търсеща себе си душа.. С години да я търся - все я няма, светулката в душата изморена. В неистова прегръдка пропилявам годините... и в злоба...и смирена. http://vbox7.com/play:2b21e244

екзотични хвърчила

политат от очите ми

при вида на капчицата щастие,

докоснала някого,

тъй дълго чакал

и намерил камъче бяло...

Друг път съм тъжна,

преминавам през дните си,

непоглеждайки светът-огледало.

И така продължих - без усилия.

Не обичам да мъкна товари.

Сладоледът със вкус на ванилия

превъзхожда каноните стари.

Ден за ден, да планирам - не смея.

Пък и стига ми толкова стрес...

"Вчера" е минало, "утре" - идея,

а животът е винаги "днес".

а животът е винаги "днес" и сега

миналото - слама(било е трева),

с него постилам вигвама,

(в който не на шега)

живея за миг без измама...

А утрето... все ще го има,

с мен, без мен(в радост и тъга)

Колелото пее своята песен,

затова... без товар ще вървя:

Животът е чудесен!

Редактирано 24 юни 201115 г. от Нел (преглед на промените)

умора, просмукала се с времето

в неравноделен такт отмерва дните,

отредени ми от боговете

да съм една от скитащото племе,

закичила венец в косите си

все гоня ветровете...

... и ги стигам... мълчаливо.

Там, където те са покорни е тихо,

чувам на сърцето песента миротворна

и прималяла възкръсвам в стихове...

... като листата... есенно скитащи...

ритъм, напомнящ джентълмен-

ръкавици... цилиндър...

във фрак пременен,

с поклони посреща новия ден,

на звездите ръцете целува,

в будоарите нощем палува,

а как(ако знаете) валсът танцува...

Галантен и страстен,

красив и опасен,

до болка контарстен...

ох, простете ми!

но съм пристрастна...

Джентълменът Живот се нарича,

в него съм влюбена, него обичам!

Мъжки глас от любовен рефрен

постила нежност в полумрака,

приготвя ложе за теб, за мен

в което сини мечтите ни чакат.

Да полегнем в тях приютени,

защитени от бодлите на мрака,

отмалели, от любов разлюлени

очите достигат звездите...

... после нататък

Редактирано 29 юни 201115 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Скъпи поетеси, не смогвам да ви прочета...

Казват, че музиката, която е написал Моцарт за 36-годишния си живот,

не може само да бъде преписана за това време.

Та, и вие -така. Денят не ми стига да ви се нарадвам!

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Надявам се, че нежност ще получа,

но защо аз ласка да не подаря,

нима му се свиди на вятъра

да милува по пътя свойте листа?

Нима морето не дарява с вълните си

сухият пясък, онази скала,

която и сърцето си крие, и очите си,

застанала гордо сама...

Еви, а ние даже се съобразяваме, че прекаляваме и за някои кисели хора, ще сме препятствие, а не опора.

Благодаря, че ни четеш! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Уиши, какъв е проблемът, не виждам дилема. Саймън е готин, саймън е син-"Един за всички и всички за един" http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

доста широко съм скроена, не обичам да ми убива под мишниците

Редактирано 25 юни 201115 г. от Нел (преглед на промените)

ПРЕМИНАВАНЕ! От детството приказка зная за принца от кораб вълшебен. Сред пурпур платната сияят, но няма те в пътя ми вече...

Редактирано 29 юни 201115 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Но няма те в пътя ми вече,

отдавна пораснах и зная,

че принцове рядко се срещат,

и макар да ги има все още,

обикновено избират принцеси.

Но понякога вечер във здрача,

до стъклото чело прилепила,

се питам в звездите зареяна,

какво ли е да си принцеса.

Редактирано 27 юни 201115 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Какво ли е да си принцеса

със златна лъжичка в устата родена,

да имаш, да получаваш всичко,

да се грижи за теб цяла вселена

роднини, придворни, прислуга,

охрана, маршрути и всичко друго,

което като тежка корона

трябва да пазиш... заради трона...

Сигурно е хубаво. Не зная.

Пепеляшка съм. Живея на града в края

и нямам придворни, охрана, прислуга,

а когато ми се прииска да съм друга,

отварям очите си и будна сънувам

приказки вълшебни, щастие бленувано.

И политам плавно. Бели за крилата ми.

В замъка вълшебен принц отдавна чака ме.

Бели са крилете ми,

ала посивели

от прекаления размах.

Последни акорди

и си лягам.

Бели са крилете ми,

и живи са все още,

полепнали от звезден прах.

На тези рекорди

се облягам.

Бели са крилете ми

и бели ще останат,

въпреки

студенината,

суетата и

тишината.

Чрез тях успявам

крилатото си

бяло чувство да сломявам.

Сломявам самотата с музика,

завъртам копчето до края,

и почвам да танцувам в танца влюбена,

докато не чуя възмутеното потропване

на старата съседка горе в ляво.

А после сядам до прозореца задъхана,

разравям купчината стари книги

и избирам напосоки някоя.

Сломявам тишината със илюзии,

с истории, фантазии и демони,

докато очите ми не ме предават,

в прегръдките на своя бог Морфей.

Сломявам болката със сънища,

там няма самота и тишина,

понасям се по облаците влюбена

и вече съм кралица на света.

Редактирано 28 юни 201115 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Защото теб те няма-върни се!

Върни се при себе си,

послушай сърцето си,

обикни и лицето си,

приеми че понякога

са слаби ръцете ни,

че не достига и пламъка

да счупи онези окови,

от които едни излитат,

но впримчват се нови...

Обикни се! Ще те чакам

в полето със алени макове

и забравили всички неволи

ще продължим напред... нататък

Редактирано 29 юни 201115 г. от Нел (преглед на промените)

прекалила съм със захарта

ха-ха-ха и... ха!

и аз съм го чувала(не на шега),

но вкусове разни,

някои ги предпочитат мазни,

други пробват с лимонови сокчета,

някои обичат маратонки,

други токчета...

Нима на всеки бих угодила?

Затова съм такава, на мен съм си мила!

Защото и вчера, и утре, и всякога

сама танцувам в живота, с вятъра

и никой друг няма да може,

да легне вместо мен, в моето ложе...

Редактирано 29 юни 201115 г. от Нел (преглед на промените)

В полето с макове отивам да поспя,

дано не се дрогирам с еуфория,

клепачите ми тежки са, едва стоя

душата ми копнее за простори.

Във клетката панелена на офиса,

задъхвам се от липсата на въздух,

а през прозореца ме гледат само блокове,

и някакво самотно облаче.

Моля, придържайте се към темата, публикувайте само текст, без снимки, видео, музика или др. !

В полето с макове отивам да поспя .

И да забравя пътя си към Оз.

В сърцето ми ухание запя -

едничък музикален виртуоз

подел ме аленееща насън

подобно капчица, целунала ранимо

убождането,

шипчето,

и кълна...

през който да премина към незримото.

Да премина към незримото си помечтах

с бодри крачки към него да пристъпя...

Но за минутка, само за едничка спрях

и огледах всичко, що ми бе по пътя...

А всичко всъщност бе само в цветя,

а лъчът слънчев ги галеше по начин свой.

Усмихнах се, до и ми домъчня,

че този лъч не бе мой...

Редактирано 29 юни 201115 г. от petinka90 (преглед на промените)

Този лъч не бе мой, а исках го нееднократно, да го засипя със порой от лъжите ти дългокраки. Не е мой и е само лъч, какво пък толкоз го желая. Та нали не е твойта плът, накрая и него ще прежаля!

Накрая и него ще прежаля Едничкото ми ценно в този свят Ще тръгна из полето Спомените трескаво ще паля Отплатата ще чака на другия му бряг Оставена да спи в каскета на момчето Рисувана по устните с отмала Усмивка бродеща във непрогледен мрак

   Токсико

Залутан в мрака на един живот
Звъни нощта от стоновете стари
Отлитат херувимите от вехтия кивот
Оставили следи от задушливи пари

Крилата им от днес не са от пух
И само тънките одежди
Опазват тялото от ледения дъх
На хиляди несбъднати надежди

Редактирано 30 ноември 20196 г. от darkterminal (преглед на промените)

Маледикто

Ще вярвам в тъмнината непрогледна
Застинала над празното огнище
Обжарено в дантела кръвожадна
Красяща прага пиещ ни от силите

Със пукот се изправя гневно там
На бремето ни злият гений
И хладен меч изгарящ ни от плам
Бродира думи по ръкавите сатенени
 

Редактирано 30 ноември 20196 г. от darkterminal (преглед на промените)

Ще помня до дъха си най-последен, че с обичта и вярата си съм богат. През целия си път и стръмен, и преблаг ще търся светлинка зад хоризонта! На Мъдростта пред светлия й праг за отдих ще присядам миротворна!

Редактирано 5 юли 201115 г. от linaadelina (преглед на промените)