Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Довърши стихотворението!

Featured Replies

... тя е топлината в нечия ръка,

тя е светлината в дневната тъма,

нелепата усмивка разцъфнала на твоята уста,

красивата мелодия на песента,

смехът звънлив на влюбена жена...

Редактирано от shemett (преглед на промените)

  • 5 месеца по-късно...
  • Отговори 352
  • Прегледи 60,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Смехът звънлив на влюбена жена,

това е което радва мъжа.

Това, което е в сърцето им едно

е по-силно от най-голямото зло.

  • 5 седмици по-късно...

По силно от най - голямото Злое само Мрака слял се с Добро.Не подвластен на Тъмните силии недосегаем за Дяволски злини.

 

В едната ръка крия моята властстисната здраво в юмрукГотов съм да се боря със страстЗлото да прогоня от тук

 

С другата показвам твоята слабостсъс широко отворена длан.Гледам те в очите със радосткак на страха си падаш във плен. 

  • 4 седмици по-късно...

Как на страха си падаш в плен 

и се вплиташ в паяжина тънка

в очите виждам пламъка стаен

но страхът в сърцето ти звънка

направи крачка напред

огледай се зад скритите мисли

не е толкова страшно навред

разчисти си старите листи

 

да ти подам ръка ...

но дали ще можеш да я хванеш

Редактирано от Гост (преглед на промените)

  • 8 месеца по-късно...

Дали ще можеш да я хванеш

Летящата в небето пеперуда?

Дали ще можеш да забравиш

Че някога обичал е и друга?

  • 4 месеца по-късно...

Някога обичал е и друга

някога... сега обича мен...

и ще обича деца, море, съпруга

Ще има пеперуди всеки ден

Ще има пеперуди всеки ден,

защото има ме и мен,

а пеперудите са толкова красиви,

защото всъщност са се преродили

  • 3 седмици по-късно...

А пеперудите са толкова красиви,

защото всъщност са се преродили

низвергнатите ангели от Рая в тях!

И аз, застанала пред тях немея,

за твоя рай да мисля си дори не смея,

защото адът е разтворил свойта паст пред мен

след онзи миг така болезнен и студен,

когато райските врати пред мен затвори -

сърцето си на друга ти дари,

а моето на части раздроби. Така боли!

Сега стоя сама в дъжда, с пречупени от болката крила,

които влачат се след мен в калта.

А пеперудите са толкова красиви,

защото всъщност са се преродили

низвергнатите ангели от Рая в тях!

И аз, застанала пред тях немея,

за твоя рай да мисля си дори не смея,

защото адът е разтворил свойта паст пред мен

след онзи миг така болезнен и студен,

когато райските врати пред мен затвори -

сърцето си на друга ти дари,

а моето на части раздроби. Така боли!

Сега стоя сама в дъжда, с пречупени от болката крила,

които влачат се след мен в калта.

Сега стоя сама в дъжда,с пречупени от болката крила,

които влачат се след мен в калта.

Но спря дъжда и слънцето изгря,

а от калта поникнаха цветя

и болката ми спря....

И аз разбрах-не трябват ми крила,

за да летя!

като ни е тръгнало на инсекти)

 

 

Днес в десет и десет

пих кафе с мравката

тя не ме забеляза

не знае как си помислих

да я избавя от тялото ѝ

и какво ще остане помислих

накрая

дали който ни вижда

благодари

за компанията

дали който ни вижда

благодари

за компанията

дали който ни чува

благодари

за пожеланията

дали който ни разбира

благодари

че ни провокира???

 

Да живеят инсектите

и най-вече пчелата,

че без нея-край на играта.

  • 5 седмици по-късно...

дали който ни вижда

благодари

за компанията

дали който ни чува

благодари

за пожеланията

дали който ни разбира

благодари

че ни провокира???

 

Да живеят инсектите

и най-вече пчелата,

че без нея-край на играта.

Ох, да дойде само

пустата пчела!

От кога я дебна

да я издоя :ohmy:

  • 4 месеца по-късно...

Ха,дойде цело пчелило

нема млеко-само жило!

Аз съм мравката,кафе не пия,

щото имам булимия.

булимия, булимия, но в пазвата си крия

изстудена, ледена ракия

само чакам да падне нощта

и с алкохола да се усмъртя.

Понеже аз съм дневна птица

и бирата върви със яка жица

обичам да се любя през деня

съпругът си да гледам във очите,

а през нощта звездите да броя.

  • 4 месеца по-късно...

А през нощта звездите да броя

И да въздишам тихо в мрака?

Не, не. Все пак, благодаря,

Но друга работа ме чака.

 

 

 

 

Друга работа ме чака,

дълг сериозен ме зове

с един приятел по перо решихме,

 да дебнем Зло Чудовище!

Онова -неидентифицираното,

вероятното, което,

спи в пералнята и всеки път яде

единия Чорап - близнак и най- самотно,

оставя брат му самотен в шкафа да реве.

 Та, същият Проклетник

с нова, подла страст

на художниците гумичките е започнал

най- арогантно да изсипва в  бездънната си паст.

Само да го хвана,

ще му дам да разбере,

между очите ще му прасна

едно доматено гюле!

:ph34r:

 

 

 

 

 

 

 

Едно доматено пюре

и чаша вдъхновение...

Е нека да са поне две

(по сто, нали) за настроение.

И тръгва вечерта по коловоз,

на самотек (поне така му викат),

а сутринта пухти-същински паровоз,

пюре и водка още се преплитат. :D

 

 

Пюре и водка още се преплитат

в дъха на онзи от оная вечер,

когато аз притихнала варих пюрето,

а той от скръб преполови шишето.:P

  • 2 месеца по-късно...
на 21.01.2016 г. at 11:08, името ми е .... написа:

 

когато аз притихнала варих пюрето,

а той от скръб преполови шишето.:P

бодеше го нещо в главата 

останки имаше и в тавата 

мислите му бързо разгадах 

точилката от шкафа извадих със замах 

от скръб,шише,тава и прочие 

остана въпрос с отговор- многоточие .

 

  • 8 месеца по-късно...
на April 20, 2016 в 5:12, Kim. написа:

бодеше го нещо в главата 

останки имаше и в тавата 

мислите му бързо разгадах 

точилката от шкафа извадих със замах 

от скръб,шише,тава и прочие 

остана въпрос с отговор- многоточие .

 

 

Ела във моето гнездо,

любов моя, многоточие...

Изплетох го от клонки и перце

от мойте ласкави ръце,

любов моя, многоточие...

Постлах го с пухче и листа

от мойта лъскава коса,

любов моя, многоточие...

И споих го здраво здраво

от мойта обич и жарава,

любов моя, многоточие...

Ако не дойдеш, аде де

сама ще си снеса яйце, многоточие...

  • 4 месеца по-късно...
на 11.01.2017 г. в 8:34, Гретел написа:

 

Ела във моето гнездо,

любов моя, многоточие...

Изплетох го от клонки и перце

от мойте ласкави ръце,

любов моя, многоточие...

Постлах го с пухче и листа

от мойта лъскава коса,

любов моя, многоточие...

И споих го здраво здраво

от мойта обич и жарава,

любов моя, многоточие...

Ако не дойдеш, аде де

сама ще си снеса яйце, многоточие...

Яйцето дали се излюпи

или ще трябва киндер да се купи...

Или дошъл любимият със многоточия и дъра-бъра тъй и прочие....

Със многоточия, дъра-бъра тъй и прочие

животът си тече и се изтича,

праволинеен или многопосочен е,

но неминуемо минава през о(тричане).

О(тричаме) се от любов предишна!

О(тричаме) си слабости и грешки,

о(тричаме) суетата си излишна,

о(тричаме) душа и още нещо...

Отречени живеем безнадеждно...

Объркани за правилно и грешно и

често в нощите будуваме, а денем ходейки сънуваме...

 

Редактирано от ><@>< (преглед на промените)

  • 6 месеца по-късно...

 

на 6/4/2017 в 0:18, ...х... написа:

Отречени живеем безнадеждно...

Объркани за правилно и грешно и

често в нощите будуваме, а денем ходейки сънуваме...

 

И както всичко ходим тъй, полузаспали,

през всички четири сезона повтарящи се до безкрай,

и ний в безкраен сън изпаднали сме сякаш,

изгубили представата за ад и рай.

И ад и рай са просто думи,

очакване за радост и страдание. 

И мислите  повеждат ни нататък в моментите на пълно отчаяние .

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

Разглеждащи това в момента 0

  • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

Дарение

  • Подкрепи съществуването на форума - направи дарение
    32%
    Дарени 315 € от нужните 1 000 €

Бюлетин

Получавайте известие, когато има важна промяна или новина свързана с форума.

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.