Кой любовен роман четете в момента? (част 2)

[mariet13]

Ами хайде де! От кога чакам и аз.

[cheetah]

Ами хайде де! От кога чакам и аз.

никво кайве за теб! Само ... бираааааа

[IvaIgnatova]

Ами хайде де! От кога чакам и аз.

Чакаме знак от Жанито, че бяха болни тя и дъщеричката...

Тая неделя я пропуснахме - може пък да успеем другата, като за първа пролет!

Редактирано 13 март 2011 от IvaIgnatova (преглед на промените)

[BlackRose]

Преполових Независимата съпруга на Линда Хауърд - за сега ми се струва симпатична, но все още не е кой знае какво, но имам добри очаквания за нея. След това май, май ще се метна на книжките за Джон Медина.

[kristina_87_]

Мда,в темата Книгите които не харесваме,мисля и е отделено подобаващо внимание."Непокорна страст"

също е образец в жанра на сексуалните тъпотиии-да не я нацелиш тая, че някои от нас са големи "късметлийки"

За съжаление това беше един от първите любовни романи, които прочетох, радвам се че това не ме е отказало от жанра

Аз в момента чета Среднощен маскарад на Шърли Бъзби. Още съм в началото, но главната героиня вече ме дразни.То разбирам човек да има гордост ама тя направо прекалява. Според мен е много груба и невъзпитана. Никоя дама от онова време не би се държала по този начин. Като я прочета ще коментирам отново

Редактирано 14 март 2011 от kristina_87_ (преглед на промените)

[peppinka]

Nobody's Baby But Mine (1997)  Значи разказва се за една професорка по физика-Джейн,която навършва 34 години и осъзнава,че освен професионален успех иска дом и дете.Тъй като детството ѝ е било доста тежко поради това,че е била доста умна решава,че бащата на детето трябва да е откровен глупак.Като например футболист от НФЛ,какъвто е главния Кал. Случва се така,че успява да му се представи като подарък за рожденния ден0увита с розова панделка.(Това е и една от най-невероятните ситуации в книгата,че и се повтори.) Както и да е Джейн забременя,но Кал разбра и я изнуди да се оженят,а после да заминат за родния му град.Така ѝ се бе ядосал,че разпореди на адвоката си да изрови информация,с която да я съсипе. В родния му град нещата още по-сложни.Не казаха на никой за бебето и я караше да се държи гадно с родителите му. Естествено те я намразиха,но си имаха свои проблеми-оженили са се на 17 и заради едва са свързвали двата края.Родителите му не я приели и тя милата се скъсвала от работа за да се оправят и с бебе и с ученето на таткото.Само дето сега разни стари случки изплуват и двамата са пред развод.Много е тъжна и тежка тяхната история. Ако решите да я четете си вземете най-добре хавлиена кърпа или ролка тоалетна хартия.Няма да ви стигнат хартиените салфетки до никъде. Аз направо уревах света. Има и много забавни моменти,де.Двамката все се джавкаха.Главния е голям чешит обича да крещи и спори и главната не му се дава.А като реши,че може да я командори такива номера му врътва. Много бе смешно като разбра,че е завършил университета с отличие -щеше да го претрепе.Или като непрекъснато му напомняше,че остарява и,че тя е на 34 ,а не както му се иска на 25.Човека имаше някаква мания за възраста на приятелките си и като му я представиха от 25 стигна 23 години.Естествено ѝ личеше,че е на повече,но нашия си мислеше,че е най много на 28. Като изключим как се запознаха-не ми се вързва много толкова интелигентна жена да не помисли,че да забременее от някой мъж без знанието и разрешението му е допустимо и твърде дългия край книжката е номер 1.

[Plqsak]

Ся,папнах книжките на Дара.Готини са,честно, можело да не се впуска в такива дълги словоизлияния за любовните им изпълнения.Не щото ми накъртват/пази боже/, просто, веднъж като е влязъл докрай,сетне къде по-надълбоко?Те тия жени да не са бездънни ями - малко са е оляла в желанието да изгради образите на невероятно сексуални мъжкари и в резултат ми досади да чета едно и също в това отношение.Иначе историите са пропити с много нежност и красота, и с кеф ще прочета следващите.Разбира се,веднага се зачудих,кой идиот е озаглавил третата книга Надарения,след като това е името на героя от втора книга,ама какво да се прави "професионалисти".Тук е мястото да се каже ОЧЕВАДНОТО - момичета,определено и превода, и редакцията на фен превода са много по-добри.Просто няма място за коментар! На г-жа авторката, мога да й дам някой и друг съвет за кого да пише, ма тя не ме пита... П.П. Забелязвате ли, въображение,въображение, ама мъжете в книгите имат познатата ни форма-нямат антени и три очи, нито пък са "метросексуални", та чак нефелни.Добре изпитания вид от хилядолетия-здрава физика,налагащи превъзходство/с щипка чувствителност за цвят/. Класика! Съвсем откровено

[kristina_87_]

Наскоро четох или по-точно се опитах да прочета "Жюстин" на Маркиз дьо Сад(отвратителна книга между другото не я препоръчвам, беше ми любопитно да разбера за какво става дума). Оказва, се че авторката на книгата "Сладкият бяс на любовта" доста е плагиатствала именно от "Жюстин". И Жюстин както и Мариет я натопяват за кражба на ценна вещ, поради нежеланието да върши сексуални услуги доброволно. Пращат я в затвора, но по пътя двама я изнасилват(копирала е даже изречението ....и на нея и се случиха такива неща, за които не трябва дори да се говори.....(не цитирам дословно)).След това попада на кораб (Жюстин пътува за ориента, а Мариет за Америка). На този кораб може да си представите какво се случва. Плагиатствала е от още една книга "Вечната Амбър". Става дума за дуела между двамата мъже на живота и така да се каже. Във "Вечната Амбър", Амбър е омъжена за Рекс, човек който едва ли не я боготвори(обича я страшно много макар, че е мръсница). Но нашата Амбър е влюбена разбира се в човек, който и пет пари не дава за нея, а само я използва сексуално. Рекс я хваща в изневяра и предизвиква другия(не му помня името)на дуел, в който дуел Рекс разбира се умира. Другият е толкова потресен от това, че е убил невинен човек заради Амбър, че я напуска. Двете истории са напълно еднакви с изключение на имената, и че Мариет и Джеф не са официално женени. Различен е само краят във "Вечната Амбър" главният се жени за друга,а в "Сладкият бяс на любовта" главният се връща и се жени за Мариет.

[kristi_34]

Гале, мерси за обективния коментар. Аз съм на твоето мнение, ама явно Дара не е. Влече я жената към позите. Питаш ли ни с Пламето докато им оправим ръцете краката, главите и другите части в допустима за въображението позиция. . Иначе, разсмя ме за антените, малко множко щяха да му дойдат на Реджар между котешките уши, не че щяха да се видят от тези буйни до кръста коси де.

[Plqsak]

Влече я жената към позите. Питаш ли ни с Пламето докато им оправим ръцете краката, главите и другите части в допустима за въображението позиция. .

Абе, аз пак си имам съмнения за някои пози, че са недостижими и за жената каучук даже.Направо комплекс за малоценност добих.

А на вас, евалла - наистина трябва майсторство и любов за този род книги.Тук се налага да влезеш във въображението на автора, за да разбереш какво той иска да каже и после да възбудиш въображението и любопитството на четящите.

[cheetah]

Разбира се,веднага се зачудих,кой идиот е озаглавил третата книга Надарения,след като това е името на героя от втора книга,ама какво да се прави "професионалисти".

Плясъче това е всеобща загадка и причината да не озаглавим ние книгата както си му е реда, ама кво да праиш. Двама надарени ша додат множко.

[Velvet♡Rose]

Надявам се, че съм уцелила и тук е мястото да коментирам "Реджар". Първо искам да благодаря на всички за книжката. Не веднъж ми мина мисълта, че ако не я бяхте превели, може би изобщо никога нямаше да я прочета. Освен това беше приятно да чета нещо, което го няма никъде другаде на български език. Досега никога не бях прочитала книга толкова бързо. Невероятно леко се четеше, направо се лееше. Останах очарована от превода и оформлението. На моменти дори по-приятно и ясно от това да четеш книжен вариант. Самото съдържание ми хареса. Не съм почитателка на фантастиката, обаче тук ми беше приятно, дори много. Дойде ми в повече еротиката. На всяка страница се споменаваше колко е невероятен Реджар. И надарен, и красив... На мен пък ми стана леко отблъскващ. Братята му ми бяха далеч по-приятни. Особено Трейд. Главната героиня... Защо през цялото време не разбрах за любовта й към главния? И на мен ми се стори, че е само желание. Но иначе интересна история.

[peppinka]

This Heart of Mine на Сюзън Елизабет Филипс.Разказва се за сестрата на Фийби Сомервил Моли.Много приятна и забавна главна героиня,а главния Кевин е футболист и се появява още в Nobody's Baby But Mine.Голям сладур и голям мъж. За сега съм чела само 3 книги и в последните две ми прави впечатление,че героините са големи фитили.Такива номера им врътват на мъжете,че да се чудят от къде им е дошло.А в тази книжка и главния се включва с хитринки. Авторката успешно влезе в личния ми топ 10. Хм,ето го и резюмето на книжката ако някой го интересува. Molly Somerville has long had a secret crush on the Chicago Stars' key player, quarterback Kevin Tucker. Kevin's career is hard for Molly to escape, given that Molly's older sister, Phoebe, is the owner of the team. Consequently, Molly also knows about Kevin's penchant for dating gorgeous bimbos and his puzzling need to partake of risky, life-endangering hobbies, a trait that drives Phoebe crazy. Molly, however, can relate to this part of Kevin, as she has shown a tendency toward some pretty reckless behavior herself. When fate places Molly and Kevin alone together for a weekend in Phoebe's isolated cabin, sparks fly and passions flare when both refuse to leave. In the end, Molly makes her most reckless decision yet by climbing into bed while Kevin is sleeping and seducing him before he knows what's happened. When she ends up pregnant, Kevin insists on marrying her for propriety's sake. And when Molly then has a miscarriage, it leaves both of them wounded and wary. Forced to spend their summer at the beleaguered and rundown wilderness resort that Kevin has inherited from a relative, the twosome spruce the place up and get it to turn a profit. In the process they discover the healing power of love, but not before learning some hard truths about themselves, their pasts, and their feelings for each other.

[liq t.]

Ааах,успях с триста зора да "преборя" новата книга на Лоуел.Не че книгата е лоша,но ми дойде малко...мудна май е най-точната дума. Действието се развива в рамките на 6-7 дни и е почти изцяло на борда на яхта,главните са си образи,диалога м/у тях си е остроумен,лошите са от държавите от бившия СССР,но определено в повечко ми дойдоха всевъзможните оисания на яхтата.Всъщност най-миличките моменти бяха,когато шефът Джо Фароу си гукаше с дъщеричката си.Не ме бива в преразказите,оставям на някой друг да я разкаже в случай,че я е чел. Незнам дали при мен се получава някакъв дефект от пренасищане,или авторката лекичко се поизчерпва,но след "Невинна като грях",това е втората книга от поредицата,която не ми допадна особено.Другият вариянт е,че не съм била в настроение за този сюжет(мисля,че авторката има поне още 1-2 подобни).

[BlackRose]

Сега чета Убий и кажи на Линда, а след това съм си набелязала Втори шанс. Но от малкото, което прочетох Убий и кажи ми прилича малко на Мъжът от сънищата.. има убиец, има интрига и предполагам, че много ще ми хареса. Мъжът от сънищата ми е любимата на Линда за сега..

[BellaBass]

След като проетох "Избрах теб" на Сюзън Елизабет Филипс от , която съм очарована , започнах "Знойни сънища"от същата поредица.Поредицата е прекрасна , но много ме е яд на нашите издатели от първата книжка са издала след това четвъртата . Сега чета книжката , стиганала съм до средата и още не мога да хвана връзката т.е. хванах ,кое е общото , но така много неща остават неясни. Дано се сетят да издадат и другите книжки и без това само "бози" издават , поне нещо свястно да свършат.

[cheetah]

Рядко пиша тук, за да не дразня, но този път с чиста съвест ще споделя коментара си от прочетеното. Някак се оказа, че и трилиона и Джайън /сори ама той за мен не е Надарения, а Стражът на мъглата/ не бях чела, ама след като наваксах с целата банда мога да кажа няколко неща: Удивително въображение, прекрасни истории, леко залитане в посока на еротиката ама са понася кат минеш на диагонален ъгъл / с Реджи требеше е под лупа, ама никой не ми е виновен/ и най вече чувственост и предизвикателно котешко мър съчетано с брониран ама не монах обкръжение. Чакам с нетърпение новата женска котана и нещо още във втора глава ми е ясно що съм са кръстила чита. А забравих кажа само, че ако някой е чел само Джайън да не вземе мисли че народа е в аварийно положение. Планетата е Авиара и доколкото чета до тук нема никаква " Авария" там и естествено на Реджи булката не иде от света Рий Ген Кий Инг

Редактирано 18 март 2011 от cheetah (преглед на промените)

[debilgates]

Ся,папнах книжките на Дара.Готини са,честно, можело да не се впуска в такива дълги словоизлияния за любовните им изпълнения.Не щото ми накъртват/пази боже/, просто, веднъж като е влязъл докрай,сетне къде по-надълбоко?Те тия жени да не са бездънни ями - малко са е оляла в желанието да изгради образите на невероятно сексуални мъжкари и в резултат ми досади да чета едно и също в това отношение.Иначе историите са пропити с много нежност и красота, и с кеф ще прочета следващите.Разбира се,веднага се зачудих,кой идиот е озаглавил третата книга Надарения,след като това е името на героя от втора книга,ама какво да се прави "професионалисти".Тук е мястото да се каже ОЧЕВАДНОТО - момичета,определено и превода, и редакцията на фен превода са много по-добри.Просто няма място за коментар! На г-жа авторката, мога да й дам някой и друг съвет за кого да пише, ма тя не ме пита...

П.П. Забелязвате ли, въображение,въображение, ама мъжете в книгите имат познатата ни форма-нямат антени и три очи, нито пък са "метросексуални", та чак нефелни.Добре изпитания вид от хилядолетия-здрава физика,налагащи превъзходство/с щипка чувствителност за цвят/. Класика!

Ми то и аз исках да попитам, ама пък ме беше срам.....не съм запозната с точния брой пози от Кама Сутра( нещо ми се върти 1500) ама Дарето ги изкара колко? - май над 5000? Може пък ние да не знаем нещо. То положението е едно - само градуса на въртене е различен - та си помислих, че вероятно е чула вица за обувалката - да можело всичко да влезе докрай!!!! Сигурно това има предвид с по-надълбоко!

[BellaBass]

Ааах,успях с триста зора да "преборя" новата книга на Лоуел.Не че книгата е лоша,но ми дойде малко...мудна май е най-точната дума.

Действието се развива в рамките на 6-7 дни и е почти изцяло на борда на яхта,главните са си образи,диалога м/у тях си е остроумен,лошите са от държавите от бившия СССР,но определено в повечко ми дойдоха всевъзможните оисания на яхтата.Всъщност най-миличките моменти бяха,когато шефът Джо Фароу си гукаше с дъщеричката си.Не ме бива в преразказите,оставям на някой друг да я разкаже в случай,че я е чел.

Незнам дали при мен се получава някакъв дефект от пренасищане,или авторката лекичко се поизчерпва,но след "Невинна като грях",това е втората книга от поредицата,която не ми допадна особено.Другият вариянт е,че не съм била в настроение за този сюжет(мисля,че авторката има поне още 1-2 подобни).

С голям зор завърших "Невинна като грях" но отдавам това по-скоро на настроението , с което четох книгата.Определено другите са в пъти по-добри , като най-добрата е първата от поредицата. За сега съм решила да не си купувам последната книжка на Е. Лоуел , но ще се радвама ако някой още даде отзив за нея.Много са ми интересни "тия" от Хермес , не издават Марлис Мелтън , защото няма кой да я чете. Книгите са невероятни и съм сигурна , че не само аз мисля така , а издават такива скучни неща , че започвам да се чудя тах има ли кой да ги чете .....

[Solenkata88]

Започнах "Дръзка съдба" на Линда Хауърд, интересна е доста, нямам търпение да понапредна повече!

[bobych]

Докато се шляех тези дни из руските сайтове, попаднах на страхотни суперлативи за една напълно непозната за мен авторка Лорета Чейз. И, разбира се, подтиквана от кръвожадното ми любопитство, веднагически се метнах на един незабравимо вълнуващ нейн роман - Lord Perfect Много свеж, с много хумор и същевременно страшно затрогващ роман, а красивата любов между главните сякаш осветява душата ти с чистотата и себеотричането им. Главния е известен сред Лондонското общество като Лорд Безупречност - като наследник на един от най-влиятелните аристократи, целия му живот се подчинява на строгите правила на поведение в обществото - съвръшения джентълмен... направо скучар отвсякъде. Докато не среща главната - потомък на скандално известни с разспуснатостта си предци и отхвърлени от обществото като ловки измамници и мошенници. Пожар им подпали гащурите и на двамцата още при първата им случайна среща в музея, съдбата (или по-скоро тяхното взаимно притегляне) непрекъсанато подлагаше на изпитание самообладанието на железния Лорд Почтеност, докато не захвърли всички окови на измислените правила на обществото. Милия, така здраво се съпротивляваше на влачещата го дива стихия на необузданата любов, а и главната се напъваше яко да се отърси от бездиханната страст, която ги обземаше при всяко докосване... от страх да не му разруши безупречната репутация.На края имаше един невероятно сладък момент, когато главната реши самоотвержено да обяснява на бащата на главния, че тя е виновницата за всичко и след като влетя кат хала в кабинета на таткото, заключи вратата, за да не може главния да я извлачи от там. И след малко с гръм и трясък нашия най-невъзмутимо се появи през прозореца в кабинета на баща си, като му обясни, че вратата му заяждала нещо... Ох, неумолимо силен и затрогващ роман, разбиващ сърцата на моменти от друсащ смях, а на моменти от едва сподавени ридания

Лорета Чейз определено е автор от класа и със страхотен замах умее да превзема сърцата на читателите. Не случайно в класацията си за най-вълнуващи любовни романи за 2010г., рускините са турнали на 3-то място роман от тази авторка - Lord of Scoundrels. Направо го захапвам безжалостно, без да се мандахерцам и с огромно, въпиющо нетърпение

Редактирано 20 март 2011 от bobych (преглед на промените)

[IvaIgnatova]

Nobody's Baby But Mine (1997) 

Значи разказва се за една професорка по физика-Джейн,която навършва 34 години и осъзнава,че освен професионален успех иска дом и дете. ...

Ако решите да я четете си вземете най-добре хавлиена кърпа или ролка тоалетна хартия.Няма да ви стигнат хартиените салфетки до никъде. Аз направо уревах света.

Има и много забавни моменти,де.Двамката все се джавкаха. ...

Като изключим как се запознаха-не ми се вързва много толкова интелигентна жена да не помисли,че да забременее от някой мъж без знанието и разрешението му е допустимо и твърде дългия край книжката е номер 1.

This Heart of Mine на Сюзън Елизабет Филипс.Разказва се за сестрата на Фийби Сомервил Моли.Много приятна и забавна главна героиня,а главния Кевин е футболист и се появява още в Nobody's Baby But Mine.Голям сладур и голям мъж.

За сега съм чела само 3 книги и в последните две ми прави впечатление,че героините са големи фитили.Такива номера им врътват на мъжете,че да се чудят от къде им е дошло.А в тази книжка и главния се включва с хитринки. Авторката успешно влезе в личния ми топ 10.

...

Благодаря ти за коментарите, Пепи! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Тая вечер си изтеглих всичко непреведено на С.Е.Филипс от рускините, и сега нямам търпение да прочета Nobody's Baby But Mine !!!

Редактирано 20 март 2011 от IvaIgnatova (преглед на промените)

[IvaIgnatova]

Ааах,успях с триста зора да "преборя" новата книга на Лоуел.Не че книгата е лоша,но ми дойде малко...мудна май е най-точната дума.

Действието се развива в рамките на 6-7 дни и е почти изцяло на борда на яхта,главните са си образи,диалога м/у тях си е остроумен,лошите са от държавите от бившия СССР,но определено в повечко ми дойдоха всевъзможните оисания на яхтата.Всъщност най-миличките моменти бяха,когато шефът Джо Фароу си гукаше с дъщеричката си.Не ме бива в преразказите,оставям на някой друг да я разкаже в случай,че я е чел.

Незнам дали при мен се получава някакъв дефект от пренасищане,или авторката лекичко се поизчерпва,но след "Невинна като грях",това е втората книга от поредицата,която не ми допадна особено.Другият вариянт е,че не съм била в настроение за този сюжет(мисля,че авторката има поне още 1-2 подобни).

С голям зор завърших "Невинна като грях" но отдавам това по-скоро на настроението , с което четох книгата.Определено другите са в пъти по-добри , като най-добрата е първата от поредицата. За сега съм решила да не си купувам последната книжка на Е. Лоуел , но ще се радвама ако някой още даде отзив за нея.Много са ми интересни "тия" от Хермес , не издават Марлис Мелтън , защото няма кой да я чете. Книгите са невероятни и съм сигурна , че не само аз мисля така , а издават такива скучни неща , че започвам да се чудя тах има ли кой да ги чете .....

Аз си я изчетох на един дъх "Мъртво вълнение" на Е.Лоуел, макар че наистина ѝ беше малко в по-вече трилъра (много шпиони, бомбени заплахи и др. такива) като за в любовен роман! Пък и морската тематика (яхти, мореплаване и др. подобни) ме вълнува достатъчно, така че тая част от описанията не ми беше досадна, даже ми беше интересно. В сравнение с първите книжки от поредицата, определено процента "любов и романтика" не е толкова голям, но не мога чак да кажа, че не е хубава! Даже напротив, според мен си е хубава книжката. Ако пък я сравня с голяма част от останалото, което се издава, направо си е много хубава!

Има и чудесни попадения в репликите между главните.

Като цяло си е в стила на останалите от поредицата. Определено при първия прочит е трудно да се възприемат напълно - много детайли и подробности извън нашето ежедневие има, напрегнато действие... Но с всеки следващ прочит все по-добре ги разбирах и все по-вече ги харесвах! Мисля, че и с тази ще стане така.

Редактирано 20 март 2011 от IvaIgnatova (преглед на промените)

[cheetah]

Докато се шляех тези дни из руските сайтове, попаднах на страхотни суперлативи за една напълно непозната за мен авторка Лорета Чейз. И, разбира се, подтиквана от кръвожадното ми любопитство, веднагически се метнах на един незабравимо вълнуващ нейн роман - Lord Perfect Много свеж, с много хумор и същевременно страшно затрогващ роман, а красивата любов между главните сякаш осветява душата ти с чистотата и себеотричането им. Главния е известен сред Лондонското общество като Лорд Безупречност - като наследник на един от най-влиятелните аристократи, целия му живот се подчинява на строгите правила на поведение в обществото - съвръшения джентълмен... направо скучар отвсякъде. Докато не среща главната - потомък на скандално известни с разспуснатостта си предци и отхвърлени от обществото като ловки измамници и мошенници. Пожар им подпали гащурите и на двамцата още при първата им случайна среща в музея, съдбата (или по-скоро тяхното взаимно притегляне) непрекъсанато подлагаше на изпитание самообладанието на железния Лорд Почтеност, докато не захвърли всички окови на измислените правила на обществото. Милия, така здраво се съпротивляваше на влачещата го дива стихия на необузданата любов, а и главната се напъваше яко да се отърси от бездиханната страст, която ги обземаше при всяко докосване... от страх да не му разруши безупречната репутация.На края имаше един невероятно сладък момент, когато главната реши самоотвержено да обяснява на бащата на главния, че тя е виновницата за всичко и след като влетя кат хала в кабинета на таткото, заключи вратата, за да не може главния да я извлачи от там. И след малко с гръм и трясък нашия най-невъзмутимо се появи през прозореца в кабинета на баща си, като му обясни, че вратата му заяждала нещо... Ох, неумолимо силен и затрогващ роман, разбиващ сърцата на моменти от друсащ смях, а на моменти от едва сподавени ридания

Лорета Чейз определено е автор от класа и със страхотен замах умее да превзема сърцата на читателите. Не случайно в класацията си за най-вълнуващи любовни романи за 2010г., рускините са турнали на 3-то място роман от тази авторка - Lord of Scoundrels. Направо го захапвам безжалостно, без да се мандахерцам и с огромно, въпиющо нетърпение

Боби ша та утрепам, посли ша та нацелувам и посли пак ша та удуша ако ми я не изкопаш на алангле.

[debilgates]

Докато се шляех тези дни из руските сайтове, попаднах на страхотни суперлативи за една напълно непозната за мен авторка Лорета Чейз.

Е, не мога вече... Направо ме разбиваш. Бях се заклела да не влизам в руските сайтове. Просто няма време!!! Дай да направим нещо като каталог за книгите, дето да ги четем до 2050 година, примерно. Такива непознати авторки трябва да ги отделяме в отделна графа и да ги систематизираме. Я, Гането може да качи нещо и в нейния блог - нищо че няма преведени на български книжки. Ох, айде аз пак ще се цопна в руския сайт.

Редактирано 18 януари 2012 от Тор (преглед на промените)