Премини към съдържанието
Solenkata88

Кой любовен роман четете в момента? (част 2)

Препоръчан отговор


Вчера започнах "Приятелство от пандиза" на Оливия Голдсмит. Не знам кога ще я завърша, но за сега ми харесва. Има си я тръпката.

Има ли любовен елемент или е трилър?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Честно казано не знам. Още съм някъде на 10 глава - главната още не може да се осъзнае, че от 2 дена е в затвора..

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Метнах едно Арлекинче на Даяна Палмър,че нейните горе-долу стават.Обаче

" А и той самият бе неопитен по онова време. Нина беше първата жена в живота му.

...................................."

и по-надолу се връща в спомените си

"Ти си едва на деветнайсет. Какво те кара да мислиш, че знаеш достатъчно, за да пишеш книга? Та ти още не си започнала да живееш?

Тя вдигна глава и очите й гневно проблеснаха.

— Изкарваш ме едва ли не дете!

— Точно така изглеждаш понякога! – подчерта той иронично, забелязал панделката в края на плитката й. – А и съм почти дванайсет години по-възрастен от теб."

Аз доколкото схванах,ще да е бил на 30-31г. неопитен,сефтето е бъдещата му съпруга. Егати съвременната книга /и за 80-е години не беше характерно, гарантирам/ та сега с чудя дали ще я дочета или направо да си търся друга.

Ех,много мразя такива.Все си мислех,че щото са писани през 80-те та затова.Имаше подобно арлекинче на Елизабт Лоуел.Главната не стига,че бе малка и наивна,а главния имаше мустак!Не знам аз ли съм нещо извратена или какво!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Подхващан Съвършенство на Джудит Макнот и отново се зареждам с кърпички. След това оставам още малко на съвременна вълна с нещо на Линда, за да ми е малко по пълна класацията.. за сега имам само четири позиции, но всичките са ми една от друга по-любими :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да-а-а, има си глупости вътре, като тази дето те е издразнила, ама има и сладки моменти! Аз имам сантиментално отношение към тая книжка, може би щото съм я чела за пръв път преди години...

Тая вечер довърших препрочитането на "Нечакано щастие" на Сюзън Андерсън - съвременна, с главен - морски пехотинец, и съответно по това и по стил прилича на серията на Марлис Мелтън.

Ехххххх,сега направо ме тресе треска.........

Само споменаването на Морски пехотинец ,а пък допълнителното сравнение с Марлис

и аз обърнах нета за нея.....

А дали е скенирана?

Че не я намирам http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Каква стана тя сега? Така яко се запалих по тази книга, я няма!!!!! Някой намери ли я? Моля, моля, моля!!! Имам чувството, че тая книга ще ми легне на сърцето, ама я няма!!!! :cool: Ох, ще се разплача....


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Преди няколко дни прочетох "Викнотът, който ме обикна". Не знам какво да кажа освен, че обожавам поредицата на Джулия Куин за семейство Бриджъртън. Книгата беше невероятна, страшно забавна и много увлекателна! Много обичам когато главните герои се джафкат и дори стигат до фазата на някаква мимолетна омраза. Кейт и Антъни бяха просто страхотни! Толкова съм се смяла на дърпанията им, на остроумните и хапливи отговори. Сестрата на Кейт на моменти ме дразнеше, но също беше ужасно забавна. Пък и близостта, която я имаше в двете семейства и как беше описана... Супер мило е!

Някои от любимите ми моменти са този, в който Антъни беше бесен след като излезе вир вода от езерото и когато Кейт го би на онази игра. Толкова съм се смяла на описаната му физиономия, че просто нямам думи.

Страшно мило ми се стори и наистина нежно когато той отиде в библиотеката и просто прегърна Кейт, докато тя се страхуваше от бурята. Имаше едно неизказано разбиране и подкрепа. Страховете на Антъни ми се сториха донякъде глупави, но всеки човек има своите налудничави и неразбираеми са останалите демони. Двамата като двойка са страхотни и очаквам книжката за Колин с нетърпение!

Редактирано от stasungera (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Патриша Бригс-Moon Called.

Не е на бг и ми е трудно,но предпочитам така.

На бг се издават предимно вампирски неща и ми липсва разнообразието от книги в белия свят.

Реалноста в книгата е свят на вещици, върколаци и вампири,които живеят съвместно и незаблежимо с нормалните хора.Всъщност голяма част от приказните същества са излезнали на яве,но тъй като хората не са точно предразполагащи и добронамерени останалите по-страшни и грозни същества си се крият.

Главната героиня е Мерседес(Мърси) Томсън авто механик и то на европейски коли, и скинуокър.Скинуокър е нещо като шейпшифтър-тя се превръща в койот,но това е част от индианското ѝ генетично наследство(нещо като вълците в Здрач).Отгледана от върколаци,тя знае всичко за тях и начина им на живот.

Всичко с обърква, когато наема новосъздаден върколак(Мак) да ѝ помага в сервиза.Оказва се,че момчето създадено с цел експерименти и едва успява да избяга.Тя убива един от преследвачите му и свързва Мак с местния Алфа(Адам) на върколаците.Нещата се до усложняват след като Мак бива убит,а Адам сериозноно ранен.Тогава Мърси си стяга багажа и отива при върколаците,които са я отгледали.Та до тук съм.

Романа е написан в 1лице,но е доста интересен.Главната живее сред върколаци и вампири и хич не ѝ е лесно ,но се справя доста добре. Дори си позволява от време на време да дразни Адам ,ако мисли,че ще ѝ се размине.Или му праща котката си.

Това е цялата поредица.

Mercedes Thompson

1. Moon Called

2. Blood Bound

3. Iron Kissed

4. Bone Crossed

5. Silver Borne

6. River Marked

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ех,много мразя такива.Все си мислех,че щото са писани през 80-те та затова.Имаше подобно арлекинче на Елизабт Лоуел.Главната не стига,че бе малка и наивна,а главния имаше мустак!Не знам аз ли съм нещо извратена или какво!

Да ти кажа,че не само при теб е така.Преди време четох книга на Сандра Браун от 80-те години,ако не се лъжа С дъх на скандал.Книгата е много добра,но като стигнах до описанието на главния- с доста буйни мустаци и брада,пред погледа ми изникна тиролски дядо-3/4 чорапи,къси панталони и тиранти.Можеш да си представиш,че почти ми се съсипа четенето.И в други нейни книги от 80-те главния е мустакат,явно е било голяма красота за тогава.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да ти кажа,че не само при теб е така.Преди време четох книга на Сандра Браун от 80-те години,ако не се лъжа С дъх на скандал.Книгата е много добра,но като стигнах до описанието на главния- с доста буйни мустаци и брада,пред погледа ми изникна тиролски дядо-3/4 чорапи,къси панталони и тиранти.Можеш да си представиш,че почти ми се съсипа четенето.И в други нейни книги от 80-те главния е мустакат,явно е било голяма красота за тогава.

Аз се опитвах докато чета да игнорирам всякаква мисъл за мустаци.Заравях яко главата в пясъка,щото промъкне ли се в ума ми някаква откачена представа и удоволствието от четенето ми отива на кино.

Мисля че идеята е да си представим някакъв мачо нероден.

Публикувано изображение

A аз си ги представям така-

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз преполових "Белязаният Макензи" на Линда Хауърд, много ми харесва, разкошно романче! П.С. Относно мустаците, Пепи напълно съгласна съм с мнението ти. И да споделя моята практика - прочета ли в описанието мустаци, или пък брада, игнорирам го, все едно не съм го прочела :ph34r:

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Метнах едно Арлекинче на Даяна Палмър,че нейните горе-долу стават.Обаче

" А и той самият бе неопитен по онова време. Нина беше първата жена в живота му.

...................................."

и по-надолу се връща в спомените си

"Ти си едва на деветнайсет. Какво те кара да мислиш, че знаеш достатъчно, за да пишеш книга? Та ти още не си започнала да живееш?

Тя вдигна глава и очите й гневно проблеснаха.

— Изкарваш ме едва ли не дете!

— Точно така изглеждаш понякога! – подчерта той иронично, забелязал панделката в края на плитката й. – А и съм почти дванайсет години по-възрастен от теб."

Аз доколкото схванах,ще да е бил на 30-31г. неопитен,сефтето е бъдещата му съпруга. Егати съвременната книга /и за 80-е години не беше характерно, гарантирам/ та сега с чудя дали ще я дочета или направо да си търся друга.

И на мен ми се стори странно,но продължих да чета и като изключим това книжката се оказа много сладка :) Но аз съм се натъквака на нещо подобно само,че в исторически роман.Романът е "Принцеса в изгнание" и се развиваше по времето на кралица Елизабет и главния мисля,че бе на 21-22г.,ако не и по възрастен, бе девствен когато се срешна с нашата,защото се пазеше за тази,която ще обича.Малко шантаво за което и да е време :rolleyes:

П.С. Относно мустаците, Пепи напълно съгласна съм с мнението ти. И да споделя моята практика - прочета ли в описанието мустаци, или пък брада, игнорирам го, все едно не съм го прочела :cheers:

Напълно съм съгл;асна със този съвет,защото и аз години го прилагам,защото не харесвам мъже със мустаци и само ми развалят удоволствието от четеното ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз се отдавам през следващите седмици на Линда Хауърд, за да мога да спретна прилична класация в края на месеца, така че продължвам с Джо и "Мисията на Макензи", нямам търпение да прочета историята, много ме изкефи героя още в първата книга!

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Аз се отдавам през следващите седмици на Линда Хауърд, за да мога да спретна прилична класация в края на месеца, така че продължвам с Джо и "Мисията на Макензи", нямам търпение да прочета историята, много ме изкефи героя още в първата книга!

Да-а-а-а, аз въздишам дълбоко и си представям страхотни мъже само като прочета някъде "Макензи"!!! :P:)

А по въпроса за мустаците - тука сигурно ще ми се смеете! - не знам защо, ама винаги като прочета за мустак, и си представям Фреди Меркюри! :sobbing: Макар и гей, за мен си беше хубавец! :) Е, тази представа определено си беше проблем в някои случаи!... :)

Мисля, че единствената книжка, в която не ми пречеше, че главния има мустаци, беше "Есенен любовник" на Елизабет Лоуел - даже на корицата май беше с мустак...(ако паметта не ми играе номера).

Редактирано от IvaIgnatova (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз се отдавам през следващите седмици на Линда Хауърд, за да мога да спретна прилична класация в края на месеца, така че продължвам с Джо и "Мисията на Макензи", нямам търпение да прочета историята, много ме изкефи героя още в първата книга!

Аве съветвам те да поизчакаш мъничко с класацията за Линда - визирам Мекензитата де. За ся са само две а аз подслушах че Зейн не се дава на Джо. Та да ги оценим по достойнство. Макар че Линда си има и други достойнства, така че както си решиш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аве съветвам те да поизчакаш мъничко с класацията за Линда - визирам Мекензитата де. За ся са само две а аз подслушах че Зейн не се дава на Джо. Та да ги оценим по достойнство. Макар че Линда си има и други достойнства, така че както си решиш.

Докарваш ми сърцебиене...........

НО заради Зейн аз "кротичко" чакам с моята класацийка :clap:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Докарваш ми сърцебиене...........

НО заради Зейн аз "кротичко" чакам с моята класацийка :clap:

хихи наде без да щяла, но чакането сигура си заслужава.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Отдавна не чета фентази, щото всяко нещо с времето си.Обаче снощи случайно попаднах на един постнат цитат от „Рицарят на един трилион звезди“и така ме заинтригува, че веднага си свалих книжката и я почнах.Ииии... ме грабна още от първата страница.Страхотни мъже, може да са извънземни, ама са бонбончета :wors::) .Освен това се запознах с една котка-мъж,чието име слушам тук и там отдавна.И изведнъж го срещам тук, брат на Лорджин ;):wow: .Еее, представете си нетърпението с което чакам да прочета неговата история :clap: .Стигнала съм на половината на романа, защото нощта не ми стигна, но ме завладяха такива нежни чувства,отношението на Лорджин към Дийна е толкова нежно и грижовно.Да не говорим за сексуалността, която излъчва мъжа-котка :P .А трябва да призная, че момичетата, които са я превеждали и редактирали, така прекрасно са се справили, че четейки, се пренасяш на планетата Авиара, усещаш магията и те обгръща сексуалността на двамата братя и ти се иска да минеш през тунелите и да се окажеш там - при тях..Който не е чел и не посяга към фентази, моя съвет е не я прескачайте, няма да съжалявате! :P

Ето и цитата, който ме накара да я прочета:

Тя спря по средата на изречението, защото сега беше достатъчно близо, за да забележи, че определено имаше нещо странно в очите му. Обградени с гъсти, красиви и черни мигли, те бяха лавандулови. Нито лилави, нито сини. Не, по-скоро като френски люляк през пролетта…

Тя преглътна. Никое човешко същество нямаше такива очи.

Нечовешки…

Тя поклати глава. Това беше глупаво. Той очевидно беше с контактни лещи. Тя погледна нагоре. Не приличаха на контактни лещи. Разбира се, че са. Какво си мислеше тя, та той беше чужденец, за Бога.

— Кой полет сте взел? Аз…

Той се обърна към нея, и внезапно спусна красиво оформените си пръсти срещу устните й. Тя замръзна, очите й се разтвориха широко от жеста. Какво правеше той?

Той се наведе близо до нея, и като използва другата си ръка, постави два пръста на слепоочието й. Тя почувства топлина и леко изтръпване. Сега той беше достатъчно близо, и тя можеше да различи мириса на… сандалово дърво? Ммм, много приятно…

Тя затвори очи за миг.

Лорджин та'ал Кру гледаше надолу към жената. Не можеше да разбере странните и думи, но щеше да поправи това веднага. Той гледаше лицето й докато процеса на декодиране се състоя. Красотата й струеше от нея като вътрешна светлина. Тя го заинтригува още повече.

Гладък, дълбоко завладяващ глас премина през сетивата на Дийна:

— С какво име те наричат?

Очите й се отвориха.

— Дийна… Дийна Джоунс.

Той докосна челото си кратко.

— А-дее-анн?

Какво му имаше на този човек? Някаква странна форма на дислексия?

— Дийна — повтори бавно тя.

— Адееан — упорстваше той. — Как наричаш това място?

— Дом — тя го погледна странно. — Ти как го наричаш?

— Извини ме, моят неврален преводач бавно се приспособява към този език.

Неврален преводач? За какво говореше той?

Лорджин се опита да преформулира въпроса си:

— Коя планета е това?

Тя го погледна и избухна в смях.

— Коя планета е това? На колко други си бил? — подигра му се тя. Типичен почитател на научната фантастика.

Лицето му беше каменно.

— Безброй други. Питам те отново, коя е тази планета?

Добре, тя се включи в играта.

— Нарича се Дисниуърлд — каза тя спокойно.

За нейна изненада, той не реагира по никакъв начин на информацията, освен да я приеме. Той й кимна.

— Не съм чувал за тази планета Дисниуърлд. В коя звездна система се намира?

Тя го гледаше странно.

— Слънчева система, галактика Млечен път, супергалактика Дева. Това помага ли ти? — Исусе, осъзнай се, приятел!

Тй примигна за момент.

— Не съм чувал тези имена — тук има някаква грешка.

Той изглеждаше толкова сериозен, че тя леко се засегна. Може би беше изгубил представа за реалността?

— Моля те, бъди по-сериозен. Кой те изпрати тук? Джими?

— Никой не ме е изпращал. Бях изтеглен от пространствено-времевата линия на континуума на мой път…

— Уау! — тя повдигна ръце. — За какво говориш? Кой си ти?

— Наричат ме Лорджин та'ал Кру от планетата Авиара, Звездна система Тау Хидра. Както можеш да видиш, аз съм Рицар на Чарл и на търсенето, чиято природа не трябва да те засяга.

— Слез на земята! Излез от ролята, която играеш и ми отговори на няколко въпроса.

Веждите му се спуснаха над очите.

— Дадох ти отговорите, които търсеше, жено! Защо настояваш… — той спря, бръкна под наметката си, и извади нещо от скрит джоб. — Това изглежда ли ти познато?

Лицето на Дийна пребледня. Над ръката му плаваше съвършено холограмно изображение на звездна система. Нямаше нужда да казва, че не й е познато. Очите й се преместиха върху лицето му.

— Какво е това нещо?

— Това е… — премисли това, което щеше да каже. — Това не е важно. За мен е очевидно, че не познаваш това място — той прибра странното изображение в пелерината си.

Дийна се премести няколко сантиметра по-далеч от него. Каквото и да беше това нещо, то не идваше от Земята, а неканеният й гост беше истински извънземен.

Тя затвори очи и простена.

....................................................................

Дийна вилнееше в кухнята, отваряше шкафове, блъскаше врати, докато проверяваше възможностите. Пуканки и пак пуканки. Предположи, че това са пуканки. Три минути и десет секунди. Тя нагласи таймера на микровълновата фурна и удари копчето за включване. Тя опита да избистри ума си, докато почистваше петното от кафе на пода, а после се зачуди какво да прави, докато се опукат пуканките.

С грация и скорост, които не бе предполагала, че са възможна за мъж с неговите размери, той скочи от дивана, стъпи на масичката за кафе, а наметката му се развя, когато се втурна към кухнята. В следващият миг видя източника на пукота и извади една пръчка, която беше окачена на колана му. Тя изплющя като жива в ръката му и от там се появи четири футов лъч от синя светлина

Докато тя го гледаше с отворена уста, той замахна със светлинната сабя в дъга над главата си. Само след миг микровълновата фурна, която сякаш хлъцна веднъж, избухна обвита с черен дим, и последва смърт. Беше разрязана на две.

Естествено, безстрашният воин й се усмихна, сякаш беше повалил Локи сам. Той прибра светлинната сабя и я върна на колана си.

Микровълновата й! Нейната сладка иновационна микровълнова!

Която не беше изплатила все още.

Шокът бързо се замени с гняв. Това беше последната капка. Никой не трябваше да преживява ден като този. Никой! Беше достигнала границата на търпението си.

- Достатъчно! Изчезвай от тук, приятел! – тя се втурна към вратата на кухнята, отвори я със скърцане, и посочи към задния двор. – Вън!

Той стоеше безмълвен, подпрян на хладилника й, с кръстосани на гърдите ръце, и вперен в нея поглед. Порива на вятъра блъсна вратата и я затвори.

Проклятие, днес нищо не вървеше както трябва. Нищо! Нищо! Нищо! Тя отвори вратата отново.

- Казах вън!

Нов порив на вятъра затръшна вратата. Едва сега тя осъзна, че този вятър идва от вътрешността на кухнята.

- Не мисля – отсече твърдо той.

- Ти... ти ли направи това? – той кимна. Тя се отпусна на кухненския под. – О, Боже.

Той застана на колене до нея, а пелерината му се полюшваше около него.

- Какво те разстрои, Адееан?

Сивите й очи бяха ограмни, когато ги фокусира върху него.

..................................................................

Мъжът спеше на една от свободните постели, а голият му мускулест гръб беше обърнат към нея. Очевидно той беше влязъл в стаята след излизането на Лорджин и Яниф, и бе решил да се настани тук. Спомни си, че Лорджин беше споменал за бездомници, спящи в тунелите, и беше благодарна, че единственото, което искаше мъжът, е да пренощува. Всичко можеше да й се случи докато спеше в отсъствието на Лорджин.

И все още беше в опасност. Докато размишляваше, мъжът се обърна и продължи да спи по гръб. Дийна го разгледа без смущение. Сега разбра защо гърдите му са голи. Беше твърде сексапилен за риза.

Мъжът беше невероятен. Косата му беше копринено черна. Гъста и дълга, също като тази на Лорджин, но изглеждаше някак… пухкава. Лицето му беше красиво, интригуващите черти изглеждаха толкова съвършено чувствени, и възбуждащи. Той сигурно беше усетил вниманието й, защото очите му се отвориха внезапно.

Спря погледа си право в нея. До този момент Дийна смяташе Лорджин за най-красивия мъж, който някога бе срещала. Неохотно призна пред себе си, че непознатият пред нея беше също толкова смайващ, с неустоимо магнетичното си присъствие. Тя беше пленена от изучаващият му поглед, хипнотизирана от това, че едното му око беше синьо, а другото кехлибарено.

Едно синьо и едно кехлибарено око…

Тя премигна. Невъзможно! Просто не можеше да бъде! Устата й зяпна, поразена от невероятната идея, която й хрумна.

Сякаш разбрал мислите й, той й отправи бавна, чувствена усмивка, а съвършено белите му зъби проблеснаха на слабата светлина. Беше усмивка изпълнена със сексуалност, опустошително въздействаща, и почти я лиши от сетива. Докато мислите му не проникнаха в ума й.

Добро утро, жено на моя брат.

— О, Господи!

Улови главата си с ръце, сякаш се опитваше да се предпази от проникването на думите му. Започна да отстъпва назад, почти изгубила ума си от уплаха, после се затича и попадна право на Лорджин. Силните му ръце хванаха раменете й и я задържаха.

— Какво има? Реджар притеснява ли те? — той погледна зад рамото й с буреносно изражение.

Дийна погледна нагоре към Лорджин, щом разбра, че невероятното й предположение се бе оказало всъщност доста правдоподобно. Тя изведнъж започна да се смее истерично.

Лорджин я разтърси леко. Когато това не подейства, той я прегърна и започна да гали гърба й успокоително.

— Шшшт… Всичко е наред, наистина. Донесли сме му дрехи.

Дийна спря да се смее и го погледна смаяно. Какво?

— Дрехи за него?

— Да. Когато се превъплъти в човешката си форма, винаги е гол. Извинявам се, ако голотата му те е оскърбила.

— Голотата му? Какви ги говориш?

— Трансформацията го оставя в това състояние. Не е ли това причината за притеснението ти? Съдя по това как реагираш на моята голота.

Тя премигна на абсурдните му думи. Котка се преобразяваше в човек, а Лорджин смяташе, че голите му гърди са я разстроили! Това я вбеси. Търпението й беше на изчерпване.

Редактирано от rumi_1461 (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Руминце,аз нали затуй съм таквоз мрънкало за Реджаарррррррррр!!!!

То просто сън не ме лови от тез фамилиери и рицари на Чарл :)

Да не говоря,че образите се доближават по мъжественост до любимите ми мъже на Линда :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Руминце,аз нали затуй съм таквоз мрънкало за Реджаарррррррррр!!!!

То просто сън не ме лови от тез фамилиери и рицари на Чарл :ph34r:

Да не говоря,че образите се доближават по мъжественост до любимите ми мъже на Линда :yanim:

Наде, мъъъъъъъъъъъничко търпение и скоро ще го гушнеш :hush::hush:да не чуе Съни :wub::wub: Редактирано от rumi_1461 (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Както казва 2годишната ми щерка:

УаУУУУУУУУУУУУУУУ!!!!!!!!!!!!!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Руминце,аз нали затуй съм таквоз мрънкало за Реджаарррррррррр!!!!

То просто сън не ме лови от тез фамилиери и рицари на Чарл :P

Да не говоря,че образите се доближават по мъжественост до любимите ми мъже на Линда :speak:

Слънчо, даваш ми повод да кажа още нещо, което е новост и понеже защото съм наясно, че не всеки се вълнува от дейността на екипа, досега не съм споделила. Така де при нас най-важни са резултатите, тях виждате. Но си спретнахме и още едно местенце където предимно се давчат проектите на Дрийма. Естествено, че има и готовите и започнатите и предстоящите. Аз виноват че не всички ощи. Там ще има и конкретна инфо кога да се чака дадена книга, както и вероятно още изненади свързани все с дейността на екипа. Това не значи, че в Калди няма да има информация - просто дето се вика там ще надниквате и в кухнята заедно с членовете на екипа, ако ви интересува разбира се. Който му е интересно може да ми пише лс и ще го водя.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз за почнах Кралството на мечтите. Стигнах до половината някъде. За сега ми харесва :P Двамата са готини и са много сладки как си лазят къде по нервите, къде по други места :) Сега съм в очакване на определящата завръзка. Още май не съм стигнала до нея...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хм, аз даже си поплаках на "Кралството..." и много я обичам да не кажа най-много от тия на Макнот

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Руминце,аз нали затуй съм таквоз мрънкало за Реджаарррррррррр!!!!

То просто сън не ме лови от тез фамилиери и рицари на Чарл :)

Да не говоря,че образите се доближават по мъжественост до любимите ми мъже на Линда :beat:

И аз, и аз! :) Направо се разтапям в локва, като ги чета!!!

Наде, мъъъъъъъъъъъничко търпение и скоро ще го гушнеш :):hush:да не чуе Съни :wub::wub:

Голяма радост ще бъде!!!

Редактирано от IvaIgnatova (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В момента препрочитам "Брачна авантюра" на Джули Гарууд. Ех, не я бях чела от години :) Като бях ученичка преди десетина години я имах ама после нещо се запиля из приятелки и така си отидоха годинките. Ама попаднах на един цитат, постнат от Съни и като ме награби едно любопитсвто, та сега си я чета. Много забвана исторя :) Сара е толкова добра и страхотно избухлива на моменти ама и Нейтън си го заслужава... Абе големи са сладурковци. Между другото прочетох Неочаквано щастие на Сюзън Андерсън. Много ми хареса стила на авторката. Изключително много ми допадна как се разви историята между Зак и Лили. Ама и тя опасна :wub:. Е, то така сме русите миньончета, хич не се даваме, щото вечно ни подценяват :). И трагичния момент в края на книгата, когато скъсаха беше много добре развит и там си пролях няколко сълзички, както си му е реда :beat:. Обачееееее направо ме довърши момента, в който той й се извиняваше и се обясняваха и се взеха де :hush: Епизода с лалетата направо кърти! Като цяло книгата много ми хареса. Тенкю на MVM, че толкова бързо я сканира и ни я предостави, за да й се нсладим :wub:

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
Тази тема е заключена за нови отговори.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване