срам с дълга коса иииии... отиде коня у ряката. на трета страница вечи бях флюбен. кат сгриза ша обадя ама аз от ся знам че сигур ша пиша страхотна и за сметка на това великолепна.

оказа че си имам работа с индианец дето с келтски корени и го не е срам с дълга коса иииии... отиде коня у ряката.

И аз искам индианеееец.Без значение корена му-много си падам.Едно време,кат играехме на индианци и "комбойци/ковбойци", се бях от тях

Аз обачи го закъсах и преводи не чакайте докат не се омакензя порядъчно. още в първа страница се оказа че си имам работа с индианец дето с келтски корени и го не е срам с дълга коса иииии... отиде коня у ряката. на трета страница вечи бях флюбен. кат сгриза ша обадя ама аз от ся знам че сигур ша пиша страхотна и за сметка на това великолепна.

И аз искам индианеееец.Без значение корена му-много си падам.Едно време,кат играехме на индианци и "комбойци/ковбойци", се бях от тях

И най-важното е, че този индиански Макензи е на Линдаааааааа!!!

И най-важното е, че този индиански Макензи е на Линдаааааааа!!!

Да бе мила, на Линда е и като доде ред ще я прочета и ще викам силно Браво!

Сега обаче искам да се произнеса за "Виконтът, който ме обикна" Исках да я дочета до край преди да се изцепя, но не удържах. Просто страхотно, несравнимо,какво и да кажа ще бледнее.Наистина с ентусиазъм цвиля от кеф, през ред, а рядко ми се случва да го правя на глас.

Въведението ме разчувства, обожанието на малкия Антъни към бащата му,вярата му, че неговия баща е най-... и дълбочината на загубата му.С няколко изречения ми бръкна в душичката тая Джулия, и съвсем лесно приех страха на главния от влюбването-не на всеки е отредено да срещне истинската любов,но когато си бил свидетел на такава,загубата е двойна.

А после дойде основното действие- забавно, динамично, остроумно.В самото начало имаше такива попадения,че реших да си копям и да цитирам,обаче бързо се отказах-ми то трябваше да си копипеистна цели глави.

"Антъни хранеше здравословно ниво на уважение към добрата репутация на дамите с положение.

посетил бе вцепеняващ мозъка брой пиано рецитали, изнасяни от сестрите му, което не бе лесна задача, тъй като три от четирите нямаха абсолютно никакъв музикален слух

Кейт се втренчи в Антъни, очарована от вената, която пулсираше на врата му. Никога преди не бе виждала мъж, докаран толкова близо до границата на търпението си.

Бясно бе започнал да опипва чаршафите с ръце, уплашен, че може да намери доказателство за страстта, която бе изпитал. Бог да му е на помощ, ако наистина бе стигнал до края, докато сънуваше най-ужасната жена, която познава."

Хора разни, на някой тези примери може да му се сторят не толкова впечатляващи, но който е прочел книгата, задължително ще намери своите моменти.Тук е мястото пак да кажа благодаря, на целия екип. Момичета със сигурност знам,че и наш-прекрасния текст може да се оцапа, ако го пипат неподходящите хора. Във вашите ръце обаче този роман е бил на сигурно място - красотата от остроумната игра с думи,очарованието от потрепващата, още неосъзната страст/само до там съм стигнала/, всичко си е тук и ме кара да бързам, да прочета следващия ред и Абе,чао,че имам да чета

Редактирано 12 февруари 201115 г. от Plqsak (преглед на промените)

Бясно бе започнал да опипва чаршафите с ръце, уплашен, че може да намери доказателство за страстта, която бе изпитал. Бог да му е на помощ, ако наистина бе стигнал до края, докато сънуваше най-ужасната жена, която познава.

Хахаха, това е много яко http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

"Антъни хранеше здравословно ниво на уважение към добрата репутация на дамите с положение.

посетил бе вцепеняващ мозъка брой пиано рецитали, изнасяни от сестрите му, което не бе лесна задача, тъй като три от четирите нямаха абсолютно никакъв музикален слух

Кейт се втренчи в Антъни, очарована от вената, която пулсираше на врата му. Никога преди не бе виждала мъж, докаран толкова близо до границата на търпението си.

Леле колко се смях на случката край езерото,а и това с пчелата бе доста трагикомично.Като добавиш и коментарите на лейди Уисълдаун...тц-тц

А как се настъпваха и си съскаха..Много харесвам такива героини-самоуверени,спокойни и не им минават разни глупости и ласкателства.

И онзи цитат на cheetah бе много трогващ(в осн тема).

И да си призная изтеглих си книжките на Куин и попрочетох номер 4.Хареса ми и се разбра коя е лейди Уисълдаун.Но книга номер 2 ще си ми остане фаворит(макар че то празно няма да има).

Няма да се оливам с нови суперлативи,но романа наистина е вълшебен.Невероятно са преплетени затрогващи моменти с много практични действия.Страхотно попадение са отношенията между Кейт и Мери, слава богу нямаше станалата почти задължителна омраза мащеха-заварена дъщеря,двете майки ме накефиха как лекичко побутваха отрочетата да се женят.А аз, честно казано, намерих и къде да си поплача. Само се чудя,не остаряха ли братята му - нали трябва да ги женим всичките де.Прословутата лейди Уисълдаун и е време да се показва,че и нея да я женим. Дрийм Тийма,кога бе , че много ще остарей момата. Това е шега момичета,но не е шега голямото ми :wors: благодаря.Страхотно попадение на история,страхотна работа във всяко отношение.

Дрийм Тийма,кога бе , че много ще остарей момата.

Дами не ми смейте,но аз дори смятах на колко е години съответната мома,

че и мен ме налегнаха едни мисли.

И беше една аритметика едно чудо,че нейните години въртях,

че на съответното братче..........

Абе луда работа

Ха така! Браво ви!Момичета, ни съм са смяла на самото книжле както на коментарите Ви. Обичаф Вййййййй. А за мома старова ша изкласи вейййй. От надеждни изсточеници знам, че умникова вече зе да ги забърква а зевзеков ги застройва! Дет са вика чекайте ги!

Ха така! Браво ви!Момичета, ни съм са смяла на самото книжле както на коментарите Ви. Обичаф Вййййййй. А за мома старова ша изкласи вейййй. От надеждни изсточеници знам, че умникова вече зе да ги забърква а зевзеков ги застройва! Дет са вика чекайте ги!

Обичам твоята конкретика

Обичам твоята конкретика

Ама е сладка, не че разбрах много.

превод в ефир- ша видим кво ша твори колин с пенелопето, а ако са не научите нема пък ви преведа втория епилог на тонито щот там са увижда. одъртели са кво да ги праиш за 15 гоидин.

Хвърли ме в размисъл

Ако са 15г наща мома шЪ е бая прецъфтяла и ще дойде да ми е набор.

Демек гони 30-така.

Аз си имам една горна граница от 27-28г и дано не ги мине,

че ще ми е дразнително-пЪк!

Хвърли ме в размисъл

Ако са 15г наща мома шЪ е бая прецъфтяла и ще дойде да ми е набор.

Демек гони 30-така.

Аз си имам една горна граница от 27-28г и дано не ги мине,

че ще ми е дразнително-пЪк!

не вееей. тонито и кейт одъртяли ама само на годинки. инак номерцата дето си въртят са си баш като първият им ден заедно

Прочетох "Кръстоносецът" на Мириам Мингър и много ми хареса, особено откакто Ги дьо Варен разбра, че обича Лейла. Сега чета "Завинаги в твоята прегръдка" на Катлийн Удиуиз.

Аз днес почнах новата на Куик.Някак по-различно почва от повечето романи.Няма въвеждане,опознаване на обстановка и герои,да се ориентираш кой кое.Директно във вихъра на действието!Началото звучи обещаващо.Но има нещо, за което още се чудя добре ли е или не.Някак ми липсват образите, които преди изграждаше авторката-завеяна главни, с нетрадиционни интереси, а мъжките персонажи - някак скучновати,обикновени,ама поле.....В Компаньонката ми направи впечатление, а сега и тук, главната е здраво стъпила на земята,доста независима, много ми е "вътре" в нещата.Това още ме кара да се чудя допада ли ми,щото се притеснявам, че малко се губят забавните разговори, нелепите ситуации.Обаче ми допадна и сега чакам моите да загледат мач, че да чета. Ааааа,да ви предупредя за нещо, което най-вероятно ще ви издразни.Жълтите листи се преглъщат, но шрифта е като за детска книжка с приказки-вероятно за да докарат 300стр.Ми странно е,се едно чета "Пипи дългото чорапче"

Прочетох "Кръстоносецът" на Мириам Мингър и много ми хареса, особено откакто Ги дьо Варен разбра, че обича Лейла.

Сега чета "Завинаги в твоята прегръдка" на Катлийн Удиуиз.

Мацка, направо ми напълни душата с първото си изречение. Обожавам тази книга. Чела съм я преди толкова много години за първи път, но винаги мога да си я препрочета. Радвам се че не съм единствената, на която и харесва . За някой главната може да изглежда дръпната и наивна на моменти, но мога да заявя, че малко хора ще реагират по-добре в ситуацията в която се озова тя. За главният коментара ми винаги е Уааууу и еххххх!!!!

Относно второто ти изречение - тази авторка лоша за мен книга няма, каквото и да хванеш все ще е бижу. Чети, чети много ще ти хареса.

Редактирано 16 февруари 201115 г. от Gael (преглед на промените)

Аз днес почнах новата на Куик.Някак по-различно почва от повечето романи.Няма въвеждане,опознаване на обстановка и герои,да се ориентираш кой кое.Директно във вихъра на действието!Началото звучи обещаващо.Но има нещо, за което още се чудя добре ли е или не.Някак ми липсват образите, които преди изграждаше авторката-завеяна главни, с нетрадиционни интереси, а мъжките персонажи - някак скучновати,обикновени,ама поле.....

Еми, Гале, като се има пред вид, че книгата е четвъртата от поредицата, нормално е да се шматкаш докат се ориентираш. Обожавам цялата поредичка, но голямата ми слабост е третата Wicked Widow - главните са си типичните за Амандичка шемети. Аз си чакам книжката утре да ми я треснат на бюрцето и зафърлям де що имам задължения,за да я захапя с бясна скорост. Заедно с нея си чакам и последната на Ирис - "Прокуденият" на Никол Джордан, ама за нея очакванията са ми доста предпазливи - май няма да е първа хубост

Заедно с нея си чакам и последната на Ирис - "Прокуденият" на Никол Джордан, ама за нея очакванията са ми доста предпазливи - май няма да е първа хубост

Ми добре,де Ирис издадоха ли Кони Мейсън.Нали тя щеше да е, или аз пак отпосле се уещам

Ми добре,де Ирис издадоха ли Кони Мейсън.Нали тя щеше да е, или аз пак отпосле се уещам

Доколкото знам -не, Конито май я пропуснаха този път. Нещо й минала котка път

Аз днес почнах новата на Куик.Някак по-различно почва от повечето романи.Няма въвеждане,опознаване на обстановка и герои,да се ориентираш кой кое.Директно във вихъра на действието!Началото звучи обещаващо.Но има нещо, за което още се чудя добре ли е или не.Някак ми липсват образите, които преди изграждаше авторката-завеяна главни, с нетрадиционни интереси, а мъжките персонажи - някак скучновати,обикновени,ама поле.....В Компаньонката ми направи впечатление, а сега и тук, главната е здраво стъпила на земята,доста независима, много ми е "вътре" в нещата.Това още ме кара да се чудя допада ли ми,щото се притеснявам, че малко се губят забавните разговори, нелепите ситуации.Обаче ми допадна и сега чакам моите да загледат мач, че да чета.

Ааааа,да ви предупредя за нещо, което най-вероятно ще ви издразни.Жълтите листи се преглъщат, но шрифта е като за детска книжка с приказки-вероятно за да докарат 300стр.Ми странно е,се едно чета "Пипи дългото чорапче"

Снощи преполових книгата и съм съгласна с мнението ти за главните-не са чак толкова завеяни.Но завеяни незавеяни или здраво стъпили на земята героините й най- ми лягат на сърце.Не са традиционния образ за любовен роман-супер красавици,слаби,високи 1.70 и чашка с(леко заоблените дребосъци като мен могат да получат комплекс за малоценност).Всъщност и мъжете й не са умопомрачително красиви-отново червена точка за авторката-понякога на човек му писва да чете за главни с неземен външен вид. Дано успея довечера да я довърша.