Напоследък, нещо ме влече драмата. За мое съжаление рядко попадам на филми, които наистина да ме докоснат и да ме накарат да се замисля. Тези двата, които гледах вчера, определено не успяха.

Дневникът на една нимфоманка

Една жена, която обича секса. Минава през всички етапи-краткотрайни връзки за забавление, сериозна връзка, проституция...И пак се връща там откъдето е започнала. Ако, имаше нещо, което ми хареса, то това беше посланието, че жените не бива да се срамуват от желанията си и трябва да се стремят да бъдат щастливи, не по зададени критерии, а съгласно вътрешните си потребности. Давам му 5-тица по десетобалната.

Тиранозавър

Имаше страхотни отзиви. Дали, защото не бях в настроение-не знам, но аз останах безразлична някак си. Липсваше ми предистория, липсваше ми диалог, липсваше ми напрежение. Накратко се разказва за двама души, които не са имали късмет в живота. Мъжът алкохолих, жената тормозена от съпруга си. Двама се срещат и се опитват да променят съдбите си. Съжалявам, но за мен преживяването не си струваше, може би друг би го оценил по достойнство.

Безукорно превъплъщение на Мерил Стрийп в един съвсем не блестящ, дори, бих си позволил да кажа, клонящ към посредственост филм.

А аз бях впечатлена точно от това, което явно е предизвикало неодобрението и на близките й към филма. За мен този толкова близък и личен поглед към една доказана личност, със своето твърдо извоювано място в историята, не само, че не е неглижирал образа, но и не е отнел от достойнствата на филма, поне що се отнася до близкия поглед точно върху личността.

Винаги съм приемала Маргарет Тачър като даденост. Тя е желязна и това е.

С този филм разбрах, че тя е човек обичащ, майка, съпруга, ранима, плачеща за убитите войници, тръгнала от нищото в политиката и извоювала в битки това да е Желязната.

Едно е да си безчувствен, друго е въпреки чувствата си, да имаш мъжеството да взимаш нетрадиционни решения, защото виждаш в бъдещето, без да се плашиш, че хората ще те мразят в момента.

В този смисъл, макар и клонящ към посредственост, филмът ми въздейства точно с постигнатата непринуденост, въпреки че това явно е случайно попадение.

А аз бях впечатлена точно от това, което явно е предизвикало неодобрението и на близките й към филма. За мен този толкова близък и личен поглед към една доказана личност, със своето твърдо извоювано място в историята, не само, че не е неглижирал образа, но и не е отнел от достойнствата на филма, поне що се отнася до близкия поглед точно върху личността...

Ти винаги си ме разбирала от половин дума! Да, вмъкването на тия лични моменти от биографията на "МТ", както ласкаво я нарича съпругът ѝ Денис, въображаемите и много ефектни разговори между двамата, отношението ѝ към неговите дрехи в гардероба - всичко това е много сериозен плюс. Но във филма някак натрапчиво личи някакъв дисбаланс, който е в основата на становището ми, че филмът е направен само с цел печелене на Оскар, което впрочем вече не е новост, а постепенно се превръща в практика за Холивуд.

Оставам с впечатлението за един неуспешен биографичен филм за Тачър, в който събитията ту са прекалено детайлизирани (това не е упрек), ту претупани, особено що се отнася до възлови за 11-годишното управление на Тачър. В подкрепа на последното бих споменал точно конфликта за Фолклендските о-ви, отразен твърде повърхностно, и сякаш между другото, във филма.

Ако пък целта на авторите не е била да се направи биографичен филм, то какво тогава се цели с тая малко хаотична подборка на събития, при това без акцент върху тежестта им.

Да, несъмнено не става дума за строго документален филм, който да отрази биографията на политик от толкова висок ранг, но не е и "художествен", както казват руснаците. Какво е тогава?

City of Angels / Град на ангели (1998)

Редактирано 25 март 201214 г. от petinka90 (преглед на промените)

Оставам с впечатлението за един неуспешен биографичен филм за Тачър, в който събитията ту са прекалено детайлизирани (това не е упрек), ту претупани, особено що се отнася до възлови за 11-годишното управление на Тачър. В подкрепа на последното бих споменал точно конфликта за Фолклендските о-ви, отразен твърде повърхностно, и сякаш между другото, във филма.

Да. Напълно си прав. И абсолютно споделям мнението ти, че филма може да се определи като неуспешен биографичен филм, доколкото е загубил от претупването... още повече, че говорим за политик от тази величина. И аз се подразних от повръхностния поглед върху ключови моменти от управлението й. Да. В този смисъл споделям мнението ти напълно.

Моето снизхождение /ако мога така да го нарека/ идва от това, че детайлизирането на чувствата й, /които явно самата тя винаги е отричала като фактор в живота си/, не беше направено безвкусно. Аз не видях лутаща се старица с деменция, а една пълнокръвна личност, която е последователна докрай, въпреки пасивите на старостта.

А на въпроса ти какво е тогава този филм, лично аз бих отговорпила така: - Не до там успешен биографичен филм, в който обаче не бяха преминати границите, отвъд които започва клюкарското и бе запазен респекта, с който следва да се подхожда към една утвърдена личност от този ранг. Просто, лъжицата е била прекалено голяма...

Новите приключения на Пипи Дългото чорапче

Не мога да повярвам, че го казвам, но този път от Холивуд се представиха по-добре. Шведският филм по първата част от "Милениум" ме разочарова много... Как са осакатили образа на Лизбет Саландер само...

The vow - Сватбен обет

http://www.imdb.com/title/tt1606389/

Драма по действителен случай, която отново поставя основни житейски въпроси и замисля… но дали заради сюжета, или заради Рейчъл Макадамс, автоматично изниква паралела с филма Тетрадката, а сравнението не е в полза на Сватбен обет.

На мен нещо не ми достигна. Имаше два-три силни момента, които ме просълзиха, но общо взето реализацията не беше такава, че да ме потопи във филма. Липсата на химия между героите не ми даде усещането за чувственост, което бе подсилено и от сухата игра на Чанинг Тейтъм.

Остана само азбучната истина, че понякога, когато си мислим, че губим някого, всъщност не губим него, а нашата представа за него.

"ИГРИТЕ НА ГЛАДА" (THE HUNGER GAMES)

Приятно филмче, буква по буква с книгата и улавящ основните моменти от първата част на трилогията. Актьорите играят добре, музиката е сполучлива и атмосферата е нацелена адекватно, но режисурата на Рос е безумна, а наративът оставя доста дупки за хората, незапознати с материала. Като цяло е над средното ниво, което не е зле, защото можеше да е пълен отврат, но като за young adult сюжет е на ниво. Повече - ТУК.

6.1/10

Ако не сте гледали този филм, значи имате голям пропуск!

Задължавам всеки, който не го е гледал, да го гледа - няма такъв филм!

Много смях има!

Участват цяла плеяда от големи актьори - слудараната Дженифър Анистън, Никол Кидман и любимката на Ванката от Свищов - Бруклин Декър .Много добър Адам Сендлър!

...Задължавам всеки, който не го е гледал, да го гледа...

Извинявай, не бих реагирал така, но нека да пишем отзивите си за дадени филми без да задължаваме, при това не за пръв път когото и да е с каквото и да е. Очаква се един интелигентен човек да е в състояние и сам да отсее нужното му от кой да е коментар - нищо лично!

... и любимката на Ванката от Свищов - Бруклин Декър...

Надявам се в този израз съвпадението на имената и населеното място да са случайни.

Извинявай, не бих реагирал така, но нека да пишем отзивите си за дадени филми без да задължаваме, при това не за пръв път когото и да е с каквото и да е. Очаква се един интелигентен човек да е в състояние и сам да отсее нужното му от кой да е коментар - нищо лично!

Написал съм точно това, което съм искал да кажа!

Всяко хлапе знае, че аз не съм овластена институция за да задължавам някого за каквото и да е.

Думите ми нямат нужда от тълкувание - сигурен съм, че всеки, който е прочел поста ми ме е разбрал, какво точно съм искал да кажа.

Колкото до Бруклин Декър беше закачка без лоши чувства.

Редактирано 28 март 201214 г. от C.O.M.O.D.O (преглед на промените)

Момичето, което си играеше със огъня.

Доста по-добре направен от първия.

Редактирано 29 март 201214 г. от flare (преглед на промените)

Пишете поне и имената на филмите, че така като не зареди сайта от който е взет постера, не може се разбере за какво говорите.

Elegy / Елегия

Емоционален, прочувствен и предизвикващ размисли филм с Бен Кинсли и Пенелопе Крус.

<p>Нещо добро от братята сърби http://www.imdb.com/title/tt1517225/

Small Town Murder Songs http://www.imdb.com/title/tt1429392/

Още нещо,може историята да не е кой знае каква,но за мене филма е много добър,навява някаква носталгия и прилича на филмите от нетолкова далечното минало- 2000-2003 год. когато имаше много стойностно кино, поне според мен. Саундтракът също много ми хареса.

Редактирано 31 март 201214 г. от miazmatik (преглед на промените)

За последно гледах филма Монте Карло много хубав филм препоръчвам го на всички, които не са го гледали

The Forgotten / Забравените

Чудя се дали някой си е направил труда да засече колко време от тоя филм Джулиан Мур тича по един или друг повод. Клиширан, на моменти отчайващо скучен предвидим сюжет, довел до смехотворна развръзка. Мисля, че оценка 5/10 за филма е повече от щедра.

Корпус за бързо реагиране - ако търсите филм без много мисъл, но с много смях - това е! Много забавен и лек филм.

Игрите на глада - хмм, ами нещо не го разбрах този филм. Хвърля те в средата на неясни събития, неясно къде и неясно защо случващи се. Може би книгата струва нещо, но от филма не си личеше.

The Shipping News / Корабните новини

Дали е "Корабни новини" или "Местни новини", това не е толкова важно, не преводът на заглавието е от значение за този чудесен филм-притча, още едно прекрасно творение на режисьора Ласе Хелстьом и първокласен актьорски състав.

Редактирано 31 март 201214 г. от hlevoust (преглед на промените)

Честно казано дори не го догледах,към днешна дата ми се струва леко наивен...но за едно гледане може!

The Shipping News / Корабните новини

Това е чудесен филм,един от най-добрите на Спейси!

Това също го препоръчвам на всеки:

Редактирано 1 април 201214 г. от miazmatik (преглед на промените)

Август Осми

Джон Картър

Харесаха ми и двата, приятно губене на четири часа.

Temple Grandin / Темпъл Грендин

Достоверна история за аутистката Темпъл Грендин, разказана от саамта нея, и битката й за намиране достойно място в обществото. Държа да отбележа отличната игра на Клеър Дейнс (Темпъл) и Джулия Ормънд (майка ѝ).

Нощна стража.

Най-накрая се реших да го изгледам, не ми хареса кой знае колко. Убих времето с него, но не ме грабна...

Нощна стража.

Най-накрая се реших да го изгледам, не ми хареса кой знае колко. Убих времето с него, но не ме грабна...

Поредицата си струва. Филмът и на мен не ми хареса.