" Ям, ям, не знам откога не съм писала в тази тема. Но както виждам е доста отдавна, затова смятам да наваксам.(:

Тъкмо приключих даскало, взех си всички изпити и от днес седнах да уча за матури, но през свободното си време изчетох няколко книги. Малко да наваксам пропуснатото.

Изчетох на Нора Робъртс "Завещанието" - супер готина книжка, главните бяха невероятно готини и остроумни, да не забравя и хапливите им езици. След нея подхванах "Завръщането на Рейф" - също ми хареса ужасно много. Следващите бяха "Френска целувка" - влюбих се в графа (: и последната беше "Ирландска магия". Останах очарована от начина а писане на Норчето, невероятно увлекателен е и супер обогатен с описания и действия. Винаги ти задържа вниманието и смятам да подхвана следващите нейни книги, но преди това ще привърша поредицата за братята на Рейф.(:

Понеже имах непрочетени на Макнот няколко книги, подхванах "Двойна радост" и след нея "Спомни си кога". И двете ми харесаха много. Джудит Макнот е все така много добра в описанията си, но не знам защо "Гордост" и "Нощни шепоти" са ми любимите от съвременните й. Остава ми да прочета само "Съвършенство" и "Рай". Да видим кога ще ги подхвана.

И днес най-сетне привърших на един дъх "Магията на тропика" на Лоуел. Невероятно забавна, романтична и лека книжка. Останах очарована за пореден път от начина на изразяване на тази писателка. Потапя читателя в свят на романтика и красота, но същевременно има и действие.

Сега се чудя дали да подхвана на Лоуел "Където е сърцето", на Кренц "Опасна магия" или на Макнот "Съвършенство". Голямо колебание, защото и трите ми се четат.(: "

Следващият цитат е на ..........................??????????? :ph34r:

Следващият цитат е на Стасиииииииииииииииии!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :ph34r:

Следващият ход е на Ганенценцетоооооооооо!!!!!!!!!!!!!!!! :ph34r:

Само да си посмяла да пуснеш повече от една на ден.. и ще ти стоваря на главата цялата си stihiq.. така да знаеш.. Като ти приключи сесията, ги карай по 8 дневно ако искаш, но не и сега..

Честито за успешния изпит, миличка, да вземеш и останалите все така.. :beer: Пък може и по-добре

Ахахахахахаххахахха Това ми хареса.. На кого ли е?

Знам ли? Давай, ти си

Че защо ,бре?Я каква хубава книжка!!!

Едно време ми падна една книжка-розова.И аз се засилих да я чета-викам от мойте ще е.

Ха,оказа се от някаква поредица еротични книжки.

Не моиш си представиш вътре какво беше.Главната героиня преспа на великата възраст от 15 години(най-много) с кучето,двама приятели,доведения си баща.Да не забравя сценката с коня и груповия секс.

И да ти кажа,че с всички и харесваше.

Еех,спомени.

Така де,в твоята има драма,а в мойта само цуни-гуни.

ПП Често ми прави впечатление,че авторите мушкат тук -там бебета и бременност ,както им дойде.После аборти и глупости.

Мисля, че това е Пепи (peppinka)

Бинго Ти си

Ееее, Тихчо, направо ме изпревари. "Преплетени сърца" често си я схрусквам за десерт - здраво забавление е тази книга. Голяма гонитба, голямо препускане, голямо дърпане и от двамата главни, ама като сърцата им се търсят и душите им не могат една без друга? Един от най-любимите ми моменти е като Улф сбара Милисънт в коридора, тя му вика да не се държи като див, необуздан звяр, а той реши да й докаже какво значи това и като се награбиха - боже, света престана да съществува за тях.... и хоп -изненада 10х10

Не съм 100% сигурна, но това звучи в стил ала Боби

Звучи в стил, ала Боби, защото е Боби.. давай, Пете, ти си мила http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Звучи в стил, ала Боби, защото е Боби.. давай, Пете, ти си мила http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Ето следващата загадка:

"От всички досега съм чела само три, но затова пък страхотни:

Роза през зимата- вълнуващ и красив роман, на места беше ужасно тъжен,когато Ирейн страдаше, че се е омъжила за "чудовището". Ама Кристофър колко беше чаровен, душичката ми той, но когато се маскираше като лорда имаше едно такова злокобно и тежко присъствие и нищо чудно,че Ирейн се свиваше от страх пред него, абсолютна десетка от мен!

Сърце под маска-четох го доста отдавна, още един първокласен любовен роман, не само мъжа се маскираше, но й главната също, много интрига, обрати и пак десетка му давам.

Черния отмъстител- какво да кажа,просто един от най-любимите ми романи, всичко си има- действие, смях, романтика...особено смях, главната опърничава колкото си щеш, главния се прави на глупав дебелак и паралелно на Зоро, изчетох книжката на един дъх и само аз си знам как се хилех през цялото време, не 10 ами 1000, 10000 трябва да му дам. "

Ayase

Ayase

Точно тя

Мнооооого вярно,стига книгата да струва могат и Баба Яга да сложат.

Е,добре е,че е брюнетка,признавам имам слабост към тях.Преглъщам червенокоските,

ама блондинките не ги харча

Хихи това си е коментар за мойта Данета Джеремаева и решението на корицата да я изтипосат тъмнокосичка и това "харча" мож само плясъче го изрече.

Мотам се аз цел следобед щот едни гостя едни чистки едни чудесии ама ето следващата питанка: Няма такова нещо. Гледането на футбол е стахотен начин да видиш на куп сумати красиви и атлетични мъже (точно като нашите). Аз обаче успешно съчетавам гледането с четенето.

те това е Инето - ina-t

те това е Инето - ina-t

аве аз и викам тиентито ама щом казваш хихи. разбира се, че е тя. давай

Аз пак заборавил. Блеки, тенкс за напомнянето..

Аз от онзи ден съм на вълна Дод прочетох Твоята Целувка и сега съм на Моята любима годеница. Малките пакостници са уникални сладурани, че и 6 на брой, макар да очаквах малко повече пакости от тяхна страна по отношение на гувернантката, ноооо пък тъй като вече свирят за другия отбор очаквам да погодят на лошата Лейди някой знаменит номер хахаха

Вратата зад него се отвори и той чу шумоленето на коприна. Тереза излезе на верандата.

— Навремето съм чувала какво ли не, но това е просто шедьовър. „Тя е логичният ми избор”. Ще избродирам тези думи на гергеф и ще ги сложа в рамка. Сгряват ме и ме карат да изпитвам топли чувства към теб.

- хахахаха тя и лошата Лейди била голям образ, този роман все повече ми допада public/style_emoticons/default/thumbsupsmileyanim.gif

Ивето (Vera_Pamil)?

Браво Блеки, как го позна??? Дори аз в първия момент не си го познах сама , голяма съм шматка. П.П.: Надявам се Гането няма да се сърди, че издадох правилният отговор преди нея

Тъй като авторката ми даде зелена светлина, ето го и следващият коментар. Време е да се разпиша и в собствената си тема. За съжаление не съм чела досега дискутираните книги, но старателно си ги отбелязах в предългия списък за четене! Една от любимите ми книги на тази тематика, а и изобщо е "Защото вярваш в любовта" на Мери Джо Пътни. Сюжета засяга Наполеоновите войни. Главният Майкъл след жестока лична драма, свързана е един от най-добрите му приятели, търси спасение на фронта. Записва се войник и книгата започва с това как лежи смъртно ранен в лазарета. И до него за един умиращ се грижи глваната Катрин, чиито съпруг също е военен и тя и дъщеря й го следват по време на военните действия. Майкъл е силно впечатлен от грижите на Катрин за умиращия и възхитен от нея. Така и не се запознават през онази нощ, Майкъл оздравява и отпътува за вкъщи, а Катрин продължава живота си, който представлява един фарс, бракът й е само игра за пред хората, и тя е нещастна, но всичкия ужас който преживява я е отказал от мечтите за по-добър живот. След години, когато Наполеон бяга от остров Света Елена и се подготвя за нова битка, половин Англия се изсипва в Брюксел и района. Катрин и мъжа й държат малка къщичка и подслоняват войници, единият от които е и Майкъл. Така дефакто се запознават двамата, живеят в една къща, прекарват много време заедно, помагат си. Всеки един се възхищаваше на другия за силния характер, за добротата му, за красотата му...и се влюбиха, по най-чистия възможен начин. И двамата мечтаеха да бъдат заедно, но никой не подозираше за чувствата на другия и никой не предприе нищо, не само заради това, но и защото между тях беше съпругът на Катрин и войната и т.н. Последва битката при Ватерло, при която Майкъл беше много тежко ранен и благодарение на Катрин бе намерен и отведен вкъщи. Катрин се грижи дни за него, даде му от кръвта си и той оцеля, само и единствено благодарение на нея. След като се въстанови Майкъл се върна в Англия, а Катрин замина с мъжа си за Париж за предстоящата мирна конференция, като на раздяла Майкъл й заяви, че ако някога има нужда от нещо винаги може да го потърси. Мина още време, през което съпругът на Катрин бе убит, а тя научи че е наследница на голям остров и е повикана от дядо си, който за да й даде наследството иска да се запознае със съпругът й, а тя вече нямаше такъв. Тогава й хрумна да отиде при Майкъл и да го помоли да се представи за загиналия й мъж, и понеже се опасяваше че от съжаление Майкъл може да поиска да се ожени за нея, не му каза че мъжът й е убит.Майкъл естествено прие и заминаха за острова, където вече беше развръзката на романа. Появи се злодея, а поради факта че бяха постоянно заедно главните признаха любовта си (цялата сцена беше супер романтична). Последваха малко гадории около злодеят, но всичко свърши добре, накрая се ожениха и им се роди детенце. Бяха толкова сладки, най-накрая щастливи, след целия ужас, който бяха преживели. От целият роман най-ме впечатли отношението на Майкъл към Катрин, винаги, абсолютно винаги тя бе на първо място - нейните чувства, нейното щастие и благополучие. А той е герой, за който може да ти се пръсне сърцето, Катрин също - толкова добра, неегоистична, жертвоготовна... Книгата е много емоционална, но не в неприятния смисъл, чете се на един дъх и я препоръчвам горещо на всеки, който на моменти иска да си припомни какво значи истинската любов! Оценката ми е 10.