Преди малко свърших Вeчна любов, и вместо да пиша нов "анализ" си копвам кементара от друг форум:

А сега за Джон: и аз си мисля, че е Дариъс..хмм. Мисля, че дори го бях чела някъде това.

А сега да си изкажа болката(пиша го в бяло, щото може даразваля удиволствието от по нататъшното действие в поредицата, който не иска нека да не чете!): Та, да си изкажа болката: Една приятелка ми прати една сминка в един сайт, където са качили някакви американки май въпросната снимка за това как си преставят Тор, окей добре изглеждаше (после ако намеря кой беше линка ще го постна). Та, реших да прочета отдолу описанието на снимката и доброто ми настроение изчезна: въпросното момиче качило снимката пишеше, че й е много гадно за Тор, защото Уелси неговата шелан умира , и убиеца й май е Г-н О, този който отвлече Бела май. Направооо... ужасно е. И Тор изчезвал през следващите няколко книги, авторката не го включва в действието. Поне това разбрах.

Аз го знаех, казаха ми го, и дори очаквах да се случи в тази книга, но не беше затова явно ще е в следващата

Редактирано 18 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Случва се чак в шестата книга......поправете ме ако греша, но от резюметата съм останала с такова впечатление...

Редактирано 26 август 201015 г. от Yoringel (преглед на промените)

Случва се чак в шестата книга......поправете ме ако греша, но от резюметата съм останала с такова впечатление...

Всъщност, според коментара от линка, се случва в третата книга, в 6-тата Тор се завръща /след като отсъства от 4-тата и 5-тата/.

ООоооооо нееееее, ужас! Надявах се да е по - нататък......

Тъъъй, довърших „Да отвлечеш шотландски лорд” и след полемиката детo се беше разгоряла,се чувствам длъжна да споделя мнението си.Много се чудех откъде да подхвана коментара и значи категорично,еднозначно хареса ми!

Сега по точки:

Момичета страхотни сте! Макар и дело на много хора, в превода никъде не се усеща разпокъсаност, сцените се преливат една в друга, определено сте напаснали стиловете си./Ralna , кой идиот ти каза че стилът ти е дървен? Ако някой е помагал определено е знаел какво прави/,действието си върви плавно.Супер! Яд ме е,че не водих записки /не е късно при втори прочит,ама вече няма да е актуална книгата/,но знаете ли, в този превод има вложена много повече любов пък и „професионализъм”. Омръзнало ми е от едни и същи изрази,словосъчетания......., когато се описват емоции, особено в любовните сцени.Просто до втръсване се повтарят едни и същи, благодаря, че сте използвали точните за да подчертаете красотата на тези моменти.

За стила на авторката,хм ,разби ме! Ако трябва да съм честна до стр.200 няма действие-обаче,четеш защото нещо отвътре човърка,държи те.Една простичка история

ама....Някой неща е можело да се пипнат,срува ми се,че сюжета щеше да спечели, ако знаехме мъъъъничко за връзката между Джак и Фиона,защото освен очевидната причина да го натисне за този брак, за Фиона е и начин да си върне онова от което се е отказала в младостта си.Освен това, има история между клановете МалЛийн и Кинкейд,ама каква и откога е започнало....?

И накрая : не ми пука,къде са я простреляли,не му пукаше и на Джак,важното е,че с детето бяха добре, но продължавам да твърдя,че авторката е преиграла с годините най-вече на главната /какво да правиш мъжете в това отношение винаги са били ,са и веротно и ще бъдат облаготелствани/. При тази възраст и със слуховете за проклятие и странни способности, нашта милата би била изолирана ./Какво да правя държа худ.измислица,да се доближава до реалността/.Все пак, тя е шотландка в Лондон-демек странна птица по подразбиране.

Та,така хареса ми!

Опла,тя Lindsey имала притеснения за стила-все тя,много си е добре вярвай ми!

P.P. Кога да чакам следващия от поредицата?

Редактирано 26 август 201015 г. от plqsak (преглед на промените)

Тъъъй, довърших „Да отвлечеш шотландски лорд” и след полемиката детo се беше разгоряла,се чувствам длъжна да споделя мнението си.Много се чудех откъде да подхвана коментара и значи категорично,еднозначно хареса ми!

Сега по точки:

Момичета страхотни сте! Макар и дело на много хора, в превода никъде не се усеща разпокъсаност, сцените се преливат една в друга, определено сте напаснали стиловете си./Ralna , кой идиот ти каза че стилът ти е дървен? Ако някой е помагал определено е знаел какво прави/,действието си върви плавно.Супер! Яд ме е,че не водих записки /не е късно при втори прочит,ама вече няма да е актуална книгата/,но знаете ли, в този превод има вложена много повече любов пък и „професионализъм”. Омръзнало ми е от едни и същи изрази,словосъчетания......., когато се описват емоции, особено в любовните сцени.Просто до втръсване се повтарят едни и същи, благодаря, че сте използвали точните за да подчертаете красотата на тези моменти.

За стила на авторката,хм ,разби ме! Ако трябва да съм честна до стр.200 няма действие-обаче,четеш защото нещо отвътре човърка,държи те.Една простичка история

ама....Някой неща е можело да се пипнат,срува ми се,че сюжета щеше да спечели, ако знаехме мъъъъничко за връзката между Джак и Фиона,защото освен очевидната причина да го натисне за този брак, за Фиона е и начин да си върне онова от което се е отказала в младостта си.Освен това, има история между клановете МалЛийн и Кинкейд,ама каква и откога е започнало....?

И накрая : не ми пука,къде са я простреляли,не му пукаше и на Джак,важното е,че с детето бяха добре, но продължавам да твърдя,че авторката е преиграла с годините най-вече на главната /какво да правиш мъжете в това отношение винаги са били ,са и веротно и ще бъдат облаготелствани/. При тази възраст и със слуховете за проклятие и странни способности, нашта милата би била изолирана ./Какво да правя държа худ.измислица,да се доближава до реалността/.Все пак, тя е шотландка в Лондон-демек странна птица по подразбиране.

Та,така хареса ми!

P.P. Кога да чакам следващия от поредицата?

пряк въпрос пряк отговор, но преди това да благодаря от името на всички момичета, които се потрудиха, за да прочетат такъв коментар. Дам има наместване малко пот се ля много купон имаше та фионка или дъждовинка както я кръстих да е такава. Заслугата е написана след всяка глава и като инфо за редакторките ми/ уникални са само те могат ме стърпят/. Останалото разбира се си е на авторката, която пък Петето изрови знам ли отде ама сефте хихи. А та на въпроса Градушко или втора книга от поредицата МакЛийн е готова и много скоро ще и се радвате просто предвид проблемите с Фанагория ще трябва дообмислим къде и как да се качи. До тогава моля за търпение и всички въпроси по фен преводите да отнасяте лично към мен.

Аз още чета "Смърт посред бял ден" на Лоуел. Главните са големи сладури, а Сюза Донаван е убийствено забавна. Аз не съм чела нищо от "Донаван" затова ако ми ударите едно рамо да ги прочета, като ми драснете заглавията, много ще ви обичам. Та книжката е много интересна Ще разказвам като я свърша. А смятамд а я довърша до Петък, защото в събота отивам на почивка и смятам преди да замина да си взема "Легло от рози" на Норка и да си я чета

Ама наистина си пропуснала много - и "Кехлибарения бряг" и "Нефритовия остров" са ми любими (просто са убийствено готини!), не знам колко пъти съм препрочитала "брега", а "острова" го нямам на хартия и направо се изяждам от яд, че и крокодилски сълзи лея...

А пък как ме е яд, че останалите две от поредицата Донован - "Pearl cove" и "Midnight in Ruby Bayou" - не са преведени на бг, чак нямам думи... Имам ги на руски, ако можеш да го четеш - кажи, ще ти ги пратя!

"Смърт посред бял ден" всъщност е от поредицата за "Реъритис Ънлимитид", останалите книжки от която са "Подвижна мишена" , "Да бягаш от страх" и "Седемте гряха". Всичките съм ги изчела на един дъх, но "Подвижна мишена" и "Да бягаш от страх" са ми особено любими!

Следващата и съвременна поредица е за "Сейнт Килда" - "Никога не е късно да умреш", "Неподходящ заложник", "Невинна като грях" и "Цената на измамата". Петата книга от тази поредица - "Death Echo" е от тая година, и още не е преведена на бг. От тая поредица първата не ми хареса особено, но следващите ми легнаха на сърце!

Ако не си ги чела - благородно ти завиждам, чака те голямо удоволствие!

И за финал: пожелавам ти хубаво време, дано си изкараш супер почивката!

P.S. Относно една от новоизлезлите на пазара книги:

Заради теб /Watching Amanda

Тейлър, Джанел /Janelle Taylor

- Аз си я купих миналата седмица и я прочетох - според мен е доста слабичка (направо - "боза"), и моя съвет е да не я купувате, не си струва парите. По-добре изчакайте - рано или късно ще я има в електронен вариант!

Редактирано 27 август 201015 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

Всъщност, според коментара от линка, се случва в третата книга, в 6-тата Тор се завръща /след като отсъства от 4-тата и 5-тата/.

аха в началото /средата/ на трета... http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Прочетох вчера ли та онзи ден на Аманда Куик "Прелъстяване". Много готина книжка, супер свежа и в стила на писателката. Имаше си супер доза екстравагантност, случай за разрешаване и любов. Хареса ми и останах очарована.

Сега чета на Нора Робъртс "Гола в смъртта". Поредицата почва страшно увлекателно, а случаите са много оплетени. Поне първият за момента. ;д Рурк и Ив са супер сладки като двойка, силни, волеви и остроумни. Не мога да им се насладя.

Моя прогрес с Малорито стигна до Отровни думи С ръка на сърцето мога да кажа, че Покорителят най ме грабна И сега Ви кажа какво никога да не правите в градксия транспорт Прибирам се от работа ама нали си имам в телефончето книжката за Джордж, че викам дай да си чета докато пътувам. ГОЛЯМА грешка беше. Настанявам се удобно аз и почвам да чета блажено и стигам култовият момент, в който Джеймс ги дрънка врели и некипели на бала, когато за пръв път се сблъсква с оная глутница назоваваща се "братя" на наш Джордж и момента в който ги яде големите шамари :lol6: Като се почна един смяях едно чудо, викам край изложих се тук пред хората. Ама то когато не трябва да се смееш тогава е най-сладко.Някои тактично ми наднничаха в телефона да видят що за чудо е това и викам то се е видяло, че няма да се спра да се пеня там ами дай да слизам Вече си извадих поуката никакви Малори в градкия транспорт

С ръка на сърцето мога да кажа, че Покорителят най ме грабна

Ааааа,радвам се на новото попълнение сред фенките на Джеймс.Мъжкар,че и отгоре,а?:

Ааааа,радвам се на новото попълнение сред фенките на Джеймс.Мъжкар,че и отгоре,а?:

По принцип чернокосите са ми слабост за това си бях убедена, че Антънито е моя фаворит. Но...Антъни, ще ме извиняваш,съжалявам дяволе мой, но Джеймс погуби всичко невинно в мен и ме превзе тоталнооо и безмилостно, ех,ех Вече съм до Дерек, види му се края и на него

По принцип чернокосите са ми слабост за това си бях убедена, че Антънито е моя фаворит. Но...Антъни, ще ме извиняваш,съжалявам дяволе мой, но Джеймс погуби всичко невинно в мен и ме превзе тоталнооо и безмилостно, ех,ех Вече съм до Дерек, види му се края и на него

Ма то и аз така.Нещо недолюбвам русите /Баща ми е рус и синеок,и от 25 години все ме лишава от наследство.Демек няма да взема на босия цървулите/, но това момче Джеймс ми легна на сърце./Казах ли,че Джордж е неприятница /А след "Покорителя" другите книги ги четох щот са част от поредицата,ма не са ми тъй сладкииииии

Ако успееш да я преглътнеш до края, би ли споделила малко повечко за книгата? Че я имам от няколко години, ама такааааа ме дострашава да я почна, че само кат я мерна и мълниеносно я заобикаляяям отдалече. Захвърлила съм я в купа на "книгите за украшение" и определено не мога да набера смелост да й се метна

Аз съм я чела преди години,и знам,че ми хареса.Авторката засяга темата за прераждането и как двамата герои се събират след като преди векове историята им завършва трагично.Моето мнение е смело напред-има много по скучни книги от тази ))

Днес смятам да започна "Легло от рози" на Нора Робертс, ако е толкова добра колкото първата нямам търпение

А аз най-накрая пипнах "Бък"! Дали съм спала снощи, как мислите? Невероятна книга просто! Направо избута с гръм и трясък всички останали на Батко Лей, които бях чела (преведените) и се насади директно на първо място! Ама голяяям сладур този Бък! Когато си взема компа (на ремонт е), ще коментирам допълнително! Съни, мила, страхотна работа! Давай все така! Мерси много и за пожеланието, тъпкано да ти се връща!

"Холивудски тайни"-Джанел Тейлър. Хареса ми,но накрая някак много преразказано беше,искаше ми се повече действие.

Редактирано 28 август 201015 г. от MariTe (преглед на промените)

Аз съм я чела преди години,и знам,че ми хареса.Авторката засяга темата за прераждането и как двамата герои се събират след като преди векове историята им завършва трагично.Моето мнение е смело напред-има много по скучни книги от тази ))

Много благодаря за инфото, а също и на Gioiella за "Орелът и розата" http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Дочитам последно издадената книга от Ирис "Да укротиш вятъра" - едно наиситна добро попадение на Конка. Романът ме грабна още от първата страница, а през цялото време докато му се наслаждавах непрекъснато в тиквата ми изникваха Лаура и Хен от романа на чичко Лей "Лаура". Асоциацията беше неминуема по много причини: и тук главния има братя (но са само тримка сладурковци ). Всъщност поредичката е от три книги за всеки от мъжангите по една, като тази е за средния брат и разбира се е втората от поредицата Дилейни (както писа Гането, тез от Ирис не изневеряват на традицията си http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif )Главния, Чад е ловец на глави и в търсене на опасен банков обирджия попада в градчето, където живее главната с малкия си син, отритната от всички сноби там, включително и от собственото си семейство-гадняри. Тя живее в бедняшка колиба сама с малчугана като пере чужди дрехи. Обаче още при първата среща между главните се разлетяха здрави искри, та от яд главната без да иска цопна с ръцете във врялата вода и главния (от чувство за вина или по-скоро от магнетичното привличане между тях) остана да се прави на болногледачка. Горкичкия, как ли не се дърпа да стои далече от главната, но като разбереше, че е в беда хукваше като ужилен да я спасява. Ох, прекрасни моменти има в романа, особено вълнуващо беше как Чад преодоля всички демони, събрани в наранената му душа, за да разбере колко много обича Сара

И един любим момент, когато Чад намери Сара невредима при индианците, след като обезумя от тревога какво ли й се е случило, тръгнала сама да търси отвлеченото си момченце:

Първият сигнал, че посетителят й не е индианец, беше стьрженето на ботуши по земята. Индианците не носеха ботуши. Тя вдигна полека очи, видя крака, обути в панталони от еленова кожа, палто от овча кожа, широки гърди и внушителни рамене, и ярки светлокафяви очи на едно сурово красиво лице, което познаваше по-добре от своето.

Взря се в него, затвори очи, после бързо ги отвори. Когато той не изчезна, тя полека стана и се отпусна в обятията му. Ридание се изтръгна от гърлото й, когато ръцете му я притиснаха здраво.

Чад я прегръщаше, сякаш държеше целия свят в ръцете си. Влагата, която се събираше в очите му, беше толкова чуждо усещане, че той примигна уплашено. Не можеше да си спомни кога е плакал за последно. Може би когато майка му замина, но не беше сигурен, че е плакал дори тогава. Усети как Сара отмахна влагата с върховете на пръстите си и вече не го интересуваше това, че не е прилично един мъж да плаче.

- Как ме намери? - запита Сара, зашеметена да види голям мъж как плаче.

- Чист късмет - отвърна Чад, преглъщайки буцата в гърлото си.

Очаквам с грамаданско нетърпение третия роман от поредицата - за най-малкия от братята, който е страшно чаровен и неустоим женкар. Но.... като се има пред вид изнендаващите и непредвими маньоври на "Ирис" да издават каквото им хрумне, едва ли скоро ще дочакам книгата за Райън.

Аз препрочитам"Среднощни тайни" на Джанел Тейлър

Бог да благослови ВИК-Варна.От петък нямаме вода и нито мога да чистя къща,нито готвя.Малко неудобство да се подмиваш в легенче,но пък страхотно време да си наваксваш с книги.Ометох "Коприна и стомана" и "Теменужки в снега",аз така си ги избирам от ваши коментари в разни теми.Сега мисля,че имах още нещо набелязано.....

По принцип чернокосите са ми слабост за това си бях убедена, че Антънито е моя фаворит. Но...Антъни, ще ме извиняваш,съжалявам дяволе мой, но Джеймс погуби всичко невинно в мен и ме превзе тоталнооо и безмилостно, ех,ех Вече съм до Дерек, види му се края и на него

Аве Брат Тони си е купон, обаче рус или пембян Джеймс си е Джеймс. Стигни до Джеремето и тогава пак ша си говорим. Аз тогаз за малко да изневеря, ама всеизвестно е, че понеже си падам по руси с дълги коси та моичкия ненагледен е без коса. Та накрая са кротнах и си останах при Джеймс.

А аз най-накрая пипнах "Бък"! Дали съм спала снощи, как мислите? Невероятна книга просто! Направо избута с гръм и трясък всички останали на Батко Лей, които бях чела (преведените) и се насади директно на първо място! Ама голяяям сладур този Бък!

Когато си взема компа (на ремонт е), ще коментирам допълнително!

Съни, мила, страхотна работа! Давай все така! Мерси много и за пожеланието, тъпкано да ти се връща!

Слънце нещо не можем са съвпаднем а имам ти обаждам, но до тогаз много се радвам, че Бъки те е развълнувал така. Надявам се и брат му да не те разочарова кат доди.

Надявам се и брат му да не те разочарова кат доди.

Иде ли?, ма не от Вазов

Иде ли?, ма не от Вазов

Ми голяма вода требе прекоси пък и нещо малко в случка се оказа спасява една мома, ама ж'доди. Хихи права си не от Вазов от бате Лей ж'доди.

Ми голяма вода требе прекоси пък и нещо малко в случка се оказа спасява една мома, ама ж'доди. Хихи права си не от Вазов от бате Лей ж'доди.

Аууууу, Сънчо, откога го чакам Чет-чо. Малиииии, голяяяяямата слабост ми е Ей ся здраво ме подкокороса, та чак кратуната ми омекна от кефско похлопване и пошляпване

Здравейте, момичета, не съм се мяркала скоро, но не е поради липса на желание, много ми липсвахте ...

Гледам последно сте писали за моя любимец, мойто слънчице Джеймс най-невероятният мъж от любовен роман, който съм срещала...

Но да кажа какви нови мъже... и жени срещнах, докато ме нямаше... Ох какви герои, просто страхотниии

Завърших поредицата на Макнот като прочетох Нещо прекрасно и Ад и рай и аз просто вече не мога да кажа коя от коя са ми по-любими и мили. Много е трудно, всеки един от седемте романа ме дари с усмивки и сълзи, с луд смях и много яд! За първите пет съм писала обширни коментари, за Нещо прекрасно мога да кажа, че наистина е нещо прекрасно, а за Ад и рай ами мисля, че доста дълбочко ми влезе под кожичката и заема едно от челните места в личните ми класации за любими любовни романи. Двете са стопроцентови, безапелационни, гигантски десетки.

Макнот ми направи особено силно впечатление със силата на края на романите си, просто разтърсващи финали пише тая жена... случвало ми се е да чета толкова вълнуваща книга, но с претупан финал, но при Макнот... О, Боже, просто мога да кажа само поклон пред таланта й!!!

Другата книжка, която опатках е Скандал на Аманда Куик и да си кажа правичката... и аз искам рокли на дракончета и аксесоари с дракончета Невероятен роман, много свеж забавен и прекрасно ексцентричен... Главните толкова пълнокръвни и истински в своята странност. Емили е такова невинно, наивно и очарователно същество, а Саймън е такъв галантен рицар и "господар" на жена си, че много заобичах тези образи... просто невероятни! Има десетка от мен! Скоро ще подхващам и Прелъстяване...

Подхванах и поредицата на Катрин Каултър Невестата от Шербрук, Непознатата от Ямайка и Съдби в окови. Като вече съм прочела първите две и съм преполовила третата. Много са хубави книжките, особено много ми харесва книжката за Райдър, но така като гледам май Синджън ще го измести от челното място...При Невестата ми стана гадно, че тя загуби бебето и почти никой не се впечатли особено много от тоя факт "били се случвали такива неща", а самата Александра се интересуваше, че е загубила така желания наследник, а не собственото си бебче... но в следващите книжки мнението ми за Александра и Дъглас доста се подобри. Единствените неща, които не харесвам и то особено в Непознатата от Ямайка са, че на места има прекомерно насилие, ужасни обиди и грозни сцени, но на фона на целия сюжет и развитието на действието се преживяват. Превода обаче е под всякаква критика, на места чак ми се доплака колко неграмотен може да бъде един "преводач" и "редактор"... особено в Невестата..

Иначе книжките са много забавни и трогателни, Райдър и Синджън (те са брат и сестра) са ми любимите образи, той е толкова нежен, мил и внимателен, а тя малка дива фурия с голямо сърце, но ще видим какво ще стане и с нея в дивата Шотландия. Невероятни истории и Катрин Каултър определено ме спечели в редиците на почитателите си, а домашното им привидение и "милата майчица" са образи, които страшно много ме радват...

Редактирано 29 август 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)