Отново съм тук. ( След като нямах 2 седмици Интернет! )

Този път темата е по-различна.

Момичета, случвало ли ви се е да имате любовна случка, мил жест или нежни думи?

Хайде, нали за това сме Форум "Любовни романи". Не само да коментираме книгите, а и за да говорим за нашите случки и преживявания на любовна тематика.

Можете да говорите за всичко. Пък може й да спетнем някой ром от вашите разказчета!

Вие сте на ход МомичеА. :baby:

Редактирано 4 ноември 201015 г. от The_young_girl (преглед на промените)

Хм, интересна хрумка и още по-интересното е, че докато стигна до края на поста на The_young_girl вече в съзнанието ми бе изплувал един жест, според мен поне наистина доста затрогващ и мил.

Беше преди години, няма да уточнявам колко , тъкмо бях завършила университета и работех като учителка в едно Търновско училище. Както можете да предположите, като имате предвид града, гаджето ми по това време беше курсант във Военното училище. Една вечер, когато дойде да ме вземе след работа, изсипа върху един от чиновете шепа дъвки, ако си ги спомняте онези ментовите с пълнеж вътре, и изведнъж, без да каже и дума, започна да ги брои. Когато приключи, ги взе и ми ги подаде с думите: Вземи, да си имаш по една дъвка за всеки ден, докато съм на учение, за да си мислиш непрекъснато за мен. Мисля, че не е нужно да обяснявам, че тогава това бяха любимите ми дъвки. Жестът му беше колкото детински (защото си признавам без бой, че беше по-малък от мен ), толкова и неимоверно трогателен.

Не отричам, че е имало и други, но не знам защо точно този се е запечатал най-силно в съзнанието. Ако искате вярвайте, разплаках се и то не защото нямаше да го виждам близо две седмици...

И да си призная, в първия момент кут му видях гащите на тоя, си зададох въпроса що си го турила тоз с голото д.... тука.

Мило, това с дъвките. Понякога едни такива мигове са много по-ценни и трогващи от скъпи и показни неща. И се помнят цял живот.

Ами аз си знам,че съм "попораснала" и лесно не приемам ново.Но тая темичка ме изненада неприятно.Някак си, заприличваме на "вестник за жената".В тях все съвети,изповеди....за които на никой не му пука.Имаме си лексикона-там всеки пита онова което наистина го интересува.Има и тема Да напишем....." Знам,че кат не ми харесва мога да не чета и да не пиша,но ме е яд,че се разводняваме-вижте колко замрели теми има.

Ами аз си знам,че съм "попораснала" и лесно не приемам ново.Но тая темичка ме изненада неприятно.Някак си, заприличваме на "вестник за жената".В тях все съвети,изповеди....за които на никой не му пука.Имаме си лексикона-там всеки пита онова което наистина го интересува.Има и тема Да напишем....." Знам,че кат не ми харесва мога да не чета и да не пиша,но ме е яд,че се разводняваме-вижте колко замрели теми има.

Ами, проблема със замрелите теми си зависи напълно и изцяло от вас, активно списващите във форума.

Що се отнася до лексикона... не обичам да давам информация, която другите ги интересува, а давам само такава, която аз реша, че мога да дам.

И аз съм от "попорасналите", не че винаги ми личи по постовете. На всяка една от нас живота й е достатъчно сериозен и проблематичен извън този форум, че да се налага да се вземаме прекалено насериозно и тук.

Ами аз си знам,че съм "попораснала" и лесно не приемам ново.Но тая темичка ме изненада неприятно.Някак си, заприличваме на "вестник за жената".В тях все съвети,изповеди....за които на никой не му пука.Имаме си лексикона-там всеки пита онова което наистина го интересува.Има и тема Да напишем....." Знам,че кат не ми харесва мога да не чета и да не пиша,но ме е яд,че се разводняваме-вижте колко замрели теми има.

В крайна сметка не може 10 човека да поддържат форума. Така че Гале, примири се със замрелите теми - когато хората не искат да пишат, насила не можеш да ги накараш.

Колкото до настоящата тема, поне по другите фолуми ми е направило впечатление, че си имат отделни подраздели за подобни теми, свързани с по-личния живот на форумците, и факта че всичко тук е на куп може би те кара да се "изненадваш неприятно".

Както и да е, Кали един съвет от мен, ако приемаш разбира се, следващия път когато ти хрумне идея за нова тема, споделия в "Реорганизации", да видиш как момичетата ще посрещнат идеята. Но и това не е гаранция разбира се, пак казвам който има желание пише...който няма...

Ами, проблема със замрелите теми си зависи напълно и изцяло от вас, активно списващите във форума.

Ваня за това съм абсолютно несъгласна, как бихме могли да съживим "мъртвите" теми, може би с някой нов коментар за невестите, или Малори или пък Джули Гарууд, Роза през зимата и т.н. да не изброявам най-популярните заглавия. В крайна сметка и ние си имаме някакъв праг, изчерпваме се, да не казвам че сигурно на моменти сме чак досадни.

Та мисълта ми е - проблема не е в активно пишещите, ние си пишем, вече се познаваме доста добре - като почнеш от личен живот и стигнеш до вкусове касаещи книгите. Всички тези теми са за останалите, които имат брой мнения, по-малък от номера на обувките им. Но да се потретя, всичко е до въпрос на желание, над 90% от следящите форума си теглят новата книга и си заминават, останалите го поддържаме някак и се "борим" да продължи да съществува.

Много се отплеснах за пореден път, нека някак се върна към самата тема...Ваня много ми хареса твоята история, направо ми се ухили цялата физиономия - страхотно мил жест и да ти призная и аз бих ревнала.

Аз мисля,че темата си е хубава..вярно,че раздела е за любовни романи,но мисля,че нас любовта,хубавите моменти толкова ни интересуват/факт си е/,че си е в реда на нещата да съпоставим някои наши преживелици с тези от романите.Не казвам да се нацвъкат хиляда теми все едно сме в раздела "Любов и секс",но 1-2 теми за цвят ще е добре. Поне на мен в един момент ми доскучава да пиша смао каква книга чета в момента. А и взаимно ще си доскучеем..по-старите потребители естествнео няма,защото са се сближили,но новите ни е малко...Омръзва в един момент да обсъждаме за стотен път Малори. Аз пиша в един форум от много години..бях тийнейджърка,когато започнах да пиша в Комсополитън/който преди беше съвсем различен/,след едно голямо преобразуване всички стари потребители от там се отделихме в собствен форум..и така сме си от години.Почти нямаме нови потребители,защото си пишем наши си неща..като с епояви нов и не схваща какво си говорим...да не споменавам,че някои съфорумки скачат на бой като някой новобранец пусне нова тема...та не убивайте ентусиазма Аз тъкмос е бях засилила да напиша някои преживелици пък ме досрамя сега

Интересна си е темичката.. Не че в момента се сещам за нещо подходящо, или по-скоро се сещам за доста неща, но.. Няма лошо в новите теми, дами. Щом ви е интересно и ви забавлява.. Затова сме цял форум, а не просто една темичка..

Няма лошо в многото теми.Голяма работа като не се пише непрекъснато в тях. В момента не се сещам нещо да споделя... Хммм. Все пак ще издам мъжлето,че всяка година като цъфнат розите (там където работи) редовно ми „бере" и носи докато им мине сезона. Не знам аз го ръчкам за диаманти,а той рози ми носи!Но пък са много ароматни тея ми ти рози.

Няма лошо в многото теми.Голяма работа като не се пише непрекъснато в тях.

В момента не се сещам нещо да споделя...

Хммм.

Все пак ще издам мъжлето,че всяка година като цъфнат розите (там където работи) редовно ми „бере" и носи докато им мине сезона.

Не знам аз го ръчкам за диаманти,а той рози ми носи!Но пък са много ароматни тея ми ти рози.

peppinka,

все пак в розите има някакъв живот, а ти какво си се нагледала на тез камънье диамантите?!?!?!?

А извън шегата - това наистина е много мило, още повече както разбирам, самата ти харесваш тези рози.

А бе,чувала съм,че били хубави,ама знам ли.....А може би сърцето ми е от камък,та затуй на камънье се радва.

когато трябваше да празнуваме първата си годишнина от сватбата мъжът ми сутринта стана и ми каза че нямал време да ми купи подарък и затова вечерта преди да се прибере взел едно шоколадово яйце. Все пак рекламата беше изненада подарък и шоколад. когато отворих яйцето да видя каква играчка ми се е паднала се оказа че вътре има златен синджир с висулка сърчице на нея. честна казано очите ми се напълниха със сълзи. А за вечерта щяхме да излезем да се почерпим някъде. Още щом влязохме в ресторанта видях че на една маса ни чакан кумовете и 3 двойки наши близки приятели. Просто нямах думи от вълнение.И към 11 часа музиката в заведението утихна и засвири сватбения марш, а от кухнята излязоха двама сервитьори които носеха умалено копие на сватбената ми торта. Незнам за вас, но аз останах преизпълнена с любов и щастие от цялата тази организация, особено след твърдението на мъжа ми че е много зает и не е имал време дори подарък да ми купи.

Mimitovan,

Mimitovan,

когато трябваше да празнуваме първата си годишнина от сватбата мъжът ми сутринта стана и ми каза че нямал време да ми купи подарък и затова вечерта преди да се прибере взел едно шоколадово яйце. Все пак рекламата беше изненада подарък и шоколад. когато отворих яйцето да видя каква играчка ми се е паднала се оказа че вътре има златен синджир с висулка сърчице на нея. честна казано очите ми се напълниха със сълзи. А за вечерта щяхме да излезем да се почерпим някъде. Още щом влязохме в ресторанта видях че на една маса ни чакан кумовете и 3 двойки наши близки приятели. Просто нямах думи от вълнение.И към 11 часа музиката в заведението утихна и засвири сватбения марш, а от кухнята излязоха двама сервитьори които носеха умалено копие на сватбената ми торта.

Незнам за вас, но аз останах преизпълнена с любов и щастие от цялата тази организация, особено след твърдението на мъжа ми че е много зает и не е имал време дори подарък да ми купи.

Страхотна история, благодаря че я сподели с нас и поздрави мъжа си, наистина невероятен жест!

И ако на това не му се казва романтичен жест... Страхотни истории, дами, чета с интерес, тъй като аз лично няма какво да споделя в тази тема. Но пък винаги съм била жаден слушател (в случая читател) на подобни разкази.

Радвам се че съм ви доставила удоволствие с моята история. Беше ми приятно да я споделя с хора които ще я оценят.

Хммм... аз се сещам най-вече за неща свързани с бившият ми приятел.Той не беше особено романтичен всъщност,но връзката ни беше като цяло шантава. Той е човекът,който ме накара да повярвам,че наистина съществува любов от пръв поглед.Честно казано аз си мислех,че има привличане от пръв поглед,но с него ме удари нещо по главата.Както казах в предишния пост пиша от години в един форум,та той по покана от една съфорумка започна да пише.Но въобще не му обръщах внимание.На една форумна среща той дойде и още с първия поглед и ни дойде и на двамата факса.Като отивахме към заведението той вървеше отзад и аз викам"Няма да го оставям самотен" и с елепнах за него..цяла вече си говорихме,той ми подари запалката си...после ми казаха,че ме гледал "жадно".Същата вечер започнахме да си пишем в скайп..още на другия ден започнахме да обсъждаме раздялата ми с тогавашния ми приятел..1 месец писане и гледане по скайп,защото той живее в Русе,а аз в София и изведнъж се оказах в рейс,на път за Русе при напълно непознат човек.И така..със слизането той ме целуна и се започна всичко. Винаги в романите съм се чудила как така виждат се и той вече знае,че я иска,че ще му стане жена едва ли не и се нахвърля да я целува...от тогава вече го разбирам.Като цяло връзката ни беше такава-хиляди скъсвания...аз отивам в Русе след 3 месечна раздяла и се събираме пак..или момичето,коеот е виновница за започнанството миз въни да се видим-отивам на уговорената среща..нея я няма ,а той е там и ме чака..като не сме се виждали 2 месеца,разделени сме и той е дошъл до София специално за мен.И сега,когато сме разделени от година едва ли не съм 100 % сигурна,че ако отида той ще ме приеме. Но няма ,защото съм със сегашният ми приятел.С него също си имаме романтични моменти.След първата ни раздяла,когато гонараних ужасно..2 меесеца не се бяхме виждали и чували.Една вечер му звъннах и му се извиних за всичко..и говорихме много.След няколко дни както си тръгвах от работа усещах нещо странно..сякаш някой ме гледа Тръгнах си по улицата...и викам"Абе някой ме гледа"...обърнах се и каквод а видя-той стои в другия край на улицата и ме гледа Така седяхме ис е гледахме 5 минути..накрая той тръгна към мен и като дойде и ме прегърна.Събрахме се де..след 2 месе ца никакъв контакт. Случвалос е е като се скараме..аз си тръгвам към нас и на входната врата на моя блок намирам закачено листче с написано "Обичам те,дори ти да не го искаш"...оказа,че той ходел успоредно с мен и издебнал точно преди да наближа блока и го закачил...гледал да види дали ще го погледна". И още подобни полупсихарски случки имам с него

Има нещо, което изскочи в съзнанието ми като прочетох заглавието на темата. Мъжът ми не е от романтичните, даже хич...но понякога се случва да ми откъсне цвете просто така...или да откъснат с малкия и да ми донесат. Аз живея за такива моменти, защото съм безкрайна романтичка, но това, което ме трогна до дъното на душата ми са едни негови думи. Преди няколко месеца баща му почина (не мисля, че има емотиконка, която да изрази истински мъката)...и в деня на погребението, след като се прибрахме седнахме всички около масата. И свекърва ми (те са разведени, а той се ожени повторно) каза: - Аз съм сама от 20 години, а жена му е на 50 как тепърва ще свиква със самотата? и мъжа ми каза: - Аз не мога да си представя да живея без Мимето. Не мога да си представя тя да ме остави или аз да трябва да си търся друга жена. Тя си е моята жена! За мен това са много силни думи, които са казани в доста паметен ден. И са важни, защото аз никога не вярвам на 100%...цял живот съм се нагледала на изневери и лъжи и тези думички ми топлят сърчицето сега.. ще го топлят и за напред!

Аз не мога да си представя да живея без Мимето. Не мога да си представя тя да ме остави или аз да трябва да си търся друга жена. Тя си е моята жена!

Това са думи за които много жени мечтаят, но малко от тях чуват. Ти си щастлива и обичана жена. А явно мъжа ти не нуждае от романтични жестове за да ти покаже че се е сетил за теб защото очевидно просто не спира да го прави.

Наистина невероятно романтични и красиви истории! И това, което ги прави още по-стойностни е, че не са излезнали изпод перото и не са плод на въображението на някой известен или не чак толкова известен писател!!!!

Аз като не чак такава романтичка също се трогнах.Според мен ако някой всеки ден ти реди приятни приказки ще им свикнеш ,а и почват да звучат фаллшиво.Нещо такова обаче няма как да забравиш. Но това е мое мнение.